Г. Ф. Унгер
Братът и сестрата на дявола (7)

7.

— Сега трябва да продължим нататък — шепне Рей в ухото на сестра си. — Почвай да викаш. Трябва да те чуят и горе на руля, и долу на главната палуба. Човек зад борда, викай, колкото сила имаш! Хайде, почвай, сестричко!

Тя не се поколебава нито за миг — лесно е да се разбере какво трябва да се направи сега — и започва да крещи пронизително:

— Човек зад борда! Пътник зад борда! Падна от борда! О, мили боже, помогни! Падна зад парапета!

Рей Хъч крещи също нещо подобно. В същото време изтичва нагоре по стълбите и стига до входа на рулевото помещение.

— Ей, по дяволите, спрете машините! Човек зад борда!

Отгоре се чува ругатня.

Но после огромното колело спира да се върти. Замира. В същото време прозвучава парната свирка, някой започва да бие алармената камбана.

На борда настъпва оживление. Целият бордови екипаж е вдигнат по тревога. Капитанът също изскача от каютата си, която се намира отпред откъм страната на кормилото.

Ким и Рей Хъч се явяват при капитан Джейсън Оруел. Ким крещи пронизително в лицето му:

— Направете нещо, Оруел! Мъжът ми падна зад борда! Течението вече го е отнесло може би на миля оттук. Трябва да се спуснем по течението с тази лодка! Направете нещо, Оруел!

В гласа й се чувства почти истински страх за съпруга й.

И малко по-късно капитан Оруел се озовава също горе при кормчията си и при кормилната кабина.

„Мисури Куин“ плува с отново въртящо се колело назад по течението. На горната палуба запалват карбидния прожектор. Но тази нощ е светла. Луната и звездите обливат земята в сребриста светлина. Има добра видимост, която прожекторът едва ли би могъл да направи по-добра.

Но макар че минават почти три мили обратно по течението, не могат да открият никакво носещо се по водата тяло.

Горе при руля капитанът се обръща към Ким Хъч, която сега се казва Ким Поуел, и я пита:

— Може ли изобщо да плува? Мадам, мистър Поуел може ли да плува?

— Не — отговаря тя. — Знам го съвсем точно. Не може да плува. Роден е в планините и е отраснал там, където няма възможност да се научи да плува. Не може да плува.

— Тогава най-вероятно се е удавил — промърморва капитан Джейсън Оруел. — На кое място падна от борда? И как можа да се случи това, мисис Поуел?

— Може би беше прекалил с пиенето тази нощ на игралната маса — отвръща Ким. — Излязохме на въздух, за да се освежи. После започна да повръща и се приведе доста извън перилата. Когато загуби равновесие, не успях да го хвана навреме. Изплъзна се от ръцете ми. Този господин също дойде, когато беше вече прекалено късно.

При последните си думи тя посочва Рей, който е застанал горе до тях. Защото оттук има най-добра видимост по цялата сребристо проблясваща река.

Капитан Оруел хвърля поглед към Рей.

— Вие видяхте ли, мистър?

— Бях само на няколко крачки от тях, тъй като също се бях облегнал на перилата. Да, беше точно така, както го описа мисис Поуел, капитан.

— Тогава ще трябва да подпишете протокола като свидетел, мистър — отвръща капитанът.

Той се обръща към Ким.

— Безсмислено е да търсим повече мъжа ви тук, при това течение. Мисури най-често не пуска своите удавници. Те се закачат за някое препятствие, най-често изсъхнали дървета или подводни издатини, или пък попадат в дълбоки въртопи. Някои се заплитат и в крайбрежните храсталаци. Само малцина течението отнася чак до Мисисипи. Мадам, боя се, че никога вече не ще видите съпруга си. Защото и за най-добрия плувец ще е трудно да се справи с това течение. Може и да е попаднал в лопатите на колелото. Тогава…

Той млъква, свива само резервирано рамене и вдига някак безпомощно ръцете си.

Кимбърли Поуел, родена Хъч, добре играе своята роля.

Тя застива за известно време като окаменяла.

