Сали Брадфорд
Старите нови неща (5)

Пета глава

Когато Маргарет се прибра, Отело я чакаше на предните стъпала и мяукаше възмутено, както обикновено правеше в присъствието на Ед. Още преди да докосне дръжката, вратата се отвори. Отело се стрелна покрай нея. Щом влезе, Ед я прегърна.

— Маргарет, къде беше? Разтревожих се.

Тя се отпусна, търсейки утеха на силните му гърди.

— Правилата вече са известни — каза тя тихо. — Войната започна!

Направиха си чай и се качиха в спалнята — голяма светла стая, която сама бе боядисала в пастелносиньо и слонова кост, когато за първи път си бе помечтала Ед да сподели леглото й. Докато седяха в двата люлеещи се стола встрани от огромното легло, покрито със старинна дантелена покривка, Маргарет му разказа за случилото се.

— Въобще не успях да ги убедя — каза накрая тя тъжно. — Исках да разберат, че не можем да налагаме разбиранията си на децата, като морализаторстваме. По-важно е да им дадем възможност да обсъждат тези проблеми и да ги стимулираме към размисъл… — Тя поклати глава. — Не знам, Ед. Всичко е обречено.

— Не говори така, Маргарет! — Той се протегна и хвана ръката й. — Знам какво означава това за теб.

— За тези деца означава още повече. Едва ли Сю Ханкинс познава сина си. Ако можеше да чуе какви вицове разказва Били на приятелите си, косата ми щръква като ги чуя. Може би тогава ще разбере, какво имам предвид. Какво ли би казала ако разбере, че Били е един от най-активните участници в дискусиите.

Ед се намръщи.

— Познавам Сю Ханкинс. Нищо чудно да твърди, че точно дискусиите са виновни за мръсните вицове. Но колкото и да се мъчи да му втълпява някои неща, едва ли ще успее.

— Така ли мислиш наистина, Ед?

Той стана и я накара да се изправи, като отново я прегърна.

— Хайде, Маргарет, а ти да не си на друго мнение? Били Ханкинс е юноша и всичките му хормони кипят. Той щеше да си мисли за секс, все едно дали майка му одобрява това, или не. — Ед се наведе и я целуна. — Което всъщност не е никак лошо — добави той, — ако беше малко по-голям.

Маргарет усети ръката му да се плъзва по гърба й и през нея премина познатата тръпка.

— Много по-голям — измърмори тя.

Ед отново я целуна. През следващия един час и двамата забравиха за книгите, за Били Ханкинс и за Асоциацията на родителите и учителите.

 

 

Кейси седеше в къщичката на дървото и нетърпеливо усукваше парче оръфано въже. Били закъсняваше. Нямаше да го чака, ако не искаше да му съобщи какво бе казала майка му на госпожица Хеникър. И това, което бе чула, когато мина покрай скупчените около госпожа Ханкинс дами. То бе я разтревожило дори повече.

Познатото изсвирване на козодой прозвуча през дърветата много преди Били да се появи. Кейси му отвърна на сигнала, за да знае, че е там. Видя го да тича по пътеката. След малко той се изкатери по въжето и се покачи на дървената платформа.

— Господ да ми е на помощ тази вечер, майка ми е в отвратително настроение! — избълва той и се строполи до Кейси. — Мислех, че никога няма да успея да се измъкна от къщи.

— Знаеш ли къде беше тя днес?

— Да, постоянно ми го натяква и ужасно ме дразни.

— Преди това беше в училище да се заяжда с госпожица Хеникър.

Били се изчерви и я погледна.

— Какво имаш предвид?

— Тя, госпожа Уилкс и още една дама дойдоха в библиотеката, за да помолят госпожица Хеникър да прибере книгите на Алисън Крейг.

— Откъде знаеш?

— Бях там.

— Сигурна ли си, че е била майка ми?

— Абсолютно! Дори предвождаше делегацията.

Били взе въжето и нервно заудря дървото, докато Кейси му разказа подробно всичко.

