Сюзън Джонсън
Любовникът (6)

Шеста глава

Единственият, който се появи, когато си тръгнаха, бе Оливър — той подаде шапката и бастуна на маркиза.

— Кажи на господарката си, която се крие в гостната, че ще трябва да изтърпи гнева ми в някой по-подходящ момент.

— Много добре, сър. Ще предам посланието ви.

Лицето на иконома беше безизразно.

— И благодари на херцогинята за всички вкуснотии, които ми бяха поднесени с чая — добави Венера.

— Тя ще бъде много доволна, че ви е било приятно, милейди.

— И й предай следното предупреждение — продължи Джак, с надеждата, че така ще предотврати евентуалните бъдещи намеси. — Ако опита да се набърка отново, няма да дойда на следващия й бал.

— Думите ви ще бъдат предадени, милорд.

Младият мъж хвана спътницата си за ръката и я поведе към вратата.

— Тя няма да ме послуша, разбира се, но може би ще се поколебае за момент и това ще ни даде време да се измъкнем от бдителния й поглед.

— Искаш да кажеш, че ще накара да ни проследят?

— Човек никога не знае с Пеги. Тя прави живота си много по-драматичен от останалите хора. А аз предпочитам да отида в крайречната си къща, без да ме наблюдават.

Но херцогинята нямаше намерение да преследва двамата влюбени. Тя разбираше прекрасно, че репутацията на дамата щеше да се запази най-добре със спазването на пълна дискретност. Но с Моли си побъбриха хубаво, след като каретата на маркиза потегли; и двете бяха много доволни от ролята си в сдобряването.

 

 

— Мислиш ли, че би трябвало да правим това? — Венера бе обхваната от съмнения, докато каретата се носеше по лондонските улици. — Аз самата вече съвсем не съм сигурна.

Седяха един срещу друг в луксозната карета. Младият мъж бе предпочел да седне срещу нея, като с това показваше собствената си резервираност.

Вместо да отговори на въпроса й, той заяви многозначително:

— Имам нужда да пийна нещо.

Бръкна под седалката и отвори вратичката на пълен с всевъзможни бутилки шкаф.

Французойката огледа разнообразието от питиета.

— Да не би да искаш да бягаш?

— Понякога вземам в последния момент решението да отида в провинциалната си къща.

— Дълъг ли е пътят дотам?

— Предпочиташ ли да не пия?

— Не чу ли какво те попитах?

— Дали не съм си променил намерението ли?

Тя кимна.

— Е?

Младата жена се облегна назад на облицованата в черна кожа седалка, като впери в лицето му острия си питащ поглед.

— Точно затова се нуждая от нещо за пиене — промълви той и започна да навива малък тирбушон в тапата на бутилка с бренди. — Аз също се разкъсвам от нерешителност.

— Пиенето помага ли?

— Отлага вземането на решение. В известен смисъл може да се каже, че помага. — Предложи й отвореното шише. — Искаш ли малко бренди?

— Имаш ли нещо друго?

Той вдигна рязко очи, сякаш спътницата му бе размахала камшик във въздуха, и изведнъж се усмихна до уши.

— Виждаш ли колко съм изнервен? Причуват ми се какви ли не двусмислици. Но нека ти отговоря — имам най-различни вина — бордо, няколко вида рейнски вина, чийто вкус създава впечатление, че слънцето свети в устата ти.

— Убеди ме…

Сериозният поглед отново я прикова на седалката.

— Рейнско вино, ако обичаш — продължи тя, изпълнена внезапно с неочаквано ликуване, че е в състояние да предизвика подобен трепет у един толкова префинен мъж.

— Продължавай в този дух, скъпа — прошепна Джак, — и може да не успеем да стигнем до леглото в провинциалното ми убежище.

— Сега добре ли се почувства, като стъпи отново на позната почва?

— А ти?

Измъкна бутилка вино и малка сребърна чаша и започна да вади тапата.

