Кони Мейсън
Господарят на драконите (19)

18

„Има много аспекти на розите, които обичам.“

Анонимен

Хенри Ашфорд чакаше в залата, когато Доминик влезе. Доминик покани пограничния барон в кабинета на владението, където можеха да се наслаждават на известно усамотение, и му предложи бокал вино. Ашфорд прие с готовност и изпи половината съдържание, преди да изтрие уста с ръкава си и да се прокашля.

— Съжалявам, че се наложи да те обезпокоя по това време на нощта, но мисията ми е неотложна — започна той.

— Предполагам, посещението ти има нещо общо с Параграфите на бароните — каза Доминик.

Ашфорд направи гримаса.

— Да. Кралят отказа да ги подпише въпреки седмиците преговори. И двете страни апелираха към папата, но без никаква полза. Джон отказва да повярва, че ако не приеме исканията ни, това ще доведе до гражданска война. Но греши. Бароните и васалите им планират да тръгнат към Лондон. Имаме нужда от тебе, Драконе. Всеки е от значение в тази битка срещу несправедливостите на краля.

— Преди няколко месеца щях да се поколебая, но нещата се промениха. Крал Джон не заслужава моята лоялност. Задържа Роуз като заложничка, докато аз водех неговата война на уелската граница. Обвини ме, че заговорнича с пограничните барони срещу него. Заклех се, че съм лоялен, но той не ми повярва.

— Роуз е заложничка на краля? Това е още една причина да се присъединиш към нас. Когато тръгнем към Лондон, освобождаването на съпругата ти ще бъде включено в нашите искания.

— Старла е заложничката на краля, не Роуз — разкри Доминик.

После с няколко сбити изречения обясни на Ашфорд какво е положението, добавяйки как точно Роуз и Старла са си разменили местото и защо.

— Чух, че си бил ранен, но не знаех колко сериозно е било — изрече замислено Ашфорд.

— Ако не беше Роуз, щях да умра — каза убедено Доминик. — Сега тя няма търпение да се върне в Уестминстър, за да може Старла да се върне в манастира.

— Надявам се горката Старла да е могла да се справи с безнравствения кралски двор.

— Майка й е с нея и това би трябвало да помага. Все пак, Роуз иска да се върне в Уестминстър колкото може по-скоро, а аз вече се възстанових достатъчно от раната, за да я придружа.

— Хммм — каза Ашфорд, поглаждайки брадичката си. — Ако ти си в Уестминстър и действаш в наша полза, това може да бъде изгодно. Може би ще успееш да убедиш краля да се вслуша в гласа на разума. Той не разбира колко близко е до гражданска война. Сега ти си един от нас, Драконе. Ще се присъединиш ли към каузата ни?

Доминик отговори, без да се колебае.

— Да. Кажи на бароните, че могат да разчитат на мене. Кога тръгвате?

— Ще ни отнеме две седмици да се приготвим и да въоръжим васалите си. Планираме да се срещнем на централно място и да тръгнем всички заедно към Лондон. Може би видът на обединените ни сили ще накара краля да признае исканията ни и да сложи печата си под параграфите.

— Аз тръгвам от Драгоник до един или два дни, но моите рицари ще тръгнат с вашата армия.

Ашфорд изглеждаше изненадан.

— Не вземаш ли хората си с тебе в Лондон?

— Не. Имам нужда само от Рахман. Може би, когато вашата армия стигне Лондон, кралят ще бъде в настроение да подпише параграфите.

— Това е всичко, което исках да чуя, Драконе. Твоята подкрепа означава много за нас. Мога ли да се възползвам от гостоприемството ти за през нощта?

— С удоволствие. Ще повикам иконома си.

Излязоха заедно от стаята и Доминик отиде да потърси сър Брейдън.

— Сър Брейдън ще се погрижи да се настаниш удобно, Ашфорд. Сега, ако ме извиниш, Роуз ме чака в стаята ни.

Доминик се сбогува. Ашфорд беше почти забравен, когато той се заизкачва по стълбите. Нахлу в приемната и спря на място, когато видя Роуз седнала на пода пред огнището, обвита с голямата кърпа за сушене, а на кръстосаните си крака беше сложила поднос с храна.

— Тъкмо навреме — приветства го тя. — Запазих ти нещичко да хапнеш.

