Сали Брадфорд
Старите нови неща (3)

Трета глава

Въпреки че бяха изминали десет дни, откакто Марти й бе поискал ръката, Сюзан не бе споменала на никой за годежа, освен на Джед и Кейси и на няколкото познати, които бяха забелязали пръстена и я бяха попитали. Тя самата все още се опитваше да свикне с новото си положение. Но когато Джанет Сойер, служителката, която работеше по случая на Кейси в Агенцията „Големи сестри“, се отби, минавайки през Картърсбърг, Сюзан й съобщи новината. Искаше тя да знае.

Поръчаха си обяд от ресторанта на леля Ема, който се славеше с добрата си кухня в градчето. Взеха храната в картонени кутии и отидоха в парка.

— Обичам октомври — каза Сюзан и погледна безоблачното синьо небе.

— И аз, но едва ли затова сме се уединили тук. Май искаше да ми съобщиш нещо? Да не би новините да са свързани с диаманта, който блести на пръста ти?

— Да, така е. — Сюзан беше доволна, че Джанет я попита направо, защото тъкмо се чудеше как да започне. — Марти, моят приятел, поиска ръката ми.

Джанет разгледа пръстена и възкликна:

— Наистина е красив! И кога ще се състои голямото събитие?

— Някъде през пролетта, още не сме определили датата, може би през април. — Април й се струваше толкова скоро. Тя отчупи коричка от ръженото си хлебче и го хвърли на катеричката, която ги наблюдаваше в очакване. Да, наистина се вълнуваше. Нима една бъдеща младоженка може да не се вълнува? Но странно, чувстваше се и някак объркана, раздвоена.

— Как реагира Кейси на тази новина?

Сюзан се поколеба за миг, преди да отговори.

— Ами… Не мога да кажа със сигурност.

— Предполагам, че не е била много ентусиазирана. — Джанет разпечата едно пликче шоколадови сладки с орехи. — Нормално е в такива случаи.

— Така ли? — учуди се тя на думите й. Джанет имаше опит с десетки „малки сестри“, а и наскоро се бе омъжила.

— Нищо чудно да прояви ревност. Познава ли Марти?

— Не, не съм ги запознала още. Той пътува много, а когато се виждаме… — Това беше вярно само отчасти. Веднъж или два пъти му беше предложила, но той бе отказал под претекст, че предпочита да прекарва малкото време, с което разполагат, само с нея. Може би сега, след като бяха сгодени, щеше да прояви интерес.

— Разбирам — рече Джанет. — Вероятно онова, от което най-много се нуждае Кейси, е уверението, че отношенията ви няма да се променят.

Сюзан кимна замислено.

— Вероятно си права, Джанет. Благодаря ти.

— Не се безпокой. — Джанет отхапа от сладката си. — Между другото онзи ден най-накрая се сетих да попитам бащата на Кейси за името й. Нали помниш, че и двете се чудехме откъде са го измислили? Кейси май идва от комбинацията на инициалите на имената на бабите й — Катрин и Керълайн. Предполагам, че Катрин — Керълайн се е сторило прекалено дълго на родителите й и е било съкратено на Кейси.

Сюзан се засмя, като си помисли колко изобретателен може да бъде Джед при решаване на проблемите.

— Разбираш ли се с бащата на Кейси?

— Той наистина е много мил — отвърна Сюзан и лицето й се озари от усмивка — Покани ме да отида с него на родителската среща в четвъртък вечерта, на която ще обсъждат какви книги трябва да четат децата в тази възраст.

— А как го прие Кейси?

— Беше много доволна, когато се съгласих да отида.

Джанет кимна и замълча.

— Съжалявам, но трябва да вървя — каза тя, когато привършиха с обяда. — Цяла планина документи ме чакат на бюрото.

— А пък аз трябва да осеменя около двайсетина крави този следобед.

Джанет преглътна.

