Сали Брадфорд
Старите нови неща (6)

Шеста глава

— О, Марти, прекрасна е! — Шепотът на Сюзан отекваше в притихналата църква. Тя хвана ръката му, докато разглеждаше високите сводове на храма и огромните витражи, през които проникваше приглушена светлина и се пречупваше в многоцветни отблясъци по стените. Дебел червен килим се бе ширнал по цялото протежение на централната пътека към олтара, от двете страни, на която се редяха полирани дъбови пейки, украсени със стилизирани дърворезбовани орнаменти, същите като на главните църковни двери.

— Идеално място за нашата сватба, нали? — Марти обви раменете й и тя се притисна към него, като се опитваше да си представи как вървят по пътеката. — Хайде — подкани я той и я прегърна, — да отидем до олтара. — Докато я водеше натам, Марти й показа къде ще бъдат поставени цветята и свещниците. — Дъщерята на губернатора се венча тук миналия месец — каза той със задоволство и посочи мраморните стълби, водещи към олтара. — Тук ще има кадифени възглавнички да коленичим. От тази страна ще стоят шаферките, а от другата — шаферите.

— Шаферки! — Сюзан дори не беше решила кого да покани.

— Какво ще кажеш за двете ми сестри?

— Ами… — поколеба се Сюзан. Беше я запознал с една от тях и тя се бе държала много мило. Но другата живееше в Калифорния и Сюзан дори не бе я виждала.

— Имаш ли някого предвид? — Сюзан поклати глава. — Сестрите ми бяха много развълнувани, когато говорих с тях. — Марти се обърна и отново хвана ръката й. — А петгодишната ми племенница ще хвърля цветчета. Как ти се струва?

— Чудесно! — Беше се погрижил за всичко, ала тя не бе сигурна дали подобна пищна церемония ще се хареса на повечето от приятелите й от училище и познатите й. — Можем да вземем и Кейси за шаферка. — Марти видимо се обърка. — Нали знаеш — напомни му тя — „малката ми сестра“.

— А, да… — Марти се намръщи. — Не съм сигурен дали ще се получи. Планирал съм само две шаферки. Много ли държиш?

Сюзан се поколеба.

— Мисля, че не. — Тя дори не беше сигурна дали Кейси ще приеме да бъде шаферка.

— Добре, значи уредихме въпроса. — Той отново я прегърна. — Обичам те, скъпа! Сватбата ще бъде прекрасна!

Сюзан облегна глава на рамото му, като се чудеше защо се чувства толкова неловко. Тяхната сватба някак си се бе превърнала в неговата сватба. Може би трябваше да му е благодарна, защото не разполагаше с време да крои такива грандиозни планове, а нямаше нито майка, нито сестри, които да й помогнат в осъществяването им.

След като поговориха със свещеника за церемонията, поръчаха покани, разгледаха ресторанта, където щеше да се състои тържествената вечеря и танците, и поръчаха цветя. После отидоха в малко романтично заведение, където Марти беше запазил маса за обяд. Когато цигуларят спря до тяхната маса, Марти хвана ръката й и за момент на Сюзан й се стори, че сънува, толкова хубаво беше.

Когато цигуларят си тръгна и си поръчаха обяда, тя откри, че все още се притеснява за сватбата.

— Марти, не мислиш ли, че трябва да организираме нещо по-скромно?

Той разочаровано я погледна.

— Разбира се, че можем, но защо да не направим една забележителна сватба? Все пак веднъж в живота е.

Имаше право, ала съмненията й не се разсеяха.

— Сигурно ще струва много скъпо.

Той се протегна през масата и отново хвана ръката й.

— Не се тревожи толкова, малкото ми гълъбче! Вече съм се погрижил. Снощи говорих с баща ми. Двамата с майка ми искат да поканят около двеста души техни приятели. Той каза, че ако включим всички в списъка на поканените, ще поемат изцяло разходите и можем да си направим, колкото голяма сватба искаме.

— Двеста души?! — Цифрата й прозвуча зашеметяващо. Би била щастлива и с трийсетината познати, които възнамеряваше да покани.

— Ако прибавим и нашите приятели ще станат триста. Не се тревожи. Трябва само да изглеждаш чудесно и да се забавляваш.

