Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Out on a Limb, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
МаяК (2013)

Издание:

Сали Брадфорд. Старите нови неща

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ани Друмева

ISBN: 954-11-0233-6

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Сюзан все още мислеше за Джед, когато заедно с Кейси минаха покрай булчинския магазин. Разбира се, че Джед щеше да дойде на сватбата — нали беше баща на „малката й сестра“, а бе и приятел. Тя спря пред витрината.

— Хайде да влезем и да разгледаме роклите.

Кейси неохотно я последва в магазина, макар често да бе минавала оттук и да бе гледала с възхищение разкошните рокли от сатен и дантела. Тайно бе мечтала да влезе и да ги разгледа. Но не и сега. Не искаше Сюзан да се омъжва за Марти. Той беше подъл и щеше да я направи нещастна. А и не искаше лекарката да напуска Картърсбърг. Беше го чула да говори за това онази нощ в клиниката.

— Може би трябва вече да си тръгваме — настигна тя Сюзан вътре. — Щяхме да ходим да видим Лъки… Спомняш ли си?

Сюзан погледна часовника си.

— Имаме време, а бих искала да погледнем заедно булчинските рокли. Нали нямаш нищо против, Кейси?

Момичето преглътна. Какво можеше да каже? „Голямата й сестра“ й бе помогнала да си избере бельо, беше я завела на обяд и се бе съгласила да купят книгата. И сега я молеше да направи нещо специално за нея, нещо, което би харесало на Кейси при други обстоятелства.

— Не, разбира се, че не. Хайде да ги разгледаме.

Сюзан не можеше да я разбере. Всяко тринайсетгодишно момиче би било развълнувано да влезе в булчински магазин, но Кейси въобще не беше ентусиазирана. Сигурно бе нетърпелива да види кучето, каза си Сюзан и реши да не се застояват дълго.

В магазина имаше още няколко клиентки, повечето млади дами с майките си. Впечатляващо красива блондинка се въртеше на подиума под възхитените погледи на трите си сестри и майка си, които се суетяха около нея и се наслаждаваха на обшитата с мъниста къса сатенена рокля с дълъг шлейф. Кейси погледна с гримаса роклята.

— Няма да си вземеш такава, нали?

— Не точно — рече Сюзан и тръгна покрай дългата редица от бели рокли. — Търся нещо по-традиционно. — Тя бързо отминаваше лъскавите сатенени тоалети, обшити с пайети и големи деколтета. Задържаше се пред класически модели с дълъг ръкав и опростена кройка. Погледна блондинката и си помисли какво ли би казал Марти за вкуса й.

— Днес ли ще си купуваш рокля? — попита я Кейси.

— Не, просто гледам. — Тя взе една с фини дантелени ръкави и красиво оформено деколте. — Какво ще кажеш за тази?

Кейси повдигна рамене.

— Мисля, че става.

— Усещам, че не ти е приятно тук, нали?

— Всичко е наред — изчерви се тя.

— Не, не е вярно. Кажи ми истината, Кейси! — Сюзан чакаше търпеливо.

— Просто… — Момичето се почувства неудобно. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за него?

Сюзан остави роклята и я погледна внимателно.

— Какво те накара да ми зададеш този въпрос?

Кейси потръпна.

— Не знам… — измърмори тя. — Просто се питах. Как можеш наистина да бъдеш сигурна?

— Ами… — Сюзан се опита да бъде честна. — Мисля, че съм толкова сигурна, колкото и за всичко останало. Марти е чудесен човек. Много искам да се запознаете.

Кейси не отговори. За нея Марти беше нищожество.

— Нека да оставим този разговор за друг път. — Сюзан обви с ръка раменете й. — Искаш ли да изядем по един сладолед и да отидем при Лъки?

Настроението на момичето значително се подобри.

— Добре! — извика тя и бързо се насочи към вратата, преди „голямата й сестра“ да е променила намеренията си.

Сюзан беше мълчалива и замислена, докато пътуваха към клиниката. Неочаквано Кейси попита:

— Смяташ ли, че Лъки вече може да си дойде вкъщи?

— Разбира се, кракът му е зараснал добре. — Сюзан се усмихна. — А баща ти какво мисли?

