Сюзън Джонсън
Любовникът (2)

Втора глава

Тежкият стенен часовник в огромното фоайе на Гровланд Хауз точно биеше полунощ, когато маркиз Редвърс премина през отворената врата. Подаде бутилката бренди на иконома на Пеги, когото поздрави сърдечно.

— Не си прави труда да обявяваш името ми, Оливър — обясни той. — Ще се представя сам пред херцогинята.

— Както желаете, милорд — отговори сериозният иконом и устните му потрепнаха в сдържана усмивка. — Тя не мислеше, че ще пристигнете навреме.

— Нима не пристигам винаги навреме?

— Точно това казах и аз, милорд: „На лорд Редвърс може да се разчита“.

— Колко изгуби тя?

— Десет гвинеи, милорд — отговори с видимо удоволствие прислужникът.

— Само жените закъсняват винаги, а, Оливър?

— Така изглежда, сър. Ще желаете ли от обичайното си питие?

— След няколко минути, може би. И отново забравих проклетите си ръкавици.

— Бих могъл да ви осигуря един чифт, сър.

Джак поклати глава.

— Мразя тези проклети нещица. Пеги няма да има нищо против.

— Сигурен съм, че няма да има нищо против, милорд. Тя ви смята за най-добрия танцьор сред висшето общество и ще й бъде много приятно да танцува с вас, със или без ръкавици.

— Е, в такъв случай отивам да изпълня дълга си към моята кръстница — обяви с широка усмивка на лицето младият мъж.

— Много добре, сър.

Икономът се поклони безупречно и проследи с поглед как човекът, към когото неговата работодателка изпитваше огромна привързаност, се приближава до стълбището и се изкачва към горния етаж. После щракна с пръсти към един от своите подчинени, за да му даде знак да се погрижи да занесат на младия мъж от любимото му шампанско.

Маркиз Редвърс застана на вратата на балната зала и заоглежда гостите, които се въртяха под звуците на валса, кристалните полилеи, осветяващи позлатеното помещение, блясъка на бижутата, шумоленето на копринените бални рокли и пищните шапки, украсени с пера и цветя, сатененото сияние на голите рамене и деколтета… накратко, цялото величие и показен блясък на висшето общество.

Един по един гостите също забелязваха появата на застаналия на прага впечатляващо красив млад маркиз. Забележителната му височина се приписваше на кръвната връзка на рода Фицджеймс с Чарлз II. Мургавата му красота обаче идваше несъмнено от семейството на майка му. Родът Деланси имаше съществен принос за разкрасяването на аристократичните английски родове още от времето на нашествието на норманите. Безупречната ръка на личния шивач на Джак проличаваше по това, колко точно финият вълнен плат на вечерния тоалет обгръщаше стройното му мускулесто тяло. Пренебрегвайки последната дума на модата, младият мъж бе гладко избръснат, а бронзовата кожа свидетелстваше за страстта му към спорта. Но онова, което привличаше най-силно вниманието и го отличаваше ярко от останалите, бяха неговите очи. Той имаше цигански очи, черни като абанос, чувствени, магнетични. Някои твърдяха, че имал свойството да надниква с тях направо в душата на човек. Онези, които го познаваха обаче, виждаха много често в тях дяволити, смеещи се светлинки.

— Скъпи! Ти все пак дойде!

Ликуващият глас на херцогинята се издигна над затихващите разговори, тъй като вече всички погледи бяха насочени към скандалния млад лорд. Пеги Хекстън прекоси балната зала протегнала напред ръце, със сияйна усмивка на силно начервеното си лице. В младостта си херцогинята бе прочута с хубостта си и бе запазила навика да се гримира ярко според модата на своето поколение. Косата й бе силно къносана, и макар снагата й вече да не бе гъвкава както преди, тя бе запазила любовта си към живота и посрещаше с ентусиазъм всеки нов ден.

— Как бих могъл да стоя далеч от теб? — отговори Джак, като пое протегнатите й ръце и й се усмихна топло. — Когато свирят любимия ми валс?

— Всеки валс ти е любим, сладкото ми момче — отвърна безгрижно неговата кръстница и го поведе към дансинга. — И сега, след като вече си тук, най-после ще имам приличен партньор за танците.

Преди да плени сърцето на херцога, Пеги Хекстън се бе изявявала на сцената. След смъртта му преди доста години, и благодарение на своето богатство, тя можеше да има всеки мъж, когото пожелае, но не се бе омъжила повторно. Твърдеше, че предпочита свободата си. Джак обаче знаеше, че бракът й бе изграден върху основата на любовта, и макар той самият да нямаше представа какво означава всъщност това, й завиждаше за преживяното блаженство.

— Възнамерявам да не те пусна доста дълго време — предупреди го тя, след като затанцуваха под звуците на валса.

— Аз съм дошъл, за да бъда твой роб, скъпа — намигна й дяволито маркизът. — Можеш да ми нареждаш каквото пожелаеш.

— Ами ако ти наредя да изгладиш отношенията си с мис Дюра? — попита лукаво тя.

