Сюзън Джонсън
Любовникът (9)

Девета глава

Маркизът се събуди рано, докато златисторозовото слънце все още се издигаше на хоризонта. Отиде да поплува, сякаш физическата активност можеше да успокои развълнуваните му мисли.

С утрото бе дошъл и хладният разум.

С утрото бе дошла необходимостта да постави някакви граници на предложението, което желаеше да направи.

С утрото той се бе превърнал отново в Джак Фицджеймс, в чието легло лежеше поредната жена и който и в бъдеще щеше да се радва на все така независим живот.

Приготви закуска, защото умираше от глад, а и обичаше да готви в усамотената си къща. Надяваше се ароматът на храната да усмири дивия звяр в неговата гостенка.

Точно така и стана.

Когато влезе с подноса със закуската, я завари да се протяга мързеливо, леко усмихната; не беше останала и следа от снощния й гняв.

— Нося ти закуска и хиляди извинения. Бих могъл да кажа, че бях пиян, ако желаеш — добави той и постави подноса върху скута й.

— Но не беше пиян, разбира се, просто настояваше да получиш това, което искаш.

— Гроутън е магаре.

— Съгласна съм. А сега кажи какво си донесъл за закуска — попита тя и вдигна ленената салфетка от чинията си.

— Тази сутрин си впечатляващо сговорчива.

— А ти си впечатляващо талантлив с яйцата и шунката. Или може би криеш някой майстор-готвач в килера?

Остави встрани салфетката и започна да си реже шунката.

Тъй като започваше да се чувства все по-неловко, маркизът се приближи до един стол край прозореца и седна на безопасно разстояние. Дали нямаше някакъв скрит мотив? Да не би да се бе озовал в някакъв дяволски, женски капан?

— Няма ли да ядеш?

— Вече го направих.

— Не гледай така тревожно. Не съм скрила свещеник в чантичката си. — Усмихна се. — Виждаш ли, мога да чета мислите ти.

Младият мъж се отпусна удобно на стола; настроението му се бе разведрило.

— Непрестанно се учудвам на усещането ти за ситуация.

— За разлика от обичайните ти приятелки, които до една искат парите и титлите ти, а може би и теб самия. Е, милорд, какво ще кажете?

— Имаш предвид, че ако нямах пари, щях да бъда по-малко привлекателен?

Тя го съзерцава известно време над ръба на чашата си с кафе.

— Ти може би си изключение от правилото. Мисля, че би бил привлекателен, дори да нямаш пукнат грош. Но не се възгордявай прекомерно. Не обичам самомнителни мъже в леглото си.

Думите й го изненадаха. Ефектът щеше да бъде същият, ако се бе съблякла и бе заела предизвикателна полза. Усети веднага силна възбуда и се размърда; изведнъж му беше станало неудобно да стои в предишната поза.

— Тогава ще се постарая да бъде смирен.

— Ти нямаш и капчица смирение. Но ще се направя, че не забелязвам безсрамната ти самоувереност поради най-егоистични причини от моя страна. Донеси ли презервативи?

— Ами ако кажа, че не съм донесъл?

— Тогава аз пък ще кажа да отидеш да донесеш, и да побързаш да се върнеш.

Маркизът се усмихна.

— Лакеят ми донесе достатъчно количество.

— Дълго ли възнамеряваш да стоиш тук?

Заговореше ли се за бъдещето, колкото и безобидна да бе темата, винаги заставаше нащрек. Погледът му стана сериозен.

— Трябва да уточним някои основни правила — промълви той.

— Което означава?

Думите й прозвучаха съвсем тихо, а препечената филия бе застинала във въздуха пред устата й.

— Не се интересувам от любов. Прости ми, ако звучи прекалено откровено.

— Нито пък аз — отвърна тя и побърза да отхапе от филията си. — И откровеността се предпочита. Има ли още?

— Може би ще бъде добре да се споразумеем за някакво времево ограничение на тази…

— Кратка ваканция? — предложи Венера. — Страхувам се, че наистина мога да си позволя да прекарам съвсем малко дни по този начин.

Усмивката й беше божествена, като красив изгрев.

Джак видимо се успокои и й отвърна с не по-малко чаровна усмивка.