Доминик погледна към храната, после към Роуз. Оскъдните остатъци на подноса не можеха да се сравняват с Роуз. Тя изглеждаше възхитително разрошена и розова от банята. Пръстчетата на краката й, подаващи се изпод кърпата, изглеждаха несравнимо по-привлекателни от всичко на подноса.

— Имам апетит, но не за ядене — изръмжа ниско Доминик.

Роуз махна с лъжица към ваната.

— Водата още е топла; можеш да се изкъпеш, ако искаш.

Къпането беше последното нещо в ума на Доминик, но Роуз не беше единствената, която да се наслаждава на чисто тяло. Той съблече ризницата си и останалите дрехи, и влезе в изстиващата вода.

— Да ти измия ли гърба? — запита Роуз, като се надигна. Настани се зад гърба на Доминик, насапуниса тривката и започна да търка. — Какво искаше лорд Ашфорд?

— Кралят все още отказва да подпише параграфите след седмици преговори и бароните ще тръгнат към Лондон. Искат да се присъединя към тях.

Тривката се изплъзна от пръстите на Роуз.

— Не, не можеш! Татко умря заради това; не мога да загубя и тебе. Освен това, ти ми обеща да ме заведеш в Лондон.

— Дадох им моите рицари, но няма да се присъединя към армията на бароните, Роуз. Знам колко е важно за тебе да се върнеш в двореца и ще спазя обещанието си да те отведа там. С Рахман ще те придружим до Уестминстър. Подробностите още не са пълни, но Рахман се кълне, че може да те вкара в двореца и да изкара Старла много лесно. Ще се представя на краля скоро сред това и ще поискам да те освободи. Едва не умрях, за да браня Англия, и крал Джон няма основание да отказва на молбата ми. Ашфорд вярва, че бих могъл да бъда полезен за бароните, ако съм вътре в двореца — продължи Доминик. — Кара ме да използвам способността си да убеждавам, за да накарам краля да подпише параграфите. Джон не може да си позволи гражданска война точно сега.

Роуз взе тривката и продължи да мие гърба на Доминик. Когато свърши с гърба, заобиколи ваната и плъзна тривката по гърдите му. Очите й блеснаха дяволито, когато насапуниса парчето плат и потопи ръка под водата, насочвайки се към…

— Роуз! — Той спря ръката й. — Палава вещица такава. Само да ме докоснеш там и ти гарантирам, че ще свършиш във водата с мене.

— Но на мене ми харесва да те докосвам там, мой страстен Драконе. Малкият Доминик…

— Ще се пръсне — довърши той.

Тя освободи ръката си и го погали.

— Какво да направим за това?

Той изскочи от ваната. Миг по-късно мократа топлина на ръцете му я обгърна.

— Възнамерявам да се заровя дълбоко в тебе и да карам, докато не запищиш от удоволствие.

Мислите й се разпиляха, когато погледът й срещна неговия и не се отдели от него.

— Нямам търпение.

Изведнъж тя се намери плуваща към спалнята. Ръцете на Дракона бяха всичко, което я свързваше с действителността, когато той я положи на леглото и се изтегна до нея. Устните му докоснаха нейните, после се плъзнаха по челюстта й и накрая той леко близна гърлото й. Възбуда запулсира по гръбнака й. Тя почувства тежестта на ръката му да се настанява на гърдите й и затаи дъх. Отприщената сила на тялото му я затисна, но това не беше достатъчно. Тя искаше всичко от него.

Той се надигна леко и погали корема й, после зарови пръсти в светлите къдрици между краката й. Пръстите му навлязоха по-дълбоко във влажната й цепнатина. Роуз изстена, сграбчи раменете му и се изви срещу него. Той започна да я гали, без да спира, докато тя не му извика да спре.

— Още не, любов моя.

Отмести се и я настани по корем. Роуз го погледна през рамо и вдигна вежда.

— Преди първите лъчи на дневната светлина да се покажат през прозореца, възнамерявам да се любя с тебе по всички начини, по които един мъж може да се люби с една жена. — Погали седалището й. — Надигни се на колене.

Вярвайки, че Дракона знае какво прави, Роуз не възрази, когато той й помогна да го направи. Поставяйки ръце под ханша й, той надигна седалището й и се настани зад нея. Дъхът й застина, когато той я отвори, и гореща вълна се втурна по тялото й. Никога не се беше чувствала толкова открита и уязвима за някой мъж. Той се наведе над нея, отметна косата й и я целуна по врата. Сърцето й заби в гърлото й, шокиращо предчувствие пробяга през нея.

