Сюзън Джонсън
Любовникът (8)

Осма глава

Той определено знаеше добре с какъв авторитет разполага. Когато пристигнаха на тържеството на семейство Дарлингтън, нито една непочтителна дума, нито един презрителен поглед не бе насочен към нея. А поканените на вечеря гости бяха значителен брой. Струнен квартет освежаваше атмосферата, докато поканените чакаха вечерята да бъде сервирана. Лейди Дарлингтън бе изключително бъбрива и оживена, както я бе описал Джак. Венера следваше съвета му, усмихваше се и кимаше, макар да не разбираше нищо от това, което чуваше.

Но Лили съвсем не беше лудетина с плитки. Тя бе възхитителна червенокоса красавица, която се нацупи като видя, че приятелят на брат й пристигна с компаньонка. Той самият обаче като че ли не забелязваше. За момент младата жена бе издърпана от майка си, за да посрещне следващите гости, и Венера сподели впечатлението си за недоволството на Лили. Маркизът отвърна:

— Глупости. Просто е притеснена и превъзбудена от цялата тази суета.

Но когато се приближи следващата нацупена красавица, той не прояви чак такава липса на чувствителност. Лейди Талиен, елегантна, дребна и съвършено оформена, измери французойката с високомерен поглед.

— Доколкото разбрах вие сте дамата, която се занимава с благотворителност. В твоя полза ли се развиха нещата в Брукс, скъпи? — обърна се тя към Джак, като повдигна шеговито съвършените си вежди. — Доколкото разбирам интересът ти към благотворителността е предизвикал от своя страна всеобщ интерес.

— Значи си разбрала погрешно, Бела. С мис Дюра сме стари познати. Нейният баща и моят чичо са приятели. Може да се каже, че сме роднини.

— Ще останете ли дълго в Лондон, мис Дюра?

Ако погледът можеше да убива, непременно някоя от събеседничките щеше да бъде обвинена в убийство.

— Още не съм сигурна.

Бившата любовница на Джак имаше платиненоруси коси и тъмни, като неговите, очи. „Каква прелестна двойка трябва да са били“ — помисли недоволно Венера.

— Надявам се да убедя мис Дюра да остане за целия сезон — намеси се маркизът. — Още не е видяла Касълрей. Освен това смятам, че дербито също ще й хареса.

— Така ли?

От мразовития й глас буквално падаха парченца лед.

— Лорд Редвърс е душата на гостоприемството — измърка французойката, тъй като не успя да сдържи желанието си да ужили на свой ред своята събеседница.

— Сара ще остане много разочарована, Джак — заяви обвинително лейди Талиен.

— Не виждам защо.

— О, Джак, не може да не си усетил силния й интерес към твоята особа. Всички говорят, че сте родени един за друг.

— Тогава всички грешат. Излъгала си се, Бела. Не си падам по младите слугини. А, ето го и Нед. Ако обичаш да ни извиниш.

Лейди Талиен остана да предъвква яда си сама.

— Несъмнено една от твоите любовници — отбеляза Венера, когато се отдалечиха. — Най-голямото й желание очевидно беше да ме убие на място.

— Не обръщай внимание на Бела, скъпа. Тя може да бъде истинска кучка.

— Понякога това е предимство. Изглежда те познава много добре. Колко още твои любовници ще срещна тази вечер?

„Нито една така пряма като Бела, надявам се“ — помоли се младият мъж, тъй като на тържеството на семейство Дарлингтън щеше да присъства смущаващо голям брой негови бивши любовници.

— Ето затова избягвам обществото. Вече ми се иска да си тръгна, а дори вечерята още не е започнала.

— Да не би да те съзерцават прекалено много съпрузи?

Той я изгледа.

— Много добре знаеш как стоят нещата. Колко са браковете по любов сред аристокрацията според теб? Присъстващите тук съпрузи прекарват много повече време със своите любовници или в клубовете си, отколкото със своите съпруги.

— Значи няма да ни се натрапват ядосани съпрузи, а само разгневени любовници.

