Сали Брадфорд
Старите нови неща (13)

Тринадесета глава

Вечерта на пролетния бал Сюзан отиде в дома на Джед, за да помогне на Кейси да се приготви. Дължеше й го като по-голяма „сестра“. Но когато пристигна, други мисли се въртяха в главата й.

— Джед, какво става със „Сам в рискована ситуация“? — Тя размаха страницата с комикса, която бе извадила от сутрешния вестник. — През всичките тези години героят ти беше самотен баща, а сега изведнъж в живота му се появява жена.

— Може би е имал нужда от малко промяна — усмихна се Джед.

— Това ли е всичко?

Той не отговори.

Сюзан бе забелязала, че новата героиня от „Сам в рискована ситуация“ удивително прилича на нея. И тя имаше куче, което напомняше рисунките, които Джед беше правил на Лейди. В началото Сюзан реши, че това е просто съвпадение.

— Как се чувстваш, като прототип на героиня в произведение, току-що излязло от печат? — попита я Кейси, прехвърчавайки през всекидневната. — Боря се с този синдром от малка. — Тя надникна през прозорчето на входната врата и потърси Били с поглед. Трябваше да дойде всеки момент. — След няколко седмици сигурно ще се появя в комикса с новата си бална рокля, после как отивам на първата си среща, а ти сигурно ще започнеш да излизаш с героя — баща. В тази къща няма нищо свято, всичко е комерсиализирано.

Сюзан бе пребледняла. Сложи комикса в джоба си и погледна Джед.

— Аз май не съм единствената, на която тази твоя нова героиня й се струва подозрително позната?

Джед отново замълча и се престори, че настройва нещо фотоапарата си. Как ли приема Кейси появата на новото лице в комикса, зачуди се Сюзан. Не само че баща й изглеждаше влюбен в жена — и то в собствената й голяма „сестра“ — ами съществуваше и опасност историята да стане достояние на целия щат. Щяха да започнат да злословят и да ги вземат на подбив.

Звънна се и Кейси пребледня.

— Били!

— Не стой така — подкани я Джед. — Отвори му.

— Да. Добре. — Кейси преглътна и несигурно тръгна към вратата, като се клатеше леко на първите си обувки с висок ток.

Били изглеждаше много необичайно в синия си костюм с червена вратовръзка и със зализаната назад коса. Той подаде на Кейси неголяма кутия, завързана с тънка бяла панделка.

— Това е за теб.

— За мен?! — Кейси колебливо взе кутията. — Защо си ми донесъл подарък? Нямам рожден ден, нито някакъв друг повод…

— Отвори я — рече Били.

Тя развърза панделката и внимателно махна капака.

— Цветя! — извика тя. — Малки розови рози с игла за закачване! — Тя ги извади и погледна безпомощно Сюзан. — Къде да ги сложа?

— Почакайте! Задръжте за момент — нареди Джед. — Искам да снимам. Били вземи розите и ги закачи на роклята на Кейси. — Джед чакаше с фокусиран фотоапарат.

— О, не, не аз… — Били смутено заотстъпва към стената на тясното антре.

Като се опитваше да сдържи усмивката си, Сюзан взе украшението и внимателно го закачи на рамото на бялата дантелена рокля на Кейси. След това отстъпи назад и възхитено огледа малката си „сестра“. Джед не пропусна да улови момента. Дългата черна коса на Кейси обгръщаше нежно лицето й, а страните й розовееха от вълнение. Беше класически пример за младо момиче, което отива на първия си бал. След малко Джед остави фотоапарата на масата и рече:

— Нали разбрахте как ще се приберете довечера?

— О, татко, стига си повтарял… — Кейси направи гримаса на досада, врътна се и тръгна към вратата.

— Чакайте! Много е важно. Майката на Били ще ви закара на бала, а Сюзан ще ви вземе, когато танците свършат, защото аз все още ще бъда в Търговската камара. Точно в единайсет пред гимнастическия салон. Разбрахте ли?

— Добре — кимна Кейси и избута Били навън.

— Приятно прекарване! — извика Джед след тях. После се обърна към Сюзан: — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да вземеш децата, довечера? Щях да го направя и сам, но не мога да се измъкна от този коктейл, ще се връчват годишните награди на Търговската камара.

— Знаеш, че нямам нищо против — усмихна се тя и той я прегърна.

