Кони Мейсън
Господарят на драконите (3)

2

„Какво е едно име? Туй, което зовем ний роза

ще ухае сладко под всяко друго име.“

Уилям Шекспир

Доминик крачеше напред-назад пред олтара със сключени зад гърба ръце и чакаше булката да се появи. В интерес на истината, не копнееше кой знае колко за този брак. Свенливата малка близначка не бе неговият тип жена, но в сърцето си знаеше, че е взел по-мъдрото решение. Защото устатата сестра щеше да направи живота му черен, а споделеното със скърбяща вдовица легло не го привличаше.

Не че брачното ложе със смотаната сестричка го мамеше с кой знае какви удоволствия. Тя сигурно щеше да затваря очи, да стиска зъби и да се моли всеки път, когато я любеше. Зле я бяха нарекли — Роуз, помисли той с усмивка. В срамежливото момиче, което щеше да направи своя жена, нямаше трънлива жилка. За сестра й не можеше да се каже същото — тя бодеше като магарешки трън.

Внезапно търпението на Доминик се изчерпа и той се нахвърли върху свещеника.

— Къде е тя?

— Търпението е добродетел, милорд — мелодично отвърна отец Нийл. — Вие влязохте в дома ни като буря, обявихте смъртта на нашия господар и намерението си да се ожените за една от дъщерите му в рамките само на един час. Непристойно е някак.

Устните на Доминик се свиха в тънка черта.

— Това е волята на краля. Да не мислиш, че желая в леглото си жена, която не ме иска? Смятах да взема друга, но кралят ми заповяда така. А ако аз трябва да се примиря с този брак, лейди Роуз също ще трябва да го стори.

— Лейди Роуз ще се подчини на краля, но не е длъжна да се радва на това — обади се самата Роуз от вратата. — Тук съм, милорд.

Доминик я зяпна и с неудоволствие забеляза, че очите й пак са сведени надолу, а раменете й клюмат. Нима нямаше дори да го погледне? Как щеше да легне в едно легло с жена, която изтръпваше само при вида му? Погледът му се плъзна към сестра й, която по някаква причина също не можеше да срещне очите му. Изведнъж обаче, сякаш разбрала, че той я гледа, тя вирна брадичка и впери поглед право в неговия.

Доминик й се усмихна демонично и насочи вниманието си към своята покорна розичка. Поне щеше да може да запази Вероника като своя любовница, щом тази щеше да му е жена, помисли си той. Ако беше взел сестра й, двамата щяха постоянно да са вкопчени в гърлата си. Подозираше обаче, че споделеното с опърничавата близначка ложе никак нямаше да е скучно. Сам се изненада, когато усети, че при тази мисъл се втвърдява под бронята си.

Рицарят събра пилеещите си се мисли и се обърна към свещеника.

— Започнете церемонията, отче. За литургията забравете. Искам да приключим с това колкото се може по-скоро.

Ако можеше да погледне в сведените очи на Роуз, Доминик щеше да види как в буреносно сините им дълбини се надига гняв.

Той махна към годеницата си.

— Пристъпете напред, милейди. Туткането нищо няма да промени.

Побутвана от майка си и сестра си, Роуз бавно тръгна към Доминик. Когато застана до него, той постави ръката й на лакътя си и се обърна към свещеника.

— Не е нужно да правиш това — прошепна Старла в ухото й.

Роуз се направи, че не я чува.

— Готова съм, милорд — каза тихо тя.

Доминик повтори брачните клетви с висок глас, но когато дойде ред на Роуз, трябваше да я побутне с лакът, за да стори и тя същото. След няколко мига свещеникът ги обяви за мъж и жена, но Доминик не усети радост. Чувстваше се странно изпразнен. Не можеше да се накара даже да дари невестата си с обичайната целувка. Само докосна с устни нейните колкото се можеше по-леко.

Но тогава стана нещо странно. Той усети, как в тялото му пробяга искра, а по вените му потече живителна топлина. Отдръпна се и се втренчи в жена си с присвити от учудване очи.

