Уилям Тен
Мостът на Бетелгейзе

И никога да не се забравя за Бруклинския лгоспг, продаден от нюйоркски мошеници на дошлия в огромния град простодушен селянин.

Кажи им, Албарес, стари приятелю; ти знаеш как да говориш с тях. Искам само да схванат същността на проблема — с всички възможни последствия и усложнения.

Ако ги заболи, просто ги остави да покрещят от болка. Използвай думи, които ти харесваш, но си свърши работата както трябва и докрай.

Можеш да започнеш с деня, когато чуждопланетният космически кораб се приземи в околностите на Балтимор^[1]. Нали ти става зле, като си помислиш как въобще не можахме да се досетим за нищо, а Алварес? Кацнаха на три крачки от купола на Капитолия, където заседават нашите конгресмени, а ние сметнахме, че това е просто щастлива случайност…

Обясни им защо си въобразявахме, че сме извадили голям късмет. Разкажи за тайнствеността, с която бе обградено всичко по тази причина; за това как фермерът, съобщил новината, беше задържан в специална затворническа килия; как кордон от подбрани служители на военната полиция само след няколко часа обгради и изолира пет квадратни мили, като ги обяви за зона на извънредно произшествие; как Конгресът беше свикан на закрито съвещание и как за случилото се във вестниците не се появи нито ред.

Кажи им защо са поискали консултация от Троусън, моя стар професор по социология, след като станало ясно какъв е проблемът. Как той премигнал пред заобиколилите го висши офицери и дипломати и накрая им дал очаквания отговор.

Неговият отговор ги насочил към мене.

Как след това аз, заедно с целия ми персонал бяхме измъкнати от авиационния отряд на Федералното бюро за разследване, от нашите нюйоркски канцеларии, където кротко си припечелвахме нашите долари, а после директно като с въздушна поща бяхме доставени в Балтимор. Съвсем честно, Алварес, дори след като Троусън ми обясни ситуацията, не можах да преодолея напълно раздразнението си. Правителствените тайни винаги са ме карали да се чувствам неудобно.

Космическият кораб толкова ме изненада с външния си вид, че когато първият извънземен се измъкна навън с мляскащ звук, дори не успях да оближа пресъхналите си устни. След всичките тези години, през които художниците ни бяха привикнали към измислените от тях пурообразни кораби, с които бяха изпълнени неделните приложения на вестниците, изведнъж — шарен сфероид в натруфен стил рококо^[2], стърчащ в ечемиченото поле в Мериленд. Много повече приличаше на декоративен кухненски съд с орнаменти, отколкото на междупланетен кораб. Във всеки случай на нищо, което да наподобява ракетен кораб.

— Ето твоята задача — посочи натам професорът. — онези двама посетители.

Те стояха на плоската метална плоча, заобиколени от тълпа високопоставени чиновници и функционери, които беше изпратила Републиката. Притежаваха слизесто зелено туловище, което се източваше нагоре от твърде широката основа до почти остър връх и бе обвито в кокетна розово-бяла черупка. Два люлеещи се насам-натам ствола с очи по тях изглеждаха достатъчно мускулести, за да удушат човек. И накрая — огромният влажен разрез на устата, който се виждаше при всяко повдигане от металната плоча на някой от краищата на намиращата се в постоянно движение основа.

— Охлюви — казах аз. — О-х-л-ю-в-и!

— Или може би плужеци — внесе уместна поправка Тросън. — Във всеки случай, коремоноги молюски.

Той посочи настръхналия кичур коса, който стърчете от собственото му теме и прибави:

— Но имай предвид, Дик, че техните закърнели черупки са дори в по-малка степен спомен от еволюцията, отколкото нашите коси. Те са по-стара и по-развита в интелектуално отношение раса.

— По-развита?

Той кимна и продължи:

— Нашите инженери проявиха любопитство и бяха много любезно поканени да разгледат кораба. Когато излязоха навън, ченетата им бяха увиснали от изненада.

