Сали Брадфорд
Старите нови неща (15)

Петнадесета глава

Маргарет и Ед не се върнаха нито на следващата седмица, нито на по-следващата. Появиха се чак, когато изтече меденият им месец, отпочинали и лъчезарни. Целият град започна да шушука за тяхната любов.

Били Ханкинс бе наказан да не излиза цяла седмица, след като майка му разбра за неговите нощни похождения.

Сюзан си взе джипа от автосервиза изцяло поправен, с изключение на една малка вдлъбнатина на предната броня. Тя почисти преносимата си аптека и я презареди.

Занятията в училище се възобновиха след пролетната ваканция и животът си потече постарому.

За Сюзан, Джед и Кейси се заредиха чудесни дни. Бяха щастливи заедно. Сюзън толкова бързо свикна с новото си жилище, сякаш винаги бе живяла тук, заедно с тях.

Но Джед все още не можеше да си позволи да я изпуска от поглед. Когато тя отиваше в клиниката и той тръгваше с нея, помъкнал скицника си. Работеше, докато и тя бе заета, а през нощта често довършваше рисунките си с туш. Джейн, новата му главна героиня, ставаше все по-популярна и заемаше централно място в комиксите му.

Една петъчна сутрин, две седмици след като се бе преместила при тях, Сюзан погледна Джед, който седеше от другата страна на масата и се стресна от уморения му вид. Нощното рисуване го съсипваше.

— До колко часа работи снощи?

— Не знам точно — сви рамене той, — но довърших комикса. Това е по-важното.

— Беше два сутринта — обади се Кейси и едва не се задави. Устата й бе пълна с бъркани яйца. — Лъки излая и ме събуди.

Да… Това обясняваше нещата.

— Днес трябва да си останеш вкъщи и да си починеш — решително каза Сюзан. — Отивам в клиниката сама.

— Не съм съгласен — възрази Джед.

— О, трябва да се съгласиш — настоя тя, — защото ако не го направиш, ще се върна у дома.

Джед остави вестника и я погледна. Кейси спря да дъвче, като местеше поглед от единия, към другия и обратно. Никога не ги бе чувала да се карат или да не се съгласяват един с друг. А и не искаше Сюзан да си тръгва. Присъствието й тук беше като сбъдната мечта. Баща й бе неизменно в добро настроение и всичко вървеше прекрасно. Винаги имаше нещо за обяд и вечеря, дрехите бяха изпрани, боклукът — изхвърлен, никой не крещеше на никого… И тримата работеха заедно и дори най-досадните работи, които Кейси ненавиждаше, се превръщаха в забавление. Тя и Сюзан свикнаха да разговарят вечер и да ходят от време на време на пазар. Но въпреки че купиха някои пролетни дрехи, Кейси продължи да носи любимите си широки ризи и протрити джинси. Е, не през цялото време, разбира се.

Беше наблюдавала Сюзан и баща си внимателно и ги бе подслушвала по вентилационната шахта вечер, когато си мислеха, че е заспала. Много пъти в разговорите им настъпваха дълги паузи и понякога пружините на канапето скърцаха. В такива моменти те си говореха толкова тихо, че тя нищо не можеше да чуе. Подозираше, че се целуват, а това означаваше, че се влюбват все по-силно един в друг. Не беше абсолютно сигурна дали любовта им е на добро, но този факт не промени отношението й към нито един от двамата, макар да се тревожеше за крайния изход. Но сега Сюзан бе заплашила да си тръгне, а това наистина беше много неприятно.

— Сюзан, не можеш да се върнеш там! — Джед беше твърд. — Не е безопасно, знаеш го…

— А безопасно ли е да стоиш до късно през нощта, след като прекарваш по цял ден с мен. Освен това трябва отново да се върна към предишния си живот.

Джед погледна към Кейси и рече:

— Не мислиш ли, че можем да поговорим по-късно?

Сюзан стана и вдигна чинията си.

— Не, защото имам операция рано тази сутрин и трябва да тръгвам.

— И аз идвам с теб.

Очите на Сюзан мятаха искри.

— Джед, или отивам сама, или се пренасям обратно в къщата си!