— Да. Не ме питай защо.

— С радост.

— Предпочиташ да не говорим за нашата…

— Не. — Всичко, предшествано от „наш или наша“ го изпълваше с неистов ужас. Подаде й пълната сребърна чаша и вместо да се изправи срещу чувствата си, каза: — Ловиш ли риба?

— Не често. Все пак съм го правила с брат си.

— Аз ловя много риба.

Младата жена вероятно нямаше да се изненада толкова, ако й беше съобщил, че се занимава с украсяване на будоари.

— Не бих предположила — отбеляза любезно тя и отпи от виното си.

— Лесничеят на баща ми ме научи. Прекарвал съм повече време с него, отколкото с баща си. И щеше да се съгласиш какво предимство е това, ако познаваше баща ми.

— Труден човек ли беше?

— За щастие умря млад.

Очевидно нямаше да чуе повече детайли, затова попита със светски тон:

— Каква риба предпочиташ да ловиш?

— Кафява пъстърва.

— С жива или суха стръв?

Очите му се оживиха — очарователен, открит, топъл момчешки поглед.

— Жива. Ти коя харесваш?

Никога не бе предполагала, че разговорът за рибарска стръв може да бъде толкова приятен, толкова удовлетворяващ и изпълнен със сладка чувственост. Сега пред нея стоеше съвсем различен човек, който описваше своите предпочитания, специалните мухи, които прикрепвал сам. Опитният му чар бе заместен от затрогваща естественост и искреност.

— Ще отидем да ловим риба после — промълви маркизът и се приведе напред, за да напълни отново чашата й.

Топлината на неговата усмивка проникна през цялото й тяло.

— Или преди — пошегува се тя.

— Няма никаква вероятност за подобно развитие на нещата.

Та той не беше сигурен, че щеше да издържи даже докато пристигнат в къщата.

— Аз нямам ли дума по въпроса?

— Не.

Тази малка думичка затрептя с такава интензивност в нея, че я накара да се запита как изобщо някога бе оспорвала плътския си интерес към този мъж.

— Да не би от мен да се очаква просто да се покорявам?

Тъмният му поглед слезе бавно надолу по тялото й.

— Доколкото си спомням, не беше особено отстъпчива.

— В момента се чувствам така, че не съм сигурна дали би могъл да издържиш на темпото.

Маркизът се засмя гърлено и погледът му се изпълни с топлина.

— Би било дяволски приятно да опитам.

Хвърли поглед през прозореца.

— Колко още остава? — попита тя — четеше мислите му, сякаш бяха едно цяло.

— Колко можеш да чакаш?

— Не съм напълно сигурна. Кога ще стигнем в къщата край реката?

— Най-малко след половин час. — Французойката изпъшка. — Няма защо да чакаме.

Младата жена изпусна постепенно въздуха от гърдите си, изненадана от внезапно обзелото я сладострастие.

— Предполагам, че нямаш…

— Не, но не са ми нужни. Снощи случи ли се да свърша в теб?

Имаше право. Беше се оказал напълно достоен за доверие след употребата на двата презерватива. Но обичайната предпазливост не я напускаше.

— Не знам…

— Мога да намеря в следващото село.

— Благодаря. Така ще се чувствам по-спокойна.

— Разбира се — отвърна любезно той.

Но тя не можеше да чака и когато стигнаха селото, вече седеше в скута му с лице към него, а той бе проникнал дълбоко в нея. Разтърсена от вълните на оргазма, Венера така и не забеляза, че каретата прелетя покрай селските магазини.

— Не знам какво ми става — прошепна малко по-късно тя, отпусната на седалката до него; останките от оргазма бяха оцветили като розов залез краищата на съзнанието й. — Изгубила съм напълно способността да преценявам, останах без капчица разум от това всепобеждаващо желание. Кажи ми, че всичко ще бъде наред.

