Г. Ф. Унгер
Братът и сестрата на дявола (8)

8.

Когато „Мисури Куин“ хвърля котва на пристана в Уестпорт при параходната компания на Поуел, Рей стои облегнат на перилата до сестра си.

Тя сочи към сградите на компанията и казва:

— Агентът ни тук е доста суров човек. Може би изобщо няма да иска да ми се подчини.

— Ще иска — казва Рей и се усмихва на сестра си, която е с една глава по-ниска от него. Ким отново носи черната си перука. Изглежда по-красива отвсякога, което може би се дължи на новопридобитата й свобода, която я кара да забрави товара на всички грижи.

Когато спускат мостика, те слизат на сушата, следвани от Чет Лайън и Бъг Банър.

Пат Скинър, агентът, ги очаква под навеса на верандата. Вали ситен дъжд. Утрото край реката е доста мрачно.

А наоколо вони до нетърпимост.

Вонята идва от хилядите биволски кожи, които са складирани навсякъде около пристаните на крайбрежната улица и чакат да бъдат натоварени и експедирани. Пристигат непрекъснато нови товарни коли и доставят нови кожи, вероятно това става и ден, и нощ.

Оттатък, в прерията на Канзас, сигурно е започнало голямото убийство на бизони. Изтребват мирните животни, които досега не са имали никакви врагове и затова си стоят нищо неподозиращи, избиват ги със стотици хиляди, одират им само кожите и изоставят труповете. Целият Уеспорт, пристанището на Канзас Сити, вони до небесата.

Пат Скинър сваля шапка, когато вижда Ким, но после пита:

— Къде е съпругът ви, мадам?

Ким се усмихва ослепително. При тази усмивка иначе пухкавите й устни стават съвсем тънички.

После свива рамене и отговаря:

— Може би е в преизподнята, Скинър. Във всеки случай се удави, защото падна през борда и не умееше да плува, както със сигурност знам. Всичко това е отбелязано в протокола на параходния дневник. Сега ще си имате работа с мен, Скинър. Защото, както знаете, аз съм законната съпруга на мистър Клинт Поуел.

Очите на агента Пат Скинър се превръщат в тесни цепнатини. После острият му поглед се насочва към Рей Хъч, зад когото са застанали неподвижно Лайън и Банър.

— А кой е този мъж? — пито той и сочи към Рей.

Ким отново се усмихва. После отговаря с измамна любезност:

— Това е съветникът ми. Нали знаете, Скинър, всяка слаба жена, която е принудена да замести своя изчезнал съпруг, се нуждае от консултант. Този тук е мистър Рей Хъч. А Лайън и Банър вие вече познавате. Така че да влизаме вътре, защото искам да прегледам всички книжа и документи. Искам да се запозная с нещата. Да влизаме, Скинър.

Тя тръгва напред и без малко да го настъпи, тъй като той се забавя да й направи път да мине.

Рей я следва.

Лайън и Банър остават вън, изправят се вляво и вдясно от вратата. С почти комично единодействие те едновременно палят пурите си и започват да димят с тях.

Вътре Ким се отправя веднага към писалището на агента и се настанява на стола му.

После поглежда сериозно Скинър и заговаря сухо:

— Сега аз съм вашият шеф, Скинър. И ако не можете да го приемете, ще трябва да си вървите. Така че…?

Пат Скинър е посивял мъж, суховат и с положителност доста жилав. Напомня остарял сокол, който изобщо не е забравил как се ходи на лов.

Той казва:

— Мадам, тук здраво държа всичко в ръцете си. Канзас Сити и това пристанище, взети заедно, са най-голямата врата към широкия Запад. Общото корабоплаване се опита да спечели монопола. Създаде се обединение, синдикат или не знам как се нарича още. Мистър Поуел ми е давал винаги пълна свобода на действие. Искаше само винаги да го информирам за всичко, което става. Не би трябвало да се отнасяте с мен като с някой дребен служител или подчинен, а като с партньор, мадам. Имате твърде голяма нужда от мен в Канзас Сити. Така че ви моля да си промените тона. А този консултант с вас вероятно няма ни най-малка представа от нещата. Ще се изразя още по-ясно, мадам. Може за мистър Поуел в леглото да сте били невероятно ценна, но това, в което сега се опитвате да се промъкнете, това е работа само за мъже. А сега се махайте от креслото ми, лейди. Аз съм шефът тук. Ще получавате част от печалбите на това предприятие, но няма да ми се месите в работите като тукашен агент. А може би Поуел изобщо не се е удавил и когато се появи отново, ще ми е благодарен.

