Пени Джордан
Срещу вятъра (3)

Трета глава

— Сигурна ли си, че искаш… Че искаш мен?

Дъхът му погали кожата й и Емили настръхна, когато почувства как устните на Мат пробягват по нейните. Напрежението й се стопи в изненада и удоволствие.

Защо досега не бе разбрала, че е възможно такова чувство, че нежното, почти колебливо докосване на чужди устни възбужда толкова зашеметяващо желание и нужда? Усещането за чувственото сливане бе нещо, за което цяла вечност бе копняла, сигурна, че го желае, без дори да го познава само допреди няколко минути.

— Желая те — прошепна тя до устните му и усети напрежението на тялото му.

Обзе я непреодолим копнеж да го прегърне и да му покаже какво удоволствие й доставя близостта му. Тя, която никога не бе посягала да прегърне мъж, дори Джери, неочаквано се бе превърнала в непозната и за самата себе си жена.

Как би могла да знае, че нежното докосване на пръстите й по кожата на Мат ще предизвика напрежение и ще изтръгне стон от устните му, ще го накара да стегне прегръдката си и да обгърне тялото й с топлината на своята мъжественост?

Пръстите му се плъзнаха по шията й, докато устните му обсипваха с целувки лицето й. Топлият дъх в ухото й я накара да потръпне от вълнение. Непознати усещания свиха стомаха й, а нежните й гърди се напрегнаха. Изпълнената й с копнеж плът инстинктивно се притисна в тялото на Мат, сякаш го молеше да я освободи от последните бариери помежду им.

Тя искаше да го усеща до себе си, горещата му кожа да прилепва до нейната, да почувства докосванията му и сама да изучава непознатото му тяло. Желанието изместваше действителността, всичко пробягваше в ума й като по филмова лента и се командваше от тръпнещото й тяло.

Когато Мат отметна косите от шията й, за да я разголи за ненаситните си устни, Емили с копнеж се изви към него, усетила по някакъв първичен начин, че в този миг и двамата са равни в желанието си.

Инстинктът й подсказа кога на свой ред да прокара устни по неговото тяло, кога да го погали с език и кога пламенно да го подразни със зъби.

Всичко наоколо — бурята, която ги бе срещнала и това, че не се познаваха — вече нямаше значение. Оставаха само ръцете на Мат, които нежно обхванаха гърдите й, след като премахнаха и последните прегради заедно с бельото й.

И когато той сведе глава и потърси зърната й с устни, после с език и със зъби, цялото й тяло затрептя с изненадващо нарастваща хармония, сякаш цял живот бе чакала този миг, това удоволствие… този мъж.

Това, което преживяваше, далеч надхвърли границите на добро и лошо, на всякакви тревоги дали постъпва правилно, за да се предпази от болка и унижение. Споделеният им копнеж бе толкова стихиен, така жесток и всепоглъщащ, че извади наяве същността на човешката им природа.

Тази Емили, която познаваше тя, по-скоро би умряла хиляди пъти, отколкото с радостен вик да сподели удоволствието, преливащо в болка от силата на чувствата, дарени й от Мат. Емили, за която се мислеше тя, не би могла да желае да сподели тази радост с мъжа, събудил удоволствието в нея, да му я покаже, да я върне така щедро, както я даваше той.

— Франсин… Не мога да повярвам, че всичко това действително се случва… Ти си невероятна…

Емили настръхна. Франсин. Беше забравила това. Дали щеше да я желае така, ако знаеше, че тя се казва Емили?

Франсин. Може би тя й даваше свободата да се държи по начин, съвсем непознат за Емили.

Устните на Мат се плъзнаха по корема й и предизвикаха трепет по цялото й тяло. Ръката му погали бедрото й; скоро…

— Не. Почакай… — припряно изрече тя. — Искам… — Замълча, осъзнала, че едва не изрече: „Искам и аз да те любя.“ Как да каже на един мъж, че иска да се наслаждава на плътта му така, както той се бе радвал на нейното тяло, да го усети с длани и устни? Че иска да му достави същото удоволствие, което той й беше дал? Че копнее да сподели радостта си от това, че той е мъж? — Позволи и на мен — рече нежно. Допря устни до тялото му и го усети да потръпва, а ръцете му притиснаха кръста й, плъзнаха се в милувка нагоре и се заровиха в косите й, подканвайки я да продължи.