И двамата се бяха изправили един срещу друг наежени и никой нямаше намерение да отстъпи ни на йота. Нещо трябваше да се направи, но Кейси не беше сигурна какво. Спомни си, че госпожица Хеникър говореше за някаква книга за намиране на компромисен вариант в кризисни ситуации, така че и двете страни да запазят поне част от достойнството си и да не се признаят за победени. Тя се изкашля, за да привлече вниманието.

— А не може ли Сюзан да вземе Лъки със себе си в клиниката, за да я пази както навремето Лейди? А ти можеш да й се обаждаш на всеки час, за да видиш дали е добре.

Джед и Сюзан едновременно впериха погледи в нея.

— Не знам дали Лъки би й бил от полза… — започна Джед.

— Мисля, че много ще ми помогне — прекъсна го Сюзан. Не бе съвсем убедена в думите си. Лъки беше голямо, недисциплинирано куче, което щеше да й създаде куп проблеми и едва ли би й бил от полза, ако се наложи. Но в същото време трябваше да убеди по някакъв начин Джед, че ще се чувства сигурна и в негово отсъствие. Вече не се страхуваше от Марти. В началото бе убедена, че мъртвият гълъб вещае отмъщение, но сега, когато си спомнеше за случая, бе склонна да приеме, че тази негова постъпка е била по-скоро начин да й покаже, че тя вече не съществува за него. Така че нещата бяха наред.

Джед обаче още се колебаеше.

— Не знам…

Кейси усети, че баща й е на път да отстъпи.

— Лъки ще й помогне, ако възникне опасност, познавам го добре — увери го тя. — Никога не ще позволи на някой да нарани Сюзан.

— Наистина, Джед, не се безпокой. — Изражението на Сюзан се смекчи и тя му се усмихна мило.

Джед седна неохотно на мястото си.

— Не ми харесва това. Искам да ми се обадиш, ако забележиш нещо необичайно, колкото и дребно да е то. И провери дали джипът ти е заключен, преди да влезеш в клиниката.

— Обещавам!

Тя нежно прокара ръка по раменете му, когато мина покрай него, за да занесе чинията си в мивката. Това не убягна на Кейси, нито пък леката усмивка по лицето на баща й.

Когато Сюзан тръгна с Лъки, Кейси си намаза още една филия. Не беше много гладна, но имаше още няколко минути, преди да тръгне за училище, а докато ядеше, можеше да поговорят.

— Предполагам, че ти харесва Сюзан да живее тук — започна тя.

Той промърмори нещо в знак на съгласие, но не вдигна поглед от вестника, който четеше. Кейси реши да действа направо.

— Сигурно възнамеряваш да се ожениш за нея.

— Хм…

Кейси броеше наум. Беше стигнала до пет, когато баща й рязко вдигна глава и пусна вестника на масата.

— Какво каза?

— Опитвах се да привлека вниманието ти — Кейси самодоволно. — И май успях.

— Е, успя. — Джед се вгледа в дъщеря си внимателно. След няколко месеца щеше да навърши четиринайсет години. Развиваше се много бързо. С всеки изминал ден ставаше все по-досетлива. — Какво те кара да мислиш, че възнамерявам да се оженя за Сюзан?

Кейси намаза ягодово сладко върху филията си и рече:

— И аз живея тук, все пак.

— Какво искаш да кажеш?

— Това, което казах. Виждам какви погледи си разменяте.

Джед се облегна назад. Не беше готов да обсъжда плановете си с Кейси, но тя беше направила първата крачка и той просто нямаше избор.

— Да предположим, наистина само да предположим, че си права. Ти как би се чувствала?

Кейси повдигна рамене и отхапа от филията си.

— Не знам.

— Разбира се, че знаеш! Иначе не би повдигнала въпроса.

Кейси се размърда неудобно. Не бе предполагала, че разговорът ще продължи в тази посока.

— Ако се ожениш за нея, Сюзан ще ми стане мащеха, така ли?

Джед се намръщи.

— Формално, да.

— Не искам да имам мащеха. Искам Сюзан да си остане моята голяма „сестра“.