Когато приключва, се отваря някаква врата. В стаята с лека походка се вмъква пъргав младеж с два револвера на кръста.

— Шефе, има ли нужда от мен? — пита той с усмивка, при която блясват зъбите му.

— Възможно е, Ринго, възможно е — отвръща Скинър. — Казват, че Поуел се е удавил. А сега вдовицата му си е въобразила, че тя е шефът.

— Наистина ли, шефе? — Пъргавият притежател на револверите отново оголва ослепителна редица бели зъби, подобно на някоя черна пантера, която зейва насреща им. Поглежда към Рей и пита:

— Това ли е закрилникът на прекрасната вдовица?

— Хайде без уводи — засмива се Рей Хъч. — Разполагате с хубава черна пантера, Скинър. Той ли трябва да ни изхвърли оттук?

Но Скинър, чиито очи са станали още по-тесни, а изражението на лицето — още по-сурово, не му отговаря. Скинър само поглежда към въоръжения си помощник и произнася студено:

— Ринго, изгони го оттук! Ужасно пречи!

Въпросният Ринго се ухилва още веднъж с ослепителната си усмивка и прави няколко почти танцови стъпки напред, така че се приближава до Рей на около пет ярда.

Когато спира, продължава да се усмихва. Същевременно пита:

— Искаш ли да го изпробваш, приятел? — В гласа му се чувства жлъчна подигравка и няма място за съмнение, че изпитва дива радост да може отново да демонстрира бързината си при боравенето с пистолети.

Защото с това си умение той се гордее като истински артист, като виртуоз, който дълго е трябвало да се упражнява, преди да достигне това съвършенство.

— О, да, разбира се, приятел — отвръща вежливо Рей, — щом като толкова те сърбят ръцете, тогава и аз бих се изпробвал срещу теб.

Тогава дръзкият Ринго се изправя пред него с широко разкрачени крака и държи пистолетите готови за стрелба.

— Да почваме тогава — произнася той. — Нека ти бъдеш пръв, аз ще почакам.

Рей Хъч кима бавно. После промърморва:

— Мисля, че си абсолютен глупак, стопроцентово.

След тези думи той мята ръка, от ръкава му излита тежката кама, която запраща право към Ринго, на педя от токата на колана му, право в коремната област. Сръчните ръце на разбойника вече са стиснали прикладите на пистолетите и леко са ги извадили от кобурите им.

Сега обаче те се отпускат. И в черните очи на Ринго се появява изненада. После той простенва от болка и успява само да процеди:

— Мили боже!

Свежда лице и поглежда към дръжката на ножа, която стърчи от тялото му.

— Ооо — стене той. — Какво направи с мен?

— Само това, което поиска, Ринго — отвръща Рей Хъч. — Каза, че трябва да почна пръв, а ти ще почакаш. Защо да ти противореча излишно! Може би сега е най-добре да идеш на лекар. Сигурно има някой наблизо. Само не се опитвай сам да измъкваш камата. Подарявам ти я. А сега стискай здраво зъби и тръгвай! Или нямаш достатъчно сили? Един път и мен ме улучи индианска стрела точно там, където сега ти е забит ножът и трябваше да яздя така над двайсет мили. Тръгвай, приятел. Сигурно няма да е необходимо да изминаваш чак толкова дълго разстояние!

Ринго го гледа втренчено няколко мига, без да проговори.

— Що за човек си ти? — пита той, стенейки. — Сигурно си побратим на дявола, да, наистина, ти си побратим на дявола.

Тръгва бавно към предната врата, отваря я и излиза на верандата. Чет Лайън и Бъг Банър стоят встрани от него. Откриват стърчащата дръжка на ножа над токата на колана му и чуват охкането му.

Чет Лайън го пита:

— Ще успееш ли да стигнеш до доктора, Ринго?

