Кони Мейсън
Господарят на драконите (17)

16

„Розата е една от големите тайни на живота.“

Анонимен

Доминик се взираше над парапета, залят от чувство на безпомощност. Нямаше известие от рицарите, които беше пратил да търсят Роуз, и ужасно се тревожеше. Беше очаквал те отдавна да са се върнали заедно с инатливата му съпруга. Четири дни бяха изминали и той си въобразяваше всякакви ужасни неща, които можеше да са се случили на Роуз. Животът му нямаше да бъде същият без неговата огнена Роуз. Не можеше да я загуби. Имаше нужда от нея, за да направи живота му пълен.

Доминик не беше единственият загрижен за благополучието на Роуз. Лейди Емили и лейди Блайт си вършеха работите с угрижени лица и тревожни погледи, дори рицарите на замъка изглеждаха неспокойни, докато погледите им се рееха над тресавищата и горите отвъд стените на замъка в търсене на липсващата им господарка.

Доминик беше стигнал до едно решение предната нощ, докато беше лежал буден, мислейки за Роуз и колко отчаяно му липсва тя. Вече нямаше нужда да чака тялото му да оздравее. Щеше да замине за Лондон и да доведе съпругата си и сестра й у дома. Силите му се бяха възстановили, хълбокът почти не го болеше, когато въртеше меч или хвърляше копие. Да, беше готов да се изправи срещу краля.

— Конници идват от юг! — извика един от стражите.

Сърцето на Доминик се заблъска лудо, когато очите му се взряха над зъберите към приближаващите се конници. Възбудата му нарасна рязко, щом разпозна рицарите, които беше пратил да търсят Роуз, после също толкова бързо спадна, когато осъзна, че тя не е с тях. Тогава нещо привлече погледа му. Едър мъж с разноцветни дрехи и тюрбан.

Рахман!

Какво прави Рахман в Драгоник? Предполагаше се да е при Старла в двореца. Сърцето на Доминик заби напрегнато, докато тичаше надолу по витата стълба, за да посрещне Рахман и завръщащите се рицари.

— Къде е съпругата ми? — запита той, преди мъжете да бяха имали време да слязат от седлата.

— Не я намерихме — каза Джеймс Бедфорд. — Бяхме готови да яздим чак до Лондон, но срещнахме Рахман да идва към Драгоник.

Доминик се обърна към Рахман.

— Как можа да оставиш Роуз в двореца без защита? Къде е лейди Старла? Някой ще ми обясни ли какво става? Полудях от тревоги.

Мрачното изражение на Рахман не успокои Доминик.

— Лейди Роуз не е в Уестминстър, господарю. Не знаем къде е. Нито рицарите ви са я срещнали по пътя, нито пък аз. Сър Джеймс ми обясни положението и аз се чудя не по-малко от вас.

Цветът се оттече от лицето на Доминик.

— Защо си тук, Рахман? Къде е лейди Старла?

— Дойдох да отведа лейди Роуз обратно в Уестминстър. Лейди Старла иска да се върне в манастира. След като получихме известие, че се възстановявате, кралят настоя лейди Старла да присъства на трапезата му всяка вечер. Не й беше лесно да се преструва, господарю. След като научих, че сте оцелели, чаках всяка нощ при задната врата лейди Роуз да се върне, но когато тя не се върна, лейди Старла започна да се страхува, че нещо не е наред, и предложи да се върна в Драгоник и да разбера какво става.

— Роуз искаше да се върне в двореца, но аз я помолих да изчака, докато не бъда в състояние да я придружа. Не вярвам на краля. Очевидно Роуз е решила да не ми се подчини и е заминала без мое позволение. Пътува сама, само с двама крепостни, Пиърс и неговата съпруга Вела. Никой не ги е виждал, откакто са напуснали Драгоник.

Нямаше нищо друго, което сър Джеймс или останалите да кажат на Доминик, затова той ги освободи и се върна в залата. Рахман го последва.

— Какво ще правите, господарю?

— Не знам. Може би…

Думите замряха на гърлото му, когато лейди Емили и лейди Блайт се приближиха към него.

— Къде е Роуз, милорд? — запита Емили.

— Иска ми се да знаех — отговори Доминик. — Рахман каза, че не е в двореца, а рицарите ми не са я срещнали по пътя към Лондон.