Защо никога не бе предполагала, че ще дойде време, когато ще се появи един мъж, с когото всички бариери ще отпаднат, който ще събуди у нея едновременно нежност и желание, в чийто стон ще прозвучи безпомощно копнежът, когато устните й се спуснаха надолу по стегнатия му корем, а очите й се напълниха със сълзи. Той бе също така уязвим, както и тя самата. С Джери я плашеше дори мисълта за физическа близост. Тя го отдаваше на липсата си на опит, на неговото разочарование, ако се окаже неподходяща. Но сега, с Мат, страхът бе изчезнал, нямаше колебание, стопи се преградата пред радостта от нежното докосване. Преди миг тя бе отвърнала на ласките му с женствената си гордост, а сега, на свой ред, докосваше съкровената същина на мъжествеността му.

Ръцете му лежаха на раменете й, сякаш готови да я отблъснат, когато езикът й се плъзна надолу и в стона му прозвучаха едновременно протест и желание.

Тя не искаше да слуша. Удоволствието този път бе нейно, заедно с нуждата и копнежа. Само тази нощ им принадлежеше. И сега, когато и тялото, и душата й бяха в съзвучие с мъжа, сякаш двамата се бяха слели в едно, тя искаше да сподели цялата си радост.

Мат изкрещя името й. Веднъж, много отдавна, той искаше да се любят така и с Джоли, но тя се дразнеше, когато докосваше и целуваше гърдите й. Той се обвиняваше, че не успява да я възбуди и да й достави удоволствие, измъчваше се, че му липсват опит и чувственост. Жените наистина изпитваха удоволствие от физическата близост, той знаеше това отдавна, но никога не можа да събуди такава радост у Джоли.

Казваше си, че любовта ще му подскаже верния път, ще му помогне да овладее собственото си желание и да мисли първо за нея. А после я намери в леглото с друг.

Един приятел го убеждаваше, че без нея ще се чувства много по-добре и я наричаше студена уличница, която умее единствено да дразни мъжете. А как би описал сега жената в прегръдките му?

Тя го докосваше… любеше го. Нямаше нищо изкуствено… никакви номера. Тя го възбуди така, както никога не му се бе случвало. Устните й… Той потръпна от допира им, чу радостните й стонове. И грубо я спря.

— Не. Не мога вече да се владея. — И Емили го чу дрезгаво да прошепва в ухото й: — Когато се случи, искам да съм в теб. Ако продължаваш да ме докосваш така…

Стомахът й болезнено се сви, когато той я притисна с тяло. Бе готова да го приеме.

Той се поколеба и за миг я обзе страх. После тихо й каза:

— Още не е късно… да промениш решението си.

Емили не отговори. Не можеше. Само плъзна подканящо ръце по тялото му и се изви, за да го посрещне.

Никога не бе очаквала такъв неописуем ураган от усещания, неочакваната изненада, че въпреки своята възбуда и неговото нетърпение, изпита вековния женски страх от мъжкото притежание.

Но Мат я целуваше, топлината, която изгаряше тялото й, стопи страха и тя мигновено забрави болката и остави тялото си да отвръща свободно на неговия ритъм. Ритъмът на самия живот. Имаше още нещо, което тя искаше да достигне, още някъде, където желаеше да отиде, всичките й сетива се бяха устремили натам, а когато накрая успя, неволно извика, после пак, и пак, докато усети как тръпките на екстаза разтърсват тялото на Мат.

Лениво отпусната в прегръдката му, тя се зачуди дали не трябва да каже още нещо… Но тялото й вече копнееше за сън. Толкова добре се чувстваше тук, до Мат, толкова прекрасно…

Тя потъна в сън, а Мат се загледа навън в тъмнината. Имал бе и други жени, както и Джоли, която го бе научила, че не е достатъчна само физическата близост. Що се отнасяше до любовта… Не бе сигурен дали още вярва в съществуването й.