— Ще го изпълня, разбира се. Но за какво е необходимо да го правя?

— Струва ми се, че ти е ядосана.

— Тя тук ли е?

Не я беше видял, но гостите бяха толкова много, че в това нямаше нищо чудно.

— Стоя до мен по време на вечерята. Тя е забележителна жена.

— Не съм сигурен, че този тон ми допада.

— Какво му има на тона ми?

— Ами звучи доста сватовнически. Мога да го разпозная насред рева на урагана.

„Или в последния ден на апокалипсиса“ — допълни наум той. Всеки опит за сватосване му действаше като видение от ада.

— Мили боже! Джак, тя наистина ти е лика-прилика. Венера също не желае да се жени. Трябваше да я чуеш по време на вечерята. Наистина е очарователна, но няма и капчица съмнение, че бракът изобщо не я интересува.

— Шегуваш ли се с мен? — попита младият мъж, след като направиха с безупречна точност двойно завъртане. — На света няма нито една жена, която не желае да се омъжи.

— Тя няма да се съгласи с теб.

Това вече го заинтригува още по-силно. И без това не бе спирал да мисли за мис Дюра от мига, в който я бе срещнал. Но се съмняваше силно, че тя би се съгласила на някаква друга връзка извън нормалното ухажване. Той наистина се бе усъвършенствал изключително в изкуството да избягва брачния ритуал, но ако тя наистина нямаше желание да се омъжва, това щеше да направи връзката им още по-приятна.

Изобщо не поставяше под въпрос способността си да я убеди да станат близки приятели. Единственото неизвестно в случая бе точният момент, когато щеше да стане това.

— В такъв случай ще трябва да ме представиш. — Лицето му се озари от усмивка; познаваше добре слабостта на своята кръстница към хазарта. — Предполагам вече си заложила известна сума по този повод.

— Може би нещо дребно.

Погледна го и повдигна високо къносаните си вежди, с което му напомни за отдавна отминалите дни, когато се бе подвизавала на сцената.

— Надявам се, че не става дума за нещо повече от пони. Не мога да гарантирам бързи резултати.

— Или каквито и да било резултати, казват някои — промълви тя и го потупа игриво по рамото с ветрилото си.

Джак я погледна сериозно.

— Да не би да си заложила за дамата?

— Какво, ако съм го направила?

— Предателка.

Но усмивката му стигаше до ушите. Херцогинята направи закачлива физиономия.

— Не съм, разбира се. Достатъчно добре те познавам.

Но не добави, че красивата, интелигентна мис Дюра щеше да го накара да се поизпоти доста. Съвсем скоро щеше да се убеди и сам. Крайно време беше някой да окаже съпротива на всепобеждаващия чар на младежа. От друга страна, нетрадиционното поведение на Джак сигурно щеше да бъде като свеж полъх за младата дама.

Истината бе, че тя, разбира се, не можеше да устои на изкушението да сватоса двама толкова подхождащи си млади хора.

Докато всички гости на херцогинята очакваха със затаен дъх срещата на маркиза и французойката, последната се наслаждаваше на вечерта, без да си дава сметка за цялото това вълнение. Тя обичаше да танцува, а по време на вечерята се бе сприятелила с добросърдечната си домакиня. Пеги Гровланд като че ли разбираше това, което оставаше непонятно за повечето богаташи, а именно, че бедните се нуждаят от уважение, съчувствие и шанс да заработват препитанието си, а не от поучения. Освен това херцогинята бе дарила щедра сума за последната благотворителна болница на Венера, която се изграждаше в Париж. В добавка бе предложила нейните хора да доставят на пристанището новото болнично оборудване, което Венера бе поръчала на Световното изложение. Това щеше да спести част от разходите по транспортирането.

По време на вечерята, когато една от гостенките се бе поинтересувала нелюбезно каква е причината да няма все още съпруг, херцогинята се бе изправила в нейна защита.

— Не обръщай внимание на Клара — бе прошепнала тя. — Тя позеленя от завист заради красотата ти.

Известно време бяха обсъждали предимствата и отговорностите на брака. Бяха единодушни, че ако една жена е богата собственичка, нямаше причина да се омъжва заради самото омъжване.

— Почакай, докато някой ти завърти главата — посъветва я възрастната дама. А когато Венера отбеляза, че това е малко вероятно, като се има предвид с колко мъже се е запознала вече и никой не бе успял да я развълнува, нейната домакиня намигна и отвърна: — Понякога се случва тогава, когато човек най-малко го очаква.

Балът бе открит и танците започнаха, а желаещите да танцуват с нея се трупаха на опашка. Но макар всички да бяха учтиви и внимателни, а някои и галантни до крайност, никой не докосна емоциите й. В това обаче нямаше нищо чудно, тъй като никой мъж досега не бе успял да го направи. Понякога се бе питала да не би пълната й липса на интерес в това отношение да се дължи на някакво отклонение в женствената й природа. Но тази вечер се забавляваше много добре и ако поклонниците й не събуждаха фантазиите й, със сигурност й доставяха удоволствие.