Джак погали нежно все още обутите в копринени чорапи крака върху скута си.

— Всичко ще бъде прекрасно.

Наведе се да целуне розовата й буза, но самият той съвсем не беше сигурен, че и двамата наистина не си бяха изгубили ума. Страстта го бе обзела с такава сила, че едва бе успял да излезе навреме. Но все пак се бе справил.

— Не съм сигурна, че това ми допада. Нито че бих желала да се чувствам по този начин до края на визитата си — промърмори Венера и се пресегна, за да докосне бузата му.

— Стига да си наясно какво желаеш — пошегува се маркизът.

— Иска ми се да знаех. Но се чувствам като подрастващо момиченце, нерешителна… Мисля си: „Ще го направя. Не, няма да го направя. Сега. Не сега. По-късно. Вечно…“.

Щом чу „вечно“ младият мъж вдигна поглед.

Французойката се усмихна.

— Колко лесно мога да те притесня.

Той също се усмихна.

— Забравям колко си различна.

— Не съм излязла на лов и няма опасност да ти сложа брачните вериги. Това ли имаш предвид?

Фицджеймс кимна.

— Заедно с много други неща.

Започна да си закопчава панталоните.

— Нали каза, че имаме още половин час?

Младият мъж заразкопчава моментално това, което вече бе закопчал.

— Толкова си отзивчив, Редвърс.

— Постъпката ми не е напълно лишена от егоизъм, скъпа.

Обръщението му направи впечатление и на двамата.

Нея то изпълни с удоволствие — имаше предимства да му бъдеш „скъпа“.

А него — с известен страх, не толкова от самата дума, а от начина, по който я бе изрекъл.

— Струва ми се, че този път ще си сваля обувките — обяви с учтив и цивилизован тон Венера.

Заразвързва панделките на глезените си. Той се включи, за да й помогне, свали зелените обувки от мека ярешка кожа, жартиерите и копринените чорапи.

Помогна й да се намести отгоре му, отмести фустите и полата.

— Стигнем ли веднъж реката, ще се избавим от тези дрехи, които само ни пречат. Ще те заведа да поплуваш.

— А ще ходим ли да ловим риба?

Усети как членът му се плъзна в нея.

— И до това ще стигнем.

Движението му я изпълни с блаженство.

— Откъде знаеш, че трябва да направиш точно това?

Тя въздъхна тихичко и помръдна едва-едва хълбоци.

— Просто съм късметлия — прошепна маркизът, макар късметът да нямаше нищо общо с това.

Изви отново ханш нагоре точно по същия начин и стенанието й стопли бузата и душата му.

— Може би няма да те пусна дълго да се върнеш в Лондон — промълви Венера.

— Може би аз няма да искам да се върна в Лондон.

Отмести я съвсем леко, като я обхвана за ханша и я притисна малко надолу.

— О, боже…

Гласът й премина в деликатно скимтене.

 

 

Той й помогна да слезе от каретата, когато стигнаха до къщата със сламен покрив и след като я придружи до дневната, се върна, за да освободи кочияша. Сам обикновено отсядаше в стаичката край конюшнята, но Венера бе дала да се разбере, че ще се чувства комфортно, ако са сами. Когато след минута влезе отново в стаята, я завари да гледа през прозорците.

— Виждам защо ти харесва тук. Реката е красива, вдъхва спокойствие. Тук си съвсем сам.

— Но сега ми е дори още по-приятно. — Приближи се изотзад до нея и я прегърна през талията. — Ти си съвършената добавка към моя рай.

Младата жена се облегна на високото му силно тяло.

— Много се радвам, че реших да отида на Изложението през този ден.

— Съдбата бе много мила с мен, като ме заведе при теб. Макар ти да ми отказа.

— Известният лорд Редвърс не беше мой тип. Но се оказа, че си съвсем различен.

Той сви леко рамене.

— Не всички предположения на висшето общество са правилни.

