Сюзън Симънс
Принцеса Сесил (12)

Единадесета глава

Дамата не бе сложила корсет.

Това не бе първото, което Джеймс забеляза, когато я прегърна и танцува с нея в павилиона. Беше едва второто или третото.

Когато се замисли, реши, че има логично обяснение. Все пак бе нощ. Дискретността бе най-важното нещо. Явно Сесил се бе облякла без помощта на камериерката си.

Изискванията за облеклото на една жена, която принадлежи към определена обществена прослойка, безспорно не позволяваха свобода и независимост. Всъщност би трябвало всяка дама да има лична камериерка, която да се грижи за тоалета й.

Може би кралските особи бяха измислили каприза да не се обличат и събличат сами. Грейстоун неведнъж се бе чудил защо жените също бяха възприели този обичай.

Все пак това, което представляваше загуба за модата, бе предимство за него. При нормални обстоятелства между него и стройното тяло на Сесил Жирарде биха стояли няколко пласта горни и долни дрехи, които биха се превърнали в непреодолима пречка.

А сега нямаше такава.

Бе облечена с широка рокля от ефирен прозрачен плат върху дълъг комбинезон в същия цвят. Ръцете му бяха обгърнали талията й под пелерината, тялото й от гърдите до бедрата бе притиснато до неговото и Джеймс напълно осъзнаваше, че между тях не съществуват преградите на общоприетите норми.

Истината бе, че ризата и панталоните сякаш изведнъж бяха залепнали за кожата му. Усещаше всяка частица от тялото й — от заоблените гърди до тънката талия, стройния ханш и бедрата до примамливата извивка между краката й.

За бога, тази дама имаше изключителна фигура. Той бе на мнение, че съвсем не е нужно да носи корсет.

Джеймс прояви цялото усилие, на което бе способен, за да не загуби власт над ръцете си. Изгаряше от желание да я докосва.

Събра цялата си воля, за да удържи копнежа да зарови лице между двете нежни и съвършено изваяни сфери, да усети вкуса на зърната им. Дали щяха да бъдат така сладки и примамливи, както му подсказваше въображението? Може би напомняха за узрели ягоди. Едва устоя да не ги докосне с устни през тъканта на роклята й.

Джеймс осъзна, че ако незабавно не се съсредоточи върху нещо друго, би експлодирал.

Целувката.

Трябваше да се съсредоточи върху нея, да я направи такава, каквато дамата я заслужаваше и очевидно я желаеше. С неравните върхове на зъбите си, с устните и езика си той й показа не заучена техника, а искрената си страст и възбуда.

Господи, колко е сладка!

Бе изминало толкова дълго време, откакто за последен път бе прегръщал жена, от последната страстна целувка, от последния миг, в който бе желал някоя жена толкова силно, колкото желаеше Сесил.

Джеймс загуби представа за времето, мястото и дори целта на тази съдбоносна среща. Забрави къде се намират… дори кои са. Съзнанието му бе завладяно от мисълта за аромата на Сесил, вкуса на устните й, прелестните й форми.

Той тихо се упрекна, вдигна глава и прикова поглед в заблестелите от желание сини очи.

Дамата премигна бързо няколко пъти и попита:

— Какво има?

Мускулите на бедрата му се стегнаха.

— Може би все пак това не бе добра идея.

Тя стисна ръкава на ризата му.

— Не.

Джеймс се намръщи.

— Значи си съгласна?

Сесил поклати глава.

Явно способността да разсъждава бързо и разумно го бе напуснала.

— Не е ли така?

Нежните й ноздри потрепнаха.

— Идеята е добра.

Джеймс едва не се изсмя пред красивото й лице.

— Сесил, какво знаеш ти за мъжете?

Звънливият й глас отвърна уверено:

— Достатъчно.

Според чии представи? „Достатъчно“ бе относително понятие.

Тя побърза да отправи към него същия въпрос:

— А ти какво знаеш за жените?

— Един мъж никога не може да знае за тях достатъчно — решително отвърна той и помръдна напрегнатите си рамене.

— Това не е задоволителен отговор — подразни го тя.

Джеймс се засмя иронично:

— Не е възможно да получиш задоволителен отговор на този въпрос.

