Сали Брадфорд
Старите нови неща (10)

Десета глава

Сюзан не беше карала кънки от възрастта на Кейси, а и тогава не беше много добра.

— Хайде — подкани я Кейси и нетърпеливо я дръпна за ръката.

Сюзан се хвана за парапета, като се олюля на тънките блестящи остриета.

— Само минутка — рече тя и понечи да си сложи ръкавиците на червени и бели райета, които толкова и отиваха на пуловера, след което огледа ледената пързалка.

Рингът беше претъпкан с момичета и по-големи „сестри“, които се пързаляха, падаха и се смееха. Някои бяха по-възрастни от Сюзан, а много от момичетата — по-малки от Кейси, и въпреки това всички се забавляваха.

Възрастна дама на около шейсет години и момиченце на не повече от шест прелетяха покрай тях хванати за ръка, танцувайки под ритъма на силната и бърза музика, невероятна смесица от весели мелодии и популярен рок.

Контрольорът със светлоотразяващо оранжево облекло се пързаляше на една кънка напред — назад и съблюдаваше за реда. Сюзан потрепери и сложи втората си ръкавица.

— Нима ще се откажеш сега, след като едва те доведох и вече сме готови да се пързаляме?! — извика Кейси с ръце на кръста. Момичето стоеше толкова стабилно, сякаш беше с кубинки, а не с кънки.

Сюзан погледна леда страхливо. Крайно време бе да се престраши. Кейси вече се бе пързаляла със служителката, която се занимаваше с нейния случай, и с няколко други по-малки „сестри“. Сега стоеше и продължаваше да гледа Сюзан умолително.

— Предупредих те, Кейси, че не съм карала кънки от години, а и никога не съм била много добра. — Сюзан внимателно стовари тежестта върху едната кънка и леко се плъзна по леда. Усещаше краката си като гумени. Хвана се за ръката на Кейси се опита да пази равновесие, като нерешително се придвижи напред.

— Страхотно! — насърчи я Кейси и умело се плъзна встрани от нея, без дори да отлепя кънки от леда.

— Как го правиш?

Кейси не отговори, но Сюзан усети как усилиха темпото и се вляха в потока кънкьори, които обикаляха ринга.

— Виждаш ли, казах ти, че всичко ще бъде наред — усмихна се широко момичето. Очите й искряха, а страните й се бяха зачервили от студа. — А сега да се пързаляме назад.

— Не! — Сюзан беше открила нещо, което можеше да прави и не искаше да рискува. — Ти карай назад, а аз ще те следвам така…

Кейси плавно се обърна с лице към Сюзан и хвана за ръце своята „голяма сестра“. Сюзан беше сигурна, че така скоро и двете ще паднат или още по-лошо — ще налетят на някой кънкьор. Кейси не виждаше почти нищо зад себе си и само от време на време хвърляше по някой поглед през рамо. Въпреки това след две обиколки на ринга те все още не бяха налетели на никого. Още по-учудващо бе, че през цялото време, докато се пързаляха, Кейси не спря да говори. Сюзан се бе съсредоточила да пази равновесие и почти не слушаше малката си „сестра“.

— Чу ли ме, Сюзан? — повтори Кейси и се плъзна около Сюзан.

— Не, извинявай, не те чух. — Сюзан избягна сблъсъка с едно малко момиченце в зелена грейка, което като нея несигурно се движеше по леда.

— Попитах те, дали си чела книгата, която ти оставих, „Животът невинаги е такъв, какъвто изглежда“.

Сюзан кимна, като се надяваше Кейси да не продължи темата. Да, беше чела книгата и това я накара да изпита страхове, несравнимо по-силни от пързалянето с кънки. Но веднъж започнала, не можеше да спре и да остави книжката. Вниманието й бе така ангажирано с участта на нещастната жена, че накрая дори се разплака, когато героинята едва не умря, след като падна по стълбите. Въпреки че мъжът в книгата не приличаше на Марти, историята изостри лошите й предчувствия. Мисълта, че Кейси нарочно бе оставила книгата я накара да се почувства още по-неспокойна.

— Не мислиш ли, че съпругът има ужасен характер? — упорито продължаваше Кейси.

— Да, наистина — съгласи се Сюзан, като трескаво се мъчеше да измисли друга тема за разговор.

— Защо има толкова жестоки и подли мъже? И защо съпругите на някои от тях не ги напускат, а търпят унижения цял живот?

