Шенън Уейвърли
Летен романс (6)

Шеста глава

Точно когато стигна до стълбите, Джоана забеляза сянката на Майкъл, падаща откъм верандата. Сърцето й подскочи. Мислеше, че е излязъл.

— Добре ли прекара?

— М-Моля?

— Имам предвид срещата.

— О! Чудесно. — Пръстите й нервно си играеха с краищата на колана на роклята. — Ние ходихме… ходихме в „Горещ ламаринен покрив“.

— Той изглежда свестен човек. Май е бил влюбен в теб, а? — Гласът му бе прекалено любезен.

— Предполагам.

— Предполагаш? Сигурно не си забелязала, че още е?

— Не мисля, че тъй прибързано трябва да се прави подобно заключение.

— Не бих казал, че е прибързано. Очите му те следяха с предаността на дресирано кученце.

— Не ми е приятно да говориш по този начин за Нейтън. Двамата прекарахме чудесна вечер. И ако ми предложи отново да излезем, ще се чувствам поласкана. — В своето вълнение тя бе пристъпила към Майкъл. Бе достатъчно близо, за да усети аромата на парфюма му.

— Добре, Джо. Извинявай. За мен няма значение какво правиш или с кого излизаш. Ти имаш своя живот, а аз — моя. — И добави язвително: — Щом ти се иска да гуляеш и да се забавляваш толкова скоро след смъртта на съпруга си, то това наистина си е твоя работа.

Джоана затвори очи и простена. Майкъл търсеше повод да се скарат. Е, добре, може би той имаше право. Глупавата им игра не бе продължила много. Ето че дойде време да си разкрият картите. Тя го избута на верандата, където Кейси не би могъл да ги чуе.

— За твоя информация, Майкъл Малоун, съпругът ми почина преди осем месеца. Какво би трябвало да направя? Да се облека в черно от главата до петите и да си посипя главата с пепел ли?

— Не, разбира се. Ала не изисква ли традицията да се изчака поне година? Но за теб вероятно това е без значение. Може би дори не за първи път излизаш да се веселиш.

За момент Джоана го изгледа смаяно. После грабна възглавничката от фотьойла и я запрати с все сила по него. Но Майкъл ловко избегна удара.

— Престани, Джоана! — заповяда той и пристъпи заплашително напред.

— Първо се извини за долните си обиди!

— Защо да се извинявам? Очевидно авантюрите са твой специалитет. Сама призна пред приятелите си преди няколко минути.

— Моля? — През цялото време ли е бил на верандата? Изведнъж й се стори, че е попаднала в най-страшния си кошмар.

— Признавам, че ме подведе през онова лято, но не съм предполагал колко добра актриса си била! — Въпреки че гласът му остана спокоен, пръстите му стискаха облегалката на стола толкова силно, че кокалчетата побеляха.

— Не разбирам за какво говориш? — прошепна Джоана.

— Не разигравай невинност, Джо! Виждал съм това изпълнение и преди, затова вече не се впечатлявам. Говоря за лятото, преди да се омъжиш. Помниш това лято, нали? Лятото, за което говори с приятелите ти и се смяхте.

— Спом… Спомням си го — едва-едва прошепна тя. — Но за мен това бе лятото, преди ти да се ожениш, Майкъл.

— Мога ли да те попитам какво според теб стана между нас тогава? — Той я изгледа презрително.

Джо сведе очи, като си спомни какво бе казала на Мег и останалите.

— Какво според теб стана тогава? — повтори Майкъл. Гласът му ставаше все по-силен и заплашителен, докато накрая премина в крясък. Джоана запуши ушите си с длани, но той ги отстрани и я изгледа хладно. — Какво си искала да докажеш, когато ми повтаряше колко много ме обичаш, а в същото време си мислела за сватбата си с друг?

Джоана бе ужасена. Тя не само бе убедила приятелите си в безразличието си спрямо Майкъл, но самият той бе повярвал на думите й. Майкъл бе дълбоко наранен. За миг й се прииска да му каже истината и всичко да си дойде на мястото. Но би било глупаво да постъпи така. Защо и той да не изживее част от болката на отхвърления, която тя преживя преди шест години?

— Какво си правила всеки път, когато се любехме? — продължаваше да пита мъжът, застанал толкова близо до нея, та тя съвсем ясно долавяше нервното напрежение, обхванало тялото му.

Вгледа се в сините му очи и изведнъж я заля вълна от спомени. Обзе я тъга за онези истински щастливи дни, които сякаш бяха заличени от измамата му. Тя откъсна очи от неговите. Чувстваше се слаба и едва стоеше на краката си.

— Говоря сериозно. Искам да знам. — Той я хвана за рамото. — Чувстваше се несигурна в себе си ли? Или ме използва, за да придобиеш повече опит в леглото и да не разочароваш този, за когото си смятала да се омъжиш? Дали пък просто не си търсила забавления, преди да се обвържеш?

Разговорът се превръщаше в кошмар, всичко бе изопачено.

— Майкъл, не искам повече да говоря за това. — Тя понечи да тръгне, но силната му ръка я спря.

— Какво има? Истината е твърде болезнена, така ли?

Джоана трепна. Сякаш нещо вътре в нея се пречупи.

