Джулия Куин
Великолепно (6)

Глава пета

За една благословена секунда, Ема си помисли, че халюцинира. Просто нямаше начин този зеленоок дявол да се намира в спалнята й. Освен това тя наистина бе ударила главата си доста силно този следобед. Беше чувала, че подобни инциденти причиняват странни неща на човешкото съзнание. Тогава херцог Ашбърн я дари с една дяволита усмивка и се настани в креслото.

В този момент Ема разбра, че той очевидно е истински. Никоя нейна халюцинация не би била толкова ужасна. Дъхът й заседна в гърлото и изведнъж й прилоша.

Мили боже, роднините й прекараха последния месец в опити да я научат на порядките във висшето лондонско общество, но никой не й бе обяснил какво да прави, ако открие джентълмен, не, развратник, в спалнята си. Ема знаеше, че трябва да каже нещо или дори да изкрещи, но от устните й не се отрони нито звук.

И тогава тя внезапно си даде сметка, че все още се е излегнала в леглото си в особено компрометираща поза. Поглеждайки го, тя бързо разбра, че херцогът също е забелязал този факт. Горещият му поглед сякаш се врязваше в кожата й и Ема се изчерви от неудобство. Тя се изправи припряно, притискайки възглавница към гърдите си, в желанието си да се предпази от погледа на Алекс.

— Жалко — отбеляза той саркастично.

Очите на Ема се стрелнаха към неговите. Все още не бе проговорила, тъй като нямаше доверие на гласа си.

Ашбърн отговори на въпроса, който видя в очите й.

— Не са много жените, които имат толкова прекрасни гърди, колкото твоите. Жалко е да ги криеш.

Думите му само накараха Ема да стисне възглавницата още по-здраво. Алекс се засмя на благоприличието й.

— Освен това — продължи той, — не криеш от мен нещо, което да не си показала малко по-рано на цял Лондон.

С тази разлика, че тогава обществото не се намираше в спалнята ми, помисли си гневно Ема.

— Наистина, Мег, или трябва да кажа Ема? Не може да ме убедиш, че си няма. Видях доста от темперамента ти по-рано този следобед. Със сигурност има какво да кажеш?

Ема изрече първото, което й дойде на ум.

— Мисля, че ще повърна.

Този коментар хвана Алекс напълно неподготвен и той се надигна от стола си.

Ема се страхуваше, че ще се разсмее при вида на искрената паника, която бе изписана върху лицето му.

— Мили боже — възкликна той, оглеждайки стаята за някакъв съд.

След като не откри такъв, се обърна към жената в леглото.

— Сериозно ли говориш?

— Не. Въпреки че присъствието ви наистина разстрои стомаха ми.

Алекс отново бе изненадан. Американското момиче бе успяло напълно да го обърка, което бе същински подвиг. Би трябвало да я удуши заради тази дързост, но тя изглеждаше толкова дяволски невинна и привлекателна докато седеше на леглото със стисната възглавница пред гърдите, че той можеше само да се засмее.

— Жените са ми казвали, че предизвиквам у тях безброй чувства — каза провлечено, — но гаденето никога не е било едно от тях.

Ема пренебрегна коментара му.

— Какво, за бога, правите тук? — попита тя най-накрая.

— Не е ли очевидно? — Зелените очи на Алекс проблеснаха, когато се наведе напред. — Дойдох, за да те открия.

— Мен? — изписка Ема, надявайки се, че е станала някаква грешка. — Вие дори не ме познавате.

— Права си — замислено отвърна Алекс. — Но се запознах с едно момиче от кухнята този следобед, което забележително много приличаше на теб. Червена коса, виолетови очи. Случайно да имаш близначка? — Той се усмихна опасно. — Тя обаче нямаше нищо общо с теб като темперамент. Бе енергично момиче. Едва успяваше да държи ръцете си далеч от мен и ме целуваше на най-неописуеми места.

— Не съм! — извика Ема. — Как смеете дори да го изричате!

На избухването й Алекс отговори като просто повдигна едната си вежда.

