Пени Джордан
Срещу вятъра (10)

Десета глава

Мат разглеждаше тежките пъпки на божурите. Не вдигна очи, когато чу Емили да приближава, но радостно й каза:

— Само погледни. Не вярвах, че ще оживеят. Така ги бяха притиснали онези бурени. Страхотни са и ще имат прекрасни цветове…

Емили не можеше да издържа повече.

— Мат, какво става? — рязко го прекъсна тя. — Защо Грейси мисли, че сме сгодени?

Мат стоеше съвсем близо до нея. И изведнъж ръцете му я обгърнаха. Той погали гърба й и я притисна силно до себе си. Дъхът й секна и тя опита да се освободи. Но Мат не я пускаше. Допря устни до ухото й и пошепна:

— Сестра ти ни гледа.

После, когато тя инстинктивно понечи да обърне глава към къщата, той отчаяно затърси устните й. Но не я целуна така нежно, както преди, а почти я задави със страстта си. Младата жена също го прегърна и телата им се сляха по невероятен начин, с копнеж, стаяван дни наред.

Целувката му продължи цяла вечност — всеки път, когато тя търсеше начин да се откъсне от него, той докосваше с устни бузите, косите, шията. Тя несъзнателно му отвръщаше отново и отново, докато желанието потопи като във водовъртеж цялото й същество.

Емили усети как мъжът я вдига на ръце, без да спира да я целува. Опита се да възрази, да го помоли да я пусне, но не успяваше да се пребори със собствените си чувства. Вместо това се притискаше все повече към него.

В миг той леко я пусна долу.

— Всичко е наред. Отидоха си — чу го да казва, но значението на думите му долетя по-късно до съзнанието й. Тя в миг поруменя и се дръпна, пръстите й трепереха, докато закопчаваше блузата си.

— Искам да знам какво става — ядно рече тя, макар гласът й също да трепереше.

Последва странно мълчание. Тя вдигна очи. Мат бе разгорещен и зачервен също като нея самата.

— Мисля, че беше съвсем ясно — отвърна той. — Желая те.

Внезапно я обзе невероятна радост, но тя се изруга наум и рязко продължи:

— Нямах предвид това. Защо си казал на Грейси, че сме сгодени?

— Какво? О, да. Нямаше начин. Направих го заради теб — тихо добави той.

— Заради мен? — недоумяваше Емили.

— Да. Когато Грейси влезе и представи Травис като свой годеник, това беше единственото, което ми хрумна. Предположих, че са дошли дотук, за да ти съобщят, че са се влюбили и да те помолят да освободиш Травис от дадената дума. Бях шокиран, когато Грейси каза, че той е неин годеник. Може би не трябваше да реагирам така, но си представих как би се почувствала, когато се върнеш и разбереш, че Травис те е изоставил заради нея.

Мат държеше ръката й и нежно я галеше. Емили едва успяваше да се съсредоточи над думите му. Тя го желаеше… искаше да усеща ръцете му… устните му… цялото му тяло… С усилие се мъчеше да следва мисълта му.

— Реших да ги изпреваря. Затова съобщих, че и ние сме сгодени. Разбира се, не издадох, че знам за теб и Травис…

Мат замълча, а Емили безмълвно впери поглед в него. Това бе последното, за което би се сетила. Мат е искал да я защити, да й помогне. Задавиха я сълзи, прииска й се да се хвърли в прегръдката му и да заридае. И най-после да му признае цялата истина.

— Трябва да ти кажа, че ти се справи прекрасно. Бях ужасен при мисълта, че ще се върнеш и ще се хвърлиш в прегръдките на Травис, преди да успея да продумам. Сигурно се чувстваш идиотски. Пък и толкова се бореше да останеш вярна на този годеж — невинно добави той. Емили все още не успяваше да промълви и дума. — Вероятно сега не мислиш така — успокояваше я Мат. — Но с времето ще се убедиш, че е било за добро, може би. Само си представи той да те беше зарязал заради нея след сватбата.

