Шенън Уейвърли
Летен романс (5)

Пета глава

Джоана се измъкна от леглото след още една безсънна нощ. Чудеше се как ще изкара деня. Разбира се, днес трябваше да пазарува, а вечерта имаше среща с Нейтън. Само да можеше да запълни и остатъка от времето си! Времето, което бе принудена да прекара с Майкъл във вилата. Тя облече любимата си рокля, остави косата си разпусната и сложи лек грим. Радваше се, че не бе изгоряла толкова лошо, колкото си мислеше. В осем часа, когато Майкъл слезе в кухнята, пералнята бе пусната, а Джоана и Кейси дояждаха закуската си от палачинки и наденички.

— Добро утро! — студено поздрави Майкъл от вратата.

— Има готово кафе. — Джоана бе решила да се държи с него като със съквартирант, който заслужава поне обикновена любезност.

— Май ще имаме още един приятен ден. — Той приближи до прозореца.

— По радиото казаха, че ще бъде много топло. — Джоана отпи от кафето си, загледа се в профила му и изведнъж осезаемо почувства присъствието му. Той все още беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала — тъмната гъста коса, чувствените устни, мускулестото мъжествено тяло.

— И какви планове имаш за днес?

— Пазаруване, плаж може би. А ти?

Той спомена нещо за ходене до града и че трябвало да се отбие в къщата на свой познат за някакъв ремонт… Но някак си, докато той говореше, Джоана изгуби нишката на мислите му. Улови се, че наблюдава играта на утринното слънце в косата и по гърдите му… Странно, помисли си тя. Някога бяхме луди един за друг, а сега можем да си говорим само за времето. Благодареше на Бога, че Кейси е тук. С невинното си бъбрене, той запълваше промеждутъците от неловко мълчание.

Майкъл се зае да си приготви закуска, а Кейси извади дрехите от пералнята, докато Джоана разговаряше по телефона. След две-три минути всичко беше уредено. Джоана се обади на местно момиче, препоръчано й от Мег, което щеше да остане с Кейси тази вечер. Мег бе настояла Джо да отведе Кейси при нейните две момчета, вместо да го води със себе си на пазар. Доволна, тя се върна в кухнята с усмивка на устните, но с влизането забеляза, че Кейси е разпилял по пода на кухнята събраните вчера миди и камъчета и с въодушевление разказва на Майкъл за всяко едно от тях.

— Този голям бял камък ще го използваме да подпираме вратата, каза мама. А тази мида ми е любима. — Той стана и отиде до масата, където Майкъл закусваше. — Виж! Нали е красива? Розовото, и лилавото, и сивото — прилича на дъга.

Джоана се развълнува от чувствителността на сина си, от простичкия, но съдържателен начин, по който детето изрази мислите си. Майкъл би трябвало да оцени това. Но той въобще не прояви интерес, дори когато малката ръчичка на Кейси невнимателно го докосна по рамото. Изведнъж от мидата се изсипа пясък върху сандвича на Майкъл. Той стрелна Джоана с леден поглед.

— Много съжалявам — едва промълви тя. — Хайде, Кейси, помогни ми да простра прането. — Хвана сина си за ръка и го поведе със себе си. — Мег, жената, която срещнахме вчера, те покани да си поиграеш днес с нейните деца.

Кейси опита да освободи ръката си, ала като се дръпна, изпусна мидата и, без да иска, я настъпи. Отдръпна крака си и видял строшената черупка, вдигна ръка към лицето си и се разплака.

— Не плачи, Кейси. — Джоана бързо събра парченцата и ги изхвърли в кошчето за боклук. — Ще намерим още много миди.

Кейси обикновено приемаше разочарованията леко. Но откакто почина Фил, бе станал твърде чувствителен. Той покри лицето си с длани и телцето му се разтърси от сподавени ридания. Джоана прегърна сина си и го вдигна на ръце.