Взе да ми става неудобно. Отхапах малко парче от нокътя си и рекох:

— Е, разбира се, професора, те са толкова различни…

— Не само това, те са по-висши. Възприеми го като неоспорим факт, Дик, защото то е от особена важност за работата, която ти предстои. Най-големите инженерни умове на тази страна, които бяха събрани спешно, приличаха на тълпа островитяни от Южните морета, които се опитват да разберат принципите на действието на пушката и компаса въз основа на притежаваните от тях познания за копията и ураганите. Тези създания принадлежат на общогалактична цивилизация, състояща се от раси, всяка от които е достигнала поне степента на развитие, на която те се намират. Ние просто сме групичка от изостанали провинциалисти, обитаващи забравена и от бога покрайнина на космоса, на която предстои да бъде изследвана. Ако не успеем да отговорим на техните стандарти обаче, може да се окаже, че ни предстои не изследване, а експлоатация. Трябва да оставим у тях много добро впечатление и бързо да усвоим някои новости.

Изпълнен с достойнство служител с дипломатическо куфарче в ръка се отдели от заобиколилата извънземните тълпа, която непрекъснато им кимаше и се усмихваше приветливо, и се отправи към нас.

— Охо, повтаря се представлението от 1492 г. с откриването на Америка — прокоментирах брилянтно аз. И след моментен размисъл добавих: — Но защо изпращат армията и флотата за мен? Едва ли точно аз ще мога да им разчета плановете в подробности…

— Бетелгейзе. Деветата планета от системата на звездата Бетелгейзе^[3]. Не, Дик, д-р Уорбъри вече се обясни с тях. Те научиха от него английски език за два часа, макар той да не успя в продължение на три дни да идентифицира дори една дума от техния език. Освен това учени от ранга на Лопес и Майнцер кротко полудяват в резултат на опитите си да открият какво представлява техният източник на енергия. Използваме най-добрите умове, до които имаме достъп, за да се справим с трудностите. Твоята функция е по-различна. Ти ни трябваш в качеството на рекламен агент от най-висока класа. Задачата ти е да се занимаваш с тази част от програмата, която има отношение към тяхното положително приемане от обществото.

Служителят ме подръпна нетърпеливо за ръкава, ала аз се отърсих от него.

— Това не е ли работа на правителствената комисия по сърдечното посрещане? — попитах Троусън.

— Не. Не си ли спомняш какво каза, когато ги видя за пръв път? О-х-л-ю-в-и! Как си представяш тази нация да възприеме мисълта за охлюви, и то гигантски охлюви, които се усмихват снизходително при вида на нашито градове от небостъргачи, когато им разказваме за нашите атомни бомби или обясняваме постиженията си в областта на математиката? За тях ние сме просто един самомнителен вид маймуни. При това изпитваме страх от тъмното.

Усетих деликатно и официално потупване по рамото и възкликнах нервно „Но моля ви!“ Гледах как слабия и бриз си играеше с поизмачканите дрехи на професора, с които той вероятно беше спал, и забелязах малките червени жилки в уморените му очи.

— Май очаквате в пресата заглавия от рода на „Могъщи чудовища от Далечния космос“?

— Плужеци с комплекс за превъзходство. И още поточно, мръсни плужеци. Все пак сме късметлии, че се приземиха при нас, при това толкова близо до Капитолия. До няколко дни ще трябва да поканим президентите на останалите нации, след което не ще можем да опазим много дълго в тайна новините. Не желаем гостите да бъдат атакувани от пияни тълпи, подтиквани от суеверие; нито искаме жълтата преса да започне да раздухва идеята за изолиране на Земята от останалия космос или да станем свидетели на друга подобна истерична кампания от нейна страна. Не искаме те да си отидат у дома със спомени за това как по тях са стреляли фанатици с тиранти, крещящи: „Отивайте си обратно, откъдето сте дошли, чуждоземни животни такива!“ Искаме да оставим у тях впечатлението, че сме добронамерена и интелигентна раса, с която могат да се поддържат приятелски отношения.

— Да — кимнах аз. — Идеята е те да основат тук търговски пунктове, а не да създават гарнизони. Но какво общо имам аз с всичко това?

Той леко ме потупа по гърдите.

— Ти, Дик, ще поемеш отдела за връзките с обществеността. Ще трябва да направиш така, че тези извънземни същества да станат симпатични на американския народ.

Достопочтеният служител застана пред мен. Този път го познах. Беше един от министерските съветници.

