Пени Джордан
Срещу вятъра (5)

Пета глава

Долу в кухнята Емили опитваше да насочи мислите си към подготовката на вечерята, но за жалост не й се удаваше.

Мат беше тук! Тя се разтрепери и бе принудена да остави големия тиган. Защо, защо съдбата бе допуснала това ужасно съвпадение?

Само веднъж, един-единствен път си беше позволила да се държи различно и ето какво се случи. Другите хора вършеха много по-безразсъдни неща, поемаха рискове, излагаха се на опасности, а после успяваха да се измъкнат. Но когато тя бе направила нещо, което дори противоречеше на разбиранията й, сега трябваше да понася последствията и да се озове в една къща с мъжа-съучастник. Беше принудена да лъже, за да се защити от глупостта, която бе допуснала да прояви.

Той наистина ли си въобразяваше, че това ще се повтори? Думите му бяха достатъчно показателни. Задушаваща червенина обля лицето й и тя посегна с треперещи ръце към тигана. Вината за погрешните му изводи беше изцяло нейна.

Сега й се налагаше да погледне истината в очите. Бе позволила на един непознат да я докосва, без изобщо да мисли какво върши. Наивно бе решила, че след като не е бременна, няма и за какво повече да се тревожи. Каква огромна грешка.

Тя горчиво си помисли за реакцията на чичо й, ако имаше как да узнае истината за своя гост. Колко ли други жени е срещал случайно по същия начин?

Повдигна й се и тя потрепери. Нямаше смисъл да се убеждава, че е невинна жертва. По своя воля се бе хвърлила в прегръдките му. И не беше никак чудно, че той очаква това да се случи отново.

Ако не се бе престорила, че Травис е неин годеник… Измъчваха я угризения. Тя ненавиждаше лъжата и измамата, но имаше ли избор? Въпреки това забеляза горчивината и учудването в очите му, когато му каза за годежа, а това я изненада и я принуди да се запита дали все пак…

Дали и той не си спомня със същия копнеж за часовете, прекарани заедно — спомен, който бе влял топлина и в най-студените й дни.

Що за нелепи мисли!? Той й показа истинската същност на близостта. Ако истината за тази близост й се беше сторила горчива и неприемлива, вината си бе само нейна.

Изобщо не й се ядеше, помисли си след половин час тя, ровейки в чинията, докато чичо й разговаряше оживено с Мат. От тримата сякаш само чичо Джон изпитваше удоволствие от вечерята. Като човек, възпитан в традициите на старото поколение, той се отнасяше с уважение към жените, но единствено мъжете бяха достойните събеседници в интелектуален разговор. Сега ентусиазирано разказваше на Мат за годините си като преподавател в Оксфорд.

Докато слушаше, Емили научи, че Мат е бил един от неговите студенти и именно по предложение на чичо Джон ще поеме сега катедрата. Емили знаеше, че Мат е твърде млад, за да бъде избран за този пост, следователно би трябвало да е изключителен като учен.

Той участваше тактично в разговора, изслушваше чичо й и от време на време си позволяваше да добави нещо интересно. Изглежда разбираше необходимостта на възрастния мъж да говори повече и приемаше това без раздразнение.

Забравила за миг собствените си тревоги, тя погледна Мат, докато чичо й разказваше за една от любимите си, но вече поостарели, теории за образованието. Мат съсредоточено слушаше и това очевидно не го отегчаваше. Напротив, той проявяваше уважение, разбиране и чувство за хумор. Нещо дълбоко в нея болезнено трепна и тя бе обзета от странно вълнение.

Бързо го потисна. Защо трябваше той да се появи в живота й отново, да наруши спокойствието, да я принуди да се изправи срещу собствените си постъпки и чувства? Не можеше ли да й помогне да преодолее рязката смяна на отношението си към него — веднъж неприязнено, а миг след това невъобразимо объркано и безпомощно, особено пред неочаквано демонстрираната нежност и съчувствие.

Защо съдбата се намесваше в живота й, за да й разкрие личността на този мъж, достатъчно зрял, достатъчно внимателен, търпелив и благороден.