— В залата ни очаква сватбено пиршество, мадам — каза рицарят по-грубо, отколкото бе възнамерявал. Хвана Роуз под ръка и я изведе от параклиса. — Ще останат ли майка ти и сестра ти да празнуват с нас?

— Ще заминем незабавно, както решихме — отвърна лейди Нелда. Тя взе дланта на Роуз в своите и целуна дъщеря си по бузата. — Бог да те пази, дъще!

С присвити очи Доминик наблюдаваше как сестрите се прегръщат и си шепнат думи, които не можеше да чуе. Видя сълзи в очите им и принуди сърцето си да се вкорави, за да не чувства жалостта, която го заливаше задето ги разделя. Нали не гонеше лейди Нелда и Старла — те по своя воля избраха да си тръгнат.

— Готови сме, лорд Дракон — рече Нелда и издърпа Старла от ръцете на Роуз.

Доминик даде знак на Рахман, който веднага излезе, за да събере стражите, избрани да охраняват двете дами.

— Ерик Карлайл и двама от личните ви стражи ще ви изпратят до манастира.

Доминик се опита да срещне очите на Старла, но не успя. Щеше му се отново да надзърне в този остър син поглед, преди завинаги да се сбогува с щурата близначка, но това не му бе писано. Във въздишката му имаше нотка на съжаление, когато лейди Нелда и Старла побързаха да напуснат замъка.

— Наредих да приготвят пиршество, за да отпразнуваме сватбата си. Поканих васалите да споделят храната ни — каза рицарят, насочвайки отново вниманието си към Роуз. — Надявам се, че това те радва.

В опит да отвърне на новия си съпруг така, както би направила Старла, Роуз свенливо се отдръпна. Всъщност не й се налагаше дори да се преструва кой знае колко. Докосването на устните на Дракона я бе оставило бездиханна и объркана. Кой знае защо, тялото й тръпнеше от глава до пети. Тя погледна рицаря изпод спуснатите си клепки и бързо отвърна поглед.

— Ако радва теб, милорд.

Между тъмните вежди на Доминик се образува лека бръчка. Преди Роуз да отвърне поглед, той бе видял бунтовна искра в очите й — искра, която го обърка. Това бе същата пламенна реакция, която беше забелязал в погледа на сестра й пред решетката при крепостния ров. Тръсна глава, за да прогони предизвикателното видение на жената воин, възседнала коня си с гол меч в ръката и предизвикателство на устните. Разтърси глава още веднъж. Нещо изплува от дълбините на паметта му, но изчезна, преди да е разбрал какво е.

— Името ми е Доминик — представи се той, тъй като мълчанието между двамата се проточи. — Разрешавам ти да ме наричаш Доминик, ако искаш.

— Не искам, милорд.

Доминик усети, че зад очите му се надига пулсиращо главоболие. Консумирането на брака им щеше да се окаже досадна задача. Боеше се, че ще люби едната сестра, а ще мисли за другата. Проклет да е крал Джон!

Рицарят настани Роуз на господарската маса и с интерес се огледа из залата. По-рано не бе успял да обърне достатъчно внимание на величественото помещение, но сега го огледа щателно.

Стените, отбеляза той, бяха покрити с богато избродирани гоблени и копринени завеси. Наоколо се носеше приятно ухание на чистота, а месинговият свещник над главите им хвърляше весели искри. Главната маса бе застлана с покривка от най-фин лен, а сребърните чаши и прибори бяха лъснати до блясък. В огнището танцуваха пламъци, които гонеха сенките и вечерния хлад, а на тяхно място канеха уют, какъвто Доминик не бе усещал, откакто преди много години бе напуснал дома си в търсене на щастието.

Единствено бледата жена до рамото му внасяше дисонанс в тази хармония. Ако у нея имаше поне искрица чувство, то той още не бе я забелязал. Тя бе бледо подобие на жизнената си сестра. Трябваше някак да преодолее отвращението си към богобоязливата девица поне дотогава, докато не легнеше с нея и не се сдобиеше с наследник.