— Бихте ли ме придружили, моля? — попита той. — Трябва да ви представя на нашите високи гости.

Двамата тръгнахме направо през полето, като мачкахме растенията. След това стъпките ни отекнаха по стоманената плоча и накрая стигнахме до коремоногите ни гости.

— Здравейте — рече учтиво съветникът.

По-близкият охлюв насочи едното си око към нас. Другото погледна към неговия другар, а след това голямата слизеста глава се изви и се спусна на нашето равнище. По-нататъшните действия се описват малко трудно, като се имат предвид анатомичните особености на скъпите гости, но все пак може да се каже, че създанието повдигна една от бузите на крака си и произнесе с всичката любезност, която можеше да се побере в струята въздух, изпомпана през продраната вътрешна тръба:

— Дали действително високоуважаваният господин желае да разговаря с моята скромна личност?

Бях представен. След това съществото насочи и двете си очи към мен. Мястото, където трябваше да е разположена брадичката му, се спусна в краката ми и направи няколко движения, подобни на змийските. След това то каза:

— Вие, почитаеми господине, сте свързващото ни звено с всичко, което е значимо и присъщо на вашата благородна раса. Благоволението ви наистина е ласкателно.

Докато мълвях „Приятно ми е…“ и протягах нерешително ръка, в главата ми всичко се обърка. Охлювът постави една от очните си ябълки в дланта ми, а с другата допря горната страна на китката ми. Нито я разтърси, нито я притисна: просто извърши движенията, след което прибра обратно очите си. Проявих достатъчно съобразителност, за да не изтрия ръце в панталоните си, въпреки че непосредственият ми импулс беше да сторя именно това. Впрочем, очните му ябълки въобще не бяха сухи.

— Бъдете сигурни, че ще сторя всичко, което е по силите ми — уверих ги аз. — Впрочем, ако не е тайна, вие посланици ли сте? Или само изследователи?

— Скромността на нашите личности не ни позволява да си присвояваме някакви официални титли — отвърна създанието. — Независимо от това, ние изпълняваме и двата вида функции, тъй като във всеки процес на комуникация реално присъства известна доза посланичество; същевременно всеки, който се е посветил на търсене на нови знания, в известна степен е изследовател.

Този отговор ми напомни за една басня, поуката от която гласеше: „Задай глупав въпрос и ще получиш глупав отговор.“ Освен това внезапно се зачудих с какво ли се хранят тези охлюви.

Вторият извънземен се плъзна към нас и се втренчи в мен.

— Можете да разчитате на нашето послушание в най-висока степен — каза той смирено. — Ние разбираме голямата важност и трудност на вашата задача и много бихме искали да бъдем харесани от вас — доколкото е възможно за вашата възхитителна раса да хареса такива клети същества като нас.

— Ако се придържате към този начин на разсъждения и поведение, мисля, че ще се разберем и няма да има проблеми — рекох аз.

Общо взето, да се работи с тях беше удоволствие. Искам да кажа, че не бяха много темпераментни, нямаше надменни пози и настоявания камерата да ги покаже точно под този или онзи ъгъл, нито пък непременно да се спомене някоя издадена книга или да се изтъкнат тези или онези неизвестни биографични данни от времето, когато са получавали възпитанието си в манастир… Въобще — пълна противоположност на повечето от другите ми клиенти.

Същевременно да се разговаря с тях не беше лесно. Не че те не бяха готови да влизат в контакти, напротив. Но опитайте се да ги попитате за нещо. Задайте им какъвто и да е въпрос, например:

— Колко трая пътешествието ви?

Ето приблизително какъв отговор бихте могли да очаквате:

— Словосъчетанието „колко продължи“ във вашия изразителен език се използва за означаване на понятието „продължителност“. Не мога да проявя такава безотговорност да дискутирам толкова сложен въпрос с ерудит като вас. Тук трябва да се вземат предвид скорости, които налагат употребата на релативистична терминология. През част от своя орбитален период нашата грозна и нежелана планета се отдалечава от вашата красива планетна система, а през друга се доближава до нея. Освен това трябва да се вземат под внимание посоката и скоростта на движение на нашата звезда по отношение на тази част от космическото пространство. Ако например бяхме дошли от съзвездието Лебед или от Воловар, на този въпрос можеше да се отговори по-конкретно и точно, тъй като тамошните космически тела се движат по близки дъги, ъглово изместени от равнината на еклиптиката, така че…

