Сюзън Джонсън
Любовникът (12)

Дванадесета глава

Само един нашественик успя да пробие вратата на Касълрей, и то против волята на Венера.

— Мисис Причет е вече в южния салон, така че по-добре да се видиш с нея — настояваше Джак.

Спорът им продължаваше вече от няколко дена. Младата жена продължаваше да се съпротивлява срещу щедростта на своя домакин… или по-скоро от срещата със склонната към клюки шивачка.

— Джак, нямам намерение да се срещам с една толкова… — Поспря, докато намери подходящата дума. — … провинциална особа. Както знаеш, една парижка модистка изобщо не би се впечатлила, ако клиентката й е любовница на някой благородник.

— Знаеш добре, че ако имаше време, щях да извикам модистка от Париж или Лондон. Но, скъпа, направи ми това удоволствие, много те моля. Никога повече няма да видиш мисис Причет. Тя ще ушие роклите за няколко дена, а аз наистина имам голямо желание да ти подаря нещо.

— Мога сама да си купувам роклите.

— Нека не спорим за пари. Знам, че можеш да си ги купиш сама, но на мен ми е приятно да ти ги подаря.

— Тя е прекалено праведна — промърмори Венера. — Никак не обичам праведниците.

— Ако ти обещая, че ще бъде изключително любезна, ще се съгласиш ли? Донесла е няколко рокли за проба. Едната от тях е в прекрасен черешовочервен цвят, който точно ще подхожда на косата и очите ти.

— Като лека жена ли искаш да изглеждам?

— Стига да си моята черешова лека жена — отвърна с ослепителна усмивка той. — Хайде, ела.

— Уморена съм. Прекалено уморена, за да издържа провокациите й.

— Тя няма да те предизвика. Имаш думата ми. — Постави длани на раменете й и наведе глава, така че очите им да застанат на едно ниво. — Ще го направиш ли заради мен?

— Правя всичко за теб — нацупи се французойката.

Ако се имаше предвид огромният й сексуален апетит, не само от предишната нощ, а изобщо откакто се познаваха, той определено също не можеше да се оплаче. Но в интерес на хармонията заяви дипломатично:

— Знам, скъпа. В теб няма абсолютно никакъв егоизъм.

— Ти си един непоправим лъжец — усмихна се младата жена. — И прелестен. — Въздъхна. — Е, добре, покани я да влезе. Ще опитам да изтърпя възмутеното й пръхтене.

— Обещавам, че няма да отнеме много време. — Целуна нацупените й устни. — Не мърдай. Връщам се веднага.

 

 

Разговорът му с мисис Причет в южния салон отне само няколко минути. Беше свързан с пари, с щедра сума пари, вечната противоотрова срещу праведността и принципите. Когато влезе в дневната в покоите на маркиза, шивачката се разтапяше от усмивки и сърдечност, макар да смяташе французойката за изкусителка.

Но тази сутрин Венера изобщо нямаше вид на прелъстителка с розовите си бузи и сънените очи; страстната нощ бе оставила своите следи. Носеше семпла роба на сини и бели линии, взета на заем от икономката, а светлокестенявите й къдрици бяха завързани с копринена бяла панделка. Дори три чаши кафе не бяха успели да я разбудят напълно. Беше се свила сънено на канапенцето до прозореца и лъчите на пролетното слънце подчертаваха златистите кичури от косите й.

— Добро утро — произнесе мисис Причет, без сянка на неучтивост или неодобрение.

Жизнерадостният поздрав се различаваше толкова от предишното й поведение, че Венера я изгледа съсредоточено, като се питаше дали това е същата жена.

Джак се усмихна окуражаващо иззад рамото на шивачката.

— Мисис Причет каза, че пробата не би трябвало да отнеме повече от двайсет минути.

— Елате, момичета — нареди шивачката и плесна с ръце към камериерките, които я бяха последвали с роклите в ръце. — Трябва да побързаме. Бихте ли застанали тук, милейди — обърна се почтително тя към французойката.

Маркизът се намести на един стол и тя реагира, преди да помисли, като смръщи вежди.