— Не знам.

— Говорила ли си с него?

— Да, говорихме — отвърна Кейси предпазливо. Нямаше нужда да споменава, че нищо не бяха решили. Но бе сигурна, че веднъж доведеше ли Лъки вкъщи, на него щеше да му е жал да го изпъди. — Може ли да го взема днес?

— Да, ако си сигурна, че с баща ти всичко е наред — каза й Сюзан, когато джипът спря на алеята пред клиниката.

— Ура! — извика Кейси, изскочи от колата и се затича към вратата.

Щом излезе от клетката, Лъки радостно се хвърли върху нея. Сетне се втурна да обикаля клиниката. Скачаше така, сякаш никога не е бил раняван.

— Мисля, че е пораснал малко. — Кейси коленичи и се опита да го прегърне, но той й се изплъзна и я близна по лицето.

Докато ги наблюдаваше, Сюзан се наведе и погали Лейди, която кротко клечеше до нея. От години споделяха безграничната си обич, още от времето, когато тя беше на възрастта на Кейси. Надяваше се между „малката й сестра“ и нейното куче да се породи същото доверие.

— Ще стане едър — предсказа Сюзан. — Много скоро ще има нужда от повече движение и тренировки.

— Ще започна още от утре — обеща Кейси.

Сюзан й даде нашийник и каишка, но когато се опитаха да му ги сложат, той започна да се дърпа и се измъкна. Захапа каишката, издърпа я от ръцете на Кейси и се втурна из клиниката, като я мяташе насам-натам.

— Не, Лъки, не! — викаше Кейси и тичаше след него.

— Помни, трябва да бъдеш спокойна и твърда с него — каза й Сюзан през смях.

Но уви! В този момент Кейси изглеждаше всичко друго, само не спокойна и твърда.

Когато качиха Лъки в джипа, той залепи нос за стъклото и с любопитство заоглежда света наоколо. Когато пристигнаха пред къщата на Кейси, той съвсем се беше укротил. Разходи се из двора, като подуши всяка купчина листа.

Сюзан се огледа. Джед стоеше на верандата с гребло в ръка. Колко красив изглеждаше на светлината на залязващото слънце през топлия есенен следобед! Износените му джинси очертаваха стройните му мускулести крака. Все още личаха остатъци от тена му на фона на бялото поло, което беше облякъл. Той погледна Кейси и Лъки с весело учудване и се обърна към Сюзан. Погледите им се срещнаха и задържаха. В продължение на няколко минути тя не можа да отклони очи. Нещо в него трепваше, когато я видеше, нещо толкова неуловимо, което не можеше да обясни, но то караше сърцето й да бие по-бързо. Усещаше как страните й пламват. Джед направи крачка към нея, сякаш освен тях двамата, няма никой друг.

Изведнъж Лъки забеляза котка и се втурна с лай през двора, а Кейси след него. Сюзан дойде на себе си. Имаше чувството, че се пробужда от прекрасен сън. Всички се спуснаха след Лъки. Успяха да го хванат, едва когато котката се покатери на едно от дърветата, а той клекна отдолу и залая ожесточено.

— Долу, Лъки, долу — изкомандва Кейси, но кучето подскочи нагоре.

— Възстановил се е напълно — отбеляза Джед, когато Кейси прегърна животното и го понесе към вкъщи. — Предполагам, че следващият въпрос е какво ще правим с него.

— Но, Кейси спомена, че… — Сюзан млъкна. Момичето бе казало единствено, че тя и баща й са говорили за Лъки. — Останах с впечатлението, че няма да има проблеми, ако той остане при вас.

Джед повдигна вежди и погледна Кейси.

— Как така Сюзан е останала с впечатлението, че сме решили да задържим кучето?

— Но, татко, нали говорихме? — Кейси го гледаше невинно. — Говорихме, че след като сме го спасили, трябва да се погрижим за него. И че няма къде другаде да отиде, освен…

Джед изгледа строго дъщеря си.

— Да имаш куче е голяма отговорност, Кейси. То трябва да бъде редовно хранено, разхождано и дресирано. А и не бива да тероризира котката на съседите.

