Шенън Уейвърли
Летен романс (12)

Дванадесета глава

— Дявол да го вземе! Отговори ми! — избухна Майкъл.

— Добре, добре — подскочи Джоана. Нямаше къде да се скрие. Бе се надявала този момент никога да не настъпи. — Не е преждевременно роден. Беше съвсем здраво бебе и тежеше три килограма и половина.

— Значи… значи той е бил заченат през онова лято.

Джоана едва преглътна.

— К-как разбра? — попита, треперейки.

Мина време, преди той да може да й отговори.

— Видях рождената му дата на формулярите, които ти попълни в болницата. Излиза, че малкият Кейси е мой син. Мой син! — Той сякаш още не можеше да осъзнае истината. — Джо, как си могла да го държи далеч от мен през всичките тези години? Защо постъпи така? Толкова време… Нима не означавам нищо за теб? Толкова много ли ме мразиш?

Джоана подозираше каква ще бъде реакцията на Майкъл, още когато реши да запази в тайна кой е бащата на Кейси. През годините страхът да не бъде разкрита истината бе ставал все по-силен. Но тя се успокояваше, че няма да позволи Майкъл да научи.

— Майкъл, след като веднъж си излъгал, много трудно можеш да вземеш думите назад — започна тя колебливо. — Освен това Фил беше жив. Той искаше да отгледа Кейси като свое дете.

— Той е знаел?

— Да. И ме помоли да не казвам на никого. — Джоана имаше усещането, че всеки момент ще припадне. — А после дойде на бял свят и самият Кейси. Не исках той да расте разкъсван и объркан, както аз навремето.

— И все пак можеше да се срещнеш с мен и да ми кажеш. — Майкъл бе не само ядосан. Той страдаше, и то дълбоко. — Не можеш да си представиш как се чувствам в момента. Ядосан съм, мъчно ми е и нищо не мога да направя за всичките тези изгубени години. А най-тъжното е, че са отлетели безвъзвратно.

Джоана кимна. Сега, когато го обичаше повече от собствения си живот, Майкъл я мразеше. Тя не го обвиняваше. Да разделиш баща от син, да скриеш самото съществуване на детето, да откраднеш радостта на бащата, бе непростимо. Това бе дълбока рана, която никога нямаше да зарасне.

— Защо не ми каза, че си бременна?

Джоана не знаеше какво да отвърне.

— По дяволите, Джо, защо не ми каза?

Новият изблик на гняв я стресна.

— Аз самата не знаех, докато не напуснах острова.

— Защо не ми се обади?

Джоана усети как гняв се надига и в самата нея.

— Може да не съм много интелигентна, но поне не съм мазохистка. Ти вече имаше бременна приятелка или поне така мислех тогава и бе взел решение да се ожениш за нея.

— Не — прекъсна я той и я погледна изненадано. — Не съм взимал такова решение. Кой ти каза подобно нещо?

— Всички — баща ми, майка ти. Не се опитвай да извърташ. Освен това ако не си имал намерение да се ожениш за Бъни, защо тогава не ми се обади?

— Но аз се опитвах седмици наред!

Двамата не откъсваха поглед един от друг. Джоана бе ядосана и наранена, но в същото време и доста объркана.

— Имам лошо предчувствие, Майкъл — прошепна тя съвсем тихо.

— Аз също. Къде казваш си била, след като си тръгна оттук?

— Отидох си вкъщи, разбира се. Но майка ми подозираше, че нещо се е случило тук. Започна да ми задава въпроси и да се рови в нещата ми. Затова заминах за колежа по-рано.

— Колеж?

— Да. Ако си спомняш, аз трябваше да постъпя в колеж същата есен. Занятията не бяха започнали, но общежитието бе отворено и аз се пренесох там. Имах нужда да остана сама.

— Там ли си била? Аз се обаждах у вас много пъти, но майка ти непрекъснато казваше, че не си вкъщи.

Джоана го зяпна учудена:

— Наистина ли си се обаждал?

— Да, и като че ли не трябваше да се представям. Майка ти не смяташе, че трябва да ми помогне.

— Не и след като си син на Вивиан.

— Боже мой, как хората могат да пазят ненавистта си толкова дълго?

— Наистина ли си се обаждал?

— Разбира се. Джоана, как си могла да помислиш, че няма да се обадя? Да не искаш да кажеш, че майка ти не ти е казала?

— Нито дума.

— Какво ли си помислила? Не отговаряй. Мисля, че знам. — Майкъл я гледаше и не вярваше на ушите си. — Моля те, върни се към разказа си. Ти си отишла в колежа и… — Той внезапно млъкна. — Но защо си отишла в колежа, след като двамата с Фил сте възнамерявали да се ожените?