Малко след един часа кавалерът й я заведе в помещението, където бе разположен бюфетът за гостите. Той я настани на една малка маса и предложи да донесе и на двамата по една чаша изстудено шампанско. Венера се облегна на позлатения стол и започна да повява лекичко с ветрилото, за да разхлади пламналите си бузи, като оглеждаше различните цветове сладолед, сервиран на най-близката шведска маса.

— Скъпи, донеси малко от ананасовия сладолед.

Щом чу гласа на херцогинята, младата жена се обърна, но усмивката замръзна на лицето й, когато съзря събеседника на своята домакиня.

— Върви, Джак, и спаси облога ми, както бе така мил да обещаеш да направиш. — Пеги Хекстън направи плавен жест с прекрасното си ветрило от слонова кост и коприна. — Изглежда и ти си загряла като мен — обърна се тя към Венера, като се отпусна грациозно на един от столовете до нея. — Добре ли се забавлява?

— Да. — Искаше й се да добави: „Досега“, но в интерес на доброто възпитание се ограничи да каже: — Много. Музикантите ви са превъзходни.

— Танцуваш добре.

— Обичам да танцувам.

— В такъв случай трябва да танцуваш с Джак. Той е най-добрият.

— Предпочитам да не го правя.

— Но той е напълно безопасен, скъпа моя. А умението му ще ти достави огромно удоволствие. Винаги настоявам да идва на баловете ми, за да танцувам с него.

— Страхувам се, че по принцип избягвам мъже от типа на Редвърс.

— Съмнявам се, че познаваш човек като Джак. Хайде, скъпа, това е само един танц.

Дали щеше да бъде прекалено нелюбезно, ако откаже и сега? Нямаше ли да я помислят за прекалено сурова? Възможно ли бе всички клюки за маркиза да са верни?

— Ще видим — отговори уклончиво Венера.

Забеляза как херцогинята изгледа строго компаньона й, който точно в този момент се върна с чашите шампанско, и го отпрати с жест. Очевидно нямаше да й бъде лесно да удържи поривите на своята упорита домакиня.

Доволна от извършените маневри, Пеги бе в добро настроение и възнагради младата жена с хумористични истории за някои от присъстващите. Когато Джак се върна със сладоледите, тя обясни:

— Точно разказвах за престорено целомъдрената дъщеря на лейди Клара, която, слава богу, не можа да дойде тази вечер.

— Амин — додаде безгрижно маркиз Редвърс.

— Лейди Клара е хвърлила поглед на Джак заради дъщеря си.

И изгледа закачливо своя кръщелник.

— Пеги се забавлява с моето нещастие — отбеляза младият мъж, дръпна един от столовете до своята кръстница и седна.

— Все пак един ден ще трябва да се ожениш — заяви тя.

— Виждам, че си в настроение да ме измъчваш. Сигурен съм, че мис Дюра би предпочела някое друго забавление.

— Не е задължително.

Саркастичната й усмивка го плени. Всъщност всичко в нея бе неустоимо, като великолепно творение на изкуството.

— В такъв случай, мили дами, смятайте, че съм на ваше разположение — предложи той.

— Дарих известна сума на болницата на мис Дюра — обяви внезапно херцогинята. — Ти имаш предостатъчно пари, Джак. Дай нещо за нейното благотворително дело.

Маркизът се усмихна.

— Това ми звучи повече като заповед, Пеги.

— Дяволски си прав. Ти си богат като Крез. Кажи му колко ти трябват — нареди тя, като кимна на Венера.

— Това не е необходимо, наистина. Все пак благодаря, лейди Гровланд.

— Глупости — изсумтя възрастната дама. — Не е нужно да бъдеш учтива с Джак. Той обича прямите хора… като мен — добави тя и се усмихна широко, при което ружът на бузите й се сгърчи. — И наистина трябва да финансираш тази болница.

— Защо не ви изпратя банков чек още утре сутринта — предложи маркизът, за да спаси Венера от по-нататъшни прояви на склонността на неговата кръстница да раздава команди.

— Погрижи се да бъде за солидна сума. — Херцогинята го удари леко по ръката с лъжичката си за сладолед.

— Да, Пеги. Приключи ли със заповедите?

— Покани мис Дюра на танц и няма да се обадя повече до края на вечерта.

— Е, на това предложение наистина не може да се откаже. — Младият мъж се усмихна на Венера. — Тъкмо на дансинга Пеги няма да може да се бърка.

— Но не завинаги — побърза да се противопостави тяхната домакиня.

— Поне за тази нощ.

Пронизващият му поглед имаше за цел да я накара да престане да се меси. Нямаше нужда от ничия помощ, за да покори която и да е жена.

— Имате ли нещо против, мис Дюра? — Изправи се и предложи ръката си на французойката. — Напомням ви, в името на собственото ни спокойствие през останалата част на нощта.

В очите му блеснаха дръзки огънчета.

Разбрала, че няма да може да излезе на глава с възрастната дама, Венера капитулира. Красотата на този човек бе в състояние да спре ударите на сърцето й, и не само на нейното вероятно, така че танцът с него в никакъв случай нямаше да бъде мъчение.