Роуз наблюдаваше Дракона изпод спуснатите си мигли и се чудеше за какво ли си мисли той. Тъмните му очи с тежки клепки, мрачните му устни и изсечената челюст стряскаха, но не плашеха. Тя внимателно го огледа през завесата от гъстите си мигли и реши, че е красив мъж — някак сурово красив. Имаше мъжествено лице, на което бяха изписани сила и решителност.

Какво ли щеше да й стори, когато разбереше, че е бил изигран?

Тя не успя да потисне тръпките на ужас, които пробягаха по кожата й.

— Студено ли ти е, Роуз?

Тя потри ръцете си.

— Не.

Той постави пръст под брадичката й и я повдигна, за да погледне лицето й.

— Боиш ли се от мен?

В очите на жената пламна предизвикателен огън, но тя го угаси, преди Дракона да започне да задава въпроси. Не беше разумно, нито безопасно да разкрива характера си пред новия си съпруг. Знаеше, че Старла би се уплашила от Дракона, затова се налагаше да се престори, че изпитва същото като по-плахата си сестра.

Тя с усилие изцеди от очите си една-две сълзи и с разтреперан глас отвърна:

— Глупачка бих била, ако не бях изплашена, милорд. Никога не съм искала съпруг. Преди намесата на краля се надявах да обрека живота си на Бога. Исках да стана монахиня и да прекарам дните си в молитви и добри дела.

Тези думи сякаш разгневиха Дракона, защото той изруга полугласно и пусна брадичката й.

— Ние сме женени, мадам. И нищо не можеш да направиш, за да промениш това. Скоро очаквам да получа от теб наследник. Майка ти не ти ли е казвала какво се случва в брачното ложе?

Нямаше време.

— Прави с мен каквото пожелаеш, мой господарю Драконе — каза тя с трепет в гласа. — Но не съм длъжна да го харесвам.

През устните на Доминик излетя нова ругатня.

— Да не мислиш случайно, че съм искал да се женя за теб?! Възнамерявах да взема друга, но кралят не разреши. Ако на този свят има мъж, за когото сърцето ти копнее, те съветвам бързичко да го забравиш, защото нямам намерение да ставам рогоносец!

Роуз едва се сдържа да не ахне. Никога не й бе хрумвало, че чувствата на Дракона може да са насочени към друга. Своето собствено сърце тя не бе подарявала досега на никого. Баща й се бе опитвал да събуди любопитството й към брака, но тя още не бе срещнала мъж, който да й се хареса.

— Казах ти вече — прошепна тя, — обрекла съм се на Христа.

Доминик отвори уста да каже нещо, но стисна зъби, защото един подир друг в залата влязоха с парадна стъпка прислужниците, които носеха високо вдигнати подноси, отрупани с ястия. Бе наредил да направят пиршество и точно това бяха направили. Блюдо след блюдо — печен глиган, сърна, месни баници с винен сос, задушени змиорки и сурови морски стриди се подреждаха на масите пред тях. Но ето, вече идваха нови ястия — тлъст скопен петел с лимон и джинджифил, морска пъстърва със сметана, прясно опечен хляб и масло, както и всевъзможни зеленчуци украсяваха трапезата едно след друго.

Доминик наистина се впечатли от разкошната вечеря и разнообразието от ястия. Още преди да поднесат питата сирене и сладкишите, той вече знаеше, без да е разглеждал счетоводните книги, че богатствата на Драгоник надминават всичко, което си е представял дори кралят. Хвърли кос поглед към Роуз. Ако не откриеше наслада в брачното си легло, поне щеше с удоволствие да знае, че е богат човек.

— Готвачът ви е изумителен — възкликна той, за да започне някакъв разговор.

