Сали Брадфорд
Старите нови неща (8)

Осма глава

Джед беше абсолютно сигурен, че Маргарет Хеникър го е помолила да се отбие в училищната библиотека, за да си осигури подкрепата му за програмата с книгите на Алисън Крейг. Той беше готов да й я даде. След разговора си със Сюзан и Кейси преди известно време, беше променил мнението си. Не бе много съгласен с някои от засегнатите теми, но щом децата се интересуваха от тях, книгите трябваше да се оставят.

Когато Джед влезе в библиотеката, отнякъде се чу шум на падащ предмет и Маргарет Хеникър се появи иззад високите стелажи.

— Много мило от ваша страна, че дойдохте, господин Паркър.

— Няма защо да ми благодарите. — Той реши да й предложи подкрепата си веднага, за да не губят излишно време. — И без това исках да говоря с вас. Оттеглям протеста си срещу книгите на Алисън Крейг. След като прочетох няколко и поговорих с Кейси, намирам, че от тях има полза.

Маргарет се изненада и остана много доволна, че е спечелила още един поддръжник. Все пак, брояха се на пръсти.

— Много се радвам да чуя това, господин Паркър.

— Но трябва да сте наясно, че не одобрявам всичко, което авторката пише — добави Джед бързо, за да не сметне тя, че се ангажира безрезервно.

Маргарет кимна.

— Нито пък аз, господин Паркър. Просто помагам на децата да решат някои социални проблеми, важни за тях.

Джед протегна ръка, за да се сбогува и предложи:

— Обадете ми се, ако мога да ви помогна с нещо.

— Господин Паркър — каза Маргарет бързо, — високо оценявам подкрепата ви, но ви повиках по друга причина.

Джед я погледна объркано.

— Да не би Кейси да се е забъркала в нещо?

— О, не, не е — увери го Маргарет. — Защо не седнем?

Джед я последва до една от дългите маси в читалнята, където тя му разказа за молбата на Кейси.

— От опит знам, че такава спешна молба за определена книга, обикновено е свързана с лични проблеми — обясни тя. — Чудех се дали не се отнася до някой от приятелите на Кейси.

Колко е близо до истината, помисли си Джед и погледна библиотекарката с уважение.

— Благодаря ви, че ми казахте. — Джед внимателно подбираше думите си. — Кейси знае за един такъв случай, за който и аз съм в течение. Ще поговоря с нея…

Бе готов да й каже повече, за да разбере Маргарет колко добра интуиция има, но тя го прекъсна:

— Оставям всичко на вас, господин Паркър. Проблемите свързани с побои и насилие са наистина сериозни и си помислих, че Кейси може да има нужда от помощ.

Думите й още звучаха в съзнанието на Джед, докато караше към къщи. Не можеше да се отърве от тях и когато седна в ателието си и се опита да се концентрира върху работата. Всъщност Кейси нямаше нужда от помощ. Сюзан беше тази, на която трябваше да се помогне. Освен… Съмнението го загриза отново. Ами ако тя беше права, а той грешеше? Синините може би бяха само една грешка от страна на изморен, разстроен, ядосан и превъзбуден малко повече от необходимото мъж, разкаял се след това и зарекъл се никога да не се повтори? Ами ако все пак се повтори?

Джед отиде в кухнята, тъй като не можеше да работи. Когато Кейси се върна от репетицията на хора, го завари да готви „чили“.

— Здрасти, татко. — Раничката й тупна на пода и тя се наведе да прегърне Лъки. Кучето излая доволно и я лизна по лицето с дългия си влажен език.

— Как мина репетицията?

— Добре. Както обикновено, но този път и органистът репетираше с нас, защото коледното представление наближава. — Тя отиде до печката и помириса чилито. — Кога ще вечеряме? Умирам от глад.

— Веднага. — Джед сипа ястието в две чинии и сложи на масата солени бисквити и купа настъргано сирене „чедър“, Кейси седна срещу него, а Лъки зае обичайното си място до стола й. Джед реши, че докато вечерят, няма да е зле да поговори с Кейси за Сюзан.

— Видях, че четеш нова книга на Алисън Крейг — започна той.