Докосването му, гласът му — всичко, свързано с Джед, я караше да желае да остане колкото може по-дълго с него. Усети ръцете му да галят гърба й и да я притискат.

— Наистина бих предпочел да не ме бяха канили на този коктейл — прошепна той нежно.

— А аз да не ходя до фермата на Пикет…

Дъхът му облъхна лицето й и той я погали по косата с една ръка, а с другата продължи да я притиска към себе си.

Възможно ли бе само допреди няколко седмици да мисли за него единствено като за приятел? Тя отметна назад глава и го погледна. Господи, каква непрозорливост от нейна страна! Не беше разпознала собствените си чувства. Може би подсъзнателно ги бе приела за неблагопристойни, а той не я бе насилвал, знаейки, че принадлежи другиму.

Сюзан се ужаси, отново припомнила си каква грешка беше на път да направи.

— Добре ли си? — попита я той, усетил, че трепери.

— Винаги когато съм с теб, се чувствам добре.

Той потърси устните й, като в началото я целуна нежно, а после със страст. Тя го желаеше, желаеше го до лудост, както никой мъж досега. Сюзан се притисна към него и телата им се сляха в едно. Знаеше, че и той изпитва същите чувства. Сведе глава на гърдите му и отново потръпна, но се овладя и каза:

— Джед, уговорила съм се да мина през фермата тази вечер… — Тя погледна през рамото му към часовника на стената. — Трябва да бъда там след петнайсет минути.

— По дяволите фермата!

Той зарови лице в косата й и потърси с устни ухото й, но тя опря ръце в гърдите му и го възпря:

— Джед, недей, не бива…

— Не бива ли? — прошепна той нежно.

— Не! — отблъсна го тя решително. — Не, ти отиваш на коктейла в Търговската камара, а аз — във фермата на Пикет, ако искаш да прибера Кейси навреме. — Вдигна глава и срещна погледа му. Очите му тъмнееха напрегнато. Той обаче не я пусна и Сюзан усети сърцето му да тупти забързано като нейното. Нито той, нито тя искаха да се разделят, но се налагаше.

— Обещаваш ли да продължим оттам, откъдето спряхме? — попита я той трогателно.

— Обещавам.

— Кога?

— Утре вечер, или по-следващата, веднага щом можем — отвърна глухо тя.

— И двете вечери — целуна я силно Джед и я пусна.

Тя побърза към джипа и веднага потегли. Знаеше, че ако остане само още минута, изобщо няма да може да тръгне.

 

 

Музиката във физкултурния салон на училището гърмеше със стотина децибела. Розово-белите хартиени серпантини от украсата висяха отпуснато от тавана, а топлият пунш беше ужасно блудкав. Но Кейси изобщо не се интересуваше от това. Откакто бе захвърлила новите си обувки с висок ток върху нарастващата купчина в единия ъгъл на салона, тя не бе спряла да танцува. Отначало се притесняваше, че не танцува добре, но страховете й скоро се бяха изпарили. Притежаваше вродено чувство за ритъм и лудо подскачаше в компанията на Били и на съучениците си. Когато пускаха бавна мелодия, тя и Били непохватно се прегръщаха и започваха да се поклащат насам-натам по дансинга, както повечето двойки. Беше страхотно!

— Не е точно, както ние танцувахме едно време — казваше в този момент Маргарет Хеникър на Ед Арнолд. Те стояха до задната врата на салона, за да не позволяват на влюбени двойки да се промъкват в тъмния двор на училището.

— Какво искаш да кажеш с това? Не знам за теб, но аз още не съм се отказал да танцувам — взе я той в прегръдките си, притисна я и я завъртя по своя малко старомоден начин.

— Ед! — Опита се да протестира Маргарет. — Всички ще ни видят, притеснявам се от онези майки там, които ми имат зъб…

— И какво? Какво значение има за теб? Ще им дадеш да разберат като напуснеш. Преди още да са се окопитили, ние ще сме на борда на кораба и ще прекарваме чудесно медения си месец, оставили всичко зад гърба си. Ти ще бъдеш свободна да правиш каквото поискаш, Маргарет! Жена, която разполага с времето си и която няма какво друго да прави, освен да ме обича.

Маргарет се засмя тихо, когато Ед я завъртя шеметно.