— Основателна причина, лорд Редвърс — отговори тя. — Аз съм привърженичка на спокойствието.

Но в мига, в който докосна ръката му, осъзна, че не можеше и да става дума за спокойствие.

И двамата усетиха еднакво вълнение при този допир и пръстите му я стиснаха по-силно, отколкото бе възнамерявал да направи.

— Извинете — побърза да каже той, но не отпусна захвата.

Постави другата си длан под ръката й и я издърпа от стола така, сякаш бе по-крехка и от лунен лъч.

За миг останаха съвсем близко един до друг, преди здравият разум да му припомни къде се намират. Отстъпи малка крачка назад и проговори с напълно нормален глас, колкото и да му струваше това:

— Каня ви на танц.

Херцогинята ги проследи усмихнато с поглед.

Лорд Редвърс почувства веднага тишината, която се възцари, щом стъпиха на дансинга.

Но само след секунда престана да усеща всички клюкари, воайори и комарджии, които вече пресмятаха печалбата или загубата си. Тя вдигна усмихнатото си лице към него. Истинска изкусителка. Джак го усети не само в най-очевидните места на тялото си. Почувства го като внезапен удар, като първичен чук от възбуда и вълнение, и ако Пеги не беше толкова самодоволна, още утре щеше да й каже, че имаше абсолютно право по въпроса.

— Ти ме харесваш — прошепна с усмивка Венера и отметна леко уханните си коси.

— Бих отрекъл, ако можех.

— Ако интересът ти не беше толкова очевиден, искаш да кажеш.

Тя също бе самодоволна, но, странно, това нямаше значение за него.

— Едно от големите предимства на валса.

— Много добър танцьор си — отбеляза спокойно младата жена, сякаш не чувстваше в корема си възбудения му член, докато се плъзгаха по дансинга в прегръдките си. — Затова ли танцуваме само ние? — Краткото му колебание бе вече някакъв отговор. — Кажи ми. Аз не се паникьосвам лесно.

— Знаеш колко плитки са интересите на висшето общество.

— И?

— Не искам да се ядосаш отново.

— Отново ли?

Тонът й не му се нравеше.

— Колко искаш да знаеш?

— Истината би ме задоволила.

Маркизът изруга на ум, като прехвърляше през мозъка си различните степени на истината.

— Има някакво обзалагане във връзка…

— С този танц? — Огледа се. Всички погледи действително бяха вперени в тях. — Чувствам се като на сцена.

— Имаш ли нещо против?

Устата й се изкриви саркастично.

— Да бъда на сцената по принцип или да бъда там с теб?

— И едното, и другото, струва ми се.

— Зависи от степента на скандалност на въпросното обзалагане.

„Обзалагания“ — поправи я в ума си младият мъж; не беше забравил дългия списък в книгата с облозите в Брукс.

— Каза, че не си паникьорка. До каква степен?

Очевидното му неудобство я накара да се засмее.

— Боже мили, Редвърс, просто ми кажи. Или искаш да изгубиш солидна сума пари?

— Не, аз не участвам в залозите.

— Залози ли?

— Защо не поговорим за това на някое усамотено местенце, а не насред дансинга?

— Не желаеш да бъдеш поставен в неудобно положение пред цялото висше общество?

Животът, който водеше, отдавна го бе научил да не се вълнува от обсъждането и мнението на другите. Но дамата може би не беше толкова независима от тях.

— Да — излъга той. — Ако нямаш нищо против, бихме могли да се уединим в библиотеката на Пеги.

— Защото тези хора не четат и не биха дошли там ли?

Джак кимна.

— Усамотението ни е в кърпа вързано.

— А разумно ли е да оставам насаме с теб?

Думите й бяха оцветени от едва забележим флирт.

— Не съм сигурен — отвърна честно той, макар винаги досега да бе гледал на почтеността като на нещо излишно в този род работи.

— В такъв случай ще трябва да бъда нащрек.

Облиза бавно с връхчето на езика пълната си долна устна и за момент маркизът се запита кой кого съблазняваше.

След като получи позволение за напускане на балната зала, той започна да прави широки кръгове, които ги отвеждаха постепенно към не така многолюдната част на дансинга. После я хвана за ръката и започна да си проправя път между застаналите встрани хора. Тя го следваше покорно, без да гледа към жадните погледи на наблюдателите. Щом се озоваха в коридора, заяви през смях:

— Ако някога се озова в горяща сграда, бих искала ти да ме изведеш от нея.

— Хората винаги се отдръпват от пътя ми.

Зави наляво, все така, без да изпуска ръката й.

— Забелязах. Да не би да си известен със склонността си към насилие?

Той спря за секунда, защото бе помислил, че тя имаше намерение да каже „порок“ и се опитваше да измисли подобаващ отговор.

— Насилие ли? — повтори той, неспособен да проумее в първия момент. Но когато разбра, се усмихна доброжелателно. — Само ако ме предизвикат.

— Говориш също като брат ми. Той твърди, че е невинната страна във всичките си дуели.