Лицето на маркиза се изкриви.

— Всичко това те забавлява, нали?

— Очарова ме. Имаш ли представа колко от жените в тази стая те гледат?

— Защо не сменим темата? Не виждам какво хубаво би могло да излезе от нея.

— Разбира се, милорд — измърка французойката.

Той я изгледа косо.

— Ще ме накараш да те напляскам, ако не се държиш добре.

— Това не би могло да бъде мотивация за добро поведение.

И тя замига насреща му, представяйки съвършена пародия на глупав флирт.

— Виждам, че няма да ми бъде лесно да те контролирам тази вечер.

— Опитах да те убедя да ме оставиш вкъщи.

— Може би ще трябва да те сложа още сега на коляното си и да те напляскам по задника.

Гласът му прозвуча прекалено спокойно. Младата жена опита да разчете изражението му.

— Мислиш, че не бих го направил ли?

Тъмните му очи гледаха дръзко, ръката, с която я държеше, я стисна силно.

Обзеха я тръпки при мисълта за един толкова пикантен спектакъл. Може би той говореше сериозно?

— Няма да го направиш — прошепна тя.

— Дръж се както трябва или ще разбереш какво имам предвид — усмихна й се едва-едва той.

— Не говори така… — Гласът й прозвуча безсилно, треперливо. — Или може да се наложи да си тръгнем преждевременно.

— Още не можем да си тръгнем. — Но той също чувстваше това — възбудата, която не бе в състояние да потисне, шокиращия прилив на сладострастие. Обхвана с неспокойния си поглед претъпканата с народ стая. — Ела на терасата с мен. — В думите му нямаше нищо особено, но в тона му се долавяше нетърпение. — Там е прохладно. — Задърпа я към отворените врати, водещи към терасата. — И тъмно.

— Джак, недей — възпротиви се Венера, осъзнала какво имаше предвид той. Но същевременно знаеше, че тази вечер всички очи бяха насочени към тях двамата. — Моля те. — Говореше тихо, но вече усещаше погледите, които следяха всяко тяхно движение. — Запази самообладание. Не можем да го направим. Джак!

Той не й обърна внимание, а продължи да я дърпа напред. Прекосиха терасата, слязоха по стълбата, която водеше към поляната, и се запътиха към образувания от виещи се растения тунел. Той като че ли познаваше градината, сякаш бе идвал и преди тук.

— Как можеш изобщо да си го помислиш, дяволите да те вземат — прошепна младата жена, тъй като не смееше да повиши глас в нощната тишина.

— Не се преструвай, че не си готова и подмокрена, тъй като вече те познавам.

— Някой може да дойде насам!

Тя не притежаваше неговото пренебрежение към света.

— Ще се върнем след няколко минути.

— Ти си луд!

— Луд от сладострастие.

Бутна я в потъналата в мрак беседка, притисна я веднага към изработената с богата дърворезба стена и вдигна нетърпеливо полите и фустите.

— Скандалът може да бъде…

Задуши протестите й с бурна целувка. Нямаше настроение да обсъжда неща като скандал или дискретност, нито имаше желание да бъде разумен. Интересуваше го единствено задоволяването на острия му глад. Разкопча припряно панталоните си, повдигна я леко, сгъна колене и проникна диво в нея. Бе посрещнат пламенно от тялото й.

Младата жена изхленчи, все така пленница на устните му. Многобройните катове на полите и фустите бяха смачкани помежду им, панталоните драскаха нежната кожа на бедрата й, бавният ритъм на тласъците му възпламеняваше предателските й сетива, разтърсваше я унизителна възбуда.

Усетил това, той я ухапа лекичко за ухото.

— Виждаш ли, знам какво искаш. — Обхвана задните й части и проникна още по-дълбоко и силово в нея, сякаш искаше да се увери в своята прозорливост. Безумно удоволствие започна да се разлива в нея. Тя потръпна и си пое дълбоко въздух, като че ли можеше да удържи дивия, главозамайващ прилив. — Ще се погрижа да те изчукам.

