Пени Джордан
Срещу вятъра (9)

Девета глава

Толкова дълго беше се молила шестте месеца от престоя на Мат да изтекат бързо, а сега отчаяно се вкопчваше за мъничкото останало време. Не искаше той да си тръгва. И все пак още й беше трудно да понася присъствието му. Всеки път, щом я погледнеше, щом влезеше в стаята, където беше тя, цялото й тяло изтръпваше от напрежение.

Ако случайно я докоснеше, когато й помагаше в домакинските задължения, тя се чувстваше едновременно в ада и рая. Отчаяно се страхуваше да не издаде колко й е трудно да избягва присъствието му.

Емили отслабна, кожата на лицето й стана почти прозрачна. Мат виждаше всичко това, тревожеше се и ругаеше наум този неин годеник, който я бе изоставил да се мъчи така. Сърцето го болеше, щом погледнеше изтерзаното й лице. Едва се удържаше да не я прегърне. Опитваше се да прекарва свободното си време в градината, за да може работата да излекува болката в душата му.

Бяха изминали три месеца, откакто Мат живееше в къщата. Един ден Емили тръгна към Оксфорд за обичайното пазаруване. Отказа предложението на Мат да я придружи. Не й се искаше да се подлага на изпитанието да бъде близо до Мат дори в толкова обикновена ситуация като пазаруването по магазините.

Мат я наблюдаваше как потегля с колата. Много му се искаше да й помогне по някакъв начин да се отърси от отчаянието… Дали нямаше магия, която да я накара да спре да обича Травис и да се влюби в него, мислеше си той.

Не беше честно тя да харесва него, да го желае така силно, а да обича друг. Всяка нощ в леглото той мъчително се бореше с копнежа да я държи в прегръдките си. Но тя го беше помолила, беше се отказала от всякаква друга защита, освен искреното признание, че не би желала да наруши обещанието си пред другия.

Мат работеше в градината, когато дочу шума на пристигаща кола. Първо помисли, че е Джон, който беше на гости на някакъв приятел. Но после видя как от колата излиза висока и енергична руса жена с буйна коса и широка приятна усмивка.

— Здравей, аз съм Грейси — представи се тя, приближавайки към него, и насмешливо добави: — Сестрата на Емили. — После се обърна към колата и протегна ръка към един още по-висок рус мъж, който тъкмо се измъкваше отвътре. — А това е Травис, моят годеник.

Тя не гледаше към Мат, когато изрече тези думи. Той беше благодарен, че стана така. Чу я да разправя нещо за пристигането им в Англия предишната вечер и решението им да изненадат Емили.

— Но къде е тя? — попита Грейси.

— Ами… на пазар. — Мат усети напрежението в гласа си, а не можеше и да откъсне очи от мъжа до нея. Любезното и дружелюбно изражение на Грейси се промени и тя изпитателно го изгледа:

— Ти си Мат Слейтър, нали? Емили спомена, че живееш тук — рязко зададе въпроса си тя.

Мат безмълвно кимна. После, противно на доброто си възпитание, подхвърли:

— Сгодени сте… Откога?

Долови как Травис се намръщи и тръгна към него. Грейси сграбчи ръката му и спокойно отвърна:

— По Коледа. Запознахме се, когато бях в Австралия.

Сега пък Мат смръщи вежди. Какво, по дяволите, ставаше тук?

— Емили не беше ли в Австралия заедно с теб? — попита той, чудейки се дали пък Емили не е ходила да види сестра си.

— Емили? В Австралия? — Грейси се смая. — Боже мой, не, разбира се. Емили мрази да пътува. Ненавижда пътешествията и го обяснява с това, че рядко виждахме родителите си, докато бяхме малки. Най-много да я накараш да пропътува разстоянието на север, за да види мама и татко. Не, Емили обича да се установи някъде и да не мърда. Но кога ще се върне тя?

— Да се върне? — Мат трудно успяваше да се съсредоточи.

Травис очевидно беше ядосан. Не му харесваше начинът, по който Мат разпитваше Грейси. Имаше нещо объркано и неприятно тук.

Мат осъзна, че няма да му се удаде да измъква информация така, особено пред този огромен и сърдит австралиец. Трябваше по някакъв начин да обясни любопитството си. Мразеше да обсъжда личните чувства на хората, а и своите собствени. Страхуваше се и да рискува, за да не загуби Емили, а не искаше да издава и отношението си към това объркано положение.

Но той смело изгледа и двамата, а после тихо каза:

— Слушайте, знам, че сигурно ще ви прозвучи идиотски, но трябва да ви кажа нещо. И то преди да се е върнала Емили. — Мат забеляза загрижеността, проблеснала в очите на Грейси, както и жеста на Травис, който стисна ръката й, сякаш да я защити. — Не, няма нищо лошо. Емили е добре. Само дето… Всъщност защо не влезем? Ще направя чай и ще поговорим.