— Кейси, миличък, не плачи. — Тя се отправи към верандата. — Имаме цяло лято, за да събираме миди. Ще намерим много по-хубави. Ще трябва да си наемем вагон, за да ги откараме вкъщи. Защо не отидем у Мег да те запозная с нейното малко момченце Пол? — Отне й доста време, преди да успее да отклони вниманието на Кейси от мидата. — Хайде, слез и се качи в колата, а аз идвам след малко. Трябва само да си взема списъка за покупките и чантата от кухнята. — Джоана се втурна вътре. Майкъл бе излязъл, а мидите все още се търкаляха по пода.

Джоана посмя да остави Кейси при сина на Мег едва когато момчетата се увлякоха в игра. После се отби в супермаркета и накупи каквото й бе необходимо за следващата седмица.

Два часа по-късно се прибра във вилата. Колата на Майкъл, прекрасно волво, я нямаше. Тя подреди покупките в хладилника, събра мидите и простря прането. Качи се и оправи леглата. Вратата към стаята на Майкъл бе отворена. Леглото му бе оправено, но с мъжка небрежност и непохватност. За момент й се прииска да влезе и да изпъне кувертюрата. Опомни се едва когато бе вече в стаята. Какво я бе прихванало? Майкъл не би искал и най-малкия жест на внимание или помощ от нейна страна.

Джоана се облегна на вратата и изведнъж в съзнанието й нахлуха спомени от нощта, когато баща й и Вив й съобщиха за бременността на Бъни. Тогава бе влязла в тази стая и се бе хвърлила на леглото, обляна в сълзи. Майкъл я бе изоставил, а тя притискаше дрехите му до гърдите си, сякаш по този начин би могла да го върне. Бе останала до зазоряване, когато разбра, че той няма да се прибере вкъщи. После бе станала и внимателно бе оправила леглото. Прикрила бе всички следи от пребиваването си там.

Джо почувства болезнени пулсации в слепоочията си. Нима съществуваха чувства, за които дори не подозираше, които бяха лежали под повърхността заедно с непреодоляната болка и гняв? Тя затвори вратата на стаята на Майкъл и побягна надолу, сякаш някой я преследваше.

 

 

Цялата къща бе на нейно разположение, но Джо бе неспокойна. За да престане да мисли за Майкъл, тя извади прахосмукачката и почисти цялата вила.

Мег докара Кейси около три часа. Скоро Майкъл също се върна. Бе купил няколко топа хартия и лента за пишещата машина.

— Ти си чистила? — намръщи се той, когато Джоана слезе, все още с прахосмукачката в ръце.

— Да, но без твоята стая. — Бе горещо и задушно. Изплъзнали се от кока й кичури бяха полепнали по врата й. Късите панталони и фланелката й бяха доста раздърпани.

— Какво стана с подялбата на домакинската работа? — попита той насмешливо.

— Не можах да реша как да си поделим помещенията на първия етаж, затова реших да се редуваме. И двамата ги ползваме.

— Радвам се, че все още имаш навика ти да определяш правилата.

— Как да разбирам това?

— Нищо особено, Джоана. — Горещината не бе подминала и него. Няколко мокри къдрици се спускаха по челото му. Той взе покупките си и тръгна към стълбите. Но едва хванал парапета се обърна: — Надявам се, че си намерила някой да гледа Кейси? Аз не съм свободен, както знаеш.

— Знам прекрасно! — изсъска Джо.

— Добре, добре. Не желая да се караме отново. Исках просто да ти напомня. — След което се прибра в стаята си.

— Мамо? — обади се плахо Кейси. Тя се сепна, изненадана, че и той е бил тук. — Мамо, защо двамата с чичо Майкъл се карате толкова много?

Въпросът я свари неподготвена.

— Не се безпокой, миличък. Ние… ние просто приятелски се заяждаме. — Тя искрено се надяваше, че детето ще приеме обяснението. Не искаше да забърква Кейси в тази история.