— В такъв случай трябва да ми кажеш с какво бих могъл да направя приятна кратката ти ваканция.

— О, мисля, че и двамата знаем с какво.

— Често ли го правиш? — попита внезапно младият мъж, нещо, което не трябваше да прави.

Човекът, който заявяваше открито предпочитанията си за леки любовни връзки пред истинска любов, нямаше право да пита.

— Не съм сигурна, че ми се иска да ти кажа.

Тя също знаеше, че той няма право да пита. Може би беше разумно да не му дава да разбере, че той беше първият.

— Напълно справедливо. — Тонът му бе неутрален, но дълбоко в себе си се чувстваше обиден. Колко ли мъже бе имала? Колко сутрини се бе събуждала със същата чаровна усмивка за мъжа, който лежеше до нея в леглото? Като че ли за да изпробва нивото на нейното безпътство или предизвикателство към традициите, Джак каза: — Простено ли ми е, задето те отвлякох от Дарлингтънови?

— Искаш да кажеш, че няма да се ожениш за мен сега, след като компрометира репутацията ми?

Маркизът изправи рязко гръбнак и я изгледа като ударен от гръм. Тя се разсмя.

— Много забавно — измърмори той.

— Бъди сигурен, че тази проява няма да ти се размине безнаказано. Наясно си колко трудно ще ни бъде да потвърдим версията за моя припадък. Не че аз имах някакъв избор. — Намръщи се. — Наистина трябва да се научиш да се владееш.

— Моите извинения, моите най-дълбоки извинения — заяви с въздишка той. — Сега, на студената дневна светлина, снощните ми действия изглеждат недопустими.

— Разполагах с доста време от снощи, за да размишлявам върху практическата страна на ситуацията и стигнах до заключението, че тъй като напускам Англия след броени дни и е малко вероятно да се върна скоро, скандалът ще замре, преди да е избухнал. — Сви рамене. — Дядо ми казва, че решенията се вземат на бойното поле. Не можем да живеем винаги по строго определени правила.

Джак вдигна възхитено тъмните си вежди.

— Забележителна си.

— Семейството ми е забележително. Просто имах късмет.

— Моето семейство беше отвратително — призна с гримаса младият мъж. — Но някак си оцелях.

— Това е достатъчна причина да бъдеш благодарен — усмихна се тя и отмести подноса от скута си. — И, след като стана дума за благодарност, ще ти бъда безкрайно благодарна, ако дойдеш при мен в леглото и се заемеш с това, което правиш така добре.

— За мен ще бъде удоволствие.

Думите изобщо не бяха в състояние да изразят чувствата му. Беше в състояние да усеща вкуса и да чува като радостна музика удоволствието, за което говореше. Можеше да го почувства като ритник в слабините.

— По-късно ще можем да поспорим чие е удоволствието — отвърна Венера.

Приведе се, за да остави таблата на пода, като извади на показ гъвкавото съвършенство на гърба, хълбоците и бедрото си — пищна бяла плът и женствено обаяние.

Докато си разкопчаваше ризата, Джак си помисли, че не знае дали е възможно човек да умре от много секс, но определено желаеше да опита.

 

 

Същата сутрин Сара Палмър и леля й Бела стояха разгневени на каничка с горещо какао и поръсени със захар ягоди, и с хапливите си езици обсъждаха в детайли събитията от предишната вечер, и най-вече мис Дюра.

— Не разбирам какво толкова намират в нея всички мъже — изписука Сара. — Прекалено е висока.

— И едрогърда, като някоя селянка — изсумтя леля й.

— Много се съмнявам, че цветът на косата й е естествен. Най-вероятно се дължи на някое шишенце.

Сара бе наясно по тези въпрос, тъй като нейният собствен рус цвят бе дело на фризьора на Бела.

— Кучката обаче има пари. А това е винаги важен фактор — проплака Бела; нейното собствено финансово състояние съвсем не бе цветущо в резултат от страстта на съпруга й към хазарта.

— Да не би да смяташ, че Джак се интересува от парите й?

Младата жена се ококори при мисълта, че нейният герой може да падне толкова ниско.