— Аз също се интересувам от мода, мисис Причет — обясни тихо той, без да се смути ни най-малко от погледа й. — Споменах за това, докато говорихме в салона, ако си спомняте. — Усмивката му беше очарователна. — Мис Дюра няма да има нищо против. Нали така, мила?

Венера се поколеба за частица от секундата; не беше сигурна дали има желание да играе някаква роля пред толкова много непознати. Но Джак бе насочил към нея толкова умиротворен и непринуден поглед, че тя се отпусна, заразена от обичайната му липса на интерес към благоприличието. Той, разбира се, бе напълно прав. Тя никога повече нямаше да види мисис Причет.

— Стой, ако желаеш — съгласи се младата жена.

Осъзнала, че за малко не се бе опълчила срещу маркиза и поради това не бе изгубила солидната благодарствена сума, която й бе предложил, шивачката промени незабавно тона и заговори със завидна сърдечност:

— Мис Дюра, ако обичате, изберете една от роклите…

— Най-напред червената — обади се лорд Редвърс.

— Аз предпочитам зелената — противопостави се Венера с точно измерена любезност.

Джак кимна в знак на съгласие, първо на нея самата, а след това на мисис Причет, която нямаше да си позволи повече да пренебрегва заповедите му, след като веднъж вече едва не бе провалила всичко.

Слугините се суетяха наоколо, извадиха избраната рокля от опаковката и съблякоха робата на Венера. Междувременно младият мъж разговаряше с шивачката за времето, модата, ботаническия панаир, който щеше да се проведе скоро в Челтнам. Хати и другите прислужници се споглеждаха учудени от шокиращите познания на своя господар. Обикновено той прекарваше времето си в Касълрей в уединение.

Французойката изпълняваше покорно всичко, което й кажат, обръщаше се, вдигаше ръце или ги сваляше, в зависимост от нуждата в момента, слушаше с половин ухо леещия се с лекота разговор, който приспиваше сетивата й. Струваше й се съвсем естествено да бъде тук с Джак, да пробва рокли, за да му достави удоволствие. За момент се замисли докъде се простираха чувствата й към него. Никога досега не бе правила умишлено каквото и да било, за да достави удоволствие на някой мъж. Но тъй като бе прекалено щастлива, за да обсъжда подобни безсмислени нюанси, тя прогони въпросите в полза на приятното настояще.

Зелената рокля, димитено платно с щампа, с падащи като водопад волани на полата и миниатюрни, с изработени от плат розички около деколтето и лактите, имаше нужда от съвсем незначителни промени: малко в талията, леко изрязване на деколтето /след кратък спор Венера се съгласи с предложението на Джак/. Съвсем скоро леката лятна рокля бе съблечена и сменена с бяла утринна рокля от муселин с дантелено сако.

— Това не е в мой стил, скъпи — заяви французойката, като се оглеждаше в голямото огледало на тоалетката.

Роклята бе удавена в дантела и воланчета.

— Харесва ми тази невинност. Облечи я заради мен някоя сутрин и ще забравя, че говориш десет езика и си обиколила два пъти света.

— Но невинността не е моята сила, скъпи — отвърна с неубедителна усмивка тя.

— Вземаме я, мисис Причет — обяви лорд Редвърс. — Можеш да я дадеш на някой, ако не ти харесва — добави тихо той и й се усмихна.

Пробата за другите две рокли приключи набързо; трите камериерки действаха пъргаво, закопчаваха, завързваха, откопчаваха и отвързваха бързо.

Маркизът се чувстваше особено щастлив, обзет от непознато досега задоволство, нещо, което го накара да постави под съмнение здравия си разум. Познаваше Венера съвсем отскоро, а му се струваше, че и преди я бе наблюдавал как прави проби и се облича и се бе чувствал по този начин. Имаше усещането, че тя бе за него нещо повече от поредната любовна връзка, че беше неговото семейство… макар той самият никога да не бе имал семейство.