Или ако зададете въпрос: „Демократичен ли е вашият обществен строй?“, не трябва да се учудвате, ако получите в отговор следното разяснение: „Според богатата етимология на вашия език, понятието «демокрация» е свързано с начина на управление на народите. Нашият несьвършен език не ни позволява да се изразяваме по такъв кратък и въздействащ начин. Естествено, всеки трябва да управлява себе си. Степента на правителствения контрол върху индивидите трябва да се променя по отношение на всеки индивид според специфичните особености на личността му; с времето тази степен трябва да се променя по отношение на един и същи индивид. Това трябва да е толкова очевидно за такъв всеобхватен разум, какъвто притежавате вие, че ви моля да ме извините за безсъдържателното ми изказване. Аналогично е положението и по отношение на индивидите, взети като група. Когато отделните индивиди се сблъскат с универсална необходимост, се наблюдава тенденция към обединяване, за да се удовлетвори съответната потребност, а когато такива обстоятелства не съществуват, има по-слаба мотивация за съгласуване на усилията. И тъй като това се отнася до всички същества, следователно се отнася и до нашата раса. От друга страна…“

Разбирате ли какво имам предвид? Това общуване ми досади твърде бързо, затова предпочетох да се занимавам със собствените си дела.

Правителството ми даде месец за подготвителна пропаганда. Първоначално се опитаха да ме принудят да свърша всичко за две седмици, но аз се запънах и заявих непреклонно, че минималният срок за провеждане на рекламна кампания е поне петкратно по-дълъг. Накрая ми дадоха месец.

Внимателно им обясни това, Алварес, искам да разберат пред каква задача бях изправен, като се имат предвид всички години, през които по кориците на сензационните списания бяха показвани цветни изображения на апетитни жени, заплашвани от слузести страшилища; и като се прибавят към тях филмите на ужасите и романите, описващи нашествия на въображаеми седмоглави инопланетяни, както и комиксите от неделните приложения на вестниците. Ето с това трябваше да се преборя, както и с всички дълбоко вкоренени предразсъдъци.

Да не говорим за потръпването, което предизвиква дори споменаването на думата „червеи“ и вечното недоверие към „чужденците“, даже към тези от човешката раса; за суеверния ужас от всякакви същества, у които от пръв поглед не се вижда подходящо място, където би могла да е разположена душата им.

Троусън ми помогна да събера екип, който да напише научните статии, от които се нуждаех, а аз сам намерих хората, които да ги подпишат с подходящи псевдоними. Доста от готовите за печат набрани материали бяха изхвърлени, за да се освободи място в списанията за истории на тема „Колко много биха могли да ни изпреварят извънземните същества по пътя на еволюцията, колко по-етични са в състояние да бъдат и колко са по-напредничави по отношение на съблюдаването на праведния начин на живот“. В много вестници и списания едновременно се появяваха статии със заглавия от рода на: „За скромните гадини, които лазят из нашите градини“ и „Състезанията с охлюви — най-модерния и изключително зрелищен спорт за зрителите на новото време“. Медиите се напълниха с толкова материали на тема „Фундаменталната целокупност на всички живи същества“, че аз започнах да се чувствам неудобно дори когато не си позволявах нещо повече от вегетарианска вечеря. Спомням си, че чух за значително увеличение на консумацията на минерална вода и витаминозни хапчета…

И всичко това ставаше, без в средствата за осведомяване да се промъкне дори и една думичка за онова, което действително се беше случило. Наистина някакъв вестникар пусна остроумен и тайнствен материал за това, че някой търсил месо из магазините и най-накрая го намерил на летящите чинии, но след като го привикали на половинчасова оживена дискусия в отдавна неизползвана стая за вземане на отпечатъци, желанието му да пише повече на същата тема бързо се изпарило.

Най-сериозен беше проблемът с видеошоуто. Не мисля, че щеше да бъде готово навреме, ако зад мен не стояха финансовите възможности и влиянието на правителството на Съединените щати. Така че, въпреки всички трудности, една седмица преди официално обявената дата, видео-шоуто и комиксите за илюстрованите подлистници бяха навлезли в процес на продуциране.