— Да.

— За какво се разказва?

Кейси лапна пълна лъжица и измърмори:

— За едно момиче, чийто баща бие майка й, а майката измисля всевъзможни лъжи като причина за нараняванията си.

— Защо си избрала тъкмо тази книга?

Кейси го погледна предпазливо и заби поглед в чилито.

— Чух, че историята е интересна.

Джед реши да смени тактиката. По-добре да кара направо.

— Може би си разтревожена, че Марти не се отнася добре със Сюзан?

Кейси натроши няколко солени бисквити и добави още сирене в чилито си. Измина цяла минута, преди да отговори.

— Да. Откъде знаеш?

— Досетих се.

Доказателствата бяха красноречиви, помисли си тя, но замълча.

За пръв път откакто бе седнала на масата, Кейси погледна баща си.

— Знам, че той й е направил онези синини по ръцете и не ме интересува какво казва тя. Случаят е същият като с жената в книгата. И знаеш ли какво става накрая?

Джед поклати глава.

— Съпругът й я удря толкова силно, че тя се строполява надолу по стълбите и едва не се пребива.

Джед обмисляше казаното. Тя също се замисли.

— Не можеш ли да кажеш на Сюзан да не се омъжва за Марти? — не се сдържа момичето. — Тя ще те послуша.

Колко му се искаше да го стори! Всячески се бе опитал да накара Сюзан да си зададе някои въпроси, но уви!

— Не мога да й нареждам какво да прави, Кейси. Тя сама трябва да реши.

Дъщеря му го погледна осъдително.

— Ами ако я нарани по-сериозно? Как ще се чувстваш тогава?

Джед я погледна. И той си бе задавал тези въпроси десетки пъти вече. Но как можеше да попречи на сватбата на Сюзан? Имаше ли право дори да се опитва да го стори?

— Правя, каквото мога, Кейси, разбираш ме, нали? — Подобно малодушно отстъпление не беше в характера му, но какво друго можеше да й каже?

— Да, разбирам те, татко — отвърна тя.

За момент на Джед му мина мисълта кой от двамата всъщност е по-силният и по-решителният.

 

 

Седмицата преди Коледа се изниза и преди да се усетят, настъпи Бъдни вечер. Църквата сияеше в светлината на свещите, олтарът беше обкичен с червените цветове на коледни звезди, а грубите дървени ясли очакваха младенеца. Всеки момент малко дете щеше да положи в тях повита в пелени кукла и за миг всички щяха да съпреживеят за пореден път чудото на Рождество Христово.

Кейси седеше на балкона сред хористите и се опитваше да се съсредоточи върху тържествената проповед на свещеника. Ала мислите й все отлитаха към купчината подаръци, които я чакаха под коледното дърво вкъщи. Беше щастлива, защото през целия ден беше опаковала подаръци и бе приготвяла сладки, а когато тя и баща й взеха Сюзан на път за църквата, щастието й стана пълно. След празничната служба щяха да се върнат у дома да се угостят с топло питие, приготвено от разбити яйца със захар, мляко и вино, и коледни сладки, които Кейси сама беше направила. Сюзан щеше да доведе и Лейди, защото рано на следващата сутрин заминаваха за Ричмънд.

Кейси огледа присъстващите, цялото паство беше тук. Погледът й постоянно се спираше на познати лица. Били седеше на третата редица със семейството си, облечен в костюм, с червена вратовръзка. Изглеждаше много добре, като се изключи зализаната му назад коса. Надяваше се да хареса пъзела, който щеше да получи. Госпожица Хеникър и господин Арнолд седяха един до друг на една от задните редици. Напоследък доста често ги виждаше заедно. Чудеше се дали и другите са го забелязали. Сюзан и баща й седяха по средата. Сюзан бе си избрала място до дясната страна на пътеката в случай, че я извикат спешно. Като ветеринарен лекар тя трябваше да отговори на всяко повикване, отправено по радиотелефона, който винаги носеше със себе си. И сега го бе закачила на колана на червената си рокля. Беше красива. Страните й розовееха, а очите й блестяха. Косата й меко се виеше на къдрици около лицето, като на онези красавици по рекламите за шампоани. На Кейси никак не й се искаше Сюзан да прекарва Коледата с Марти.