— Знам това, татко, и ще се погрижа за всичко. Обещавам! — Тя коленичи до Лъки, който лежеше на земята, очевидно уморен от приключенията си. — Няма да позволя някой друг да го вземе.

Джед явно се колебаеше, въпреки Сюзан да подозираше, че бе приел неизбежното още от самото начало и просто се мъчеше да обясни на дъщеря си отговорността, която поемат. Той погледна кучето и Лъки се изправи, като размаха опашка. Сюзан едва се въздържа да не се разсмее. Кучето не би могло да го изиграе по-добре, дори и да разбираше за какво става дума.

— Но, Кейси, кой ще се грижи за него, докато ти си на училище?

— Няма проблеми, татко. Може да стои в задния двор. Ще му построим колибка, за да се крие, когато вали.

Джед пъхна ръце в джобовете си и чак сега се усмихна.

— Помислила си за всичко!

— Значи мога да го задържа! — подскочи радостно момичето. — Наистина ли е мой?

— Да, твой е.

Кейси нададе радостен вик, а Лъки започна да тича около нея, като преследваше каишката си, която се влачеше подире му.

— Поздравления и на двамата! — прегърна я Сюзан и се обърна към Джед. Почувства се неудобно, защото осъзна, че трябва да прегърне и него. Вместо това го докосна по ръката, а той стисна нейната и я задържа.

— Благодаря, Сюзан — тихо каза той. — Благодаря за всичко.

Разбираше, че той няма предвид само кучето, а приятелските им отношения, които се бяха задълбочили през месеците, откакто бе станала „по-голямата сестра“ на Кейси. Нещо повече, бяха прераснали в прекрасни чувства, каквито хората изпитват един към друг, когато са семейство или почти семейство. Докато стоеше до него и той държеше ръката й, тя го усети необичайно близък. През нея премина вълна от замайващо щастие, ала бързо реши, че трябва да е от радостта на Кейси и кучето, което търчеше и лаеше из двора.

— Преди да дойдете, запалих скарата. Такъв хубав слънчев ноемврийски ден не е за изпускане. Ще останеш ли да отпразнуваме новия член на нашето семейство?

Сюзан се поколеба. Марти често идваше в неделя вечер. Но тази седмица не беше споменавал дали ще се отбие. Шансовете да дойде бяха много малки, почти нищожни.

— С удоволствие ще остана. Какво да ти помогна?

Джед й даде да направи салата, докато той приготвяше хамбургерите, а Кейси занесе млякото, пържените картофи и подправките на масата за пикник в задния двор. Сюзан забеляза, че имаше достатъчно от всичко за трима. Може би вечерята не беше толкова внезапно хрумване, както бе споменал той.

Сюзан подсети момичето да нахрани Лъки. Бяха донесли пакет кучешка храна на идване. Така животното нямаше да полудее като му замиришеше на скара.

— Ще бъде по-добре за теб, а и за него, ако не го храниш от масата — обясни й тя, докато пренасяха пейките.

— Защо? Кучетата са ужасно мили, когато клекнат до теб и те загледат с онзи умоляващ поглед.

— След няколко месеца, ако това куче седне до теб, носът му почти ще достига ръба на масата — предупреди я Сюзан. — Не трябва и да го взимаш в леглото си. Хубаво е всеки да си има свое място за спане.

— Щом казваш… — рече Кейси и отхапа от хамбургера си. Мразеше, когато Сюзан говореше с този наставнически тон. Набързо се навечеря и стана.

— Искам да заведа Лъки до Били.

— Първо си остави чинията и приборите вътре — напомни й Джед. — И дръж Лъки здраво, не искаш да избяга пак нанякъде, нали?

След като Кейси тръгна, единствените звуци идваха от двете катерички, които цвърчаха на близкия дъб. Сюзан помогна на Джед да приберат масата. С него се чувстваше толкова добре, сякаш простите ежедневни задължения бяха нещо, което бяха правили заедно безброй пъти. Наляха си по чаша кафе и седнаха на шезлонгите в края на поляната, за да се полюбуват на мастилено черното небе. Имаше странното усещане, че трябва да се прибере час по-скоро в къщи, но си повтори, че няма от какво да се притеснява. Тук беше прекрасно.