Французойката се изви, както я бе притиснал в обятията си.

— Нима не заслужаваш репутацията си?

— Не съвсем. Един ерген просто предизвиква известно количество незаслужени клюки.

Но един богат и красив ерген, обожаван от жените, несъмнено заслужаваше клюките. Тя го съзерцаваше, опитвайки да отдели истината от сплетните. Златистата светлина, която влизаше през прозореца, смекчаваше контурите на лицето му.

— На колко години си? — попита внезапно Венера.

— На достатъчно — отвърна любезно той.

— Искам точен отговор, ако нямаш нищо против.

Ресниците му бяха екстравагантно дълги и гъсти, като на нарисуван от Ботичели младеж.

— На двайсет и четири.

Тя си отдъхна облекчено.

— В един момент ми се стори много млад. Надявах се, че не съм пресметнала грешно.

— Пресметнала грешно ли?

— Зрелостта ти.

— Да не би да поставяш под въпрос зрелостта ми?

— Само по един аморфен, намиращ се напълно в границите на общоприетото начин — усмихна се Венера.

— Достатъчно зрял ли съм, за да те поканя в спалнята си? Гледката оттам е не по-малко хубава.

— Не се шегувай. Щях да се чувствам много неудобно, ако беше съвсем млад.

— Малко е късно за това, нали? — Очите му блестяха развеселено. — Щеше ли да се върнеш в Лондон?

— Наистина ли си на двайсет и четири?

— Пеги ще гарантира за това. Но ще можеш да се убедиш, едва като се върнем. Мислиш ли, че това ще направи чукането с мен различно? — прошепна той и се приведе, за да близне горната й устна. — Ела да видиш спалнята ми и ще разберем.

И я побутна лекичко в желаната посока.

— Би трябвало да откажа…

— Ако можеш.

Поведе я натам, залепил длан на задните й части.

— Да не би да искаш да ме наречеш „развратница“?

Хвърли му игрив поглед през рамото си.

— Определено се надявам да е така. — Усмивката му бе очарователна. — Ако мадмоазел желае да инструктира и обучи един невинен младеж, аз обещавам да бъда усърден ученик.

Венера се извъртя и опита да го удари.

Той хвана ръцете й, засмя се, и като ги вдигна до устата си, целуна едно по едно кокалчетата на пръстите й.

— Никога досега не съм играл ролята на невинен младеж.

— Изобщо не се съмнявам. — Издърпа ръце. — А сега се дръж прилично или се прибирам.

— И ще пропуснеш да ме чукаш дни наред…

Неустоимото обещание в думите му пришпори чувствата и страстите на младата жена и прикова вниманието й.

— Така си и мислех — прошепна Джак и прокара палеца си по шията й, по челюстта, проследи контура на бузата, следвайки деликатното порозовяване на деликатната й кожа.

— Прекалено си самодоволен.

Пулсирането между краката й премина в силен, равномерен ритъм.

— Но и готов да те чукам отново.

— Това ти е специалността, нали?

— Да — отвърна тихо маркизът и протегна ръка. — Ела да ти покажа леглото си.

Французойката се поколеба, жегната от безсрамната му увереност.

— Ще можеш да ме смъмриш после — додаде нежно той. — Първо ще те накарам да получиш оргазъм.

— Или аз — теб — отговори дръзко тя.

— Още по-добре.

Младата жена се обърна и влезе царствено в спалнята. Той я последва, очарован от нейната предизвикателност, омаян от сексуалното й желание, изпълнен с очакване за бурната, взаимна страст, която щеше да се разгори отново помежду им.

— Искам да знам нещо. И не ме лъжи, тъй като то няма чак такова значение.

Беше застанала до тежката дъбова табла на леглото и я бе стиснала.

— Ти си първата жена, която водя тук.

— Още не съм те питала.