Органистът вдигна ръка и всички се изправиха безшумно, както бяха репетирали. Диригентът на хора щеше да остане доволен, помисли си Кейси. Когато стигнаха до средата на втория куплет на песента „Радост за света“, тя видя как Сюзан и баща й стават от пейката и бързо се запътват към изхода на църквата. Явно й се бяха обадили. Това означаваше, че Сюзан излиза, за да говори по телефона.

Хорът изпя „Радост за света“ и подхвана „Тиха нощ, свята нощ“. Кейси пееше, като едновременно следеше диригента и какво става в църквата. Ако Сюзан и баща й не се върнеха веднага, това означаваше, че има някакъв извънредно спешен случай и те щяха да отидат на адреса. По средата на „Тиха нощ, свята нощ“ Кейси взе незабавно решение. Тя закри уста с ръка, сякаш й бе прилошало, измъкна се между хористите и се затича надолу по стълбите. Облече палтото си и хукна към паркинга. Зад гърба й звучаха заключителните акорди на Коледния химн.

Джед и Сюзан тъкмо се качваха, когато тя се появи.

— Кейси! — възкликна Джед. — Какво правиш тук?

— Хорът почти свърши изпълненията си, видях ви, че излизате и исках да дойда с вас.

Баща й не беше никак доволен, но по лицето на Сюзан пробяга усмивка.

— Трябваше да останеш, Кейси — каза Джед строго.

— Но вече не мога да се върна. Ще объркам всичко.

— Добре, качвай се — въздъхна Джед.

— Какъв е спешният случай? — Кейси се облегна на оградата, докато Джед изкарваше колата от паркинга.

— Една кобила има проблеми с раждането във фермата на Делани — отвърна Сюзан. — Баща ти ще ме закара до клиниката, за да взема моя джип. Нямаме много време.

— Може ли да дойда с теб? — Сюзан погледна Джед.

— Ако искате, можете да дойдете и двамата. Така дори ще спазим библейската традиция да прекараме Коледната нощ в обор.

— Може ли? Може ли, татко?

Джед се колебаеше. Гневът му се стопи. Едва ли можеше да има нещо по-добро от това, да прекараш Коледната нощ, наблюдавайки чудото на раждането с хората, които най-много обичаш. Той се усмихна на Сюзан, осъзнал, че са на път да споделят нещо много вълнуващо.

— Добре, Кейси. Ще прекараме Коледната нощ в обора на Делани.

Джед паркира до джипа на Сюзан. Преди да се качат, тя облече една сиво-зелена престилка, за да не си изцапа роклята и смени високите си елегантни обувки с поизносени гумени ботуши. Настаниха се в джипа с Кейси помежду им и потеглиха.

Докато пътуваха, Кейси засипваше Сюзан с въпроси.

— Защо това жребче се ражда сега, а не през пролетта?

— Не знам със сигурност, тази кобила не е моя постоянна пациентка. Предполагам, че се е отклонила малко от предполагаемата дата за раждане.

— А защо жребчето се ражда през нощта? Всички ли жребчета се раждат през нощта?

— Повечето — отговори Сюзан и включи радиото, за да слушат коледни песни, докато пътуват. — Това може би е останало още от времената, когато конете са живели на свобода на табуни. Тъмнината осигурявала безопасността на новородените, защото много по-малка била вероятността хищниците да открият малките през нощта. Домашните животни са съхранили и до ден-днешен древните си инстинкти за оцеляване.

— Много време ли трае… раждането?

Сюзан се взря в тъмнината, докато открие пътя към фермата на Делани.

— Не, повечето жребчета се появяват на бял свят за по-малко от час, но няколко часа преди това, кобилата усеща наближаващото раждане и започва нервно да се разхожда насам-натам — продължи след малко тя.

— Но при тази кобила положението май е по-сложно?

Сюзан разбираше опасенията й. Може би трябваше да ги предупреди, че вечерта може да не завърши щастливо.

