Шенън Уейвърли
Летен романс (10)

Десета глава

На следващата сутрин Джоана се събуди от шума на пишещата машина. Стана и тихо приготви закуска за Кейси. После двамата се отбиха да вземат Мег и децата й и всички отидоха на плаж.

Начинът, по който бе реагирала снощи, все още не й даваше мира. Как можа да изгуби контрол над себе си? Целувката бе спонтанна, изненадваща. Джоана все още чувстваше изгарящата й топлина. Но Майкъл вероятно не можеше да бъде близо до жена, без да реагира по този начин. Имаше и нещо, което засягаше само нея — дълго време бе останала без мъжка ласка. Снощи бяха направили грешка, която трудно щяха да забравят, но отсега нататък Джоана щеше да бъде нащрек.

Когато се върнаха, в хладилника нямаше нищо за вечеря и Джоана отиде до близкия магазин за морски специалитети. Знаеше, че купуването на омари е екстравагантност, но й бе дошло до гуша да пести постоянно. Освен това да задоволиш капризите си бе много приятно, а и помагаше за повдигане на настроението.

Когато най-после Майкъл слезе в трапезарията и разкърши схванатия си гръб, масата вече бе наредена — печени картофи, салата и топъл хляб, изстудено бяло вино, разтопено масло и поднос с омари, от които се вдигаше пара. Той се закова на място.

— Да не очакваш гости?

— Не. Сядай и започвай, преди да са изстинали — отговори тя безцеремонно, без да му даде възможност да си въобрази каквото и да било.

Той приближи колебливо към масата. Джоана бе уверена, че това е най-вкусното ядене, което някога бе готвила. И тя, и Майкъл изпразниха чиниите си до дъно. Той дори дояде каквото бе останало от Кейси. Джоана се радваше, че бе успяла да му достави удоволствие.

— Не прилича на вечерята от миналата събота. — Джоана потрепери при мисълта за мазната му пилешка супа и нейната блудкава пържола.

— Какво ли не прави времето с хората! — Майкъл се усмихна подкупващо.

— Ами, да… — Джоана се смути. Само една седмица ли бе минала? Колко неща се бяха променили! Колко много бе научила и разбрала за себе си и за него! — Май е време да ставам. На концерт съм с Нейтън. Сенди ще дойде да се грижи за Кейси.

— Тръгвай, тръгвай! Аз ще измия приборите.

— Благодаря. — Джоана бързо се измъкна и се отправи към стаята си.

 

 

На раздяла Нейтън целуна Джоана за лека нощ. Бе предчувствала, че ще я целуне, но не го бе обезкуражила. Бе любопитна да разбере каква ще бъде реакцията й. След като той си тръгна, младата жена се почувства доста объркана, но за нейно успокоение, следващите няколко дни минаха, без да се случи нищо.

Майкъл по цял ден пишеше, а Джоана ходеше заедно с Кейси на плаж. Вечер приготвяше вкусна храна, защото в противен случай имаше усещането, че Майкъл ще забрави да яде. През тези дни той работеше като луд. Една сутрин го завари на верандата със замислено и тъжно изражение.

— Почиваш ли?

— Джо, не знам дали въобще ще я завърша — бе унилият му отговор.

Джоана знаеше, че Джойс се обажда редовно, но тези разговори само го разстройваха и той се разхождаше напред-назад, без да напише и ред.

— Мисля, че твърде много работиш — приседна Джоана на шезлонга до Майкъл. — Претоварваш се. Трябва да си починеш и да се раздвижиш.

— И какво предлагаш?

— Ами бягане, плуване, гребане. Тези дни пуснах на вода татковата гребна лодка.

— О, боже! Мислех, че ще ми предложиш нещо по-интересно.

Джоана го ощипа леко по крака, макар вътрешно да се зарадва, че успя да повдигне настроението му. Майкъл хвана ръката й и я приближи до устните си. Очите им се срещнаха и Джоана усети, че й се завива свят.

— Може би си права. Начинът на Джойс май не е най-добрият.

— Майкъл, защо не се пренесеш да работиш на масата във всекидневната? Има достатъчно място. Освен това ще мога да наглеждам Кейси, докато ти помагам.

