Сюзън Симънс
Принцеса Сесил (1)

Пролог

Тя беше гола. Всъщност и той.

Лежаха в малка слабо осветена стая в тясно скърцащо легло — дали наистина се клатеше, или на него му се виеше свят? — и преплетените им тела бяха покрити само с тънък чаршаф.

Кожата й бе бяла, не бледа или просто светла, а със снежната белота на козето мляко, което бе пил у дома.

Където и да бе това място…

Беше съвършено гладка — като красиво изваяна статуя от слонова кост. Ръцете й бяха дълги и тънки. Изящните й китки се плъзгаха хладно по изгарящата му плът. Докосна го — първо по веждата, а след това по брадичката, по рамото, гърдите — и плавно достигна до бедрото му. Не би й позволил да спре. Искаше този миг да продължи вечно.

Той протегна ръка и я погали. Беше толкова нежна и гладка, колкото изглеждаше.

Целуна я. Отначало устните й останаха хладни и го накараха да почувства облекчението, което би му донесла глътка студена вода в горещ летен ден. След това сякаш се превърнаха в изгарящ огън. Беше омаян, изцяло погълнат от неутолим копнеж за нея.

Тя въздъхна тихо и простена от възбуда. Той чу как собственото му стенание й отвърна.

Плъзна ръка между дългите й стройни крака и се опита да ги разтвори. Наведе се над нея и докосна устните й с целувка, а след това се спусна към зърното на съвършената й гръд и продължи надолу по нежната кожа на корема й.

Всичко това бе ново за нея. Той бе разбрал. Беше джентълмен и трябваше да й разкрие тайнството… и щеше да го направи след нежните целувки и ласки.

Някъде се чу отваряне на врата.

Прозвуча женски писък, а след това — гневен мъжки глас.

Звуците отекнаха зад него.

Не желаеше да го безпокоят в този момент. Погледна назад и усети как нечии груби ръце го сграбчиха. Някой ги раздели.

Беше изтръгнат от леглото и изправен. Силни и жестоки лапи извиха ръцете му назад. Няколко жени увиха нейното голо тяло в чаршафа и я обсипаха с утешаващи ласки.

Гласовете ставаха все по-гневни.

Някой вдигна кол, бастун или парче дърво — явно доста голямо — и го стовари върху раменете му. Той преви колене.

Тази гледка я накара да изпищи и да протегне ръце към него.

Беше ужасена.

Видя как красивите й очи се наляха със сълзи. Беше принуден да се облече. След това бе повлечен по тесен коридор.

Заговори плътен мъжки глас.

Блъснаха я към него. Той почувства, че цялото й тяло трепереше, и разбра, че бе от страх. Искаше да я утеши, да й каже, че всичко ще отмине.

Не му позволиха.

Усети как някой докосна гърба му с острие на меч и чу заповед да отговори. Тя му подаде нещо.

След това отново бяха разделени. Тя бе отведена от приятелите си, които явно съвсем не бяха дружелюбно настроени към него, а той бе повлечен в друга посока. Едва успя да извика:

— Ще те намеря… кълна се.

Една врата изскърца и някой го блъсна в помещението.

Мрак.

Вътре цареше непрогледен мрак.