— Значи признаваш, че си била в каретата ми този следобед?

— Знаете, че е така. Няма смисъл да го отричам.

— Вярно е — съгласи се Алекс, облягайки се удобно назад в креслото.

— Чувствайте се като у дома си.

Алекс не обърна внимание на сарказма й.

— Благодаря. Много си любезна. А сега — изкомандва той — бих искал подробно обяснение как така беше облечена като прислужница и се мотаеше из Лондон без придружител.

— Моля? — изкрещя вбесена Ема.

— Чакам обяснението ти — гласът му бе убийствено търпелив.

— Е, няма да получите такова, арогантен негоднико — каза тя горчиво.

— Прекрасна си, когато се ядосаш, Ема.

— Винаги ли трябва да говорите такива скандални неща?

Алекс сложи ръце зад главата си и се облегна назад, сякаш размишляваше върху гневния й въпрос.

— Всъщност, винаги съм се гордял с това, че съм малко скандален.

— Обзалагам се, че е така — промърмори тя.

— Какво каза?

Ема реши да опита друга тактика.

— Мисля, че се държите повече от леко скандално. Въпреки че идвам от Съединените щати, дори и аз зная, че това изобщо не е редно — въздъхна Ема, сякаш преценяваше опасността на ситуацията, в която се намираше. — Да не сте решили да разрушите репутацията ми? А аз толкова отчаяно се опитвам да накарам чичо и леля да се гордеят с мен.

Алекс внезапно изпита чувство за вина заради поведението си, когато видя тъжното изражение на лицето й. Виолетовите й очи блестяха нежно от непролети сълзи, а косата й проблясваше като огън под мъждукащата светлина на свещта. Заля го вълна от нежност и той трябваше да се пребори с нуждата да я държи в прегръдките си. Искаше да я утеши и защити, а не да я съсипва. По дяволите, дори не бе сигурен защо изобщо дойде тук.

Но знаеше, че трябва да преодолее странната нежност, която изпитваше към американското момиче. Все още не бе срещнал млада дама на възраст за женене, която да го види такъв, какъвто е, отвъд титлата и богатството му. Ако си позволеше да изпита чувства към Ема, бе сигурен, че ще пострада. И някак инстинктивно усещаше, че тя притежаваше способността да го нарани повече от всеки друг.

Така че той затвори сърцето си и придаде остра нотка на гласа си.

— Сигурен съм, че леля ти и чичо ти са много горди — каза той, а гласът му бе пропит със сарказъм. — Половината от висшето общество — по-точно мъжката половина — положително точи лиги по теб. Убеден съм, че можеш да очакваш половин дузина предложения за брак още преди месецът да е изтекъл. Би трябвало да успееш да си хванеш доста добра титла.

Ема трепна видимо при словесните му нападки.

— Как можете да кажете нещо толкова жестоко? Вие дори не ме познавате.

— Ти си жена — отвърна простичко той.

— Какво общо има това?

Алекс забеляза, че в яростта си, Ема бе захвърлила възглавницата настрана. Кожата й се бе зачервила от гняв и гърдите й се повдигаха и спускаха с всяко вдишване. Младият мъж си помисли, че тя изглежда възхитително, но се принуди да държи желанието си под контрол.

— Жените — обясни той търпеливо — прекарват първите осемнадесет до двадесет и една години от живота си в усъвършенстване на социалните си умения. И когато решат, че са готови, се появяват във висшето общество, за да вземат участие в няколко приема, пърхат с мигли, усмихват се кокетно и си хващат съпруг. Колкото по-висока е титлата и повече са парите, толкова по-добре. И повечето пъти бедният човечец дори не знае какво го е сполетяло.

Ема очевидно бе потресена, тъй като ужаса ясно се четеше по лицето й.

— Не мога да повярвам какво казахте току-що.

— Оскърбена ли си?

— Напълно.

— А не трябва. Така стоят нещата. Нито аз, нито ти можем да направим нещо по въпроса.