След няколко минути заговаря:

— Какво да се прави, капитан Оруел. Ще трябва в такъв случай да преустановим търсенето. Знаете, че като вдовица и наследница на съпруга си, сега аз заставам на неговото място.

— Разбира се, мадам — отговаря капитанът. — Сега вие сте моята работодателка, моята шефка. Моля ви да ми се доверите, както правеше и съпругът ви. Сега ще трябва да ръководите могъщо предприятие, което би могло да се сравни със своего рода империя, с кралство, което се състои от различни отделни предприятия. Ще са ви нужни усърдни помощници. Моля ви да разчитате на мен, що се отнася до линията Поуел.

Тя само кима мълчаливо. После се обръща настрани.

Рей Хъч я заговаря:

— Мога ли да ви придружа до каютата ви, лейди? Струва ми се, че не се чувствате добре. Надявам се, няма да припаднете? Защото наистина всичко е прекалено много за вас.

— Да, подайте ми ръката си. Можете да ми помогнете да сляза по стълбите и да ме придружите до каютата ми. Намира се в предната част на парахода. Да тръгваме. Започва да ми се вие свят.

Рей й подава ръката си.

А капитанът се обръща към кормчията:

— И така, отново потегляме нагоре, Дженкинс. Имаме вече нов шеф. Колко бързо една жена може да стане богата вдовица? Е, сега можахме да го видим отблизо, Дженкинс. Има си дори и свидетел. Обзалагам се, че сега той ще се присламчи към нея като вълк, когато види тлъста плячка. Дали този Поуел наистина е паднал извън борда — и ако това е така, дали наистина не е можел да плува?

— Как ще докажете противното, капитане? — пита кормчията в отговор, широко ухилен.

Междувременно Ким и Рей Хъч са стигнали до долната палуба.

Там ги очакват двама мъже. Единият е едър и прилича на мечок. С положителност някога е бил преуспяващ боксьор.

Другият изглежда почти слаб, във всеки случай е суховат и аскетичен, има жълтеникави, косо разположени вълчи очи и тясна, сурова уста.

Този мъж задава въпроса си със съвършено произношение:

— Мадам, как стана всичко това?

— Загуби равновесие, когато започна да повръща и се наведе доста напред от перилата — отвръща тя с ясен глас. После се обръща към Рей и пояснява: — Мистър, тези хора са, не, бяха верните придружители на съпруга ми, негова, така да се каже, лична охрана, на които той можеше винаги да разчита. Сега ще трябва да ги попитам дали са готови да пренесат верността си към съпруга ми и към мен. Защото аз ще заема мястото на мъжа ми. Разбрахте ли, Чет Лайън и Бъг Банър?

Рей чува имената и тъй като Ким сочи към притежателите им, когато произнася тези имена, той разбира, че Чет Лайън е този двукрак вълк с полегатите очи, а Бъг Банър е грубият като мечок мъж.

Сигурно са се изкачили от долната палуба, където са настанени в по-евтините каюти, които обаче на този параход са все още доста комфортни и са предназначени за по-заможните средни слоеве.

Двамата мъже кимат колебливо.

— А този кой е? — пита Чет Лайън, като сочи към Рей.

— И аз още не знам, Чет — отговоря Ким. — Има време, ще разберем. Във всеки случай сега са ми необходими предани хора. Шефът ви най-вероятно е мъртъв. Всъщност това е повече от сигурно. И само аз мога да държа под контрол и да управлявам огромното предприятие на всяко едно равнище. Защото Клинт винаги ме вземаше със себе си, посвещаваше ме във всичко. Бях не само негова съпруга, но и партньорка. Искам да ми бъдете верни.

И двамата кимат. Чет Лайън казва:

— Можете да разчитате на нас, мадам.

Тогава тя продължава нататък и оставя Рей при тях.

Всички се приближават до перилата. „Мисури Куин“ тръгва отново на път, понася се с пухтене нагоре срещу течението. Двамата мъже се изправят до Рей. Известно време прекарват в това положение.