— Надявам се нещата да потръгнат с Лъки — рече Джед и отпи от кафето си. — Не знам откога не съм виждал Кейси толкова развълнувана.

Сюзан се размърда на стола си и подви единия си крак.

— Тя е в такъв период, Джед. Расте!

— На мен ли го казваш — поклати глава той.

— Така и така сме подхванали този разговор, но я кажи как мина пазаруването?

— Купихме много хубаво бельо…

Джед измърмори нещо.

— Не секси, практично — увери го Сюзан през смях. — Купихме още и новата книга на Алисън Крейг. — Джед помълча няколко минути. Сюзан предполагаше какво си мисли той и очакваше да избухне, затова каза: — И срещнахме Ед Арнолд и Маргарет Хеникър. Те купуваха книги за училищната библиотека.

— Знам, ще ми кажеш, че е по-добре да си купи книгата, тъй като така и така ще си я вземе от библиотеката.

— Да, точно така. — Тя се изпъна на стола и реши да не отстъпва. — Чел ли си поне една от тези книги от край до край?

— Не — призна Джед. — Но прегледах няколко и попаднах на секссцени, които не са подходящи за деца на тази възраст!

— Опитай се да прочетеш някоя от началото до края и да видим какво ще кажеш тогава.

Джед отново замълча, после погледна сериозно Сюзан.

— Права си. Винаги съм бил против цензурата, а сега, когато се отнася до дъщеря ми, изведнъж ставам ужасен пуритан. — Той я погледна в очакване да бъде разбран. — Кейси е единственото нещо, което имам.

Сюзан искаше да се протегне и да го докосне, развълнувана от бащинските му чувства. Усещаше огромната любов, която го свързваше с Кейси и в същото време — самотата му.

— В известен смисъл ти завиждам, Сюзан. — Той погледна пръстена й. — Началото на един брак, любовта и доверието са най-хубавото в този живот. С течение на времето все повече и повече ще се сближавате и ще се чувствате все по-добре.

Сега беше ред на Сюзан да замълчи. Цвъртенето на катеричките я дразнеше и й пречеше да мисли за задълженията, които щяха да имат един към друг с Марти. Тя стана още по-неспокойна и вдигна очи към Джед.

— Надявам се да е така — каза тя тихо. — А сега мисля, че е време да си тръгвам.

Когато спря пред къщата си, забеляза паркираната червена кола на годеника й.

— О, не!

Беше сгрешила в предположенията си. Погледна се в огледалото за обратно виждане, но не можа да види много, поради тъмнината. Но и без да се огледа, знаеше, че не си е сложила грим, косата й е разбъркана от прекарания на открито ден, а дрехите й са раздърпани след играта с Лъки. И което бе най-лошо, Марти не бе я заварил вкъщи.

Тя изскочи от джипа и забърза към къщата. Марти седеше на стъпалата на верандата, но когато тя приближи се изправи. Дори отдалече се виждаше колко е недоволен.

— Съжалявам, Марти — извини се тя. — Не те очаквах.

— Очевидно не. — Той говореше студено и спокойно, като човек, който не е свикнал да го карат да чака.

— Мислех, че все още не си се върнал. — Първото желание, което изпита, бе да отиде при него, да го прегърне и да му каже колко се радва, че го вижда, но след миг вече желанието й се изпари.

Той й изглеждаше толкова чужд. Личеше, че едва се сдържа да не избухне.

— Явно, когато ме няма, не си стоиш много вкъщи. Какво имаше този път? Пак ли спешен случай?

Сюзан поклати глава.

— Не, тази вечер нямаше спешен случай. Всъщност бях с Кейси „малката ми сестра“, и баща й. Помагахме на кучето да свикне с новия си дом. — Сюзан приглади назад няколко паднали кичура коса. — Много е игрив.

— Прекарала си деня с баща й?!

Дори на слабата лунна светлина видя как изражението му се промени. Около очите му се появиха малки бръчици, а устните му презрително се свиха. Явно разбираше погрешно нещата.

— Бях с Джед, Кейси и Лъки — повтори тя бързо.