За работа върху проекта бяха ангажирани четиринадесет или повече от най-обичаните комедийни писатели, без да броим тълпата илюстратори и университетски психолози, които обединиха усилията си, за да създадат с пот на челата прекрасните малки рисунки. По-късно те бяха използвани като основа за изработване на куклите за телевизионното шоу и не мисля, че някога въобще е било създавано нещо, по-наситено с ловки приумици, за да се спечели симпатията на публиката, от това шоу, наречено „Енди и Денди“. И то наистина стана популярно шоу.

Двата измислени охлюва бързо си завоюваха място в самото сърце на Америка. Те покоряваха всички като вирусна инфекция. Само след две седмици всички говореха единствено за техните антропологични странности, повтаряха само техните остроумия и един друг се подсещаха да не изтърват следващата серия. („Не трябва да го пропускаш, Стив, а и не можеш — излъчва се по всички канали. Точно след вечеря.“) Освен шоуто бях осигурил и някои съпътстващи аксесоари: куклите „Енди и Денди“ предназначени за момиченцата, скутерчетата-охлюви за момченцата, всичко — от рисунките върху чаши за коктейл до ваденките. Естествено, много от тези играчки бяха пуснати на пазара едва след излъчването на Голямото Съобщение.

Когато предавахме на вестниците готовите за печат материали, ние им „подсказвахме“ какви заглавия да използват. Предлагахме им да изберат от един списък с Десетина варианта. Дори „Ню Йорк Таймс“ беше принуден да изкрещи: „ИСТИНСКИТЕ ЕНДИ И ДЕНДИ СЕ СПУСНАХА НА ЗЕМЯТА ОТ БЕТЕЛГЕЙЗЕ“. Под това заглавие вестникът на четири колони помести снимка на популярното русо бебе-модел Ан Джойс заедно с охлювите. Бебето Ан специално беше докарано със самолет за снимките в Холивуд. На снимката тя стоеше между двата охлюва, хванала във всяка от пълничките си ръце по един ствол, притежаващ око.

Прякорите Енди и Денди се оказаха много сполучливи. Двамата слизести интелектуалци от чужда звездна система станаха по-важни дори от младия евангелист който по това време беше обект на съдебно разследване заради двуженство.

В Ню Йорк беше организиран прием в чест на Енди и Денди, а те послушно положиха първия камък в основите на новата библиотека на Чикагския университет. Навсякъде, където бяха снимани за кинохрониката, ги показваха на фона на изделията, гордост на местните производители: портокали от Флорида, картофи от Айдахо, бира от Милуоки. През цялото време демонстрираха безкрайно желание да сътрудничат.

Отвреме-навреме се чудех какво ли си мислят за нас. Те нямаха мимика, което едва ли беше странно, тъй като им липсваха лица. Дългите им очни стволове се люлееха насам-натам, докато ги возеха по Бродуей на задните седалки на колата на кмета. Пихтиестите им тела-крака периодично се повдигаха, а устата под тях издаваше мляскащия си звук. Когато фотографите предложиха да се увият около оскъдно облечени красавици, за да се получи нещо като известното плажно шоу от Малибу и охлювите се подчиниха безпрекословно, същото далече не можеше да се каже за оскъдно облечените красавици.

А когато по време на мач от шампионата между първите отбори от Американската лига и Националната лига, най-добрият подавач от отбора-шампион по бейзбол им подари топка с автограф, те се поклониха тежко, с блеснали на слънчевата светлина върхове на розовите черупки и изрекоха по микрофоните: „Ние сме най-щастливите запалянковци във Вселената“.

Страната пощуря по тях.

По това време Троусън се досети, че нямаше да можем да задържим продължително извънземните само в Америка.

— Четохте ли за вчерашния дебат в Генералната Асамблея на Обединените нации? Вече бяхме обвинени, че сключваме тайни съюзи с нехуманоидни агресори във вреда на общите интереси на нашия биологичен вид.

— Тогава пуснете ги да отидат зад океана — свих рамене аз. — Не вярвам, че някой друг ще успее да измъкне повече информация от тях, отколкото се удаде на нас. Професор Троусън изви късото си тяло към единия ъгъл на бюрото си, извади оттам папка с изписани на машина на листа и направи такава гримаса, като че ли езикът му беше обвит с вълна.