— Ти какво? Няма значение — добави тя бързо. — Не се опитвай да ми обясняваш как се оплождат крави. Не мисля, че искам да знам.

Сюзан се засмя. Понякога забравяше, че работата й изглежда необичайна в очите на повечето хора.

 

 

Беше едва девет и половина, ала на Кейси й се струваше, че родителската среща се е проточила цяла вечност. Най-накрая чу изщракването на ключалката и приглушени гласове в хола. Бързо се зави през глава. Ако баща й бе довел Сюзан вкъщи, не искаше да знаят, че е будна. Изчака той да дойде и да провери дали е заспала. Лежеше неподвижно и дишаше бавно и спокойно, докато той си тръгна. Тогава бавно се измъкна от леглото, взе си възглавницата, прокрадна се на пръсти до банята и се притаи до вентилационната шахта.

— Искаш ли чаша кафе или вино? — чу баща си да казва. Гласът му достигаше до нея толкова ясно, сякаш беше долу при тях.

— Чаша кафе, благодаря — отвърна Сюзан.

Добре е, че ще пият кафе, помисли си Кейси.

Това означава, че Сюзан ще остане известно време.

— Добре че Кейси е заспала — рече Джед, докато зареждаше кафеварката. — Иначе щеше да ме накара да й разкажа за срещата, а не искам да преживявам всичко това отново. Веднъж ми беше достатъчно, особено след като не стигнахме до никакво решение.

Сюзан се засмя.

— Да, за съжаление. Някои от родителите наистина бяха готови да я разкъсат. От израженията им личеше, че изобщо не слушаха госпожица Хеникър. Само чакаха да започне дискусията, за да предложат да махнат тези книги от библиотеката.

— Не мога да си обясня защо госпожицата толкова държи на тази поредица — продължи Джед, — след като повечето от родителите бяха против.

— И ти ли споделяш мнението им?

— Щом става въпрос за деца на възрастта на Кейси, да — отвърна той и продължи да прави кафето. — Мисля, че книгите не са много подходящи.

Кейси се намръщи. Знаеше съвсем точно какво мисли баща й за писанията на Алисън Крейг. Ала се бе надявала да не се опълчи открито срещу тях на срещата.

Сюзан замълча. Мислеше си за книгата, която Кейси й бе дала да прочете. Първата й мисъл бе, че четивото наистина бе написано добре, с разбиране и чувство. Разговорите за секса бяха разработени с вещина и мярка. Авторката отвеждаше децата към размисъл за истинските ценности в отношенията между хората. Сюзан бе сигурна, че книгите задоволяваха интереса на децата и оказваха благотворен ефект върху тяхното развитие.

— Кейси расте — каза тя внимателно. — Ако тези въпроси не провокираха любопитството й, тя нямаше да се интересува толкова от книгите.

— Може би си права. Но каквото и да я тревожи, едва ли ще намери отговорите в тях. — Той сложи шумно две чаши на масата, сякаш за да подсили думите си.

— Загрижен ли си за Кейси?

— Винаги съм бил загрижен за нея, особено през последната година. И това е една от причините, поради които исках да има голяма сестра. Жена, която да осигурява някакъв баланс в развитието й. — Той се усмихна. — И мисля, че има късмет с теб. Отношенията ви са чудесни.

— Да, така е. — Сюзан опря лакти на масата и занаблюдава Джед, който се въртеше из кухнята. Беше чудесен баща, а и много привлекателен мъж. Вместо с обичайните джинси и фланелка, сега бе облечен с пуловер в пясъчен цвят, точно като цвета на косата му и тъмнокафяви панталони. Имаше слабо, стройно, атлетично тяло. Харесваше го и се чувстваше много добре в негово присъствие. — Джед, искам да попитам дали мога да взема Кейси с мен в неделя. Мислех да отидем до големия магазин в Ричмънд.

Джед се обърна към нея и широко се усмихна.