— Ти си сгодена за мен, Сюзан! — процеди той и направи стъпка към нея. — Ще се женим след няколко месеца, но дотогава не искам да си прекарваш времето в компанията на други мъже!

— Но, Марти, Джед е само приятел, а Кейси…

— Достатъчно!

Никога не го бе чувала да говори толкова рязко. Почувства се виновна. Марти идваше почти всяка неделя и докато беше с Джед и Кейси, тя наистина си бе помислила за това, макар да бе си казала, че щом не се е обадил, значи не се бе върнал.

— Съжалявам, Марти — каза тя тихо.

Той я изгледа продължително, после лицето му се отпусна и той се усмихна.

— Така е по-добре. Какво ще кажеш за една късна вечеря?

— Искаш ли да ти приготвя пържени яйца или сандвич със сирене?

Марти се засмя.

— Това не е вечеря. Бързо се облечи, ще отидем някъде.

Тя понечи да му каже, че вече е изяла един хамбургер, но се отказа. Не прекарваха много време заедно и Марти щеше да бъде много доволен, ако излезеше с него тази вечер. Докато стигнеха до ресторанта и им сервираха, щеше да огладнее.

— Трябват ми само няколко минути. Заповядай, влез вътре. — Сюзан бързо нахрани Лейди и я изведе навън, докато Марти се настани във всекидневната с чаша вино в ръка.

— Облечи си черната рокля — извика той след нея, когато тя отиде в спалнята. — Харесваш ми в черно.

Сюзан взе душ и с треперещи ръце започна да се гримира. След това си изсуши косата за рекордно кратко време и облече черната рокля, която той харесваше. Когато се върна във всекидневната, Марти се изправи, прегърна я и я целуна.

— Красива си — прошепна той, като я държеше в прегръдките си. — Винаги трябва да изглеждаш така.

Заведе я в един уединен италиански ресторант на около половин час път от Картърсбърг. По време на вечерята, която за Сюзан се състоеше само от супа и салата, говориха за сватбата и окончателно решиха датата да е трети април.

— Трябва да поговорим за работата ти и за това къде ще живеем — каза той, докато пиеха бренди след вечерята.

— Марти, вече ти казах, че ще задържа клиниката в Картърсбърг. Вече говорихме за това и…

— Шшт! — потупа я той по ръката. — Не тази вечер. Тази вечер няма да взимаме никакви решения. Имаме цял живот пред нас.

Когато бе произнасял тези думи преди, Сюзан бе усещала тръпка на нетърпение, но този път изпита единствено смътно безпокойство. Бракът налагаше известни промени, но тя май беше тази, от която се очакваше да пожертва повече. Боеше се, че клиниката й е само началото на низ от компромиси, които тепърва й предстоеше да направи.

Докато се връщаха, тя беше тиха и замислена и въпреки че Марти държеше ръката й, повечето време мълча. След като спря и изключи мотора, той я прегърна. Но когато устните му докоснаха нейните, тя почти не усети да я завладява желание като друг път.

— Хайде, скъпа, отпусни се. — Дъхът му пареше страната й. Той я придърпа към себе си, преди да я целуне отново.

Тя му отвърна безстрастно, като леко разтвори устни и се притисна към него. Марти обаче задълбочи целувката, очаквайки по-голяма взаимност. Станала съм съвсем безчувствена, помисли си тя. Никакво желание, поне мимолетен копнеж… Все пак щеше да се омъжва за този мъж. Ръката му докосна гърдите й и тя се стегна. Бяха сгодени и той може би очакваше да сподели леглото й. Винаги досега бе успявала да отклони подобни попълзновения, но сега…

Марти я милваше страстно.

— Защо не ме поканиш да остана тази нощ при теб? — прошепна той с дрезгав глас.

Сюзан замръзна в прегръдките му.

— Все още не съм готова за това, Марти.

— Вече сме сгодени, скъпа. Ще се оженим само след няколко месеца. Не мислиш ли, че е време? — Той пробяга с устни по шията й.

Беше прав. Когато двама влюбени възнамеряват да сключат брак след броени дни, сексът беше нещо обичайно. Но тя не желаеше да го прави. Просто не можеше! И не разбираше защо.