— Разбрах по огъня в очите ти. А това е самата истина. Нед е идвал тук да ловим риба, и никой друг. Не ми се ядосвай. Не мога да устоя на мисълта да те имам в леглото си.

Венера въздъхна тихичко. Не усети, че вече не стискаше така силно таблата.

— Не ми харесва тази необяснима нужда.

— И на мен, но… — Сви рамене. — Какъв смисъл?

— Караш ме да се чувствам ненаситна. Не е хубаво за душевния ми покой.

— Ще бъдем ненаситни заедно. И аз се чувствам така… Също за първи път. По-добре ли си вече? — попита той и се приближи до нея. — Като знаеш, че не си сама в тази лудост?

— Много добре — промърмори тя, и щом усети топлината на тялото му, го обхвана с ръце през кръста. — Винаги съм била в състояние да си отида.

— Говориш на майстор в тази област, но не се притеснявай — ще изследваме заедно тази фантастична земя отвъд девет морета.

— Ние всъщност никога не сме се любили на легло — отбеляза игриво младата жена, като се утешаваше с мисълта, че той се чувстваше не по-малко несигурен от нея.

— Достатъчна причина да го изпробваме.

Разсъблече я, докато тя стоеше покорно под ръцете му, като отвръщаше на игривите му целувки, усмихваше се, щастлива, че има възможност да прекара следобеда с него. Отпусна се на леглото и той започна да се съблича. Като типична богата дама, тя не си и помисли да му помогне.

Джак я гледаше така мързеливо отпусната и си мислеше колко й подхожда тази чувствена роля. Тя беше в много отношения като него — приемаше с подобни на неговите великодушие и откритост страстта, а желанието й беше също толкова алчно. Подхождаха си по темперамент и предразположения, реши маркизът, докато разкопчаваше колана.

Липсата на интерес на дамата към брака несъмнено приспиваше обичайната му предпазливост. Но не си позволи да направи още стряскащия извод, че може би наистина си подхождаха.

— Това легло е приказно меко — заяви Венера и се изпъна морно. — Може да не стана от него, докато стане време да си тръгнем.

— Звучи доста обещаващо.

„Колко тъмна е кожата му — помисли си тя, когато той се изправи полугол пред нея. — Колко приятна гледка за окото.“

— В такъв случай ще трябва да ме обслужваш.

Младият мъж вдигна поглед от панталоните, които разкопчаваше.

— Може и да ме убедиш.

— Въпреки че ми обеща риболов.

— И плуване. — Събу панталоните. — Ще те занеса на ръце до реката. Вече е много спокойно. Няма да се налага да се обличаш, докато се върнем в Лондон.

— Ммм… Да бъдеш обслужвана от мъж с твоите… очарователни пропорции. Чувствам се като фаворитка на султана.

— Определено си моята фаворитка. Би трябвало да благодаря на Пеги… за прозорливостта й.

— И аз. А бях сигурна, че те презирам.

— За малко не си тръгнах, като те видях в градината.

— А сега сме тук.

— Нажежени до червено от желание, ако ми позволиш да се изразя с думи прости.

— Предпочитам простите думи. Така, както в момента предпочитам патката ти, пред всичко друго на света. Станала съм истинска робиня на страстите си. Искам те веднага, и след пет минути, и отново малко по-късно… Колко уморително трябва да е да слушаш все едно и също от женските уста.

Джак се приближи до леглото.

— Но никога не и в твоите уста.

Погледът му се плъзна по разпилените й по възглавницата коси и слезе бавно надолу, към усмихнатото й лице. Определено бе най-щастливият мъж на земята.

— Значи минавам тази степен?

— Минаваш всички нива, които можеш да си представиш. Но това е очевидно от степента на моята възбуда.

Сведе очи надолу.

— Приятно ми е да ти доставям удоволствие.