— Не съм имала намерение да се омъжа за Фил. — Сълзи изпълниха очите й. — Аз просто бях бременна и се нуждаех от съпруг, а ти бе твърде зает с женитбата си за друга, за да те безпокоя.

— Но… — Майкъл я гледаше объркано.

— Но какво, Майкъл? Бе прекарал лятото си чудесно. И като резултат не едно, а две момиче бяха бременни и аз бях изоставената.

— Млъкни! — Той я сграбчи в ръцете си. — Нека се разберем за едно веднъж завинаги. Аз те обичах повече от всичко. Един Бог знае защо, но никога не съм обичал друга тъй силно.

— Избра най-хубавия начин, за да го докажеш. — Джоана едва успяваше да си поеме дъх.

— Джоана, аз никога не съм те лъгал! Никога! — Майкъл я пусна и отново зарея поглед в далечината.

— Каквото и да си изпитвал към мен, то не може да се сравни с моите чувства спрямо теб. Аз ти се отдадох точно там! — Джоана посочи с ръка. — Точно там! Толкова много ти дадох онова лято… — Гневното признание извика в съзнанието й твърде ярки и живи спомени. Поредното ридание я задави. Тя се предаде и рухна под тежестта на всичко, което си бяха казали. Не можеше повече да сдържа сълзите си и избухна в плач. Майкъл я докосна нежно, после я привлече плътно към себе си.

— О, Джоана, как сме позволили да се случи всичко това? Ще ми разкажеш ли какво точно стана през онази нощ, когато отидохме у семейство Уилкокс? Време е да оправим тази каша. — Майкъл нежно изтри сълзите й.

— Чаках да се върнеш вкъщи. Подозирах, че нещо не е наред, щом като не взеха и мен. Но около единайсет и половина се върнаха само татко и Вив.

— И ти казаха, че Бъни е бременна и претендира, че аз съм баща на детето?

— Не. Казаха, че ти си бащата.

— По дяволите! Казах им нищо да не ти казват!

— Тогава защо не се прибра вкъщи?

— Очевидно е трябвало. Толкова зло е нанесено, поради тази причина.

— Тук си дяволски прав! Имаш ли представа какво изпитвах? Можеш ли поне за миг да си представиш колко много болеше? Чувствах се унижена и изоставена, Майкъл. Бях толкова ядосана и така наранена, че исках да умра. Непрекъснато си спомнях какви планове правехме за нашата сватба, колко близки бяхме и не можех да си обясня как е възможно да постъпиш така нечестно и жестоко с мен. Накрая те намразих с цялото си сърце. Не исках никога повече да те видя. С изгрева на слънцето си стегнах багажа и напуснах острова.

— Трябвало е да ме изчакаш. — В гласа на Майкъл болката все повече нарастваше.

— Какво трябваше да чакам още? Вивиан вече бе обявила женитбата ти с Бъни.

— Но аз не съм се съгласявал. Тя не е имала право да говори от мое име. Двете с майката на Бъни измислиха, че трябва да има сватба. Майка ми винаги е била във възторг от семейство Уилкокс. Голямата й мечта бе да се сроди с тях. През по-голямата част от нощта седях на плажа и размишлявах върху затрудненото положение, в което се намирах. Всичко бе против мен, Джо. Аз… бях прекарал една нощ с Бъни в началото на същото лято. Не е това, което си мислиш. Не отричам, че предишното лято се срещах с Бъни, дори направих грешката да легна с нея. По това време си мислех, че съм влюбен. Но повярвай ми, всичко отмина страшно бързо. Същата есен се разделихме. Връзката ни бе приключила дълго преди да дойдеш на острова за лятото. Бъни бе част от живота ми, но преди ти да се появиш в него.

— Тогава как ще ми обясниш онази една нощ, когато сте били заедно?