Сюзан не отговори. Звучеше толкова в реда на нещата от неговата уста, но все пак нещо не беше наред. Наистина не беше.

Когато привършваха обяда си, салфетката на Сюзан случайно падна на пода. Преди да успее да я вземе, един симпатичен мъж от съседната маса я вдигна и й я подаде.

— О, благодаря ви! — рече тя с изненадана усмивка.

— Не беше необходимо — каза й след малко Марти тихо. Стори й се напрегнат и сериозен. — Знаеш ли, този мъж непрекъснато те гледаше — прибави той със същия тон.

Сюзан се засмя.

— О, Марти! Толкова си мнителен…

Но изражението му остана сериозно.

— Не, аз не пропускам такива неща. Трябва да внимаваш, Сюзан. Ти си много привлекателна млада дама. Не бива да правиш неща, които мъжете приемат като флирт. — Той се изправи рязко. — Време е да тръгваме.

— Но, Марти, не съм си допила кафето…

Той обаче застана зад нея, готов да й издърпа стола. Тя не можеше да разбере какво толкова се бе случило. Е, кафето и без това беше прекалено силно, а и предпочиташе да тръгне, вместо да спори.

Когато излязоха от ресторанта и се качиха в колата, той продължи да мълчи намусено. Чак когато пристигнаха в булчинския магазин, той възвърна доброто си настроение. Влязоха вътре ръка за ръка.

В салона се носеше тиха класическа музика. Декорът беше в пастелна гама, сполучливо допълнен от килим в светло прасковен цвят. Красиви аплици хвърляха мека светлина върху безкрайната редица от закачалки със сватбени тоалети и изящно бельо. Сюзан стоеше там с Марти, заобиколена от тази красота и се боеше да диша, за да не развали очарованието. Преди да разбере какво става, я отведоха в обширна пробна и й сложиха бял дантелен сутиен без презрамки. Облякоха я в сатенена рокля. Накараха я да се завърти върху подиума в средата на салона. Накъдето и да се обърнеше, срещаше отражението си в големите кристални огледала.

— Красива си, много си красива, Сюзан! — възкликна Марти. Беше се настанил встрани от подиума в тапициран с кадифе стол в стил „Кралица Ана“.

Сюзан се чувстваше много красива, докато му демонстрираше една след друга сватбени рокли. В началото се подразни, че трябва да й помогне в избора, но той толкова щедро ръсеше комплименти, че тя постепенно се успокои и засия от щастие като всяка харесвана жена. Вкусът му беше много по-елегантен и артистичен от нейния. Повечето от моделите, които той хареса бяха тежки сатенени рокли, обшити с перли и дъгоцветни пайети. Сюзан предпочиташе класическа рокля с деколте във формата на сърце, каквато бе видяла преди няколко дни с Кейси, но тя би изглеждала прекалено семпла за грандиозната сватба, която планираха.

Накрая Марти стана и обяви, че роклята, с която тя бе облечена в момента, е чудесна. Сюзан се огледа в огледалото. Дизайнерско попадение! Наистина роклята бе изумителна. Тя обвиваше плътно тялото й, а от раменете й се стелеше дълъг шлейф. Обшитият корсаж беше изрязан дълбоко, като излагаше на показ гърдите й. Малко смутено, тя го придърпа нагоре, но Марти се засмя и тя се изчерви. Вдигнаха косата й в стилна прическа и й сложиха пухкаво като облаче було от тюл с панделка, обшита с мъниста.

— Сякаш си излязла от корица на „Вог“ — каза й Марти гордо. — Време е да започнеш да се обличаш по-изискано, изглеждаш зашеметяващо.

Сюзан се погледна в огледалото със страх и едва се позна. Винаги бе мислила, че знае какво й отива, но Марти май имаше право. Може би тепърва щеше да преоткрива неподозирани страни от своята личност.

След като приключиха със сватбения тоалет, избраха тъмнорозови рокли за шаферките в комплект с шапки. Когато свършиха, той предложи да отидат в неговия апартамент, но Сюзан настоя да се върнат в нейната къща. Не му каза, че главната причина бе Лейди. Беше я оставила затворена през целия ден и трябваше да я изведе поне за малко навън. Марти не се отнасяше с много разбиране към кучето й.

