Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Geschwister des Teufels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
vens (2013)
Корекция
ganinka (2014)

Издание:

Г. Ф. Унгер. Братът и сестрата на дявола

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Снежана Тодорова

ISBN: 954-17-0054-3

История

  1. — Добавяне

6.

Вечер е, когато Рей Хъч се качва в Сен Луи на борда на „Мисури Куин“ и малко по-късно на вечеря съзира пред себе си в салона за хранене на пасажерите от първа класа една жена, която още в първия миг го кара да изпита много странно чувство.

Мисли си: „Ако нямаше черни коси, щях да съм принуден да повярвам, че това е моята малка сестричка. Защото Ким би трябвало сега да изглежда точно така. Но Ким сигурно е мъртва. И освен това тя имаше златисторуси коси. Но…“ Не продължава мисълта си докрай. Въпреки всичко за пръв път от години той се чувства объркан. Това странно чувство остава у него — и даже все повече се усилва.

И тъй като тази млада, прекрасна жена го интересува толкова много, той оглежда и спътника й, до когото е седнала на масата. Те са двойка, може би дори брачна двойка на сватбено пътешествие?

Младата жена все още не го е забелязала.

Но после, когато вдига поглед и среща неговия — разстоянието между тях и него на съседната маса е малко над два ярда, той успява да забележи, че реакцията на изненада е повече вътрешна, отколкото външна. Очите й се уголемяват и изразяват смайване.

Той отклони погледа си от спътника й, когато тя се вгледа в него.

Така и двамата остават неподвижни няколко мига, а погледите им са потопени един в друг. И двамата притаяват дъх. Усещат го и двамата.

Мисли си: „Ако това е Ким, сега тя вече е разбрала, че съм брат й. Но дали е Ким?“

Не може да го повярва, но все пак у него има някаква плаха надежда, така сякаш очаква да се случи чудо.

Черната коса не го притеснява твърде, тъй като знае, че косата може да се боядиса. Пък и освен това има първокласни перуки от истински коси, създадени от изкусни майстори, които произвеждат заместители на естествената коса.

Красивата жена на съседната маса така прилича на него, на Рей Хъч, както само сестра може да прилича на брат. Имат едни и същи сини очи, овалът на лицата им е почти еднакъв. Само че при нея всичко изглежда по-женствено, по-нежно, а при него по-мъжествено, по-твърдо. Кожата й е по-светла, не така загоряла от слънцето.

Но иначе…

Спомня си, че сестра му трябва да има отзад на десния хълбок малък белег. Някакъв кон я беше хвърлил на земята като малко момиче и тя беше паднала в тръните. Един трън се беше забил и беше забрал така, че трябваше да го изрежат.

Още си спомня шеговитите думи на майка им навремето:

— Е, този белег ще може по-късно да вижда само съпругът ти, Кимбърли.

Сега той се сеща за това.

Но как би могъл да накара тази красавица да му покаже сигурно доста забележителните си задни части, освен ако не го е разпознала като своя брат?

Отново оглежда мъжа, в чиято компания се намира тя.

Мъжът е по-стар и с положителност е корав и опасен човек, един от ония, под чиято външност може да се крият много неща — и добри, и лоши. Мъжът е едър, слаб, добре сложен и вероятно жилав и упорит, с доста богат опит.

Типове като него най-често се издигаха от низините, и то съвсем сами, без ничия помощ, създаваха онова, което сега притежават.

На светлината на лампите Рей съзира по лицето на мъжа не само няколко дълбоки бръчки, но и белези. Сигурно е с петнадесет години по-стар от Ким, ако това изобщо беше тя.

Погледът му отново и отново пресреща погледа на красавицата.

Но той продължава да си повтаря: „Това не може да бъде. Не, би било прекалено голямо чудо. Но ако е Ким, защо не ми дава никакъв знак, защо не стане и не ме повика по име? Защо не идва, за да се хвърли в обятията ми? Аз не мога да съм толкова сигурен, че сме брат и сестра, колкото тя, защото косата ми не е черна. Една сестра по-лесно би ме разпознала, макар че и аз съм се променил за последните години. Сега съм на двадесет и три години. Тя е с една година по-млада. Какво ли може да е преживяла? Изцяло ли принадлежи на оня тип там? Кой е той? Само авантюрист и комарджия, който гони щастието си, или някоя по-едра риба, преуспял в дадена област? По дяволите, ще разбера каквото и да ми струва.“

Отново поставя себе си под хладнокръвен контрол. Та той е станал мъж, с много по-богат жизнен опит, отколкото позволява възрастта му. Може да се ориентира в този свят и сред хората.