Сватбата. Внезапно Емили си спомни нещо много по-важно от предположението, че сърцето й е разбито от Травис.

— Но какво, по дяволите, те накара да кажеш на Грейси, че ще се оженим през юни? — горчиво попита тя.

Мат изглеждаше обиден и смутен.

— Ами тя успя да ме принуди да призная, че сме се любили. Не ме питай как. Ако трябва да бъда честен, нямах възможност да постъпя по друг начин. Предположих, че Травис й е казал, задето никога не сте били така близки с него — добави той тъй небрежно, че Емили отначало не схвана значението на намека му.

— Травис и аз…

— Не сте се любили, нали? — настоя Мат. — Отначало си мислех, че те е страх, той да не те обвини в неопитност и затова… но когато го видях с Грейси и научих, че през януари сте били тримата заедно, разбрах, че сигурно вече е искал да развали годежа ви и затова се е въздържал.

Емили постепенно се вкаменяваше. Не смееше да попита Мат как е разбрал, че не е била любовница на Травис. Нямаше да може да понесе отговора му.

— Аз… по-добре да се прибера в къщата — пожела да се изплъзне тя. — Денят и без това е достатъчно странен. — Сложи длан на челото си и се запита дали това не е само някакъв кошмар.

— Да. На човек не му се случва всеки ден да изгубва един годеник и да намира друг — закачливо отвърна Мат, сякаш не обръщаше внимание на чувствата й.

Още й беше ядосан, мислеше си той, иначе нищо нямаше да го спре да я вземе в прегръдките си и да й признае колко много я обича. Глупаво беше да стои и да наблюдава мъката и болката в очите й, но и двамата не искаха да признаят, че всъщност са се влюбили от пръв поглед.

Мат опита да не обръща внимание на страданието й. Нали го правеше за доброто на двама им. Затова шеговито добави:

— Мислех, че ще си доволна. Знам как държиш на достойнството и самоуважението си. Пък и разбирам как би се чувствала, ако узнаеш изведнъж, че годеникът ти те е напуснал заради сестра ти. И на мен ми се случи веднъж.

Това привлече вниманието й. Изненаданият й поглед потърси очите му. Той продължи почти безгрижно:

— Беше много отдавна, разбира се. Бях млад и глупав. Вярвах, че Джоли, така се казваше тя, ме обича. Всъщност тя искаше наследството на родителите ми. Разбрах истината чак когато я намерих в леглото с друг — мрачно добави той. — Добре ми е познато унижението да загубиш някого, когото обичаш, Емили. Съжалявам, ако сега съм постъпил погрешно. Исках само да помогна.

Емили не можеше да определи кое й причиняваше повече болка — мисълта, че той е обичал и може би още обича друга жена, или това, че откриваше какъв човек е Мат — готов да я защити от страдание.

Притесни се как ще обясни на Грейси внезапното разваляне на собствения си годеж. Главата я болеше от напрежение да се справя с изненадите, които я връхлитаха една след друга съвсем неочаквано в този, следобед.

— Слушай, не е дошъл краят на света — успокояваше я Мат. — Непрекъснато се разваля по някой годеж.

— Но не и само две седмици преди сватбата. Не и когато двама души изглеждат така влюбени един в друг, че не могат да сдържат страстта си — процеди сърдито Емили. — И не когато един от тези двама души съм аз. Грейси знае, че съм… Сигурно вече е на телефона и съобщава на мама и татко в Бразилия. Знаеш ли, че дори искаше да ни запази дата в църквата, когато се приберат с Травис у дома?

Мат още държеше ръката й и я галеше. Изведнъж застина и се намръщи, а после нежно каза:

— Но, Емили, аз имах предвид твоя годеж с Травис.

Емили изумено се втренчи в него и предателски се изчерви. Дотолкова бе погълната от мисълта как да убеди Грейси, че не е влюбена в Мат, та напълно забрави за измисления годеж с Травис.

Дойде й твърде много. Въпреки че беше зряла жена, вече на двайсет и шест години, тя тропна с крак и сърдито попита:

— Не ме интересува годежа ми с Травис. Но как, по дяволите, ще обясня на Грейси, че няма да се омъжа за теб?