Когато пристигнаха в Картърсбърг вече бе време за вечеря. Сюзан изведе Лейди навън, след което извади рагуто от хладилника и го сложи да се затопли. Извади още малко френски хляб и подаде на Марти бутилка червено вино да я отвори. Той се намръщи, когато прочете етикета.

— След като се оженим, гълъбчето ми — рече той, докато отваряше бутилката с опитна ръка, — аз ще купувам виното, а ти ще се занимаваш с рагуто.

— Нямам нищо против — съгласи се Сюзан. Никога не бе разбирала от вино, а вкусът на Марти беше толкова изискан.

Докато рагуто се топлеше, Сюзан пусна Лейди вътре и я нахрани. После пусна телефонния секретар, но нямаше никакви важни съобщения, освен едно отменено посещение за понеделник и запитване за ваксинация на котка. Щом рагуто се стопли, тя сипа в две чинии и наряза хляба. Вършеше всичко автоматично, мислите й бяха другаде. Още се притесняваше за сватбата. Не само за церемонията, а за брака си изобщо. Скришом погледна годеника си, който четеше вестник. Беше красив мъж, внимателен и толкова загрижен за нея… И все пак нещо не беше наред. Искаше да поговори с него, но не знаеше как да започне.

— Уморена ли си? — попита я той, след като тя сервира и седна срещу него на кръглата дъбова маса.

Тя кимна.

— Денят беше дълъг. — Марти погали ръката й. — Но поне приключихме с организацията на сватбата, нали?

— Да. — Нямаше спор. Марти беше планирал толкова плътно деня им, че тя не можеше да си представи да вместят и нещо друго. А и вземането на решения беше лесно. Той винаги знаеше точно какво искат.

— Само не успяхме да погледнем новите къщи в града. — Той опита виното. — Ще ти харесат.

Сюзан спря да се храни.

— Марти, не искам да живея в Ричмънд.

— Живяла ли си някога там?

— Не, но…

— Тогава откъде знаеш, че не искаш да живееш там? — Той й сипа вино.

— Марти, говоря сериозно!

— Аз също.

— Работата ми е в Картърсбърг продължи да настоява Сюзан. — Не искам да пътувам два пъти на ден по един час.

Марти й се усмихна. Тъмните му сини очи пробягаха по лицето й.

— Повярвай ми, скъпа, и аз не искам. Затова продължавам да настоявам да се спреш на някоя от ветеринарните клиники в Ричмънд — разумно работно време, няма да се разкарваш заради някакви прасета, когато вали, уикендите ти ще бъдат свободни…

— Марти! — Гласът й прозвуча рязко.

— Не е задължително да решим този въпрос още тази вечер — прекъсна я той, като стисна ръката й. Изправи се, отиде зад нея и започна да разтрива раменете й. — Имаме време до трети април. Хайде сега да отидем оттатък.

Ръцете му бяха топли и ласкави, докато разтриваше напрегнатите й мускули. Той се наведе и зарови лице в косата й, но натрапчивото усещане за нещо неприятно не я напускаше. Спорът къде да живеят я бе разстроил много повече отколкото си даваше вид. Марти отложи решението, но тя много добре знаеше какво е мнението му, а той беше от мъжете, свикнали всичко да става по тяхна воля.

Когато влезе във всекидневната, телефонът иззвъня и Лейди се разлая.

— Млъкни, куче! — нареди Марти, когато Сюзан вдигна слушалката.

Гласът от другата страна на линията я накара веднага да се усмихне. Беше Джед. Попита я как е минал денят й и тя му каза колко е била заета, макар да са свършили много неща. После добави, че Марти е при нея, Джед се извини и набързо съобщи за какво се обажда. Искаше да я попита как да отвикне Лъки да дъвче всичко, което намери, включително и любимите маратонки на Джед, както и краката на масата. Сюзан се засмя и обеща да му донесе кокал, какъвто беше давала и на Лейди. Междувременно му предложи да сложи гумени кучешки играчки във всяка стая.