— В Англия дуелите са забранени със закон.

— Моля те. Не съм ученичка.

Знаеше, че виконт Колридж току-що бе започнал дебати по този въпрос с лорд Ферърс в Брайтън.

— И тъй като нямам намерение да живея на континента — обясни с усмивка младият мъж, — дуелите не са за мен. Стигнахме.

Спря пред една врата, огледа коридора и едва тогава отвори и я дръпна в библиотеката.

Тя се осветяваше от превъзходен италиански газов полилей и малкия огън в камината. Тази светлина би била достатъчна за едно малко помещение, но се губеше в тази обширна стая с високи тавани. Всички ъгли тънеха в полумрак, тежките, тапицирани с кожа мебели придобиваха причудливи форми.

Маркизът постоя известно време до вратата; не знаеше как да действа с мис Дюра, толкова нехарактерни бяха чувствата, които го изпълваха. С всяка една от жените, които бе познавал досега, той щеше да избере най-тъмното местенце и най-мекия диван, и не след дълго щеше да се озове върху дамата. Вместо това попита любезно:

— Къде би желала да седнем?

И направи широк жест с ръка.

Близостта му породи неустоима тръпка, която се плъзна нагоре по гръбнака й. Французойката се обърна, сякаш опитваше да определи коя бе причината за въпросното усещане. Не виждаше обяснение за него; нищо в миналото й не можеше да послужи за ориентир.

— Ако искаш да сядаш — добави шепнешком той, и кой знае защо, думите му прозвучаха така, сякаш имаше предвид нещо съвсем друго.

В този момент пламъците в огнището се отразиха в дълбините на очите му. Той беше съвсем близо и младата жена не устоя на изкушението; протегна ръка и прокара пръсти по копринените черни косъмчета на дясната му вежда.

Той вдигна бавно длан. Бе разбрал, че може да я уплаши лесно, затова действаше съвсем предпазливо. Хвана леко китката й, доближи я до устните си и залепи топлите си устни в нея.

Венера издаде приглушен, тих звук, и той го усети дълбоко в стомаха и в пламналите си слабини. Плъзна длан около кръста й и я придърпа към тялото си.

Пълната тишина в стаята се нарушаваше единствено от дишането им: неговото, дълбоко и ритмично, нейното — леко неравномерно.

Той не я познаваше, не знаеше нищо за нея, освен че го бе смъмрила при първата им среща, затова действаше предпазливо. Сведе глава умишлено много бавно, за да й даде възможност да промени намерението си, ако желае.

Когато устните им се докоснаха, когато лекият кадифен контакт бе регистриран от мозъците им, и двамата въздъхнаха, сякаш светът бе затрептял за момент около оста си и те бяха възприели тези прелестни колебания. Секунда по-късно ръцете й се озоваха около врата му и тя се притисна в здравото му мускулесто тяло, подобна на уханна покана за удоволствие. Въпреки че никога, никога не си позволяваше такова нещо и знаеше много добре колко предпазлива трябва да бъде, когато има вземане-даване с човек с неговата репутация.

— Мисля, че това се дължи на одеколона ти — промълви тя, без да се отделя от устните му.

— Добре — прошепна в отговор той. — Тогава ще се изкъпя в него.

Младата жена се засмя, но смехът й бе заглушен от целувката му. Когато след време повдигна глава, тя беше задъхана. Джак познаваше този звук, познаваше до съвършенство нюансите на женската възбуда. Плъзна ръка под коленете й, вдигна я и я понесе към най-тъмния ъгъл и най-мекия диван. Постави я върху гладката като сатен кожа. Последва я веднага, тъй като тя не свали ръце от врата му.

— Имам нужда от още целувки — промълви тя.

И маркизът побърза да изпълни желанието й.

Диванът беше широк и дълъг. На него имаше предостатъчно място и за двамата, но не и за обемните фусти и волани на роклята й. През кратките мигове между целувките Венера се питаше дали не се е побъркала, след като прави всичко това в чужда къща с мъж, когото почти не познава. Ако досегашните й ухажори не я бяха оставяли неизменно еднакво безчувствена, може би тази вечер щеше да бъде предпазлива. Но тя знаеше много добре колко редки са тези разгорещени чувства, какво чудо са те, и бе достатъчно освободена, за да си позволява това, което иска.

От години вече беше независима жена, която се ръководеше единствено от разума, и бе свикнала да взема сама своите решения. Но колкото и нетрадиционна да беше, единствено една драматична, трескава страст можеше да я накара да пренебрегне напълно скрупулите си. По едно време дори промълви:

— Може би не трябва…

И маркизът спря да разкопчава корсажа на роклята й. Той беше винаги безупречен джентълмен, дори когато бе останал без дъх от възбуда. Но пулсирането между краката й беше толкова силно, че тя не успя да издържи на плътското желание за повече от секунда, и заяви:

— Няма значение.

Протегна се да го целуне. Младият мъж си пое дълбоко въздух и продължи това, което бе започнал.

