Г. Ф. Унгер
Братът и сестрата на дявола (11)

11.

Веднага щом излиза от хотела, Майк Скот, дребничкият, приличащ на невестулка човечец, който донесе новината за „възкръсването“ на Клинт Поуел, се отправя към Дейзи Булдог и нейните дъщери на греха.

Когато влиза в бара, където сега обслужват три бармана, могъщата мисис Булдог се появява от задните помещения и застава до него.

Той вдига поглед към нея, като се усмихва широко. Застанал пред тази огромна жена, изглежда още по-невзрачен, защото тя тежи поне три пъти повече от него.

— Здрасти, очарователна Дейзи — казва той. — Нали знаеш колко те боготворя. Ех, как бих искал да прекарам една нощ в леглото с теб! Луд съм по жени от твоя калибър! Ти не си мисли, че всичко у мен е толкова малко.

Тя също се усмихва, защото са стари познати. Отдавна е свикнала с неговите шеги. Така че отговаря, гледайки надолу:

— Мога да ти запазя дебелата Естер, щом привърши със сегашния си клиент. Ще почакаш по-малко от половин час. Трима други са на опашка за нея, но аз ще те сложа по-напред в списъка. Съгласен ли си, Майк? Но какво изобщо правиш, тук в Омаха? Обикновено душиш в Канзас Сити. Казвай, какво те доведе насам?

По някакъв начин Дейзи Булдог надушва нещо. Знае добре, че Майк Скот е доста рафиниран шпионин, който по време на войната е работил и за двете страни.

Майк Скот се ухилва гордо и после прави важна физиономия, като че ли е станал собственик на тайно златно съкровище или пък притежава някаква друга неоценимо голяма тайна.

— Ако ми оставиш всичко тук до утре на разположение, включително и дебелата Естер, разбира се, тогава ще ти кажа всичко — отговаря той накрая.

Дейзи Булдог го поглежда ядосано, но тя подушва, че този Майк Скот наистина може да й съобщи нещо, което си струва исканата цена, така че кима и отвръща едносрично:

— Добре.

Тогава той й дава знак с превития си показалец да се наведе по-близо до него, за да може да й прошушне:

— Клинт Поуел е възкръснал. Красавицата Кимбърли изобщо не е вдовица. Току-що й го съобщих и можах да забележа колко много се изплашиха и тя, и русокосият, който е с нея. Клинт Поуел ще пристигне скоро тук. Идва с малък, но много силен параход, с „Игл“. На него има две оръдия. Забави се малко в Канзас Сити, иначе пристигна от Сен Луис. И всички, които бяха толкова впечатлени от красивата, уж опечалена вдовица, че й се заклеха във вярност, сега минаха отново на страната на Клинт Поуел. Чудесна ми Дейзи, започва война между красавицата Кимбърли и съпруга й, коравосърдечния Клинт Поуел.

Замлъква и посяга към пълната с уиски чаша, която му побутва единият от барманите.

Това му е вече третата чаша, тъй като две вече е изпил при Ким и Рей.

Дейзи Булдог отново се изправя. Погледът й не изразява нищо.

О, да, тя добре познава този Клинт Поуел. И ако този Клинт Поуел, който е обявен за мъртъв, сега наистина пристига по реката с боен параход, тогава наистина тук, в Омаха, се очакват най-различни неща.

— Благодаря ти, Майк — произнася тя към него. — До утре всичко е запазено за теб. Само че, ако се напиеш сега, няма да разбереш кой знае колко от дебелата Естер.

Тя се отдалечава.

Малко по-късно изпраща един младеж при някои хора от този град. Това са делови хора като нея. Защото всички те трябва да държат един за друг. Младежът трябва да информира и тримата градски съветника и двамата заместник-шерифи Лайън и Банър.

И така, сред всички значими граждани на Омаха бързо се разпространява новината, че Кимбърли не е вдовица и че собственикът на компанията „Поуел“, Клинт Поуел, е жив и се намира на път за Омаха.

Чет Лайън и Бъг Банър също чуват новината.