Пръстите му се спуснаха по извивките на седалището й, мачкайки и масажирайки. После ръцете му изведнъж бяха като че ли навсякъде, обгръщаха и мачкаха гърдите й, нежно притискаха зърната й, лепнеха по корема й и се заравяха в къдриците под него.

Той я разтвори и пръстите му се вмъкнаха в нея. Тя потръпна и издаде безпомощни звуци дълбоко в гърлото си. Той плъзна члена си между краката й и започна да навлиза полека, инч по инч, разпъвайки я, изпълвайки я. Тялото й беше изопнато и се разтърсваше от жажда, докато заслепяващото ума удоволствие препускаше из нея. Никога не се беше чувствала толкова дръзка, толкова разпусната. Надигна се нагоре, за да посрещне тласъците му, поемайки всичко, което той имаше да й даде, и искайки още и още.

Пръстите й се забиха в дюшека, когато той я вдигна по-високо. Задавен звук се изтръгна от гърлото й, докато той я яздеше по-бързо и по-бързо. Плътта им се съединяваше отново и отново. Напрежението растеше, сърцето й изпомпваше буйно кръвта, писък заседна на гърлото й.

Тя почувства горещия му дъх в ухото си да я моли със задавен глас:

— Хайде, любов моя, хайде, хайде.

Тялото му беше мокро, напрегнато, гранитно твърдо срещу нея, в нея.

Краят я връхлетя внезапно, като ударна вълна, горещ и неконтролируем, запрати я в забрава, несвършващи спазми я разтърсиха цялата. Смътно осъзнаваше, че яростните тласъци на Дракона продължават, напрежението у него расте, дишането му става неравномерно. Когато кулминацията дойде, той се претърколи през ръба, съединявайки се с нея в сладкото великолепие.

Коленете на Роуз омекнаха и тя се отпусна на дюшека. Неговото тяло се сниши и той я последва. Гърдите му се повдигаха и спадаха тежко, той лежеше безсилно отпуснат върху нея, шепнейки любовни думи в ухото й.

Накрая той се обърна по гръб, дишайки тежко и неравно. Роуз се извърна настрана, усмивка разтегна устните й.

— Не съм знаела.

— Има много неща, които не знаеш, любов моя. Имаме цял живот, за да изследваме различните пътища към насладата.

Тя погали гърдите му.

— Трябва ли да чакаме цял живот?

Доминик изстена.

— Дай ми няколко минути да се възстановя, скъпа.

Роуз се изчерви.

— Нямах предвид… сега.

Той се търкулна настрана и очите му блеснаха хитро, докато галеше гърдите й.

— Може би не ми трябват няколко минути. Да изпробваме ли издръжливостта ми?

Предизвикателството към издръжливостта му беше посрещнато не един, а два пъти.

 

 

Изтощени, но щастливи, Роуз и Доминик влязоха в залата, за да закусят, малко по-късно от обикновеното на следващата сутрин. Роуз се нахрани добре, предизвиквайки коментара на Доминик:

— За жена имаш доста добър апетит, любов моя. Възможно ли е да се дължи на извънредното количество упражнения, с които се занимавахме снощи?

— Може би — отвърна тя.

Сети се за тайната си и се усмихна, молейки се дано Дракона да бъде също толкова щастлив като нея за бебето, което носеше. Имаше толкова малко симптоми, че понякога се съмняваше дали носи дете под сърцето си. Изглежда, беше една от щастливките, които не се поддаваха на сутрешното гадене, от което страдаха толкова много жени. Здравето й беше добро и тя се чувстваше прекрасно. Според нейните изчисления обаче, скоро щяха да станат два месеца, откакто за последен път беше имала кръвотечение. Веднага щом се върнеше в двореца, възнамеряваше да обсъди това с майка си.

— Тази усмивка означава ли, че планираш някоя пакост? — запита Доминик.

Роуз помисли да сподели тайната си с Дракона, но реши да изчака, докато стигнат в Лондон. Страхуваше се, че той ще й забрани да пътува до Уестминстър, а беше обещала на Старла, че ще се върне в двореца веднага щом стане възможно.

— Скоро ли ще тръгнем за Лондон, Доминик?