Изведнъж Ема почувства как гневът й се превръща в съжаление. Какво, за бога, се е случило с този мъж, та го е направило толкова твърд и жесток?

— Никога ли не сте обичали някого? — попита тя тихо.

Алекс я погледна остро при деликатния й въпрос и бе изненадан да види истинска загриженост в очите й.

— А ти си обичала толкова много, че накрая си станала експерт, така ли? — контрира той със също толкова мек глас.

— Не по този начин — заяви Ема многозначително. — Но ще се влюбя. Някой ден ще обичам някого. А дотогава имам баща си и чичо Хенри, и леля Керълайн, и Бел, и Нед. Не бих могла да си мечтая за по-прекрасно семейство и ги обичам всички. Няма абсолютно нищо, което не бих направила за тях.

Алекс осъзна, че му се иска и той да е включен в тази привилегирована група от хора.

— Знам, че и вие имате семейство — продължи Ема, спомняйки си срещата със сестра му. — Не ги ли обичате?

— Разбира се, че ги обичам. — Изражението на Алекс омекна за първи път тази вечер и Ема не можа да пропусне любовта в очите му, когато се сети за семейството си. Той се засмя. — Може би си права. Изглежда има няколко жени на този свят, които са достойни за любов. За съжаление съм в близка роднинска връзка с всяка от тях.

— Мисля, че се страхувате — смело каза Ема.

— Надявам се, че възнамеряваш да обясниш коментара си.

— Вие сте уплашен. Далеч по-лесно е да не допускате хората до себе си, отколкото да ги обичате. Ако пазите сърцето си заобиколено от здрави стени, никой няма да може да се доближи достатъчно, за да го разбие. Не сте ли съгласен?

Ема погледна в очите му и се стресна от втренчения му поглед. Проклинайки се, че е такава страхливка, тя погледна встрани.

— Вижте… — заекна тя, опитвайки се да запази куража, от който се нуждаеше, за да му говори по такъв прям начин. — Мога да видя, че не сте лош човек. Очевидно изпитвате дълбока загриженост към семейството си, така че би трябвало да сте способен да обичате. Вие просто се страхувате да бъдете уязвим.

Алекс беше изумен едновременно от съчувствената й реч и от обезпокоителната й точност. Тихите й думи го караха да се чувства изключително неловко.

Не осъзнаваше ли тя, че нейните нежни слова можеха да преминат през бронята му далеч по-ефективно, отколкото всеки меч? Внезапно се почувства неудобно и реши да смени темата, преди да й се удаде друга възможност да наруши душевното му равновесие.

— Все още не си ми обяснила защо беше излязла навън, облечена като прислужница този следобед — рязко отсече той.

Ема се стресна от внезапния обрат на разговора, както и от остротата на гласа му, която събуди гнева й за пореден път.

— Защо изобщо трябва да обосновавам действията си пред вас?

— Защото настоявам да го направиш.

— Какво? Сигурно се шегувате! — възмути се Ема. — Вие… надменен, арогантен, безсрамен…

— Започваме отново — прекъсна я спокойно Алекс — Възхитен съм от изчерпателния ти речник.

— Има още доста там, откъдето идват тези — каза Ема през стиснати зъби.

— Не съм се съмнявал и за миг.

— Защо, вие, непоносима, отвратителна…

— Ето пак.

— … свиня! — Ема плесна с ръка устата си, когато осъзна какво бе изрекла току-що и започна тихо да се тресе от смях. Просто не можеше да се спре. Както седеше върху меката бяла завивка във възможно най-неженствената поза, тя прегърна краката си и наклони глава към тях, докато се смееше. Тялото й се разтърси неконтролируемо, когато се опита да сдържи кикота си. Пълната абсурдност на положението, в което се намираше, внезапно я застигна и макар да знаеше, че трябва да припадне или нещо подобно, тя не можеше да не е крайно развеселена.