— Това е най-добрата идея, която съм чувал от седмици! Пазаруването с такова голямо момиче не е сред любимите ми занимания.

— На мен пък би ми било приятно — каза Сюзан, — а и искам да прекарам малко време с нея. — Тя се поколеба, но реши, че е по-добре да му обясни всичко. — Знам, Кейси не е много ентусиазирана, че се омъжвам, а и когато говорих с Джанет онзи ден, тя предположи, че може и да ревнува. Искам да й обясня, че нищо няма да се промени помежду ни.

Ревнива! Кейси едва сдържаше гнева си. Не можеше да повярва, че Сюзан изрича подобни думи. Аз не съм ревнива, искаше й се да изкрещи. Просто не искам да се омъжваш за този подлец Марти!

Джед внезапно застина, както наливаше кафето и се ослуша.

— Бих се заклел, че чух шум отгоре. По-добре да отида и да проверя какво става.

Кейси побърза да се върне в стаята си. Беше се издала. Не биваше да подслушва повече. Ако я хванеха, щеше се лиши от един от най-добрите си източници на информация. Когато баща й влезе, тя затаи дъх и се престори на заспала.

— Всичко е наред — каза Джед, когато се върна в кухнята. — Сигурно някоя вратичка се е хлопнала.

Сюзан също бе чула шума, но й се бе сторил по-скоро като сподавена кашлица. Въпреки това прие обяснението на Джед.

— Сигурно ти е трудно да се справяш сам — рече тя, когато той седна на масата.

— Да, понякога — призна Джед. — Мислех, че ще ми бъде по-лесно, когато Кейси порасне, но съм грешал. Проблемите дори станаха по-сложни. От време на време се усещам да се питам какво би направила Елизабет в подобна ситуация.

— Майката на Кейси ли? — Джед никога не я споменаваше. Сюзан знаеше, че момичето е било само, но шест години, когато тя е починала. Била е прекалено малка, за да си я спомня добре.

— Загина при автомобилна катастрофа. Кейси сигурно ти е разказала.

— Да, говорила ми е за нея. Спомените й от онова време изглеждат щастливи.

— Освен последният. Заведох я с мен в болницата, когато Елизабет умираше. — Джед стана и отиде да вземе една лъжичка. — Ужасно тежко е, когато някой умре толкова млад. Елизабет беше само на двайсет и седем, когато… — Джед видимо се разстрои. Избягваше да говори за починалата си съпруга.

— Сигурно много си я обичал — рече Сюзан нежно.

— Да, много я обичах. — Джед замълча. — Макар бракът ни да не беше идеален. Нищо не е идеално на този свят. Винаги исках само доброто за нея. Когато започнахме да излизаме, бяхме още в колежа и парите никога не ни стигаха. Ходех на лекции, през деня работех на една бензиностанция, а през нощта рисувах карикатури. — Джед се усмихна на спомените. — Когато имах късмет да продам някоя, похарчвахме парите за две пържоли и бутилка вино, дори ако не бяхме си платили сметките за месеца. Бяхме млади и наивни. Дори не осъзнавахме сериозността на положението.

Сюзан се загледа в годежния си пръстен. Джед и Елизабет сигурно са били толкова влюбени, че нищо не е имало значение за тях, освен любовта им. Винаги бе мечтала за такъв брак.

— Не исках да те отегчавам с миналото си — рече Джед, забелязал мълчанието й, докато сипваше кафето. — Виждам, че бижутерът е стеснил пръстена. Много е хубав. Разкажи ми, какви са плановете ти за сватбата.

Сюзан проследи погледа му и се взря в блестящия диамант на пръста си.

