Пени Джордан
Срещу вятъра (8)

Осма глава

Вече шест седмици Мат живееше в къщата, а от ден на ден нещо тласкаше Емили все по-близо до него, въпреки отчаяните й усилия да запази сдържаните отношения помежду им. Тя наистина правеше всичко възможно да е по-далеч от Мат, непрекъснато си измисляше нови занимания, понякога дори не се хранеше с двамата мъже.

Чичо Джон, както винаги разсеян и погълнат в работата си, изобщо не обръщаше внимание на отсъствията й. Но Мат ги забелязваше и сякаш умишлено търсеше начини да я открие и да нахлуе в усамотението й, винаги с добре измислена причина — например за някакви документи, необходими на чичо й, с чаша чай, която току-що е налял, с послание от някого. Емили нямаше представа как ще се справи с останалата част от шестмесечния му престой.

Беше подочула от разговорите, че Мат замества отсъстващ преподавател и още не се знае дали ще заеме поста. Чичо Джон го убеждаваше да приеме, като непрекъснато му изтъкваше предимствата на такава работа.

В един от тези разговори Мат тихо се беше съгласил:

— Би било добре за професионална кариера, влизам в привилегирована среда, но има и други студенти, и други университети…

— Но не и като Оксфорд — възрази чичо Джон, а Емили осъзна какво друго я привлича у Мат. Той притежаваше толкова много от добродетелите на любимите й герои от книгите, а тя непрекъснато откриваше нещо ново и различно.

Съвсем бе забравила за родителите на Травис и предстоящото им гостуване, когато получи писмото на сестра си. Прочете го и разтревожено прехапа устни. Как, по дяволите, щеше да поддържа измислицата, че е сгодена за Травис? И то пред неговите родители?

Не бе предвидила подобни усложнения, когато изрече онази лъжа. В началото Мат щеше да остане шест седмици, после подписа новия договор за цели шест месеца, а това не зависеше от нейните желания. Пък и къщата си беше на чичо й.

Сега, докато препрочиташе писмото на Грейси, тя трескаво обмисляше възможността да настани родителите на Травис някъде другаде. Но къде? Къщата бе достатъчно голяма, за да събере и повече гости. А родителите на Травис щяха да се превърнат в членове на семейството и беше невъзможно да ги отпрати в такъв момент.

Когато отиде да попита чичо си дали ще приеме гости, тя съвсем бегло му обясни ситуацията с надеждата той да откаже и това да снеме отговорността от плещите й. Но точно според очакванията й, той заяви, че това си е нейна работа. Като заклет ерген, чичо Джон предпочиташе да остави проблемите около домакинството и къщата изцяло в нечии женски ръце. Единственото, което го интересуваше, беше храната, чистите дрехи и спокойствието, когато се оттегляше да работи. Емили често се чудеше защо ли му е нужна тази огромна къща.

Младата жена все по-често търсеше успокоение в градината. Няколко пъти Мат предлагаше да й помогне, но тя винаги отказваше и се мъчеше да не забелязва как лицето му помръква и как изтъняват стиснатите му устни. Но не можеше да му забрани и стомахът й се свиваше, когато го виждаше, седнал върху косачката.

Времето се задържа необичайно топло и хубаво. Емили знаеше, че с косачката се работи трудно. Но защо му трябваше да си съблича ризата? И защо толкова дълго се задържаше навън? Почти при всяко свое излизане тя се натъкваше на Мат, приведен над машината, тъмната му коса немирно падаше по челото. Мускулите, които играеха по гърба му, непрекъснато й напомняха как ги бе чувствала някога под собствените си пръсти.

Най-лошото бе, че той изобщо не забелязваше как й въздейства, а за нея беше невъзможно да работи в „своята част“ на градината в негово присъствие.

Една съботна сутрин Емили имаше повече късмет. Денят щеше да е чудесен, слънцето вече грееше, но подухваше лек ветрец. Тя тъкмо разчистваше масата след закуска, когато чу разговора, че Мат ще закара чичо й до Оксфорд.

Това всъщност бе нейно задължение, от което Мат я бе освободил. В друг случай щеше да му бъде благодарна. Сега, когато не возеше чичо си с колата, имаше много повече време за своята работа. Изчака двамата мъже да тръгнат и тогава забърза към стаята си да се преоблече. Беше топло и реши да сложи фланелка и джинси.

Дръвчетата в градината бяха отрупани с цвят, макар Мат да мислеше, че няма да родят много плодове. Той всъщност знаеше доста неща и се оказа също такъв запален градинар като нея самата. Никога не бе споменавал родителите си, но чичо Джон веднъж разсеяно й разказа, че и двамата били ботаници и загинали по време на експедиция за редки растения, когато Мат бил малко момче.