Банър изръмжава:

— Никога не съм й вярвал истински. А как ми се иска само да си го върна на онова копеле, дето без малко да ме направи евнух със своя ритник! Ще трябва да кажем и на всички момчета, дето ги е завербувал, че е най-добре да минат на страната на Клинт Поуел, когато се появи тук.

— Но те няма да го направят, или поне повечето от тях — отвръща Чет Лайън. — Той твърде много ги привлече на своя страна и на страната на красивата тигрица. Пък и добре им плаща. Сигурно ще се води бой за Омаха.

* * *

Следващата сутрин, след бурна нощ, „Игл“ се появява в залива, където са пристаните и складът за дървен материал и където са се установили и няколко сала в почти неподвижната вода.

„Игл“ е отново поправен. Пробойната, причинена от плаващото дърво, не е забавила особено много Поуел.

И разбира се, той отдавна вече знае къде ще може да намери жена си и партньора й, нека бъде ако ще и покровител, любовник или каквото и да било.

Информационната служба на Клинт Поуел бързо се възстановява, пък и достатъчно лодки се спускат от север надолу по реката и техните капитани и екипажи разказват за промените в Омаха, като непрестанно се учудват, че Клинт Поуел не е мъртъв и че красивата вдовица съвсем не е вдовица.

И така, „Игл“ се появява сутринта в залива на Омаха и спира на около два хвърлея място от брега.

На това място Мисури има широчина над триста ярда, заливът зад издадената навътре в реката суша има дължина почти половин миля, а широчината му е стотина ярда.

Лопатъчното гребно колело на „Игл“ се превърта само от време на време, за да задържи на едно място корабчето в почти неподвижната вода.

На брега започват да се събират хора. Идват все повече и повече.

А и по-нагоре, откъм редиците от къщи, започват да се разтварят прозорци.

Така че Клинт Поуел, застанал в рулевата кабина на „Игл“, ясно разбира, че са очаквали параходчето, както и самия него.

Новината го е изпреварила, тъй като се беше забавил три дена с аварията.

Навежда се от кабината и извиква към палубата:

— Хайде, нека старият Шорти се качи в кануто и иде при тях. Той ще им го съобщи. Почвайте!

Така и става.

Едно кану се спуска във водата и в него се качва стар, дребен и кривокрак човечец. Откриха го по време на пътуването заедно с кануто му, когато ловеше риба в някакъв залив. Шорти е рибар, той се рови из дупките по заливчетата и търси по-рядко срещани видове риба. Поглежда косо нагоре към рулевата кабина.

Оттам се обажда Поуел:

— Няма да ти съдерат кожата, старче. А дори и да го направят, ние ще отмъстим за теб.

Мъжете на кораба се разсмиват на последните думи. Всички те са хора, минали през какво ли не.

Шорти поема с кануто към брега. Там вече го очакват.

Чет Лайън пръв задава въпроса:

— Старче, на теб ли възложиха да ни съобщиш нещо?

— Така е — отвръща Шорти и показва изпочупените си, пожълтели зъби. — Трябва да кажа на хората от Омаха да прогонят от града си мисис Кимбърли Поуел и русия й любовник или… не го знам точно какъв й е. Защото не направят ли това, „Игл“ ще започне да обстрелва града с двете си оръдия. Всичко е ясно, нали? Ако гражданите на Омаха не прогонят до обяд двойката, ще се почне стрелба. Аз не съм от екипажа, момчета. На три мили оттук ме взеха с кануто на борда и сега ме използват като пратеник. Смятам да продължа отново надолу по реката. Желая ви успех, момчета!

Шорти отблъсква с греблото си лодката от брега и поема надолу. Всички гледат подире му.

После се споглеждат. Тук са над петдесетина мъже, жители на Омаха — занаятчии, предприемачи.

Сред тях са и градските съветници и двамата помощник-шерифи.

А от публичния дом е пристигнала и мисис Булдог и сега се извисява над всички.

Хората са все още някак безпомощни и объркани.