— Ще се оженим през пролетта в Ричмънд. Когато говорих с Марти снощи по телефона, решихме да направим сватбата през април. Марти иска голяма сватба. — Тя бавно свикваше с тази мисъл, не й бяха по вкуса пищните церемонии. — Надявам се да ви запозная скоро — добави тя и го погледна. — Но работата му налага да пътува често…

— Това не е много приятно, надявам се положението да се промени. Може би, когато се ожените, той да поограничи пътуванията си… Оставате да живеете в Картърсбърг, нали?

Сюзан си спомни разговора им за преместването й в Ричмънд. Въпреки че не бяха говорили повече за това, тя много бе мислила. Беше готова да приеме всичко друго, но не и да изостави клиниката си. Тя погледна Джед.

— Оставам тук.

— Добре — усмихна й се той. — Кейси ще бъде много нещастна, ако се преместиш.

Той се загледа в нея. Очите й бяха светлосиви и нежни, а кожата й — с цвят на слонова кост. Вълнистата й кестенява коса обгръщаше лицето и се спускаше до раменете. Беше доволен, че тя държи да остане тук. Не че имаше някакво значение, освен, разбира се, за Кейси.

— Пак ме гледаш така…

Джед се усмихна широко, но не отклони поглед.

— И преди съм го казвал — ти си моделът — мечта за всеки художник. Наистина бих искал да те нарисувам някой път, ако нямаш нищо против…

Сюзан се замисли. Идеята на Джед да й направи портрет я караше да се притеснява малко. Имаше чувството, че Джед не просто я гледа, а прониква в душата й, а тя никога не бе го позволявала на никого. В същото време обаче, имаше нещо много вълнуващо и ласкателно в предложението му.

— Не знам, Джед… — Беше излишно да скромничи. — Нека да си помисля. А сега ми покажи къде работиш. Бих искала да видя ателието ти — нали така го наричат художниците, ателие?

Джед се засмя и се изправи.

— Е, не е чак ателие, в моя случай е само приспособена остъклена веранда.

Сюзан бе очарована от това, което видя. Помещението беше малко, но когато Джед светна външните лампи, дворът, заобиколен с дъбове, се видя в дълбочина и сякаш ателието се преля в него. Работната му маса, нещо подобно на статив, беше в предната част срещу прозорците. В дъното имаше протрито кожено канапе и два стола около стар сандък, който служеше за масичка.

Сюзан усети Джед зад себе си, ръката му беше на кръста й и леко я побутваше напред. Тя усети познатия мирис на одеколон и усети топлината му. Почувства го като близък приятел, а тя толкова се нуждаеше от някой, с когото да може да си поговори от време на време.

— Ето, това е — рече той и отдръпна ръка. — Не е точно ателие, както ти го наричаш, но на мен ми стига.

Сюзан отиде до работната му маса, която бе отрупана със скици и недовършени работи. Джед стоеше зад нея и я наблюдаваше. Не я чувстваше като натрапничка, макар че никой, освен нея не бе допускан в „татковата стая“, както Кейси я бе кръстила преди много време.

— Чудесно място за работа! — Сюзан се обърна към прозорците и погледна с блеснали очи нагоре към короните на дъбовете. — Там трябва да е хралупата на катеричката от „Сам в рискована ситуация“, за която ставаше въпрос преди няколко седмици. И люлката, където отива малкото момиче, когато е сърдито.

— Сигурно редовно четеш комиксите.

— Всеки ден!

— Изненадан съм от интереса ти. В „Сам в рискована ситуация“ става дума за един самотен баща. — Джед я изучаваше с поглед. Изражението му подсказваше, че говори искрено.

— Серията „Сам в рискована ситуация“ е забавна, независимо дали си самотен родител, или не. А освен забавна е и много трогателна. — Тя замълча, като се опита да формулира въпроса, който я измъчваше от доста време. — Чудя се само на едно. Сигурно всички те питат за това. Сюжетите твои собствени преживявания ли са?

— Моите комикси не са изцяло автобиографични, но не отричам, че ситуациите, в които сме изпадали с Кейси, понякога са пораждали интересни идеи.