— Разбирам. — Джед се почувства несигурен. Знаеше колко много двете държаха една на друга. Сега той един вид й предлагаше да си поделят Сюзан. Положението беше наистина деликатно, защото той всъщност още не бе разговарял със Сюзан за това. Почти беше стигнал до този въпрос една вечер предишната седмица, когато я бе прегръщал и бе усещал прекрасната мекота на тялото й до своето. Искаше да я занесе в леглото си и да я люби до сутринта, но тя се бе отдръпнала. След малко бе прошепнала, че й се е сторило да чува горе стъпките на Кейси. Всеки бе легнал в своето легло, но той не бе мигнал през по-голямата част от нощта. Бе премислил всичко. Искаше да се ожени за нея. Не изпитваше никакви съмнения. Но искаше всеки от тримата да е щастлив.

— Не може ли Сюзан просто да живее с нас и всичко да си остане постарому?

Джед се усмихна. Понякога му се струваше, че дъщеря му бе пораснала, а друг път, че бе отново малко момиче.

— Не знам дали това е възможно, Кейси. Ние се променяме постоянно и понякога, за да сме удовлетворени от живота си, трябва да предприемем някои нови стъпки.

— Не знам дали нещата ще тръгнат на добро, татко. Сега всичко е чудесно. — Кейси погледна часовника и лапна последната хапка от филията си. — Трябва да вървя. — Тя скочи и взе учебниците си. — Закъснявам!

Изтича с пълна уста навън и не успя да изсвири на Били, който вече бе тръгнал по уличката. Когато го настигна, той й се усмихна. Напоследък правеше това доста често и на нея й харесваше.

— Чаках те — каза Били вместо поздрав, — но ти толкова закъсня, че си помислих да не си тръгнала. — Той лениво вървеше до нея, всъщност никой от двамата не бързаше особено.

— Говорих с баща си.

— Проблеми ли?

— Нещо такова. — Чудеше се дали да каже на Били за баща си и Сюзан. Той нямаше да попита сам. Никога не проявяваше излишно любопитство. — Мисля, че татко и Сюзан са влюбени.

— Наистина ли? — Били почти винаги изразяваше изненадата си по един и същ начин. — Мисля, че тя остана при вас, заради онзи луд тип, за когото бе сгодена.

Кейси премести учебниците си в другата ръка.

— Ами, да, така е. Но все пак забелязвам как между нея и татко от известно време става нещо. Попитах го тази сутрин дали мисли да се ожени за нея и той не каза „не“.

— Направо ли го попита? — Били я погледна втренчено.

— Ами какво трябваше да направя, да седя и да чакам, докато решат да го обсъдят с мен ли?

Били сви рамене и извади пакетче дъвки с вкус на канела от джоба на джинсите си.

— Искаш ли дъвка?

Кейси си взе една.

— Благодаря. — Това бе едно от нещата, които се бяха променили след целувката им. Преди й вземаше по едно пени за дъвка — сега просто й подаряваше по една. — Не знам дали ще ми хареса, ако се оженят…

— Защо?

Кейси трябваше да сдъвче силно дъвката, за да я омекоти, преди да отговори.

— Защото не искам да загубя Сюзан.

— Но така ще станете дори по-близки.

— Не, мисля, че ще бъде различно.

Били повдигна рамене.

— Не можеш да бъдеш сигурна.

Те тъкмо завиха покрай вечнозелените дървета в училищния двор, и звънецът удари. Затичаха се към вратата и Били извика през рамо:

— Ще се видим по-късно!

Кейси се усмихна, докато го наблюдаваше как се отдалечава по коридора. По необясними причини започваше да свиква с мисълта за Сюзан и баща си. Разговорите с Били винаги й помагаха да преодолее съмненията и колебанията си.

 

 

Дните минаваха неусетно за Сюзан. За първи път откакто се помнеше, не си търсеше каква да е работа из клиниката, само и само да не се прибира вкъщи. Беше нетърпелива да се прибере при Джед, за да прекарат ранните пролетни вечери навън с чаша чай с лед и да наблюдават как Кейси и Лъки лудуват из двора.

Животът й не беше просто хубав, той беше прекалено хубав и точно това я тревожеше тази вечер, когато извади последната тава бисквити от фурната и ги остави да изстиват на масата. Цяла седмица бе ходила сама в клиниката и нещата се бяха нормализирали. Джед бе свел обажданията си до няколко на ден, в повечето случаи, за да си поговори с нея, а не защото се тревожеше. Не се чу нищо повече за Марти, което я убеждаваше напълно, че гълъбът е бил последното му отмъщение. Най-накрая си бе отишъл от живота й.