Всичко това бе странно и любопитно, и същевременно — опияняващо. Харесваше му да бъде с нея, харесваше му и чувството, което създаваше в него близостта им. Очевидно идването в Касълрей бе една от най-хубавите му идеи.

Най-после дойде ред на черешовочервената коприна. Резултатът привлече изцяло вниманието на младия мъж.

— Изумително — промълви той.

Пламенните нотки в гласа му бяха достатъчни, за да накарат всички присъстващи да обърнат глави към него.

Французойката се намръщи.

— Извинявай — додаде той и дари шивачката и прислужниците с момчешка усмивка. — Цветът ми харесва много.

Това бе огромна лъжа. Всички бяха разбрали много добре какво, или по-скоро — кого бе харесал толкова. Дори температурата в помещението като че ли се повиши с няколко градуса.

Черешовочервената копринена рокля бе ушита в цигански стил и събуждаше чувствени представи. Дрехата бе скандална за шивачка с предразположението на мисис Причет.

— Това е последната парижка мода — обади се нервно тя, сякаш внезапното нажежаване на въздуха изискваше незабавно обяснение. — Моделите се изпълняват във всевъзможни ярки цветове, с десен от дребни точки и с черна дантела. Имаме вече готова рокля в цикламено червено и…

— Няма нужда от подобни обяснения, мисис Причет. Харесва ли ти, скъпа?

— Ако на теб ти харесва, мили — отвърна сладко Венера, развеселена от внезапното смущение на шивачката и сподавеното хихикане на камериерките. — Доволен ли си от деколтето?

То бе толкова дълбоко, че гърдите й можеха да изпаднат навън всеки момент.

— Определено. — Маркизът се изправи. — Благодаря, мисис Причет, Хати. — Кимна към другите две прислужници. — Приключихме. Срещнете се с мистър Лонгфорд, преди да си тръгнете, мисис Причет. Той ще уреди финансовата страна.

И с почтителност, която не се проявяваше обикновено към прислугата и търговците, той изпрати и четирите жени до вратата на дневната.

— Няма да ходиш на публични места с тази рокля — прошепна той, като подпря гръб на затворената врата и се пресегна да завърти ключа в ключалката. — Но затова пък тя е дяволски възбуждаща за това, което ми се върти в ума.

— Аз съм не по-малко шокирана. Тази рокля е предназначена за куртизанка. Мисис Причет явно не е преценила правилно илюстрацията.

— Чу я добре, скъпа. Цял Париж бил полудял по този стил.

— Аз пристигнах от Париж само преди две седмици, но се съмнявам, че такова нещо се носи някъде другаде, освен в кабаретата и бордеите.

— Тя обаче ти става съвсем точно, сякаш е ушита специално за теб.

— За малко да ми стане съвсем точно.

Младата жена опита да намести изключително дълбокото остро деколте така, че да прикрие поне отчасти гърдите си.

— Остави го така — нареди тихо той. — Обичам усещането за задъхано очакване.

Венера вдигна поглед и изви въпросително вежди.

— Не може да се каже, че не си ме виждал гола.

— Но полуразголената по този начин плът действа изключително възбуждащо. — Усмихна се. — Усещането, че мога да те имам.

— Какво те кара да мислиш, че можеш да ме имаш? — попита французойката, като го изгледа свенливо изпод сведените си ресници.

— Вече те познавам достатъчно добре, за да не се съмнявам.

— Намекваш, че не мога да контролирам желанията си ли?

— Когато си с мен, не можеш.

Полуусмивчицата му бе наистина нагла. Младата жена сви устни.

— Това състезание ли е?

— Ако беше състезание, ти щеше да загубиш.

— Или да спечеля, зависи от гледната точка.

— Точно това си мислех и аз. — Отдели се от вратата. — Така, след като не можеш да носиш тази рокля на публични места, мисля само да повдигна полата на огненочервената дреха и да те любя насред цялото това копринено великолепие.

— Може би ще трябва първо да платиш за наглостта си — заяви тя, леко засегната от увереността му, че е станала пленница на неговата сексуалност.

— Да не намекваш, че ще искаш заплащане?