— Мислех да потеглим утре сутрин. Можеш ли да се приготвиш?

— Да. Знаеш колко искам скоро да се върна при Старла.

— Прекалено много се тревожиш, любов моя. Майка ти е при Старла; тя няма да позволи да се случи нещо лошо на сестра ти.

Роуз искрено се надяваше Дракона да е прав.

Потеглиха на следващата сутрин, почти в същия час, когато и рицарите на Дракона тръгнаха, за да се присъединят към армията на бароните. Времето беше хубаво и всички признаци сочеха, че ще имат безпроблемно пътуване.

 

 

Когато стигнаха в Лондон, Роуз се чувстваше съсипана и изпонатъртена от дългите дни на седлото, но реши да не се оплаква. Рахман предложи да изчакат да се стъмни, за да може Роуз да се вмъкне незабелязано в двореца, и Дракона се съгласи. Той нае стая в един хан, където Роуз можеше да се изкъпе и да си отпочине, докато се стъмни.

— Кога ще се представиш пред краля? — запита тя, докато лежеше на леглото, почивайки си след банята и вечерята.

— Утре — отвърна Доминик. — Веднага щом отворят градските порти.

— Старла ще бъде облекчена да ме види, а знам, че и мама сигурно няма търпение да се върне в манастира. Знаеш какво изпитва към мъжа, който уби татко.

— За майка ти, любов моя. Вярвам, че трябва да остане в двореца. Внезапното й изчезване ще повдигне прекалено много въпроси. Тя може да замине заедно с нас.

— Макар че на мама може да не й хареса, сигурна съм, че ще се съгласи — каза Роуз. Вдигна вежда към него и потупа леглото до себе си. — Ела тук, при мене в леглото.

Доминик сякаш се разкъсваше. След дълга пауза изрече:

— Искам, но не мога. Изглеждаш прекалено изтощена и уморена. Можем да почакаме.

Роуз знаеше, че той е прав, но не можа да не почувства леко разочарование. Не се бяха любили през цялото пътуване на юг и тя беше повече от готова. Въздъхна, затвори очи и веднага се унесе в сън.

Дракона я събуди няколко часа по-късно.

— Време е да тръгваме, любов моя. Портите скоро ще се затворят.

— Ти ще дойдеш ли? — запита Роуз, като се протягаше и се прозяваше.

— Не. Колкото по-малко сме, толкова по-добре. Рахман ще се погрижи добре за тебе.

— Знам — изрече Роуз.

Дракона й помогна да се облече и я целуна продължително.

— Това трябва да ни стигне, докато не се срещнем в двореца. Ела, Рахман чака долу с конете.

Дълбоки сенки пълзяха по улиците, когато Роуз и Рахман минаха през портата Лъдгейт. Щом стигнаха в двореца, Рахман подкара коня си наляво, встрани от предната порта, а Роуз го последва. Движейки се със спокоен ход под плътната сянка на стената, те стигнаха градинската вратичка, без да бъдат забелязани от стражите, които патрулираха над тях.

Рахман й даде знак да слезе от коня.

— Аз ще вляза пръв. Ако пътят е чист, ще се върна за вас.

Портата издаде самотно изскърцване, когато Рахман я открехна.

— Плевели са израснали край вратата, след като минах през нея за последно — коментира той, промъквайки се през отвора.

Промъквайки се покрай стената, Роуз привърза конете към един храст и зачака Рахман да се върне. След малко вратичката се отвори и една голяма ръка й махна да влезе вътре. Тя се промуши през отвора и дълбоко вдъхна познатия аромат на подправки.

— Изглежда, в кухнята има много работа, но се съмнявам, че прислужниците ще си задават въпроси за присъствието ви в градината толкова късно вечерта — каза Рахман. — Идете при сестра си. Ще я чакам до градинската вратичка.

Роуз мина през градината и спря пред кухнята. Поемайки си дъх, за да се успокои, тя тихо отвори вратата и влезе вътре. Рахман беше прав за оживлението. Прислужниците бяха заети с най-различни работи и не й обърнаха внимание.

Само готвачката я забеляза.

— Милейди, не знаех, че още сте в градината. Една от помощничките каза, че ви е видяла на банкетната маса тази вечер.

— Имах нужда от малко въздух, а градинката е толкова спокойна — обясни Роуз. — Ти беше прекалено заета, за да ме забележиш, когато минах през кухнята по-рано.