Пи дълго от бокала, който поставиха пред него и съпругата му, и го предложи на Роуз. Тя не искаше да долепи устните си там, откъдето бе пил Доминик, и нарочно обърна чашата, за да поеме глътка вино от другата страна. Доминик впери поглед в капката, която бе останала на долната й устна и внезапно, необяснимо, пожела да я оближе с върха на езика си.

Трябва да беше полудял. Друго обяснение нямаше. Само ненормалник би усетил желание към жена, която изтръпва само като я докосне. Трябваше да благодари на късмета си дори ако не замръзнеше от студ първия път, когато проникнеше в тялото й. Отчаяно въздъхна, защото усети как се втвърдява.

Луд беше!

— Не ти ли харесва храната? — попита той, като забеляза, че Роуз едва е докоснала разкошните ястия. Липсата й на апетит поне му позволяваше да мисли за нещо друго, освен за блестящите й устни и собствената му възбуда.

— Не съм гладна — прошепна тя. — Бих искала да се оттегля.

— Не още — отвърна той. — Трябва да изчакаш, докато вдигнат наздравица за нашето щастие.

Роуз прехапа език, за да пресече напиращото си мнение за такива наздравици. Щастие ли? Пфу! Едва ли! Трябваше обаче да продължи с преструвките, че е покорна, докато майка й и сестра й не се озовяха на сигурно място зад стените на манастира, далеч от лапите на Дракона. Затова се изчерви точно толкова свенливо, колкото трябваше, когато гостите вдигнаха чаши и закрещяха мръснишки пожелания за първата им брачна нощ.

— Сега мога ли да си тръгвам? — попита тя скромно, когато и последната наздравица бе изпита и гостите започнаха да се наливат истински.

Доминик стана и й предложи ръката си.

— Ще те придружа до горния етаж, за да се приготвиш за първата ни брачна нощ. След известно време ще дойда и аз.

Роуз стана и две дами, които седяха на масата под подиума, се изправиха с нея.

— Не е нужно да идваш с мен, милорд — обади се тя. — Лейди Емили, съпругата на сър Ерик, и лейди Блайт, жена на сър Седрик от Уейвърли, ще ми помогнат.

— Както желаеш — отвърна Доминик. — Може би дамите ще те просветлят малко за това, което те чака в брачното ложе. Ти си свенлива и свита по природа и ти трябват указания. Бих предпочел жена ми да не припада, когато ме види в леглото си.

С пламнали бузи Роуз тръгна с двете си дами. Лейди Емили — жена, прехвърлила първата младост, но все така красива, водеше малкото шествие, а по-младата и хубавичка лейди Блайт го завършваше.

— Какво искаше да каже той, Роуз? — прошепна Емили, когато се качиха по стълбите и тръгнаха по високия коридор. — Откога си свенлива и свита по природа? Описанието на лорд Дракон като че ли повече подхождаше на Старла.

— Наистина изглеждаш необичайно тиха днес — забеляза и Блайт. — Но кой може да те вини? Тъжен е за теб този ден, Роуз. Да те принудят да се омъжиш за лорд Дракон — това може да накара всяка да се умълчи.

— Един ден ще ви обясня какво точно се случи днес — каза Роуз. — Побързайте. Не искам Дракона да се качи, преди да съм готова да го посрещна.

Роуз влезе в дневната и я прекоси в посока към спалнята, която някога бяха обитавали майка й и баща й. Емили и Блайт незабавно я последваха.

— Омъжена съм от много години — започна свенливо Емили. — Ще се постарая да отговоря на всички въпроси, които могат да ти хрумнат за… брачната нощ.

Лицето на Роуз доби яростно изражение.

— Брачна нощ няма да има. Още щом си тръгнете, аз възнамерявам да залостя вратата и да не я отварям пред никого.

— Пред никого? — изквича Блайт с възмущение. — Но Дракона е твой съпруг. Не можеш да му откажеш ложето си.

— Само гледай — сръфа я Роуз. — Изчезвайте и двете. Не бива Дракона да ви завари. Не искам да се замесвате в това.

Топлите кафяви очи на Емили замислено се присвиха.

