Сюзън Джонсън
Любовникът (11)

Единадесета глава

— Ще се жени! Можете ли да повярвате — той смята да се жени за онази кучка, след като я познава само от няколко дена? — заяви мрачно Бела.

И насочи вбесен поглед към двамата си спътници в каретата.

— Дяволски неприятна мисъл. — Братовчедът на Джак задъвка замислено долната си устна. — Може би няма много време за чакане, ако разбираш какво искам да кажа.

— Как можем да го спрем, ако иска да се ожени за нея?

Сара се взря в леля си и набърчи притеснено чело.

— Ще измисля нещо — измърмори лейди Талиен. — Сега може и да говори за любов, но се съмнявам, че чувствата му ще траят дълго. Никога не се е отличавал с постоянството си към жените.

— Ако успееш да направиш така, че той да се ожени за мен, Бела, ще ти дам всичките си бижута — почти проплака девойката.

Всичките й девически мечти бяха свързани с омъжването й за красивия маркиз Редвърс.

Леля й пък се водеше от предостатъчно свои, егоистични мотиви, за да има нужда от допълнителни, но на подобно предложение трудно можеше да се откаже.

— Колко мило дете си. Ще видя какво мога да направя. А когато станеш лейди Редвърс, съпруга на един от най-богатите мъже в Англия, ще можеш да имаш всички бижута, които пожелаеш.

А тя самата щеше да си върне любовника.

— Нали? — въздъхна Сара; вече виждаше приказния си живот сред богатство и великолепие.

Тревър се изкашля силно, с видима досада.

— Струва ми се, че ние двамата имахме някаква договорка, лейди Талиен.

— Не съм забравила, мистър Мичъл — отвърна загадъчно тя и го изгледа предупредително. — Ще можем да го обсъдим, веднага щом се върнем в Лондон.

— Няма ли да ходим във Фарли Хаус? — попита Сара.

— Никога не сме имали намерение да ходим там.

Момичето се плесна по устата и се изкиска.

— Вярно. Забравих.

— Аз ще помня тези неща и заради двете ни.

— А аз ще разчитам на теб да ми върнеш лорд Редвърс — заяви бодро Сара, която очевидно имаше пълно доверие в способностите на своята леля.

И докато Бела не бе дотолкова уверена във възможността да заведе Джак до олтара, в ума й вече се оформяше прекрасен план. Това означаваше, че може би щеше да се наложи да се откаже от обещанието, дадено на Тревър, но за тази цел трябваше да претегли добре финансовата страна на всяко предложение. Междувременно щеше да има нужда от сътрудничеството на братовчеда… поне докато вземеше решение.

— Защо не се срещнем при Пърси след няколко дни? — предложи тя. — За да обсъдим взаимните си притеснения.

Мистър Мичъл не беше толкова глупав да вярва, че Бела Палмър се грижеше за неговите интереси. Той също размишляваше над други начини да предотврати брачните намерения на своя братовчед. Но, за разлика от своята спътница, не бързаше да разкрива методите си. Щеше да има предостатъчно време след срещата при Пърси да реши дали все още му е необходима.

И така, две грозни, алчни души размишляваха над бъдещето на Джак Фицджеймс и своето собствено.

 

 

Без да подозират за коварните планове, които се крояха по техен адрес, двамата влюбени прекараха в блаженство следващите няколко дни в Касълрей. Любиха се многократно, съзнавайки ограниченото време, с което разполагаха, в желанието си да се възползват от всеки миг и да го наситят с радостни усещания. Когато се случеше да се измъкнат от покоите на маркиза и да седнат на слънце на терасата или да си направят пикник край езерото, като плуваха и се пръскаха в топлата вода като палави деца, слугите се споглеждаха и кимаха в знак на съгласие. Лорд Редвърс си бе намерил съпруга.

През дните на самоналоженото отшелничество в Касълрей двамата влюбени направиха планове за създаването на болница във всяко едно от именията на маркиза. Проведоха няколко срещи с управителя на Джак, който изслушваше внимателно описанията на Венера за сградите и изброяването на всичко, което щеше да им бъде нужно. Огледаха внимателно мястото, избрано за първата клиника на маркиза, тази в Касълрей, разговаряха с жените, които биха могли да работят като медицински сестри и акушерки, и наеха двама местни лекари да се грижат за персонала и арендаторите.

Учуден от познанията на младата жена в тази област, от техническата и медицинската й компетентност, Джак усети, че попада още по-силно под обаянието й. Тя бе източник на непрестанно учудване и очарование за него. След вечеря често сядаха на терасата, за да се насладят на някой от специалните му коняци и да поговорят — за политика, финанси, селско стопанство, пътешествия и по още доста разнообразни теми.