Алекс наблюдаваше смеха на Ема с изненада. Тази жена действително успяваше да намери нещо забавно в компрометиращата си позиция — това бе забележително! Но скоро откри, че веселостта й е заразителна. Дрезгавият му смях се присъедини към тихия й кикот, докато наблюдаваше как бледите й, нежни рамене се повдигат и спускат с всяко хихикане. Кикотът на Алекс се оказа пагубен за Ема и тя избухна в силен, гърлен смях. Неспособна да контролира треперещото си тяло, тя постъпи така, както би направила, ако в стаята й беше Бел, а не херцог Ашбърн и се просна по гръб, оставяйки краката си да висят от ръба на леглото.

Алекс я наблюдаваше очарован. Излегната върху леглото, с пламтящи коси, разпръснати на фона на бледите чаршафи, тя изглежда не го забелязваше.

Погълната от смеха си, Ема бе естествена, в нея нямаше и следа от фалш и тя напълно бе забравила за жадния му поглед. Алекс си помисли колко е великолепна.

Как изобщо щеше да държи ръцете си далеч от нея?

— О, боже — ахна Ема, когато най-накрая се отърси от пристъпа на смях. Бореше се за глътка въздух, макар отчаяно да се опитваше да се сдържа. Положи ръка върху гърдите си, които се повдигаха и спускаха трескаво, докато накрая възвърна контрол над себе си. — Какво ли си мислите за мен?

— Мисля — Алекс направи пауза, докато прекосяваше стаята с бърза крачка и стигна до подножието на леглото й, — че си красива.

Ема вдигна краката си отново на леглото и се сви до таблата. Коприненият му глас разтапяше крайниците й и тя бе ужасена от реакцията си към него. Трябваше да остави колкото е възможно повече разстояние между себе си и този опасно красив мъж, който се бе вмъкнал в спалнята й.

— Красотата е само на повърхността — заядливо отвърна тя, опитвайки се да смекчи напрежението, което витаеше във въздуха.

— Много проницателно — каза Алекс с кимване. — Позволи ми да перифразирам. Мисля, че си великолепна.

Радост разтърси Ема като десетина хиляди мънички пламъчета и тялото й изтръпна от странните, непознати чувства. Знаеше само, че присъствието на Алекс й влияе по начин, който не разбираше и я плашеше.

Ашбърн улови плахия й поглед.

— Скъпа моя Ема… — започна той.

Внезапно младата жена почувства нужда да се наложи и да възвърне част от самочувствието, което той й бе отнел, затова изправи гръб с престорена храброст.

— Аз със сигурност не съм вашата скъпа Ема — отвърна тя официално.

— Наистина ли? Тогава чия „скъпа Ема“ си?

— Какъв абсурден въпрос.

— Ни най-малко. Тъй като — той пое едното й босо стъпало и започна да го масажира — ако все още не принадлежите на някого другиго, мисля, че мога да ви направя своя.

Ема ахна, когато ръцете му продължиха да масажират ходилото й. Никога не бе и сънувала, че едно такова докосване може да предизвика подобни усещания в корема й, помисли си тя паникьосано, докато издърпваше крака си, за да избяга от ръцете му. Отдръпването й само засили неговата решителност и силните му, загорели ръце се плъзнаха нагоре към подгъва на полата й и към прасеца. Ема несъзнателно навлажни устни, когато възхитителни спазми на удоволствие се стрелнаха нагоре по крака й.

— Приятно е, нали? — ухили се Алекс.

— Не, не мисля, че ми харесва въобще — бе нейният сдържан отговор.

— Така ли? — попита невинно Алекс. — Тогава просто ще трябва да се постарая повече.

Ръцете му лениво се преместиха нагоре, докато не докосна меката плът точно под коляното й.

— Това харесва ли ти? — пред замаяното й изражение, той продължи. — Не? Може би тогава една целувка?

Преди Ема да има възможност да реагира, той хвана крака й и я издърпа така, че да легне по гръб. Излегна се до нея, а твърдото му тяло се притисна към нейното. Повдигна брадичката й със силната си длан, придърпа лицето й към своето и устните му нежно срещнаха нейните.

— Не — прошепна немощно Ема. Не разбираше как този мъж се бе появил в спалнята й или как се бе оказал легнал в леглото й, но най-вече не разбираше защо тялото й изведнъж бе на път да избухне в пламъци.