— Какво става, Роуз? Ерик ми разказа доста неща за лорд Дракон. Ако бях на твое място, не бих му се опъвала.

— Според Седрик лорд Дракон си има любовница — изтърси Блайт. — Чул е някакви клюки за тях двамата, когато бил в Лондон миналата година с баща ти. Злите езици говорят, че Дракона се канел да я вземе за жена, но кралят се намесил.

— Засрами се, Блайт — порица я Емили. — Това са само слухове.

— Истина е — обади се Роуз. — Дракона призна, че в живота му има друга жена. Но нашето не е брак по любов. Кралят е наредил на Дракона да се венчае за една от жените в Еърдейл и той е нямал друг избор, освен да се подчини.

— Лорд Дракон избра теб вместо Старла, нали? — каза Блайт, като че ли това имаше някакво значение.

Роуз се направи, че не чува. За съжаление, истината щеше скоро да излезе наяве. Твърде скоро даже, боеше се тя.

— Вървете — рече Роуз и ги затласка към вратата. — Не се бойте за мен. Ще се оправя.

Роуз затвори и залости вратата на спалнята зад гърба на Емили и Блайт. След това седна на пейката пред огъня и се приведе напред, за да попие топлината, която идваше от жарта. Обви тялото си с ръце. Не й беше наистина студено, но трепереше. Не познаваше Дракона достатъчно добре, за да знае как ще реагира той на откритото й неподчинение, но предполагаше, че ще побеснее.

Доминик забеляза, че пие твърде много, но по някаква причина не можеше да се спре. Колкото по-дълго седеше и размишляваше, толкова по-малко му се искаше да къса цветето на девствеността на своята невеста. И все пак… нещо дълбоко в него потрепваше при мисълта за жената, която го чакаше в леглото си. Желаеше я и не я желаеше. Сведените й очи и преклонената й глава трябваше да му доставят удоволствие. Покорността на съпругата бе добродетел, нали?

И все пак, беше ли Роуз наистина покорна? Имаше усещането, че не знае нещо много важно за нея. Веднъж или два пъти тази вечер тя бе погледнала към него и той бе забелязал в очите й искрата на някакво предизвикателство. Преди да се убеди, че не си въобразява обаче, тя отвръщаше поглед.

Рахман, който стоеше прав зад Доминик, вероятно бе забелязал превъзбудата на господаря си, защото се приведе с исполинския си ръст и прошепна на ухото му:

— Невестата те очаква, господарю. Не трябва да пиеш толкова, защото в леглото ще ти липсва блясък.

— Просто се въоръжавам за битка, Рахман — отвърна Доминик. — Да не мислиш, че моето плашливо пиленце ме чака с нетърпение? — Той се изсмя невесело. — Роуз е скромна душа, съвсем различна от моята страстна Вероника. Боя се, че боздуганът ми няма да се вдигне за нея.

— Още не си опознал добре невестата си — рече Рахман.

Доминик се засмя сухо.

— Исках покорна съпруга и ето, че я получих. Роуз се бои от мен. По дяволите, тя се бои и от собствената си сянка!

— Защо тогава не се ожени за сестра й?

Доминик отправи изумен поглед към оръженосеца си.

— Сигурно се шегуваш. Предпочитам жезълът ми да стане на лед в студените чаршафи на Роуз, но не и да рискувам лудата й сестра да ми го отсече с меча си. В нея има повече пламенност, отколкото ми се харесва.

Сега беше ред на Рахман да се разсмее и той го направи с наслаждение.

— Мисля, че ще си вземеш думите назад, господарю. — Той се извърна. — Желая ти приятна нощ.

Доминик се смръщи над празния си бокал и се зачуди да го напълни ли отново, или да отива вече в брачното легло на Роуз. Знаеше, че трябва да консумира брака си колкото се може по-скоро и че отлагането може само да проточи проблема. Обаче му прилошаваше от мисълта да легне с една ужасена девица.