Още не можеше да си представи това, което се случи тази нощ… Защо бе обзет от този настойчив копнеж по жената, която му бе непозната, а същевременно чувстваше тъй близка, сякаш отдавна бе негова.

Тя му се отдаде, свободно и радостно. Сега мърмореше нещо в съня си, сгушена до него. Той се наведе и отметна косата от лицето й. Сутринта по тялото й щеше да има следи от любовта му, а той…

Изпъна гръб и лицето му се сви в гримаса. Бе на път да започне нов живот, нова работа. Последното нещо, от което имаше нужда сега, бяха чувствата и произтичащите от тях усложнения. Но и след преживяното тази нощ за нищо на света не би могъл да се престори, че спящата в прегръдките му жена не съществува.

 

 

Отнякъде долетяха мъжки гласове и събудиха Емили. Тя се разсънваше неохотно, но в миг осъзна няколко неща наведнъж — все неприятни. Беше замръзнала, тялото я болеше така, сякаш бе прегазено, а после дойде ред и на другата болка — тя се стресна и сграбчи спалния чувал в порив да се предпази, когато спомените от нощта нахлуха в съзнанието й.

Какво, по дяволите, направи? Защо? В студената светлина на деня бе невъзможно да си обясни и да приеме всепоглъщащата сила на снощния копнеж. Беше сама в джипа и дочу как Мат говори с някого навън. Това сигурно означаваше, че пътят е изчистен.

Някой бе сгънал дрехите й и ги беше сложил наблизо. Добре, че нямаше кой да види руменината, плъзнала по лицето й, докато припряно се обличаше под прикритието на спалния чувал.

Какво, по дяволите, щеше да каже на Мат? Как щеше да го погледне в очите? Спомен от нощта премина в съзнанието й — спомен за страст… за близост, за отдаване, за любов. Но това бе невъзможно. Имаше само кратка среща между двама души, чиято моментна нужда бе надделяла над чувството за приличие.

Сега, когато желанието бе изчезнало, Емили беше връхлетяна от болезнено учудване как бе могла да постъпи така, а и от отвращение от себе си, което не успяваше да потисне.

Тя чу как Мат предупредително потропа отстрани на джипа, преди да отвори вратата. В светлината на деня рошавата му коса и брадата изглеждаха още по-раздърпани.

Но едва ли аз изглеждам по-добре, уморено си помисли Емили, зърнала собствените си смачкани дрехи.

— Току-що мина снегоринът — ненужно й обясни Мат. — Предупредих ги и за твоята кола. Пътят е изчистен и вече можем да тръгнем. Има ли някое място, където би желала да те оставя?

Да, отвори се най-огромната пропаст, отчаяно мислеше Емили, забелязала как бегло и несигурно я погледна той, а после отклони очи.

Той явно е свикнал с подобни случайни срещи, горчиво си каза Емили. С чувство на вина и самосъжаление тя отвърна в същия дух и го помоли да я свали в малкото градче от другата страна на хълмовете. Оттам можеше да се обади на чичо Джон и да потърси начин да си прибере колата.

— Има още малко кафе — колебливо се обади Мат. — Ако ти…

Тя не успя да продума. Гърлото й се беше свило. През нощта, в прегръдките му, тя имаше чувството, че са се слели в едно прекрасно цяло. А тази сутрин… тази сутрин тя не можеше да си обясни силата, тласнала я снощи в обятията му. Ала когато рязко се извърна и срещна погледа му, усети как тялото й потръпва от спомена за споделената страст.

Докато я гледаше, на Мат му се искаше да може да й каже нещо. Снощи тя бе толкова топла, така изпълнена с желание… А днес бе хладна и сдържана, ясно показваше, че миналата нощ е вече забравена. Проблемът беше, че отдавна не бе срещал жена, с която да отпаднат всички правила и бариери. Достатъчно беше чувал… и чел за новото поколение жени, които се чувстваха свободни и получаваха удоволствието на физическата близост, без да се обвързват емоционално с партньора си, но сега за пръв път му се случваше да го изпита на гърба си. Искаше да посегне и да я докосне, да й каже колко много значи за него миналата нощ, но нейното поведение подсказваше, че тя желае разстоянието помежду им да се запази. Наруга се за слабостта, която го караше да изпитва чувства.