Тя все още се смееше, когато затвори телефона, но щом се обърна към Марти, усмивката й замръзна. Изражението му бе много напрегнато — никога не го бе виждала такъв. Момчешкият блясък в очите му беше изчезнал и сега те я гледаха злобно присвити, потъмнели от гняв.

— Кой беше?

— Джед Паркър, бащата на Кейси. — Тя се приближи към него. — Марти, какво има?

Той пренебрегна въпроса й.

— Какво искаше?

— Той просто… — Тя заекна, опитвайки се да намери думи. — Искаше да знае как да накара кучето си да отвикне да дъвче всичко, което му попадне.

— В осем часа събота вечер! Не ти вярвам. — Марти се приближи към нея, а тя отстъпи уплашено. — Проверяваше дали съм си отишъл, а ти му каза, че още съм тук. — Марти се спусна и я сграбчи за ръцете. — Какво има между вас двамата?

— Нищо, Марти! — възпротиви се Сюзан. — Той е просто приятел.

Пръстите му се впиха в китките й.

— Просто приятел ли? Какво премълчаваш?

Сюзан се опита да се измъкне, но без успех.

— Няма нищо, абсолютно нищо! Моля те, Марти! Причиняваш ми болка.

Той я стисна още по-силно, след което я пусна, но ръцете продължаваха да я болят и Сюзан ги разтри.

— Ще ми излязат синини, Марти…

Внезапно той стана загрижен.

— Дай да видя — вдигна той ръкавите й и разгледа тъмночервените петна. — Не изглежда чак толкова сериозно. — Той я прегърна. — Трябва да разбереш колко много те обичам, Сюзан. Както ти казах този следобед, ти си прекалено красива и трябва да внимаваш с мъжете.

— Но, Марти… — Тя не довърши. Никога няма да разбере приятелството й с Джед. Марти имаше такова силно изразено собственическо чувство и беше така ревнив, макар че бяха само сгодени. Знаеше, че го прави, защото я обича, но сериозно се безпокоеше. Може би след сватбата нещата щяха да се оправят.

 

 

Сюзан се зарадва, когато на другия ден Кейси дойде да я види. Беше нервна след скандала с Марти и не можеше да работи спокойно. Трябваше й някой, който да я поразсее, а имаше нужда и от малко помощ. Немската овчарка, която опаразитяваше в момента от бълхи, й създаваше доста проблеми.

— Кейси, хвани я там, точно зад хълбока — рече тя, щом Кейси си съблече палтото.

— Хапе ли? — попита Кейси за всеки случай.

— Най-милото куче, което съм виждала, но иначе обича да те цапне с лапа.

— Мислех, че ще ходим на кино — рече момичето, докато се бореха с кучето.

— Да. — Сюзан беше забравила. — Тръгваме след малко, само да свършим с нея.

Подсушиха гъстата козина на кучето с няколко големи кърпи. Когато най-накрая свършиха, Кейси погледна измокрената си фланелка.

— А аз мислех Лъки за непослушен! Сюзан се засмя.

— Мисля, че малко се поизцапахме. Ще отида до къщата да взема две сухи фланелки, а след това можем да проверим какви филми дават. — Тя свали жилетката си и я закачи да се суши, като остана само по синя фланелка.

— Какво се е случило? — попита Кейси, когато Сюзан се протегна да вземе сакото си.

Сюзан проследи погледа й. Тъмноморавите петна по ръцете й! Беше забравила за тях, когато се съблече. Кейси обаче ги бе забелязала и сега трябваше да й обяснява. Но нима можеше да каже истината на едно тринайсетгодишно момиче?

— Сюзан?

Секундите минаваха. Тя не отговаряше.

— Подхлъзнах се вчера, докато миех пода, и се ударих в бюрото.

Кейси продължи да я наблюдава, докато тя бързо облече сакото си. После изтичаха в къщата, където Сюзан се преоблече и провериха репертоара на кината. Но през целия следобед, докато гледаха филма, и след това, Кейси продължаваше да си мисли за синините на Сюзан. Не можеше да е паднала. Беше прекарала целия съботен ден в Ричмънд с Марти. Синините по ръцете й имаха точно формата на пръсти. Подозренията й се насочиха към Марти и това я накара да изтръпне.