Примитивно предупреждение, произнесено с нисък, дълбок, подобен на ръмжене глас.

Трябваше да устои. Той не можеше да й налага така волята си. Тялото й обаче откликваше на всяко негово движение, без никакви резерви или логика. Беше безчувствена към всичко друго, освен ускоряващия се ритъм на проникване и отдръпване, мощната инвазия, която усещаше и в мозъка, и в пръстите на краката си, в кръвта и нервите, и най-отчаяно — във възпламенените си ерогенни зони.

— Почакай — каза Джак, когато усети, че не бе способна да го направи, когато трескавото желание за освобождение от напрежението започна да я кара да стене.

Тихо изречената му заповед само пришпори разпалените й страсти и тя бе разтърсена от задъхан, бурен оргазъм.

Младият мъж излезе от нея с непогрешима точност в избора на момента. Неговото собствено освобождение бе също толкова остро, че го остави задъхан като удавник. Въпреки всичко това бе изключително дисциплиниран и носната му кърпичка спаси дрехите и на двамата от неприлични петна. Настроението му се промени почти незабавно, лудостта му се уталожи. Започна да оправя дрехите си сръчно и невъзмутимо.

— Съжалявам — прошепна малко по-късно той, като й помагаше да приглади полите на роклята си. — Боже мили, имам страшна нужда да пийна нещо.

В гласа му прозвуча гняв, който той очевидно опитваше да потисне. Нейните собствени чувства бяха изпълнени с несигурност. Беше шокирана от силата на своето желание, защото досега винаги бе гледала на мъжете като на нещо, без което може да мине спокойно.

— Няма да се върна вътре.

Струваше й се, че на челото й бе изписана думата „уличница“.

— Нямаме избор.

— Аз имам избор. И престани да ми говориш с този тон. — Как смееше да показва недоволство? — Не аз те домъкнах тук.

— Напротив, точно ти го направи.

Успя да види смръщената му физиономия дори в мрака.

— Мен ли обвиняваш? — попита тя.

Не вярваше на ушите си.

— Обвинявам страстното ти тяло.

— А ти нямаш ли си мозък? Или той не функционира?

— Очевидно не, когато съм с теб.

— Върви по дяволите, Редвърс!

Той я стисна за ръката.

— Да се връщаме. Заедно все някак си ще изкараме тази проклета вечер.

— Нямам намерение да поемам отговорността за това — сопна се Венера, като опитваше да измъкне ръката си.

— Чудесно.

— И ако някой се осмели да ми каже нещо оскърбително, ще го разпъна на кръст.

— Аз ще ти помогна — съгласи се Джак.

— И, за твоя информация — продължи младата жена, възмутена от неговото разбиране за вина. — Никога не съм си падала по безличностния секс.

Той изсумтя. Никога досега не бе участвал съзнателно в тези действия.

— Ще се постарая следващия път да го направя личностно — отвърна перверзно той.

— Може и да няма следващ път.

Отново опита да освободи ръка.

Пръстите му я стиснаха още силно.

— Можеш да разчиташ, че ще има. Още щом се измъкнем оттук.

 

 

Не се отдели от нея през цялото време. Ръката му бе ту на кръста й, ту на лакътя. От време на време хвърляше към нея предупредителен поглед или измърморваше нещо, което я караше да се изчерви; думите му бяха брутално искрени. Знаеше какво иска тя от него, какво можеше да й даде и какво искаше той самият от нея.

Венера можеше да си тръгне. Можеше да постъпи както желае. Не можеше да я възпре пред цялото това човешко множество. Но тя имаше нужда от него; беше се погрижил за това и сега, разкъсвана от срам, измъчвана от копнеж, тя се хранеше и разговаряше с привидно спокойствие, дори се бе постарала да бъде повечко с Пеги. Но тялото и мозъкът, сетивата и душата й бяха обладани от сексуално желание, светът й се струваше далечен и обвит в мъгла, приказките, които се носеха около нея, и собствените й думи бяха едновременно реални и нереални. Съзнанието й бе съсредоточено върху мощното присъствие на Джак, върху удоволствието, което само той можеше да й достави.