 

 

Нейтън дойде точно в седем. Минаха да вземат Мег и Стив и отидоха в Едгартаун. Джоана отначало бе напрегната, но Нейтън бе приятен човек и с него времето летеше неусетно. Вечеряха в малко елегантно ресторантче, след което отидоха в „Горещ ламаринен покрив“, известно нощно заведение, собственост на певицата Карли Саймън, която, както повечето знаменитости, имаше вила във Винярд.

Джоана прекара прекрасна вечер. За пръв път от месеци се почувства дори привлекателна. Бе облечена в бялата си лятна рокля, сандалите й бяха леки и удобни, бе оставила косата си разпусната и бе сложила съвсем лек грим. Върнаха се вкъщи около единайсет часа.

— Искате ли по чаша кафе? — покани Джоана учтиво. Нейтън бе поискал да оставят първо нея, за да избегне всякакви нейни страхове, че може да си поиска целувка за лека нощ. И Джоана оцени предвидливостта му.

— Аз бих пийнала едно кафе — отвърна Мег, леко замаяна от алкохола.

— Аз също — присъедини се Нейтън.

— Добре тогава, влизайте.

Мег буквално танцуваше по стълбите и си тананикаше последната песен, която оркестърът бе свирил, докато влизаха. На верандата тя прегърна Нейтън и Джо.

— Казвала ли съм ви колко си подхождате вие двамата?

— Само няколко пъти. — Нейтън озадачено погледна Джоана.

— Така си и мислех. Стив, нали са много хубава двойка?

Съпругът й се разсмя. Джоана също, но изведнъж се сепна. Майкъл седеше на малката масичка и играеше на карти с детегледачката. Нямаше начин да не е чул всичко.

— Майкъл! — възкликна Мег, втурна се и го прегърна. — Радвам се да те видя.

Джоана долови смущението на Нейтън.

Майкъл бавно остави картите си на масата и поздрави:

— Приятно ми е да те видя, Мег. — Той обиколи с поглед останалите, но спря очи на Джоана. Не я бе видял, преди да излезе. Сега я огледа от глава до пети и Джоана усети как сърцето й заблъска в гърдите.

— Кейси послушен ли беше? — припряно се обърна Джо към момичето.

Девойката се надигна неохотно. Бе поруменяла, което даде повод на Джоана да си помисли, че вече се е поддала на непреодолимия чар на Майкъл.

— Той е прекрасно момченце. Поиграхме, после го сложихме да спи.

Ние?! Джоана погледна въпросително Майкъл, но лицето му остана безизразно. Тя отвори чантата си и извади портфейла, за да плати на момичето.

— Да ви откарам ли вкъщи?

— Не, благодаря. Дошла съм с мотопеда си — гласеше отговорът.

Но ако Майкъл бе предложил услугите си, тя със сигурност щеше да забрави напълно за съществуването на мотопеда, помисли Джо с насмешка.

Веднага щом девойката си тръгна, Джоана напълни кафеварката и ги покани във всекидневната. За нейна радост Майкъл стана и помоли да го извинят. Минути по-късно тя чу хлопването на задната врата.

— Знаеш ли, когато ви видях заедно с Майкъл в кухнята, си спомних толкова много неща — обади се Мег. — Двамата бяхте доста близки навремето.

Сърцето на Джо се сви. Тя и Майкъл. Това бе последното нещо, което желаеше да обсъжда в момента.

— Бяха толкова влюбени, Нейт — продължи Мег, — че топлината от чувствата им бе изгаряща дори за мен, въпреки че живея от другата страна на езерото. — Тя се обърна усмихната към Джоана. — Имаше много момичета, които бяха готови да ти издерат очите! Но после… Изведнъж ти си тръгна, без да се сбогуваш с никого, а следващата новина, която научих, бе, че Майкъл ще се жени за Бъни Уилкокс. Ти пък си щяла да се омъжиш за някакво момче от Севера. И как целият остров да не говори за тези събития!