— Не знам, Кейси. Не мога да ти отговоря. — Сюзан огледа ледената пързалка с празен поглед, без да вижда кънкьорите. — Любов…

— Но как можеш да обичаш някого, който те наранява и те прави нещастна?

Сюзан бе попаднала в капан. Не можеше да отговори, защото не беше сигурна дали обича Марти и дали някога изобщо го е обичала.

— Някои неща наистина не могат да бъдат обяснени — отвърна тя и преди Кейси да успее да каже нещо, бързо добави: — Виж, искам да си почина малко. Отивам да седна на пейката.

— Ще дойда с теб — погледна я разочаровано Кейси, но Сюзан я прегърна с обич.

— Не, ти се пързаляй, а аз ще те погледам. — За нейно облекчение Кейси забеляза две познати „малки сестри“ и се насочи към тях.

Сюзан си проправи път до празните пейки, като отчаяно се мъчеше да не мисли за Марти. Тя седна и несъзнателно завъртя насам-натам диамантения пръстен.

— За сватбата ли мислиш? — седна до нея Джанет Сойер. — Кога беше големият ден? Извинявай, но забравих.

— Трети април — отвърна Сюзан механично и проследи с очи Кейси, която обикаляше ринга.

— Остават по-малко от два месеца! Когато моята сватба наближаваше, не бях на себе си. В един миг бях крайно ентусиазирана и едва сдържах емоциите си, а в следващия треперех от ужас — засмя се Джанет при този спомен.

— Наистина ли? Страхуваше ли се понякога? — Значи не само тя изпадаше в паника, помисли си Сюзан.

— Да, бях сигурна, че ще се спъна по алеята и че цветята няма да пристигнат навреме в църквата, че печеното, което бяхме поръчали за вечеря ще бъде прегоряло… Бях предвидила какви ли не усложнения и, повярвай ми, постоянно се тревожех за щяло и нещяло.

— Ами що се отнася до брака ти? — Сюзан зададе въпроса си възможно най-спокойно. — Тревожеше ли се, че не си направила най-правилния избор в лицето на Рон?

Джанет убедено възкликна:

— Не, нито за миг не съм се съмнявала! Бях толкова влюбена в него и все още съм. Не бих могла да си представя живота без Рон. И ти ли изпитваш същото към Марти?

— Да, да… Разбира се — замънка Сюзан, съзнавайки, че не казва истината.

— А Кейси ще бъде ли шаферка? — Джанет помаха с ръка на момичето и приятелките й, когато прелетяха покрай тях.

— Не, шаферки ще бъдат само двете сестри на Марти.

— Вероятно така е по-добре. Всъщност Кейси не изглежда много щастлива от предстоящото събитие. Докато се пързалях с нея разбрах, че въобще не е ентусиазирана от вашите сватбени планове.

— Да, права си, Джанет. Ревнува от Марти и се страхува, че когато се омъжа, няма да имам толкова време за нея. — Сюзан се мъчеше думите й да прозвучат колкото се може по-убедително. Знаеше, че Кейси изпитва неприязън към Марти, която ставаше все по-силна с приближаването на сватбата.

— Ще продължиш все пак да бъдеш нейна „голяма сестра“, нали? — попита Джанет разтревожено.

Сюзан се стресна от въпроса. Не можеше да си представи, че Кейси ще изчезне от живота й. Обичаше момичето с цялото си сърце и нищо не бе в състояние да ги отчужди една от друга. Кейси и Джед… Сюзан преглътна мъчително, когато си спомни за него — бяха заприличали на семейство — истинското семейство, каквото Сюзан никога не бе имала.

— Определено ще остана „голяма сестра“ за Кейси — рече Сюзан твърдо. — Много е важно за мен.

Джанет се засмя.

— Звучи много убедително.

— Надявам се.

— Ами тогава, след като си толкова съвестна „голяма сестра“ ще ти поставя една задача — хитро се усмихна Джанет. — От този момент нататък ти отговаряш за доставката на хотдозите и какаото. Нали трябва да похапнем след такова пързаляне. Всички запаси, включително и картофения чипс, са в малката зала отзад.

Сюзан се изправи със смях.

— Да си призная честно, благодарна съм ти, че ми намери извинение да се измъкна от тези кънки и отново да си обуя удобните стари обувки. Само ще кажа на Кейси къде отивам — сигурна съм, че няма да има нищо против, щом мисията ми е свързана с раздаването на сандвичи.