Емили усилено се ровеше в книгите по градинарство, въпреки че можеше да потърси съветите на Мат. Някакъв особен стремеж към независимост я караше да го избягва и да отблъсква опитите му за установяване на приятелски отношения помежду им.

Мъжът, който я търсеше навън в градината, който й носеше чаша чай, докато работи, който не й позволяваше да му чисти стаята и се натоварваше с повече задължения, отколкото би трябвало, нямаше нищо общо с този, който й предлагаше леглото си. Напротив — той бе всичко онова, което Емили се надяваше да намери в един мъж. Но не смееше да отвърне на този Мат и затова отблъскваше опитите му да поднови отношенията им вече на друга основа.

Мат не разбираше чувствата й и на свой ред погрешно приемаше държанието й като израз на горчивото й съжаление за случилото се помежду им и като опит на всяка крачка да му подсказва, че е сгодена.

Казваше си, че трябва да е глупак да настоява и че ще е по-добре да я забрави, но когато остави Джон и се уговори по-късно да го вземе, вместо да продължи към градчето, както беше решил, той обърна колата и се насочи право към къщата и към Емили.

Намери я да копае в градината. Косата й беше разрошена, а кожата й — разгорещена едновременно от слънцето и от усилието. Тънката фланелка откриваше нежната й кожа, а тесните джинси подчертаваха тънката талия и женствено закръглените бедра.

Емили не забеляза, че Мат я наблюдава. Спря да копае, подпря се на лопатата, огледа работата си и въздъхна дълбоко.

— Бобът ще вирее прекрасно тук.

Тя застина, извърна се и се намръщи при мисълта как ли изглежда в момента.

— Не знаех, че ще се връщаш за обяд — рече припряно. — По-добре да вляза. Чичо Джон…

— Оставих чичо ти при един приятел. Ще го взема по-късно.

Сърцето й заби учестено. Едва си поемаше дъх. Нервно облиза устни и прехвърли тежестта си на другия крак. Пожела си мъжът да изчезне, но в същия миг й се искаше да е тук. Силно. И опасно. В отчаян опит да потисне последното желание, тя каза почти сърдито:

— Какво искаш, Мат?

— Знаеш какво — отвърна той. — Искам теб.

Емили пламна. Не беше нужно да се преструва на изненадана или уплашена. Не очакваше ли точно този отговор?

— Аз съм сгодена — припомни му тя и извърна очи, докато изричаше лъжата.

За миг той замълча, после рязко каза:

— Е, да. Но си мисля какво ли би казал този твой годеник, ако разбере за нас двамата.

Тя усети как пребледнява. За миг й се замая главата, но успя да намери сили да отвърне:

— Не желая да обсъждам това, Мат. И ако си мислиш да ме изнудваш по този начин, за да легна с теб…

— Да те изнудвам?!

Ако не знаеше истината, Емили би открила нещо друго зад горчивото му възклицание, може би ужас, но тя пренебрегна собственото си желание да го извини и да търси в копнежа му нещо по-дълбоко, по-различно, което така или иначе бе сигурна, че не съществува. Вместо това жестоко настоя:

— Не опитвай да отричаш. Даде ми съвсем ясно да разбера какво искаш от мен, още щом пристигна тук. И не мисли, че само защото се лю… спахме веднъж, аз съм готова да го повторя. Ако искаш да знаеш, дори не ми беше приятно — продължи да лъже тя, без да посмее да го погледне. Сигурно това поне щеше да свърши работа. Нито един мъж не би понесъл подобна обида.

Мат се намръщи, загледан в скованото й от напрежение тяло и сведените очи. Тя лъжеше. Може би сега не искаше да се люби с него, но какво означаваше това, че дори не й е било приятно? Той видя как пулсира вената на шията й и му се прииска да прилепи устни и да остане така, докато изпие цялото й напрежение и сломи усилията й да сдържа чувствата си.

— Е, сигурно не чак толкова, колкото с годеника ти — каза вместо това той и зачака.

Емили тайно стисна палци зад гърба си и бързо се съгласи:

— Да… но с него е различно. Аз… Аз го обичам, докато ти…

— … само го замести, докато той отсъстваше — довърши Мат. Странно, но не изглеждаше ядосан, както очакваше Емили. Всъщност той не издаваше никакво чувство, а това я обърка. — Съжалявам, че не ти е било приятно, Емили — тихо добави той, — защото за мен беше прекрасно.