Вече я бе съблякъл по долна риза и чорапи, когато тя прошепна уплашено:

— Вратата!

Той реагира незабавно. Скочи с гъвкаво, грациозно движение на мускулестите си крайници. Напълно омаяна, носеща се в нещо като чувствен облак, тя го проследи с поглед, докато той превзе разстоянието до вратата и обратно за рекордно кратко време. Красотата му бе прекалено голяма, за да може да бъде описана с думи, от черната коса и изумително хубавото лице до стройното, спортно тяло и дългите мускулести крака.

Усмихнат се настани до нея, без да си дава сметка за трескавия й поглед, или може би беше свикнал дотолкова с това, че вече не му правеше впечатление. Целуна я нежно по устните и прошепна:

— Сега си в безопасност.

— Или изложена на огромна опасност, зависи от гледната точка — промълви Венера и се усмихна.

— О, нищо подобно. Само на удоволствие.

И плъзна презрамката на долната й риза надолу по рамото. Целуна закръглената гръд, пое зърното в устата си и го засмука.

Дъхът й секна и когато успя най-сетне да диша отново, възкликна:

— Още…

Развърза с треперещи пръсти панделката на врата на долната риза, изпълнена с желанието да изпита отново същото усещане. Докосването на устните му запълзя надолу към пулсиращите й слабини.

Джак свали долната й риза с грациозен жест; стори й се, че махна някакви прозрачни криле от раменете й. Младата жена остана само по чорапи и жартиери.

Маркизът не знаеше колко още ще бъде в състояние да чака, дали сега щеше да може да продължи с любовната игра, когато тя вече бе гола и в очакване, подобна на сирена с бели като сметана бедра и подканяща усмивка. Само желязната воля бе задържала до този момент сладострастните напори. Беше готов да я обладае още на пода на дансинга.

— Свали си всичките дрехи — подкани го шепнешком французойката, като въртеше неспирно хълбоци наляво-надясно; големите й гърди потрепваха при всяко движение, погледът бе трескав и блестеше със смарагдови огънчета. — Ако нямаш нищо против — додаде тя.

Той бе частично съблечен, копчетата на ризата му бяха разкопчани, сакото и вратовръзката — свалени, обувките — изритани под дивана.

— Риторичен въпрос, несъмнено — заяви с усмивка младият мъж и смъкна небесносините си тиранти надолу по раменете.

— Надявам се да е така.

Венера се завъртя на една страна, подпря глава на дланта си и започна да наблюдава с интерес действията му.

— Харесва ли ти да гледаш? — За първи път му дойде наум мисълта за наличието на други мъже пред него. Очевидно той не беше пръв, не и при положение, че страстта й бе избухнала така експлозивно и бързо, и погледът й бе така подканящ. Странно за човек като него, но това заключение не му допадна. — Харесва ли ти?

Погледна я намръщено. Тя беше неустоима, както бе полегнала върху дивана, с разпусната по раменете уханна, гъста коса.

— В този момент определено ми харесва. — Помръдна леко и извивката на задника й се очерта ясно на фона на тъмната кожена тапицерия. — Побързай…

— Ами ако не го направя?

— Не ставай темпераментен. Да не би да очакваше девственица?

Заля го вълна на досада, макар по принцип да бягаше от девствениците като дявол от тамян.

— Нали не си някоя срамежлива теменужка?

— Те надали са твоя тип. Това да не е първият ни скандал? — изви развеселено вежди Венера.

Тя бе истинско видение, чувствена, примамлива, от тези жени, които можеш да видиш само по картините. Определено негов тип.

— Прости ми. — Досъблече ризата си и я пусна на килима. — За момент изглежда си изгубих ума.

— Значи не се караме.

— Може би само ще се сборичкаме, веднага щом се отърва от тези дрехи.

— Ммм… прекрасна перспектива.

— Мога да ти обещая и още нещо — заяви Джак с усмивка на сатир и заразкопчава панталоните си.

— Тук ли би трябвало да се изчервя, за да задоволя чувството ти за приличие?

Маркизът поклати глава; все още не можеше да си обясни защо бе реагирал така странно преди малко.

— Ти си съвършена, наистина. Говоря съвсем искрено.

— Нямах представа, че мошениците могат да бъдат искрени.

— Аз пък не знаех, че жените могат да бъдат искрени.

— В такъв случай и двамата ще научим по нещо тази нощ.

— Тогава това значи е урок? — пошегува се Джак и събу панталоните.

— Съмнявам се, че мога да те науча на каквото и да било. А и ти би се ядосал, ако опитам да го направя — добави игриво младата жена.

Той наклони на една страна глава и я изгледа.

— Ако съм в най-доброто си настроение, това би ми се сторило дяволски изкусително.

— Ти самият си изключително изкусителен, както си застанал пред мен в коприненото си бельо, а красивият ти буен пенис е надигнал глава. — Той носеше къси гащета; китайската коприна покриваше само горната част на бедрата му и почти не криеше щръкналата издатина в областта на слабините. — Ела наблизо.

— Предполагам, че на света няма нито един мъж, способен да отклони подобна покана.