След няколко минути Кейси се присъедини към тях в залата за празненства, като не спираше да говори. За облекчение на Сюзан, тя обаче не спомена повече за прословутата книга. Докато похапваха хотдог, се впуснаха в разговори с други големи и малки „сестри“ и добре се забавляваха. Накрая всички искрено съжаляваха, когато празненството свърши.

Скоро пристигнаха пред дома на Кейси и Сюзан я прегърна на сбогуване:

— Беше много весело!

— Дори и пързалянето с кънки ли? — стрелна я момичето с дяволит блясък в очите.

Сюзан се засмя.

— Дори и то! — Тя погледна къщата. Дали Джед си бе вкъщи и какво ли правеше?

Кейси прекъсна мислите й.

— Трябва да тръгвам. — Тя отвори вратата на джипа.

— Знаеш ли, Кейси, мислех си… — Сюзан млъкна. За какво всъщност си мислеше? Че би искала да види Джед, но не можеше да го признае открито. — Помислих си дали да не си поръчаме пица, или нещо друго — довърши тя тихо. — А, да! Исках да видя и Лъки. Нали не си заета?

Кейси се разтревожи.

— Всъщност, няма да мога — погледна я тя неспокойно. — Бях се уговорила с Били да свършим някои неща. Не мога да ги отложа, искам да кажа…

Неудобството на Кейси се прибави към нейното собствено и Сюзан побърза да каже, макар и с нотка на разочарование:

— Няма нищо, Кейси! Ще го отложим за друг път.

— Благодаря ти още веднъж за днес! — рече момичето през рамо, докато изскачаше от джипа.

След това се втурна към къщата и Сюзан я проследи с поглед, докато не хлопна вратата зад себе си. Постоя още няколко минути на алеята с тайната надежда, че Джед ще се покаже, но уви, той не се появи. Неохотно обърна джипа и подкара към къщи, като непрекъснато се терзаеше. В каква ужасна бъркотия бе превърнала живота си! Бе отблъснала единствения човек, с когото можеше да си поговори и той да я разбере.

И последните й колебания бяха изчезнали, когато днес Джанет така разпалено говореше за силните чувства, които изпитва към своя съпруг. Тя не изпитваше нищо такова към Марти. Не беше сигурна и дали някога е изпитвала. Би се чувствала ужасно, ако развали годежа, но непростимо би било да се омъжи за някой, когото не обича. Трябваше да му съобщи решението си да скъсат, колкото е възможно по-скоро.

Няколко минути след като Сюзан се прибра, телефонът иззвъня. Тя чу гласа на Марти и потрепери. Преди да е успяла да каже нещо, той се впусна в дълги обяснения как нямало да може да дойде в неделя, защото се отваряла изключително изгодна сделка, от която щял да изкара много пари.

— Чудесно е, че чувам гласът ти — рече накрая той. — Липсваш ми. Толкова често те няма вкъщи, когато се обаждам.

— Съжалявам — извини се Сюзан хладно. — Искам да поговоря с теб…

— Утре. Щом приключа с тази сделка, ще ти се обадя. Какво ще кажеш да вечеряме заедно, утре в осем?

— Чудесно. — Не й беше приятно да вечеря с него, но ресторантът беше добро място да си поговорят. Не бе сигурна как ще реагира Марти и не искаше да са сами.

След като затвори телефона, тя се наведе и погали Лейди, която клечеше в краката й. Не изпита никакво съжаление за това, което се канеше да направи. Не изпита и вълнение, когато той й се обади по телефона, нито се зарадва, че ще го види по-рано от очакваното.

— Направих грешка, стара приятелко — каза тя и погали кучето по врата, — наистина голяма, но предотвратих друга — съдбоносна! — Лейди изскимтя и се погали в крака й. — Още един ден търпение, скъпа, и всичко ще свърши.

В неделя обаче нещата не се развиха според плановете и. Когато изкара джипа от алеята на Марта Гришам, тя погледна часовника си. Беше почти един след полунощ. Досега трябваше да е привършила вечерята си с Марти, да е развалила годежа и да лежи в леглото си. Вместо това прекара цялата вечер, акуширайки при раждането на един тригодишен дакел, на име Грета.

При други обстоятелства Сюзан никога нямаше да остане толкова дълго, не защото Грета не можеше да се справи сама, а защото госпожа Гришам — господарката й, бе изпаднала в паника. Синът на вдовицата бе обещал да дойде за голямото събитие, но плановете му ненадейно се бяха променили и това ужасно я бе разстроило. След третото й обаждане, се наложи Сюзан да поеме всичко в свои ръце докато малките кученца не се появят на бял свят.