Но Ринго не отговаря, а тръгва напред. Движи се предпазливо и е стиснал с ръцете си дръжката на ножа. Една самоунищожителна воля успява да го задържи на крака въпреки болките, които изпитва. Той търси помощ, спасение.

Останалите гледат подире му.

После Чет Лайън изръмжава:

— Нищо не можеш да кажеш срещу тоя Рей, той наистина е вълк, а не пинчер.

Но Бъг Банър клати глава:

— Не, той не е вълк, а отровна змия, която дори не мръдва с опашка като гърмящите змии, когато се кани да напада. Отровна змия е. Може би скоро ще го очистя. Друг път, като съм идвал в Канзас Сити, съм ходил в един бардак. Но сега нещо нямам никакво желание. Ритна ме много лошо. Това никога няма да му го простя.

* * *

В това време Пат Скинър и Ким Поуел срещат погледите си.

— Е, Скинър? — пита тя студено.

Той отмества погледа си от нея и се вглежда в Рей Хъч.

Когато отново поглежда към Ким, вдига леко ръцете си и обръща дланите си към нея.

— Добре — отговаря той пресипнало — подчинявам се. Вие ще заемете мястото на мъжа си. Ще ви информирам точно за всичко и ще ви държа винаги в течение на нещата.

Тя кима в знак на съгласие.

— Само не допускайте повече грешки, Скинър — казва Ким и се усмихва. — Даже и когато няма да ме има вече тук, вие ще сте постоянно под наблюдение. А сега можете да ме информирате. После ще разговарям с всички хора, които са в списъка за надниците, даже и с най-незначителните общи работници. Ще се убедите, Скинър, че доста бързо схващам.

Рей Хъч се обръща и излиза навън, предоставя всичко в ръцете на сестра си.

Когато застава на верандата, навън продължава да вали.

Чет Лайън забелязва:

— Днес не беше добър ден за Ринго.

— Не — съгласява се едносрично Рей и се отдалечава. — Вие оставате при мисис Поуел — извиква той, изминал няколко крачки в дъжда.

— Къде ли отива? — пита Бъг Банър.

— Може би да си купи нова кама — изръмжава Чет Лайън. — Защото сегашния си нож подари на Ринго, нали така?

Рей Хъч знае чудесно кое е най-важното за момента.

Чет Лайън и Бъг Банър привидно са се подчинили и го признават за човека, който ще им заповядва отсега нататък и който ще бъде консултант и защитник на Ким, но той прекалено добре разбира, че не може да им се доверява напълно.

Беше им дал прекалено груб урок.

Така че ще трябва да събере около себе си и Ким хора, на които действително да може да разчита, особено тогава, когато продължат нагоре по реката и стигнат там, където не действат повече никакви закони. Знае също, че тук, край голямата река, непрекъснато се води борба за монополно положение.

Рей Хъч често е идвал в Уестпорт, дори и оттатък, в Ситито. Познава някои яки мъже, които биха му били опора, ако им плати добри пари. Но това не е всичко. Ще трябва да спечели на своя страна и няколко души, които да работят скрито за него, подобно на детективите в агенцията на Пинкертън, без някой да ги усети, и да могат да научават всичко и да му докладват.

Ким, честолюбивата му и амбициозна сестра, сигурно е в течение на много от работите на Поуел и може би е проумяла донякъде и взаимоотношенията вътре в империята му. Но е нужно много повече от това.

И други мъже ще се противопоставят първоначално на Ким, както беше с агента Пат Скинър. Всички ще трябва да се държат, така да се каже, под око. Биха могли да мошеничат, да работят за собствения си джоб или пък да се съюзят с оная гилдия, която иска да стане пълен монополист по течението на реките между Ню Орлиънс и Форт Бентън, тоест по Мисисипи, Охайо, Мисури и другите реки, където не може да определя сама цените за товари и пасажери, когато няма вече конкуренция.

Един файтон се приближава в дъжда. Рей го спира и се качва.

Трябва да издири в града стари приятели и подходящи хора. Да, той ще трябва да изгради за себе си и Ким собствена и надеждна организация.