Тя отиде до задната врата и погледна наскоро раззеленилите се листа на дъба. Една катеричка увисна заплашително на края на клона, като отчаяно се опитваше да се задържи. Точно това бе направил и Джед след смъртта на Елизабет, точно това щеше да направи и тя. Да се съвземе и да продължи напред. Не биваше вечно да разчита на Джед. Време беше да се върне в своя дом.

Когато си помисли за тази възможност, усети някаква празнина у себе си. Седмиците, прекарани с Джед и Кейси, бяха едни от най-щастливите в живота й. Точно затова трябваше да предприеме нещо. Тя не само бе щастлива, тя бе влюбена — отдавна го бе признала пред себе си. Когато вечер сядаха с Джед на канапето, той я прегръщаше и си шепнеха нежни думи. Двамата се смееха тихо и винаги се ослушваха за стъпки. Чувстваше, че притежава нещо безкрайно ценно, което досега й бе липсвало. Ставаше й все по-трудно и по-трудно да се раздели с Джед и да отиде сама в спалнята си. Безпогрешно усещаше, че и той се измъчва. Някои вечери едва я пускаше. Но това, което не знаеше, бе дали наистина я обича, или просто се чувства отговорен за нея. Вече бе допуснала една ужасна грешка с Марти. Не бивате да допуска втора.

— Сюзан?

Тя се извърна смутено, почувствала, че е разгадал мислите й.

— Изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. — Той се приближи и сложи ръка на рамото й. — Какво има?

— Не, нищо — измърмори тя. — Просто ме стресна. Кейси още не се е върнала от бейзболния мач. Мина вече цял час откакто трябваше да е тук. Мислех, че ти работиш в ателието.

Джед се усмихна.

— Работех, но две неща не ми дават покой. Първото е неустоимо съблазнителният аромат на шоколадови бисквити. — Той взе една и я пъхна в устата си цяла.

— А второто?

Джед преглътна и побърза да лапне още една.

— Често ли правиш бисквити?

Сюзан поклати глава.

— Не съм правила от гимназията.

— А тази вечер откъде ти хрумна?

— Не знам… — Тя изтри смутено ръце в престилката, която бе намерила сгъната в чекмеджето.

И тя се чудеше същото. Наистина защо се бе хванала да направи сладки и защо й бе толкова приятно? Не можеше да намери задоволителен отговор, освен че Джед и Кейси биха ги харесали, а тя беше щастлива да прави това, което те обичат.

— Но ти не отговори на въпроса ми — рече тя, пренебрегвайки факта, че сама не бе отговорила на неговия. — Каква беше втората причина да прекъснеш работата си?

Джед изглежда се чувстваше неудобно, защото пристъпяше от крак на крак, също като Били, когато дойде да вземе Кейси за пролетния бал.

— Нещо не върви с комикса — рече той накрая. Очите му й се сториха топли и ласкави като тъмнокафяво кадифе. — Помислих, че можеш да ми помогнеш.

— Аз?! — Молбата му я изненада. Джед никога преди не бе я молил за помощ. Никога не обсъждаше идеите си предварително с когото и да било. Веднъж й бе обяснил, че хаби творческа енергия, когато говори за тях.

— Ще опитам, Джед, но не знам дали ще ти бъда много полезна.

— Със сигурност ще ми бъдеш — хвана я той за ръка и я поведе към ателието, където скиците му бяха разхвърляни по цялата маса.

Тя застана тръпнеща до него. Предусещаше, че ще се случи нещо изключително важно. Джед й показа нахвърляните скици за три комикса. Новата героиня бе заела централно място в живота на самотния баща и това бе видно от присъствието й във всички разиграни ситуации. Сюзан продължаваше да мисли, че тя много прилича на нея самата, но Джед вече веднъж й бе пояснил, че черпи идеи за комикса от своя живот. Това в никакъв случай не означава, че творенията му са автобиографични, бе наблегнал той.

— Тези трите скици вече са готови — рече Джед. — Свързани са в логическа последователност. Но се затрудних при репликата на последната.

Той й подаде четири листа.

На първата скица мъжът и жената седяха в паркирана под дървета кола, а над тях светеше лупата. „Но нали щяхме да отидем на кино“ — казваше героинята.