С изкривено от страх лице Емили закърши ръце, докато по лицето на Блайт се стичаха сълзи.

— Какво може да й се е случило?

— Не мога да кажа — отвърна Доминик с напрегнат глас. — Извинете ме, дами, трябва да помисля над това. Бъдете сигурни, че ще направя всичко, което ми е по силите, за да намеря съпругата си.

— Това не ми харесва — каза Рахман, след като двете жени излязоха.

Доминик се приближи към огнището и се загледа в пепелта.

— Ами ако Роуз ме е напуснала, Рахман? Ами ако няма намерение да се връща в Уестминстър?

— Защо мислите така? Какво сте й направили?

— Нищо не съм й направил, само й забраних да замине за Лондон без мене.

— Къде би отишла, ако не в Лондон? Лейди Роуз много обича сестра си. Не мога да повярвам, че би отишла другаде, освен в двореца.

— Нито пък аз, Рахман. Не съм получил искане за откуп, но това не ме успокоява. — Той трепна. — Разбойници може да са я отвлекли за нещо друго, не за откуп. — Главата му се вдигна рязко, лицето му светна от внезапно прозрение. — Господи! Защо не се сетих по-рано за това?

— За кое, господарю?

— Възможно ли е Роуз да е при Мактавиш? Неговите земи са край границата; знае се, че навлиза дълбоко в английска територия, за да краде добитък. Ами ако е попаднал на нея и я е задържал против волята й?

— Защо шотландецът ще задържи вашата дама против волята й? Не ми е ясно, господарю.

— А на мене ми е ясно — каза Доминик, излизайки от залата.

— Къде отивате, господарю?

— В Шотландия. Ако Роуз е там, ще я намеря. Намери капитана на стражата. Кажи му да избере двадесетина мъже, които да ме придружат до владенията на Мактавиш, после ела при мене в оръжейната. Тръгваме след един час.

Рахман намери сър Ерик, предаде му съобщението на Доминик и побърза към оръжейната. Пристигна навреме, за да помогне на Доминик да надене ризницата си и да препаше оръжията си.

— Ще дойда с вас, господарю. Едва не загубихте живота си последния път, когато не бях при вас.

— Ами лейди Старла? На Роуз няма да й хареса да оставим близначката й незащитена. Кралят е непредсказуем; човек никога не знае какво има в коварния му ум.

Съдейки по възмутения поглед на Рахман, Доминик би могъл да каже, че не може и дума да става да го прати обратно в двореца. Думите на Рахман само потвърдиха убеждението му.

— Няма да ме оставите — повтори той. — Лейди Старла ще издържи, независимо от отвращението си към дворцовия живот. Тя не харесва лейди Вероника. Бившата ви любовница има много остър език.

Доминик нямаше какво да отговори на това, защото знаеше, че е самата истина.

Рахман изглеждаше замислен, докато затъкваше още един нож в колана си и проверяваше острието на ятагана си.

— Мислиш си нещо, Рахман. Какво? — запита Доминик, когато забеляза изражението на телохранителя си.

— Може би трябва да пратите лейди Нелда в двореца. Кой по-добре ще може да защитава лейди Старла, ако не собствената й майка?

— Рахман! Ти си гений! Защо не се сетих за това? Намери сър Седрик. Лейди Нелда му има доверие. Кажи му всичко, което трябва да знае, и го помоли да вземе лейди Нелда от манастира и да я придружи до двореца. Крал Джон няма да посмее да я отпрати, щом тя обясни, че е дошла в Уестминстър, за да бъде при дъщеря си, докато аз се възстановявам от раните си. Познавам краля. Ще рискува да го осъдят публично, ако откаже на молбата на лейди Нелда, а това няма да му хареса.

След по-малко от един час Доминик, Рахман и двадесетина въоръжени рицари напуснаха замъка, отправяйки се на север към Шотландия. В това време сър Седрик препускаше към манастира, за да вземе оттам лейди Нелда.

 

 

Кипейки от гняв, Роуз се взираше през прозореца на стаята си. Вратата беше заключена и дори Робина не можеше да влиза без позволението на вуйчо Мърдок. Един от членовете на клана му й носеше храна и вода през четирите дни, откакто беше заключена тук, но беше отказал да отговаря на въпросите й. Тя умираше от безпокойство за Пиърс и Вела. Ако вуйчо й им беше направил нещо, никога нямаше да му го прости.