— Нито пък има много жени, които биха устояли на мъжествения ти чар.

Верен на доброто си възпитание и галантността, Джак отговори:

— Ще бъда доволен, ако ти не можеш да им устоиш.

— Не мога да кажа, че точно доволството е усещането, което търсех.

Сви показалец и го повика.

— Нещо трескаво ли имаш предвид?

— Колко си проницателен.

Тя беше абсолютно естествена и откровена. Искаше това, което желае, без да се церемони. След всички неискрени и престорени свенливи красавици, които бяха споделили леглото му и чиято сила бяха преструвките, тази жена бе наистина свеж полъх.

Маркизът тръгна към дивана и пъхна пръсти под ластика на гащетата си с намерението да ги събуе.

— Нека го направя аз.

Дрезгавият й нисък глас го погали като кадифе и увеличи дори още повече възбудата му.

Джак спря на сантиметри от дивана. Чувстваше се обзет от рядък делириум, който не му даваше покой, сякаш му беше за първи път. Ефектът, който му оказваше тази жена, го изнерви за момент; никога досега не бе изпитвал нещо повече от нетърпелива похотливост. Венера седна, погледна го изпод водопада от осеяните си със златни нишки къдрици и протегна ръка към мамещите очертания на възбудения му член. Дъхът на младия мъж секна и той започна да брои отзад напред от 1 000.

Опита да се отърси от усещането, че губи самоконтрол, като си напомни, че тя е просто една сред стотици други. Не му беше за първи път. В този момент тя започна да смъква копринените му гащета и моментално го обзе отчаяното желание да потъне в нея, без повече ухажване и прелюдии.

— По-добре да го направя аз — заяви напрегнато той, като опитваше да се пребори с неспособността си да се въздържа повече.

Отдръпна ръцете й с цялата любезност, на която бе все още способен.

— Нетърпелив си… добре. — Шепотът й бе изпълнен с разбиране и одобрение, сякаш гледката на полетялата към пода бяла китайска коприна беше личен подарък. — В такъв случай няма да се налага да чакам.

Маркизът само това и чакаше. Секунда по-късно се озова между разтворените й крака. Вече бе на път да проникне в нея, когато тя го натисна силно в гърдите и промърмори:

— За малко да забравя. Трябва да сложиш презерватив.

Неспособен да се владее повече, той не обърна внимание на думите й, измести със сила ръката й встрани и се намести между краката й.

— Не! — извика Венера и го блъсна силно.

Най-после той осъзна за какво всъщност става дума. Бяха му необходими още две-три секунди, докато принуди тялото си да разбере и да въведе известен ред в мислите си. Накрая събра достатъчно въздух, за да промълви:

— Няма да свърша в теб.

— Това не е достатъчно.

Очите й светнаха предизвикателно.

Джак изпълни дробовете си с въздуха, от който се нуждаеше толкова много.

— На мен може да се разчита напълно.

Щеше или да умре, или да експлодира, или да извърши нещо непростимо.

— Съжалявам, това също не е достатъчно.

Той смръщи вежди, изруга и се извъртя. Гърдите му се движеха бурно нагоре-надолу.

— Това да не е някаква скапана игричка? — попита разгорещено младият мъж.

— Никога ли не си чувал за презерватив? — сопна се тя, не по-малко от него изнервена от прекъсването на удоволствието. — Мъж като теб, който чука всичко, което се изпречи пред погледа му!

— Ами ти каквато си разгонена… Учудвам се, че не си носиш презерватив.

— Върви по дяволите! — На двайсет и пет годишна възраст тя бе видяла достатъчно от света, за да се чувства равна на всички. Освен това бе отгледана в семейство, което не се боеше от предизвикателствата. Надигна се, седна и посегна към долната си риза. — Трябваше да се досетя, че човек като теб мисли единствено за собственото си удоволствие. Егоцентрично копеле.

— Но не толкова егоцентрично като теб. И двамата можехме да достигнем до оргазъм без никакви проблеми. Още преди десет години овладях майсторството да излизам навреме.

Младата жена изпръхтя.

— Съмнявам се. — Пъхна главата и ръцете в долната си риза. Бродираната коприна обви тежко тялото й. — Колко деца си оставил след себе си?

— Нито едно. Ако си беше направила домашното грижливо, щеше да го знаеш.

— Да не би аз да съм те преследвала? Така ли си мислиш?

Заслепена от изумление, тя вдигна едната си обувка и я запрати по него.

Маркизът я хвана сръчно и я постави на килима.

— Вие определено не опитвахте да ми избягате, мис Дюра — отвърна грубо той. — Колко време делеше стаята с шведската маса и този диван? Десет минути?

— Ооо! — Французойката настръхна и стисна юмруци. — Щях да те ударя, ако от това щеше да има полза, самодоволно копеле такова. Ако искаш да знаеш, от цяла година не съм правила любов. Затова не смятай, че съм била прелъстена от неустоимия ти чар. Просто бях разгонена, това е всичко.

— В такъв случай имам едно предложение.