— Четири месеца щателни разпити — мрачно измърмори той. — Четири месеца старание и усилия от страна на специално обучени социолози, които използваха всеки свободен момент на извънземните. (Вярно, че тези моменти не бяха чак толкова много.) Четири месеца организирани изследвания и внимателни анализи на данните.

Той пусна папката отново на масата с отвращение, при което няколко листа се разпиляха, и после продължи:

— И след всичко това знаем повече за социалните структури на древната Атлантида, отколкото за тези на Бетелгейзе IX.

Разговаряхме в крилото на Пентагона, определено за участниците в проекта „Енциклопедия“, както го бяха кръстили висшите военни, проявявайки специфичното за тях остроумие. Аз пресякох големия слънчев кабинет и започнах да разглеждам окачената на стената диаграма. Посочих към малкото правоъгълниче, в което беше написано: „Звено по проблемите на енергийното захранване“. То беше свързано посредством права линия с по-голям правоъгълник, означен с надпис: „Група за изучаване на физическите знания на извънземните“. До него ситно бяха изписани имената на майор от армията, на капрал от женския армейски корпус и на докторите Лопес, Винт и Майнцер.

— Как вървят нещата при тези колеги? — попитах.

— Страхувам се, че и там не е много по-добре — Троусън, който надничаше над рамото ми, се отдръпна назад с въздишка. — Поне така ми се струва, като гледам нещастното изражение на Майнцер, докато прави мехурчета в супената си лъжица по време на обедното хранене. Знаеш, че разговорите между изпълнителните лица в отделните звена официално не са разрешени. Аз обаче си спомням някои от навиците на Майнцер от времето, когато заедно посещавахме студентското кафене. Когато имаше проблеми с двигателя, който трябваше да работи със слънчева енергия, правеше мехурчета по същия начин.

— Мислиш ли, че Енди и Денди се страхуват от прекалената младост на нашата раса и поради това не смеят да ни оставят да си играем с кибрита? Или може би външността на маймуноподобни същества като нас е твърде неприятна за тях, за да ни пуснат да се мотаем между тях — представители на цивилизация с толкова изтънченост и естетичност?

— Не знам, Дик. — Той се върна бавно до бюрото си и нервно прелисти социологическите си бележки. — Ако има нещо вярно в предположенията ти, защо тогава ни пускат свободно да обикаляме из кораба им? Защо ни отговарят така задълбочено и любезно на всеки въпрос? Само дето отговорите им са прекалено мъгляви. Но те са същества с толкова сложно и артистично съзнание, а психиката им е толкова заета с поетични сантименти и възвишени маниери, че в многословните им обяснения не е възможно да се намери не само смисъл, който да може да се анализира математически, но там няма и нищо достатъчно смислено, за да бъде описано дори вербално. Понякога, като си мисля за техните прекалено изискани маниери и за явната липса на интерес по отношение структурата на обществото ни; като прибавя към това и впечатленията от космическия им кораб, който ми напомня много на една от тези нефритови гравюри, за чиято изработка е необходим цял човешки живот…

Той се отдалечи и започна да разбърква и подрежда страниците като картоиграч от едновремешните параходчета, дето са плували по Мисисипи.

— А възможно ли е просто да не сме дорасли дотолкова, че да можем да ги разберем?

— Да. Основната трудност винаги се състои в невъзможността за комуникация. Уорбъри посочва колко голямо развитие е претърпял нашият език след появата на техническата лексика. Според него този процес, независимо че е още в началото си, вече оказва сериозно въздействие както върху концептуалния ни подход, така и върху думите, които използваме. И, естествено, при раса, която е отишла толкова далеч напред… Но ако можехме да открием поне една тяхна наука, която да прилича макар и слабо на някоя от нашите!

Като гледах как безпомощно примигват очите му, почувствах, че се изпълвам със съжаление към него.