Но после жената на предишния собственик на хотела започва да крещи с писклив глас:

— Да, ще трябва да ги прогоним от града! Тази красавица е истински дявол в рокля. Тя има само красива външност. А в душата си е зла, сурова и безпощадна. Тя е сестра на дявола. Та всички вие още помните как трябваше да й се подчиним. А русият й закрилник, може би и любовник, той пък е истински брат на дявола. И той е същият като нея. Хайде да вървим! Ще им кажем, че трябва да се махнат от града ни! Хайде, господа съветници и шерифи, изпълнете дълга си като представители на гражданството! Нима ще оставим да разрушат града ни, преди да сме го построили истински и да сме го превърнали в нещо голямо!

Когато млъква, получава всеобщо одобрение и аплодисменти.

Но в този момент виждат приближаващия се Рей Хъч.

А той не идва сам. След него вървят неколцина въоръжени мъже, на които веднага им личи, че се прехранват само от бързината на револверите си, дават ги под наем, така да се каже.

Тълпата се отдръпва, образува се обърнат към него полукръг.

И той пита грубо:

— Какво се е случило? Лайън, докладвайте ми!

— С удоволствие, мистър Хъч — отвръща Лайън. — Дойде пратеник от „Игл“ и съобщи на гражданите на Омаха, че мистър Поуел иска от тях да ви пратят по дяволите, заедно с мисис Поуел. Иначе в дванадесет часа „Игл“ ще почне да обстрелва града, който всъщност все още не е станал истински град. Ще сринат всичко до основи.

— Няма да го направи. — Рей Хъч се засмива. — Защото той иска да си върне обратно онова, което жена му му е отнела. Така че съвсем сигурно няма да унищожи до основи това, което иска да притежава. Някога половината град е бил негов, нали? А сега градът е на жена му. Нека само дойде със своите хора, да, нека само слезе на сушата! Тогава ще му дадем добър урок. Наистина, този глупак възкръсна от мъртвите, но скоро пак ще бъде, и то истински, мъртъв. Така че не се поддавайте на лоши мисли, хора. Не се плашете от Поуел, от заплахите му и от това малко бойно корабче там. Идете отново да си гледате работата! Аз и моите хора ще оправим всичко. Хайде, вървете си по домовете!

Плисна с ръце, сякаш иска да разпръсне кокоше ято.

А въоръжените мъже зад него се усмихват широко. Някои се разсмиват презрително. Да, приличат на хора, готови да идат докрай с тоя Рей Хъч.

Той поглежда Чет Лайън и Бъг Банър.

— Е, хайде, шерифи, разпръснете ги!

Чет Лайън и Бъг Банър са поставени натясно. Осъзнават това. И макар че до този момент са били на негова страна, сега започват да го мразят. Той и без това има да им плаща за предишни грехове.

А сега ги принуждава открито да застанат зад него. Защото той е главният съдия на този град, а те са негови подчинени.

Не, те не се осмеляват да противоречат.

Чет Лайън се обръща първо към тълпата:

— Чухте всички, нали? Вървете си по домовете! Събранието е приключило. Чухте какво ви каза съдията. Така че тръгвайте! Не се тревожете за проклетото бойно корабче.

Всички се подчиняват, макар и неохотно и тайно недоволствайки. Но всички се подчиняват. Все още.

* * *

След дългата, безсънна нощ Ким продължава да лежи в леглото, когато брат й влиза, без да почука.

Тя изсъсква злобно:

— По дяволите, не влизай друг път така внезапно в спалнята ми! Можеше да имам някого при себе си. Нали знаеш колко много мъже ме ухажват. Възможно е понякога да поканя тук този или онзи. Никога повече не нахълтвай така в спалнята ми, разбра ли!

Той спира до таблата на леглото и стисва здраво месинговите топки отгоре.

Изчаква с ядна усмивка Ким да се успокои.