Изминалият път е обвит с мъгла. Прикрил се е добре, пътешества в качеството си на младеж, който иска да опознае света, преди да поеме ръководството на бащината си фирма.

Горе-долу за нещо такова намеква при всичките си запознанства. Отвсякъде успява да вземе своя дял.

Така ще бъде и тук, на борда на „Мисури Куин“, който пухти нагоре срещу течението на реката и плува към форт Бентън в Горния Мисури, откъдето човек лесно може да стигне с пощенските дилижанси до златните находища на Монтана, например в долината Галатайн или в Ласт Чанс Сити на областта Ласт Чанс Гълч, както и до десетки други, подобни на тези градчета, в които живеят златотърсачи и миньори.

Пътуването ще трае дълго, това са точно две хиляди шестстотин шестдесет и три речни мили.

И тъй като подобни параходи успяват да изминат едва шест мили в час срещу силното течение, ще пътуват още много, дори и да плават денонощно, като използват светлите нощи и спират само за да натоварят дървен материал или да доставят пощата. „Мисури Куин“ не е товарен параход, с който могат да пътуват и пътници. Това е луксозен параход за хора, които могат да заплатят за едно приятно пътешествие.

Тук на борда се играе с високи залози. Има и театрални представления. На парахода свири и оркестър. Пеят най-различни изпълнители, илюзионисти представят своите трикове. „Мисури Куин“ е изискан параход за удоволствия и развлечения, плаващ салон от висока класа.

Има също и няколко представящи се за „дами“ изискани проститутки, които се отправят с новите си познати в луксозните си каюти.

На борда преобладават най-вече заможните и преуспяващи бизнесмени, но има и собственици на мини от златните области, които си позволяват лукса на едно пътуване до Сен Луи.

Рей Хъч свършва с вечерята си.

Знае, че след малко салонът за хранене се превръща в игрална зала. Скоро ще се чуе звънът на рулетките. Ще се играе покер, блек джак, фаро, ще се играе и на зарове. А красивите жени, даже и да са от „професионалната гилдия“, ще пожелаят късмет на мъжете си или дори сами ще им го донесат. Тук има доста пари.

На подобни параходи Рей Хъч винаги е имал големи печалби.

След вечеря той излиза на горната палуба и пали пура. Започва да крачи напред-назад, изправя лице срещу вятъра.

И непрекъснато мисли за чернокосата красавица, която толкова много прилича на сестра му.

Знае, че ако това е Ким, тя ще дойде. Защото няма как да не е познала брат си в негово лице.

Горе се качват още пасажери, над тях е само най-горната палуба, от която може да се стигне до капитанския мостик.

Нощта е станала светла и ясна. Звездите блещукат. А луната хвърля сребърна светлина върху реката, кара я да заблести също като от сребро.

Огромното лопатно гребно колело на кърмата се върти с непрекъснато тракане и плясък, заглушава съскането на изпускателните клапи на могъщите бутала. Попътният вятър се усилва от речния. По такива големи реки винаги има силно въздушно течение.

Рей Хъч чака търпеливо. Останалите пътници едва се сдържат.

Един от тях го заговаря:

— Винаги минава толкова време, докато разчистят трапезарията и я превърнат в салон. На по-големите параходи до Мисисипи не е толкова тясно. Там има игрални зали за хранене и игрални салони, има и истински театрални зали за развлечения. А параходите по Мисури са ужасно малки.

— Така е, сър — отвръща учтиво Рей. — Но Биг Мъди е опасна река. По нея могат да плават само параходи с по-малко газене. От Уестпорт при Канзас Сити става опасно. А тук на борда имаме възможно най-добрия лукс.

— Разбира се, разбира се — отвръща пасажерът.

После се чува звънът на камбанка. Един от стюардите се качва на палубата при каютите и започва да вика:

— Игралният салон е отворен! Дами и господа, играта може да започне! Долу в централния салон ще има художествени изпълнения.