Очите й се напълниха със сълзи, а Мат едва се сдържаше да не избухне в смях. Неговата любима, сдържаната и твърдоглава Емили сега му подсказваше какво да очаква, когато им се роди дъщеричка.

— Не се притеснявай за това — успокои я той. — Ще измислим нещо. О, между другото, чичо ти звъня, когато бяхте горе с Грейси. Ще прекара нощта при приятел и ще си дойде чак утре.

Всъщност Мат се бе обадил и бе обяснил, че Грейси и Травис са пристигнали. Беше сигурен, че възрастният човек трудно ще понесе компанията на толкова много млади хора, и се възползва от това. Е, понякога се налагаше. Пък и за него бе добре дошло.

 

 

Останалата част от деня и вечерта бяха за Емили само продължение на кошмара, започнал от мига, когато беше влязла в кухнята и бе разбрала, че е сгодена за Мат.

В девет часа тя обяви, че я боли глава, което си беше истина, и че има намерение да си легне. Когато Мат я последва нагоре по стълбите, тя тресна красноречиво вратата под носа му. Но това не й помогна.

Цяла вечер той се държеше така мило, внимателно и влюбено, че нервите й бяха опънати до скъсване и едва овладяваше желанието си да му отвърне със същото. Ако сега, пред вратата, бе посегнал да я прегърне и целуне така, както в градината, тя нямаше да може да се овладее и щеше да му признае чувствата си.

Не знаеше колко още ще издържи така. Преди, когато поддържаше разстоянието помежду им, й бе по-лесно да преодолява копнежа си по него, но сега, когато той играеше ролята на влюбен годеник, когато при всяка възможност я докосваше, й беше почти невъзможно.

Кожата й още пламтеше от нежните милувки. Тялото й тръпнеше от желание за близост. Преди да си легне, тя потърси някакво хапче против главоболие. Утре може би щеше някак да убеди Грейси двамата с Травис да си тръгнат по-рано. Или ще трябва да й признае истината.

Тя седна в леглото и примига от пулсиращата болка в главата. Разбира се, точно това трябваше да направи от самото начало. Тя прехапа устни. Още утре сутринта ще обясни на Грейси, после ще я помоли да не казва на никого и да си тръгне с Травис. Е, ще благодари на Мат за помощта и ще го освободи от необходимостта да се преструва на неин годеник.

Тя въздъхна с облекчение, отпусна се на леглото и се опита да заспи. Да, решението беше взето. Утре сутринта…

Но когато се събуди, утрото бе още далеч. Беше тъмно, а вратата на спалнята й беше отворена. Мат стоеше насред стаята и загрижено питаше:

— Емили, какво има?

— Какво да има? — сънено отвърна тя и седна в леглото. Още не можеше да се опомни. — Аз…

— Ти плачеше и викаше. Тъкмо минавах по коридора — излъга Мат. После затвори вратата зад гърба си. Останаха двамата в тъмното и стомахът й се сви.

— Сигурно заради Травис и Грейси — нежно каза Мат. — Трябваше да го очаквам. Бедната Емили… Знам как се чувстваш.

Кой му позволяваше да сяда на леглото й? Явно се е връщал от банята. От влажната му коса се носеше аромата на сапуна му.

— Хайде, наплачи се, ако искаш — успокоително й предложи той и преди да успее да отвърне, тя се озова притисната в прегръдката му.

— Ммм… прекрасно — каза той, докосвайки копринената й нощница. — Този цвят щеше да е най-подходящ за сватбената ти рокля. Слонова кост. Подхожда ти.

Може би, но това не му даваше право да плъзва пръсти надолу към гърдите й.

— Да, прекрасно е — измърмори той.

Емили бе почти убедена, че това вече не се отнасяше за нощницата й.

Ставаше опасно. Трябваше да го изгони. Но от устните й не излизаше нито звук. Ръцете й също бяха като парализирани и тя не успя да му попречи, когато мъжът свали презрамките и откри гърдите й.