— Моля? — ококори се Майкъл.

— Мисля, че пиша на машина доста по-бързо от теб.

— Наистина ли? — грейна лицето му.

— Да.

— Веднага се връщам. — Майкъл хукна нагоре по стълбите.

Още същия следобед те се задълбочиха в работа. Джоана не успя да разбере много от това, което написа.

След вечеря, тя седна на верандата и зачете романа отначало. Джойс е права, помисли си. Майкъл наистина е надарен, а романът е изключителен — забавен, лиричен и вълнуващ едновременно. Не бе стигнала и до половината, когато буца заседна на гърлото й. Книгата бе отражение на живота му. Дори по професия героят бе учител.

Майкъл дойде на верандата при нея едва когато започваше да чете написаното през днешния ден. Сълзи се стичаха по страните й.

— Толкова ли е лошо?

Джоана се опита да каже нещо, но устните й само потрепериха, а сълзите продължаваха да се стичат. Дали той разбираше колко много я е впечатлил романът?

Майкъл приближи и я погали по бузата. Усмихваше се, а очите му блестяха, сякаш току-що бе постигнал трудна победа. Притегли я към себе си и я целуна.

Джоана като че пропадна в безкраен водовъртеж. После дойде и онази сладостна отмала, която я караше да се притиска все по-плътно и по-плътно.

Изведнъж Майкъл се дръпна рязко. Пое дълбоко въздух, но не я погледна.

— Май е време да си лягаш. Бих искал утре да започнем рано.

Джоана се учуди на разочарованието, което изпита при тези думи. Въпреки това, успя да се усмихне, преди да се качи в стаята си.

Скоро дните започнаха да текат еднообразно. Цяла сутрин, а понякога и до два-три следобед, Майкъл пишеше и се разхождаше по верандата, а Джоана печаташе във всекидневната. Следобед обикновено почиваха. Водеха Кейси да плува, да гребе или просто скитаха. Понякога предприемаха дълги пътешествия с колата на Майкъл. Вечер, след като се нахранеха, Джоана измиваше чиниите, а той сядаше на любимото си място и препрочиташе написаното през деня. Кейси се забавляваше сам, докато работеха. През повечето време с удоволствие си играеше в двора, където можеха да го наглеждат, като строеше въображаеми пътища и мостове за количките и камиончетата си или лудуваше в надуваемия басейн, който Майкъл му бе купил. Почивката на острова му се отразяваше добре, както и на самата Джоана. Бе неизказано щастлива, повече откогато и да било.

Нейтън й се обаждаше почти всяка вечер, но тя отклоняваше поканите му с учтиви извинения. Нейтън Трент бе представителен, изглеждаше доста добре, имаше собствен, процъфтяващ бизнес и хубава къща, а и искаше да се ожени. Но все пак той не бе мъжът, от когото имаше нужда.

Един-единствен път в живота си бе пожелала истински някого, бе почувствала омайващата хармония, която може да съществува между двама души. Понякога спираше да печата и се чудеше дали и Майкъл мислеше за този период от живота им. Припомняше си моменти на нежност, които бяха споделили напоследък. Но това бяха опасни, коварни мисли. Майкъл се виждаше често с Джойс Стърлинг, жена, която приемаше доста сериозно подобни близки взаимоотношения.

Но дори връзката му с Джойс да беше без значение, Джоана бе достатъчно умна, за да не си прави погрешни изводи. А истината бе, че на Майкъл не можеше да се вярва. Единственият проблем бе, че Джоана отново бе влюбена в него. Не, не отново. Тя никога не бе преставала да го обича. Както всички останали чувства, които бе отнесла със себе си, когато напусна острова, любовта й винаги е била с нея, скрита някъде под повърхността. Но едно бе ясно: трябваше да запази всичко вътре в себе си. Ако Майкъл откриеше, че още го обича, не бе сигурна как точно ще постъпи той. Веднъж вече я бе използвал, а според разбиранията й веднъж бе достатъчно за цял живот.