Сюзан вече знаеше това, тъй като момичето неведнъж се бе оплаквало, че рисунките на баща й засягат личния й живот. Явно или тя беше прекалено чувствителна, или Джед не осъзнаваше, че работите му рефлектират върху вътрешния свят на дъщеря му.

— Откъде ти хрумна това заглавие?

— Ами един ден си седях тук и гледах ей онова дърво. — Джед посочи високия дъб, заслонил къщата. — Изведнъж забелязах Кейси, която тогава беше само на седем годинки, почти скрита в листака. Някак си беше успяла да се изкачи на дървото и беше стигнала до края на един крив клон. Беше ужасена — висеше между живота и смъртта! Осъзнах, че точно така се чувствах и аз, когато почина Елизабет. Бях абсолютно сам и отчаяно се опитвах да се справя. Помогнах на Кейси да слезе и оттогава започнах да рисувам под този надслов. Така се появи моята серия от комикси.

— И продължаваш да твърдиш, че не е автобиографична?

Джед се усмихна.

— Не, не точно, макар да не отричам, че понякога се идентифицирам с Морган, героя на комиксите…

Сюзан кимна. Познаваше Морган.

— … и дъщеря му, Дженифър, има подобни на Кейси преживявания. Но тези сюжети са универсални. Ако успея да ги предам добре, много читатели припознават себе си в тях.

— Може би затова комиксите ти са толкова популярни — отбеляза Сюзан, като обгърна с поглед работната му маса, ателието и пак се спря на него. Най-накрая бе се решила да отговори на предложението му. — Мисля, че можеш да ме нарисуваш, щом искаш — каза тя колебливо. — Поласкана съм от интереса ти.

Джед беше изненадан, но остана доволен.

— В теб има нещо много специфично, Сюзан. Не знам дали ще мога да го уловя, но бих искал да опитам.

Думите отекваха в съзнанието й дълго след като се беше прибрала вкъщи. Той не приличаше на нито един мъж, когото познаваше. Беше не само физически привлекателен, а и притежаваше дълбока душевност. Можеше да бъде много добър приятел. Дали той и Марти щяха да си допаднат? От доста време си мислеше за това. Надяваше се да станат приятели, но дълбоко в себе си усещаше, че двама толкова различни мъже едва ли можеха да намерят нещо общо помежду си.

 

 

Когато Сюзан заведе Кейси на пазар следващата неделя, не трябваше да чака дълго, за да разбере, защо „малката й сестра“ беше толкова нетърпелива. Голямата търговска улица в Ричмънд беше задръстена от хора, някои от които бяха подранили с пазаруването за Коледа, а други просто се мотаеха насам-натам и гледаха. Но Кейси не обърна внимание на нищо, докато не влязоха в универсалния магазин „Мабли“, където тя веднага се лепна на щанда за бельо. Разгледа ефирните модели и с благодарност каза на Сюзан:

— С теб определено е по-лесно, отколкото с баща ми.

— Има някои деликатни моменти, с които мъжете не могат да се справят — каза Сюзан дипломатично.

— Шегуваш ли се? — Кейси любопитно докосна едно черно дантелено боди. — Когато татко ме доведе тук, за да си купя първия сутиен, той все се озърташе наоколо и едва тътреше крака, сякаш го бях довела насила. Побърза да ме остави на една дебела стара продавачка, като се измъкна с оправданието, че имал да си купува моливи.

Сюзан веднага си представи ситуацията. Кейси вероятно тайно много се е вълнувала. Била е притеснена. А за Джед сигурно е било още по-лошо. Бащите винаги стават крайно неспокойни, когато дъщерите им започнат да се превръщат в големи момичета, а пък ако бъдеха принудени да се изправят и пред щанд за бельо… Нищо чудно, че е побързал да се измъкне.

— Е, поне е намерил някой, който да ти помогне — защити го Сюзан.