Ключът изтрака в ключалката и Роуз се обърна към вратата. Вуйчо й влезе в стаята, изглеждайки прекалено доволен от себе си, което никак не й хареса.

— Как смееш да ме задържаш против волята ми! — нападна го Роуз, преди той да беше заговорил. — Само като си помисля, че бях привързана към тебе.

— Ох, момиче, много ме нарани. Никога не бих ти навредил. Ти и сестра ти сте все едно децата, които не съм имал.

— Тогава го докажи. Пусни ме.

— За да се върнеш при лорд Дракон ли? Не, момиче, той не е мъжът за тебе.

— Предполагам, че Гън е. Не съм глупава, вуйчо. Знам какво искате двамата с Гън. Какво постижение ще бъде да стъпиш на английска земя. Ще ти завижда всеки шотландски пограничен лорд.

— Обиждаш ме, момиче. Тревожи ме твоето благополучие. Толкова скоро ли забрави, че английският крал уби баща ти, че прати рицаря си да се ожени за тебе и да предяви претенции към земите ти? Бракът с Гън има смисъл. Той може да държи земите ти свободни от английско господство.

— Забравяш някои неща, вуйчо. Моите земи са и винаги са били част от Англия. Аз съм англичанка и съм омъжена за англичанин. Откажи се, вуйчо. Когато Дракона научи какво сте направили, ще се вбеси.

— Ти си заминала без негово позволение и сама каза, че пътуваш към Лондон. Дракона няма да си помисли да те търси тук. И когато разбере, че не си отишла в Лондон, вече ще си омъжена за Гън. И той ще е легнал с тебе, както си му е редът.

— Само през трупа ми — измърмори Роуз.

— Ох, момиче, виждам, че ти трябва повече време да мислиш върху това. Ако не те познавах, щях да помисля, че си се привързала към Дракона.

Изправяйки рамене, Роуз изкрещя:

— Обичам го. Нищо няма да промени това.

— Хайде де! И ти си упорита като майка си. Аз не одобрявах брака й с англичанин, но тя уговори баща ни да се съгласи на този съюз.

— Майка ми и баща ми бяха щастливи. Обичаха се. Кажи ми, вуйчо, обичаше ли някоя от трите си съпруги?

— Любовта е за глупаците. Ожених се за наследници, не за любов, но никоя от съпругите ми не ми даде синове или дъщери. За щастие втората ми съпруга дойде при мене със син, когото осинових, когато Робина се оказа безплодна като другите ми две съпруги.

— Робина е мила и добросърдечна. Трябва повече да я цениш.

— Моите съпруги не са твоя грижа, племеннице. Омъжи се за Гън и всичко, което притежавам, ще принадлежи на тебе и наследниците ти, след като си отида от този свят.

— Не искам нищо от тебе, вуйчо. Пусни ме с моите васали и всичко ще бъде простено.

Мърдок въздъхна.

— Винаги си била упорито момиче. Острият ти език почти ме накара да забравя какво съм дошъл да ти кажа. Отец Баен се съгласи да дойде в кулата и да изпълни брачната церемония. Имаш един или два дни да се осъзнаеш. Свещеникът няма да те омъжи за Гън, ако не желаеш.

— Това никога няма да стане.

Мърдок й отправи странен поглед.

— Грешиш. Доколко държиш на тези твои васали?

— На Пиърс и Вела ли?

— Да, ако така се казват.

Страх пробяга по гръбнака на Роуз.

— Няма да посмееш да ги нараниш!

— Не ме познаваш, ако мислиш така, момиче. Е, добре, решението е твое, затова ще те оставя сама, докато не решиш.

Тя повиши глас.

— Вуйчо, почакай! Ако нараниш Пиърс и Вела, ще съжаляваш.

Не получи отговор, когато вратата се затръшна зад Мърдок, оставяйки я да се тревожи за съдбата на васалите си. Тя знаеше, че вуйчо й е упорит мъж, но никога не го беше намирала неразумно суров. След смъртта на баща й той се беше променил. Вече не беше сърдечният човек, който трепереше над племенниците си, а мъж, ръководен от алчност. Искаше Драгоник и не би се спрял пред нищо, за да го получи.