— Боже всемогъщи, ти ще ме изчерпиш до крайност. Не че се оплаквам. — Отпусна се до нея на леглото, сплете пръстите си с нейните и впери очи в белосания таван. — Кой можеше да предположи, когато вчера се натъкнах на тебе…

— Че сега ще лежим тук, безсрамно изпълнени до уши с похот.

Маркизът се изкиска.

— Аз се канех да кажа, че бихме се насладили на едно и също нещо.

— Толкова си учтив, скъпи. Аз лично никога не съм си падала по такива мъже… Никога.

— Хммм — промърмори той, опитвайки да определи какво точно чувства.

Сладострастието, разбира се, бе негов постоянен спътник в живота.

— Очаквам нещо учтиво в отговор.

Надигна се на лакът и го погледна усмихнато.

Джак поклати глава.

— Не е това. Правех разлика между тази похотливост и…

— Към всички други жени?

Маркизът поклати отново глава; тъмните му къдрици образуваха ярък контраст с бялата калъфка на възглавницата.

— Не. И милиардите други емоции, които събуждаш в мен. — Прокара пръст надолу по ръката й, смръщил вежди. — Емоциите ми никога не участват.

— Не се притеснявай. Не искам нищо от теб. — Ресниците й потрепнаха. — Освен това.

Обхвана тежките му тестиси, наведе се и докосна с устни лъскавата главичка на члена му.

Той я блъсна обратно на леглото, завъртя се и се намести между краката й.

— Достатъчно си играхме — прошепна той с полуусмивка на лицето.

— Обожавам също така и безгрешния ти усет за избор на подходящия момент.

— Липсва ни финес. Чувствам се почти така, сякаш трябва да се извиня.

— Не са нужни извинения… стига да получа оргазъм през следващите трийсет секунди.

— Сладка разгонена кучка — прошепна нежно той.

— Надявам се, че ще успееш да ме задоволиш.

— Или?

Изражението му се изостри.

— Или ще чакам, докато го направиш. Похотливият ми вкус изглежда е съсредоточен върху теб.

Извивката на устните му омекна. Погледна към тихичко тиктакащия върху полицата над камината часовник.

— Дадена ли ми е малка отсрочка за тези трийсет секунди?

— Можеш да имаш всичко, което пожелаеш.

Снизходителността звучеше прелестно в нейната уста.

— Тогава искам да бъдеш все под мен за неограничено бъдеще.

— Неограничено… колко вълнуващо.

Изви се, за да целуне леката извивка на устните му.

— Май няма да мога да те пусна никога.

— Така, както се чувствам в момента, може би няма да имам нищо против. — Венера размърда хълбоци. — Приключихме ли с приказките?

Очите му светнаха развеселено.

— Трийсет секунди. Ще броим.

Ръцете й обхванаха врата му, бедрата й се разтвориха, ханшът й се надигна и тя посрещна първия му тласък с тиха, доволна въздишка.

Получи това, което искаше. Той й осигури бърз, фантастичен оргазъм за по-малко от уговореното време и отново — след още десет секунди. Всичко, което правеше този мъж, бе толкова хубаво; човек не можеше да не се запита колко време му е било необходимо, за да придобие подобни умения. Но новата страстна вълна заличи всяка мисъл и младата жена заплува отново в облак от екстаз. А когато излезе от другия край и отвори очи, установи, че маркизът бе вперил поглед в лицето й.

— Още? — попита едва чуто той, а черните му цигански очи горяха.

— Не…

Замаяна, вцепенена от силните изживявания, тя помръдна леко глава.

— Сигурна ли си?

Натисна надолу долната част на кръста си.

Венера издаде нисък, трескав стон.

— Само още мъничко — прошепна той и се плъзна дълбоко. — Как ти се струва това?

Сякаш падаше от онзи облак, реши тя. Горещите вълни започваха да се надигат отново в тялото й, което се разтапяше около твърдата му дължина, сякаш нямаше вече никакъв контрол върху сетивата си.