— А когато минах покрай тях навън, чух майка ти да казва, че ако се случи нещо — не можах да чуя точно какво — тогава тя ще предприеме открити действия. Мисля, че имаше предвид госпожица Хеникър.

Били се обърна.

— Искаш да кажеш, че ще изхвърлят госпожица Хеникър?

— Не чух точно, но май това имаше предвид.

— Не могат да го направят.

— Не знам. Били. Те наистина са полудели. А госпожа Уилкс не е ли президент на местния клон на Асоциацията на родителите и учителите?

Били вдигна рамене.

— Откъде да знам?

— И така, какво ще правим?

— Какво искаш да кажеш с това „какво ще правим“? Нищо не можем да направим. — Били мрачно заби поглед в обувките си.

Кейси млъкна за минута. Той явно бе прекалено ядосан, за да може да измисли нещо.

— Дали не трябва да кажем на госпожица Хеникър?

— Какво да й кажем? Ти дори не си сигурна какво си чула!

— Може би трябва да поговориш с майка си — предложи Кейси.

— Ти майтапиш ли се?! Тя е толкова убедена в правотата си, че не слуша никой друг. Нямам какво да й кажа.

— Ами баща ти?

— Той се съгласява за всичко с нея. — Били ритна ствола на дървото. — Трябва да вървя. Измъкнах се тайно и ако ме хване, ще си имам големи неприятности.

Кейси го наблюдаваше как се спуска по въжената стълба и побягва през дърветата. Били беше в по-незавидно положение и от нейното. Тя поне имаше „голяма сестра“, с която да поговори. Той си нямаше никого.

На следващия ден училището имаше празник. След като обядва, Кейси отиде в клиниката и завари Сюзан в операционната да кастрира един сив котарак. Момичето се поколеба на прага, като галеше ушите на Лейди.

— Може ли да вляза? Да не би заради стерилността да не…

— Влизай, влизай, Кейси! Кастрирането е безобидна операция. Затова не съм си сложила и престилка. — Тя бутна настрани опашката на котарака и се наведе със скалпела си. — А и кастрирането на този Дон Жуан ще понамали котешката популация в Картърсбърг. — Когато не получи никакъв отговор, тя погледна Кейси. — Изглеждаш мрачна. Какво има?

Докато Сюзан продължаваше да оперира, Кейси й разказа това, което бе чула в библиотеката и на паркинга.

— Просто не мисля, че е справедливо да изхвърлят госпожица Хеникър, след като е била тук толкова дълго само защото не са съгласни с книгите, които ни позволява да четем.

Сюзан се намръщи.

— Да не си разбрала погрешно, Кейси? Може би онази госпожа е имала предвид книгите.

— Не е възможно. — Момичето се приближи и Сюзан отново взе скалпела. — Защо не кърви, когато го оперираш?

— Защото правя само повърхностен разрез, а на това място няма много кръвоносни съдове.

Кейси заобиколи масата и погали котарака по главата.

— Ще го боли ли, когато се събуди?

— Не много. Може да не се чувства добре няколко часа, но това е всичко.

— Горкият той!

Докато Кейси продължаваше да гали заспалата котка, телефонът иззвъня. Сюзан я погледна.

— Вдигни вместо мен, Кейси. И приеми съобщението. Ще се обадя, когато свърша тук.

Гласът беше мъжки. Но когато Кейси каза, че Сюзан е заета в момента и предложи да предаде съобщението, гласът стана настоятелен.

— Предайте й, че Марти се обажда!

Кейси едва успя да скрие раздразнението си, когато се обърна към Сюзан.

— Каза да ти предам, че Марти се обажда — съобщи тя с безизразен тон.

— О, Марти ли е… Само за минутка.

Тя остави скалпела. Почти привършваше операцията, а котаракът все още бе под упойка. Щеше да издържи още малко. Марти ставаше много раздразнителен, ако Сюзан не можеше да се обади веднага. Разбира се, не можеше да го вини, защото се обаждаше от монетен апарат.