Роуз се върна към прозореца. Коремът й къркореше и тя се запита дали вуйчо й планира да я умори от глад, за да получи съгласието й. Изтракването на дръжката на вратата прекъсна мрачните й мисли. Вгледа се във вратата, питайки се дали вуйчо й не се връща, за да я принуждава да стане двуженка.

Ключът изскърца в ключалката и вратата се отвори. Роуз се напрегна, после се отпусна, когато една глава, увенчана с плитки, се подаде през отвора.

— Робина. Вуйчо Мърдок знае ли, че си тук?

Робина се вмъкна в стаята и затвори вратата зад себе си.

— Не, момиче. Мърдок и Гън отидоха на лов със соколи. Дойдох да видя дали мога да ти помогна.

— Искаш да ми помогнеш?

— Да, Роуз. Не съм съгласна с всичко, което върши вуйчо ти. Двамата с Гън са от едно тесто, макар да не са от една кръв. Не знам защо си тук или какво е намислил Мърдок, защото не споделят плановете си с мене, но знам, че те държат против волята ти.

— Ох, Робина, благодаря ти — възкликна Роуз, хващайки ръцете й. — Вуйчо Мърдок иска Драгоник толкова много, че ще ме омъжи за Гън, само и само да го получи.

— Драгоник? Къде е това?

— Дракона получи от краля Еърдейл и стана мой съпруг след смъртта на татко. Владението сега се казва Драгоник. Вуйчо Мърдок твърди, че татко ме бил обещал на Гън преди години и че бракът ми с Дракона е невалиден.

— Значи затова Мърдок отиде до Стърлинг — изрече замислено Робина. — Каза ми, че ще подаде петиция пред съда, но не знаех за какво.

— Вуйчо Мърдок е хитър. Аз съм английска поданичка и шотландските закони не важат за мене. Не мога да се омъжа за Гън, нито бих се омъжила за него, дори да беше възможно. Обичам съпруга си.

Острите черти на Робина омекнаха и Роуз осъзна, че съпругата на вуйчо й всъщност е по-млада, отколкото изглеждаше.

— Щастлива ли си с Мърдок, Робина? — запита тя. — Бракът ви уреден ли беше?

— Беше уреден, но татко нямаше да се съгласи, ако знаеше, че Мърдок не иска друго, освен кобила за разплод. Женени сме десет години. — Тя въздъхна. — Страхувам се, че съм безплодна.

— Зле ли се отнася с тебе?

Робина отвърна поглед.

— Всичко беше добре в началото. Държеше се добре с мене, но докато отминаваха годините и все нямахме дете, Мърдок се промени. Направи Гън свой наследник и започна да се отнася с мене не толкова добре. Не ме бие, но ако го разсърдя, се заканва да ме шамароса.

— Трябва да го оставиш, Робина. Шотландските закони дават на жените повече права от английските. Баща ти ще те приеме ли обратно?

— Да, но Мърдок няма да ме пусне. Страхува се, че татко ще иска да му върне зестрата ми. Но стига за мене. Как да ти помогна?

— Не искам нищо от тебе, което да ти причини вреда, но има едно нещо, което можеш да направиш. Тревожа се за моите васали. Нямам представа какво е направил вуйчо Мърдок с тях. Ще ти бъда благодарна, ако разбереш какво е станало с тях.

— Ох, момиче, това го знам. Затворени са в северната кула, и двамата са добре.

Роуз една не припадна от облекчение. Според вуйчо й обаче, тяхната безопасност зависеше от покорството й. Би ли посмяла да помоли Робина да ги освободи?

— Страхувам се за живота им — довери й Роуз. — Безопасността им зависи от съгласието ми да се омъжа за Гън. Ох, Робина, не знам какво да правя. Съпругът ми мисли, че съм отишла в Лондон. Никога не би се сетил да ме търси тук.

Робина изглеждаше объркана.

— Не разбирам.

Роуз обясни накратко защо беше тръгнала към Лондон и защо Дракона й беше забранил да пътува без него.