После произнася бавно дума подир дума:

— Поуел е тук. С бойно корабче. Иска да срине до основи този град, ако не ни прогонят. И ако това стане, ще почне да ни преследва. Разбра ли, сестричко? Дошъл е с боен кораб, а не с неколцина мъжаги, които бихме могли да противопоставим на нашите, за да воюват с него. Принуждава целия град да застане срещу нас. А ти си лежиш още в леглото и ми вдигаш скандал, че не съм почукал, преди да вляза. По дяволите, сестричко, пристигнал е с боен кораб!

Тя е седнала в леглото и придържа завивката до брадичката си.

Гледа брат си със сините си очи.

— Тази каша ти я забърка! — избухна тя накрая. — Защото ти не си го убил, преди да го метнеш през борда. Питам се как изобщо е могъл да остане жив. Знам, че не може да плува, знам го съвсем сигурно, по дяволите! Какво можем да направим, братко?

— Да изчакаме — е лаконичният отговор и Рей отново излиза.

Тя скача от леглото гола. Когато се оглежда в огледалото, си задава въпроса, дали Клинт Поуел би могъл да й прости, като я види отново.

Винаги е бил луд по нея. За него тя винаги е притежавала някакъв чар.

Само че тя не го обичаше, защото й отне невинността против волята й и я направи своя робиня.

Заради него трябваше да ляга и с други мъже, да ги краде или шпионира.

С нейна помощ той вършеше гнусни сделки.

Въпреки всичко се ожени за нея, защото изобщо не искаше да я освободи.

Сега тя е застанала гола пред огледалото и се пита дали чарът й ще може все още да му въздейства. Би могла да му каже, че Рей й е брат и че я е принудил…

Но когато й хрумва тази мисъл, тя застива на мястото си и се сепва. Защото осъзнава, че си играе с мисълта да пожертва родния си брат.

Започва да се облича.

И непрекъснато мисли с уплаха: Клинт Поуел е дошъл.

* * *

Целият град чака.

Мнозина от новодошлите напускат Омаха. Обикновено в такива дни преди обяд цари голямо оживление. И колкото повече приближава обяд, толкова повече сякаш малкото селище, което щеше да се разраства, притаява дъх.

И тогава се случва нещо — събитие с решаваща важност.

От агенцията на компанията „Поуел“, където е и пристана, излизат трима мъже и се спускат към брега. Това са тукашният агент и двамата помощник-шерифи, Чет Лайън и Бъг Банър.

Качват се в малка лодка с гребла и поемат към „Игл“, който продължавала стои неподвижно в залива, на два хвърлея място от брега, и само от време на време завърта лопатъчното си колело.

От града веднага съзират тази лодка. Защото хората непрекъснато наблюдават бойното корабче.

И така, скоро слухът, че двамата помощник-шерифи и агентът на компанията „Поуел“ са се прехвърлили на борда му, бързо се пръсва навсякъде. Те са първите изменници.

Това веднага става ясно в Омаха.

Чет Лайън пръв се покатерва на корабчето и скоро след това се озовава пред Клинт Поуел.

— Шефе — обяснява той. — Ние повярвахме на жена ви. Накараха ни да помислим, че вие наистина сте мъртъв. И започнахме да помагаме на мнимата вдовица. Сбъркали ли сме?

— Не, Лайън. — Клинт Поуел се усмихва едва-едва. — Та нали аз самият зная колко убедителна може да бъде красивата Кимбърли. А освен това вие сте сега при мен на борда и отново сте на моя страна. Как са нещата в града? Искам да ми разкажете всичко до най-малки подробности. Този, русият… Какъв е всъщност на жена ми? И как се казва въобще?

— Хъч, Реймънд Хъч — отвръща Чет Лайън.

В този момент Клинт Поуел трепва едва забележимо.

— Хъч? — пита той.

Лайън кима утвърдително.

— Жена ми се казва по баща Хъч — произнася Поуел. — Да не би да е брат й?

— Имат еднакви очи — отвръща Чет Лайън. — Да, може и така да е, той да й е брат. Но е рус, а…

— Тя също е руса, само че носи черна перука — прекъсва го Клинт Поуел.

— Тогава той наистина би могъл да е брат й — казва Чет Лайън с изненада.