После Чет Лайън отбелязва хапливо:

— А ти се мъчиш да станеш незаменим за нея, нали? За теб тя е една богата вдовица, при която човек може удобно да се приюти, не е ли така?

— Е, и? — казва в отговор Рей. — На вас какво ви пречи? Срещу мен ли ще вървите или заедно с мен? Къде са вашите преимущества? На нея ще й е доста трудно да замести съпруга си като шеф. Ще успее само ако има верни рицари, които да й служат като на кралица. Разбирате ли?

Те мълчат дълго. Само вятърът повява край тях. А огромното колело заглушава всякакви други шумове с плясъка и скърцането си.

— Ще видим — казва накрая Чет Лайън. — Да, ще видим дали си само един самохвалко блъфьор или наистина струваш нещо.

— Ще имате възможност да разберете какъв съм наистина. — Рей Хъч се засмива. — Аз също. А сега се връщайте пак долу.

— Ей, да не би вече да ни раздаваш заповеди? — възкликва сърдито грубият Бъг Банър, който е мълчал упорито до този момент.

— Да, ти май се мъчиш да ни заповядваш? — пита и Чет Лайън.

— Точно така — отговаря Рей Хъч.

Мълчат известно време. Двамината продължават да стоят облегнати на перилата вляво и вдясно от Рей и гледат надолу към водата. После Банър плюе в реката и промърморва:

— Мисля си, че е най-добре да го метнем чисто и просто през борда. Какво ще кажеш, Чет?

Но последният клати глава отрицателно.

— Не, защото сигурно е скрил някое асо — отвръща той пресипнало. — Той е много повече от потаен, неуловим авантюрист. Ей, какво си скрил в ръкава си?

— Само разума ви — отвръща Рей Хъч, — единствено и само разума ви. Защото си мисля, че ще ни бъде достатъчно трудно. Когато умира един крал, почти винаги в кралството му избухват бунтове. Цялата световна история е пълна с подобни примери. А сега изчезвайте!

Те продължават да се колебаят.

Тогава Чет Лайънс казва:

— Може би съм по-бърз от тебе, когато хвана колта, и може би скоро ще го проверим. Но засега ще те оставим на изпитателен срок. Все ще разберем какво всъщност представляваш. Да вървим, Бъг.

Те се отдръпват от перилата, но Рей не се оставя да бъде заблуден от привидната им миролюбивост.

Когато Бъг Банър се опитва да му светне един от главата с ляв свит удар, той се свива изпод юмрука му и още в следващия миг го ритва с всичка сила между краката, като по този начин го отстранява от сражението. И когато Чет Лайън изважда пистолета си от кобура, той опира собственото си оръжие в корема на другия.

Лайън застива на мястото си и едва може да си поеме дъх.

— Мисля, че и двамата сте много под моята категория — произнася Рей напълно спокойно. — Може би е крайно време да го осъзнаете. Изчезвайте!

Бъг Банър все още не е в състояние да го направи. Продължава да стои свит на колене върху дъските на палубата и да стене отчаяно.

После изохква с горчивина:

— Оох, това беше подло… гадно. Ка-как мо-можа да ме у-уцелиш то-очно там? Ами а-ако не мога повече да спя с жена? Ами а-ако…

Замлъква със стон.

С помощта на Чет Лайън той най-сетне успява да се изправи на крака. Налага се Лайън да го подпира и отведе. Двамата изчезват в отвора на стълбите за долната палуба.

Рей Хъч гледа известно време подире им.

И знае, че сега за него и тях има две възможности: те или ще го признаят за човека, който ще им заповядва, или още при първа възможност ще се опитат да го убият. Смята, че и двамата са убийци, макар и по различен начин: Банър убива с юмруците си, а Лайън с пистолета си.

Но може би разумът им ще излезе по-силен от желанието им за отмъщение.

Рей също тръгва. Когато почуква на вратата на каютата, му отваря Кимбърли, сестра му, превърнала се в такава разкошна жена, пред която неволно всички мъже притаяват дъх.

Той влиза.

И тя отново се хвърля в прегръдките му.