Сюзан взе втория лист. Тук вече мъжът държеше ръката на жената. „Така казах на децата, за да останем за малко сами“ — отвръщаше героят.

На третия лист той я гледаше влюбено и питаше: „Ще се омъжиш ли за мен?“.

Сюзан погледна четвъртия лист. Беше празен.

Тя озадачено вдигна очи към Джед, който стоеше зад нея и неусетно бе обгърнал с ръка талията й.

— Какъв край си измислил?

Той й се усмихна и топлата му длан се плъзна по гърба й.

— Надявах се, точно тук да ми помогнеш. Какво мислиш, че би отговорила тя?

В първия момент Сюзан се смути. Дали всъщност Джед не я питаше дали тя иска да се омъжи за него? Ако беше така, не знаеше какво да му отговори. Но може би си въобразяваше. Тя трескаво прехвърли цялата история, проследена досега в комикса. Обхващаше четири години от живота на един самотен мъж, който сам отглежда децата си. В това може би беше ключът към успеха на комикса. Хората се трогваха от подобни истории. Преди няколко седмици обаче авторът бе добавил нова героиня. И вече замисляше да я превърне в съпруга и майка, с други думи бе на път да промени основната сюжетна линия.

— Не знам, Джед — отвърна Сюзан колебливо.

— Мисля, че тя би казала каква голяма промяна е това и…

— Имаш предвид, че омъжвайки се за него, би трябвало да приеме и семейството му? — Той се обърна и обхвана талията й с две ръце, след което бавно продължи да гали гърба й. Ласките му й пречеха да се концентрира.

— Ами, отчасти е така — започна Сюзан. Джед прокара ръка по косата й и махна шнолите. Докосна тила й, после разпусна косата й. — Джед… — Гласът й трепереше. — Какво всъщност целиш с този въпрос?

Той я погледна влюбено, а пръстите му продължаваха да я милват под яката на ризата.

— От дълго време се канех да ти кажа, но не смеех. Обичам те, Сюзан! И искам да те попитам дали ще приемеш да станеш моя жена.

Сюзан замълча за момент. Не искаше Джед да го прави от съчувствие за всичко, което й се бе случило през последните няколко месеца. Но една фраза я смути още повече…

— Какво искаш да кажеш с това „От дълго време“?

— Боря се с това желание, откакто те срещнах. — Той говореше мъчително бавно, сякаш му бе безкрайно трудно да намери думи, за да изрази това, което чувства. — Но ти принадлежеше другиму.

Сюзан се обърка.

— Искаш да кажеш, че през цялото време, откакто се познаваме…

— В началото се страхувах да го призная дори пред самия себе си — призна той. — После се опитах да стоя далеч от теб, но не успях.

— Но, Джед, през цялото време аз мислех, че сме приятели.

— Бяхме, но за мен ти беше нещо много повече. Не го ли усети… Не почувства ли нищо?

Тя понечи да му отговори, но спомените я връхлетяха. Тръпките, които преминаваха през нея, когато я докоснеше, вечерта, когато бе останала за вечеря, макар да подозираше, че Марти я чака. Извиненията, които си намираше, за да го види онзи път, когато докара Кейси след партито с кънки. Копнееше да го види след онзи тежък разговор за Марти.

— Щях да отрека, но след всичко, което ми призна… — Тя го прегърна поривисто и сведе глава на гърдите му. — Дали съм усетила… Та аз постоянно се мъчех да си изясня дали съм влюбена в теб. Не смеех да си го мисля, нали бях сгодена.

Сега той бе изненадан и радостен.

— Кога го разбра, Сюзан?

Опита се да си спомни кога за първи път бе изпитала това чувство. Поглеждайки назад, й се струваше, че се бе случило още в самото начало, но Марти бе притъпил усещанията й. Как бе могла да си въобрази, че обича Марти! Но тогава още не знаеше какво означава любов.

— Мисля, че след смъртта на Лейди всичко започна да ми се изяснява. Желаех единствено да бъда с теб. А и последните няколко седмици… — Гласът й заглъхна. — Джед, бях решила да ти кажа, че ще се върна у дома, защото не исках да ме съжаляваш, макар да не можех да си представя нито за миг как ще живея без теб.

— За какво съжаление говориш? Господи, Сюзан!