— Не знам какво точно й има, Кейси. Надявам се да е нещо, с което да мога да се справя. Невинаги шансът жребчето да оживее, е голям.

Кейси мълча няколко минути. Сюзан се протегна и стисна ръката й.

— Знам, че ще ти бъде мъчно, но…

— Не искам малкото да умре! — Гласът й затрепери.

— Нито пък аз, Кейси. Ще направя всичко възможно.

Фред Делани ги чакаше, когато Сюзан паркира джипа до хамбара.

— Весела Коледа, Фред — поздрави го Сюзан, слизайки от джипа.

Старият фермер кимна.

— Съжалявам, че трябваше да дойдеш чак дотук в Коледната нощ, докторе, но изглежда Лулу ще роди трудно.

— Ще се опитам да й помогна — успокои го Сюзан.

Когато влязоха в конюшнята, ги лъхна миризмата на слама. Една-единствена лампа светеше над големия бокс, където неспокойно пристъпваше сива петниста андалуска кобила. Когато Сюзан се приближи, тя започна да рие с предно копито, като стържеше дървения под през сламата. След това обърна глава към задницата си.

— Ето, такава е! Прекалено е нервна — обърна се фермерът към Сюзан. — Не мога да заведа семейството си на църква. Лулу е любимката на децата. Те ще бъдат много нещастни, ако й се случи нещо.

Сюзан извади акушерските си ръкавици.

— Дръж се, Лулу — рече тя успокояващо. — Я да видим какво ти има.

Кейси намери един стар дървен стол встрани от бокса и се настани да гледа. Джед тихо застана до нея, като не изпускаше от очи Сюзан. Дори с тази стара престилка и с прибраната си назад коса беше красива. На мъжделивата светлина в обора и на светлосенките, които играеха по стените, тя представляваше удивителен сюжет за етюд с безшумните си уверени движения, и с присъствието си, което внушаваше спокойствие. Джед пребърка джобовете си и откри един молив, след което намери някакъв захвърлен наблизо празен хартиен плик. Седна върху бала сено и започна да скицира. Искаше да улови мига в тази неповторима нощ, но най-вече нежната красота на жената пред него.

Сюзан сложи дългите си до лактите акушерски ръкавици и заговори тихо на кобилата. Движеше се бавно, като внимаваше животното да не я ритне. Застана до задницата му, а Фред Делани отпред, като държеше оглавника. Сюзан прегледа животното и безпогрешно определи положението на плода.

— Открих проблема — каза тя тихо на Фред. — Жребчето е тръгнало с муцуната и единия преден крак.

— Само с единия преден крак ли? Трябва да тръгне и с двата.

— Като че ли левият преден се е заклещил. Трябва да се опитам да го оправя.

В тишината се чуваше само дращенето на молива по хартията. Джед виждаше Сюзан в профил, но и така долавяше напрежението върху лицето й. Цялото й същество беше съсредоточено в усилието да помогне на кобилата и жребчето й. По челото й бяха избили капчици пот. Тя се подпря на стената на бокса и изтласка жребчето назад в утробата на майката, така че кракът да заеме естествено положение. Джед я наблюдаваше как намества малкото вътре в майка му, и за да се концентрира, притваря очи.

Изведнъж кобилата изпръхтя и се отдръпна, а Сюзан отскочи назад тъкмо навреме, за да избегне потока от жълтеникава течност. Кобилата отново изпръхтя и коленичи в сламата.

— Какво стана? — попита Кейси с широко отворени очи.

— Околоплодните води изтекоха. Мисля, че успяхме — отговори Сюзан. — Виждаш ли, контракциите й се възобновяват?

Кейси се приближи.

— Така помага на жребчето да излезе на бял свят — обясни Сюзан. — Ела да погледнеш по-отблизо и ще видиш да се показват предните крака.

Измина една безкрайна минута. Джед спря да рисува и се надвеси над Кейси. Пръстите му стиснаха молива и той затаи дъх. Тогава коремът на кобилата се раздвижи и той видя две малки крачета да се показват, а после и главата между тях.

— Излиза! Бебето идва! Виждам го! — извика Кейси развълнувано.

— Успя, докторе! — извика радостно Фред Делани и продължи да насърчава кобилата.