— Здравей — каза тя, когато взе слушалката. — О, това беше Кейси, нали знаеш, „малката ми сестра“. Гледаше ме, докато кастрирах един котарак.

Лейди се сви в краката на Сюзан и примижа.

Кейси се настани на пода, като галеше копринените уши на кучето, за да слуша разговора. Мислеше, че е много егоистично от страна на Марти да очаква Сюзан да дотича независимо дали е заета, или не.

— Трети — казваше Сюзан. — Да, знам, че остават само четири месеца до сватбата.

Само четири месеца? Кейси се вкамени. Времето си течеше, а тя все още не бе измислила нищо, за да вразуми Сюзан. Доколкото знаеше, още не си бе купила рокля, а това беше добър знак. Но не беше достатъчно. Сватбата бе планирана за трети април, а и Сюзан не се разделяше с годежния си пръстен.

— Е, имах наум нещо по-скромно — чу я да казва. — Разбира се, че е красива църква, но просто си мислех…

Може би няма да успеят да се споразумеят и въобще няма да се оженят, помисли си обнадеждено Кейси.

— После ще се погрижим за поканите и за цветята… — Сюзан млъкна и заслуша. — Марти, не мислиш ли, че малко прибързваме? Теб те няма толкова много време и ние не можем…

Кейси затаи дъх. Щяха да го отложат. Може би все пак имаше някаква надежда.

— Добре, звучи чудесно… Ще отидем следващия уикенд и ще се погрижим за всичко. Но Марти, ако можехме да я отложим поне малко…

Когато Сюзан се върна в операционната, за да свърши с котарака, Кейси я попита колебливо:

— Мислиш ли, че можеш да отложиш сватбата?

— Не, не мисля така, Кейси. — След като внимателно почисти раната, тя взе кастрирания котарак и нежно го остави на една кърпа близо до стената, където можеше да го наблюдава, докато излезе от упойката. След това дезинфекцира масата.

— Трябва да ти призная, че и аз мислех да я отложа, защото има безброй неща за правене, а времето е толкова кратко, но предполагам, че все някак си ще успеем.

— Но ако я отложиш — продължи упорито Кейси, — за лятото или дори за есента, няма да се притесняваш толкова.

Сюзан се засмя. Нямаше съмнение, Кейси не желаеше тя да се омъжва. Защо ли?

— Наистина трябва да ви запозная с Марти. Ще бъдеш много по-ентусиазирана, като го видиш.

Кейси извърна очи. Познаваше Марти много по-добре, отколкото тя предполагаше. В това беше проблемът. Онова, на което беше свидетелка онази нощ в клиниката, напълно я бе убедило, че Сюзан ще направи погрешна стъпка. И тъй като никой друг не подозираше каква грешка бе на път да стори Сюзан, отговорността падаше върху Кейси.

— Имаш ли още операции този следобед?

Сюзан погледна часовника си.

— Не, свърших за днес.

— Защо не дойдеш у дома? Обещах на татко да му помогна да довърши кучешката колибка. Ти също можеш да се включиш. А и ще видиш Лъки — добави за повече убедителност.

Сюзан се подвоуми, но все пак реши да отиде. Не беше строила кучешка колибка, откакто Лейди беше малко куче.

— Баща ти ще има ли нещо против?

Кейси така горещо я увери в противното, че на нея й стана много приятно. Тя харесваше Джед. Беше й се обаждал няколко пъти след онази вечер в градината. Винаги си намираше причина — или нещо, свързано с Лъки, или с Кейси. Но разговорите обикновено се проточваха повече от половин час. И доста често напоследък Сюзан се улавяше, че мисли за него. Да направиш разлика между приятел и любовник, беше изключително трудно, реши тя.

Джед беше в двора и мереше дъски, когато джипът й спря на алеята.

— Доведох Сюзан и Лейди да ни помогнат — съобщи Кейси на баща си.

Когато Джед дойде при тях засмян, Сюзан изпита същите чувства, както последния път, когато го видя. Косата му беше разрошена, а лицето прашно, но изглеждаше по-красив и от мъж в официален костюм. Тя почувства нежната му притегателна сила и неподправената радост, която изпитваше, че я вижда отново.