Тя непохватно стана от масата и предизвика погледите на чичо си и Мат. Старецът леко се намръщи, сякаш едва сега се сещаше за присъствието й.

— Искам да поработя още малко върху бележките ти — обърна се Емили към чичо си, като умишлено избягваше погледа на Мат. — Да сервирам ли кафето в кабинета ти?

— Да, чудесна идея.

Мат стана и избърза да й отвори вратата. Тя тръгна сковано към него, тялото й се стегна от напрежение. Когато доближи, той тихо каза:

— Прекрасна вечеря. Докато приготвяш кафето, бих могъл да ти помогна тук и да разтребя масата.

Емили едва успя да скрие учудването си. Тя развълнувано го погледна, издавайки изненадата си от проявеното към самата нея внимание. Само да не бяха се срещали преди, само да не знаеше… Ако наистина не се познаваха и съществуваше единствено тази вечер и възможността да го слуша и наблюдава, имаше голяма опасност да… Какво? Да се влюби в него? Но това бе присъщо на младите момичета, не на зрелите жени.

Чичо й се бе обърнал, за да види какво задържа Мат на вратата.

— Тъкмо благодарих на племенницата ви за прекрасната вечеря и й предложих да измия съдовете — непринудено обясни Мат.

— За Бога, няма нужда да правиш това — рече старецът, преди Емили да успее да продума. — Това е женска работа, момчето ми. По-добре остави на Емили. Тя се справя чудесно.

Младата жена забеляза как Мат се намръщи.

— Всъщност предпочитам да измия този сервиз сама — бързо се намеси тя. — Много е стар и крехък, изисква специално внимание.

Забеляза все още стиснатите устни на Мат и побърза да излезе от стаята, преди той да успее да възрази. А може би и предложението му бе продиктувано не само от добри чувства, а от желание да остане насаме с нея, за да…

Какво? Да я убеди да се люби с него? Когато го срещна за пръв път, раздърпаната брада и рошавата коса бяха скрили истината от нея, а истината бе, че Мат Слейтър е изключително привлекателен мъж, на когото малко жени биха могли да устоят. Но все пак той едва ли щеше да посмее да си покани някоя, докато е гост в къщата на чичо й. Пък и тази вечер се бе разкрил като мъж, който владее напълно собствените си нужди и желания и не би се натрапил на жена, която ясно е показала, че не се стреми към такава връзка.

А недвусмислено му бе заявила, че не желае случилото се помежду им да се повтори. Но през онази нощ не беше ли точно обратното, не му ли показа не само готовност, но и желание да се люби с него?

Когато занесе кафето в кабинета на чичо си, двамата мъже бяха изцяло погълнати от разговора. Това обаче не попречи на Мат да стане и да поеме подноса от ръцете й. Цялото й тяло бе пронизано от тръпка при мигновеното докосване на пръстите им и стомахът й се сви от разкритието колко силно я вълнува допирът до този мъж.

Тя излезе от стаята и потрепери при спомена за язвителния му и разголващ поглед. Сякаш за миг той бе прозрял в душата й и видял нещо, което само тя имаше право да знае. И беше опитал да я принуди да разкрие чувствата си.

Но защо? От мъжка гордост? Или заради непреодолима страст?

Тя се помъчи да прогони тези мисли, докато миеше съдовете. А и китайският сервиз наистина изискваше изключително внимание. Работата й отне доста време и тя реши, че е по-добре да си легне, отколкото да продължи заниманията в малкия си кабинет.

Стаите в старомодната къща нямаха собствени бани. Това досега не я бе притеснявало, защото чичо Джон използваше банята до своята спалня, а Емили — тази в другия край на коридора. Но сега стаята на Мат се намираше между двете бани и тя се ядоса, че не може спокойно да се съблече и измие, без да й се налага да излиза и да притичва през площадката, увита в старата си хавлия.

Половин час по-късно тя открехна вратата. Коридорът бе пуст. Двамата мъже сигурно още разговаряха в кабинета.