Когато Сюзан я остави пред дома й, Кейси веднага изтича в ателието на баща си. Джед рисуваше.

— Татко?

— Да — отвърна той, без да вдига поглед.

Кейси знаеше, че не обича да го безпокоят, когато работи, но се разходи около масата и надникна през рамото му. Рисуваше Лъки, затънал до коремче в бисквити и овесени ядки.

— Харесва ми! — възкликна Кейси, но веднага си спомни за ужасните рисунки на момичето, което си избира сутиен. Баща й още не ги беше публикувал. Засега. — Може би трябва да се концентрираш за известно време върху Лъки, забавен персонаж е — подхвърли тя.

Джед кимна полуусмихнат.

— Схванах намека. Имаш ли нещо по-специално да ми съобщиш?

— Ами… — Кейси запристъпва от крак на крак. — Мислиш ли, че можеш да получиш големи синини и по двете ръце, ако се подхлъзнеш и се удариш в бюро?

Джед не пропусна да забележи сериозното й изражение.

— Зависи как точно си паднал. Но е почти изключено да си удариш и двете ръце по един и същ начин.

— Да, и аз предположих така. — Кейси се замисли за момент. — Ами, благодаря, татко. — Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Кейси!

Гласът на Джед я накара да спре и тя погледна през рамо.

— Какво има, татко?

— Има ли някаква по-специална причина за интереса ти към синините?

Кейси повдигна рамене.

— Не, наистина не…

— Разбирам. — Той отново взе молива си. — Имаш ли още подобни абсурдни въпроси или вече мога да продължа работата си?

— Не… Всъщност още един.

— Какъв?

— Харесваш ли Марти, този, за когото ще се омъжва Сюзан?

Джед започна да рисува.

— Не го познавам.

— И аз също. Отивам при Били.

Когато Кейси изчезна, Джед остави молива си. Въпросите й не бяха абсурдни. Знаеше го много добре. Когато попита за синините, той си помисли, че са й направили впечатление в някой филм, книга или история, която е чула, но веднага след това тя бе споменала за Марти. Джед поседя няколко минути, като нахвърляше хаотично щрихи върху хартията. После рязко стана, остави бележка на хладилника, че излиза, и си взе палтото.

Сюзан беше в клиниката, когато той пристигна със скицник в ръка. Въпреки изненадата, тя се зарадва.

— Обеща, че мога да те скицирам и реших да се отбия за малко.

Мина й мисълта да го прегърне за добре дошъл, но се сети за Марти. Веднага след като Кейси си бе тръгнала, тя се върна в клиниката, не толкова, защото имаше работа, а защото се чувстваше нещастна. Тя прехвърли през паметта си всичко, което се бе случило снощи, за да разбере какво толкова бе казала на Джед, че бе предизвикала изблика на ревност у Марти. Още не можеше да забрави колко уплашена беше, когато той гневно се приближи към нея. Сега, когато видя Джед на вратата, се почувства по-добре.

— Влизай — покани го тя усмихнато. — Не можеше да избереш по-подходящо време. Тъкмо подреждах наоколо.

— Продължавай — рече той, като се наведе и погали Лейди. — Просто ще седна в един ъгъл. Няма да ти преча.

— Трябва ли да правя нещо по-особено?

Той се обърна и тя забеляза топлината и нежността, които струяха от тъмнокафявите му очи.

— Просто бъди такава, каквато си — отвърна той, — както винаги.

Сюзан продължи работата си — накисна употребяваните спринцовки, изпра кърпите и белите престилки, тананикайки си. Клиниката беше толкова тиха, че се чуваше единствено тиктакането на часовника и шума от движещия се по листа молив. Късното следобедно слънце клонеше към залез и хвърляше меки тъмнооранжеви отблясъци върху седящия до прозореца Джед. Той беше погълнат от работата си, лицето му бе сериозно и вглъбено.

Сюзан се почувства по-добре. Въпреки че почти не разговаряха, присъствието му я стопляше и успокояваше. Лейди доверчиво дремеше излегната върху обувките му. Джед се наведе и почеса разсеяно кучето зад ушите. Сюзан го погледна и забеляза изучаващия му поглед. Бе в реда на нещата — нали я рисуваше. Тя се усмихна.