Това й отне няколко часа. Сега вече знаеше всичко за трите деца на госпожа Гришам и деветте й внуци, включително за всичките им кучета, котки и хамстери. Може би, ако побързаше, щете да успее да поспи малко тази нощ.

Докато завиваше по Десета улица, тя си спомни за Марти.

Беше му звъняла десетина пъти, но никой не отговаряше. Сигурно е намерил бележката й на предната врата преди часове, и вероятно се е вбесил — още един довод за разваляне на годежа им. Той така и бе отказал да разбере, че работата й на ветеринар е денонощна и спешните повиквания съвсем не бяха изключения.

Сюзан въздъхна и погледна през прозореца. Смълчан, градът спеше и тя май беше единствената, която караше по тихите улици в този час. Толкова нетипично за град, помисли си тя, никакъв нощен живот. В Ричмънд, където Марти настояваше да живеят, беше по-различно.

Тъкмо завиваше покрай Поплар, когато фаровете й осветиха улицата и тя забеляза някакво движение. Удари спирачки и нечия изопната фигура замръзна заслепена пред предното стъкло, Сюзан забрави за Марти, за Ричмънд и за всичко друго и изскочи от джипа.

— Кейси! — извика тя изумено. — Кейси, какво правиш тук?

Огледа се и изчака, докато момичето нерешително се показа иззад един вечнозелен храст в съседния двор. Не изглеждаше ранена или изплашена, само изненадана — значи не й се бе случило нищо лошо. Тогава Сюзан забеляза лентите тоалетна хартия, които се спускаха от клоните на голямото дърво от другата страна на улицата. Тя с усилие потисна усмивката си.

— Не е ли малко късничко да си навън? — попита тя, когато малката й „сестра“ се приближи.

— Моля те, изгаси фаровете и не вдигай толкова шум — прошепна Кейси. — Ще събудиш някого!

Сюзан се върна в джипа и изгаси фаровете и мотора. Явно срещата бе много неочаквана и за двете.

— Е, Кейси — каза тя възможно най-сериозно, — може би все пак ще ми кажеш какво става тук?

— Не виждаш ли? — посочи тя дървото. — Мисля, че добре се справихме.

Сюзан никога не беше виждала подобно нещо.

— Осъзнаваш ли на какво ще заприлича дървото, когато утре завали?

— Да — отвърна Кейси гордо. — Тоалетната хартия ще залепне по клоните. Така им се пада на собствениците!

— Кейси!

— Ами, да. Нямат никакво право да преследват госпожица Хеникър и да се опитват да я изгонят.

Значи така… Ето каква била работата. Сюзан се огледа, но не забеляза жива душа наоколо.

— Сама ли си?

Кейси почти бе изрекла „да“, когато все пак отклони поглед и смутено измърмори:

— Не… Били е с мен.

— И смятате, че това е начинът да отмъстите на противниците на Маргарет Хеникър? Какво стана с контра петицията?

— О, и този въпрос сме задвижили! Дори „онези“ снизходително ни похвалиха, че било „умно“.

Да, всичко се изясняваше. Децата бяха се опитали да играят по правилата и в отговор бяха им се подиграли. Затова те отвръщаха на наглостта по подобаващ начин. Поне не разрушаваха нечия собственост, както много други биха постъпили.

— Как мислиш, че би реагирал баща ти, ако научи за това, Кейси?

Момичето отвори широко очи и я погледна уплашено.

— Няма да му кажеш, нали? Той ще ме убие!

— Съмнявам се.

— Не, ще го направи. Моля те, не му казвай! Ако открие, че съм излизала през нощта, знаеш какво ще си помисли. Моля те, Сюзан!

Баща й сигурно щеше да се разгневи. Сюзан се затрудни как да постъпи. Ако кажеше на Джед, щеше да изгуби доверието на Кейси, а от друга страна не можеше да позволи две тринайсетгодишни деца да продължат да се разхождат по улиците посред нощ. Освен това не бе се срещала с Джед повече от две седмици, откакто му каза, че не желае да го вижда никога повече. Още съжаляваше за думите си.

— Ще ти предложа нещо, Кейси. Закарвам ви с Били у дома и засега няма да споменавам на никого, ако ми обещаете, че няма да се повтори. Съгласни ли сте?