— Би трябвало да спреш — промълви тя. Не беше сигурна, че ще успее да издържи още един оргазъм.

— След малко… След като и двамата свършим…

Сведе глава до нея и я ухапа лекичко по ухото — белязваше я, вкусваше я, караше кожата й да потръпва.

Младата жена се извиваше под него. Желанието се надигаше отново в нея, препускаше из кръвта й, горещо и пламенно, ненаситно. Онова, което я караше да чувства, беше толкова хубаво, толкова чисто, че й се искаше да му каже колко е добър.

Но той вече го знаеше.

Правенето на любов беше неговата специалност.

И за момент тя се изпълни с омраза към всички жени преди нея, с безумна, безполезна ревност, която нямаше никакъв смисъл при човек като Джак.

Той търсеше похвала, или ласкателство, или негодувание в леглото. Беше тук само заради това.

Дланите му внезапно обгърнаха хълбоците й и следващият му тласък не остави никакво място за каквато и да било съзнателна мисъл. Безумното желание зае централно място в ума й, опияняващото удоволствие препускаше все по-бързо и по-бързо, сърцето й биеше лудо.

Сплетените им тела се движеха в трескаво себеотдаване, докато първите потрепвания преминаха постепенно в бурен оргазъм, който този път разтърси и двамата.

Венера заспа почти веднага в обятията му, напълно изтощена. Джак я зави и благодари наум на Покровителката на късмета, че му бе пратила невероятната Венера Дюра. Разполагаха с повече от два дена пълно усамотение, преди връщането на Сам, а след това щеше да види какво ще им позволят разписанията им. Но нямаше намерение да я остави да му се изплъзне.

Още не.

След малко се измъкна внимателно от леглото и си наля бренди. Отпусна се на стола край прозореца и впери поглед в умиротворената гледка, която се разкриваше към реката и спускащите се към нея почервенели от макове градини. Спокойствието и красотата на тази сцена винаги изпълваше с мир неспокойния му дух.

Днес обаче сцената вътре в стаята излъчваше не по-малко спокойствие и красота. Младият мъж се обърна към спящата си гостенка и се усмихна. Бе разголила стройните си крака, със съвършена форма и изчистена линия; само преди половин час Венера бе обвивала същите тези крака около кръста му в разгара на страстта. Сладострастието го пришпори моментално. Колко ли пъти щеше да я буди? А дали щеше да бъде много неучтиво да я люби, докато спи?

Тя беше невероятно изкусителна, красотата й го омайваше. Познаваше множество красавици, но нито една от тях не му действаше по такъв начин. Може би го интригуваха нейната невинност и искреност; те бяха наистина нещо съвсем ново за него, тъй като не бе срещал тези качества при нито една от множеството жени в своя живот.

Прокара пръсти в косите й и погледна отново навън към реката, сякаш смяната на сцената щеше да намали вътрешния му дискомфорт. Не му харесваше да изпитва подобен силен копнеж, подобно неустоимо желание. И ако промяната на полезрението не успокои изобщо притесненията му, то трите брендита се справиха донякъде с тях. Когато Венера се събуди, Джак се чувстваше вече приятно отпуснат.

— Готова ли си за плуването? — попита учтиво той.

— След минутка — отвърна тя, все още не съвсем разсънена.

Светлокафявите й коси бяха заплетени, гърдите й се повдигаха под смачканата завивка, погледът изпод натежалите й клепачи излъчваше знойна горещина.

Привлечен към нея като магнит към полюсите, Джак остави чашата си и стана от стола. Приближи се до леглото, седна на ръба му и докосна розовата й буза, след което прокара палец по копринената кожа надолу към издутите устни. Впери изпълнения си с нежност поглед в нея.

— Не мога да ти се наситя.

Усети как лицето й се разтегна в усмивка. Тя повдигна глава, грабна показалеца му и започна да го хапе лекичко.

— В такъв случай ще трябва да се погрижим да получиш каквото желаеш.