Когато вечерята приключи и маркизът поведе Лили към дансинга за първия й танц, изведнъж се възцари мълчание. Контрастът между деликатната невинност на девойката и необузданата сексуалност на Джак Фицджеймс бе толкова ярък, че всички затаиха дъх в очакване.

Дори музикантите бяха хипнотизирани от тази гледка и лейди Дарлингтън трябваше да им направи знак, за да започнат. Първите звуци на валса нарушиха неловкото мълчание, но всички погледи останаха приковани върху самотната двойка на дансинга, тъй като първият танц бе запазен за дебютантката, в чиято чест се даваше този бал. Невинното момиче съзерцаваше своя партньор с такова неприкрито обожание и се притискаше в тялото му с толкова ужасяваща липса на приличие, че майка й сметна за благоразумно да сложи скоро край на валса, за да запази репутацията й.

Веднага след това тя пришпори Нед да танцува със сестра си и подкани гостите да се присъединят към тях, като не спираше да си вее с розовото ветрило от пера на марабу. Побърза да се уедини за малко в една от стаите, докато дойде на себе си. Колкото и да обичаше скъпия Джак, той никога нямаше да се влюби в Лили, размишляваше тя, докато камериерката слагаше студени кърпи на челото й. Най-вероятно нямаше никога да се влюби в никоя жена, ако се съдеше по бурния ритъм на любовния му живот през последните няколко години.

— А, ето те и теб, Франсис! — избумтя неочаквано глас над главата й.

Лейди Дарлингтън вдигна очи — това беше графиня Белчър. Събра сили за неизбежните, неприятни коментари на старата заядливка, и си наложи да се усмихне учтиво.

Доволен от намесата на лейди Дарлингтън, Джак се върна веднага при Венера.

— Дългът ми е изпълнен, и то точно навреме.

Трябваше да използва целия си чар, за да възпре Лили да не го целуне пред цялото висше общество.

— Все още ли смяташ, че гледат на теб като на чичо? — отбеляза младата жена.

— Имаш право. Оказа се, че греша аз. Щастлива ли си?

— Щастлива заради състоянието на любовния ти живот ли? Не виждам какво ме засяга това.

Поразен от подобно лицемерие, при положение, че чувстваше съвсем ясно гнева й, той отвърна:

— Аз й отказах, между другото. Това смекчава ли яда ти?

— Нима не си във форма за още една кратка разходка до градината?

Всяка сричка трептеше от хаплив сарказъм.

— Обясних на Лили, че похотливостта ми е съсредоточена единствено върху теб — заяви той.

— Не бих се изненадала, каквото и да кажеш, след като само преди два часа тази вечер станах свидетел на джентълменските ти обноски.

— Това оплакване ли е? След такъв забележителен и гласовит оргазъм?

Тя замахна да го зашлеви, но той хвана китката й току пред лицето си.

— Не прави сцени — предупреди я хладно Джак и я принуди да свали ръка.

— Да не би да прекъсвам нещо?

Херцогиня Гровланд се появи пред тях сред облак от благоухания, повдигнала вежди.

— Ни най-малко.

Маркизът пусна ръката на французойката, без да я изпуска от красноречивия си поглед.

— Помислих, че е дошъл моментът да поискам един танц — обясни Пеги. — Ако нямаш нищо против, скъпа?

— В никакъв случай. Вземай го.

Венера успя да укроти гласа си дотолкова, че да прозвучи учтиво.

Младият мъж се наведе и устните му докоснаха ухото й.

— Не си отивай.

Очите й блеснаха безсрамно и това не му донесе никакво успокоение.

— Особено много обичам тази песен — намеси се херцогинята, като се правеше, че не забелязва нажежената размяна на погледи. — Няма да го задържам дълго.

— Задържай го, колкото желаеш — отговори любезно французойката. — Аз ще си намеря нещо за пиене, шампанско, или може би уиски.