— Не говори глупости. Той няма нужда от нейните пари. Но на някои от другите мъже, които се въртят около нея, им допада мисълта да си вземат богата съпруга.

— Какво тогава вижда той в нея? — сбърчи неразбиращо вежди Сара и се вторачи в лицето на леля си.

— Доколкото познавам Джак, явно се разбират в леглото. И спести тази шокирана физиономия за майка си. Знам какво правите с учителя ти по танци. Не че те обвинявам. Винченцо е прекрасен.

Ако племенницата й не спеше с него, тя самата нямаше да има нищо против да го направи.

По-младата жена набърчи нос.

— Джак никога не е проявявал подобен интерес към мен.

— Той не си пада по млади момичета, сам ми го е казвал.

— Е, как тогава ще се ожени? Едната от участващите страни в това винаги са младите момичета.

— Е, точно тук идва момента да обединим усилията си, скъпа моя, и да измислим план, с който да го накараме да промени намеренията си.

Сара се усмихна за първи път тази сутрин.

— Дали ще можем да го направим наистина? Само ми кажи, Бела, и аз ще изпълня всичко, каквото трябва, за да заведа Джак пред олтара. Отчаяно го желая.

— Както и всяка жена, която го види, скъпа моя. Но не се отчайвай — побърза да добави тя, като видя болезнения поглед на племенницата си. — Сигурна съм, че ако се обединим, все ще намерим начин да накараме Джак да се ожени за теб. — Не беше наивна и си даваше сметка, че доста жени бяха опитвали да му станат съпруги. Приятно й беше да си мисли обаче, че е по-хитра от повечето. Та нали и тя самата бе завела съпруга си пред олтара, след като цели двайсет години той бе отявлен ерген. Усмихна се. — Първо, трябва да наминем при херцогиня Гровланд. Джак обожава своята кръстница. Няма да ни навреди да се сближим повече със семейството му.

— Но тя е толкова стара. Какво бих могла да й кажа?

Бела удостои племенницата си с търпелива усмивка.

— Какво казва човек на онзи, когото желае да очарова? Някакво ласкателство, разбира се. Старицата обича коне, както впрочем и нейният кръщелник. Ще говорим за дербито. — Хвърли предупредителен поглед на събеседницата си. — И нито една лоша дума за мис Дюра. Ясно ли е?

Момичето се наежи.

— Презирам тази французойка.

— Можеш да я презираш колкото си искаш, когато сме двете, но пред другите ще бъдеш винаги учтива. Бъди сигурна, че маркизът спи с нея, дори сега, докато разговаряме с теб.

— Млъкни, Бела!

Лейди Талиен никога не бе разкривала нито своя личен интерес към Джак, нито някогашната си връзка с него. Не беше нужно племенницата й да знае за това.

— Човек не трябва да си затваря очите пред действителността, скъпа. Като жени можем да оцелеем в този мъжки свят, само ако се отнасяме подобаващо към живота. Мислиш ли, че питам Чарлз къде прекарва нощите си?

— Когато се омъжа за Джак, няма да го оставям да отсъства нощем — заяви твърдо Сара.

— Колко мило. Желая ти късмет.

Едва ли някой бе в състояние да удържи разюзданата чувственост на маркиза. Тя самата очакваше с нетърпение да възобнови връзката си с него, след заминаването на французойката. Затова не трябваше в никакъв случай да споменава нищо пред Сара.

— Той просто има нужда от жена, която да обича — въздъхна с романтична въздишка девойката.

— Може би си права, скъпа. — Лейди Талиен нямаше намерение да припомня, че той имаше всички дами, които пожелаеше да обича. — Още една причина да искаме да се ожени за теб.

Маркизът все трябваше да капитулира един ден, и тогава неговите титли и богатства щяха да се съединят с титлите и богатствата на семейство Палмър. Освен това щеше да бъде много приятно да живее наблизо с Джак. Дори много приятно.

 

 

Същия следобед херцогиня Гровланд прие две неочаквани посетителки. И докато тя опитваше да скрие изненадата си, гостенките не се държаха толкова резервирано.

— Я виж, това май е младата Сара, Пеги — възкликна лейди Хестър Стенли, най-старата приятелка на херцогинята. — И Бела. Джак не е тук, ако търсите него.