Гласът му се промени, погледът му стана прелъстителен, гневът му изчезна внезапно.

— Предложенията ти изобщо не ме интересуват — отвърна сопнато французойката и грабна една от метнатите си върху облегалката на стола фусти.

— Ако не си получавала оргазъм от една година и искаш да го получиш, аз мога да ти помогна… без полов акт.

Гласът му бе като магия, думите — нескрито обещание за удоволствие. Мисълта да задоволи пулсирането, което все още сгряваше тялото й, я изкушаваше най-безсрамно. Погледна го право в очите.

— А ти какво ще получиш от тази благотворителна постъпка?

— Нищо, ако ти не искаш, но…

— Винаги има по някое „но“ — подигра го Венера.

— Бих могъл да намеря презерватив в някой от присъстващите на бала мъже. — Сведе очи към слабините си. — И двамата бихме могли да се насладим на това…

Тялото й реагира мигновено. Ако перспективата да бъде задоволена от ръцете му бе изкусителна, втората възможност бе направо неустоима. „Толкова отдавна не съм била с мъж“ — помисли си тя. Ако не беше така, никога нямаше да приеме пламенната му подкана, колкото и прелъстителен да беше тонът му и възбуждащ — огромният пенис. Въпреки това трябваше да откаже. Той беше прекалено самоуверен… невероятно красив и неприятно привикнал жените да му казват винаги „да“. Трябваше да му откаже. Вместо това заяви:

— При едно условие.

Джак се усмихна.

— Погледни ме. Готов съм да се съглася с всичко.

Наистина нямаше как да не се усмихне на подобна прямота.

— Значи и двамата ще проявим милосърдие.

— Нещо такова, макар за първи път да ми се налага да се пазаря за едното чукане.

— Колко интересно — сряза го саркастично французойката. — А на мен това ми е хилядния път.

— Ти си една малка кучка.

— Не малка — поправи го с меден глас тя.

Маркизът плъзна бавно поглед надолу по високото й тяло и после — отново нагоре, като спря на налетите й гърди.

— Не — промълви проточено той. — Определено не малка.

Настъпи мълчание, през което и двамата се бореха със своите принципи и сладострастие; и двамата не можеха да повярват, че говорят за това така, сякаш се пазаряха за някаква покупко-продажба. Младият мъж обаче не бе така запознат с отлагането на задоволяването на страстта — все пак дамата имаше предимство в това отношение с нейното едногодишно целомъдрие, затова се отказа пръв от принципите си и рече:

— Е, в такъв случай… споразумяваме ли се?

— За презерватива ли?

— Да.

Тя кимна. Джак скочи от дивана, без да губи и секунда.

— Почакай тук — каза той и посегна към панталоните си.

— Ще ти трябва и това.

Венера вдигна копринените му гащета от пода.

— Няма да отсъствам чак толкова дълго.

Младата жена си пое дълбоко въздух.

— Може би докато се върнеш, аз вече няма да имам желание да продължим нататък.

Той я изгледа косо, докато си закопчаваше панталоните.

— Ще ти променя намерението.

— Не знам…

Маркизът се озова до нея, вдигна ръцете й, преди да успее да протестира, грабна я, занесе я до дивана пред огъня и я постави върху възглавниците.

— Сега си мисли как ще те чукам тук — промълви той, като плъзна пръсти между краката й. — Десетина пъти. А след това… — приведе глава и близна зърното на едната й гърда, — … ще те изчукам още десет пъти. — Междувременно продължаваше да я гали с безкрайно умение и търпение, и не след дълго Венера забрави напълно несигурността си и всичките й съмнения се разтвориха в горещината на възбудата й. Той спря непосредствено преди тя да получи оргазъм, като се отскубна от пламенната й прегръдка с обещания да й даде това, което иска, веднага щом се върне. — Заключи след мен — прошепна той. — Ще чукна два пъти.

Дооблече се с такава бързина, че младата жена не знаеше дали да се чувства поласкана или обидена от сексуалния му опит.

Но в крайна сметка тя желаеше онова, което той можеше да й даде, затова реши разумно да не мисли повече за неговата репутация и минало; щеше да има предостатъчно време да се обижда след оргазъма. Маркизът забеляза усмивката й и я погледна въпросително, но тя отговори само:

— Връщай се бързо и ще ти кажа.

Заключи вратата след него, наля си чаша шери от подноса с напитките, върна се край топлината на огъня, и като легна на дивана, започна да отпива бавно от виното, докато чакаше сексуалното си спасение.

Любовните удоволствия не бяха непознати за нея. Но никой от досегашните й любовници не я бе докарвал до подобно трескаво състояние. И ако беше в настроение за размисъл — а случаят в момента определено не беше такъв, тъй като съзнанието й бе обсебено от очакването на физическото удоволствие — може би щеше да се запита какви бяха причините за ефекта, който оказваше върху нея маркизът. Освен очевидните. Усмихна се. Жените винаги учтиво твърдяха, че размерите нямали значение, но те имаха, разбира се. А в това отношение никой не можеше да каже нищо лошо за Джак Фицджеймс.