„Като че ли има нужда от алкохол, за да бъде трудна“ — помисли си Джак. Но нямаше какво да направи, освен да се държи галантно със своята кръстница, въпреки всички мъже, които наблюдаваха Венера и само чакаха да се отдалечи от нея. И наистина двамата с Пеги още не бяха направили една обиколка на дансинга, когато младата жена вече бе заобиколена от тълпа нетърпеливи ухажори.

Привикнала с подобно внимание, тази вечер тя ги приветства по-топло от обикновено и, както бе ядосана, посрещна авансите им с нещо повече от обичайната си непринудена липса на интерес. „Тази игра се играе от двамина“ — мислеше си тя, бунтарски настроена, насочила цялото си внимание върху искрените, изпълнени с надежди свои поклонници, като се смееше и флиртуваше с тях, обзета от истинско вдъхновение. Всички искаха да танцуват с нея, всички искаха да я притиснат в обятията си. Спря се на един от мъжете, с които се бе запознала на бала на Пеги.

— Надявах се да ви видя отново — промълви лорд Гроутън, докато се въртяха на дансинга, и се намести така, че да може да я притисне близо до гърдите си.

— Ще остана в Лондон още за около седмица — обясни тя и се усмихна особено сърдечно на своя партньор, зарадвана от смръщения поглед на Джак, който я наблюдаваше отдалеч.

Стиснал зъби, маркизът изруга наум.

— За бога, прояви някаква сдържаност — смъмри го Пеги. — Та тя само танцува с лорд Гроутън. Какво толкова?

Младият мъж изпусна бавно събрания в гърдите си въздух и се усмихна мрачно на своята кръстница.

— Имаш право. Това е само един танц. Какво значение би могъл да има? — Насочи отново очи към Венера и ноздрите му потрепнаха. — Но ме смущава. И още как.

— Приятно ми е да видя нещо различно от обичайното ти безразличие — отбеляза бодро херцогинята. — Вече започвах да мисля, че също като баща си нямаш чувства.

— О, тази дама определено успява да генерира чувства — отвърна отривисто Джак. — И то от онези, които не се поддават на никакъв контрол.

— Прелестна е. Какво странно има тогава, че може да те покори?

Знаеше много добре, че бурната, страстна реакция на кръщелника й не е случайна.

— Не ми е приятно да се чувствам по този начин — изпъшка той.

Възрастната дама му се усмихна.

— Крайно време беше и ти да усетиш нещо. Искаш ли да чуеш съвета ми?

— Не особено.

Херцогинята срещна смръщения му поглед, без да трепне.

— Ухажвай я и се оженете, ако не можеш да живееш без нея.

В очите му се появи ужас.

— Що за съвет е това, по дяволите? Та аз съм само на двайсет и четири години!

— Да не мислиш, че любовта идва, когато човек навърши някаква определена възраст?

— Според мен любовта изобщо никога не идва, на каквато и да е възраст.

— Е, ще видим.

— Спести ми многозначителните си погледи, Пеги. Бракът не ме интересува. Разбра ли?

— Венера изглежда се забавлява добре с Гроутън — отбеляза студено лейди Гровланд, сякаш не бе чула бурната реакция на своя кръщелник. — Само я разсмива.

— Той се мисли за Дон Жуан, глупакът му с глупак. Хайде да прибегнем до смяна на партньорите, Пеги — изръмжа Джак. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— За бога, ни най-малко — отвърна меко тя, доволна от резултата на своите манипулации. — Гроутън е чудесен танцьор.

— Мой ред е, Гроутън.

Маркизът го тупна по рамото толкова силно, че със сигурност щеше да му остане синина на това място.

— Никакъв шанс, Редвърс.

Томас Манчестър беше едър мъж, солиден и набит, за разлика от стройния Джак, и нямаше намерение да се разделя със своята партньорка. Затова продължи да се върти с нея по дансинга.

Маркизът обаче нямаше намерение да губи време.

— Спомняш ли си онази дребна червенокоса женичка, която по едно време беше скрил в Челси? Все така ли се киска, когато стигне до края?