 

 

Половин час по-късно Грейси не можеше да скрие удивлението си.

— Емили да се преструва, че е сгодена за Травис? Но защо? Какво, по дяволите, си й сторил?

— Любих се с нея — призна Мат и Грейси сякаш изведнъж разбра.

Травис също. Грейси стана. Тя беше доста по-висока от Емили, но все пак много по-дребна от Мат. Но сега имаше нещо застрашително в стойката й, докато вървеше срещу него, разярена като лъвица, която защитава малкото си.

— Какво си направил? — заплашително го попита тя.

— Любих се с нея — твърдо отвърна Мат и решително добави: — Все пак тя е жена, а не дете.

— Но е и моя сестра — каза Грейси. — Тя водеше много затворен живот. Имаше някакъв младеж в университета. Тя даже си беше избрала рокля за сватбата, когато разбра, че той само я използва. Може и да е по-голямата, но е много уязвима… и стеснителна. Изобщо не мога да си представя, че ти е позволила да направиш това, а после те е излъгала, че е сгодена. Трябва да й е било твърде неприятно.

— А може и да е точно обратното — тихо се намеси Травис.

Мат го погледна с благодарност.

— Мисля, че тя ме обича, а и аз съм влюбен в нея — рече той, разкривайки без колебание чувствата си. — Но нещата така се объркаха… А ако сега й кажа, че съм разбрал за лъжливия годеж, а после й призная, че я обичам, тя няма да ми повярва. Емили е твърде неуверена в себе си. Трябва да спечеля доверието й. И мисля, че вече знам как.

Той продължи да обяснява, а Грейси и Травис слушаха. После тя го прекъсна, но враждебността й явно се беше стопила:

— Не съм убедена, че трябва да приема това. И ако не успееш да ме убедиш, че Емили няма да страда…

— Ако тя не беше ме излъгала, всичко това нямаше да е необходимо — мрачно рече Мат. Той се досещаше какво беше накарало Емили да постъпи така, но все пак не можеше да преглътне болката, която бе причинила и на двама им.

Той излезе от кухнята с подноса за чай, а Грейси го настигна в коридора и тихо попита:

— Ти наистина я обичаш, нали, Мат?

— Да — отвърна той. — Иначе не бих постъпил така.

 

 

Оксфорд гъмжеше от хора, в супермаркета беше горещо. Емили се обърка и се нареди погрешно на друга опашка, едва се добра до колата и с мъка шофира до къщата на чичо Джон. Беше ужасно изморена и изнервена.

Пред погледа й попадна непозната кола, паркирана отпред, и младата жена се намръщи. Реши да не обръща внимание и тръгна към кухнята, като едва мъкнеше пакетите с покупки. Каква беше изненадата й, когато там откри сестра си, Травис и Мат, които весело се смееха, сякаш се познаваха от сто години. Прииска й се да захвърли пакетите по тях и да избухне в сълзи.

Щом я забелязаха, тримата се втурнаха да поемат покупките, а тя се почувства като пигмейче, заобиколено от гиганти и вместо благодарност, сърдито рече:

— Мога да се справя и сама. И без това си ги донесох от колата.

Тя видя как Грейси учудено повдига вежди и това я накара да се изчерви от смущение. Нямаше причини да се държи така нелюбезно.

— Трябваше да влезеш и да накараш Мат да внесе пакетите — каза й Грейси. — И, Боже мой, защо имаш годеник, като не му даваш възможност да се погрижи за теб? Травис е незаменим в това отношение.

В този миг Емили изпусна един пакет и дори не забеляза, че Мат успя да го подхване. Стоеше и недоумяващо се взираше в сестра си. За какво, по дяволите, говореше Грейси? А и защо беше тук? Ами Травис? О, Боже!

И тя изведнъж се сети. Пребледня, а очите й се разшириха от ужас. Това не убягна на Мат и той едва потисна желанието си да я прегърне. Но вече беше решил да продължи играта докрай. Иначе тя нямаше да му повярва, че я обича още от първия миг, когато я взе в прегръдките си.

Той се усмихна, прегърна я през раменете и каза:

— Боя се, че пръв съобщих новината за нашия годеж на сестра ти, мила.

Емили го изгледа недоумяващо. Защо беше измислил подобно нещо? Дали вече знаеше, че го е излъгала?

Присъствието на Грейси й подсказваше, че Мат сигурно вече е разбрал. Емили продължаваше да чака, неспособна да помръдне или да проговори. Но вместо отвращение и неприязън, в очите на Мат струяха топлота и разбиране. Тя бе на път да се разплаче.