Скоро Рей остава сам до перилата на палубата и продължава да чака.

Пак се пита непрекъснато: „Ще дойде ли Ким? Дали това изобщо е Ким? И защо тогава по време на вечерята не ме поздрави, както би направила всяка сестра, когато види смятания за изчезнал и отново намерен свой брат? Защо не ме представи на своя спътник? Ако това е Ким, сигурно трябва да е имало доста сериозна причина за поведението й. Но Ким ли е?“

Той пак си задава този въпрос и чака търпеливо. Защото чувството му подсказва, че тя ще дойде, когато спътникът й седне на игралната маса. Ще измисли някаква причина, за да го остави сам за няколко минути. В такива случаи дамите винаги казват, че ще трябва да си оправят грима.

При тази мисъл се усмихва широко.

И си спомня отново времето, когато Ким и той бяха все още деца.

Вече доста време стои сам на палубата.

От долната палуба до него достига музика.

В игралния салон е по-тихо. Той гледа да е в постоянна близост до оная врата, през която би трябвало да мине Ким, за да излезе горе.

И наистина, тя излиза. Когато се отваря вратата към външната палуба, той веднага я познава на фона на процеждащата се светлина.

— Тук съм — произнася той достатъчно високо, за да бъдат чути думите му.

Тя бързо се приближава и когато застава пред него, казва:

— Ти си това, Рей, нали? Жив си, братко. О, Рей…

И едва тогава се хвърля в прегръдките му.

Той я държи здраво — и за пръв път от много години изпитва чувство за любов и привързаност. Да, това е старата братска обич, както навремето, когато бяха все още деца и после поотраснаха.

Това е сестра му, заради която той извървя тогава целия оня път през ада, за да убие накрая двама мъже.

Но когато после се върна с водата, тя беше изчезнала.

Стоят дълго така, вкопчени здраво един в друг.

После минават напред, прегърнати като че ли са любовна двойка и там, където вдясно и вляво през палубите преминават двата комина, намират закътано ъгълче, където се настаняват.

Той веднага пита:

— Кой е този мъж? С него ли си? Защо не даде веднага да се разбере, че си ми сестра? Защо косата ти е черна? Защо трябва да се крием отвън и едва тук да се прегърнем като брат и сестра? Какво има…

Тя слага пръсти върху устните му.

— Това е дълга история — прошепва Ким близо до ухото му. — Тогава ме отведоха индианци. После те бяха избити от банда бели. Всички. Оставиха жива само мен, заради русата коса. И от този час аз станах собственост на Клинт Поуел. Така се казва той. Принадлежа му изцяло. Не можах никога да се измъкна от него. Бягах на три пъти, но хората му всеки път ме връщаха обратно. Тук, по течението на реката, той е много влиятелен човек. Това параходче е негово, както и едно цяло параходно предприятие, няколко мини в златоносните области, рудопреработвателни предприятия, леярни, една товарна транспортна компания и още няколко парахода. С моя помощ той се превърна в изключително могъщ човек между Сен Луи и форт Бентън. Ние непрекъснато сме на път, за да държим всичко под контрола си. Когато се качим на кораба, се държим като че ли отиваме на сватбено пътешествие. Нося перука, защото с русата коса ме търсят с обяви долу на юг. Защото, братко, аз крадях и убивах заради Клинт Поуел. Той ме превърна в свое оръдие. Рани имам не само външно по тялото си.

Всичко това тя бързо прошепва в ухото му.

После се отдръпва от него.

— Трябва пак да се върна вътре — произнася тя по-твърдо. — Когато играе на големи суми, трябва да стоя за талисман зад него и да го държа с ръце за раменете. Само тогава печели.

Целува леко Рей по бузата и бързо се отдалечава.

Той обаче продължава да стои още известно време на мястото си и премисля отново всичко.

И когато си представя този Клинт Поуел, разбира, че той властва над Ким и често се е възползвал от красотата й.

* * *

Минават няколко дни и нощи.

Братът и сестрата се срещат за по няколко минути на средната палуба, и то нощем.

Рей Хъч научава, че Клинт Поуел действително се е оженил за сестра му и че има документи за това, както и че сключеният брак е вписан и в регистъра на Сен Луи.