— Беше през юни. Двамата с нея завършвахме училище същата година и родителите й устроиха празненство. Нямах намерение да ходя. Исках да скъсам с нея напълно. Но тя явно не го приемаше. Смяташе, че скарването е временно и аз ще се върна при нея. Вярвах, че все още е увлечена по мен, но истината бе друга — не можеше да понесе мисълта, че някой може да я изостави. Как се бях осмелил! Никой нямаше право да постъпва така с Бъни Уилкокс! И тъй стигнахме до празненството. Не бях я виждал и чувал от месеци и нямах желание да отида, но майка ми настояваше. Казваше, че ще засегнем Уилкоксови. Сега преценявам, че е трябвало да се вслушам в интуицията си. Още като пристигнах Бъни се хвърли на врата ми, сякаш бяхме лудо влюбени. После родителите ни започнаха да приказват пред половината Бостън как сега сме били свободни да правим планове за бъдещето. И тогава, кълна се Джо, изпих два коняка. Главата ми се замая… стана ми лошо. Може би изобщо не трябваше да пия. Все още си задавам въпроса какво стана след това и не мога да си отговоря. Поисках на Бъни аспирин, но и той не ми помогна, дори ми прилоша още повече. Накратко, после не си спомнях нищо. На другата сутрин се събудих в тяхната гостна и Бъни лежеше до мен. Станах моментално и си тръгнах. Не я видях повече, докато не пристигнахме във Винярд. Бях сигурен, че нищо не се случило тогава, защото ми бе толкова зле, че едва ли бих могъл да спя с някого, дори да искам. Така че бях спокоен до момента, в който отидохме у тях и тя ме посочи като баща на детето си. Казах й, че е луда и че това е невъзможно. Нямаше как бебето да е мое. Но никой не ми вярваше, а като че ли и не искаха да ми повярват. Накрая си тръгна и, както вече ти казах, отидох на плажа. На сутринта се върнах при Бъни и й казах да си намери друг глупак, за когото да се омъжи. Бях си спомнил, че когато се събудих в гостната им онази сутрин, бях напълно облечен. Постъпих доста идиотски, като нахлух там и казах всичко на баща й, макар да знаех колко е избухлив. Ала тогава бях млад и неблагоразумен да го сторя. Двамата с него поспорихме, скарахме се и преди да разбера какво става, се намерих на земята със счупен нос.

— Двамата сте се били?! — извика тихо Джоана.

— Да. Госпожа Уилкокс настояваше да ме откарат в болницата и докато са ме превързвали, ти си заминала. Не можех да повярвам. Да ме изоставиш, когато имах най-голяма нужда от теб!? Тогава си помислих, че съвсем не те е грижа какво ще стане с мен.

— Как си могъл да си помислиш подобно нещо, Майкъл?

— А какво трябваше да помисля? Всички ми го повтаряха — баща ти, майка ми. Те бяха погълнати от идеята, че трябва да се оженя за Бъни. Така щяло да бъде правилно! Не знаех какво друго да направя и заминах. Събрах си нещата и се върнах в Бостън. След като се поуспокоих, се обадих у вас, но майка ти ми затвори телефона. Обаждах се денонощно в продължение на два дни. После, полудял от безпокойство, тръгнах за Ню Хампшир.

Джоана затвори очи в тъмнината. Не бе сигурна, че иска да чуе докрай разказа му. Истината излизаше наяве, истина, с която тя не искаше да се изправи лице в лице. Само ако бе останала и изчакала, всичко можеше да бъде много по-различно! Трябваше да вярва повече в Майкъл!

— Отидох у вас и се срещнах с Желязната дама, наричана твоя майка. Мисля, че не ти е казала нищо за това, както и за телефонните ми обаждания, нали?

Джоана поклати глава.

— Тя мрази всичко, което се отнася до баща ми и Вив, а това включва и теб.

— Предполагам също, че съм я изплашил до смърт — небръснат от пет дни, със сенки под очите и превързан нос — сигурно съм изглеждал като призрак. Първия ден ми каза, че си излязла и в момента не знае къде си, на втория ден направо ме изгони, а на третия заплаши, че ще извика полиция.

— И е щяла да го направи, бъди сигурен.

— Не се и съмнявам. По това време вече закъснявах с един ден за предварителните занятия, така че се върнах в Бостън, събрах си нещата и тръгнах за Вирджиния.

Джоана преброи дните на пръсти.

— Точно по това време се обадих на Фил.

Майкъл я погледна и тя прочете болката в очите му.

— Както ти казах, аз живеех в общежитието, когато започнах да подозирам, че нещо не е наред. Отидох и се подложих на изследвания. Оказа се, че съм бременна. Не знаех какво да сторя. На майка си не можех да кажа. Щеше да получи удар, особено като разбереше, че ти си бащата. А и при татко не можех да отида. Оставаше ми само Фил. Той беше най-добрият ми приятел.

— Само това ли беше? Знам, че двамата сте ходили заедно.

— Да, истината е, че той винаги ме е обичал.

— А ти?

— Харесвах Фил много. Той бе мил, учтив и нежен. На практика ние израснахме заедно. Но обичта дойде по-късно… едва след като се оженихме. Когато му се обадих от колежа, той ми бе само приятел. Веднага след разговора ни, Фил пристигна в училище с решение на моя проблем. Предложи ми да се омъжа за него, а той да отгледа детето като свое. Щяхме да кажем на роднините, че преждевременно се е родило.