Венера бе обикаляла много по света с корабите на баща си. Неговите политически интереси често я бяха поставяли в центъра на исторически събития. Двамата разменяха анекдоти, свързани с бурните събития, на които бяха свидетели. Освен това откриха, че любимите им и най-интересни според тях места на света са пирамидите и Партенона, видени на лунна светлина.

Тъй като и двамата имаха интереси на стоковата борса, ежедневно следяха своите акции в железопътни линии и производство, и обсъждаха западането на Турция и Китай като световни сили. Познанията на французойката в областта на земеделието също бяха впечатляващи; тя прекарваше много време сред селяните в именията на семейство Дюра, нещо нетипично за представителките на нейната класа.

А взаимната им слабост по конните състезания бе постоянен повод за дискусии.

— Говориш като мъж — заяви една вечер замислено Джак.

— Не, скъпи, говоря като жена — усмихна се тя.

Лорд Редвърс изпусна полекичка въздуха от дробовете си и я погледна над ръба на чашата си.

— Нито една от другите жени, които познавам, не говори така.

— Може би ще бъде добре да поразшириш малко хоризонтите си — заяви с шеговити нотки в гласа тя.

— Предпочитам съвсем тесния фокус на хоризонта си в момента.

Маркизът се приведе, за да напълни отново чашата си. Топлата му, любяща усмивка я изпълни с копнеж. Колко красив изглеждаше на лунната светлина, чистотата на лицето и формата се открояваха от играта на светлосенките.

Потисна заплашителните емоции — нищо хубаво не можеше да излезе от връзката с човек като Джак — и промълви:

— Винаги ще си спомням с носталгия тези дни в Касълрей.

Младият мъж се намръщи и остави гарафата, сякаш се готвеше да стане.

— Няма да те пусна да си тръгнеш още.

— Нито пък аз имам подобно намерение, след като ми доставяш такова удоволствие.

— Добре.

Напрежението изчезна моментално от тялото му.

— Ще остана до дербито, но след това наистина непременно трябва да се върна. Всичко, което накупих от изложението, няма да свърши никаква работа на болницата в Париж, докато стои в корабния трюм. — Знаеше, че връзката с Джак Фицджеймс беше краткотрайна и предпочиташе да си тръгне сама, вместо да бъде изоставена. Може би в случая ставаше въпрос за гордост. — Но очаквам черният ти жребец да спечели — заяви с усмивка. — Залагам солидна сума на него.

Маркизът отвърна на усмивката й, изпълнен отново със задоволство.

— Вече започвам да тръпна от нетърпение.

— Не забравяй за натиска от клюките, който те очаква. Нашият годеж ще ни превърне със сигурност в централна тема на дербито.

Той се засмя гърлено.

— Това увеличава още повече нетърпението ми.

— Безсрамен провокатор.

— Но помисли само, скъпа, колко забавно ще бъде. Всички тези неспирно чешещи се езици и коси погледи, да не говорим за директните въпроси на тези, които се осмелят да повдигнат пред нас темата.

— Предупреждавам те, че имам намерение само да стоя безмълвно отстрани. Не очаквай да наливам масло в огъня на пожара, който разпали.

— Е, това определено ще бъде нещо ново. Ти да мълчиш? Започвам да се замислям дали да не се хвана на бас.

— Мислиш, че не мога да мълча?

— Знам, че не можеш да мълчиш. Залагам пет на едно… по дяволите, десет на едно, че няма да се удържиш и ще заговориш, когато ни заобиколят, за да ни разпитват.

— Би трябвало да те оставя да се справиш сам с тях.

— И да пропуснеш подобно забавление?

Венера се засмя и диамантените й обеци проблеснаха на лунната светлина.

— Наистина ще бъде интересно, най-малкото, съгласна съм с теб.

— „Интересно“ е твърде блед епитет, скъпа. По-скоро нещо като атака на кръвожадни готи и вандали.

Младата жена размаха показалец пред лицето му, а погледът й беше развеселен.

— Ще ми бъдеш задължен за това, Джак Фицджеймс.

Маркизът вдигна чашата си за поздрав.

— Аз вече съм ти задължен за най-хубавите дни в моя живот.