— Старата мома ще става булка — прошепна тя. — Ужасно вълнуващо! — Изведнъж стана сериозна. — Но ще ми липсва всичко това, Ед, особено децата. От години училището и книгите са моя живот. Ще ми бъде много трудно да се откажа от тях.

— Може би не трябва да се отказваш — отвърна Ед замислено.

— Какво имаш предвид?

— Ами, мислила ли си да съчетаеш по някакъв начин тези свои любими неща — децата и книгите? Имаш многогодишен опит и се обзалагам, че можеш да напишеш чудесни истории. Ти знаеш по-добре и от мен каква нужда има от добра детска литература.

— Истински истории за истински деца… — замислено промълви Маргарет. — Трябва да призная, че някога мечтаех да напиша книги като тези на Алисън Крейг. Наистина ли мислиш, че бих могла?

Ед се засмя.

— Ти можеш да постигнеш всичко, стига да решиш. Оставям на теб да избереш темата на първата си книга. Трябва да е актуална! Не някои къси сладникави приказки за пухести патета и малки зайчета — пошегува се Ед.

— Разбира се, че не! — възмути се Маргарет. — Вече са написани много такива историйки. Но виж книги с някакво послание… — Гласът й заглъхна.

— Ето, това е една от причините толкова да те обичам — Ед докосна челото й с устни и я завъртя досущ като Фред Астър. — Ще ти кажа нещо — продължи той. — Тъй като отказа да приемеш диамантен пръстен, какво ще кажеш вместо него да ти купя компютър и разните там програми?

Лицето на Маргарет засия.

— О, Ед! Наистина ли?! Много искам компютър, ще ми бъде по-лесно да пиша. Винаги съм искала да спестя пари и да си купя. Ти си чудесен, направо прекрасен — импулсивно го целуна тя. — Толкова много те обичам! — В очите й блестяха сълзи на щастие.

В другия край на салона Кейси рязко дръпна Били и прошепна:

— Видя ли това?

— Какво?

— Господин Арнолд и госпожица Хеникър? Те танцуват и тя го целуна. По устните! Насред салона! Може би всички са ги видели — ужасено изрече тя.

Били погледна натам.

— Тя наистина си търси белята. Целият съвет на Асоциацията на родителите и учителите е тук тази вечер и няма начин да не са ги видели. Госпожица Хеникър със сигурност ще бъде уволнена.

Кейси преглътна.

— Защо го прави? Имам предвид да го целува на публично място.

Били повдигна рамене и изтри потните си ръце в панталоните.

— Не знам. Предполагам, че много го обича или нещо такова… Сюзан и баща ти не се ли целуват?

— Аз… Не знам — заекна Кейси объркано. — Сигурно, но не на публично място, поне не пред мен.

— Да, мисля, че целуването на публично място е нещо като… Ами… нещо публично. Или как се казва там… — Били погледна Кейси за секунда и бързо отклони поглед.

— Хората трябва да се целуват, когато са сами и на тъмно — заяви Кейси убедено.

— Да. Вашата предна веранда е много подходяща за целта късно вечер — промърмори Били.

Кейси не бе сигурна, че е чула добре.

— Какво каза?

— Нищо.

Ушите на Били почервеняха и Кейси разбра, че добре е чула това, което бе казал. Били бе обмислял къде да я целуне. Тази вечер на предната веранда, в тъмното, когато я изпратеше до вкъщи. Сърцето й запърха. Никога преди не си бе представяла как Били ще я целуне. Но изведнъж идеята я запали. После обаче си спомни, че Сюзан щеше да ги откара у дома. Всичко пропадаше. Най-вероятно първо щяха да оставят Били. Трябваше да си изяснят някои неща с него, преди Сюзан да е дошла да ги вземе.

 

 

Сюзан погледна електронния часовник на таблото на джипа. Единайсет без петнайсет. Имаше петнайсет минути, за да стигне до училището. Ръмеше лек дъждец и тя включи чистачките на предното стъкло. Те заскърцаха в еднообразен ритъм. Скръц-скръц… Скръц-скръц… Скръц-скръц… Спомни си как биеше сърцето на Джед днес следобед и се усмихна. През цялата вечер, докато работеше, си мислеше за него, само за него. Искаше й се да си е вкъщи, когато закара Кейси, но знаеше, че няма да е там. Коктейлът в Търговската камара щеше да продължи най-малко до полунощ.