Джед не каза нищо, само въздъхна облекчено и отново започна да рисува. След няколко минути вече скицираше Сюзан, наведена над жребчето, което лежеше в сламата.

— Кобилка или жребче е? — попита Фред.

Сюзан избърса мокрото конче и го огледа.

— Жребец е, Фред. Коледен жребец!

— Добра работа свърши, Лулу! — потупа Фред кобилата по врата, който бе лъснал от пот. — Ще го наречем Ноел. За децата това ще е най-хубавият коледен подарък.

Няколко минути всички гледаха как новороденото потръпва в сламата.

— Не трябва ли да му помогнеш? — попита я Кейси разтревожено.

Сюзан издърпа ръкавиците си.

— Вече не. То трябва само да се пребори и да нормализира дишането си извън утробата на майката.

Скоро изтощената кобила се изправи, подуши и облиза рожбата си.

— Лулу обича ли бебето си? — попита момичето, изпълнено със страхопочитание.

— Да, Кейси, още от самото начало. Любовта на майката към новороденото е един от най-силните природни инстинкти. Точно сега те разпознават миризмата си и свикват с нея.

Джед стоеше отзад и усмихнато наблюдаваше плахите опити на жребчето да се изправи на слабите си крачка. Когато малкото най-накрая се задържа и направи няколко крачки, всички се засмяха с облекчение. Но мислите на Джед бяха насочени към Сюзан. Докато Кейси галеше жребчето, а Фред се зае да се погрижи за кобилата, тя дойде и седна до него. Той видя радостта, озарила лицето й, и не се стърпя, плъзна ръка около кръста й.

— За момент се изплаших, че мога да го загубя — призна тя. — Не успях веднага да освободя лявото му краче.

— Ти беше чудесна — прошепна той. — Сигурно си изтощена?

— Да… — Тя облегна глава на рамото му. — Радвам се, че ти и Кейси дойдохте с мен.

— Аз също — прегърна я той, като непрекъснато си повтаряше, че са само приятели, които споделят радостта си. Но той изпитваше нещо повече от приятелски чувства и го знаеше. Ако бяха сами, сигурно щеше да й го каже. Сърцето му се сви. Тази нощ бе само един откраднат миг. Утре тя щеше да замине за Ричмънд, за да прекара Коледа с друг мъж. Тя вдигна глава от рамото му и той потисна желанието си да я задържи. Изпитваха толкова силно привличане помежду си и макар да не смееха да го признаят, подсъзнателно го усещаха.

— Тук вече нямат нужна от мен. Ще си взема нещата и можем да тръгваме.

— Сюзан… — Тя се обърна, но той смутено замълча. Не беше сигурен какво иска да й каже. Едва се въздържа да не я погали, да отмахне кичурите от лицето й и да я целуне. Устните й го изкушаваха, толкова близо бяха. Но знаеше, че не може да си го позволи. — Аз… Аз само исках да ти кажа, че… — започна той притеснено. — … това беше чудесна Коледна вечер. Благодаря ти!

— И аз я чувствам така отвърна му тя нежно. — Благодаря ти, че дойде с мен, Джед.

Очите й блестяха.

Нощта наистина беше много специална за всички.

Жребчето стоеше под корема на майка си и търсеше мляко, когато си тръгваха. Кобилата нежно го побутна с муцуна и то доволно започна да суче.

Сюзан, Джед и Кейси излязоха от обора. Навън ги посрещна студената звездна нощ. Кейси се качи в джипа, докато Джед помагаше на Сюзан да сложи нещата си отзад. Когато свършиха и тя се обърна да му благодари, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Трябва ли да заминаваш за Ричмънд? — Знаеше, че не бива да я пита, но нямаше да си прости, ако не го направеше. Забеляза изненадата й, последвана от разбиращ поглед.

— Трябва да отида, Джед — сведе тя глава.

Остана за миг неподвижен, после се наведе и я целуна по бузата.

— Весела Коледа, Сюзан! — прошепна.

— Весела Коледа — отвърна тя глухо.

Качиха се в джипа с Кейси между тях и мълчаха през целия път до къщи.