Лейди Гровланд едва сдържа усмивката си, развеселена от прямотата на своята приятелка и от моменталната обида на лейди Талиен.

— Не сме и очаквали да заварим Джак на следобедния чай, Хестър — отвърна кисело Бела. — Освен ако не е променил навиците си.

— Ти би трябвало да знаеш по-добре от нас неговите навици, скъпа — заяви с меден глас лейди Стенли.

Бела изгледа отвисоко възрастната си съперница.

— Макар да сме приятели, никога не съм знаела дневното му разписание.

— Нито пък ние — намеси се грациозно херцогинята, в желанието си да избегне някоя неприятна сцена. — Джак обикновено не споделя тези неща. Колко добре изглеждаш, Сара — продължи тя. — Този розов цвят отива много на русата ти коса.

Сара отговори както се полагаше. Леля й се овладя и се усмихна на своята домакиня.

Пеги изгледа предупредително старата си приятелка и покани с жест гостенките на масата, където бе сложен чаят.

— Заповядайте, присъединете се към нас — заяви тя и на лицето й се появи актьорската й усмивка. — От цяла вечност не сме имали възможност да побъбрим.

Оказа се, че този следобед Гровланд Хаус бе предпочетен от още няколко посетителки. Любопитството на всички бе раздразнено след сцената в балната зала на семейство Дарлингтън. Бързото напускане на Джак, понесъл на ръце мис Дюра, бе прекалено интригуващо, за да бъде оставено да потъне в забрава.

Никой не попита направо къде бяха отишли маркизът и французойката, но въпросът висеше във въздуха като надвиснал в гореща лятна нощ буреносен облак. И следователно бе обсъдено всичко, освен този въпрос.

— Чух, че семейството на прелестната мис Дюра било свързано със семейството на маркиза — отбеляза една от гостенките.

— Тя също е много богата — отвърна друга посетителка.

Една пухкава матрона се усмихна лукаво.

— За момент си помислих, че Редвърс и Гроутън ще се сбият.

— И нищо чудно. Маркизът спомена за любовницата на Гроутън — прошепна една от възрастните дами. — Чух съвсем ясно думите му.

— Какво каза?

Няколко от присъстващите дами се приведоха напред в столовете си, ококорили любопитно очи.

— Не мога да го повторя. Достатъчно е да кажа, че маркизът познава доста добре любовницата на Гроутън в Челси.

— Челси ли? — изсъскаха едновременно няколко гласа.

— Очевидно Гроутън е разположил там любовницата си — додаде тяхната информаторка.

— Осмелявам се да твърдя, че навсякъде по света ергените са едни и същи — отбеляза невъзмутимо херцогинята. — И, несъмнено, възниква съперничество. Кой желае още чай?

— Маркизът със сигурност защитаваше мис Дюра — заяви приносителката на информацията, без да обръща внимание на опита на своята домакиня да смени темата. — Каза на Гроутън, че не понася да му отнемат партньорката.

— Колко смехотворно е всичко — възкликна Бела. — Ушите на Джак сигурно горят.

— Напълно съм съгласна — намеси се херцогинята. — Някой иска ли да заложи на моя бегач за дербито? По време на тренировките той постигна някои много добри рекорди.

— След като не желаеш да обсъждаме кръщелника ти, Пеги, може ли да поклюкарстваме за прелестната французойка? — осведоми се шеговито лейди Хестър.

— Знаем дори още по-малко за нея, така че това ще бъдат само някакви безпочвени спекулации.

— Днес се държиш страшно скромно, Пеги. Какво ще кажеш тогава за Лили? — не се предаваше лейди Хестър; очевидно любопитството не й даваше мира. — Франсис ще трябва да си поговори сериозно с това момиченце, ако иска да я омъжи подобаващо. Снощи тя изложи на показ една доста неуместна привързаност.