В главата му непрекъснато се върти мисълта: „Охо, малката ми сестричка, колко добре ще работим заедно! Ти ще се оправяш със сделките, а аз ще упражнявам натиск, ще отстранявам всички пречки, ще освобождавам пътя пред тебе. Ще успеем да постигнем нещо голямо!“

* * *

Късна вечер е и дъждът все още продължава да се лее от небето, когато братът и сестрата сядат да вечерят в огромната каюта. Вечерята им е поднесена от чернокожия стюард Джордж. Ким Поуел пита внезапно:

— Джордж, сега аз съм господар на всичко. Какво ще кажеш? Искам да чуя мнението ти.

Огромният негър току-що й е поднесъл месото и посяга да налее чашата с червено вино, подходящо за сърнешкото печено. Той застива на мястото си.

— Лейди — заговаря със звучен глас. — Та вие отдавна знаете, че Джордж би минал и през огъня за вас. Аз съм само един негър, един проклет негър от Юга, който е избягал като роб, за да се бори за обединението. Но и проклетият негър може да оцени красотата. Аз съм ваш предан слуга, лейди.

Тя кима с благодарност.

Сега пък Рей задава въпрос:

— Джордж, много ли робовладелци си избил, докато беше войник на янките?

Джордж го поглежда твърдо:

— Много — признава той.

— И струваше ли си, Джордж? — Рей пита с нотка на сарказъм в гласа.

Тогава Джордж поклаща отрицателно глава.

— Не — отговаря той. — Проклетият негър си е пак негър. А цялата война беше едно лицемерие от страна на Северните щати. Тя се води най-вече по икономически причини. Робовладелецът с двеста роби по-бързо забогатяваше от бедния фермер със седем деца.

Той пълни най-сетне чашите.

Ким поглежда брат си.

— Виждаш ли — казва тя, — така е на този свят. Всеки мисли само за собствената си изгода, а лицемерно изтъква пред останалите някакви идеали. Значи мога да се осланям на теб, Джордж, нали?

Последният дига десницата си като заклинание.

— Кълна се — произнася той.

Сега той излиза от кабината. Ким и Рей остават сами.

— Ще се справим, сестричко — обещава Рей. — Вече съм събрал някои хора. Те ще бъдат много въздържани. Някои от тях ще пътуват преоблечени като обикновени пътници тук, на парахода. Други ще играят ролята на Пинкертънови детективи. Те ще пътуват и на други параходи от компанията на Поуел. Ще създадем добра шпионска мрежа и винаги ще бъдем добре информирани. За щастие, имаме достатъчно пари. Наложи се да платя предварително. Портмонето ми е празно, да не говорим за джобовете.

Той посочва към касата в ъгъла на каютата.

— Отвори го — или не знаеш как се отваря?

Тогава Ким се усмихва.

— Това е цифров секрет — отвръща тя. — Винаги съм знаела какви цифри е подбрал Поуел. Вътре има куп пари. Пък и освен това ние постоянно ще имаме приходи. От касата на Скинър в агенцията взех тридесет хиляди долара, които нося сега с мен. А в касата вече имаше петдесет хиляди. Парите са сила. Ние сме силни, братко. И ако не бях твоя сестра, щях да легна с теб. Как са отношенията ти с жените, всъщност?

Очите му внезапно като че ли се скриват, погледът му е обърнат навътре към него.

После той произнася тихо:

— Когато бях още момче, една проститутка ме научи на всичко. Беше омъжена за човек, който я беше измъкнал от публичния дом. Но тя не му се отблагодари за това. Трябваше да го убия, защото иначе той щеше да ме убие. По този начин тя стана богата вдовица, както и ти. Понякога нещата от живота се повтарят. Никога повече не бих се доверил на жена, сестричко.

— И на мен ли не?

— За мен ти не си жена, ти си ми сестра. И би могла да бъдеш също така и мой брат. Нищо нямаше да се промени.

Тя го поглежда изненадано.

После прошепва:

— Тази жена, която е била проститутка и после се е омъжила, май доста те е наранила навремето. Аз не бих могла никога да ти причиня болка. Но разбираш ли, че ние не сме просто брат и сестра, а сме същевременно брат и сестра и на дявола?

Той кима бавно.

— Да, така е наистина. Една злонамерена съдба поквари и двама ни.