Тя продължи силно да се притиска към него, а той я държеше в прегръдките си и продължи да я гали, докато не усети, че се отпуска в ръцете му. Тогава я заведе до кушетката и седна до нея. Тя понечи да го прегърне, но той я отдалечи малко от себе си и я погледна:

— Искам да бъдем откровени докрай. Никога не съм изпитвал съжаление към теб. Обичам те. Затова и Джейн се появи в комикса. Тя не бе точно твое копие, но тъй като аз постоянно мислех за теб, трябваше да измисля и любима на Морган. — Погали я по косата замислено. — И ми се струва, че точно това е начинът, по който трябва да поиска ръката й, защото развитието на действието предполага щастлив край, с други думи женитба.

— О, Джед! — Тя се протегна да го прегърне, но той пак я възпря.

— Все още не си отговорила на въпроса ми! Сюзан, ще се омъжиш ли за мен?

Тя се усмихна и смело срещна погледа му.

— Да! — Толкова бе просто да произнесе тази кратка дума. Всъщност повече не бяха нужни. Не изпитваше никакви съмнения, не таеше никакви страхове, защото каквото и да им се случеше, те щяха да се справят. Вярваше в това, защото го обичаше и в погледа му четеше също толкова любов. Устните му потърсиха нейните. Докосна ги в началото нежно, а после с опиянението и тържеството на споделената любов. И двамата копнееха за едно. За първи път на Сюзан не й се искаше Кейси да се прибира вкъщи и преди да се почувства виновна от тази мисъл, Джед я изпревари:

— Никога не съм се усещал така… така раздвоен. Обичам Кейси, но в този миг ми се иска да прекара нощта някъде другаде.

Докато говореше, ръцете му достигнаха гърдите й и замряха. Сюзан се задъха.

— И аз — прошепна тя и хвана ръцете му. — Но тя няма къде другаде да отиде, затова, моля те, спри!

Сюзан се огледа гузно, за да се увери, че Кейси не е влязла, без да я усетят. Къщата беше тиха.

— И аз постоянно се ослушвам — призна той. — Не можем да продължаваме така. Приличаме на ученици, които се крият в тъмното. Искам да се оженим. Веднага!

— Искаш да кажеш тази вечер?! — Очите й заблестяха.

— Какво ще кажеш за утре?

— Сериозно ли говориш…

Той кимна.

— Напълно сериозно!

Предложението я изкуши и очарова. След двайсет и четири часа тя можеше да бъде госпожа Джед Паркър. Но в този миг си помисли за Кейси и осъзна, че не е честно. Не можеха да я изключат от техния по-нататъшен съвместен живот.

— Не можем да й го съобщим така ненадейно, Джед. Ще има нужда от време, за да свикне — каза му тя. — Децата лесно се приспособяват. Една седмица, две най-много…

Той я погали по косата и прокара пръсти зад ухото й, а после плъзна ръка надолу по шията, докато тя не потръпна.

— Не мога да чакам, Сюзан!

Нито пък тя.

— Да поговорим с Кейси в събота, когато се върне от спортния празник. Ще ви поканя на обяд. Така ще имаме цял следобед на разположение, за да поговорим. — Тя отново потърси ръката му.

— Как мислиш, че ще реагира тя, Джед? Дали подозира за нас?

Джед се засмя.

— Подозира и още как! Онази сутрин ме пита дали мисля да се оженя за теб.

— Тя каза такова нещо?!

— И аз не го очаквах. Поговорихме малко. Мисля, че се тревожи да не се променят отношенията ви на „сестри“.

Сюзан поклати глава.

— Ние се разбираме чудесно! Не мисля, че едно име може да промени нещо.

Джед отново се усмихна.

— Е, може би някои неща ще се променят. — Той се наведе, целуна я и я притисна към себе си.

Сюзан разбираше прекрасно какво има предвид. Кейси се долепи до стената и се притаи. Те вече не говореха и тя чуваше само слабо шумолене, което вероятно означаваше, че отново се целуват. Това я накара да се почувства особено. Не че имаше нещо против, но се чувстваше някак излъгана. Не искаше да ги шпионира, не, но остави Лъки навън и се промъкна в къщата, за да види какво става. Беше закъсняла и се чувстваше виновна. Намери бисквитите на кухненската маса и тъкмо се канеше да лапне една, когато чу гласове. Оттам нататък не можа да се въздържи да не подслуша разговора им и така неволно разбра много неща. Зарадва се, че Сюзан иска да запази отношенията им същите, точно както и тя, а и беше добре да знае, че се канят да й съобщят за плановете си в събота. Сигурно щеше да има един от онези „малки разговори“, които родителите обичаха да провеждат с децата си. Поне щеше да бъде готова.