— Той знаеше ли, че аз съм бащата?

— Да. Знаеше цялата истина от самото начало.

— Това обяснява всичко. — Майкъл замислено прехапа устни.

— Какво обяснява?

— Аз се върнах отново в Ню Хампшир веднага след като приключиха занятията ми.

— Отново?

— Да. Имах няколко свободни дни преди началото на редовния семестър. Отново се срещнах с майка ти и този път тя ми даде адрес на апартамент, който се намираше точно над магазин за конфекция.

Джоана отвори уста, но не можа да произнесе нито звук.

— Точно така. Тя ме изпрати в твоя апартамент или по-точно там, където щеше да живееш след няколко седмици. Вътре имаше някой, но не беше ти. Беше Фил. Той боядисваше тавана в детската стая. Аз се представих, а той ме изгледа някак странно, макар че сега всичко ми става ясно. Ти си му казала що за човек съм и как съм постъпил с теб.

Джоана не отрече.

— Попитах го за теб, но той отговори уклончиво. Била си на пазар и не знаел кога ще се върнеш. Каза ми, че ремонтирал апартамента за вас двамата. А след това ме срази с новината, че двамата ще се жените. Отначало не повярвах, но след като огледах къщата и видях багажа ти, разхвърлян наоколо, се убедих, че нямам повече работа там. — Майкъл замислено сведе поглед. — Представи си как се чувствах тогава. — Джоана протегна ръка, за да го утеши, но той се дръпна, сякаш искаше да остане сам с болката си. — Какво можех да му кажа? Почувствах се като пълен глупак! Нищо не споменах за нас и за нашето лято. Просто ме болеше и бях объркан.

— Не обвинявай Фил.

— Разбира се, че не го обвинявам. Той се е смятал за рицар, който трябва да защити гордостта ти. А в мое лице е виждал подлеца. Казах му, че смятам женитбата ви за прибързана, но той посрещна удара ми с думите, че двамата се обичате още от деца и че винаги си смятала да се омъжиш за него. Той наистина те е обичал, Джо, след като те защити пред мен, знаейки, че аз съм бащата на детето, което е щял да отгледа! Аз настоявах, че двамата ще извършите грешка, като се ожените толкова млади, но той и тук ме хвана натясно. Според него възрастта нямала нищо общо с грешките, но дори да било така, вие правите своята по собствен избор. Сякаш огромен товар се стовари върху ми. Разбрах, че си му казала за мен и Бъни и си помислих как ли се подигравате на положението ми.

— Не! Никога не сме ти се надсмивали!

— Да, но аз бях толкова объркан, че не знаех какво да мисля. Пожелах на двама ви щастие и успех и си тръгнах. Повече никога не се върнах. Безсмислено беше. Междувременно Уилкоксови се стягаха за сватба и аз се присъединих към тях. Бъни се нуждаеше от съпруг или поне така си мислех, а и съществуваше вероятност да съм спал с нея, въпреки всичко. Тогава не бях сигурен в нищо. А и вече нямаше значение какво бе станало онази нощ. — Лицето му се изопна. — Но разбира се, оказа се, че не съм спал с нея. Когато тя изигра сцената със спонтанния аборт, я накарах да си признае. Беше измислила цялата история. Причината, поради която не си спомнях как съм се озовал в тяхната гостна, е била две хапчета от приспивателното на майка й вместо аспирин. Десет милиграма от лекарството заедно с алкохола и умората!

— Боже, каква глупачка е била! Можела е да те отрови!

Настъпи дълга и мъчителна тишина. Най-накрая Джоана се усмихна изморено:

— Знаеш ли, нашата история ми напомня трагедията на Ромео и Жулиета. Водени от сляпа прибързаност, ние винаги се разминаваме в най-критичните моменти от живота ни. Заобиколени сме от хора, които ни мислят доброто, но всъщност причиняват повече зло, отколкото могат да си представят.

— От наша гледна точка — продължи мисълта й Майкъл, — никой не ни е направил добро. Злото, което са сътворили, е толкова голямо, че никога няма да бъде заличено.

Да, може би той е прав, помисли Джоана. И все пак разговорът бе изяснил доста неща.

„Обичах те повече от всичко“ — бе казал Майкъл, но нито веднъж не спомена, че все още я обича. Те можеха да изяснят недоразуменията си, да се справят с пречките и да сложат нещата на мястото им. Но фактът оставаше: каквото и да бе изпитвал към нея Майкъл, то принадлежеше единствено на миналото.