 

 

Изненадващата новина за годежа на лорд Редвърс завладя висшето общество за часове. Обсъжданията достигнаха върха си, тъй като всички матрони с дъщери за женене се завайкаха негодуващо, всички отхвърлени любовници заоплакваха загубата на изумителните сексуални умения на маркиза, всички ергени в кралството се свиха от ужас и изумление. Ако Джак Фицджеймс, олицетворението на хищническите мъжки инстинкти, бе улучен от стрелата на Купидон, значи те нямаха никакъв шанс да се отърват.

Междувременно тези, чиято антипатия към въпросния годеж имаше личен характер, се събраха един следобед в офиса на Пърси.

— Мислите ли, че Редвърс наистина смята да направи това? — поинтересува се адвокатът.

Другите двама го изгледаха хладно, сякаш поставяха под съмнение интелекта и способността му да дава трезва оценка.

— Сигурни ли сте? — продължи невъзмутимо той. — Интересувам се само, за да знам дали ще трябва да се вземат съответните мерки; нищо чудно това да се окаже номер.

— По дяволите, човече, как да се осмеля да не взема „съответните мерки“ — изръмжа Тревър. — Помисли само какво губим. Въпреки че бих искал да чуя няколко успокоителни думи от теб — добави той и кимна отривисто към Бела. — Възнамеряваш ли да ни сътрудничиш или не? Твоята племенница явно мисли, че можеш да й доставиш Редвърс на тепсия.

— Тя е млада и глупава. Нима смяташ наистина, че бих могла да накарам Джак да се ожени за нея?

— Добре тогава. Значи се споразумяхме — побърза да се намеси Пърси, взел ролята на помирител на двамата си сърдити клиенти. — Всички сме единодушни, че лорд Редвърс се поддава трудно на контрол. Предлагам да се съсредоточим върху французойката.

— Как?

Лейди Талиен впери критичен поглед в лицето на адвоката. Най-съкровеното й желание бе Венера Дюра да изчезне от лицето на земята.

— Ще лишим маркиза от нейната компания.

— Ще я отвлечем ли?

— Или просто ще намекнем, че ще бъде в голяма безопасност във Франция. Може би ще успеем да я убедим лесно.

— Откога се движиш само по правия път, Пърси? — осведоми се Бела.

— Семейство Дюра разполага с голяма власт, която се разпростира надалеч. — Потупа се по главата, за да подчертае думите си. — Разумна причина да действаме предпазливо с нея.

— Просто я убий и премахни тялото. — Изражението на мистър Мичъл бе толкова мрачно, колкото и гласът му.

— Може би желаеш да го направиш лично? Сериозно се съмнявам. Напомням ти, че е много трудно да се намерят убийци, на които може да се има доверие. Убеждението е далеч по-добър метод.

— Съвсем не съм толкова сигурна, че ще можете да я уплашите. Тази жена притежава рядка самоувереност — отбеляза неохотно лейди Талиен.

— Нека за това се погрижа аз.

Харолд Пърси бе майстор в своя занаят. Заплахите бяха неговата специалност.

— Не ме интересува какво ще правиш, стига да го направиш бързо — заяви Тревър. — Ами ако Фицджеймс се ожени за нея в Касълрей, преди да се върне в Лондон?

— Маркизът не е осигурил разрешително за сключване на брак. Хората ми направиха нужното проучване по въпроса.

— Може би все пак наистина има Господ — измърмори мистър Мичъл с видимо облекчение. — Само направи нещо, дяволите да го вземат, и то бързо.

Бела стана от стола си и оправи връзките на бонето си с показна невъзмутимост.

— Уведомете ме, ако има нещо, с което мога да помогна. Макар да съм сигурна, че можем да оставим цялата тази работа в твоите умели ръце, Пърси. — Усмивката й бе лишена от всякакви чувства. — Ако ме извините, имам среща.

Когато вратата се затвори след нея, Тревър изръмжа сърдито:

— Изобщо нямам доверие на тази кучка. От нея очевидно не може да очакваме особена помощ.

— Не се притеснявай за Бела — отвърна адвокатът. — Двамата с нея и преди сме се справяли с подобни ситуации.

— Да не би…

В очите на мистър Мичъл проблесна недоверие.

— Да. Ще се справя с нея, не е нужно да се говори нищо повече по този въпрос. Това ще отнеме седмица, най-много две. Успокой се, Тревър. Редвърс няма да се ожени за тази жена.

Бела бе също така убедена в това, но поради съвсем други причини, които нямаха нищо общо с водената в офиса на Пърси дискусия.

Тя имаше своите собствени планове, а именно — да омъжи племенницата си за Джак.

И те със сигурност щяха да се увенчаят с успех.

Така че нямаше нужда нито от Пърси, нито от Мичъл, но никога не вредеше да знаеш плановете на конкуренцията.