Тя внимателно взе завоя. Дъждът се усилваше и видимостта бе лоша. Отпусна съединителя, но когато наближи следващия завой все още караше много бързо и джипът опасно се поднасяше по мокрия асфалт. Тя леко натисна спирачките и машината забави ход, но съвсем малко. Сюзан се намръщи. Натисна по-силно спирачките и джипът отново поднесе. Тя настъпи с все сила педала и стисна волана, за да овладее автомобила, но скоростта не намаля.

Обхвана я паника. Наближаваше хълма Милър и ако вземеше завоя прекалено бързо… Отново натисна отчаяно спирачките. Никакъв ефект. Бяха отказали. Взе следващия завой с шеметна скорост, като машината заплашително се наклони на една страна.

Сюзан се взря пред себе си. Фаровете й осветяваха хълма Милър в далечината и се разсейваха в тъмнината. Трябваше да спре, преди да е стигнала най-опасния завой. Стисна здраво волана и гумите избуксуваха по чакъла, встрани от платното. Почти изгуби контрол над автомобила. Разстоянието до хълма застрашително се скъсявате. Знаеше, че това е последният й шанс. Направи рязък завой. Джипът силно се удари отдясно, поднесе, след това се удари в далечния край на дренажа и с трясък закова на място.

Сюзан цялата трепереше. Опря глава на волана и затвори очи. Чуваше се само ритмичното скърцане на чистачките по предното стъкло. Опита се да се раздвижи, първо ръцете, после краката. Нищо не я болеше. Тя бавно повдигна глава. Мускулите я боляха от напрежението, но това беше всичко, като изключи треперенето.

Джипът бе спрял под непривично остър ъгъл, а предните колела бяха затънали до бронята в гъста кал. Фаровете осветяваха неизорани поля.

Сюзан осъзна, че е съвсем сама в тази безлюдна местност. Можеше да минат часове, преди някой да свие по пустия път. Но поне беше жива. Все още трепереше, когато отвори вратата. Краката й затънаха в калта, но тя изгази и излезе на пътя.

 

 

Джед погледна часовника си, когато зави в алеята пред дома си. Къщата тънеше в мрак. Единайсет и петнайсет. Беше се прибрал почти час по-рано, отколкото бе очаквал. Сюзан трябваше вече да е докарала Кейси. Той слезе от колата. Беше озадачен, че никъде не свети. Качи се до спалнята на Кейси. Леглото беше празно. Той веднага се обади по телефона в дома на Били и разбра, че и него го няма. Джед веднага се качи в колата и за рекордно кратко време стигна до училището. Веднага забеляза Били и Кейси, които стояха заедно с някаква жена, явно останала, докато дойдат да ги приберат.

— Качвайте се — извика им той. И добави: — Извинявайте, госпожо. Плановете ни нещо се объркаха.

— Къде е Сюзан? — попита Кейси, когато двамата с Били се настаниха отзад. — Обадихме се в клиниката, и в дома й, но никой не отговаряше. Помислихме, че е на път към нас.

— Сигурно се е забавила във фермата на Пикет или са й се обадили за друг спешен случай. — Гласът му прозвуча спокойно, но стомахът му бе свит на топка. Сюзан никога, при никакви обстоятелства, нямаше да забрави да вземе Кейси. Нещо се бе случило. Той спря пред къщата и се обърна: — Оставям ви и отивам да я намеря. Били, ти веднага си отивай вкъщи. Майка ти те чака. А ти, Кейси — веднага в леглото. Само си прибери новата рокля в гардероба. Да не я захвърлиш на пода, както си свикнала да правиш, чу ли?

Кейси едва кимна. Бе в състояние да мисли единствено за обещаната целувка. Всичко се нареждаше. Тя и Били, сами на предната веранда… Щеше да помни тази нощ цял живот.

Те бавно тръгнаха към верандата. Кейси реши да изчакат, докато фаровете на баща й се скрият надолу по улицата. Бяха съвсем сами и за щастие, крушката на външната лампа бе изгоряла. Тя забави крачка, за да даде възможност на Били да я настигне.

— Трудно ли ти е да ходиш с тези високи обувки?

— Не чак толкова… — Тя погледна обувките си. Вече беше забелязала, че Били не ги харесва, защото с тях беше висока почти колкото него. Събу ги и се обърна на вратата. Били отново стана много по-висок от нея. Не беше сигурна как точно ще се получи с целувката, а имаше чувството, че и той не знае. — Наистина прекарахме прекрасна вечер — рече тя тихо. — И много ми харесаха цветята, които ми подари.