— Жалко, че Мърдок се е натъкнал на тебе, докато отиваше да краде добитък на английска земя. Мога ли да те помоля за нещо? — запита плахо Робина. — Ще освободя васалите ти и тебе, ако ме вземете с вас в Драгоник. Мислиш ли, че съпругът ти ще ме защити от Мърдок и ще ми помогне да се върна в имението на татко? Имам шестима братя, които ще ме защитят от Мърдок, защото не го харесват.

— Освободи Пиърс и Вела и отиди с тях в Драгоник — каза Роуз. — Но мене ме остави. Много е опасно. Когато стигнете в Драгоник, кажи на Дракона какво е станало с мене и го помоли да ти осигури охрана до дома на баща ти.

— Трябва да вървя — каза Робина, поглеждайки нервно към вратата. — Ще ги освободя тази нощ, след като Мърдок заспи. Той не знае, че имам резервни ключове за всичките стаи, затова не искам да ме хванат там, където не бива да бъда.

— Късмет — каза мило Роуз.

Робина излезе и обърна ключа в ключалката.

Въодушевена от помощта, дошла от неочакван съюзник, Роуз видя искрица надежда там, където нямаше такава вероятност само преди броени часове. Дракона нямаше представа, че тя е в Шотландия, и навярно беше пратил хора на юг да я настигнат. Щеше да трябват поне две седмици, преди хората му да стигнат до Лондон и да научат, че я няма там, и още две седмици, за да се върнат и да съобщят това на Дракона. Докато той тръгнеше да я търси през границата, щеше да стане прекалено късно. За да спаси Пиърс и Вела, тя щеше да бъде принудена да стане двуженка. Но ако животът на нейните васали не зависеше от съгласието й, Роуз като нищо щеше да пренебрегне ултиматума на Мърдок.

Стомахът й къркореше от глад, когато наближи часът за вечеря. Почти беше решила, че Мърдок планира да я умори от глад, за да я подчини, когато вратата се отвори и Гън влезе в стаята.

— Какво искаш?

— Мърдок ме прати да те заведа долу. Иска да вечеряш с нас.

Роуз го изгледа свирепо.

— Предпочитам да ям в стаята си.

Отговорът й като че ли се хареса на Гън, вместо да го разгневи.

— Помисли си, че ще кажеш така, и ми позволи да те отнеса долу, ако се противиш. Не възразявам пак да усетя твърдото ти дупенце в ръцете си.

Стигна до нея с две дълги крачки, лепна месестите си ръце на талията й и понечи да я вдигне на рамо. Роуз се противопостави, но без никаква полза. Задумка с юмруци по гърба му, докато той я вдигаше на рамото си. Когато ръката му се лепна на седалището й, войнствените й инстинкти взеха връх. Тя хвана каната за вода за дръжката, докато минаваха покрай умивалника, и я стовари на главата му.

Гън разтърси глава като мечка, залитна, но не падна. Роуз се възползва от объркването му и се смъкна от рамото му. Той още се олюляваше, когато тя вдигна войнствено брадичка и изрече:

— Това ще те научи да не ме докосваш. Мога да намеря сама пътя към залата, без да си лепиш ръцете по мене.

След като каза това, тя се обърна и излезе от стаята, царствено тръсвайки глава.

— Къде е Гън? — запита Мърдок, когато Роуз влезе в хола сама.

— Внезапно го заболя главата — обясни тя, опитвайки се да прикрие усмивката си. — Скоро ще дойде.

— Седни, момиче. Отец Баен пристигна. Изминал е дълъг път, за да ви ожени с Гън. Готова ли си да се съгласиш на този съюз?

Роуз погледна към Робина, забеляза лекото поклащане на главата й и реши да си държи езика зад зъбите.

— Колебая се — каза тя, сядайки на празния стол до Мърдок.

Той я изгледа сурово.

— Гън започва да губи търпение, както и аз. Отец Баен може да остане при нас само няколко дни.

— Двуженството е против закона.

— Съдът в Стърлинг обяви брака ти с Дракона за невалиден.

— Дракона ще побеснее, когато научи, че си ме отвлякъл.

Мърдок се усмихна самодоволно.

— Когато се ожените с Гън, моите съплеменници и съюзници ще дойдат при мене. Драгоник не е непревземаем, знаеш го. Ако Дракона не напусне доброволно Драгоник, ще го обсадим и ще му го вземем.