— Добре си направила като си довела помощник, Кейси — каза той, но гледаше Сюзан. — Надявам се да имаш повече опит в строенето на кучешки колибки, защото Лейди не може да забива пирони, а Кейси определено не я бива за тази работа.

Сюзан се засмя.

— Нямам много опит, но съм упорита, а пък Лейди е чудесен оценител на подобни неща.

— Къде е Лъки? — попита Кейси и се огледа.

— Трябваше да го заключа в къщата. Първо ми завлече някъде чука, а когато го открих, той забеляза една котка на дървото и буквално прескочи оградата, за да я погне.

Кейси вземаше стъпалата по две.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Сюзан — повтори Джед и се приближи към нея. — Не съм те виждал отдавна.

Сюзан се усмихна.

— Защо не минеш през клиниката някой ден? — Не бе сигурна защо го каза. Нямаше определена причина Джед да идва в клиниката, освен, за да доведе Лъки, но идеята да дойде да я види й се стори чудесна. Тя не успя да обмисли тази възможност, защото от къщата долетя смразяващ кръвта вик.

— Лъки! — Беше Кейси.

Сюзан и Джед се втурнаха по стълбите, следвани от Лейди, Когато се озоваха в кухнята, веднага разбраха какво се е случило. Лъки стоеше в средата на кухнята, затънал до колене в сладки бисквити, овесени ядки и парчета картон. Целият трепереше развълнувано, мяташе опашка, доволно изплезил език в подобие на усмивка.

— Вратичката на шкафа беше развалена. Трябва да я е отворил. — Джед беше озадачен. Той погледна Кейси, а после Сюзан.

Лъки излая гордо и всички избухнаха в смях.

— Лошо куче! — извика Кейси, но гласът й въобще не прозвуча строго.

Лъки затича в кръг, като мяташе овесени ядки след себе си. Лейди го погледна с опрощаващо достойнство, присъщо единствено на зрелите кучета.

— Знаех си, че трябваше да поправя тази вратичка — промърмори Джед и изведе Лъки навън. Завърза го за едно дърво далеч от строителната площадка.

След половин час чистене с метла и прахосмукачка кухнята възвърна нормалния си вид.

— Каква бъркотия — каза Джед, докато той и Сюзан изхвърляха и последния плик в контейнера навън. — Нямах представа, че има толкова много боклуци в този шкаф. Във всеки случай имаше нужда от почистване.

— Добре, че си запазил чувството си за хумор!

Когато тръгнаха към къщата, Джед я прегърна през раменете. Тя тревожно усещаше присъствието му през целия следобед. Погледна го като се чудеше дали и той изпитва същото, и от напрегнатия му израз разбра, че не греши.

— Благодаря ти. Много ни помогна — каза той с леко дрезгав глас.

— Беше ми приятно. — Малко странен отговор, но поне беше истина. Тя извърна глава, объркана от чувствата си и диамантът проблесна на слънчевата светлина. Може би трябваше да се тълкува като задълбочаване на приятелството, нямаше друго обяснение. Нали щеше да се омъжва. Само преди няколко часа се уговори с Марти да отидат до Ричмънд, за да видят църквата, да поръчат поканите и да говорят с доставчиците. Тя усети как ръката на Джед леко докосна нейната, докато вървяха към започнатата кучешка колибка. Тя неволно потрепери. Образът на Марти избледня в съзнанието й.

През останалата част на следобеда те рязаха с трион и чукаха, редуваха се да играят с Лъки, за да не вие нещастно, когато бе завързан, да не отмъква инструментите и да не тича лудо из двора. Лейди направи няколко опита да го озапти, но накрая се отказа и се излегна на верандата.

Останаха много доволни от работата, която им свършиха дъските, които Джед беше взел от склада за дървен материал. А когато дойде време за вечеря, вече боядисваха красивата малка къщичка с покрив от керемиди, нарисувани прозорчета и овален кръгъл отвор. Надяваха се само да се побира вътре, когато порасне. Лъки беше много по-заинтересован от процеса на строителство, отколкото от крайния резултат. Джед го изпрати да потичат с Кейси, докато той и Сюзан довършат всичко, защото за малко щеше да направи беля с боята.