— Само една целувка — простена Алекс до устните й, а гласът му бе пресипнал от желание. — Ако кажеш „не“ след целувката, ще спра. Обещавам.

Младата жена не каза нищо, просто остави клепачите си да се затворят, докато езикът му очертаваше контурите на устните й. Това деликатно докосване премахна задръжките на Ема и тялото й отговори без срам. Обви ръцете си около врата му и притисна ханша си инстинктивно към него. С лек стон тя разтвори устните си като едва осъзнаваше собствените си действия. Алекс се възползва от реакцията й и веднага вмъкна езика си в устата й, изследвайки вътрешните й дълбини.

— Господи, колко си сладка — дрезгаво прошепна той. Отново се потопи в устата й, настойчиво и изучаващо. Ема отвърна на интимната милувка с плам, какъвто никога не бе предполагала, че притежава. Едната й ръка бе заровена в гъстата му копринена коса, а другата бродеше по твърдите мускули на гърба му.

Алекс изстена, тъй като нейното докосване го възпламеняваше. Без да прекъсва целувката, той се премести и покри тялото й със своето като я притискаше разгорещено към дюшека. Ема изстена пламенно при тази нова близост и звукът, който се отрони от устните й, допълнително увеличи желанието му.

— Кой би си помислил, че толкова дребна личност ще притежава толкова много страст? — промърмори той, докато устните му нежно се спускаха надолу по меката, бяла кожа на врата й.

Ема трепереше от непознатото желание, което пораждаха у нея ласките му.

— Какво правите с мен? — попита дрезгаво тя.

Смехът на Алекс бе дълбок и гърлен, когато устните му се върнаха върху нейните.

— Правя любов с теб, сладката ми. И ти се чувстваш така — ръката му се плъзна близо до гърдите й и Ема ахна, когато почувства внезапната топлина, която проникна през сатена на роклята й и изгори кожата й, — защото ме желаеш точно толкова, колкото и аз теб.

— Това не е вярно — заяви Ема разтреперана, но знаеше, че лъже още докато думите се отронваха от устата й.

Устните на Алекс се отместиха от лицето й и гризнаха меката възглавничка на ухото й.

— О, скъпа моя Ема, нима успяха вече да те превърнат в предвзета английска дама?

Ема усещаше топлия му дъх до ухото си докато говореше, но нищо не можеше да я подготви за яростната атака на желанието, която я връхлетя, когато езикът му внезапно се стрелна напред и започна да я милва.

— Мхм — въздъхна тя, без да е в състояние да се спре и да не изрази удоволствието си.

Алекс само се ухили.

— Не се срамувай от това, което изпитваш, Ема. Никога не го прави. Това е напълно естествено. Няма нищо лошо или нередно в него независимо какво биха ти казали височайшите матрони.

— Не са ми казвали, че тези усещания са лоши сами по себе си — гласът на Ема потрепери. — Просто ми обясниха, че са неприемливи, освен ако не съм омъжена.

Алекс направи гримаса, когато чу съдбовната дума, започваща с „о“ и желанието му леко намаля.

— Ако бях на твое място, не бих очаквал предложение за брак точно от мен — смъмри я той нежно.

— Не съм! — отвърна рязко Ема, отдръпвайки се от него.

— Добре!

— Никога няма да се омъжа за вас.

— Това е много добре за теб, тъй като не си спомням да съм те молил за това.

Ема се разгневи.

— Нямаше да се омъжа за вас дори да бяхте последният мъж на земята! — Тя замълча за секунда, докато обмисляше това очевидно често употребявано клише. — Е, може би ако наистина бяхте последният мъж на земята… но само тогава!

Алекс реши, че обича нейния очевидно здрав разум.

— Но след като виждам много добре, че не сте такъв — продължи Ема, — което е повече от очевидно предвид факта, че долу има цяла бална зала, претъпкана с подходящи за женитба джентълмени… — Устните на Алекс се събраха в мрачна линия. — … мисля, че трябва да напуснете стаята ми веднага.