— Защо не, след като съм облечена в подобна рокля? А и ти си прекалено самодоволен. Мога да те накарам да се молиш точно преди…

— Да те чукам ли?

Той произнесе тези думи с най-нежния възможен шепот и двамата усетиха разгорещените, плътски вибрации, които раздвижиха въздуха.

— Преди да направиш каквото и да било — поправи го с деликатна точност тя.

— Кажи ми колко ще струва. Не ми се чака.

Лорд Редвърс нямаше навика да се моли за каквото и да било.

— Нямам нужда от твоите пари.

— Но аз имам нещо, от което ти се нуждаеш. Може би ти ще трябва да ме помолиш.

Внезапно играта се обърна.

— Ще видим тогава — отвърна Венера и развърза черната копринена панделка в най-горната част на дантелата, която задържаше опасното деколте. — Защо не съблека тази куртизанска рокля и да видя как ще се справиш.

— Ще се справя чудесно.

Джак се приближи до барчето, наля си бренди, изпи го и напълни отново чашата.

— Не е ли малко рано за пиене?

Той се обърна и тя видя потрепването на едно мускулче на дясната му скула.

— Някои жени принуждават мъжете да пият.

— А някои мъже са прекалено свикнали да става винаги на тяхното.

— Досега това действаше прекрасно за мен.

— Може би днес ще научиш нещо ново. Ще разшириш хоризонтите си.

— От теб ли? Не смятам.

— Какво нахалство. Предполагам всички онези жени, които са се нахвърляли върху ти, са създали у теб тази неприятна арогантност.

— Така изглежда.

Изпразни и втората чаша, като изля съдържанието й в гърлото си като лекарство, нещо, с което искаше да приключи скоро.

— Докато аз бях принудена да се задоволя с… колко? Само петдесетина мъже, всеки един от които желаеше да ми подари своето сърце, богатство и име. Предполагам ще трябва да дам една точка повече на теб в това отношение.

„Петдесетина“ — помисли си мрачно той и усети как в гърлото му се надига горчилка. Как смееха петдесетима мъже да й правят предложение, да я докосват… да я целуват. Не посмя да помисли за нещо по-интимно от целувка, защото рискуваше да изгуби напълно самообладание.

— Сигурен съм, че имаш легиони обожатели — отвърна отривисто той. — Но мен не ме слагай в сметката. Аз не се женя.

Недоизказаните думи пришпориха и без това вече къкрещото недоволство в душата й.

— За жени като мен ли искаш да кажеш?

— Не. Не ми отправяй морални обвинения. Аз не се женя. Точка.

— Е, аз пък не се омъжвам. Мислех, че сме се разбрали във връзка с това.

— Чудесно. Разбрали сме се. А сега ще свалиш ли тази рокля, за да ме изчукаш, или няма?

— Това не ми прилича изобщо на молба.

— И няма да ми обърнеш внимание?

— Е, тогава може би ще намеря някакви други средства за задоволяване. Нямаш ли някакъв изкуствен член тук? Хммм…

Огледа дневната.

— Много забавно.

Маркизът се обърна, за да си налее отново бренди. Когато се завъртя на пети отново към нея, стисна силно чашата между пръстите си.

Венера държеше полиран дървен предмет, с издължена яйцевидна форма и красива дръжка в горния край.

— Хати си е забравила шивашките принадлежности — обяви с усмивка тя. — Какъв късмет.

— Какво, по дяволите, е това?

— Очевидно не си падаш по замрежването.

— Така ми се струва.

— Е, аз също, но се сещам, че този прекрасен гладък предмет може да свърши още една работа.

— Да не би от мен да се очаква да наблюдавам?

— Чувствай се свободен да излезеш от тази стая. Наистина нямам нужда от теб за това.

— Често ли го правиш?

— Не ми се е налагало. При толкова много обожатели — заяви натъртено тя.

Ако не изпитваше отвращение към капитулирането, щеше да я обладае още в този миг, без никакви предисловия. Ако не беше така превъзбуден, щеше да има достатъчно разум да излезе. Вместо това каза:

— Колко вземаш за тази сценка? Куртизанките знаят стойността на онази си работа.