Готвачката кимна мъдро.

— Да, сигурно е така. Няма край работата тази вечер, толкова гости са поканени на кралската трапеза.

Роуз кимна съчувствено, мина покрай готвачката и се запъти към стълбата за прислугата. Стигна до стаята си без произшествие, отвори вратата и влезе вътре.

 

 

Старла не можеше да понася ексцесиите на двора. Беше отвратена от лакомията и разврата, които беше наблюдавала в Уестминстър. Тази вечер придворните и техните дами се бяха тъпкали като свине, бяха пили, докато не започнаха да падат на пода и да се тъпчат едни други като животни. Тези седмици й бяха отворили очите за пороците на приближените на краля и това никак не й харесваше.

Стараеше се да стои далече от краля, но не успяваше напълно. Джон беше настоял тя да присъства на банкетите и забавленията, които устройваше, и тя нямаше основания да отказва. Ако майка й не беше при нея в последните седмици, Старла сериозно се съмняваше, че здравият й разсъдък би могъл да оцелее. Странният начин, по които я гледаше кралят, когато тя се намираше в негово присъствие, беше наистина плашещ.

Подозираше ли, че тя не е онази, за която се представя?

Майка й беше напуснала залата след вечерята и Старла планираше да я последва веднага щом успее да се измъкне безпрепятствено. Тъй като всички се бяха загледали в представящите се артисти, тя се чувстваше уверена, че ще може да се измъкне, без никой да забележи отсъствието й. Запъти се към вратата, но я спря една жена, която й препречи пътя.

— Лейди Роуз, вашият гигант да не е изчезнал?

Старла потисна един стон. Лейди Вероника беше последният човек, когото би искала да види. Тази жена беше проклятието на живота й в последните няколко седмици. Тя се запита какво ли би направила Роуз в нейното положение. Щеше ли да я отреже грубо? Щеше ли да се опита да бъде принудено учтива? Не, реши Старла, огнената й близначка нямаше да позволи на Вероника да я сплаши.

— Рахман се върна в Драгоник — каза Старла.

— Как е съпругът ви? Излекува ли се от раната?

— Да. Очаквам скоро да го видя в двореца.

Котешка усмивка изви устните на Вероника.

— Ще бъде чудесно отново да видя моя скъп Дракон. Не се забравя лесно такъв мъжествен любовник като него.

Смаяна от нахалното изявление на Вероника, Старла не можа да измисли какво да каже. Тази жена беше невъзможно дръзка. Нямаше ли срам?

— Ако видите Дракона преди мене — продължи Вероника, — кажете му, че ми липсва. Знае къде да ме намери, ако пожелае да ме посети в дома ми. — Изгледа презрително Старла. — Бракът с вас сигурно е досаден за страстен мъж като Дракона.

Старла беше чула повече от достатъчно. Темпераментът й може би беше по-различен от този на Роуз, но не можеше да позволи на тази жена да оскърбява сестра й, без да си плати.

— Съпругът ми не е склонен да продължи връзката си с вас, лейди Вероника — отвърна Старла с подобие на смелостта на Роуз. Заради сестра си се надяваше да е казала истината. — Само опитайте афера с Дракона и ви гарантирам, че ще съжалявате. — Подуши презрително въздуха и набърчи нос. — Извинете ме, че бързам, но надушвам нещо гнило наблизо.

Извръщайки се рязко, Старла побърза да се отдалечи. Не можеше да повярва какво е изрекла току-що. Гордееше се със себе си, че беше защитила сестра си. Нямаше търпение да разкаже на Роуз за конфронтацията.

 

 

Роуз влезе в стаята си и спря. Старла не се виждаше никъде, но майка й беше пред огнището, бродирайки нещо върху парче коприна. Тихият глух звук на затварящата се врата накара Нелда да вдигне очи.

Внезапно очите й се разшириха и тя стана от стола.

— Роуз! Върна се.

Роуз се втурна в прегръдките на майка си.

— Да, мамо. Питах се колко време ще ти отнеме да ме познаеш. Слава богу, никой друг не разбра. — Тя направи пауза. — Никой не е разбрал, нали?

— Никой, дъще. Но кажи ми как е мъжът ти? С тебе ли е?

— Дракона е добре. Днес остана в града. Възнамерява да се представи утре пред краля. О, мамо, толкова неща се случиха, откакто те видях за последно. Не знам откъде да започна.