Най-сетне херцогинята се предаде пред всеобщия изгарящ интерес към събитията от предишната нощ. Опита да отговори на насочените към нея въпроси, като разкрие възможно най-малко чрез тях и обяви, че няма абсолютно никаква представа за мотивите и плановете на своя кръщелник. Най-накрая, в желанието си да придаде поне някакво благоприличие на връзката, която бе от най-голям интерес за всички присъстващи, тя додаде:

— Знам със сигурност, че бащата на дамата и чичото на Джак са били добри приятели. Следователно, както виждате, връзка между семействата действително съществува. — Усмихна се. — Сигурна съм, че двамата имат доста общи неща.

 

 

— Семейни приятели, как не — изломоти Бела, когато малко по-късно напусна Гровланд Хаус заедно с племенницата си. — Доста общи неща, дрън-дрън. — Не й беше приятно да открие, че интересът й към действията на Джак се споделя като че ли от цялото висше общество. Настроението й се развали още повече заради от нищо необоснования му интерес към мис Дюра. — Тя не е нищо повече от една френска уличница!

— Възможно е наистина да са приятели, Бела. Поне херцогинята мисли така — отбеляза бодро Сара. Тя беше простовато момиче и не правеше разлика между тънките нюанси. — И добре че не се наложи да говорим за коне. Беше истинско облекчение за мен, тъй като не мога да отлича един бегач от друг. — Лейди Талиен изгледа племенницата си и в първия момент остана поразена от наивността й. — Ти също не разбираш нищо от коне — натърти младото момиче, — така че не е нужно да ме гледаш така.

— Изобщо не ме интересуват коне, бегачи или каквото и да било свързано с тях. Единственият ми интерес е да надяна пръстена на Джак Фицджеймс на твоя пръст, затова слушай внимателно. Джак и французойката не са приятели, каквото и да твърди Пеги Хекстън. Те са любовници. Разбра ли?

— Не знам откъде си толкова сигурна, след като неговата кръстница, която го познава много, много добре, не е съгласна. — Сара стисна упорито устни. — Откъде всъщност знаеш толкова много?

— Просто знам.

— Е, може би грешиш. Може би дори не са заедно.

— Ако не ми вярваш, как ще обясниш поведението на всички останали гости на лейди Гровланд, на които им течаха лиги от устата от желание да научат нещо повече?

— Не чух никой да казва, че са любовници.

Бела изпусна въздуха между стиснатите си зъби по доста нетипичен за една дама начин, опитвайки да потуши надигащия се в нея гняв.

— Нужно ли е да ти показвам?

— Не мисля, че е нужно. — Сара също започваше да се разгорещява. — И дори да са заедно, ти сама каза, че французойката била уличница, следователно той така или иначе няма да се ожени за нея. Мъжете не се женят за кокотки. Мама го казва.

— Независимо от твърденията на майка ти, ако една дама е достатъчно богата, обществото не обръща внимание на прегрешенията й.

— Да не би да мислиш, че той би могъл да се ожени за нея?

Сега вече вниманието на Сара бе напълно разбудено.

— Предпочитам да не чакам, докато разбера — сопна се леля й, водена от собствената си ревност и недоволство.

— Можем ли да направим нещо? — Бузите на момичето поруменяха от вълнение. — Искам го за себе си! — заяви с детински жар тя.

— Можем да отидем до Глостършир и да наминем през Касълрей.

— О, боже! — Сините очи на Сара се разтвориха широко от ужас. Ами ако Джак все пак бе завел дамата в дома си? — Смяташ ли, че е там с нея?

— Напълно е възможно.

— Не може да е там с нея. Това може да означава…

— Че има сериозни намерения, отколкото ни се иска на всички нас — довърши вместо нея Бела. — Тръгваме утре сутрин.

 

 

И на друго място в града се провеждаше подобен разговор. Братовчедът на Джак обсъждаше с адвоката същите проблеми.

— Тъй като Редвърс никога досега не е проявявал сериозен интерес към друга дама, снощните събития бяха силно смущаващи. На бала на Дарлингтънови едва не се сби с Гроутън заради французойката. — Дребният мургав Тревър Мичъл присви устни, без да опитва да прикрие досадата си. — Ако Фицджеймс се ожени, всичките ми надежди рухват.

Адвокатът сплете пръсти под многобройните гънки на увисналата си гуша, без да отделя поглед от своя най-обещаващ клиент.

— Как така се озова сред поканените?