Тя извърна глава, а очите й се разшириха от изненада, когато го видя съвсем близо до себе си.

— Наистина беше прекрасно, Емили — каза й той, приближавайки се все повече. Прииска й се да захвърли лопатата и да избяга. Само че нямаше накъде. Мат продължаваше да й говори тихо и нежно, а гласът му сякаш я хипнотизираше и я заставяше да не помръдва. — Знаеш ли, през цялото време, откакто съм тук и така близо до теб, не спирам да мисля какво ли би било да се любим с теб на голямото и удобно легло, а не на твърдия под на джипа. Не спирам да мечтая да те докосвам и да те гледам. — Той протегна ръце, прегърна я и я привлече към себе си. Емили потръпна от допира на галещите му пръсти. — Съжалявам, че не си изпитала същото удоволствие от любовта ни — тихо мърмореше Мат, а тялото й тръпнеше от безброй усещания. — Бих искал и на теб да ти хареса, Емили — продължаваше да я омайва гласът му, а ръцете му се плъзнаха по гърба й и я притиснаха още по-силно.

Напрежението преряза като нож тялото й. Сякаш част от нея копнееше отчаяно да му се отдаде, да се слее с него, да отвърне на възбуждащото докосване на устните му. Искаше й се да плъзне ръце под ризата му и да погали голия му гръб, искаше й се… Всичко. Всичко, което бе преживяла преди и още повече. А в същото време се опитваше да го отблъсне и да избяга далече от него. Не трябваше да става така. Преди… Преди бе затворила очи за действителността, беше се отдала на магията на мига. Но Мат не беше вече непознатият. Тя знаеше какво иска от нея. И какво не иска. Не можеше да се люби с него отново. Не и когато разбираше колко малко означава за него тя като човешко същество.

Мъжът обхвана лицето й и устните му нежно докоснаха нейните.

— Имаш вкус на слънце и свеж въздух — прошепна той, а галещият му дъх предизвика непознато вълнение. — Желая те, Емили, нека ти доставя удоволствието, което наистина мога да ти дам.

Тялото й потръпна от чувствената атака на тези думи. Устните му се впиха в нейните, мъжът я притисна към тялото си. Емили усети какво предизвика у нея самата възбудата му.

Беше мечтала за тези целувки, а сега той я целуваше като в първата нощ, устните му издаваха желанието и я предизвикваха.

Тялото й инстинктивно откликна и се прилепи до него, гърдите й болезнено се втвърдиха от копнеж. Мат усети вълнението й и се зачуди дали тя наистина разбира какво му причинява.

Той плъзна ръка по тялото й и погали гърдите й. Болезненото и сладостно усещане отново върна спомена.

Емили почувства как хладният свеж въздух близна голата й кожа. Потръпна от внезапното желание и впи пръсти в раменете на Мат, усетила горещия допир на устните му. Стонът му се сля с нейния и двамата заедно потънаха в спомена за предишното удоволствие.

Повече от всичко на света Емили искаше Мат да я люби. Но това бе невъзможно! Не трябваше да се случи!

Устните му вече се плъзгаха по шията й, но усетил притеснението й, той спря и я погледна:

— Какво има?

Тя бе толкова отчаяна, че не успя да излъже:

— Не мога, Мат. Моля те, не ме насилвай. Младата жена трепереше тъй силно, че той я притисна в прегръдките си, сякаш да я успокои от нещо, независимо какво бе то.

— Заради него ли? — попита той, като внимателно я гледаше.

Емили недоумяващо вдигна очи. За кого говори той? Изведнъж се сети и гъста руменина обля лицето й.

— Да… да — заекна тя и прехапа устни. После внезапно добави: — Не е само това. Дори да не бях сгодена, пак нямаше да мога. Желая те, Мат — смело продължи тя. Не смееше да го погледне, но не можеше и да лъже повече. Пък и нямаше смисъл. Тялото й вече я беше предало. — Но не искам само сексуална връзка. Подобни отношения не биха удовлетворили нито един от нас… И двамата знаем, че можеш да ме възбудиш. Опитвах да се преструвам, че не е така, но… не мога да се справя без твоята помощ. Мат, моля те, трябва да ми помогнеш. Ако се любя с теб сега, значи да изгубя и последната капчица уважение към себе си. Аз…

Мат се изплаши от силата на чувството, което се надигна в гърдите му. Той я желаеше, копнееше за нея, понякога дори я мразеше, но сега изведнъж изпита възхищение и съчувствие, които не успяваше да овладее. Вдигна ръка към лицето й, едва я докосна с пръсти и тихо каза:

— Мисля, че разбирам. Тялото ти ме желае, но сърцето ти принадлежи на друг. Никога не съм те насилвал, Емили. Само се надявах, че… — Той замълча. Нямаше значение. — Последното нещо, което бих допуснал, е да изгубиш уважение към себе си заради мен. — Искаше му се да я запита още нещо, но моментът не беше подходящ. Защо не се е любила с онзи мъж, щом толкова го обича?