Колко показателно бе различното отношение на мъжете и жените към този вид близост, която тя и Мат бяха споделили! Когато днес го видя да влиза заедно с чичо й, тя щеше да припадне, а той сякаш изобщо не се притесни, а сега дори успява да прогони всичко от съзнанието си и да прекара вечерта в приятен разговор.

Коридорът бе все още празен, когато по-късно Емили отвори вратата на банята. Сякаш бе останала съвсем сама в къщата. Зад страха, терзанията и загубата на самоуважение, се спотайваше странно чувство, което тя не бе в състояние да определи. По-късно, когато се опитваше да заспи, тя осъзна, че се ослушва да чуе стъпките на Мат по стълбата. И тогава разбра какво бе онова чувство.

Прониза я отвращение от самата себе си, когато успя да го назове. Разочарование! Какво означаваше това? Нали тя самата показваше на Мат, че не го желае? Че няма намерение да повтаря преживяното в онези кратки часове на безумна страст? Защо тогава се чувстваше така, защо паметта й играеше лоши шеги и й връщаше онова усещане за сладост, топлина и любов в прегръдките на Мат?

Любов, каква глупост! Мат не я обичаше, не го обичаше и тя. Но какво й става? Защо не може да приеме неприятната истина за собственото си поведение, а се мъчи да се скрие зад някакви измислени чувства?

Тя ядосано се обърна по корем и опита да отблъсне странните усещания, завладели тялото и ума й. Не искаше Мат тук, не желаеше той да нахлува в живота й и да нарушава неговото спокойствие, като я тласка към измама. Не искаше той да й напомня какво бе направила. Но най-много я тревожеше онова, което появата му тук я караше да изпитва и към двама им едновременно.

Глупачка, мълчаливо се обвиняваше тя. Жена, отдала на един непознат само защото неочаквано бе усетила, как животът се изплъзва покрай нея. После беше допуснала новата глупост да си позволи идиотски и невъзможни мечти. Затова сега, изправена пред мъжа от плът и кръв, тя бе лишена и от последната си мъглява защита. Той й отне и несигурното убежище на илюзиите, отрече нежната романтика, с която тя украсяваше близостта им и сега очакваше от нея да се отдаде едва ли не с удоволствие на нуждите на техните тела.

Болката бе изненадващо остра, когато Емили осъзна, че си бе позволила да отиде твърде далеч — там, където не трябваше да пристъпва.

От краткия миг на споделената близост тя бе започнала да гради илюзии и успокоителни мечти, които бяха всъщност невъзможни. Рухнаха представите й за взаимна обич и уважение, изпариха се тайните надежди за нежност, която би могла някога да се превърне и в любов.

Така се успокояваше тя, когато нищо не й пречеше да остави случилото се зад гърба си и да се преструва, че при други обстоятелства, при повече време, двамата биха могли да установят подходящи отношения помежду си.

Сега всичко свърши. За Мат тя си оставаше само една подходяща непозната партньорка за леглото. Той искаше да продължи тази връзка и ясно го показа, а тя бе изпълнена с отвращение при мисълта за предишната си постъпка, когато сама бе нарушила собствените си принципи.

Емили дълго не можа да заспи.

 

 

— Чичо Джон, нали не си забравил, че днес следобед пристига твоят издател? — припомни му Емили.

Тъкмо приключваха със закуската. Мат се беше качил в стаята си, за да вземе нещо. Двамата с чичо й възнамеряваха да отидат в колежа, а Емили от опит знаеше, че щом старецът потъне в заниманията си, губи представа за времето.

— Не, не съм забравил. Надявам се, докато е тук, Мат да има възможност да прегледа ръкописа. Ценя мнението му. Между другото, онзи млад мъж, който снощи ти се обади по телефона…

— Не беше важно, чичо Джон — бързо го прекъсна Емили. — Ще се върнеш ли за вечеря?

— Не. С Мат ще вечеряме навън. Кога казваш, че ще дойде да ме види онзи човек?