— Обичам те, Джед — чу тя да казва Сюзан. Последва ново шумолене. Май бе време да оповести пристигането си. Тя отиде на пръсти до задната врата и се измъкна навън, за да доведе Лъки. Поне нямаше да правят на въпрос, че е закъсняла. Този факт май им убягваше.

Задната врата се затръшна силно и Лъки излая.

— О, шоколадови бисквити!

Гласът на Кейси ясно се чу оттатък в ателието на Джед. Те бързо се отдръпнаха елин от друг и Сюзан смутено приглади коса.

— Вземи си, Кейси! — извика тя. — Баща ти и аз сме тук.

Кейси дойде, като дъвчеше една бисквита, а в ръката си държеше още две.

— Отборът на Били спечели, а той игра на първа база — оповести тя. — Много е добър. После се отбихме за по един сладолед и…

— Радвам се, че си се забавлявала — прекъсна я Джед. — Но вече е доста късно. Затова си лягай.

— И аз отивам да си легна — рече Сюзан. — Малко съм уморена. — Докато се изкачваха по стълбите, тя изпита желание да прегърна Кейси. Но Лъки осуети намеренията й, като се промуши между тях и се вмъкна в стаята на Кейси. — Нали не си му позволила да спи при теб?

— Не. — Кейси й се стори някак самодоволно потайна. — Но понякога си взимам спалния чувал и заспивам при него на пода. Той е топъл и ми е толкова хубаво!

Сюзан се усмихна.

— Без съмнение и той се чувства така — прегърна тя Кейси и изведнъж изпита нетърпение съботата да дойде по-скоро. Един път да й съобщят тайната си и да поговорят за плановете им като семейство!

Стаята за гости беше празна и студена, но Сюзан бързо си облече нощницата и се сгуши в леглото.

Измина повече от час, а тя беше все още будна, заслушана в играта на вятъра в листата на дърветата отвън. Прозорецът й бе отворен и нощните шумове, вместо да я приспят, я разсейваха. Когато се обърна, пружините изскърцаха и тя се почувства безкрайно самотна. Щеше да е толкова прекрасно, ако Джед можеше да дойде при нея! Искаше го в леглото си, копнееше силните му ръце да я прегръщат, а тялото му да притиска нейното. Не можеше да чака още няколко дни, докато се оженят. Не можеше да чака дори няколко минути. Искаше го сега. Тя неспокойно се обърна и прегърна възглавницата.

Долу в кухнята той отваряше чекмедже след чекмедже и търсеше нещо.

— По дяволите! — мърмореше под нос. Старият месингов ключ от стаята за гости трябваше да е някъде тук. Спомни си, че преди години го скри, за да не може Кейси да се заключва вътре. А сега му трябваше, за да заключи вратата. Той нетърпеливо разрови гумите, канапите и моливите, но без особен резултат. Блъсна и последното чекмедже. Всъщност нямаше чак такова значение дали ще намери проклетия ключ. Но би се чувствал по-сигурен, ако вратата е заключена. Въпреки онзи отдавнашен разговор за секса, когато Сюзан бе споменала пред Кейси, че трябва да се изчака женитбата, бе дошло време, когато положението ставаше неудържимо. Той я желаеше и тя го желаеше. Трябваше да предприеме нещо.

Той обходи кухнята с поглед и най-накрая си спомни, че не бе проверил в шкафа над хладилника, където държаха кошниците за Великден, китайските супници и разните там украшения за Коледа. Шкафът бе последната му надежда. Той взе един стол, стъпи на него и отвори вратичката. Напрегна паметта си и изведнъж си спомни. Старата кутия за кафе! Бе пълна с форми за сладки, но на дъното й напипа ключа и триумфално го извади.

— Виждаш ли това? — каза той на Лъки, който дремеше пред печката. — Ключът към всичко! Пусна го в джоба на халата си, слезе от стола и тръгна към стълбите.