— Наистина бих искала да изчакаме…

— Да изчакаме?! Вече няма нужда да чакаме, Сюзан! Ако ме обичаш…

— Разбира се, че те обичам! Не в това е проблемът — отвърна тя задъхано.

— Тогава в какво? — Лицето му помръкна, а очите му се присвиха злобно. — Да не би да си девствена, Сюзан?

Тя се отдръпна стресната.

— Не… Не, не съм — заекна. — Имах доста продължителна връзка с един мъж, докато учех в колежа. Планирахме да се оженим, но един ден се прибрах и не го заварих вкъщи. Беше си прибрал багажа и си беше отишъл. Не беше оставил дори бележка. Имах чувството тогава, че светът се срутва пред очите ми. Толкова му вярвах… — Внезапно тя се почувства облекчена. Разбира се, ето къде е проблемът! Тя се страхуваше от ново разочарование. Точно това беше. Боеше се от онова, което вече й се бе случило. Затова не можеше да се отпусне с Марти. — Никога не съм ти разказвала тази история. Но нали ме разбираш, Марти? Искам да изчакаме, докато се оженим, и тогава да се любим. Много е важно за мен.

— Не ми ли вярваш? — стрелна я той с очи.

— Не, вярвам ти, но… — замълча тя колебливо.

— Тогава какво има, Сюзан? — стовари той юмрук върху таблото. — Ти ще се омъжиш за мен, по дяволите!

— Марти… — Стресната от гневния му изблик, тя сложи ръка върху рамото му и почувства силните му напрегнати мускули. — Моля те, разбери ме! Важно е за мен.

— Добре, Сюзан — отдръпна се той. — Ще изчакаме сватбата. Но ще ти кажа нещо. Запомни го добре! — Гласът му прозвуча заплашително. — Веднъж да дойде медения ни месец, и няма да те пусна да станеш от леглото!

Сюзан се засмя нервно.

— Това обещание ли е или… — Дано да изтълкуваше отказа й правилно. Тя го целуна леко и отвори вратата на колата. — Ще ми се обадиш ли утре?

— Да, ще ти се обадя. — Той завъртя ключа на стартера и запали мотора.

— Лека нощ, Марти — сбогува се тя и слезе от колата.

Отговор не последва.

Късно през нощта Сюзан седеше напълно будна на пода в спалнята. Дългата й фланелена нощница се бе омотала около краката й, а главата на Лейди лежеше в скута й.

— Толкова бих искала Марти да ме разбере… — говореше тя нежно и галеше ушите на кучето. Но нима той можеше да го стори, след като тя сама не разбираше себе си? — Ще се омъжвам, стара приятелко — продължи Сюзан унило и Лейди наостри уши. Сюзан повтори натъртено: — О-мъж-вам! Ще се омъжвам… — Звучеше толкова, толкова задължаващо. — Сигурно всички стават нервни, когато вземат жизненоважни решения… — Лейди леко изскимтя. — … и неминуемо се натъкват на проблеми. Всичко ще се оправи, спокойно… — Но когато изрече това, нещо дълбоко в нея се разбунтува. Би трябвало да желае повече от всичко друго на света да се люби с мъжа, за когото щеше да се омъжва. Но тя въобще нямаше никакво желание да го прави, камо ли да изпитва вълнение и копнеж.

 

 

По начина, по който няколко госпожи решително влязоха в училищната библиотека в понеделник следобед, Кейси разбра, че ще се случи нещо неприятно. Майката на Били Ханкинс беше най-отпред, следвана от госпожа Уилкс и една непозната в лилаво. Били щеше да се побърка, като разбере, че майка му е идвала в училище. Кейси взе една книга от полицата и я разгърна уж четеше, и зачака да види какво ще се случи.

Трите жени се насочиха право към бюрото на библиотекарката, която тъкмо пъхаше някакви книги в чантата си и явно се готвеше да се прибира вкъщи.

— Госпожице Хеникър! — започна госпожа Ханкинс, предвождаща делегацията. Според Кейси думите й прозвучаха повече като обвинение, отколкото като поздрав.