Доминик се надигна от стола си и изведнъж стана център на вниманието. Всички стражи започнаха да го обсипват с традиционните съвети, свързани с леглото.

— Нека копието ти намери пътя към победата! — вдигна чаша един пиян рицар.

— Искаш да кажеш — пътя към екстаза! — изсмя се пиянски друг.

— Наздраве за горещата кръв и коравия член! — изкрещя трети.

На Доминик му дойде в повече. Завъртя се на токовете си и решително закрачи към вратата. Изведнъж усети, че кръвта му бушува във вените и сърцето му се блъска бясно в гърдите. Задуши го трепетно очакване и той затича стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Стори му се, че коридорът няма край, но най-накрая все пак достигна приемната. Прекоси я и се насочи към спалнята. Може би ако имаше късмет, щеше да успее да съживи оная искра, която бе видял по-рано в очите на Роуз.

Доминик се смяташе за добър любовник. Знаеше го, защото Вероника и другите преди нея често бяха хвалили уменията му. Безброй пъти бе оставял любовниците си изтощени от екстаз. Колко трудно можеше да е да събуди страстта у една девица? Досега не бе имал нито една, но жените си бяха жени до края на света, без значение в каква степен на девственост се намираха. Щеше да достави удоволствие на Роуз и да я накара да се извива от наслада въпреки свенливостта си и неговата собствена неохота да спи с жена, която не желаеше.

За своя изненада, Доминик откри, че почти тича към спалнята. Защо бе така нетърпелив да легне с момиче, което не го привличаше?

Той сграбчи дръжката на вратата и бутна. Вратата не помръдна. Той опита пак. Беше залостено отвътре. Как смееше тя да заключва брачните им покои?! Тя бе негова жена, той бе неин господар; не можеше да му казва не!

Не можеше!

Той разтърси вратата.

— Роуз. Отключи.

Дебелите греди заглушаваха гласа й.

— Намери си друга стая, господарю мой. Нямам намерение да споделя ложето си с теб тази нощ. Нуждая се от време, за да оплача баща си.

— Ти отблъскваш ли ме? — изрева Доминик през вратата.

— Точно така.

— Не можеш. Настоявам да вляза.

— Ти настоя да се омъжа за теб и аз го направих.

— Няма да моля за това, което ми принадлежи по право — изсъска той. — Ще отвориш ли?

— Не, господарю.

Доминик невярващо се втренчи в затворената врата. Упоритата жена изобщо не звучеше като скромната малка Роуз, за която току-що беше се оженил. Да не би войнственият дух на сестра й да се бе промъкнал в скромната й душичка? Изведнъж му хрумна ужасяваща мисъл.

Да не би да го бяха измамили да се ожени за устатата близначка? Ако беше така, то последен щеше да се смее той! Защото бракът просто нямаше да е валиден. Беше се оженил за покорна девица на име Роуз и нямаше да приеме никоя друга.

С решително изражение на лицето Доминик се обърна и се върна в залата, където веселието все още продължаваше. Намери с поглед сър Брейдън и се насочи към него.

— Една думица, сър Брейдън.

Рицарят го изгледа недоумяващо.

— Какво има, милорд?

— Доста неща има — сухо отвърна Доминик. — Ти беше на бракосъчетанието, нали?

— Да, милорд.

— За кого се ожених тогава? За лейди Роуз или за лейди Старла? Не лъжи, защото не мога да търпя лъжците.

— Ти се ожени за лейди Роуз, милорд.

— Сигурен ли си? Дори аз не ги различавам.

— Познавам ги, откакто са се родили, милорд. По никакъв начин не мога да ги объркам. Ти се ожени за лейди Роуз.

— Сър Ерик върна ли се вече от манастира? — попита Доминик, който още не беше доволен. Нещо определено не беше наред и той бе решен да разбере какво.

— Не, милорд. Но сър Седрик, помощникът му, е тук и може да ти служи.

— Извикай ми го.

Сър Брейдън забърза нанякъде и се върна скоро със сър Седрик.