— Сюзан, би ли имала нещо против да си свалиш пуловера?

Тя учудено подръпна развлечения син пуловер, върху който бе извадила якичката на светложълтата си блуза.

— Не, че не го харесвам — добави Джед бързо, — но някак си ми се набива в очи…

— Всъщност аз не го харесвам. — Тя протегна ръце нагоре и го съблече, като го хвърли на старото бюро. — Обличам го само, когато работя.

Ръцете й останаха полуголи, което всъщност бе и целта му.

— Кейси ми каза, че си се ударила на бюрото вчера, докато си миела пода на клиниката — каза той след няколко минути. — Доста лошо си се ударила.

Сюзан продължи да плакне спринцовките, които киснеха в мивката и ги приготви за стерилизация. Бе забравила за синините.

— Не ме болят. — Гласът й едва се чувайте от течащата вода.

— Мислех, че вчера беше в Ричмънд с Марти — глухо подхвърли той.

Сюзан усети, че затъва все повече и повече в лъжата си.

— Бях. Паднах, преди да тръгнем.

— Разбирам…

Сюзан стоеше пред мивката с гръб към него. Не биваше да го лъже повече. С Кейси се почувства ужасно, но с Джед беше още по-лошо. Тя се обърна и изчака, докато той вдигне поглед. Сивите й очи срещнаха неговите.

— Не е вярно. Казах тази версия на Кейси, защото не можех да й кажа истината.

— Понякога е по-трудно с децата. — Джед остави молива си. — Ако искаш да поговориш с някого, опитай с мен. Умея да изслушвам.

Сюзан се поколеба за миг, после взе един стол и седна.

— Не знам как да започна, дори не знам дали мога да ти обясня какво се случи.

Джед се пресегна и улови ръката й. Докосването му й подейства успокояващо и тя започна. В началото нерешително, но постепенно се отпусна. Разказа му как е минал денят й в Ричмънд с Марти и всичко, което бяха направили, как се прибраха вкъщи за вечеря, как всичко беше наред, освен дребния спор къде да живеят след сватбата.

— Но след като ти се обади по телефона, той неочаквано се промени. — Сюзан търсеше думи, с които да опише изражението на годеника си. Не успя и продължи: — Винаги е бил ревнив и с подчертано собственическо чувство. Такъв си е. Но този път… — Тя нервно завъртя пръстена си. — Този път наистина беше побеснял. Сграбчи ме за ръцете и ме раздруса, а когато му казах, че ми причинява болка, ме пусна, макар и не веднага.

Джед отклони поглед, усещайки как се опитва да оправдае поведението на Марти. Колко погрешно бе изтълкувал обаждането му. Няколко минути Джед се бореше с нарастващия си гняв. Не можеше да бъде спокоен при мисълта за разигралата се сцена. Никой мъж нямаше право да удря жена, и то жена като Сюзан…

— Защо искаш да се омъжиш за него? — попита я той накрая.

— Защо ли? — Сюзан го погледна изненадано. — Поради същите причините, поради които го правят всички. Срещаме се от дълго време. И двамата искаме дом и деца, и… — Сюзан се намръщи. Беше много трудно да обясни защо всъщност иска да се омъжи. Тя отново погледна годежния си пръстен. — Когато иска, може да бъде много приятен, а и знам, че ме обича.

— Толкова, че оставя отвратителни синини по ръцете ти?!

— Джед, не е честно!

Той дълго я гледа, после взе ръцете й в своите.

— Може би не е. Може би преувеличавам, но той те е наранил, Сюзан! Бих се обзаложил, че и отпреди таиш страхове относно него…

Сюзан кимна и погледна встрани.

— Понякога, но женитбата е толкова важна стъпка и съм сигурна, че всички поемат някакъв риск. Човек никога не може да бъде абсолютно сигурен…

— Може би си права. — Джед искаше да й каже още много неща, но не можеше. Както преди, така и сега. Той се наведе и само нежно я целуна по челото, като едва устоя на порива да я притисне в прегръдките си.