— Да, голяма помощ, няма що! — възмути се Кейси и погледна едни сатенени бикини, докато отиваха към закачалките със сутиени. — Онази продавачка така оглеждаше гърдите ми, че се почувствах като гола и накрая отсече: „Най-малката мярка!“ После нахално се намъкна в кабината, докато пробвах сутиените, сякаш бях хваната от гората или нещо такова.

Сюзан едва се сдържаше да не се засмее.

— За това ли носиш широки ризи, за да не личат формите ти?

За момент Кейси направи учудена физиономия, после вдигна рамене.

— Сигурно. Ако не ги носиш, някои момчета постоянно ти досаждат. Мразя това! — Тя спря и погледна Сюзан. — Знаеш ли, не съм говорила за тези неща с никого.

Сюзан сложи ръка на рамото й.

— Знам това, Кейси. Разбирам те.

— Благодаря.

— А сега да видим дали ще успеем да ти намерим сутиен, който да харесаш. — Минаха покрай закачалки с лъскави сатенени сутиени с банели, но Сюзан забеляза от другата страна много по-подходящи модели.

— Но не искам от тези, които прозират — рече Кейси предпазливо.

— А като онези, които носят гимнастичките, нали?

Кейси кимна.

Позната й беше историята. Беше го преживяла. Сюзан взе един сутиен от меко памучно трико, обточен с тънка дантела по края.

— Този се закопчава отпред. Може да ти хареса — подаде го тя на момичето.

— Това означава, че няма да се мъча да го закопчавам, нали? — Кейси изглеждаше видимо заинтригувана. След като погледна през рамо, за да се увери, че наоколо няма познати, тя се приближи и го разгледа по-добре. — И цветът е подходящ. Онази продавачка ми каза, че ми отива бяло. Да, харесва ми.

— Много е хубав наистина — съгласи се Сюзан. — А е в комплект и с бикини.

— Наистина ли? Мога ли да взема и тях?

— Разбира се. По-добре е човек да си купува комплекти. — За момент тя си помисли какво ли би казал Джед, но после реши, че няма значение. На Кейси й харесваше, че се превръща в млада дама.

Момичето щастливо изтича в пробната с цял куп бельо в различни размери. Сюзан дискретно изчака отвън.

— Трябва ли да погледнеш и ти? — попита Кейси приглушено.

— Не, ако не искаш. Внимавай само в мерките, бельото не бива да ти бъде нито широко, нито прекалено стегнато, защото може да се свие при прането.

След няколко минути Кейси отдръпна леко завесата на пробната.

— Май така е добре. Как мислиш?

Сюзан си даде сметка какво коства това на момичето, но хвърли един поглед и се увери, че е направила добър избор. Купи й четири комплекта в розово, светлосиньо, жълто и ментовозелено.

Кейси сияеше.

— Тогава татко ми каза да се обръщам все към онази неприятна особа, продавачката, без да е проверил къде какво предлагат.

Сюзан се усмихна. Подозираше защо го е направил.

Обядваха в една закусвалня. Кейси възбудено говори през цялото време, Сюзан я слушаше. Сега напълно разбираше затрудненията на Джед. Дори един такъв елементарен на пръв поглед проблем като купуването на бельо, можеше да се окаже доста сложен. Колкото и ограничено да звучеше, жените наистина се оправяха по-добре в подобни ситуации. Когато бе позвънила на Джанет, за да й каже колко нетърпелива е Кейси преди пазаруването, бе чула кикот от другия край на линията и думите: „Обзалагам се, че и баща й е не по-малко щастлив!“

— Искаш ли да се отбием и някъде другаде? — попита я Сюзан, когато излязоха от закусвалнята.

— Ами, до книжарницата, ако нямаш нищо против — рече момичето и веднага тръгна натам, стискайки пакета с бельото до гърдите си. — Излязла е нова книга на Алисън Крейг, а госпожица Хеникър още не я е купила. — Тя погледна Сюзан. — Наистина ли ти хареса книгата, която ти дадох?