Едва можа да изрече дрезгаво:

— Мат.

Но той не й обърна внимание и тихо продължи:

— Спокойно, Емили. Не ти ли е добре така? Знам, че още обичаш Травис и уважавам чувствата ти. Пък и не за първи път ще спим заедно, нали?

Да спят заедно? Той имаше намерение да остане тук? Не, не можеше да му позволи това. Ала дори не усети, че го е оставила да я върне под завивките и на свой ред да се пъхне до нея. И то без халата, с който беше облечен, когато влезе в спалнята й.

— Ммм… хубаво е, нали? — промърмори той и я привлече към себе си.

„Хубаво“ не беше най-точната дума, замаяно си помисли Емили. Прекрасно, опасно, подлудяващо, да…

— Мат — опита се отново да възрази тя.

Той я погледна и нежно я притисна. Чувственото докосване я накара да потръпне от възбуда и тя се помоли той да не е разбрал.

— О, Емили, не ме моли да те любя. Не, не мога, когато знам, че обичаш друг мъж.

Емили онемя. Да не го моли? Това я вбеси. Как смее той да допусне подобно нещо? Няма никакво намерение да го моли. Тя пое дълбоко дъх, после още веднъж, когато внезапно усети, как гърдите й се притискат в стегнатите мускули на мъжа.

Тайно опита да се отмести, но не успя и изрече почти без дъх:

— Мат, не ме притискай така силно. Знам, че искаш да ми помогнеш, но… Мат…

— Само се отпусни и опитай да заспиш — отвърна той. — Утре ще се почувстваш по-добре.

По-добре? Той наистина ли не разбираше какво й причинява? Единственият начин да се почувства по-добре беше да спре да диша.

Тя потръпна. Вече знаеше, че го обича, но какво от това? Той изобщо не беше влюбен в нея. И сега, когато тя го желаеше така силно, за него вече нямаше значение.

Каква ирония на съдбата.

Лежеше гола до него, тръпнеше от желание той да се събуди и… А той просто заспа.

Само дето всеки път, щом опиташе да се премести встрани от него, Мат също се размърдваше в съня си и приближаваше до нея. А когато тя се помъчи да стане, едната му ръка се плъзна около тялото й и не я пусна. Имаше някакво странно удоволствие да лежи, притисната до тялото му, да усеща топлината му, да чува ритъма на сърцето му.

Когато усети, че тя най-после е заспала, Мат отвори очи и се замисли дали планът му бе достатъчно добър, дали не изтормози всъщност себе си, опитвайки се да принуди Емили да му признае, че го обича.

 

 

Емили се събуди доста по-късно от обикновено. Позна по слънцето, което се бе вдигнало високо в небето и осветяваше под странен ъгъл стаята й. Бе спала дълбоко и спокойно. Протегна се лениво, изведнъж си спомни и замръзна.

— Ммм, чудех се кога ли ще се събудиш, сънливке — промърмори тихо в ухото й Мат. После започна нежно да я гали и тя изведнъж се разсъни напълно.

— Мат — възрази тя и за втори път се смрази, когато вратата се отвори и вътре надникна Грейси с поднос с две чашки кафе.

— Добре, че чичо Джон не се върна, нали? — подразни ги тя.

Емили се изчерви от главата до петите. Разбра какво си мисли сестра й. А тъкмо се канеше тази сутрин да й обясни недоразумението.

— Ние с Травис излизаме. Ще се върнем чак за вечеря. Искаш ли нещо от Оксфорд, Еми?

Емили искаше единствено да я помоли да остане. Имаше нужда да й разкрие истината. Но Грейси бързо си тръгна, а нямаше как да скочи от леглото и гола да я последва.

Изражението й я издаваше, но Мат реши да изчака още малко.

Остава един-единствен изход, помисли си Емили. Да каже истината на Мат. Но как да му признае, че го обича? Това си беше нейната тайна. Поне да му каже, че е излъгала за Травис. И да му обясни защо.