Сесил не бе убедена в това.

— Трябва да има такъв.

Той решително поклати глава:

— Единственият въпрос, към чийто отговор би трябвало да се стреми мъжът, е колко знае за една-единствена жена.

Грейстоун знаеше това от опит. Едва ли някой би могъл да го оспори. Да познаваш добре жените бе едно, а да познаваш добре една жена… е, това бе съвсем друг и доста по-труден въпрос.

Тя навлажни устните си.

— Бил ли си влюбен някога?

В съзнанието на Джеймс изплува образът на жената от сънищата му. Дали тя бе Сесил?

— Мисля, че не — най-сетне каза той. Напълно честно бе да й зададе същия въпрос: — А ти била ли си влюбена?

Дамата се замисли.

— Не вярвам. — Тя продължи с нов въпрос: — А бил ли си сгоден?

Този път Джеймс бе сигурен в отговора:

— Не. — Пръстите му се раздвижиха до талията й. — А ти?

Тя го погледна в очите.

— Не. Значи не си женен?

Джеймс помълча, преди да отвърне:

— Не съм.

Защо винаги се колебаеше, преди да отговори на този въпрос? Същото се бе случило и предишната вечер, на бала в чест на Сесил, когато бе разговарял със стария си приятел от Оксфорд Силвърторн.

Внезапно осъзна, че Сесил бе заговорила. Успя да чуе само последната дума: „омъжена“.

— Значи ти също не си омъжена — каза той.

Тя замълча за миг. След това поклати глава:

— Не съм.

За бога, Джеймс не можеше да откъсне поглед от устните й. Най-сетне изрече първата мисъл, която му хрумна:

— Доста се разприказвахме.

Сесил се засмя шеговито и малко тревожно:

— Искаш да кажеш, че аз говоря твърде много?

Не бе сигурен какво имаше предвид, затова само й се усмихна.

Тя каза сериозно:

— Целуни ме пак, Джеймс.

Джеймс изпълни молбата й.

— Още веднъж — настоя Сесил.

Той отново я целуна.

— Още.

В един миг Джеймс осъзна истината: желаеше Сесил Жирарде. Искаше да направи с нея много повече. Искаше да я докосва, да я милва и люби.

Но, разбира се, не би го сторил.

Не можеше.

Джеймс винаги бе смятал себе си за изключително издръжлив човек — физически и психически. Сега изведнъж опроверга собствената си представа. Защото само след няколко мига усети, че докосва и милва Сесил. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, а след това се промъкнаха между притиснатите им тела и се спряха върху гърдите й.

Последва тиха въздишка.

Но тя не се отдръпна от него. Не възрази гласно. Просто остана в прегръдката му, тръпнеща под ласките на неговите ръце, както младата кобила тръпне в очакване, преди да се отворят вратите за надбягването, обзета от желание да се втурне напред в галоп, но и от страх да го направи.

— Джеймс…

Гласът й му подсказа всичко, което искаше да знае: Сесил желаеше да я докосва толкова силно, колкото той самият желаеше да чувства допира й.

Ръцете му се придвижиха по гърдите й. Върховете на пръстите му намериха зърната им. Потърка ги с палци, на което тя отвърна с още една въздишка и тих стон на възбуда.

По челото му избиха капчици пот.

— Харесва ли ти? — попита той.

Гласът й бе пресекнал. Тя само кимна.

Той се наведе и направи това, което само бе сънувал: докосна с език дясната й гръд малко над зърното. Повтори същото и с лявата. Раздвижи език. Докосна материята със зъби, залепи устни и всмука жадно. Когато най-сетне вдигна глава, роклята й бе леко навлажнена.

Със странно пресипнал глас, който самият той едва позна, Джеймс каза:

— Няколко пъти ти ме попита защо жената не може да се радва на привилегиите, които има мъжът. В този случай те уверявам, че може.

Сесил се повдигна на пръсти и долепи устни до неговите. При това движение гърдите й се притиснаха още по-силно към дланите му. Тя вдиша и издиша и топлият й сладък дъх погали лицето му.

Джеймс потръпна.