Мичъл не се движеше сред най-висшите кръгове на обществото.

— Заради предимството да бъдеш член на семейство Редвърс, несъмнено.

— Лейди Дарлингтън е изключително любезна.

— Може би иска Редвърс за своята дъщеря и смята, че е предпазливо да включи в списъка на поканените и малцината живи роднини на маркиза.

— Очевидно — съгласи се адвокатът. — А не смяташ ли, че е възможно Редвърс просто да преследва поредната си кандидат-любовница с малко повече внимание от обикновено?

— Ако го беше видял снощи, Пърси, нямаше да бъдеш толкова спокоен. Казвам ти, вече виждам как шансовете ми да наследя неговите титли и богатство се разтварят насред пушека от страстта му към тази жена.

— Сигурен ли си?

Сега адвокатът се взря съсредоточено в събеседника си.

Тревър, чиито нерви бяха изопнати до крайност, се размърда на стола си и кокалчетата на ръцете му побеляха, толкова силно бе стиснал страничните облегалки.

— Така сигурен, както бях сигурен до снощи, че братовчед ми ще умре от излишества преди трийсетия си рожден ден.

— Хммм. — Погледът, който мистър Пърси насочи към своя клиент, вече съвсем не беше спокоен. Мистър Мичъл щеше да се нуждае от значителна финансова и правна помощ, ако станеше изведнъж маркиз. Следователно той самият щеше да изгуби много от такси и комисионни. — Какво ще кажеш за известно време да не изпускаме от око Редвърс?

— Ами ако му се случи нещо?

Усмивката на Тревър разкри пожълтелите от страстта му към турските цигари зъби.

— Засега все още няма нужда от подобни мерки. — Специалността на Харолд Пърси бяха семейните средства под наблюдение и настойничествата със съмнителна природа. — Защо първо не посетиш братовчед си?

— Ако знаех къде се намира. Той напусна снощи бала доста прибързано, като носеше на ръце онази французойка.

— Наистина? — възкликна адвокатът, запознат подобно на всички с пренебрежението на маркиза към жените. — Пред очите на гостите?

— Понесе я надолу по главното стълбище и после — през главния вход, толкова нахално, колкото можеш да си представиш.

— Защо не се поинтересуваш къде може да е отишъл? Ако се намира някъде, където е възможно да го посетиш, тогава нищо не ти пречи да се отбиеш и да провериш сам, доколко сериозни са интересите му към въпросната дама.

— Нямам намерение да се отказвам от надеждите си, Пърси. Ни най-малко намерение.

— Разбирам. Може би Редвърс е влязъл отново в своята роля и дамата вече отдавна си е отишла.

— Или би могло да бъде убедена да си отиде — додаде заплашително Тревър.

— Нека не викаме проблемите. — Големите ноздри на Пърси се разшириха, сякаш душеше въздуха за някакви възможности. — Първо се залови с това, което е най-важно. Аз ще включа няколко човека в този случай и след като установим къде се е уединил маркизът, ще можеш да отидеш и да провериш сам положението.

— С колкото се може по-голяма бързина, ако обичаш. — Киселото лице на Тревър придоби още мрачен вид. — Не ми се ще да чакам до сватбата му.

 

 

През същия този следобед, в който бяха тема на толкова много разговори, Джак и Венера вече пътуваха за Касълрей, сякаш усетили намеренията на най-пламенните си преследвачи.

Младият мъж се бе отпуснал в ъгъла на седалката, Венера лежеше между краката му. Ритмичното поклащане на каретата увеличаваше още повече топлото усещане на задоволство, което изпълваше и двамата.

Божествено бе да я чувства така в обятията си.

— Сигурен ли си, че няма да наруша обичайното всекидневие, като се появя в провинциалния ти дом? — промълви тя, като извъртя леко поглед към лицето му.

— Не повече, отколкото вече наруши обичайното всекидневие на целия ми живот.

Сведе глава и я целуна по челото.

— Ти също промени из основи живота ми.

— Както изглежда сме били създадени един за друг.

— Поне засега така изглежда — пошегува се с усмивка тя.

— Хммм. — Целуна усмихнатата й уста; не можеше да се въздържа да не се докосва непрекъснато до нея. — Имам чувството, че ще ми донесеш късмет на дербито.