— Мисленето ти е погрешно, вуйчо. Май забравяш, че Драгоник е на английска земя и дори да ме накараш да стана двуженка, ще бъде за нищо. Кралят ще направи всичко по силите си да задържи Драгоник под английска юрисдикция.

— Не съм глупав, племеннице. Всички знаят, че кралят има неприятности с пограничните си барони. Англия е на ръба на гражданска война и Джон не може да се занимава с Драгоник, когато недоволните васали заплашват трона му. Колкото до Дракона, той е горд мъж. Мислиш ли, че ще те иска, след като Гън посее семето си в тебе?

Мрачно решена, Роуз се закле:

— Гън никога няма да ме има.

Гън избра този момент, за да влезе със залитане в залата.

— Къде е тя? Къде е кучката?

Мърдок отмести назад стола си и се изправи на крака.

— Какво е станало? Изглеждаш ужасно, момче.

— Питай нея! — каза Гън, насочвайки изобличаващ показалец към Роуз. — Кучката е опасна. Няма да се изненадам, ако намеря топки под полата й. — Люшна се напред. — Пусни ме да я хвана.

— Седни, момче, докато се оправя с това.

Гън изпрати заплашителен поглед към Роуз, докато се строполяваше на стола.

— Какво си му направила, племеннице? — изръмжа ниско Мърдок.

— Взе да ме опипва — отвърна Роуз — и реших да му дам един урок.

— Кучката ме удари по главата с една кана — извика Гън. Изстена и се хвана за главата. — Искам я сега, Мърдок. Искам да я науча как да се държи.

Мърдок погледна към Роуз с подновен респект.

— Така ли направи с него? Ти си смело момиче, винаги съм го знаел. — Въздъхна. — Не бива да го нараняваш. Не можеш лесно да го успокоиш.

Роуз отвори уста, за да каже на Мърдок точно какво мисли за него и за доведения му син, но я затвори, когато Робина се изкашля високо. Права е, помисли Роуз. Ако ядосаше мъжете, това нямаше да послужи за нищо.

— Кога ще направим сватбата, момиче? — запита Мърдок покрай хапка еленско месо. — Трябва да бъде скоро. Както вече казах, отец Баен ще остане с нас само един или два дни.

— Нямам търпение ръцете ми да й гушнат вратлето и да вляза в нея — изръмжа Гън. — Ще се оженим днес.

С все по-нарастващ гняв Роуз тресна с юмрук по масата.

— Няма да се омъжа за Гън.

Усети го, че я гледа, но отказа да го погледне. Беше го вбесила и изложила, и изражението му й казваше, че той няма търпение да я накаже колкото може по-скоро.

— Забравяш, племеннице, че последната дума е моя. Искаш васалите ти да останат живи, нали? — Роуз кимна. — В такъв случай прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. След като се ожените с Гън, васалите ти ще отнесат моите искания на Дракона.

— Какви искания, вуйчо?

— Да напусне Драгоник, разбира се. — Той вдигна ръка. — Не казвай нищо повече, момиче. Бъбренето ти ми разстройва храносмилането.

Роуз сведе глава и се съсредоточи върху яденето си, надявайки се, че Дракона няма да бъде прекалено ядосан, задето е напуснала Драгоник, и че гордостта му няма да му попречи да дойде да я спаси, щом узнае къде да я намери.

Най-после яденето приключи и Мърдок придружи Роуз до стаята й. Тя се заразхожда, твърде възбудена, за да може да заспи. Нощта дойде; в кулата беше тихо. С изострени нерви Роуз се питаше дали Робина е успяла да освободи васалите й. Всичко, което можеше да направи, беше да чака и да се тревожи, докато Мърдок не научи за липсата им и не отприщи истински ад.

Още беше будна в малките часове призори, когато някой подраска на вратата. Макар звукът да беше едва доловим, тя едва не изскочи от кожата си.

— Роуз, будна ли си?

Тя се втурна към вратата.

— Робина. Защо си още тук?

Ключът изтрака в ключалката и Робина влезе вътре.

— Васалите ти отказват да тръгнат без тебе.

— Значи си успяла?

Робина грейна.

— Да, но Пиърс не иска да тръгне без тебе. Двамата с Вела ни чакат при задната врата. Побързай, момиче.