За бога, една лека невинна ласка от тази жена и целият настръхна. Тя проследи очертанията на устата му, изучи гладката повърхност на зъбите му, преплете език с неговия, притисна устни към брадичката, а след това към бузата, меката част на ухото и врата му.

Той отново потръпна.

— Сега разбирам.

Джеймс искрено се съмняваше в това. Тя отново заговори:

— Когато се стигне до интимна близост… както сега между нас… няма разлика между мъжа и жената.

Грейстоун не можа да сдържи смеха си. Понякога бе приятно човек да се посмее.

Внезапно бледорозовият цвят на страните й премина в наситеночервен. Тя побърза да оттегли думите си:

— Има разлика естествено.

Той кимна с разбиране:

— Разлика ли?

Сесил се смути.

— Предполагам, че има много различия.

Това противоречеше на твърдението й отпреди малко. Гърдите на Джеймс се повдигнаха от сподавен смях.

— Чудя се какъв ли е точният им брой.

Тя каза припряно:

— Не мисля, че има смисъл да го търсим.

Джеймс съсредоточи цялото си внимание върху нея.

— Бихме могли да се почувстваме просветени, извисени и дори поумнели, ако ги проследим заедно.

Сесил въздъхна с раздразнение:

— Шегуваш се с мен.

— Така е — призна той.

Сесил незабавно и умело смени темата:

— Позволяваш ли да сложа ръката си под ризата ти?

Как би могъл да откаже на дамата?

— Разбира се.

Тя разкопча ленената дреха. Пръстите й бяха дълги, нежни и студени. Когато усети допира им, Джеймс отново потръпна.

— Извинявай. Ръцете ми са студени.

— Права си. — Той реши да й каже истината: — Но не от това потреперих.

— Нима?

Джеймс поклати глава:

— От твоето докосване.

Вдигна поглед към него.

— Нима не го направих както трябва?

— Тук няма правилни и неправилни неща. Съществува само това, което мъжът и жената решат и което се харесва и на двамата.

Когато разтвори краищата на ризата му, Сесил плахо призна:

— Всъщност никога не съм докосвала голите гърди на мъж.

Придвижи ръката си нагоре и помилва кожата му с нежните си изучаващи пръсти. Плъзна ги по чувствителната му плът, по косъмчетата и обиколи малките зърна на гърдите.

Джеймс преглътна дълбоко.

С удивление и неосъзната наслада Сесил промълви:

— Красив си.

Грейстоун бе замаян. Не успя да каже нищо друго, освен едно учтиво:

— Благодаря.

На устните й се появи благосклонна усмивка.

— Моля. — Тогава забеляза тънката кожена лента, която носеше на врата си. — Мога ли да попитам какво е това?

— Кожена лента.

— Виждам. — Тя прокара върховете на пръстите си по нея. — Защо я носиш?

— Не зная. — Джеймс й каза истината. — Не си спомням защо е на врата ми. Но никога не я свалям.

Сесил отмести ръката си, докосна своята шия и задържа пръстите си там за миг. Тогава я обзе неудържимо любопитство. Искаше да усети силата на гърдите му, на мускулите и широкия гръден кош, да почувства твърдостта им и да докосва меките тъмни косъмчета по тяхната гладка повърхност.

Най-сетне ласката на устните й завладя Джеймс. Тя целуна гърдите му и леко засмука едно от зърната им. Той чу стон на възбуда и твърде късно осъзна, че сам го бе издал.

Бе позволил да стигнат твърде далеч.

Всъщност не бяха стигнали достатъчно далеч.

Изпитваше неудържимо желание да разкопчае роклята й, да смъкне комбинезона и да погали голите й гърди. Щеше да ги обхване с ръце и нежно да ги раздвижи. Щеше да ги притиска леко с пръсти, докато тя започне да моли за милост.

След това ръцете му щяха да потърсят нова наслада. Нейното тяло можеше да му дари толкова много. После щеше да плъзне устни по същите кътчета. Почти щеше да усети вкуса на плътта й. Представяше си как обхваща с устните си зърната й, нежно ги докосва със зъби и ги всмуква.

За миг сякаш видя прекрасното й тяло, отпуснато под тежестта на неговото, с широко разтворени ръце, готови да го приемат в прегръдката си. Би потънал в нея, докато усети, че телата им се сливат.