— Да! Благодаря ти, Сюзан! — изрече Кейси с облекчение и се усмихна. — Снощи купихме тоалетна хартия и ни остана за още едно дърво. Дали да не я оползотворим?

— Прекалявате! Качвайте се в джипа и двамата!

Значи затова Кейси толкова бързаше след празненството с кънките! Сюзан си даде сметка, че не бива да се предоверява на деца.

Явно Кейси беше убедила Били, че тайната им ще бъде запазена, защото по пътя към къщи те оживено обсъждаха подвизите си. Сюзан се надяваше да е взела правилно решение. Все пак трябваше да поговори с Джанет и то скоро. Инспекторката винаги я изслушваше внимателно и й даваше добри съвети. Сюзан се усмихна. Трябваше да бъде благодарна на агенцията „Големи сестри“.

Загаси фаровете, преди да наближат къщата на Кейси и докато децата си прибираха нещата от багажника, тя им каза твърдо:

— Нали разбрахте, вашата част от споразумението е да не обвивате повече дървета с тоалетна хартия или някаква подобна гадост? — И двамата кимнаха. — Наистина съжалявам за отношението към Маргарет Хеникър, но ще измислим нещо по-добро.

— Разчитаме на теб — рече Кейси и се поколеба за миг, преди да добави: — Няма нужда да ме чакаш да вляза.

— Напротив…

— Ами, ъ-ъ-ъ…

Били се изкикоти.

— Всъщност, аз се покатервам по дървото и право в спалнята. Така става по-тихо.

Сюзан знаеше, че трябва отново да смъмри Кейси, но не го направи.

— Все пак ще изчакам. Това ще е последното ти среднощно излизане, нали?

— Да, може би… — уклончиво отвърна Кейси.

Колата на Марти беше паркирана на алеята пред дома й, когато се прибра. Устата й пресъхна. Нямаше никакво желание да разговаря с него. Чувстваше се ужасно уморена, а той вероятно бе вбесен. Марти отвори вратата на колата си и излезе, щом тя паркира. Просто нямаше избор. Трябваше да проведе разговора.

Сюзан излезе от джипа и той бавно се приближи.

— Марти, опитах се да ти се обадя…

— И каква история ще ми предложиш този път? — ехидно процеди той.

Сюзан отстъпи една крачка.

— Не намери ли бележката? Имах спешен случай в Смитън, кучето на една вдовица имаше нужда от помощ.

— Да, очаквах подобно извинение. Не можа ли да измислиш нещо друго?

Присвил злобно очи, той пристъпи към нея. Сюзан се вцепени от страх. Наистина беше разгневен и изобщо не й вярваше.

— Марти, отидох в къщата на госпожа Гришам около седем часа. Опитах се да ти се обадя, но те нямаше вкъщи.

Той светкавично се спусна и я сграбчи за ръцете.

— По дяволите! Подозирам къде си била, но искам да го чуя от твоята уста. — Пръстите му се впиха в ръцете й и тя усети силна болка.

— Марти, спри! Боли! — Опита се да се измъкне от безмилостната му хватка, но не успя.

— Кажи ми истината! — просъска отново той.

Болката беше толкова непоносима, че Сюзан едва успя да проговори.

— Марти, казвам ти истината! Бях в къщата на госпожа Гришам…

— Не ми ги пробутвай тия! Била си с него, нали?

В първия момент Сюзан не разбра за кого й говори. После си спомни, че Марти я бе предупредил да стои далеч от Джед.

— Да не би да говориш за Джед?

Щом произнесе името, ръката му изплющя върху бузата й и Сюзан падна на колене. Той се надвеси над нея, изкривил устни в сатанинска усмивка.

— Сигурно си мислиш, че ще ти се извиня, но този път грешиш! Заслужи си го. А сега, хайде да влезем в къщата. И никога повече не си го позволявай!

Сюзан се изправи разтреперана, главата й пулсираше от болка. Марти обви с ръка талията й и я отведе до верандата. Тя усещаше как гневът му отшумява и той я притиска до себе си по познатия начин сякаш нищо не се е случило. Докосна пламналата си буза и с облекчение откри, че не кърви.

— Ще ти приготвя малко лед, за да не подпухне — каза той, когато се изкачиха по стълбите на верандата.