 

 

Пет дни преди крайния срок Майкъл завърши романа. Джоана намираше съвместната им работа както уморителна и скучна, така и невероятно вълнуваща. Съжаляваше, че са приключили, макар същевременно да се радваше, тъй като щеше да прекарва повече време с Кейси.

— Какво ще правиш сега? — попита тя.

— Ще се обадя на Джойс да й съобщя новината — отговори Майкъл разсеяно. — Тя ще дойде след няколко дни. Ще й дам ръкописа да го отнесе в Ню Йорк в неделя.

Майкъл взе телефона, седна на стълбите и започна да набира.

— Здрасти, Джойс. Майкъл е…

Джоана свали пишещата машина на земята, постави ръкописа на бюфета, разчисти масата и подреди стаята.

— Да. Това е причината, поради която се обаждам. — Гласът на Майкъл звучеше топло и мило. — Ще ти го дам тази събота. Нали ще дойдеш във Винярд?

Джоана го погледна. Изражението му й беше твърде познато — „Майкъл Малоун на лов“.

— Събиране ли? Не си длъжна да правиш подобни неща. — Майкъл сложи ръка на слушалката и се обърна към Джоана. — Джойс ще организира празненство тази събота и иска да те покани.

— Мен ли?

— Да. Иска също да говори с теб.

Джоана седна на горното стъпало и взе слушалката от Майкъл. Джойс любезно я покани, като й каза, че може да доведе и някой свой приятел. Всъщност Джойс бе много вежлива и Джоана прие.

Веднага щом приключи разговора, Джоана се обади на Нейтън и го покани да я придружи. Той с радост прие и в същия миг младата жена забеляза, че Майкъл е разстроен, но не можа да отгатне причината.

 

 

Джоана бе доста разсеяна, докато Нейтън караше към вилата на Джойс, но спътникът й дори не забеляза. Джо бе облечена в прилепнала по тялото рокля от синя коприна. Бе най-съблазнителната дреха, която притежаваше, но никога не я бе носила, а пък и Майкъл бе излязъл твърде рано, за да може да я види.

Гостите се бяха събрали на малки групички в просторния хол, разговаряха и се смееха. Майкъл изглеждаше великолепно — висок, привлекателен и мъжествен! Веднага щом ги забеляза, той приближи към тях, като поглъщаше с поглед Джоана.

— Изглеждаш прекрасно. Мисля, че не съм виждал тази рокля преди. Джойс е някъде отзад при останалите гости.

Майкъл ги заведе във вътрешния двор, който бе препълнен с гости, но Джоана виждаше единствено Джойс. Домакинята бе вдигнала косата си високо на тила. Носеше шарен копринен кафтан, който на всеки друг би изглеждал прекалено пищен, но на нея стоеше като произведение на изкуството. Очите им се срещнаха и усмивката на Джойс се стопи. Тя погледна несигурно Джоана и двамата мъже до нея.

— Джойс, бих искал да ти представя приятеля на Джоана, Нейтън.

— Оценяваме жеста да ни поканите — отговори Нейтън, усмихна се и пое подадената му ръка.

— Радвам се да ви видя. — Джойс се усмихваше, но продължаваше да хвърля на Джоана студени погледи. В същото време пристигна друга двойка и Джойс погледна Майкъл. Той кимна. Джоана едва дишаше. Джойс и Майкъл се разбираха и без думи!

— Извинете ни, моля. — Джойс хвана Майкъл под ръка. — Трябва да го представя. Чувствайте се като у дома си и се почерпете на бара. — Двамата се отдалечиха.

Джойс бе организирала голямо събиране и бе поканила все известни личности. Присъстваха няколко писатели, които живееха на острова, политици, журналисти и нейни колеги от Ню Йорк. Джойс тенденциозно ги бе събрала, за да запознае Майкъл с колкото е възможно повече влиятелни хора в изкуството и средствата за масова информация.

Джоана съжаляваше, че дойде. Джойс бе не само интелигентна, тя бе и двигателната сила в кариерата на Майкъл. Бяха прекрасна двойка. Джоана изпи доста алкохол, но не успя да притъпи чувствата си. Майкъл като че нарочно я отбягваше. Веднъж се опита да говори с него, но след няколко несвързани реплики, той се оттегли. Срамуваше ли се от нея? Проклета да е, ако му позволи да се държи с нея по този начин пред толкова хора! Тя нямаше от какво да се срамува. Бе облечена не по-зле от останалите и бе не по-глупава от когото и да било от присъстващите.