Тя пое дълбоко дъх и бързо започна:

— Мат, трябва да ти кажа нещо.

Емили смело вдигна поглед. Мъжът не сваляше очи от нея. Наболата през нощта брада потъмняваше лицето му. Прииска й се да протегне ръка и… да го докосне.

Трепереше при мисълта как да сложи край на този фарс с годежа. Скоро чичо Джон щеше да се върне. Сега бе единствената възможност да поговори с Мат.

Тя отново въздъхна и усети, че Мат хвана ръцете й под завивката. После събра смелост и изрече:

— Мат, аз те излъгах. Никога не съм била сгодена нито за Травис, нито за когото и да било.

Тя се приготви да посрещне гнева му, но за нейна огромна изненада, той само стисна ръката й и тихо каза:

— Знам.

— Знаеш?!

Обзета от гняв, Емили се дръпна от него и опита да седне, но в миг осъзна, че е гола.

После се зачуди как така бързо се изпари гневът й. Но можеше ли да се сърдиш на някого, докато си все още в прегръдката му? Очите на Мат я изгаряха. Единственото, за което копнееше Емили, бе да се наведе и да целуне устните му.

— Но откъде знаеш? — немощно попита тя. После изведнъж се сети. — Защо тогава се преструваше, че сме сгодени? Аз…

— Първо да чуя твоето обяснение — тихо, но твърдо я прекъсна Мат.

Нейното обяснение. Емили несигурно го погледна.

— Хайде, Емили — настоя той. — Първо ти ми кажи защо излъга, че си сгодена за Травис?

— Ами… заради изненадата, когато те видях тук. — Гласът й трепереше. — Мислех, че…

— Ще ме спреш, като измислиш някакъв годеник?

— Не… не…

— Щом не е това причината, тогава защо скалъпи тази история с годежа?

Истината, която напираше на устните й, изглеждаше толкова обидна, че Емили не смееше да я изрече. Тогава, когато не познаваше Мат, всичко си беше на мястото. Тя бе убедена, че и той като Джери иска само едно. Сега вече знаеше какъв човек е Мат… Тежко преглътна и отново се помоли всичко това да се окаже само сън и, когато се събуди, да се намери… Къде? Някъде, където Мат не съществува ли? Не, разбира се, че не. Та тя го обичаше…

— Защо, Емили? — нетърпеливо настоя Мат.

— Мислех, че ще ме принудиш… Мислех, че искаш само… — Боже, колко й беше трудно да го изрече… — Тогава още не те познавах, Мат, вярвах, че след онази нощ ще искаш да ти бъда само сексуална партньорка.

— Господи, как е възможно! Нищо ли не означаваше за теб нашата нощ? — Той не успя да продължи. Емили се почувства още по-виновна.

— Извинявай. Сгреших. Но ти ми каза, че искаш…

— Искам теб! Да, но никога по този циничен начин, както го описваш. О, Емили, такова ли е отношението ти към мъжете, или го проявяваш единствено към мен?

Тя тръсна глава.

— Не, не и към теб! Напротив! Но първия път, когато се срещнахме, ти ми даде да разбера, че мнението ти за жените съвсем не е добро. Аз нямам достатъчно опит с мъжете, Мат. Влюбих се в университета, мислех, че и Джери ме обича, но той само ме използваше. Той ме накара да вярвам, че сексът за мъжете няма нищо общо с чувствата.

— За някои мъже — поправи я Мат. — Както и за някои жени. Джоли, моята годеница, беше такава.

— Сигурно ти е причинила много болка — пошепна Емили.

— Да, а аз като глупак си обещах да не допускам повече да бъда нараняван. И никога да не се влюбвам отново.

Сърцето й лудо подскочи.

— Мат, искам…

„Да се облека“ — щеше да каже тя, но той я спря и тихо промърмори:

— Ммм… и аз. Тази нощ щях да се побъркам. Да спя до теб, да те желая, да имам всички онези спомени… Слушай, Емили, трябва да се разберем веднъж завинаги. Няма да те оставя да ме използваш повече.