— Хайде да поръчаме пица — предложи той, като погледна часовника си. — Новата пицария надолу по улицата е започнала доставки по домовете.

— О, Джед, наистина трябва да се прибирам.

— Защо?

Сюзан остави бояджийската четка. Защо наистина? Лейди можеше да похапне от кучешката храна на Лъки. Беше толкова приятно да остане още малко с Джед и Кейси. Разбира се, нямаше нищо нередно в това, каза си тя. Но продължи да изпитва угризения, щом си спомнеше за Марти. Може би следващия път, когато той дойде, трябва да покани Джед и Кейси, за да се запознаят. Нищо чудно така да реши проблема. Подозираше обаче, че идеята едва ли ще се хареса на Марти.

— Нали все ще вечеряш някъде — окуражи я Джед. — Защо да не ядеш пица с нас?

— Защо наистина — съгласи се тя. Щом не бе в състояние да измисли някакъв благовиден предлог да си тръгне, остава! Привършиха с боядисването и Сюзан помогна на Джед да почистят.

— Наистина оценявам помощта ти — повтори той. — Никога нямаше да успеем да свършим без теб за един ден.

— Следобедът беше чудесен. — Сюзан погледна безоблачното синьо небе. — Заслужаваше си да го прекараме сред природата.

— Беше чудесно наистина — съгласи се Джед и нежно докосна ръката й.

Блясъкът в очите му не можеше да я заблуди. Тя потръпна под напора на чувствата, които я изпълниха. Той не говореше нито за времето, нито за кучешката колибка. Имаше предвид следобеда, който бяха прекарали заедно. Отново си помисли за Марти, но той й се стори безкрайно далечен.

— Спомняш ли си, говорихме да те нарисувам? — Джед все още стоеше съвсем близо до нея, а Сюзан не изпитваше никакво желание да се отдръпне.

— Да, спомням си.

— Нали ме покани да те посетя в клиниката. Мога просто да поседя там и да те нарисувам как работиш, ако си съгласна, разбира се.

Гласът му прозвуча колебливо, дори срамежливо.

— Искаш да кажеш, че няма да позирам в класическия смисъл на думата? — Сюзан беше изненадана.

— Не, не трябва да правиш нищо — увери я Джед. — Просто бъди каквато си винаги.

Сюзан си помисли, че наистина няма от какво да се притеснява, че ще я рисува.

— Ела, когато искаш. Ще ми бъде много приятно. — Беше искрена.

Кейси, Лъки и пицата пристигнаха едновременно. Джед наля кока-кола и всички седнаха на масата за пикник. Лъки беше изпратен в кухнята с купичка кучешка храна. Лейди стоеше на пост пред вратата, сякаш единственото й занимание за вечерта бе да пази малкия си приятел. За няколко минути Джед беше поправил счупената вратичка на шкафа, така че кухнята беше защитена от ново нападение — поне временно.

— Възнамерявах да ви кажа и на двете, че чета новата книга на Алисън Крейг — съобщи Джед уж между другото.

Кейси едва не се задави, но баща й се престори, че не забеляза нищо.

— А ти беше права — погледна той Сюзан. — Бях си създал погрешно мнение, като прочетох само няколко глави и то бегло. Когато прочетеш цялата книга, добиваш съвсем друга представа.

— Да не искаш да кажеш, че ти харесва?! — Кейси го гледаше с широко отворени очи.

— Ами не знам дали „харесва“ е точната дума…

Кейси си взе още едно парче пица.

— Значи не ти харесва.

— Не, не че не ми харесва — обясни Джед нетърпеливо. — Има някои описания, без които би било по-добре. Но като цяло посланието на книгата е съвсем различно от това, което си мислех. — Кажи ми, Кейси… — Тя го погледна скептично. — … наистина ли децата четат целите книги?