Вниманието на Нелда се изостри.

— Какво има, Роуз?

— Не се подчиних на Дракона и породих ред събития, които можеше да имат катастрофални резултати.

— Това ми звучи по-скоро зловещо. Разкажи ми.

Роуз си пое дълбоко дъх и започна да разказва как е избягала от Драгоник и е била отвлечена от Мърдок Мактавиш.

— Вуйчо Мърдок загуби повече, отколкото се беше пазарил, когато Робина го напусна — заключи Роуз.

— Мърдок винаги е бил гореща глава, но мислех, че има повече разум, отколкото да замисли такова ужасно нещо, да отвлече собствената си племенница. Слава богу за Робина и Телма. Поне някой в този клан е бил достатъчно разумен, за да различи редното от нередното. Надявам се Мърдок да се вразуми, преди да е станало твърде късно, за да си възвърне уважението на Робина и да спечели доверието й.

— Да, Робина е добра жена. Вярвам, че обича Мърдок, но той отиде твърде далече, когато се опита да ме принуди да се омъжа за Гън, и Робина не можа да приеме това.

— Добре беше от страна на лорд Дракон да прости на брат ми — каза Нелда. — Страхувам се, че всички ние неправилно сме преценили съпруга ти.

— Да, мамо, Дракона е добър мъж. И — тя се усмихна срамежливо, — той ме обича и аз го обичам.

— Толкова се радвам, че при вас се е получило добре. Старла иска да се върне в манастира. Скоро ли ще стане това?

— Рахман чака при градинската вратичка в момента. Ще я придружи до манастира. Дракона мисли, че няма да е разумно ти да изчезнеш и предложи да ни придружиш, когато заминем. Не би трябвало да се бавим много. Мога ли да те убедя да останеш в Драгоник, вместо да се връщаш в манастира? Разбираш ли — добави тя — мисля, че съм бременна, а ти каза, че ще си дойдеш у дома, когато те направя баба. — Роуз докосна корема си. — Дракона още не знае.

С блеснали очи Нелда плесна възхитено с ръце.

— Какви чудесни новини! Старла толкова ще се радва заради тебе. Разбира се, ще се върна в Драгоник, ако мислиш, че мога да бъда полезна.

— Имам нужда от тебе, мамо.

— Значи е уредено. О, наистина ми се иска Старла да побърза.

Нелда едва беше изрекла думите, когато вратата се отвори и Старла нахлу вътре.

— Тази жена! — избухна тя. — Кълна се, мамо, тази жена е замаскирана пепелянка. Как е изтърпяла Роуз отровния й език, не мога да проумея. Но този път така се разправих с нея, че тя би се гордяла с мене.

— Гордея се с тебе — каза Роуз, излизайки иззад майка си.

— Роуз! — писна Старла и се втурна в обятията на сестра си. След като се прегърнаха бързо, тя отстъпи и се намръщи на сестра си в привиден гняв. — Време беше да се върнеш. Ние с мама се безпокояхме ужасно. Какво те забави?

— Това е дълга история, Старла, и нямам време да ти разказвам точно сега. Рахман те чака при портичката в градината. Помоли го да ти разкаже, докато пътувате към манастира.

— Ами мама? Тя няма ли да дойде с мене?

— Не, Старла — каза Нелда. — Роуз ме помоли да се върна в Драгоник с нея и лорд Дракон и аз се съгласих. Тя има нужда от мене. Бременна е.

Старла не беше толкова възторжена, колкото Нелда.

— Искаш ли бебето на лорд Дракон, Роуз?

— Облекчи ума си, сестро. Доволна съм от Дракона и съм във възторг, че ще имам дете от него. — Гласът й се понижи срамежливо. — Разбираш ли, ние се обичаме.

Изражението на Старла се смекчи.

— Това е всичко, което исках да чуя. Искам сестра ми да бъде щастлива, точно както аз съм щастлива да се върна в манастира. И е време мама да се върне у дома. Ще ти бъде от голяма помощ. Ще се виждаме често.

— Колкото е възможно по-често — съгласи се Роуз.

Сълзи избиха в очите на Старла.

— Най-добре да тръгвам. — Прегърна майка си, после Роуз. — Обичам ви.

— Върви с Бога, дъще — изрече Нелда, изтривайки сълзите си.