Сюзан отключи предната врата и я открехна малко, но вместо да влезе, се обърна към Марти. Мислите й бяха се прояснили, въпреки че усещаше пулсираща болка от лявата страна на главата си. Тя погледна мъжа, който стоеше пред нея. Тялото му беше отпуснато, вълнистата коса — леко разбъркана, а очите — кристалносини. Вече не можеше да я заблуди с привидно спокойната си външност, защото бе прозряла истинската му същност.

— Всичко свърши, Марти — каза тя меко.

— Какво каза?

Тя се поколеба дали наистина не я е чул, или просто не приема думите й.

— Казах, че всичко свърши! Не искам да се омъжа за теб. — Тя свали годежния пръстен от лявата си ръка и му го подаде.

Марти се намръщи и я изгледа невярващо.

— Не, не искаш да кажеш това. Знам, всички изпитват страх преди сватбата…

— Не, Марти, нищо няма да излезе. — Тя търпеливо държеше пръстена в протегнатата си ръка, но той не й обърна никакво внимание.

— Хайде, гълъбче, да влезем в къщата и да си поговорим. — Марти пристъпи към нея и нежно я хвана за лакътя. — Помисли си, всичко е готово. Църковната церемония е уговорена, роклята е ушита, а поканите ще пристигнат всеки момент. Вчера дори поръчах тортата! Не можем да се откажем.

— Марти, съжалявам, но…

Той не я остави да довърши.

— Щом това не те трогва, тогава си помисли колко много те обичам. Не ти го казвам толкова често, колкото бих искал… Напоследък се заредиха все изтощителни пътувания, но невинаги ще е така. Ще видиш. — Той й се усмихна и я погледна умоляващо. — Нека да влезем вътре и да поговорим.

Сега той наистина изглеждаше очарователен, но Сюзан не изпита никакво колебание. Подпряна на рамката на вратата, тя усети как бузата й пулсира от болка и отокът се увеличава с всяка измината минута.

— Няма за какво да говорим, Марти. Не мога да понасям повече изблиците ти на ревност. Вземи си пръстена и се махай!

Ръката му стисна лакътя й и очите му я пронизаха с хладна жестокост. Стори й се отвратителен на светлината, идваща откъм антрето.

— Заради него, нали, точно както подозирах? — повиши той глас и Сюзан дочу заплашително ръмжене от вътрешността на къщата. Опита се да се освободи, но не успя. — Развратничиш насам-натам и после имаш наглостта да ме лъжеш. — Ръцете му посегнаха да стиснат гърлото й — Ще те науча аз теб!

— Марти, недей… — Ала пръстите му се сключиха около шията й и дъхът й секна. Ръмженето отвътре стана страховито, но Марти сякаш нищо не чуваше. Сюзан протегна крак и вратата леко се отвори. Лейди се промуши за миг и се нахвърли върху него, като заби зъби в ръката му. Това го накара да отслаби хватката си и не устоял на напора на животното, да се строполи назад. Изпаднал в ужас, той заудря сляпо Лейди, но зъбите на кучето останаха впити в плътта му.

— Лейди, остави! — изкрещя Сюзан и викът й проряза нощта. Хвана кучето за нашийника и го дръпна. Ала то продължи да ръмжи глухо и оголило зъби, да не изпуска Марти от поглед. — Добро момиче, добро… — повтаряше Сюзан и се опитваше да я успокои, като я потупваше по врата. Погледна Марти и той й се стори безкрайно чужд, сякаш никога не бе го познавала. — Пръстенът е ей там, долу — посочи тя към пода, — вземи го и никога повече не се връщай тук!

Ръката му висеше безчувствено и от раните му капеше кръв. Той се изправи, грабна пръстена и го мушна в джоба си.

— Това не е последната ми дума! — закани се той.

Лейди изръмжа и се спусна към него, въпреки че Сюзан я държеше за нашийника.

— Много добре ме чу, Марти! Няма какво повече да си кажем. Този път спрях Лейди, но следващия едва ли ще го сторя.

Тя се обърна и понечи да влезе, но Лейди не помръдна. Останаха така на прага, докато колата му не профуча по алеята и светлините на фаровете не изчезнаха в тъмнината. Едва тогава Лейди се успокои и двете се прибраха вътре.

Сюзан още не можеше да овладее треперенето си, а удареното място продължаваше да пулсира. Тя се свлече на колене насред антрето. Лейди я подуши и облиза лицето й. Едва тогава усети, че и кучето трепери.

— Ти ме спаси, стара приятелко. — От очите й бликнаха сълзи на благодарност и тя погали вярното животно. — Бог знае какво можеше да направи този злодей, ако не беше ми се притекла на помощ.