В шепнещия на ухото му глас се чувства триумф:

— О, Рей, мили ми братко, Рей, ти изобщо не можеш да знаеш колко много сме спечелили в тази голяма игра. Трябва само добре да овладеем всичко и да го запазим. И най-сетне съм свободна от Клинт Поуел, най-сетне съм свободна! Изобщо не можеш да си представиш…

Тя млъква и се отдръпва от Рей, приближава се до масата и налива златистожълтото уиски от една гарафа от фин шлифован оловен кристал в две чаши, така, както често е трябвало да го прави за Клинт Поуел. Защото той обичаше да пие с нея и да я напива.

После тя беше по-отстъпчива, правеше каквото искаше от нея, не му даваше така ясно да разбере, че трябва да преодолее себе си, защото няма никакъв друг избор. Защото му принадлежеше изцяло. Но тази своя съдба тя сигурно споделяше с много други съпруги на този свят.

Сега те вдигат чашите и вдигат наздравица, пресушават ги на един дъх.

Тя поставя със замах чашата на масата.

— Той е мъртъв и аз съм свободна — произнася Ким студено. — И те намерих отново, братко.

Отива към едно от двете кресла и се отпуска в него, протяга краката си и се освобождава от изящните си пантофки, като чисто и просто ги изтърсва на земята.

Рей сяда насреща й.

— Не е бил голямата ти любов — пита той тихо. — Нали?

Тя вдига ръка и я прекарва през лицето си. После смъква черната перука от главата си и разтърсва златистите си коси.

— Научил ме е на много неща — отговаря тя след това. — Но когато бях на тринадесет, трябваше да му се отдам. Да, беше полудял по мен и знаеше при това, че не мога да го обичам. Бягах три пъти от него, но хората му, пратени по петите ми, винаги ме връщаха обратно. А после ме пребиваше от бой. И въпреки това ме възпита така, че външно приличах на истинска лейди, с която можеше да мами другите. Навсякъде правехме огромно впечатление. Един богат мъж, преуспяващ бизнесмен и предприемач, с младата си, прекрасна жена. Но никога не можах да забравя, че тогава ме насили още като дете против волята ми и че ме биеше. А няколко пъти ме изпращаше и при други мъже. Винаги съм била неговата покорна робиня.

— Значи те е използвал като проститутка, когато това му е било от полза? — Рей задава сурово въпроса си.

Но тогава Ким поклаща глава отрицателно и прошепва:

— Не е проститутка тази, която спи с много мъже, о, не, а тази, която има сърце на проститутка.

Той кима бавно. После пита:

— А какво сърце имаш ти, сестричко?

Тя го поглежда втренчено и свива рамене.

— Може би изобщо никакво — прошепва накрая. — Той го накара постепенно да умре. Но сега всичко се промени. Аз съм свободна. И отново намерих по-големия си брат. Рей, сега ще дадем на целия свят да се разбере! Научих много от Поуел, бях принудена. А ти как си?

— Аз също нямам сърце — отвръща той. — Само за теб, малката ми сестричка. Да, нека дадем на целия свят да се разбере. Но мисля, че ще бъде доста трудно. Имам обаче много бърз „Колт“, а освен това съм бил и при бандитите. Имам опит в най-мръсния занаят на земята. Ще видим.

Той се надига и изважда скъп часовник от джоба на жилетката си.

— Виждаш ли — казва той и се усмихва, — с това нещо се гордея особено много. Навремето в Бостън струваше три хиляди долара. Да, и там съм бил. За три хиляди долара свестните занаятчии, каубоите или пък моряците ще трябва да се трепят повече от десет години. А аз купих този часовник просто така. Брилянтът на пръстена ми също е истински. Брат ти не е неудачник, сестричко. И въпреки това си мисля, че има още какво да се вземе от този свят.

Тръгва към вратата, усмихва се през рамо и после излиза навън.

Когато затваря вратата след него, Кимбърли остава още известно време да седи в креслото.

И си припомня още веднъж всички ония години след деня, в който я бяха отвели от индианците.

От онзи ден тя принадлежеше на Клинт Поуел.

Ако можеше само да забрави тези години!

Но това бе невъзможно.