— Но, Мат… — Тя изумено се втренчи в него.

— Говоря съвсем сериозно — прекъсна я мъжът. — Без значение колко силно те желая и как ме подлудява мисълта, че съм първият мъж в живота ти, независимо че искам да бъда и единственият, няма да позволя да ме използваш за удовлетворяване на сексуалните си нужди, ако не си готова да се обвържеш с мен емоционално и законно.

Емили не можеше да повярва на ушите си.

— Мат… — замаяно прошепна тя.

— Изморих се от тази игра, Емили. Кажи ми дали и ти изпитваш същите чувства… Кажи ми, че ме обичаш.

Тя потръпна и затърси очите му.

— Емили, моля те! Не издържам повече. Ще ме подлудиш. Всички тези седмици бях така близо до теб, убеден, че обичаш друг. Идеше ми да го убия, задето не се грижи за теб, задето не те обича достатъчно силно… Не разбирах защо ти трябваше да се любиш с мен. Не знаех кого да мразя повече — него ли, защото има твоята любов, теб ли, защото обичаш него, или себе си, задето съм влюбен в жена, която не мога да притежавам. Когато се запознах с Грейси и Травис и разбрах истината, реших, че трябва да те накажа, задето ме накара да изтърпя целия този ад. Трябваше да те науча да ме пожелаеш не само с тялото си, но и емоционално, но не мога повече. Още миг тук в леглото с теб и всичко ще отиде по дяволите. Но не искам да се любя с теб, докато не ми кажеш, че и ти ме обичаш така, както и аз теб. Бъди честна, Емили. Заради двама ни. Или ме обичаш, или не.

Гърлото й бе пресъхнало. Не можеше да продума, задавена от чувства. Успя само да склони глава на рамото му и леко да го целуне по врата, първо нежно, после все по-страстно и с копнеж.

— Престани, магьоснице — простена той и плъзна пръсти в косата й. — Няма да се откажа. Не мога да се любя с теб, докато не чуя, че ме обичаш.

— О, Мат, нали знаеш, че те обичам. Хиляди пъти съм се издавала. Всеки миг, когато съм с теб. Не знам как се случи, но още в онази нощ…

— … се влюбихме един в друг — довърши вместо нея Мат. — Сетивата и телата ни се оказаха по-мъдри от разума, Емили. Само че и двамата трудно преодоляхме бариерата на ужасните си спомени от миналото, отричахме истинските си чувства, щяхме да разрушим тази любов. Ние се обичаме, Емили. И аз искам нашата любов да продължи вечно. Искам да се оженя за теб, да ми родиш деца, да споделим живота си. Нищо друго няма да ми бъде достатъчно.

— На мен също, Мат. Седмици наред се надявах…

— Аз те търсих, Емили. Опитах да проследя колата ти, но нали ми беше дала другото си име. Не бях се отказал, обаче. Смятах да се установя тук и после да подновя търсенето, да пребродя всяко местенце наоколо и да разбера къде си. Така или иначе, щях да те намеря. Но съдбата се намеси. Явно не е имала високо мнение и за двама ни, нали?

Той обхвана лицето й, нежно я целуна, но изведнъж се дръпна, въпреки лекия й протест.

— Не, любов моя, не можем да се любим сега — прошепна той. — Имахме късмет първия път, нека не предизвикваме съдбата. И това ще стане скоро. Ще се оженим през юни, а мисля, че и чичо ти ще бъде доволен да ни продаде това място, а той да се премести по-близо до университета.

— Но той може и да остане. Има достатъчно място.

— О, не. Съпругата ми няма да се превръща в робиня. Обичам този старец, но ме дразни начинът, по който понякога се отнася към теб. Знам отношението ти към домакинството, но смятам, че задълженията трябва да се поделят. А и ще ми се иска да отделяш повече време за мен. Пък и доста работа имаш още в градината — подразни я той.

Емили вече не слушаше. Твърде заета бе да се наслаждава на изкусителната близост на силното мъжко тяло, да открива отново магията на онази нощ, да се наслаждава на споделената си любов.