Волфганг Холбайн
Ад от огън и лед (14)

14.

Ръцете на Стоун започнаха да треперят още в мига, в който вратите на асансьора се затвориха зад гърба му. Бе вложил всичките си сили и самообладание, за да продължи да играе ролята на несъпричастен свидетел, докато, застанал до инспекторите, наблюдаваше радарното изображение на приближаващия металоход. Самообладанието го бе напуснало окончателно, бе паднало като маска от лицето му. Ръцете и коленете му трепереха, дишаше ускорено и бе сигурен, че ако можеше да погледне лицето си в огледало, то щеше да бъде бледо като на мъртвец.

Всичко бе загубено. Можеше да се смята за мъртъв, освен ако не станеше някакво чудо.

Докато асансьорът пълзеше бавно нагоре, обзелата го паника отслабна, той се поуспокои, овладя треперенето и започна да обмисля отчаян, безразсъден план за действие.

Когато след малко Даниел Стоун излезе от асансьора на етажа на своя апартамент, който се намираше на върха на небостъргача, високо над покривите на Манхатън, по лицето му не личеше и следа от вътрешната душевна буря. Напротив, той изглеждаше спокоен и невъзмутим. Само погледът му издаваше лека нервност, но той не се и опитваше да я прикрие. Напротив: тя беше част от плана му.

Когато Стоун влезе, Гурк бе седнал на стол до прозореца, клатеше крака във въздуха и гледаше надолу към града.

— Нужна ми е твоята помощ — каза Стоун.