Сюзан се сепна, доловила стъпките му. Може би ако го извикаше… Но стъпките спряха пред вратата й и тя затаи дъх. Най-накрая, след цяла вечност, бравата изщрака и вратата бавно се отвори.

— Сюзан, будна ли си?

— Да — успя да прошепне тя и едва позна гласа си.

Той влезе и тихо затвори вратата след себе си. Сюзан чу превъртането на ключа, последвано от силното изщракване на старата ключалка. Тя потрепери, но не от страх. Когато Джед се обърна, бледите лунни лъчи паднаха върху него и тя забеляза, че е само по халат, едва пристегнат в кръста. Беше висок, слаб и много мъжествен. Когато пристъпи към леглото й, тя отново потрепери.

— Мислех, че си заспала — прошепна той дрезгаво.

Тя си пое въздух.

— Не можах да заспя. Мислех си за теб… — Срещна погледа му и съзря желание подобно на нейното. Всяка фибра на тялото й трептеше от копнеж по него. Той протегна ръка и я погали по лицето.

— Не можах да издържа.

— Толкова се радвам, че се реши… Чух те да ходиш из кухнята, а когато долових стъпките ти по стълбите, исках да те извикам…

Пръстите му се заровиха в мекотата на косите й.

— Защо не го направи?

— Защото…

Сюзан затвори очи. Не знаеше защо, а и вече нямаше значение. С цялото си същество се предаде в ръцете му, които безспир галеха шията, раменете й, плъзгаха се по дантеления ръб на нощницата… Пръстите му бяха тъй горещи и тръпнещи, и миришеше хубаво, толкова хубаво… Халатът му се бе разтворил на гърдите. Знаеше, че не носи нищо под него.

— О, Джед!

Но не успя да довърши. Устните й се разтвориха в неосъзната покана и неговите побързаха да ги покрият. Целувката започна обещаващо нежно, но след миг страстта ги завладя и обезумели от любов, те се вкопчиха един в друг.

— Обичам те, Сюзан! — прошепна той задъхано.

— И аз, Джед, и аз… — Никога не бе познала такава любов, пълна любов, без въпроси и съмнения. — Изглежда ми най-естественото нещо на света ти да си тук, да ме докосваш, да искам да си част от мен… Така би трябвало да бъде, нали?

Той я прегърна, осъзнавайки колко е уязвима и колко му вярва.

— Да, любима, така трябва — прошепна Джед и нежно погали гърдите й, след това плъзна ръка по бедрото и й помогна да свали нощницата си. Изправи се и халатът му се свлече на пода. В следващия миг бе до нея, силен и мъжествен, и тя закопня да стане част от него.

Погали косата му, страните му, копринените косъмчета по гърдите и когато чу тихата въздишка на удоволствие, пръстите й продължиха да изучават тялото му.

Той бе мъжът, с когото щеше да прекара живота си ден след ден, нощ след нощ…

Очите им се срещнаха и потънаха в омайните си дълбини. Твърдо срещу меко… Мускули срещу извивки… Един мъж и една жена…

Тя го прегърна трескаво, със сила, каквато не бе предполагала, че притежава. Искаше го отчаяно, копнееше да се превърне в част от него, от нейния мъж, само нейния…

Но устните и ръцете му издадоха, че е разбрал повече, отколкото му бе казала. Грабна я и понесе натам, където съществуваха само чувства и усещания. Дълбоки, напрегнати и безкрайно сладостни, докато тя не можа да издържи повече. Едва тогава проникна в нея.

Накрая, когато тя извика името му, той потръпна върху нея и притихна. Бяха едно. Телата им ги свързваха по-силно от всички изречени клетви.

Дълго след това те тихо лежаха в прегръдките си, изпитвайки страхопочитание към чудото на любовта, което бяха изживели.

— Обичам те — каза й Джед, когато първите розовозлатисти лъчи на зората се прокрадваха между листата на дървото пред прозореца.

Сюзан въздъхна и се сгуши в него.

— Това беше най-прекрасната нощ в моя живот…

Той се усмихна.

— Една от многото, които те очакват. Ще бъдем заедно до свършека на света или поне на нашия живот.

— Обещаваш ли?

Джед кимна.

— Обещавам! — Никога не бе бил по-сигурен за нещо през живота си.