Джоана изстена вътрешно. В своята откровеност Мег бе засегнала темата, която тя се опитваше да избегне през последните три дни, а може би дори през последните шест години, ако трябваше да бъде съвсем честна. Джо си пое дълбоко въздух и опита да се успокои.

— Каква памет имаш, Мег! — каза тя и опита да се усмихне колкото може по-естествено. — Бях забравила всичко това. Та ние с Майкъл бяхме още деца. Аз съм била само едно от многото момичета, с които се е срещал, а той — един от моите приятели.

— Навремето изглеждаше доста по-различно, но все пак… Ти най-добре си знаеш какво си чувствала. Носеха се слухове, че Бъни е… — Тя поклати глава и замълча.

— Че е бременна? — тихо продължи Джоана, внезапно усетила болезнено стягане в гърдите си. — И следователно аз съм се омъжила за Фил от отчаяние, така ли? Предполагах, че е имало подобни слухове. Всъщност женитбата ми с Фил бе нещо съвсем естествено, както денят следва нощта. Предполагам, в нито една от клюките не се включва фактът, че с него се срещахме от четири години.

— Четири години? Наистина ли, Джо?

— Наистина — потвърди Джо, почувствала как болката в гърдите й се засилва. Но гордостта й помогна да се овладее. Не можеше да позволи да я разобличат точно сега. Трябваше да брани Кейси, а също и паметта на Фил. Твърде ценни бяха за нея, за да позволи да се превърнат в глупава компенсация на причинената й от Майкъл мъка. — Майкъл бе обикновено лятно увлечение. Много страст, но само за няколко месеца. Фил бе любовта на моя живот и винаги ще бъде. Когато се прибрах вкъщи, след прекараното тук лято, разбрах колко много ми е липсвал. И ние решихме да се оженим веднага. Майкъл само постави на изпитание любовта ми към Фил. И чувствата ми се оказаха твърде силни. Женитбата ми не беше отмъщение.

— Разбирам — рече Мег. — Трябваше да се досетя.

— Било е невъзможно. Не си могла да знаеш всичко, което чу сега. — Джоана почувства, че е убедила слушателите си. Бе издържала изпитанието. Бе преобърнала миналото си и бе накарала събеседниците си да видят в него само онова, което им бе позволила да съзрат. Понякога тя самата губеше представа къде свършва истината и къде започва лъжата. Джоана затвори очи. Изморена бе. Понякога усещаше, че говори като майка си — същата упорита гордост и безкомпромисна независимост, недопускаща да бъде наранена от мъж. Това бе ужасяващо.

— Какво каза? — Джоана тръсна глава. Изведнъж бе осъзнала, че Нейтън говори.

— … за вас двамата и съжителството ви. Ако това, което хората говореха, беше истина, то двамата с Майкъл не бихте могли да живеете под един покрив, без да се чувствате наранени. Прав ли съм?

— Да, разбира се. Кафето като че ли е готово. — Джоана скочи на крака и се отправи към кухнята.

— Нека ти помогна — предложи Нейтън и я последва.

До края на разговора им, Джоана така и не разбра каква точно е темата. За нейно щастие гостите си тръгнаха веднага след кафето.

Джоана занесе чашките в умивалника, мина на пръсти през всички помещения и изгаси осветлението, после се отправи към стаята си. Разговорът я бе разтърсил по-силно, отколкото бе предполагала. Може би утре ще съумее да повярва, че лъжите, които им наговори, са истина. Но тя вече съзнаваше, че обича Майкъл и мъката, която й бе причинил, се събуждаше с нова сила, сякаш оттогава бяха минали не години, а само няколко дни. Може би трябваше да говори с Майкъл, да изяснят отношенията си, да го накара да признае вината си. Имаше нужда от време. Бе сигурна, че до сутринта ще възвърне самообладанието си. Някъде в потайните доби на нощта, тя щеше да открие спокойствието и да вземе решение, както бе направила преди шест години. Това, от което се нуждаеше, бе почивка. Тогава никой, нито дори Майкъл не би могъл да я накара да се почувства тъй уязвима.