Метаданни
Данни
- Серия
- Блайдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Splendid, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Димитрия Петрова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 227 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Sianaa (2012)
- Разпознаване и корекция
- Guster (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Джулия Куин. Великолепно
Амерканска. Първо издание
ИК „Тиара Букс“, София, 2011
Редактор: Яна Иванова
Коректор: Марина Константинова
ISBN: 978-954-296-901-3
История
- — Добавяне
Епилог
Ема реши да остави плановете си за изграждането на болница настрана, след като усети напредък в усвояването на задълженията си като нов управител на имотите Ашбърн. Три месеца по-късно се появи нова причина за отлагане на строителството. Тя беше бременна.
Не би трябвало да се изненадва толкова. В крайна сметка бебето бе неизбежно след начина, по който се държаха с Алекс. Дори когато цикълът й не се появи миналия месец, възможността да стане майка все още й изглеждаше някак далечна.
С цялото щастие, което бракът бе донесъл в живота й, бебето изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Но после бе започнала да забелязва леки промени в тялото си, а сутрин започна да се чувства неразположена. Не искаше да казва на Алекс, докато не се увереше напълно, защото нямаше нужда и двамата да бъдат разочаровани, ако се окажеше фалшива тревога. Когато пропусна и следващия месец обаче, вече знаеше, че мечтите наистина се сбъдват.
И така една сутрин, когато Алекс се приготвяше да стане от леглото и да се облече, тя сложи ръка върху неговата, за да го задържи.
— Какво има, скъпа? — попита той.
— Не тръгвай още — каза тя меко.
Алекс се усмихна, а очите му заблестяха от любов и той бавно се върна под топлите чаршафи. Дръпна я към себе си и положи нежна целувка върху носа й, мислейки си, че удоволствието от прегръщането на собствената му съпруга със сигурност си струва загубата на няколко минути работа.
— Имам важни новини — каза Ема.
— Наистина ли? — промърмори Алекс, зает да гали копринената кожа точно зад ухото й.
— Мхм — въздъхна Ема, наслаждавайки се на ласката. — Ще имам бебе.
— Какво? — извика Алекс високо и отдели гърба й от себе си, така че да може да види лицето й. — Да не би да ми казваш…
Ема кимна и цялата се изчерви.
— Бебе — каза той възхитен. — Бебе. Само си го представи.
— Малко е рано, знам, но…
— Не е рано — прекъсна я Алекс и я притисна към себе си. — Нямам търпение. Мое собствено бебе.
— То е и мое, също така — напомни му Ема.
— Нашето бебе. Ще бъде момиче с морковеночервена коса, сигурен съм.
Младата жена поклати глава.
— Не, ще бъде момче. Убедена съм. С черна коса и зелени очи.
— Глупости, не се съмнявам, че ще бъде момиче.
Ема се засмя, запленена от магията на момента.
— Момче.
— Момиче.
— Момче.
— Момиче.
— Ще бъде момче, казвам ти. Толкова ли ще е ужасно да имаш момче? — подразни го тя.
Алекс се престори, че внимателно обмисля въпроса.
— Малко момче с черна коса и зелени очи би било приемливо, предполагам. В края на краищата човек трябва да се сдобие с наследник, но съвсем мъничко момиченце с морковеночервена коса… ето това вече ще бъде великолепно.