— Разбира се!

— Искаш да кажеш, че ако вземат някоя от тези книги от библиотеката, няма да я отворят само на най-пикантните сцени?

Въпреки всичко Кейси се засмя. Повечето деца четяха първо тези сцени. Всички го знаеха.

— Може би има някои, които го правят — призна тя, — но моите приятели четат целите книги от началото до края, понякога по два или три пъти. А когато имаме дискусии, с госпожица Хеникър обсъждаме както поведението на героите, така и собственото ни мнение по въпроса.

Джед я гледаше замислено. Все едно дали всички четяха цялата книга или не, явно дъщеря му ги четеше от край до край.

— Това е добър подход — отговори той и наля още кока-кола. — Но аз все пак си мисля, че подобни занимания са за по-големите ученици.

— О, хайде, татко! Да не би да съм бебе или бавноразвиваща се — ядосано повиши глас тя. — Не трябва да си в горния курс на училището, за да мислиш за разводите, родителите-алкохолици или за секса. — Кейси се изправи и взе празната си чиния. — Всъщност в секса е истинският проблем, той е в основата на съвременната музика, филмите и във всички изкуства. Просто възрастните не могат да го елиминират.

Сюзан едва криеше усмивката си, докато наблюдаваше как Кейси се горещи. Внезапната промяна в мнението на баща й за книгите, явно я бе окуражила да говори. А сега беше ядосана, защото си мислеше, че той я взема за малко момиченце. Какво ли още щеше да каже и как Джед щеше да реагира?

— Не мога да разбера защо възрастните пресилват проблема — продължи Кейси. — Защо трябва да чакаш първо да се ожениш, а после да правиш любов? Просто трябва да изчакаш, докато пораснеш достатъчно. А в действителност може ли някой да каже колко трябва да си голям? Мисля, че това зависи само от тези, които го правят.

Сюзан разбираше, че Кейси подлага баща си на проверка, а може би и нея. Джед се изненада, но отговори спокойно.

— Наистина ли мислиш така, Кейси?

— Ами не е ли така?

Сюзан опря лакти на масата.

— Не е задължително, сестричке.

Кейси я погледна учудено. Явно бе очаквала отговор от баща си, а не от нея.

— Не мисля, че много хора приемат за нормално секса преди брака. — Сюзан мереше думите си и внимателно следеше реакцията на момичето. — Разбира се, напоследък хората станаха по-либерални, но независимо дали ще ми повярваш или не, някои все още мислят, че е по-добре сексът да бъде оставен за след сватбата.

Кейси упорито стисна устни.

— Не са много! Мога да се обзаложа, че дори хора като госпожица Хеникър вече не вярват в това. — Едва изрекла тези думи и съжали. Заби смутено поглед в обувките си, като й се искаше никога да не бе започвала този разговор.

— Не знам за госпожица Хеникър, Кейси, но знам какво мисля аз. Сексът трябва да остане за след сватбата.

— Наистина ли? — Тя преглътна и я погледна втренчено.

— Да. — Сюзан усети погледа на Джед. Явно и двамата бяха много изненадани. Искаше й се да им каже, че е мислила другояче, преди да бъде прелъстена и изоставена, но после се отказа. — Убедена съм, че има много повече хора, отколкото си представяш, миличка, които мислят така. Най-тъжното е, когато единият наистина иска да изчака, а другият продължава да настоява.

Кейси сведе поглед.

— Сигурно. Никога не бях се замисляла за тази страна на нещата. — Тя взе мръсните чинии и тръгна към вратата, но се обърна и погледна през рамо. — Ще внеса това вътре и ще си поиграя още малко с Лъки. След това трябва да прочета едни отегчителни стихотворения за час по английска литература.

— Гледай да не четеш много до късно — извика Джед след нея. Той погледна Сюзан благодарно. — Тя не е говорила с мен толкова за секс… Никога! Благодаря ти, че й каза всичко това.

Сюзан му се усмихна, като още веднъж осъзна, колко е трудно за един баща, особено като Джед, да възпитава момиче на такава възраст.