— Искал си да говориш с мен? — попита той.

— Да. Ще ти задам същия въпрос, който зададох и на сър Брейдън. За кого се ожених? За лейди Роуз или за лейди Старла?

Сър Седрик го изгледа стреснато.

— Ожени се за лейди Роуз, милорд. Ти обяви избора си в залата, всички те чухме. И наистина лейди Роуз беше жената, с която сключи брак. Защо се съмняваш?

Тъй като все още не се чувстваше убеден, Доминик махна презрително с ръка.

— Вървете си и двамата. Пратете ми отец Нийл.

Докато чакаше свещеника, рицарят се заразхожда нервно. Отецът скоро се зададе, приличен на кораб с издути от вятъра платна, и Доминик го пресрещна рязко.

— Бързо, кажи ми името на жената, за която се ожених!

Отец Нийл погледна Доминик така, сякаш той бе полудял.

— Лейди Роуз, милорд. Забравихте ли вече името й?

— Откъде знаеш, че беше Роуз, а не Старла?

— Хм. Ами знам. Кръстил съм ги и двете, гледал съм ги как израстват, та досега. Старла е набожната близначка, почтителната дъщеря, което винаги се моли коленопреклонно в църквата. Роуз пък трябваше да се роди момче — у нея няма нищо от нежността на майка й и сестра й. Друго трябва ли ти, милорд?

— Не, отче, върви си — смотолеви Доминик. Не искаше да си признае, че са го изиграли, защото още не беше сигурен какво се е случило. Може би на Роуз й бе нужно време, за да оплаче баща си, а може и да му се привиждаха разни неща, но по дяволите, ако не разплетеше докрай козните им!

На следващата сутрин Роуз се събуди свежа и отпочинала. Много не се замисляше защо Драконът така лесно се отказа снощи, защото ако се замислеше, току-виж се изплашила толкова, че да не намери сили повече да се изправи пред него. Сега обаче сестра й и майка й бяха вече на сигурно място и тя можеше отново да бъде себе си.

Роуз отлости вратата и влезе в дневната, където едно слугинче редеше дърва в огнището. Поздрави мило Тайга и помоли за храна и вана. Много скоро се появи лейди Емили с поднос в ръце.

— Няма го — прошепна Емили и дръпна Роуз настрана, така че слугите, които внасяха ваната и водата, да не чуят.

— Кой го няма?

— Лорд Дракон. Излезе преди сутрешната молитва още. Отивах на църква, когато го видях как се отдалечава на коня си.

— На лов ли отиде или на разходка?

— Не зная. Лорд Дракон излезе с оня великан, дето все му пази гърба.

— А знаеш ли къде спа господарят снощи?

Прииска й се да си прехапе езика, след като този въпрос й се изплъзна. Не й пукаше къде и с кого е спал Драконът. Нямаше намерение да го пуска в леглото си.

— Съпругът ти не спа ли при теб? — смаяно попита Емили.

Брадичката на Роуз се вирна.

— Отказах да му отворя вратата.

— В името на божиите нокти, Роуз, да не си полудяла!!

— Може и да съм, но не мога да бъда с мъж, когото не познавам. Дракона не ме иска, никога не ме е искал. Той е просто слуга на Джон. Не мога да харесам мъж, който служи на краля, който уби моя баща!

— А къде, мислиш, е отишъл Дракона?

— Седрик от Уейвърли каза, че лорд Дракон се е държал странно снощи. Разпитвал е сър Брейдън, отец Нийл и сър Седрик коя си ти. Защо го е направил според теб?

Роуз се изплаши, че миналата нощ е отишла твърде далеч. Старла би била твърде ужасена, за да откаже на Дракона законните му права. Роуз изправи рамене. За щастие, той нищо не можеше да стори, за да поправи грешката си. Бе обявил намерението си да се венчае за Роуз, след което свещеникът бе благословил съюза им. При това Старла вече бе далеч от хватката му. Роуз щеше да е тази, която щеше да изпита жилото на драконовия гняв. Тя обаче щеше да го понесе по-леко от Старла.