Вече беше й го казала, но Кейси явно искаше да го чуе отново.

— Мисля, че авторката има доста добър поглед върху живота и различните хора и определено притежава разказваческа дарба.

Кейси кимна доволно.

— Да, разказва всичко, както си е. Това не се отдава на всеки писател, особено на тези, които пишат за деца. Почти винаги пишат това, което си мислят, че трябва да четем.

Те веднага забелязаха новото заглавие, но спряха, познали Маргарет Хеникър и Ед Арнолд, които стояха от другата страна на стелажа. Разгорещено спореха за нещо. Маргарет държеше три бройки от новата книга, като леко потупваше Ед по рамото. Но това, което смути Сюзан, беше, че отново ги вижда заедно. Когато Ед беше придружил Маргарет да вземе Отело от клиниката, бяха споменали, че колата й нещо се е повредила. Ала това беше преди три седмици. Май ставаше нещо.

Кейси и сега не пропусна да забележи някои интимни жестове между двамата. Спомни си как господин Арнолд бе целувал госпожица Хеникър и увереността на Били, че правят секс. Момичето пожела тутакси да се махне от магазина, преди да са ги видели. Но какво щеше да обясни на Сюзан. Преди да успее да предприеме нещо, господин Арнолд се обърна.

— О, Маргарет, виж кой е тук!

Тя се обърна и веднага свали ръка от рамото му.

— Кейси, Сюзан! Каква изненада!

Това си беше истина.

— Колко се радвам да ви видя — рече Сюзан и тръгна към тях. — Как е Отело?

— Много добре. Все със същия проклет нрав, разбира се — отговори Маргарет през смях.

Кейси винаги се бе учудвала на склонността на възрастните да прикриват истинските проблеми зад разговори за най-незначителни неща.

— А ти как си, Кейси? — попита Маргарет. — Виждам, че си пазарувала.

Кейси я изгледа хладно. Нямаше никакво намерение да обсъжда новото си бельо с госпожица Хеникър и господин Арнолд.

— Всъщност влязохме, за да купя новата книга на Алисън Крейг — отвърна бързо тя.

— И аз съм тук за това. Възнамерявам да взема няколко бройки за училищната библиотека, за да не чакаме, докато ни я доставят.

— Страхотна идея, но аз искам да си имам своя собствена книга — отвърна Кейси.

Ед им пожела приятно пазаруване и двамата с Маргарет се отправиха към касата. Сюзан забеляза, че умишлено стоят на по-голямо разстояние един от друг, като се чудеше дали Кейси се досеща нещо. Не искаше да навежда на някои мисли „малката си сестра“, освен ако тя не бе прозряла вече истината.

— Какво съвпадение да налетим на госпожица Хеникър и господин Арнолд — подхвърли тя спокойно.

— Да. — Кейси отново се изкуши да разкаже на Сюзан онова, което знаеше за тях. Сигурна беше, че може да й се довери. Но нали имаха уговорка с Били.

— Наистина, какво съвпадение! — промърмори тя и взе книгата.

Когато излязоха от магазина, Кейси сложи пакета с бельото в плика с книгата.

— Толкова се радвам, че дойде с мен — обърна се към Сюзан тя. — Татко никога нямаше да ми позволи да си купя тази книга.

Сюзан внезапно почувства угризения. Не искаше да се бърка на Джед във възпитанието на дъщеря му. В същото време бе сигурна, че Кейси ще прочете книгата дори и да не си я купи. Току-що бяха видели Маргарет Хеникър да купува три броя.

— Обсъждала ли си някога тези книги с баща си, Кейси?

— Той нищо не обсъжда, направо ми чете назидателни лекции.

— Опитай отново — посъветва я Сюзан, като си каза, че и тя трябва да поговори с Джед за тези неща.