— Просто й казах моето мнение по въпроса. Децата трябва да знаят, че имат избор.

Погледаха как Кейси учеше Лъки да хваща топка, но скоро тя го заведе в кухнята, а Лейди последва Джед и Сюзан в ателието, за да разгледат скиците на Лъки.

— Май си взел много да го харесваш — рече Сюзан, докато разглеждаше рисунките с молив, на които Лъки играеше, спеше, или лежеше с глава върху лапите и гледаше с големите си тъжни очи. — О, Джед, тази е чудесна! — Сюзан държеше една скица и й се любуваше. — Изглежда сякаш чака Кейси и се бои, че никога няма да дойде. — Тя се обърна колебливо към него. — Ще ми позволиш ли да я закача в клиниката?

— Разбира се. Щом искаш, но това е само скица. Мога да нарисувам нещо по-завършено.

Сюзан поклати глава.

— Не, искам точно тази. — Тя му я подаде. — Обаче липсва нещо. Автограф от художника.

Джед повдигна рамене.

— Добре — надраска подписа си той, същият, с който подписваше комиксите си, а после я озаглави „Лъки“.

Кейси, която неочаквано се бе появила, закима от прага в знак на одобрение.

— И на мен тази ми е любимата! Ще стои прекрасно на стената в клиниката — приближи се тя, докато Джед привършваше с надписването, и небрежно прехвърли няколко недовършени скици в единия край на масата. Усмивката й угасна. — Какви са тези неща?

Джед не вдигна поглед.

— Няколко работни рисунки за комикса.

Кейси погледна рисунките още веднъж и ги хвърли на масата.

— Не можеш да направиш това!

— Какво не мога да направя?

— Не можеш да публикуваш тези рисунки! — Лицето й стана пурпурно от гняв. — Нарисувал си ме как си купувам сутиен. Не можеш да го направиш, татко, моля те! Просто не можеш!

Джед остави молива и погледна дъщеря си. Изпитваше угризения заради рисунките, но идеята беше страхотна — купуването на първия сутиен.

— Кейси, знаеш, че не теб рисувам в комикса. Вярно, едната героиня е на твоята възраст и разбира се, има сходни преживявания и проблеми с твоите, но…

— Това е отвратително!

— Кейси!

— Не ме интересува. — Кейси почти плачеше. — Не е честно! Не можеш да го направиш. Да не съм ти опитно зайче! — извика тя и изхвърча от стаята. Чуха я да плаче, докато се качваше по стълбите.

Джед прокара пръсти през косата си унило.

— Беше просто работна идея. Не мислех да й ги показвам дори.

Той подаде скиците на Сюзан, която ги разгледа внимателно една по една. Имаше няколко фрагмента, които акцентираха на основния детайл, но нямаше и съмнение, че темата е момиче, което купува първия си сутиен.

— Те са чудесни, Джед! — Тя му ги върна. — Но разбирам и защо Кейси е разстроена.

Джед кимна.

— Да, и аз.

— Тези неща са много важни и много лични за момичета на нейната възраст.

Джед се облегна на стола си.

— Точно в това е въпросът. Преживяването е универсално и затова е много подходящо за комикса.

Сюзан разбираше позицията му, но и тази на Кейси.

— Можеш да отложиш идеята за след няколко години, когато вече няма да е от такова значение за нея. Все още ще е универсална, но няма да се отрази на покоя в семейството ти.

Джед въздъхна.

— Мисля, че си права. — Той се изправи и сложи ръце на раменете й. — Разбирам защо Кейси те обожава!

Сюзан сведе поглед. Не усещаше нищо друго, освен близостта му, дълбокия му глас… Знаеше, че докосването му е израз на приятелска симпатия, но той задържа ръце повече от необходимото и през нея премина вълна от чувства, която окончателно я обърка.

Тя го погледна и за миг си помисли, че ще я целуне. Вместо това обаче той я пусна и се отдръпна. Разбира се, че така трябваше да постъпи — та те бяха само приятели.