— Ако остана.

Тонът й обаче говореше, че това бе почти сигурно и се постара отговорът му да бъде особено приятен:

— Ще трябва да измисля нещо, което да те мотивира да останеш.

— А аз ще трябва да реша дали то наистина ме привлича.

— Можем да го обсъдим в Касълрей. Така ще бъдеш на един ден път от Лондон и няма да има къде да ми избягаш.

Очите й блеснаха дяволито.

— Вече започва да става привлекателно.

— Нахална малка блудница.

— Би ли ме искал различна?

Джак се ухили до уши.

— За бога, не. Струва ми се, че съм се издигнал в рая.

— Благодарение на вас, милорд, и на мен ми се струва, че зървам късчета от рая — отговори игриво тя.

— Това може да накара човек да преосмисли природата на религията. — Ръката, която бе обхванала кръста й, я притисна силно, изражението на циганските му очи стана замислено. — Гръм и мълния — прошепна решително той, объркан, но същевременно, без да се разколебае ни най-малко. — Оставаш за дербито.

— Може би… ако имам възможност да пояздя черния ти жребец.

— Няма да ти позволят. Правило на Жокейския клуб.

— Нямам предвид на състезанията.

— Това ли е всичко?

Не беше свикнал жените да искат толкова малко от него.

— Повече ли би трябвало да искам?

— Назови всяко твое желание. Стига да останеш.

— Толкова ли си увлечен по мен?

Маркизът се поколеба за миг; подобно признание не бе имало място в живота му досега. Но тя му се усмихваше отново, а и той никога не бе изпитвал подобно удоволствие.

— Толкова съм увлечен, скъпа. Всичко, което имам, е твое.

Великодушието му й хареса не по-малко от топлотата на усмивката му. И макар да не искаше нищо повече, освен компанията му, беше приятно да знае, че чувствата й са споделени.

— С нетърпение очаквам ваканцията ни в провинцията.

Младият мъж разбираше много добре какво означаваха тези думи, всички техни нюанси и пластове, нетърпението.

— Ще ти покажа всичко в Касълрей, ще те запозная с всички.

— След като изпратя човек да ми донесе дрехите.

И повдигна единия край на смачканата си бална рокля.

— Там също има шивачки. Ще повикаме някоя още на сутринта, за да ти ушие нещо, докато пристигнат другите ти неща.

— Ако не смятаме поведението ми през последните дни, не смятам, че съм толкова безсрамна. Какво ще кажат твоите съседи, когато до ушите им достигнат неизбежните клюки?

— Не виждам нищо лошо, че съм поканил на гости братовчедката си, която е стара мома.

— Много ти благодаря. Аз съм само с една година по-възрастна от теб.

— Но вече застояла стока, що се отнася до брачния пазар, скъпа — отбеляза игриво той. — Помисли само колко забавно ще бъде. След като те представя като моя братовчедка — стара мома, на всеки, който има очи, няма да му остане друг избор, освен да преглътне хапливите си забележки.

— Тъй като ти си мощният властелин на графството.

— Разбира се. Каква възбуждаща роля само, ще имаш възможност да играеш, скъпа брат’чедке.

Венера се засмя.

— Не си падам по такъв драматизъм. Не може ли да се уединим?

— Както желаеш — отговори той; говореше отново напълно сериозно. — Ти решаваш.

— Даваш ми картбланш?

— Давам ти всичко заради удоволствието, което ми носиш.

— Сега ми става ясно защо всички дами те обожават.

Маркизът поклати глава.

— Не е заради това. Ти си първата.

И изведнъж заговори за своя кон, който щеше да участва в дербито, сякаш се бе изтървал и бе казал нещо, което не трябва.

Французойката, която също се чувстваше неловко при проявата на пламенни емоции и си даваше много добре сметка за преминаването на връзката им на ново, възвишено ниво, побърза да се включи в обсъжданата тема, тъй като тя бе далеч по-безопасна. С непринудена любезност размениха информация за своите чистокръвни коне, конюшни и жокеи. С две думи, постараха се да придадат на по-нататъшния си разговор напълно светски характер.