Остана така известно време вцепенена и неспособна нито да мисли, нито да се помръдне в тихия коридор, прегърнала Лейди, докато адската болка в лявата половина на главата й не я застави да се затътри към кухнята за лед. Не искаше нищо друго, освен да си легне, да заспи и да забрави.

Лейди я последва в спалнята, без да я изпуска от поглед, докато не съблече дрехите си и не си сложи старата фланелена нощница. Когато си легна, покрила страната си с торбичка лед, Лейди се отпусна до леглото.

 

 

Сюзан спа неспокойно през няколкото часа до разсъмване. От време на време се събуждаше и погалваше Лейди.

— Спи, спи, стара приятелко. Всичко свърши — промърморваше тя и Лейди изскимтяваше тихо.

Когато се събуди на следващата сутрин, в първия миг й се стори, че е сънувала кошмар, но болката в главата й напомни, че всичко е истина. Чувстваше се отпаднала, но си взе един хубав душ и чак тогава се осмели да застане пред огледалото. Занемя — едва се позна. Там, където Марти я бе ударил, бузата й бе подпухнала и жълто-синкава. А по шията и ръцете й имаше пурпурно синкави следи от пръсти. Все още не можеше да разбере как един мъж, който постоянно бе повтарял колко я обича, може да й причини това. Не изпитваше омраза, нито гняв, само огромно чувство на облекчение.

Тя облече сиво памучно поло и се опита да прикрие следите по лицето си с грим. После отиде в кухнята заедно с Лейди и приготви закуска и за двете. Спомни си за предупрежденията на Джед и за книгата на Кейси. Как те бяха усетили заплахата, а тя не? Може би още щеше да живее в заблуда и колебания, вярвайки, че нещата ще се оправят. Стомахът й се сви, когато си спомни колко близо бе до фаталната крачка. Помисли да се обади на Джед, но бързо се отказа. Не искаше да вижда нито него, нито Кейси, нито който и да било друг. Имаше нужда да остане сама и да се опита да възстанови душевното и физическото си равновесие. След това щеше да мисли как да подреди живота си.

Отложи по телефона визитите си за следващите няколко дни, които имаше в околностите на градчето. Избягваше да се вижда с познати. Обади се на Кейси и й съобщи, че е хванала някакъв грип и тя не бива да идва, за да не се зарази. Ненавиждаше се заради лъжата, която трябваше да повтаря всеки път, когато Кейси се обаждаше. Не беше в състояние да говори с малката си „сестра“ за случилото се, а знаеше, че Кейси веднага ще забележи следите от побоя по лицето й.

В началото Сюзан гледаше смутено всеки, който се появеше в клиниката, и се колебаеше дали да вдигне слушалката, когато звънеше телефонът, да не би да е Марти. Но дните минаваха и той не направи никакъв опит да се свърже с нея. Сюзан започна да се успокоява. Поне бе имал доблестта да приеме факта, че връзката им е приключила. Лейди постоянно бе с нея, следваше я непрекъснато и не я изпускаше от поглед нито за момент. До петък Сюзан почти се бе възстановила и се чувстваше добре, когато следобеда в клиниката влезе Джанет. Зарадва й се много.

— Бях наблизо и реших да се отбия да видя как си — рече Джанет.

Сюзан остави хирургическите инструменти, които се канеше да стерилизира.

— Чувствам се отлично — отговори тя с усмивка.

— Наистина ли? — Джанет се намръщи. — Кейси каза, че си била болна цяла седмица и не си й позволявала да идва. Тревожи се за теб.

— А, това ли… — Сюзан пое дълбоко дъх. Беше забравила за това. — Наистина се чувствам много по-добре. Някакъв досаден грип.

Без да си сваля сакото. Джанет седна на стола до бюрото на Сюзан.

— Всичко ли е наред, скъпа?

— Да, просто… — Беше й дошло до гуша от лъжи, а и знаеше, че не се справя добре. — Миналата неделя развалих годежа си. Бях много разстроена и имах нужда от време.

Джанет кимна съчувствено.

— Съжалявам.

— Не вървеше на добро… — Сюзан млъкна. Джанет сигурно не бе забелязала следите по лицето й, скрити под слой пудра и руж, или ако ги беше забелязала, не спомена нищо от деликатност.

— Понякога раздялата е по-доброто решение… — Джанет се поколеба, преди да продължи. — Говорихме веднъж с Кейси за Марти. Усетих, че не го харесва.