— Кой по-добре от теб би могъл да разбере този занаят.

— Нямаш представа как можеш да изкараш човек от нервите му.

— Излез, ако желаеш.

Не можеше да го направи. Не можеше да устои пред женската красота. Дантеленият корсаж на роклята бе разкопчан вече до пъпа и се задържаше само от черната копринена лента, платът върху гърдите на Венера едвам прикриваше пищните извивки. Притиснати от тясната дреха, гърдите й бяха изскочили нагоре и бяха почти напълно разголени между недостатъчното количество червена коприна. Намачканата пола бе разтворена отпред почти до бедрата. Затова пък ръкавите бяха дълги и тесни и над пръстите й се спускаше водопад от черна дантела.

Пищното й тяло бе изложено на показ по най-привлекателен начин.

А тя имаше дързостта да му казва да излезе.

Джак грабна бутилката бренди, придърпа един стол в средата на стаята, настани се на него и заяви:

— Покажи ми какво можеш. Назови цената… стига да е в пари.

— Може би ще успея да те накарам да молиш.

— Нека видим. — Повдигна едната си вежда и впери поглед в младата жена. Измъкна едната ръка от ръкава на сакото, след това премести бутилката в другата си ръка и го съблече напълно. Прокара длан по явната подутина под панталоните в областта на слабините. — Но може би ще проявиш интерес да ми доставиш удоволствие.

— Или всеки ще си достави сам удоволствие. — Французойката започна да измъква бавно черната копринена лента от дупчиците. — Наистина е много стегнато.

В стаята се възцари мълчание. Шумът от плъзгането на копринената лента през бродираните дупчици им се струваше необикновено силен. Гледката на бавно откриващите се пред погледа на Джак гърди докара ерекцията му до ново, още по-напрегнато състояние. Той отпиваше направо от шишето, без да откъсва поглед от Венера, и когато тя му се усмихна, сякаш знаеше степента на желанието му, той си пое дълбоко и бавно въздух, за да се овладее. Веднъж бе издържал най-дълго от всички присъстващи в бордея; тогава наградата бе една прелестна проститутка. След като бе победил цели дванайсет мъже в това отношение, щеше да се справи безпроблемно с една така лесно възбуждаща се жена.

— Позволи ми да посмуча зърната ти — прошепна той, след като установи доволно, че връхчетата на гърдите й бяха настръхнали.

Дъхът на Венера секна. Бяха й нужни няколко секунди, докато възвърне способността си да говори, но когато го направи, гласът й бе изкусителен и без сянка на нервност.

— Можеш само да гледаш, не и да докосваш.

— Ако платя достатъчно, мога.

— Нямаш достатъчно пари, скъпи. — Копринената лента излезе и от последната дупчица и тя я захвърли. След това плъзна ръце под почти напълно разголените си гърди и ги повдигна. Налетите глобуси сякаш канеха да ги докоснат. — Но ако решиш да ме помолиш мило, може и да премисля.

— Мога да издържа повече от теб.

— Нима? А аз мислех, че си олицетворение на разврата.

— Според мен думата „необузданост“ подхожда повече на теб.

Не беше лесно да говори с нормален глас; така предизвикателно изложените пред очите му гърди бяха истинско изкушение.

— След като имам такива неутолими желания, може би трябва да ги задоволя, без да губя повече време.

Отпусна ръце и се пресегна към дървеното приспособление за репризиране.

— Аз имам нещо, носещо далеч по-голямо удовлетворение.

— Но не е така лесно за манипулиране.

— Значи обичаш да контролираш, така ли?

— Не задължително. А ти? — Тъй като Джак не отговори, тя додаде: — Така си и мислех.

Плъзна полираното парче дърво между бедрата си. Затвори за момент очи от прилива на удоволствие и младият мъж изскърца със зъби.

Това бе състезание между две воли, конфронтация между двама упорити човека, свикнали да виждат света в краката си.