Този път Гроутън спря рязко, макар все още да стискаше Венера в обятията си.

— Сега, след като вече привлякох вниманието ти — продължи невъзмутимо Джак, — предполагам мис Дюра ще предпочете да танцува с мен.

— Не позволявам да ми бъде отнемана партньорката, дяволите да те вземат.

Лицето на графа бе почервеняло от гняв.

— Нито пък аз — отвърна любезно маркизът и протегна ръка към Венера.

Гроутън стисна мрачно устни.

— Стой далеч, Редвърс.

— Как се осмелявате да постъпвате така и двамата! — извика французойката и се дръпна рязко от ръцете на своя партньор. — Като че ли аз нямам мозък! — Премести гневния си поглед от единия към другия. — Ако обичате, не ме намесвайте в дрязгите си!

Завъртя се на пети и напусна дансинга, следвана по петите от херцогинята.

Тя я настигна в коридора пред балната зала и изрази шепнешком симпатията си. Венера й се усмихна и забави крачка.

— Не съм в настроение да се бият повече за мен. И никога не съм била. Толкова е детинско. — В този момент в другия край на коридора отекнаха забързани стъпки. — Не му обръщай внимание — нареди тя.

Не беше трудно да се досети кой беше това. Единствено маркизът беше в състояние да се отнесе така пренебрежително към етикета.

— Той е луда глава, скъпа — предупреди я Пеги, но вътрешно ликуваше от щастливия обрат на събитията. Никога не бе виждала Джак така увлечен. — И млад и пламенен, страхувам се.

Младата жена стисна устни.

— Това не извинява поведението му.

— Разбирам. Джак не трябваше да прави тази сцена.

— Определено.

— Признавам, че съм наистина смаяна от действията му.

И действително бе така. Държанието на кръщелника й беше невероятно… и същевременно — изключително обнадеждаващо.

— Отказвам да се отнасят към мен като към вещ — заяви разгорещено Венера. — Ако си мисли, че може просто да…

Не успя да довърши изречението си, тъй като в този момент маркизът я придърпа в прегръдките си, без да забави крачка. Преди да задминат херцогинята заяви:

— Ще бъдем на реката, но не ни идвай на гости. — Бе стиснал Венера така силно, че правеше безполезни опитите й да се освободи. — Можеш или да се съпротивляваш, или да се престориш, че си изгубила съзнание. Аз ще намекна за второто. А, ето ги херцог и херцогиня Бъкли.

Младата жена бе наясно с изискванията на висшето общество на всяка цена да се запазва някакво благоприличие. Затова затвори очи и се отпусна. Ако след като така или иначе щеше да бъде изнесена на ръце оттук, краткотрайният здравословен проблем щеше да достави нужното достоверно обяснение. Това, разбира се, нямаше да спре клюките.

Но те нямаше да разполагат с никакво доказателство.

Щом стигна до стълбището, Джак кимна на аристократичната двойка.

— Дамата припадна. Горещината — обясни той с подходящо за ситуацията разтревожено изражение.

Миг след това ги надмина и заслиза устремно по стълбите. Срещнаха още една двойка, преди да стигнат до изхода. Навън се въртяха още няколко от гостите в очакване на своите екипажи, но Джак беше завършен актьор, а и никой не се осмеляваше да задава въпроси. Той имаше страховитата репутация на човек, който не се колебае да призове на дуел.

Венера усети прохладния нощен въздух на лицето си, когато излязоха от дома на семейство Дарлингтън, но младият мъж побърза да прошепне:

— Още не. — И додаде веднага, вече със съвсем друг, светски тон: — Добър вечер, графиньо Нотингтън. Дамата изгуби съзнание от горещината. Много жалко, така е… Но горе има страшно много хора.

Известно време се чуваше единствено чаткането на токовете му по павираната алея, водеща към неговата карета.

Малко късно той нареди лаконично:

— Отиваме на реката, Сам.

Венера отвори рязко очи.

— Нали не мислиш, че ще дойда с теб?