— Всичко ли?

Очите му измерваха реакцията й.

— Абсолютно всичко — промълви тя. — Не само ти се чувстваш така, изгубил всякаква мярка.

— Навсякъде ли?

— Навсякъде.

Маркизът се усмихна бавно и прокара бавно длани по ръцете й.

— Сигурна ли си, че не е сън?

— Не ме интересува дали е сън или не е, стига да не свършва. — Погледна към възбудения му член. — Какво ще кажеш да не губим време?

— Какво имаш предвид?

Очите му блеснаха шеговито.

Младата жена отметна бродираната с червени копринени конци завивка и пъхна средния пръст между бедрата си.

— Ами да сложиш тук нещо, което ми харесва…

— Позволи ми.

Вдигна ръката й, замести нейния пръст със своя и започна да го движи бавно.

Изведнъж Венера започна да усеща съвсем ясно въздуха по кожата си, сетивата й за допир се изостриха до крайност. Стисна страничния ръб на леглото и се отдаде на усещанията си.

Но Джак бе чакал прекалено дълго събуждането й, затова не издържа и не след дълго я вдигна и я спусна на скута си, право върху възбудения си член. Намести краката й около кръста си, стана от леглото и се отправи към вратата.

— Мммм — измърка тя, щом осъзна какво се канеше да направи. — Леглото ми харесва.

Но протестът й заглъхна в сподавено стенание, тъй като той спря до вратата, облегна се на нея, притисна гръб в солидните дъбови дъски и проникна в нея до край, отново и отново, докато я накара да свърши.

Когато я изнесе навън, младата жена се бе вкопчила в него, впила ръце около врата му, заровила лице в рамото му с усещането, че изгаря от страст.

— Съседите… — промълви тя; не беше сигурна, че й се иска да дава представление.

— Няма никакви съседи. Притежавам пет мили от реката. Можеш да отвориш очи. — Изви глава и се наведе, за да близне ухото й. — Виж.

Тя не се подчини веднага, но не толкова много от смущение, колкото поради липса на концентрация. С всяка стъпка членът му проникваше нагоре с такава сила, че тя сякаш бе имунизирана срещу всичко друго, освен срещу това нашествие. Всичките й сетива бяха подчинени, омаяни, съсредоточени върху божественото усещане. Докато стигнат до реката, която не бе съвсем близо, тя получи още два оргазма.

Когато маркизът спря, тя успя да си отдъхне за момент. Усетила прохладния ветрец откъм реката, Венера завъртя глава на рамото му и отвори очи. По малкия провлак се издигаха върби, брегът бе покрит с розови цветя, тревата бе невероятно зелена. Ако трябваше да се нарисува картина на рая, този къс земя щеше да създаде най-вярна представа за него.

— Тревата може и да е хладна — предупреди я маркизът, като се отпусна на колене, наведе се напред и я последва на земята.

— На мен ми е горещо.

Беше в плен на неуправляемите желания, погълнали цялото й същество, а тялото й се бе превърнало в роб на този мъж, който й служеше така умело.

— В такъв случай всичко е наред — прошепна Джак и започна да се движи в нея с такава деликатност, че очите й се напълниха със сълзи.

„Все трябва да съществува дума за описване на неописуемото“ — помисли си тя. „Наред“ не беше достатъчно. Мозъкът й обаче не мислеше точно, тъй като бе зает с изживяването на страст, похот и изгарящо желание.

Джак я забавлява целия следобед и цялата вечер. Любиха се на тревата и във водата, под слънцето и късно — на светлината на издигащата се луна, отмаляло и яростно, с неизменните нежни целувки. Никой никога не я бе целувал с подобна стопляща сърцето радост.

По-късно същата нощ се върнаха в къщата по росната трева. Застанаха на прага, притиснати в прегръдките си, и съзерцаваха известно време луната; не им се щеше да сложат край на тази идилия.