— Горката — долетя отнякъде гласът на Мат. — Не трябваше да те пускам сама до Оксфорд. Изтощена си. Сядай, сега ще ти направя чай.

И докато се опомни, някой я настани на стола до масата, а Грейси и Травис застанаха до нея.

— Не искам чай — опита да възрази Емили. Имаше нужда от друго питие. Дори две. Какво ставаше, по дяволите? Дали ако затвори очи и после ги отвори, всичко ще се окаже само лош сън?

Чу Грейси да казва „колко е прекрасно, че си се сгодила“ и как сега „предстоят две сватби наведнъж“.

Емили потръпна и погледна ръката си, сякаш очакваше, че на пръста й се е появил отнякъде и годежен пръстен. Никога не й беше харесвала Алиса от Страната на чудесата, но сега започваше да й съчувства.

— Не, никаква двойна сватба — чу се да изрича, а пред очите й се появи някакъв абсурд — как двете с Грейси вървят към олтара заедно. По-точно как подтичва, за да настигне високата си сестра.

Отнякъде отново долетя гласът на Мат:

— Съгласен съм с Емили. Освен това ако вие още не сте определили дата за сватбата, то ние с Емили сме решили да се оженим през юни.

Юни… Емили не можеше да повярва на ушите си. Дотогава имаше само две седмици.

— Юни… Но мама и татко още няма да са се върнали от Бразилия — каза Грейси.

Емили се мъчеше да проумее какво става. Някой, може би Травис, й подаде чай. Тя жадно преглътна. Грейси продължаваше да обсъжда нещо за сватбите, а, Мат абсурдно отговаряше, че не може да чака повече Емили да му стане съпруга, а и как тя самата има романтичното желание да се омъжи през юни, а това означава, че точно тогава ще го направят и нито дума повече.

— А това ме подсеща, скъпа, че още не си решила каква ще бъде роклята — обърна се той към Емили. — На мен ми се иска да е сатен или шифон с прекрасна старинна дантела.

Погледът му я изгаряше. Младата жена не можеше да повярва на ушите си. Сви юмруци и й се прииска да закрещи. Главата я болеше, чувстваше се като в пиеса, в която само тя не си знае ролята. Не можеше да разбере защо Мат не се интересуваше, че го е излъгала за годежа си с Травис, а и от къде на къде тя самата сега се оказа сгодена за него.

Сгодена за Мат. Тръпката, преминала по тялото й, накара Мат да закопнее да я прегърне.

Да го обича. Дали той не се заблуждаваше, или и двамата нямаха смелостта да разкрият чувствата си след онази нощ?

— Емили, надявам се, че ще ни настаниш тук за няколко дни — каза Грейси. — Искаме да поразгледаме наоколо, преди да пристигнат родителите на Травис. Мат е на мнение, че няма проблем да останем. — Тя направи гримаса и добави: — А пък заради чичо Джон, може и на нас да приготвиш отделни стаи, както сте направили и вие с Мат.

Тя не обърна внимание на въздишката на Емили. Мат също се престори, че не забелязва напрежението й.

— Хайде, ела да ми покажеш къде да се настаним — не й даваше мира Грейси. — Пък и да ми разкажеш какво става тук — весело добави тя. — Защо не си ми съобщила за годежа?

— Стана доста неочаквано — подхвърли Мат.

Емили се изправи и усети, че краката й се подкосяват. Опита да заобиколи Мат, който стоеше пред нея, но връхлетя право отгоре му.

Той протегна ръце и тя в миг се озова в прегръдката му. Познатата топла мъжка прегръдка. Идеше й да се отпусне и да заридае като дете на гърдите му.

Тогава усети, че наистина се е облегнала върху му, а едната му ръка нежно гали врата й, сякаш да отпусне напрегнатите мускули.

Почувства дъха му в косата си, когато той сведе глава и пошепна:

— Не се бави, мила. Нямам търпение да ти покажа какво съм направил в градината.

Тя вдигна очи и забеляза как учудено я гледа Грейси. После внезапно се изчерви.

— Двамата с Емили обичаме да работим в градината. А с тази тук не беше лесно да се справим. Но така се влюбихме в нея, та се надяваме чичо Джон да ни продаде мястото, след като се оженим.

Емили бе шокирана, макар че останалите сякаш не забелязваха изумлението й. Какво говореше Мат? За миг сърцето й се преобърна от радост и вълнение. Тя си беше мечтала тази къща да бъде неин дом. Нямаше представа какво става в момента, но щеше да поиска обяснение от Мат, щом останеха сами.