В мига, когато Старла излезе, Нелда изгледа Роуз с вдигнати вежди.

— Какво не ми казваш, Роуз? В двора има повече напрежение от обикновено. Не е тайна, че крал Джон се безпокои за нещо. Замесени ли сте вие двамата с Дракона?

— Кралят би трябвало да се безпокои, мамо. Отказа да сложи печата си под Параграфите на бароните и вероятно ще има гражданска война.

— Баща ти загуби живота си заради тези параграфи, Роуз, не мога да понеса да загубя още скъпи за мене хора. Моля те, кажи ми, че не си в опасност.

Роуз побърза да успокои страховете на Нелда.

— Дракона вярва, че крал Джон ще отстъпи. Джон не иска и не може да си позволи гражданска война точно сега. Дори в момента бароните се готвят да настъпят към Лондон.

— Значи затова е цялото шушукане в двора. Говори се, че Джон е апелирал към папата. Подозирах, че има нещо общо с параграфите, но не бях сигурна.

— Така е, мамо. Преговорите се водят отдавна, много преди татко да бъде екзекутиран.

— Объркана съм — каза Нелда. — Мислех, че Дракона е човек на краля. Какво го е накарало да се присъедини към бароните?

— Дракона винаги е знаел какъв е Джон — жесток, алчен и манипулатор — но съпругът ми е честен мъж и почтено се опита да остане лоялен на краля си. Загуби малкото вяра, която имаше в краля, когато Джон постави под въпрос лоялността му и ме взе за заложничка.

— Това обяснява много неща — каза Нелда.

Роуз сподави една прозявка и Нелда потупа ръката й.

— Изтощена си. Трябва да си почиваш колкото можеш сега, докато си бременна. Да ти помогна ли да се приготвиш за лягане?

— Не, мамо, мога да се справя. Легни си. Ще се видим утре сутрин. Има неща, за които искам да те питам относно раждането, но те може да почакат.

— Кога каза, че ще дойде лорд Дракон?

— Утре сутринта.

Нелда целуна Роуз за лека нощ и се оттегли. Роуз се съблече, направи бързо тоалета си и се вмъкна в леглото. Тъкмо беше затворила очи, когато чу, че някой драска на вратата. Мислейки, че майка й се е върнала, тя се измъкна от леглото, надяна един пеньоар и отвори вратата. Лейди Вероника мина покрай нея като кораб под пълни платна.

— Простете, че идвам на посещение толкова късно, лейди Роуз, но вие напуснахте залата, преди да бяхме приключили разговора си.

— Мислех, че сме си казали всичко, което е трябвало да си кажем — отвърна Роуз, нямайки представа за какво говори Вероника.

Трябваше да разпита Старла по-подробно за срещата й с бившата любовница на Дракона.

— В такъв случай можете да слушате, докато говоря. Когато Дракона се върне в Лондон, очаквам да ме помоли отново да му бъда любовница. Предупреждавам ви, не се намесвайте, защото това само ще ви спечели неуважението му. — Тя се усмихна с чувство на превъзходство. — Очаквайте да бъда честа посетителка в Драгоник.

— Може би аз имам какво да кажа по този въпрос, Вероника.

Роуз и Вероника извърнаха глави към отворената врата, където Дракона се облягаше небрежно на рамката й. Възбуда бликна в тялото на Роуз.

— Доминик! Не те очаквах тази вечер. Мислех…

Той й отправи многозначителен поглед.

— Студеното и празно легло за мене не е привлекателно. — Протегна ръце.

Вероника бутна Роуз настрана и се втурна в протегнатите ръце на Доминик.

— Липсваше ми, Драконе. Слава богу, възстановил си се от раната. Не знам какво щях да правя, ако беше загинал.

Смесица от объркване и болка замъгли челото на Роуз, когато Дракона вдигна Вероника на ръце и я изнесе от стаята. Как можеше да й го причини? Дали изведнъж не беше решил, че обича Вероника? Роуз не разбираше какво става.

Извърна се с покрусено сърце. Силно тупване и писък я накараха да се обърне. Тогава Доминик се появи на вратата, заслепявайки я с усмивката си. Протегна ръце и тя влетя в тях.

— Какво направи с Вероника?

— Достатъчно е да кажа, че тя вече няма да ни притеснява. Ако някой друг реши да нахлуе в стаята ти, ще намери вратата заключена.