Сюзан отиде до бюрото и седна, като се чудеше как инстинктите на едно тринайсетгодишно момиче се бяха оказали по-силни от нейните.

— Знам. Ще й се обадя утре. Мисля, че вече съм готова да я видя. — Тя погледна Джанет и изведнъж се сети, че не се е показала достатъчно гостоприемна. — Защо не си свалиш сакото? Искаш ли сода или кафе?

Джанет поклати глава.

— Благодаря ти, но аз наистина само минавах. Вече трябва да се връщам на работа. — Тя се изправи и погледна Сюзан. — Само още нещо. Кейси каза, че напоследък и баща й е много разстроен — нервен и раздразнителен. Настроението му се променило, след като бил при теб миналата седмица.

— Наистина ли? — Външно Сюзан не показа нищо, но вътрешно се развълнува. Сигурно беше заради разговора им за Марти, когато се върна от Ричмънд. Джед бе уважил желанията й и остана настрана, но явно не бе се примирил.

— Просто се чудех дали няма някакви неприятности, които могат да се отразят зле на Кейси — продължи Джанет.

Сюзан се поколеба.

— Имахме неприятен разговор — призна накрая тя. — Различия в мненията. Сега осъзнавам, че не бях права. Още не съм го казала на Джед…

— А може би трябва — посъветва я Джанет и понечи да си тръгне. — Кейси каза, че изглеждал много нещастен.

Сюзан се изправи.

— Благодаря ти, че ми каза.

Джанет незабавно си тръгна, без да иска повече обяснения. Сюзан затвори вратата и веднага набра номера. Вече бе готова да каже на Джед какво се е случило и да говори с Кейси. Затваряше тази страница от живота си и продължаваше напред.

Телефонът дълго звъня, преди Сюзан да осъзнае, че в къщата няма никой.

— Е, стара приятелко — каза тя на Лейди, която стоеше до нея в очакване, — ще ги потърся пак по-късно. Тъкмо ще ида до бакалията, ако не искаме и двете да останем без вечеря.

Когато тръгна, Лейди остана до вратата и излая, а Сюзан осъзна, че от цяла седмица насам за пръв път излиза някъде и то без кучето си. Повтори си наум да купи кутия кучешки бисквити.

Магазинът беше препълнен с хора, които използваха петъчния следобед, за да напазаруват и Сюзан прекара повече от час, докато избере храни и изчака опашката на касата. Беше огладняла и забърза по стълбите с пълни чанти. Щяха да вечерят, реши тя, после да потичат, преди да се стъмни или да поиграят на фризби зад къщата. От доста време не бе играла с Лейди и знаеше, че на кучето му липсва това удоволствие.

— Ето, Лейди! Хайде, момичето ми — извика тя, след като остави портмонето си на масичката в хола и окачи якето си.

Не получи отговор, никой не я посрещна с лай, не чу дори шум от лапите на Лейди по дървения под. Кучето не бе се отделяло от нея дори за минутка през последната седмица. Странно…

— Хайде, Лейди — извика тя по-силно. Може би беше заспала и не бе чула звука от отварянето на вратата. Влезе във всекидневната. Лейди обичаше да си поспива пред камината. Но сега я нямаше там. В този миг Сюзан чу приглушено изскимтяване откъм кухнята и сърцето й потръпна от ужас. Тя се затича по посока на звука. — Не! — извика и блъсна вратата.

Черният лабрадор отчаяно се мъчеше да се задържи на крака и да пристъпи към нея. Цялото му тяло трепереше, а от устата му се точеха лиги.

— Господи, не! — Сюзан се хвърли към Лейди, точно когато животното се строполи на пода. Едва дишаше. Тъмните, му кафяви очи бяха устремени към нея в няма молба за помощ. Сюзан незабавно прегледа венците му, които бяха загубили розовия си цвят и бяха станали тъмносиви. Сърцето му биеше забавено и неравномерно, очите му започваха да се изцъклят. Бързо в клиниката… Кислород… Системи… Мислите на Сюзан трескаво препускаха, но когато вдигна Лейди, кучето изпусна една тежка въздишка и клюмна безжизнено в ръцете й.

Сюзан коленичи, все още прегърнала Лейди, и зарови глава в меката козина на любимото си животно.

— Не! — изстена тя. — Не, не, не… — Ридания разтърсиха тялото й и сълзи измокриха меката козина на Лейди.