— Не съм съгласен.

— Не ме интересува.

— Изглежда сме в задънена улица — каза Алекс провлечено. — Чудя се кой ще спечели.

— Нямам никакви съмнения относно резултата — заяви Ема смело. — Махайте се от стаята ми!

Алекс повдигна вежди при гнева на Ема. Видимото му безразличие само я вбеси още повече.

— Веднага! — избухна тя.

Алекс се изправи и изпъна сакото си.

— Ако има нещо, което да съм научил — коментира той хапливо, — то е никога да не споря с крещяща жена.

Ема веднага се намръщи.

— Аз не крещях. Никога не го правя.

— О, така ли?

— Едва повиших глас.

— За твое добро се надявам да не викаш — каза Алекс, — защото последното нещо, от което се нуждаем, е семейството ти да дотича тук. Особено сега, когато уточнихме липсата на желание да се омъжим един за друг.

— О, по дяволите — въздъхна Ема.

— Какъв език само — смъмри я Алекс и тогава осъзна, че звучи точно като сестра си.

— О, замълчете. Последното нещо, от което се нуждая, е да ми четете лекция.

Ема скочи на крака и приглади виолетовите гънки на роклята си.

— Изглеждам ли достатъчно прилично? — попита тя, а в широко отворените й очи се четеше нуждата от успокоение. — Не искам да излагам семейството си.

— Честно казано, изглеждаш сякаш току-що си била целувана. И то доста.

Ема изпъшка и се втурна към огледалото, за да проучи щетите. Алекс беше прав. Страните й бяха зачервени, а от шнолата й се бяха изплъзнали кичурчета коса, които се спускаха съблазнително около лицето й.

— Е, поне не би трябвало да е особено трудно да си оправя косата. Мег абсолютно винаги се опитва да я подреди така, че да отговаря на най-новите модни тенденции, но аз най-накрая успях да я убедя, че така е по-семпла, по-удобна и ми отива повече.

— Не ми казвай, че всъщност имаш прислужница на име Мег.

— Да, все пак е трудно да мислиш творчески, когато току-що си ударил главата си.

Ема се бореше храбро да обуздае гъстата си коса.

— Позволи ми — измърка Алекс, докато се приближаваше зад нея.

Ема бе шокирана, когато той вдигна четката й за коса и започна да разресва косата й внимателно, подреждайки я над главата й.

— Дори няма да питам откъде сте се научил да се справяте с женски фризури.

— Може би не трябва.

— Имал сте десетки любовници, сигурна съм.

— Клюкарствала си по мой адрес — обвини я той.

— Само малко — призна тя.

— Колко несправедливо от твоя страна. Аз дори не знаех истинското ти име.

Алекс грабна шнолата от пръстите на Ема и сръчно прихвана косата й.

— Е, сега вече го знаете — отбеляза Ема, неспособна да измисли по-интересен отговор.

— Да, така е — отвърна Алекс по същата причина.

Двамата замълчаха и просто наблюдаваха другия колебливо. Накрая Ема наруши тишината.

— Но не трябва да се държите така, сякаш ме познавате. Не бих искала някой да си помисли нещо неприлично.

— Разбира се. Но можеш да бъдеш сигурна, че ще намеря начин да бъдем подходящо представени един на друг колкото е възможно по-скоро. И тогава ще ти е наистина трудно да ме избягваш.

— Не и поради липса на опити, сигурна съм — обидните думи се отрониха от устните й преди Ема да успее да ги спре, но Алекс само се засмя леко.

— Ти си очарователно остроумна, скъпа моя Ема — главата му неочаквано се спусна надолу и той положи бърза целувка върху изненаданите устни на Ема. — Сега тръгвай, върни се на бала си. Няма да те последвам още най-малко четвърт час.

Ема се втурна към вратата, отвори я и се плъзна в коридора. Спря за кратко и мушна главата си обратно в спалнята.

— Обещавате ли?

Алекс се ухили.

— Обещавам.