Обикновено жените бяха тези, които настояваха да получат от мъжа нещо повече от физическото удоволствие. Трябваше вече да се е поучил от връзката си с Джоли. Да знае, че не всички жени копнеят за любовта.

Той седна зад волана и почувства облекчение, когато джипът веднага запали. Настроението бе напрегнато, сякаш двамата се бяха превърнали във врагове, насила събрани заедно. И все пак тази нощ…

Забрави, рязко си каза той. Тя… Франсин… с това екзотично име, което и малко го дразнеше, изглеждаше толкова нежна и крехка, седнала с големия си блузон, без грим, с меката коса, обрамчила лицето й. През нощта пръстите му я докосваха и усещаха топлината й. През нощта нямаше тайни в удоволствието. Тази сутрин младата жена бе студена и далечна като покритите със сняг отсрещни хълмове.

Какво му ставаше, упрекна се той, защо ли търсеше нещо повече в тази случайна близост, защо го измъчваше чувството за загуба и дори за предателство? Защо продължаваше да приема миналата нощ като нещо по-различно, като специален дар само за него самия?

Случило се беше, но сега всичко свърши и тя го показваше достатъчно ясно…

Емили седеше нещастна и безмълвна, чудеше се какво ли, по дяволите, мисли Мат за нея. Фактът, че не спомена нощта, доказваше, че случилото се не означава нищо за него. Защо не каже поне дума, защо не даде един знак… Но беше ли длъжен? Снощи й предостави възможността да се откаже. Тя не се възползва и сега не можеше да го обвинява, когато явно приемаше, че тези случайни срещи за нея са обичайни. А и не се бе държала като срамежлива и неопитна девственица, все пак.

Лицето й пламна, когато си спомни как всъщност се беше държала. Дори сега се учудваше, че бе успяла инстинктивно да му достави удоволствие. Никога преди не се бе изкушавала да гали така Джери… не беше усещала мощта на женската си сила.

Около тях цареше снежна тишина. Вече се спускаха надолу към градчето, където Мат щеше да я остави. И вече никога нямаше да се срещнат отново. Тя също искаше това, нали? Защо тогава в очите напираха сълзи?

Стигнаха покрайнините на града. Скоро всеки щеше да поеме пътя си. Болка раздираше гърдите й, защото за нищо на света не искаше да се раздели с този мъж. Не и до края на живота си.

— В центъра ли да те оставя? — дрезгаво попита Мат.

Емили кимна, гърлото й бе свито от болка. Грубостта в гласа на Мат, която прикриваше нежеланието му да я пусне, тя прие като нетърпение да се отърве по-бързо от нея. И затова, когато мъжът спря, тя бързо излезе и не му остави време да я спре. Ако не се налагаше да го изчака да й подаде багажа, той предполагаше, че щеше да изчезне, без дори да се сбогува с него.

Когато тя пое чантата си и пръстите им се докоснаха, по тялото му пробяга гореща тръпка и му напомни страстта от изминалата нощ. Искаше му се да й каже нещо, да я увери, че ако има някакви последствия… но жена като нея, така свободна и умела в любовта, сигурно не допускаше такива рискове. И по-добре, защото не бе и помислил снощи, когато пламенно се любеха. Искаше да я докосне, да я задържи, но знаеше, че тя ще го отблъсне. Какво пък — знаеше името й, видял бе и колата й. Винаги би могъл да я открие…

Ала все още се изкушаваше да не я пусне да си отиде, да й каже, че тази нощ е била много важна за него, съвсем неочаквана бе и нуждата му от нея, чувството за сливане, за принадлежност… за любов?

Докато се отдалечаваше, Емили се помоли краката й да не се подкосят. Беше отпаднала, трепереше, чувстваше се така уязвима и самотна, както никога досега. Краткото докосване на пръстите му разтърси тялото й като електричество.

Забрави го, каза си тя и надви изкушението да се обърне и да го погледне. Забрави и него, и тази нощ. Всичко… свърши. Никога повече няма да го видиш и това трябва само да те радва.