— О, госпожо Ханкинс. — Госпожица Хеникър се изправи и погледна в очакване дамите. — Колко мило от ваша страна да дойдете. Какво мога да направя за вас?

Госпожа Ханкинс премина направо на въпроса.

— Асоциацията на родителите и учителите обсъди нашироко вашата програма. Опитахме се да се свържем с Ед Арнолд, но всичките ни опити бяха осуетени. Тогава Джоан, Труди и аз решихме, че е време да разрешим проблема.

— Какъв проблем? — Госпожица Хеникър свали очилата си за четене и спокойно погледна войнствено настроената дама. Всички, освен госпожа Ханкинс, явно се чувстваха неудобно. Кейси се опита да не вдига шум. Госпожица Хеникър засега се справяше добре с ролята на невинна и непричастна към каквото и да било обвинение.

— Госпожице Хеникър, вие много добре знаете, че несъгласието ни с книгите на Алисън Крейг расте с всеки изминал ден! Всички бяхме на родителската среща, която организирахте — избълва госпожа Ханкинс гневно.

Госпожица Хеникър се усмихна.

— Да, поредицата породи някои много оживени дискусии между родителите и със сигурност повиши ученическия интерес към четенето.

Едно на нула за госпожица Хеникър, помисли си Кейси.

— Според Асоциацията на родителите и учителите тези книги са неподходящи за ученици от седми и осми клас! — Госпожа Ханкинс погледна съмишленичките си, които закимаха в съгласие. — На тази възраст трябва да ги учим на истинските ценности в живота, а книгите за секс преди брака и за необходимостта от разводи при несъвместимост на характерите, не кореспондират с намеренията ни!

— На какви ценности да ги учим? — не дочу госпожица Хеникър и присви очи. — Вашите ценности, моите ценности, чии?

Кейси направи стъпка напред. Искаше да предаде целия разговор дума по дума на Били.

— Ние се опитваме да запазим вечните ценности — високопарно изрече госпожа Уилкс, — но едва ли ще направим това, като подтикваме тринайсетгодишните към секс!

— Колко книги от тази поредица сте прочели? — попита я госпожица Хеникър.

— Достатъчно, за да си съставя мнение.

— Може би ако ги прочетете малко по-задълбочено ще си промените мнението. Те определено не насърчават към секс преди брака.

— Да, прочетох нещо такова, но… — прекъсна я госпожа Ханкинс и замълча.

— Май не сте прочели цялата книга?

— А вие сигурна ли сте, че децата са я прочели?

— Абсолютно. — Госпожица Хеникър се усмихна. — Не мога да извадя тези книги от фонда на библиотеката. — Тя се подпря на бюрото и ги погледна сериозно. — Учениците проявяват засилен интерес към тях, защото засягат деликатни проблеми. Децата непрекъснато са засипвани със смущаваща и непонятна за тях информация от медиите — буквално отвсякъде, накъдето се обърнат. Родителите им четат морал, а по-големите им приятели ги подтикват да опитат някои нови неща. Тази поредица приканва към размисъл, към самоанализ, към търсене на достойни пътища за разрешение на проблемите.

Браво на госпожица Хеникър! Кейси почти го каза на глас. Но тогава се намеси третата дама, която заговори с тих покровителствен глас:

— Наистина сте много убедителна, госпожице Хеникър, но нищо от това, което казахте не променя същината на тези книги или… възрастта на децата ни. Евентуалните сериозни проблеми биха обезсилили ползата. Тези книги трябва да бъдат прибрани в книгохранилището!

— Чудесно го обобщи, Труди! — възкликна госпожа Ханкинс и сияеща се обърна към госпожица Хеникър. — Това беше! Тръгваме си! Просто искахме да се уверим, че сте наясно с нашата позиция.

Трите дами победоносно напуснаха читалнята. И Кейси искаше да се измъкне незабелязано, но госпожица Хеникър изглеждаше толкова нещастна, че момичето се уплаши да не избухне в сълзи. Но госпожицата седна зад бюрото и скри лице в шепи. Мина повече от минута, без тя да вдигне глава. Кейси се възползва от затишието и напусна библиотеката.