Но първо трябваше да заведе Грейси горе и да й покаже свободните стаи. Лицето й пламна, когато чу Мат да пошепва зад гърба й достатъчно ясно, за да чуят и Грейси, и Травис:

— Колкото по-бързо се оженим, толкова по-добре. Грейси е права, омръзна ми да те оставям сама и да се прехвърлям в друго легло.

На Емили й се искаше да потъне в земята от срам. Защо, по дяволите, бе подхвърлил тази забележка? Не се ли досещаше… Какво? Че сестра й я познава достатъчно, за да не повярва, че би допуснала такава близост с някого, в когото не е дълбоко влюбена и чиято любов на свой ред приема.

Да говори за сватба, ако иска, но той започна твърде убедително да лъже. Дори тя за малко да повярва… Но Грейси рано или късно щеше да разбере истината.

Беше се отправила към вратата, когато Мат нежно я привлече към себе си и я целуна по слепоочието. Тя едва потисна желанието си да го прегърне. Зави й се свят, когато го чу тихо да прошепва:

— Ела в градината веднага щом успееш. Всичко ще ти обясня.

Значи имаше обяснение. Емили не можеше да си представи какво би било то. Замислено поведе Грейси нагоре по стълбите. Още щом останаха сами, Грейси я хвана през рамената и закачливо каза:

— Колко си потайна, Еми… Толкова писма, а нито един ред за това, което става тук. Е, вярно, че непрекъснато споменаваше Мат, но трябваше да чета между редовете, за да се сетя.

Да чете между редовете ли? Емили се изчерви. Какво пък толкова я бе издало? Тя не знаеше, че Грейси украсява нещата, следвайки инструкциите на Мат.

Бледото и измъчено лице на Емили накара Грейси да се почувства виновна. Та сестра й вече бе страдала заради един мъж. Тя се поспря на средата на стълбите и се обърна към Емили, която се почувства съвсем като джудже.

— Харесвам го, скъпа, а е очевидно, че той те обожава. Но ти нищо не продумваш и изглеждаш така притеснена. Обичаш го, нали?

Сега имаше възможност да обясни, че не разбира това, което става, че те двамата с Мат изобщо не са сгодени. Това бе шансът й, но защо не се възползва от него? Защо от устата й се изплъзнаха думи, в които имаше толкова истина:

— Да. Да, обичам го.

Грейси щастливо й се усмихна, успокоена, че всичко е наред.

— Е, това е прекрасно. Хайде сега да ми покажеш стаите. Горкият Травис. Няма да му хареса да спим отделно. Твоят Мат сигурно е светец. Не се учудвам, че иска сватбата да е по-скоро. Първо в църквата, разбира се, после ще отидем у дома. Слушай, така и така ни е на път с Травис, защо да не ти запиша дата? Мат каза, че се надявате на няколко свободни дни, въпреки че не искате да оставяте чичо Джон. Можем лесно да…

— Не — задавено промълви Емили, с което накара Грейси бързо да се извърне и да я погледне. — Не… Аз… аз не съм писала на мама и татко.

Грейси сякаш не се усъмни.

— О, разбирам — рече тя. — Тъй като Мат няма роднини, сватбата ще бъде малка и ще я направим вкъщи. Но все пак доста неща трябва да се приготвят. Луиз сигурно ще помогне.

Емили се почувства още по-виновна и нещастна и ускори крачка. Почти избута Грейси в една от празните спални.

— Тази има междинна врата — бързо обясни тя. — Травис…

— Идеално — прекъсна я Грейси. — Но защо вие с. Мат не сте я използвали, по дяволите? Честно да ти кажа… — Тя видя как Емили се изчерви и я подразни: — Когато Мат неволно издаде, че сте любовници, бях толкова изненадана, та щях да падна от стола.

Вместо да се почувства доволна, Емили неочаквано се ядоса.

— Защо? — горчиво попита тя. — Да не ме мислиш за ненормална? Защо да не се любя с мъжа, когото обичам? Какво трябваше да направим? Да чакаме до сватбата ли?

— Хей, не те упреквам — нежно я прекъсна Грейси. — И не те мисля за ненормална. Само заради Джери… Не мога да забравя как те нарани той… Не ми се сърди, Еми, не исках да те обидя. Винаги съм ти се възхищавала и дори ти завиждам за невероятната вътрешна сила, която притежаваш. А Мат наистина те обожава. Хайде, да слизаме. Искам Травис да качи багажа.

Годеникът на Грейси вече бе разтоварил колата. Мат беше в градината. Емили едва дочака сестра й и бъдещият зет да се отправят нагоре. Не можеше да отлага повече. Трябваше да се изправи лице в лице с Мат и да разбере какво точно става.