Докато тя използваше инструмента, той стоеше неподвижно като статуя, без да изпуска от поглед ръката й, която се движеше нагоре-надолу. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели — така здраво бе стиснал страничните облегалки на стола. Усети кога удоволствието я погълна дотолкова, че забрави за неговото присъствие. Броеше ритмичните движения, наблюдаваше колко навътре влиза полираното дърво, съзерцаваше как гърдите й увисват като зрели плодове, когато тя се навеждаше леко напред. Щом оргазмът я обзе, той загуби напълно самоконтрол и скочи от мястото си, без да усети нито падането на стола, нито съскащият звук от разкъсването на копчетата на панталоните. Знаеше само, че ще проникне в нея.

Вдигна я на ръце и я понесе към спалнята, докато тя все още потръпваше от току-що преживяния оргазъм. Ноздрите му бяха изпълнени с женствената й миризма, също като див звяр, тръгнал по дирите на разгонена женска.

Остави я на леглото, измъкна импровизирания… измежду краката й и се качи отгоре й както бе напълно облечена. Забравил, че е с обувки, той насочи възбудения си член по предназначение. Щеше да я има, сега, късно, често, мислеше той, като проникна с неуправляема сила.

— Не се занасяй с мен — изръмжа Джак, като се движеше като побеснял. — Винаги ще губиш.

— Не можем да се контролираме, а? — прошепна тя, отпусната неподвижно под него.

— Говори колкото си искаш.

— Не аз се нахвърлих отгоре ти.

— Да не би да искаш да кажеш, че не се интересуваш?

— Не и от това.

— Нима… И двамата знаем колко много обичаш да се чукаш.

Спря за момент неподвижно, за да й даде възможност да усети пълните пропорции на размерите му, да почувства, че бе проникнал до край, за да изпълни с усещане всяко нейно нервно окончание, което се намираше в контакт със заплашващия му да се пръсне член.

„Не — помисли си Венера, — няма да си позволя да…“ Но мозъкът й вече бе отчел първите признаци на надигащата се отново в тялото й възбуда.

И той като че ли го разбра, или скоро — го усети. Започна да се движи бавно, така че да докосва деликатно всеки милиметър от вътрешната й повърхност. И това, което бе хлъзгаво, стана още по-хлъзгаво, това, което бе разгорещено, пламна още по-силно.

Младата жена прехапа долната си устна, опитвайки да не се поддаде на нежеланото удоволствие.

— И двамата не можем да го направим — прошепна лорд Редвърс, сякаш бе прочел мислите й. — Сключваме ли примирие? — промълви той и устните му погъделичкаха бузата й. — Ще го направя, ако и ти го направиш…

Невъзможно беше да не обръща внимание на пулсиращото желание между краката си. Трябваше да признае, че не е в състояние да контролира неизбежния експлозивен екстаз… поне, когато бе с него. И той го знаеше също много добре.

— Примирие — съгласи се тя. — Нагъл развратник.

Маркизът й намигна безсрамно.

— Примирие, скъпа моя блуднице.

— Напълно сме си изгубили ума, нали?

Усети усмивката в гласа й.

— Абсолютно.

Когато най-сетне задоволиха жаждата си един за друг, черешовочервената рокля бе безнадеждно намачкана.

— Свидетелство за любовта — произнесе Джак, като я разгърна да я огледа, преди да я захвърли на един стол.

— Свидетелство за безумието — поправи го Венера, като се протегна бавно и чувствено и го изгледа от разхвърляното легло.

— Не е ли едно и също?

— Не питай мен. Аз нямам опит на тази тема.

— В такъв случай може би би трябвало да изследваме възможностите — заяви маркизът и скочи отново на леглото.

— Сега?

— Когато си готова — отговори безкрайно учтиво той, сякаш ставаше дума за разходка в парка.

Французойката го изгледа изпод сведените си ресници.

— Започвам да мисля, че сме създадени един за друг.

— В много отношения е така.

— В какви отношения?

— Точно в тези, които са от значение — прошепна Джак и се приведе да я целуне.