Тя все още трепереше. Очите й се открояваха огромни и потъмнели върху слабото й и пребледняло лице. Мат машинално започна да оправя фланелката й, сякаш обличаше дете.

— Съжалявам за онова, което казах. Че не съм изпитала удоволствие — едва изрече тя. — Страхувах се, че…

В очите й преливаше толкова болка, че Мат пожела да я притисне до себе си. Какъв беше този неин годеник? Не разбираше ли, че тя страда от отношението му? Тя имаше нужда от него тук, а не в Австралия.

А желанието на Мат бе тъй силно, непреодолимо… Той мрачно се усмихна на собствените си мисли. Кога щеше да си признае, че отдавна чувстваше нещо повече от желание? След горчивия опит с Джоли си беше обещал, че никога няма да се влюбва, не искаше отново да преживее такава болка. Но тогава чувствата му бяха още незрели. Изпитваше към Джоли не любов, а сляпо увлечение. Гордостта му беше болезнено наранена. Но сега бе друго и чувството му към Емили беше много, много по-силно и различно.

Още преди седмици бе длъжен да осъзнае какво става. Да разбере гнева и разочарованието си, когато не беше успял да открие Емили след онази нощ. Сега вече знаеше. Беше търсил Франсин, а трябваше да намери Емили. Сега я беше открил и тя беше прекрасна.

Но обичаше друг. Много по-лесно му бе, докато вярваше, че тя е още една измамница съвсем като Джоли. Сега обаче разбра. Не можеше да сбърка искреното объркване и тревогата в гласа й, докато признаваше, че го желае и обясняваше какво й причинява този копнеж. Не беше очаквал такава искреност. Тя спря дъха му и го накара да пожелае да я прегърне и защити от всичко.

Тя го желаеше, но обичаше друг. Видя как несигурно се отдалечава крехката й фигура и ядно ритна кофата до крака си, сякаш се мъчеше да строши преградите помежду им, да й каже, че онова, което се случи с тях двамата, е необикновено, че онова, което преживяха, е нещо повече от физическо привличане. Но така щеше да разкрие пред нея, че е разбрал каква е връзката й с Травис. А тя можеше да го намрази, след като сама не бе признала, че той всъщност бе първият мъж в живота й.

Разумните хора не се влюбваха отчаяно и в миг. Мислеха за последствията, преди да се отдадат на любовта си. Не съществуваше сила, на която да не могат да устоят. Такива неща просто не се случваха… Но с тях двамата се случи. А Мат още не можеше да се отърси от шока на преживяното. Още се бореше с онова, което бе истина за сърцето му. Той обичаше Емили и щеше да я обича, независимо колко годеници е имала, без значение дали тя самата би разбрала любовта му.

А той беше наясно с нейните чувства. Тя вече принадлежеше на друг и щеше да й бъде по-лесно да се оправдае, че е изпитала физическо желание, отколкото да признае, че може би го обича. А Мат започваше да се убеждава, че Емили би могла да се влюби в него, ако не беше онзи Травис. Поне щеше да опита да й обясни своите чувства.

Емили стоеше в стаята си, впила невиждащ поглед в голата стена. Все още трепереше. Не можеше да се овладее от изненадата, когато осъзна, че е влюбена в Мат.

Тя не само го желаеше, не само имаше нужда от него, но го обичаше. Той беше толкова нежен, благороден, изпълнен с разбиране и загриженост. Новият му образ изтри от съзнанието й всички предишни представи, които умишлено си беше създала. Как бе възможно сетивата и чувствата й да се окажат по-верен съдник от разума? Сърцето й бе разпознало в Мат мъжа, за когото винаги беше копняла. Защо го излъга, защо не си призна от самото начало, защо…

Но какъв беше смисълът? Той не я обича. Той просто я съжалява. Е, може да я желае, но това не е любов… И трябва да е пълна глупачка, ако се отдаде на празните си мечти, ако започне да си измисля един свят само за тях двамата и любовта — свят, който сигурно съществува единствено във въображението й. Свят, където бе опасно да навлиза, дори в съкровените си мечти и желания.