— В два и половина — търпеливо отвърна Емили, докато крадешком поглеждаше към вратата на кухнята в очакване Мат да се появи отново.

Въпреки терзанията й, закуската не се превърна в мъчение, за което се беше подготвила. И ако не бе наясно с отношението на Мат, тя би могла напълно да се заблуди от държанието му.

Например тази сутрин той настоя тя да закусва спокойно и сам да приготви чая, който поиска чичо й. Не й даде възможност дори да възрази.

След това й благодари за прекрасната закуска така топло, сякаш се извиняваше, че цялата домакинска работа лежи на нейните плещи.

Въпреки че самата тя бе ранобудна, изненадата й беше голяма, когато сутринта слезе в кухнята, облечена в обичайната си кафява пола, риза и джемпър и видя Мат да се връща от градината.

— Имате прекрасна градина — непринудено рече той, сякаш бяха наистина съвсем непознати.

— Но е доста занемарена — хладно отвърна тя. — Нямам време да се занимавам с нея.

— Разбирам. Надявам се, чичо ти няма да има нищо против да се отдам на скритите си инстинкти за връщане към природата, докато съм тук, и ще ми позволи да поработя.

Заедно с него в кухнята нахлу свежото ухание на ранно утро и тя несъзнателно приближи само на крачка разстояние, ала в същия миг осъзна какво е сторила и застина. Извини се нервно, че трябва да приготви чаша чай за чичо си, за да не позволи на Мат да долови притеснението й.

— Мислех, че работиш тук като изследовател, а не като домашна помощница на чичо си — предизвикателно заяви той.

— Харесва ми да се грижа за него — защити се тя, усетила разочарованието и горчивината на всички години, в които бе понасяла недоумението на собствените си родители по отношение на стремежа й да се грижи за някого. — Не виждам нищо унизително в желанието си да създавам домашен уют. Не всеки желае да прави кариера и пари. И не всеки се стреми да покорява върхове и да завладява света. И се дразня, че тези, които нямат такива желания, трябва да бъдат считани за втора категория хора.

— Съгласен съм с теб — тихо отвърна той. — Има едно особено удовлетворение в това да се познаваш и да умееш да реализираш най-добрите си качества. Твърде малко са хората, които са доволни от своята съдба и умеят да я ценят. Особено днес, когато жените на твоята възраст са принудени да бъдат едновременно и съпруги, и майки, и професионалистки.

— Искаш да кажеш, че не всички жени си позволяват лукса да бъдат само домакини? Е, в такъв случай аз съм щастливка.

— А годеникът ти? Той знае ли, че е късметлия?

Тихо изреченият въпрос я накара да замълчи. Решена да защити начина си на живот и разбиранията си, които досега бяха толкова често критикувани от семейството и от приятелите й, тя съвсем забрави останалото. Зяпна, без да си дава сметка за объркването, проличало в очите й, както й за сянката на страха, замъглил погледа й.

Какъв ли е този човек, успял да внуши такава несигурност и липса на самочувствие в жената, която уж обича, помисли си Мат. Какво крепеше връзката им и какво бе накарало тази жена да погуби себе си и своята невинност в прегръдките на един непознат?

Така рязко й обърна гръб, та Емили бе сигурна, че е доловил предателското чувство, свило душата й. Навярно е усетил копнежа й да се доближи към него, както и сковаването й, предизвикано от силата на чувствата, които се бореха в нея. А после Мат излезе и я остави сама пред мрачната истина с желанието никога повече да не го беше срещала отново.

Веднага щом долови стъпките му, Емили бързо отмести поглед от вратата на кухнята и се престори, че е заета с някаква безполезна работа, за да избегне всякакви приказки, освен краткото „довиждане“ през рамо, когато Мат и чичо й тръгнаха да излизат.

Отсъствието му би трябвало да я успокои и да я накара да се почувства по-добре, да се затвори в малкия си кабинет и да се задълбочи в обичайната си работа. Би трябвало, помисли си тя, когато се улови, че просто стои и невиждащо се взира в празното пространство пред себе си.