— Истината?! Майкъл, та ти не би могъл да я видиш дори да се блъснеш в нея. — Опитът й да се измъкне от хватката му успя. Джо смело пристъпи крачка напред, като дръзко приближи лицето си до неговото. Бе разярена. — Истината е, че ти никога не си обичал друг, освен себе си, Майкъл. Разбрах го още при първата ни среща, а тогава бях само на шестнайсет. Никога не си държал на мен. Привличах те само защото бях невинно дете. Единствената причина, поради която се ядосваш в момента, е наранената ти гордост. Предполагам, се питаш: „Защо ли не разбих сърцето и на това момиче? Защо ли тя не бе отчаяна, когато я зарязах заради друга?“.

— Това ли е мнението ти за мен? — Майкъл присви очи и сякаш се вцепени.

— Това е, което знам за теб! Признавам, че се поддадох на чара ти през онова лято. Но аз бях неопитно, провинциално момиче, а ти… Ти бе майстор в прелъстяването. — За момент силите й я напуснаха и тя се олюля. — Не, Майкъл, аз не съм си правила експерименти със секса, а още по-малко съм си търсила развлечения. Ти ме прелъсти. Колкото и трагично да звучи, това е истина.

— Така ли мислиш? — Майкъл горчиво се засмя. — Ако това е било прелъстяване, то ти въобще не се възпротиви.

Думите му я лишиха от всякаква разумна мисъл. Всички чувства, които бе потискала, откакто си бе тръгнала оттук преди години, изплуваха на повърхността.

— Да не би да се опитваш да кажеш, че… — Джоана се задъхваше от гняв. — Ти, който зад гърба ми си спал с Бъни Уилкокс? Известно ми е, че си спал с половината момичета на острова. — Джо усещаше как забива нокти в дланите си. — И имаш наглостта да ме критикуваш, че съм излязла с друг мъж, след като пет и половина години съм била вярна на съпруга си!? — Бе толкова разярена, че й притъмняваше пред очите.

Майкъл продължаваше да я гледа ледено и насмешливо.

— Вярна? Та ти не знаеш смисъла на тази дума, Джоана! Сигурно още при следващата среща ще позволиш на Нейтън да те заведе в леглото си.

Без да се замисли, Джоана вдигна ръка и го удари през лицето. Насмешливата усмивка изчезна от устните му, а очите му потъмняха. Миг по-късно Джоана почувства как грубата му длан се стовари върху собствената й страна. Сълзи бликнаха от очите й, а вътрешният глас й подсказваше, че трябва да е изплашена. Но тя не изпитваше страх. Все по-ясно съзнаваше отвратителното му мнение за нея и почувства болката от измамата му с нова сила. Тя все повече и повече се потапяше в натрупания през годините гняв.

— Как се осмеляваш да ме удряш! — Зелените й очи хвърляха мълнии. Юмруците й сипеха удари върху гърдите му, искаше й се да го събори на земята. Усилията й оставаха безплодни. Ръцете й бяха извити зад гърба. — Пусни ме! — задъха се тя.

— Не преди да се успокоиш, любов моя — присмя й се той и я приближи до себе си.

Джоана не можеше да понесе чувството на безпомощност, което я обземаше, когато се намираше толкова близо до него. Усещаше топлината на тялото му, която сякаш преминаваше през нея и я караше да трепери. Младата жена загуби напълно способността си да разсъждава. Превърна се в пулсиращо кълбо от нерви.

С цялата отчаяност на хванато в капан животно, тя го ритна с все сила в глезените. Той се олюля и тялото му се наклони заплашително към нея, сякаш изведнъж бе останало без кости. Джо загуби равновесие и падна, като повлече и него. Задъха се от силната болка, която почти я парализира. От очите й отново бликнаха сълзи. Майкъл също се бе строполил, но голяма част от удара бе поела Джоана. Едната му ръка още бе вкопчена отчаяно в гърба й. Тя опита да се освободи, но и последната капчица сила я бе напуснала.

— Пусни ме. Не мога да дишам. — Думите бяха приглушени от риданията й.

Майкъл измъкна ръцете си изпод нея и леко се повдигна на лакът. Замаяно тръсна глава и опипа челото си.

— Добре ли си? — попита тя. Той кимна.

— А ти?

— Нищо ми няма. — Джоана чувстваше сълзите, които се стичаха по страните й.

Мъжът зарови лице в косата й.

— Какво си причинихме, Джоана? — прошепна дрезгаво.

Легнала до него, тя едва сподавяше риданията си. След миг той се надигна и, без да я поглежда, й подаде ръка. Щом я пое, Джо усети тръпките, разтърсващи тялото му.

— Майкъл? — прошепна несигурно.

Той я погледна и лунната светлина освети красивото му измъчено лице, тъмната му къдрава коса. Дългите му мигли бяха мокри.

Майкъл наистина бе страдал. Въпреки че тя не го съзнаваше, той се бореше с болка и гняв, които много приличаха на нейните собствени. Сърцето я болеше, като го гледаше. Но сега не бе време да го съжалява. Бе отишла твърде далеч и бе започнала да губи почва под краката си. Вече беше… прекалено късно!

Олюлявайки се, тя се прибра в стаята си. Извади куфара изпод леглото и започна да си събира багажа.