— Знам, че ще дойдеш — отговори той, като освободи с кимване слугата, който се бе приближил да отвори вратата на екипажа.

Отвори я сам, наведе се напред, за да я постави на едната седалка и се качи след нея. А след това затвори веднага вратата.

Тя впери в лицето му непокорния си поглед.

— Няма да спечелиш нищо, ако ме заведеш там против волята ми.

Маркизът се отпусна на седалката до нея и заяви спокойно:

— По-добре да почакаме и ще видим.

— Допускаш голяма грешка, Джак. Няма да гледам кротко как ме отвличаш. Така само ще си навлечеш неприятности.

— Може би ще успея да променя мнението ти — промълви той.

— Запази прелъстителните си фрази за твоите дами на сърцето.

Премести се в най-далечното ъгълче на седалката, но предвид ограниченото пространство в каретата тялото му бе все така смущаващо близо.

— Не е нужно да обсъждаме това сега.

— Не е нужно да го обсъждаме изобщо. Заведи ме вкъщи.

— Ще те заведа утре, ако все още го желаеш.

— Толкова си сигурен в себе си, Редвърс. Този път грешиш. Мъжете с подобни господарски маниери не ме интересуват. На сутринта ще ме закараш у нас.

С тези думи тя затвори очи, кръстоса ръце на гърди и се облегна назад.

Джак предпочете да не продължава спора, още повече, че вече познаваше темпераментния характер на своята спътница. До един час щяха да пристигнат и да бъдат далеч от безсмислието на висшето общество, от всички мъже, които я желаеха не по-малко от него самия, далеч от любопитните погледи. Изпусна тихичко събрания в дробовете си въздух и се отпусна след напрежението на очевидното им бягство от бала. Ритмичното поклащане на каретата приспиваше сетивата му, а присъствието на дамата, по която копнееше, го караше да изпитва невероятно задоволство. Засега щеше да я остави да се цупи. После щеше да има достатъчно време, за да охлади гнева й.

След няколко минути Венера заспа, изтощена след безсънната нощ и поради късния час. За разлика от Джак тя нямаше тренинга почти да не спи дни наред. Дори като пристигнаха, се разбуди само за момент.

— Спи — прошепна младият мъж. — Ще те събудя на сутринта.

Тя измърмори нещо неразбираемо в отговор, когато я вдигна на ръце. Отнесе я в къщата, постави я на леглото и, без да я събужда, свали балните й дрехи и обувки и я зави. После си наля чаша коняк и седна край леглото, като я съзерцаваше в съня й на светлината на огъня.

Фактът, че тя беше с него, че бяха заедно в къщата край реката го караше да се чувства така, сякаш бе получил великолепна награда. Не можеше да се начуди на всичко, което тя пробуждаше в него и се опиваше от удоволствие, защото осъзнаваше колко неповторими са тези чувства.

През тези тихи, изпълнени с покой нощни часове Джак опита да си обясни на какво се дължеше невероятната й власт над него, да проумее кое точно го привличаше така неудържимо към нея. Не съществуваше дума или поредица от думи, които да бъдат в състояние да опишат чувствата му. Беше достатъчна само една-единствена нейна усмивка, за да го накара да се усети по този особен начин. Разбира се, не омаловажаваше въздействието и на огнената й сексуалност.

Но преди бе правил секс дни наред и след това бе усещал само умора и неопределена липса на интерес. Следователно онова, което го привличаше към нея, не беше само от сексуален характер.

Скоро всички тези размисли му заприличаха твърде много на загадката на света и мирозданието, без лесен отговор, затова побърза да пресуши чашата с коняк, съблече се и се пъхна в леглото до жената, обсебила мислите му.

Легнал до нея, младият мъж се вслушваше в нощните звуци — песните на щурците и жабите, крясъците на бухалите, плискането на реката, и се усмихваше в мрака.

Това трябва да е щастието, реши той, изпълнен с учудване.

Странно.

Различаваше се от забавление.

Изпълваше с особено задоволство, като великолепната дъга след дъжд.