Бе десет и половина и Джоана реши, че е време да си тръгва. Двамата с Нейтън приближиха да се сбогуват с Джойс и Майкъл, който не се бе отделял от нея през цялата вечер.

— Джойс, за съжаление трябва да тръгваме. — Тя вдигна гордо глава и се усмихна, макар да се чувстваше доста изморена.

— Да, разбирам. Бих искала да ти благодаря, Джоана, задето си помогнала на Майкъл. Разбрах, че се справяш доста добре с пишещата машина.

Джоана погледна Майкъл. Тя наистина бе печатала, но бе направила и много повече. Тя го бе окуражавала, бе му дала някои препоръки.

А после идваха прекрасните следобеди, когато се къпеха в океана и се смееха, а след вечерята, която приготвяха заедно, дълго разговаряха на верандата. Интуицията й подсказваше, че с това му бе помогнала повече, отколкото с печатането. Борейки се със себе си, Джоана отвърна:

— О, това е нищо в сравнение с твоя принос.

Джойс се усмихна победоносно.

— Довиждане, Джойс. Благодаря за поканата — обади се Нейтън.

Джоана се обърна и тръгна към изхода със свито сърце.

 

 

По-късно същата вечер, след като Нейтън си отиде, Джоана излезе на верандата. Тази вечер Кейси бе у Мег и цялата къща бе на нейно разположение. Майкъл едва ли щеше да се прибере. Джоана седна на стълбите и покри глезените си с копринената рокля. Все още я болеше от начина, по който Майкъл я бе пренебрегнал. Заслуша се в шепота на вълните и се върна шест години назад в нощта, когато Майкъл не бе толкова безразличен към нея.

Двамата бяха отишли на брега след вечеря. Бяха легнали на едно одеяло и не можеха да откъснат очи един от друг.

— Джоана! Най-прекрасното име на света. Джоана. Три срички, които са способни да ме взривят. Джо, съзнаваш ли колко много те обичам? Чувствам те като част от себе си.

— Аз също те обичам, Майкъл! И винаги ще те обичам.

— Завинаги. Свързани сме по начин, който не може да се сравни с нищо. Вътрешна, загадъчна връзка. С теб сме съпруг и съпруга. Трябва да бъде така. — Майкъл се пресегна и й подаде шепа водорасли. — Букетът ви, госпожо. — След това постави одеялото на раменете й и добави: — А това ще бъде роклята ти.

— Майкъл, понякога съм съвсем сигурна, че си луд!

Ала той продължаваше играта съвсем сериозно.

— Шепотът на океана ще бъде нашата сватбена музика, любов моя, а този изоставен бряг — нашата църква.

— Ами свещеникът? — бе попитала Джоана.

— Той е тук и ни слуша. — После бе взел ръката й в своята и я бе сложил на сърцето си. — Джоана, ти си моята душа, моето тяло, моята радост. От този ден нататък аз съм само твой, завинаги и изцяло.

— Аз също съм твоя, Майкъл. Завинаги и изцяло. Каквото и да правим, където и да отидем, заедно или разделени, ние пак ще бъдем едно цяло.

В тази топла нощ преди шест години, Майкъл нежно и внимателно бе отнел девствеността й.

Джоана беше неизмеримо щастлива. Чувстваше се негова завинаги. Бе обречена на него.

Сега младата жена седеше под лунните лъчи, а сълзите се стичаха безмълвно по страните й. Защо й трябваше да си припомня цялата тази глупава церемония? Толкова истинска и обещаваща изглеждаше тогава!

Фарове на приближаваща кола я изтръгнаха от мислите й. Тя бързо избърса сълзите си. Майкъл се връщаше. Той спря рязко и затръшна ядосано вратата. Качваше стъпалата по две, когато изведнъж я забеляза.

— О!? Ти си сама?

— Да. — Джоана едва прикри вълнението си.

— Чудесно. Мисля, че трябва да поговорим.