— Да, и на мен ми харесват — запристъпва от крак на крак той и млъкна.

— Ами трябва да се прибирам — рече Кейси, след като помълчаха известно време. Не й се искаше да го направи, но не можеха да стоят така и да се гледат цяла вечер.

— Да, добре…

Разочарована, тя дръпна мрежестата врата, ала усети как той се спусна след нея и задържа дръжката на вратата. После почувства ръката му на рамото си.

— Кейси…

Той щеше да го направи! Предчувстваше го. Тя бавно се извърна, както беше чела, че правят влюбените, и каза нежно:

— Да, Били?

Не можеше да види лицето му добре в тъмнината, но усети как той се приближи. Тя отпусна глава назад и притвори очи. Чакаше. В началото устните му леко докоснаха нейните, а после ги притиснаха малко по-силно. Раздвижи устни и тя направи същото. Прониза я топло необяснимо усещане и когато вече беше започнало да й харесва, целувката свърши.

Тя отвори очи. Били стоеше и я гледаше. После промърмори:

— Лека нощ, Кейси — и изчезна в тъмнината зад верандата.

Кейси остана на вратата за минута и щастливо се усмихна.

Направиха го, наистина го направиха!

 

 

Джед мина по Главната улица и зави към къщата на Сюзан. Валеше като из ведро. Той караше бавно, като хвърляше по един поглед встрани от пътя, без да е сигурен какво точно очаква да види.

Когато стигна до къщата, видя, че джипът й го няма и не свети нито една лампа. Обърна и веднага пое към фермата на Пикет.

Караше, стиснал нервно волана. През ума му преминаха десетина възможности, коя от коя по-зловещи. Когато зави по пътя, неочаквано го заслепиха фарове. Нощта беше непрогледно тъмна. Другата кола префуча с шеметна скорост и той не можа да познае чия е, но го загложди съмнение — нищо чудно Марти да има пръст в тази работа. От известно време се бе отпуснал и бе забравил за опасността. Сюзан го бе убедила, че Марти си е отишъл завинаги и той се бе успокоил. Никога нямаше да си прости, ако й се случеше нещо.

Когато наближи острия завой в подножието на хълма Милър, той забави ход и се взря в тъмното през завесата на дъжда. Точно се канеше да продължи нататък, когато я забеляза — самотна фигура край пътя.

Джед натисна спирачки с такава сила, че гумите изсвириха и колата се завъртя на пътя в обратна посока. Паркира и изскочи навън. След секунди тя беше в прегръдките му.

— Сюзан! Сюзан… — Гласът му премина в дрезгав шепот.

— О, Джед, толкова се радвам, че дойде! — отпусна се тя в прегръдките му трепереща, благодарна, че я е избавил от страха.

Стояха така под дъжда прегърнати, сякаш се страхуваха някой да не ги раздели.

— О, Джед — прошепна още веднъж Сюзан и трескаво го прегърна.

— Добре ли си, скъпа?

Тя кимна.

— Хайде — рече той, като все още я държеше с една ръка, — да се скрием от дъжда.

Влязоха в колата и той я зави с едно одеяло.

Чак тогава попита какво се е случило.

— Беше ужасно, Джед! Опитах се да спра, но спирачките отказаха и джипът излезе от контрол. — Сцената отново се повтори в съзнанието й с болезнена яснота и тя придърпа одеялото под брадичката си, трепереща от студ и страх. Джед я успокои нежно. — Вече виждах хълма Милър и знаех, че с тази висока скорост е крайно рисковано да взема завоя. Затова предприех отчаяна маневра и се озовах в канавката.

— Сигурна ли си, че ти няма нищо?

— Нищо ми няма, но толкова се изплаших! — зарови лице в рамото му тя.

Докато говореше, Джед си спомни за колата, която бе префучала покрай него в тъмнината. Още не можеше да се отърве от натрапчивата мисъл, че е бил Марти. Стомахът му инстинктивно се сви на топка. Веднага щом откараше Сюзан вкъщи, щеше да се обади на пътна помощ да приберат джипа, но чак утре щяха да разберат причината за инцидента. Той притисна буза до мократа й коса и я загърна в одеялото.

Всичко, което имаше значение за него в този момент, бе, че тя е в безопасност.