— Сесил… — простена той. — Трябва да спрем дотук.

Тя отвори широко очи и на лицето й се изписа изумление.

— Защо?

Джеймс отправи мълчалива молитва да събере достатъчно сила сега, когато му бе най-нужна, и отвърна тихо:

— Защото продължихме твърде дълго и стигнахме твърде далеч.

— Харесва ми да те целувам — невинно каза тя.

— На мен също ми харесва.

— Чувствам се прекрасно.

— Аз също.

— Изпитвам огромно удоволствие — добави тя.

— Както и аз.

Сесил нямаше представа каква неописуема наслада му доставяше. А той не искаше да изненада дамата — по-скоро да предизвика уплахата й — като й покаже колко силна бе възбудата му и колко близо бе до мига, в който би станало твърде късно да я овладее.

Джеймс въздъхна. В ръцете на тази невинна млада жена завидното му самообладание внезапно се бе прекършило.

Неволно промълви:

— Не можем повече да се срещаме така.

Тя направи крачка назад.

— Не разбирам.

Той й обясни:

— Не можем да се срещаме насаме посред нощ в градината.

Сесил вдигна глава.

— Защо не?

— Опасно е за теб. — Само ако тя знаеше колко е опасно. — Твърде много рискуваш, като идваш тук.

— Ако не идвам, рискът е още по-голям.

Грейстоун възвръщаше самообладанието си. Принцесата го бе помолила само за помощ. Е, бе поискала да я целуне, но очевидно бе наивна и неопитна в интимните отношения. Той трябваше да я защитава. Дори от самия себе си.

Джеймс придърпа краищата на плътната й пелерина. Едва сега осъзна, че е облечена в черно, за разлика от последната им среща.

— Тази нощ не си жената в бяло.

— Тъмният цвят ми се стори по-подходящ за нашата тайна среща — рязко каза тя.

— Това е сериозно — предупреди я той.

— Аз зная най-добре.

Може би не бе така.

Джеймс промени изражението си и се опита да й вдъхне увереност:

— Ще намерим начин, обещавам.

— Знам. — Тя стоеше съвсем неподвижно. — Вече ми каза нещо подобно.

Той се намръщи.

— Нима?

— Когато танцувахме на бала. Ти каза: „Ще ви намеря, обещавам“.

След няколко мига Джеймс отвърна:

— И го направих.

— Защо ми каза тези думи?

— Навярно защото тогава си уговорихме среща някъде в градината и исках да те уверя, че ще те открия.

— И това е била единствената причина?

Джеймс внезапно почувства остра болка в подутината на главата си.

— Тези думи ми напомнят нещо, може би е било само сън. — Той вдигна ръка и потърка областта зад ухото си. — Понякога ми се струва, че съм на път да възвърна паметта си.

Сесил го изгледа с недоумение.

— Точно сега това не е важно.

— Предполагам, че си прав.

— Важното сега е да намерим короната, скиптъра и потира, които са откраднати от кулата, и да ги върнем в Сейнт Саймън навреме за коронацията на брат ти.

— Прав си, разбира се.

— Време е и двамата да се прибираме. Не забравяй, че през следващите няколко дни трябва да изпълняваш официалните си задължения, сякаш не се е случило нищо необичайно.

Тя кимна.

— Междувременно аз ще видя какво може да се направи.

Сесил добави:

— До петък, когато ще се видим отново и ще пояздим заедно в Хайд Парк.

— До новата ни среща в петък. — Утрото наближаваше. — А сега трябва да се върнеш в Гест Хаус, Сесил. Не бива да рискуваме да забележат отсъствието ти.

— Не искам да се разделяме.

— Зная.

Той знаеше също, че в нея няма никакъв фалш, кокетство или притворство. Съвсем не бе такава, каквато бе очаквал да бъде Нейно Сияйно Височество, принцесата на Сейнт Саймън. Но не биваше да забравя, помисли си Джеймс Грей, че тя е на първо място жена, а след това принцеса.

Думите все още отекваха в съзнанието на Джеймс, след като изпрати дамата до портата и я проследи с поглед, докато тя изчезна в Гест Хаус.

„Обещавам… ще те намеря.“

Дали най-сетне я бе намерил?