Така той разбира, че Ким ще се превърне в богата наследница, ако с Клинт Поуел стане нещо. У Рей Хъч няма вече нищо добро. Пък и как ли би могло да има? Той действително се е превърнал в брат на дявола.

Само сестра му предизвиква у него все още някакви човешки чувства. Иначе той прилича на вечно преследваща плячката си акула. А това, което междувременно е узнал от сестра си за този Клинт Поуел, не е в състояние да предизвика угризения на съвестта му, дори и да беше способен на такова нещо.

Но пътят, който беше изминал, беше прекалено суров, прекалено жесток. Още като момче беше загубил всякаква вяра в света, в човека и в справедливостта.

И така, у него назрява определен план.

Клинт Поуел е постъпил зле със сестра му.

Сега трябва да си плати за това.

През тази нощ, когато отново се срещат на палубата за няколко минути, той пита Ким:

— Кажи ми честно, сестричко! Успя ли да те превърне в проститутка?

Тя кимва, облегната на ръката му:

— О, да, принуди ме да спя с някои мъже — произнася тя с треперлив глас. — Трябваше да ги шпионирам. Веднъж трябваше да открадна важни договори. А друг път трябваше да убия едного с помощта на отрова. Този човек беше съдружникът му от златната мина. Бяха се посочили взаимно като наследници в случай на смърт. Братко, той е истински дявол и до известна степен успя да ме превърне в нещо като сестра на дявола, както и самият той е брат на дявола.

— Аз също съм такъв — отвръща Рей. — Знаеш ли, този дявол от преизподнята има доста братя и сестри по цялата земя. Мнозина са се прикрили добре и минават за порядъчни хора, но аз ще го убия.

* * *

Всичко се развива през една нощ на няколко мили от Канзас Сити, чието речно пристанище е Уестпорт, т.е. точно на четиристотин шестдесет и три речни мили от Сен Луи, когато Клинт Поуел излиза малко преди да настъпи утрото от игралната зала и се качва на палубата, за да подиша чист въздух и да се освежи.

Когато се облягат на парапета, той заговорва сърдито:

— Струва ми се, че не ми носиш вече късмет. По дяволите, ти вече не успяваш да объркваш с присъствието си противниците ми. Нямаш никакво излъчване повече. В очите ти те очевидно не виждат онова, което може да ги влуди. Знаеш, че не мога да губя и искам винаги само да печеля. Така че се понапъни. Нали съм те учил как можеш да завърташ главите на мъжете. Този търбух, дето беше седнал срещу мен и когото ти можеше да наблюдаваш със сияйните си сини очи, той не долови никакви сигнали от твоя страна. Той не усети нищо. Защо вече трета нощ не успяваш да постигнеш нищо? Не ти ли доставя удоволствие да съдираш кожата от тези камили? Разбира се, това отдавна вече не ни е необходимо. Ние сме богати. Но аз продължавам да искам да ги побеждавам на покер. Все още ми се иска да им смъквам проклетата кожа. Така че се постарай отново. Иначе ще ти се случи нещо.

Последните думи са си направо брутална заплаха и Ким знае, че скоро отново ще я смаже от бой, ако продължи все така да го разочарова.

Досега тя винаги е изпълнявала нарежданията му, винаги се е подчинявала.

Но сега всичко се промени, защото брат й е тук. Вижда го как се приближава, като че ли се разхожда покрай кабините, за да се освежи. Защото той също играеше, седнал на съседната маса.

Когато се изравнява с тях, спира и пита:

— Сър, имате ли огън да запаля пурата си?

— Не — отвръща ядосано Клинт Поуел през рамо, защото все още продължава да стои подпрян на парапета. И тъй като е във възможно най-лошото настроение — защото е загубил над две хиляди долара — той добавя: — Омитай се, човече, омитай се оттук. Не виждаш ли, че пречиш.

Но още в същия миг ножът е забит в гърба му.

А миг след това полита с главата надолу от борда.

Братът и сестрата стоят неподвижно.

— Ето колко е лесно — заявява коравосърдечно Рей. — Сега си богата вдовица, сестричко. А с моя помощ ще си останеш такава.

Тя се хвърля в обятията му.

— О, братко, колко е хубаво, че сме отново заедно.