— Не биваше да се връщаш за мене — каза Роуз.

— Кажи го на васалите си. Не се бави, момиче.

Роуз не чака втора покана и последва Робина навън по осветения от факли коридор. Стаята й беше в една безлюдна част от замъка, затова не се тревожеше, че Мърдок може да ги чуе, но наблизо сигурно имаше стражи. Страх я обзе, докато следваше Робина в тъмния коридор.

— Къде са стражите? — изсъска Роуз.

Смях се изтръгна от гърлото на Робина.

— Сипах валериан в бъчвата с бирата им. Сигурно ще спят до изгрев-слънце.

Роуз загледа мълчаливо как Робина изчезва в един тъмен коридор, който водеше към кухнята. Когато реши да я последва, една голяма ръка затисна рамото й. Тя хвърли поглед зад себе си и видя Гън с изкривено от ярост лице. Опита се да се освободи, но хватката му я стягаше като менгеме. Беше заловена, но поне Робина беше избягала.

— Проклятие, жено! — изрева Гън. — Кой те освободи?

— Пусни ме!

— Зададох ти въпрос. Кой те пусна и къде си мислиш, че отиваш?

— У дома! — избухна тя. — Никой не ме е пуснал. Просто излязох през затворената врата. Не знаеш ли? Аз съм вещица.

Изражението на Гън издаваше силна доза скептицизъм и малко страх. Хватката му обаче остана все така желязна.

— Не се шегувай с мене, Роуз. Вещица си не повече, отколкото аз съм магьосник. Ти си една кучка. Главата още ме боли, дето ме хласна с каната.

Докато я влачеше по коридора, Роуз хвърли поглед през рамо, облекчена, че Робина не се е върнала да й помогне.

— Ще видим как ще минаваш през вратите, щом сложа отпред пазач.

Гън се приближи към един страж, свит до стената, и го сбута с крак. Когато стражът не се събуди, той го бутна по-силно. Мъжът вдигна уморен поглед, опита се да стане и пак се отпусна до стената.

— Какво, по дяволите, става тук? — Гън се взря в стража и изригна проклятие. — Не спи, упоен е.

Завлече Роуз до приемната и започна да чука по вратата. Продължи да чука, докато един сънен Мърдок, все още навличайки панталоните си, не се появи на вратата.

— За бога, Гън, как да си почине човек, като му тропат по вратата? Какво има пък сега? Враг пред портите ли? — Тогава зърна Роуз и се събуди съвсем. — Какво правиш с племенницата ми?

— Хванах я да се опитва да избяга. Не знам как е излязла от стаята си, а тя не иска да ми каже. Става нещо странно, Мърдок. Не можах да събудя стража в залата. Като упоен ми се вижда.

— Чакай тук — изрече строго Мърдок. Скри се в стаята си и се върна след миг с ключа за вратата на Роуз. — Ключът е у мене. Как се измъкна, момиче?

Тя вирна брадичка.

— Излязох през затворената врата.

— Имаш остър език, момиче. — Подаде ключа на Гън. — Върни я в стаята й и я заключи. Ще стигна до дъното на тази работа и когато това стане, ще се търкалят глави.

Безмълвна молитва трепна на устните на Роуз. Моля те, Боже, не допускай Мърдок да хване Робина.

Гън грубо завлече Роуз в стаята й и я заключи вътре. Дневната светлина дойде; слънцето се качи високо в небето. Вниманието на Роуз се изостри, когато чу шумове в коридорите и в двора под прозореца. Взря се и видя събрани много въоръжени мъже. След миг вратата на стаята й се отвори рязко и се удари силно в стената. Роуз се долепи до прозореца, когато вуйчо й се отправи към нея с лице, изкривено в маска на ярост.

— Робина го е направила! Тя те е пуснала от стаята ти, нали?

— Не, казах ти…

— Не лъжи! Робина я няма, няма ги и васалите ти. Гън ти е попречил да се присъединиш към тях, нали? Няма да стигнат далече. Не мога да повярвам, че Робина ме е предала. По-добре се моли да не я хвана.

Той се обърна и изхвърча навън, затръшвайки вратата зад себе си. Роуз се взря във вратата и коленете й затрепериха под нея.