— Роуз — обади се Емили. — Какво си направила?

— Ами имаше малко фокус-бокус — призна Роуз. — Предположих, че Драконът няма да се ожени за опърничава жена, когато има насреща си и светица. Изборът му доказа, че съм била права. Старла и аз се разменихме. Той избра жената, която смяташе за Роуз, но която беше всъщност Старла. Аз само се престорих на покорна по време на брачната церемония, за да не събудя подозренията му. Дракона наистина се ожени за Роуз, за истинската Роуз. А сега Старла е в манастира и далеч от властта му.

Емили беше пребледняла като мъртвец.

— Спаси ни, пресвета Дево — прошепна тя. — Не бих желала да съм на мястото ти, когато лорд Дракон разбере, че се е оженил за другата сестра. Мислиш ли, че ще поиска анулиране?

— Това би ме зарадвало, но едва ли. Кралят му е наредил да се ожени за една от дамите в Еърдейл и той го направи. Не бой се, Емили — ще оцелея. Старла е там, където й е мястото. Само това има значение. А сега ще хапна и ще се изкъпя. След това ще дойда при вас в залата. Чакат ни куп задачи. Трябва да се срещна с иконома и да проверим с какви запаси разполагаме. Ще храним повече гърла, отколкото очаквахме, и вероятно ще ни се наложи да скътаме повече припаси за зимата, за да оцелеем. Наближава Архангеловден и тогава ще вием свещи, ще колим животните и ще слагаме зимнината. За това ще ми е нужна помощта на всички тук.

Лейди Емили побърза да излезе и остави Роуз да се изкъпе, да похапне и да потъне в мрачните си мисли.

Както обикновено, голямата зала бръмчеше като кошер. Роуз се огледа и забеляза, че мъжете на Дракона общуват със стражите на Еърдейл без враждебността, която можеше да се очаква след появата на Дракона в Еърдейл. Не, любимият й дом вече не се казваше Еърдейл. Той го бе прекръстил на Драгоник, леговището на Господаря на драконите…

Роуз мерна сър Седрик и изтича да поговори с него.

— Върна ли се сър Ерик? — попита го тя.

— Не, милейди.

— А лорд Дракон? Спомена ли накъде отива, когато излезе тази сутрин?

— Нищо не ми е казвал, милейди. Лорд Дракон и чуждоземният му слуга излязоха още преди утрення. Може да е отишъл да нагледа новите си владения.

Роуз го остави и се запъти към църквицата. Беше пропуснала утринната служба и чувстваше нужда да изповяда греховете си. Въпреки че не беше толкова набожна, колкото Старла, тя уважаваше религията. Боеше се, че лъжата й е обидила Бога и търсеше прошката му.

Откри отец Нийл да се моли на колене пред олтара. Той я чу и стана, за да я посрещне.

— Пропусна службата — укори я свещеникът.

— Прости ми, отче. Ще опитам да съм по-стриктна.

— Какво те носи насам, детето ми?

— Търся прошка за тежък грях, отче.

Отец Нийл я погледна съчувствено и й посочи да коленичи до него.

— Какъв е този тежък грях, дете?

Роуз се взря в разпятието над олтара и отвърна:

— Излъгах, отче, и не усещам разкаяние за това.

Отецът я поизгледа замислено.

— Лъжата ти стори ли зло някому?

— Никому, освен на мен — прошепна тя и в гласа й трепна предизвикателство. — Излъгах, за да спася Старла и пак бих го направила.

— Не може да има прошка без искрено покаяние — напомни й свещеникът. — Искаш ли да ми разкажеш всичко?

— Прости ми, отче, но аз отговарям за стореното от мен и ще поема вината си. Не искам друг да страда заради мен. Ще приема смело божия съд и гнева на Дракона, отче.

— Нека Бог ти прости, детето ми — отвърна отец Нийл, сведе глава и я благослови.