— Хайде по-бодро, професоре. Може би по време на Голямата екскурзия на охлювите ще успеете да разнищите много от загадките, които в момента ни поставят в положението на туземци, виждащи за пръв път дошлите отвъд океана бели богове, върху голямата птица е многото крила…

И така, Алварес, ето докъде стигнахме. Но, като стана дума за това, не само Троусън следваше този ред на мисли, същото се отнасяше за Уорбъри, както и за Лопес, Винт и Майнцер. Накрая, между останалите се нареждам и аз — един малък човек от областта на рекламата, който по случайност се бе приближил до правилното осмисляне на нещата.

Когато Енди и Денди заминаха на трансатлантическо пътешествие, ми се отдаде възможност да си почина. Работата ми по случая не беше завършила, но с охлювите бяха мои колеги от информационния отдел и намесата ми беше необходима само епизодично, за да помагам с консултации. Основната ми функция беше да поддържам контакти с ръководителите на кампаниите за връзка с обществеността, като им предоставям съветите си на експерт за това как да спечелят симпатиите на обществото на страната на „Момчетата от Бетелгейзе.“ Тяхна работа беше да вземат под внимание специфичните масови фобии и популярните обществени митове. Все пак, задачата им беше доста по-лесна, отколкото моята, тъй като трябваше да вземам решения, без да знам какво точно поведение мога да очаквам от страна на нашите гости.

Спомнете си, че когато се заех с това начинание, не бях сигурен дори дали охлювите имаха прилично домашно възпитание.

Следях хода на пътешествието чрез вестниците. Залепих снимките на Микадо от дадения в тяхна чест прием редом с цитираните им любезни изказвания по повод известния старинен храм Тадж Махал^[4] в Индия. Наистина те не бяха толкова вежливи с принца от бившата индийска провинция Сват, но като се има пред вид какво пък принцът беше казал за тях…

Както и да е, преди да заставя моите подчинени да работят извънредно и да започна да засипвам печата със съобщения за изпълнените с неясноти изказвания на охлювите на общите заседания на двете камари на Конгреса или по време на посещението им в историческото село Вали Фордж^[5], те вече бяха пристигнали в Берн. Там казаха на швейцарците, че само свободната инициатива довела до появата на тиролския маниер на пеене и устройството Инкаблок за ръчните часовници и тя е такъв чудесен пример за свобода; дали швейцарците не са били достатъчно дълго в условия на демокрация и въобще не е ли прекрасно всичко това?

По времето, когато те гастролираха в Париж, аз успях отново да поставя под контрол националните чувства на привързаност и симпатия. Наистина, тук-таме имаше по някой представител на жълтата преса, който в своята късна версия за деня пишеше с раздразнение за охлювите. Все пак, последната дума остана на Бнди и Денди. Но дори и тогава аз се чудех дали те наистина харесаха последната абстракция на Де Роже, посветена на тях.

Те обаче купиха тази усукана скулптура и тъй като нямаха собствени средства, платиха за нея с някаква техническа измишльотина с размерите на палец, която позволяваше мраморът да бъде направен толкова пластичен, колкото беше необходимо на художника, за да го обработи както желае. При това положение Де Роже ги благослови и захвърли длетата си; същевременно шест от най-големите умове на Франция получиха нервни кризи, опитвайки се в продължение на една седмица да разгадаят принципа на действие на устройството.

В печата всичко това беше описано в репортажи с големи заглавия, подобни на цитирания по-долу: БИЗНЕСМЕНИТЕ ОТ БЕТЕЛГЕЙЗЕ ОЦЕНЯВАТ СТОЙНОСТТА НА ТВОРЕНИЯТА, КОИТО СА ПОЛУЧИЛИ Нашият вестник със задоволство отбелязва високата етичност на извънземните като купувачи, а тя се прояви и при сключването на последната им сделка. Разбирайки неумолимия закон за търсенето и предлагането, тези представители на напредничава икономическа система дават правилни оценки за стойността на нещата от материалния свят и света на изкуството. Някои представители на човечеството би трябвало да се поучат… Така че, когато се върнаха в Съединените щати, след като бяха представени в Кралския дворец, всички вестници им посветиха големи материали, които включваха много интересни и пикантни подробности. При пристигането им в нюйоркското пристанище техният кораб беше приветстван със сирени от останалите. На стъпалата на общината бяха посрещнати от най-старшия измежду заместниците на кмета.

И макар че хората вече бяха повече или по-малко привикнали към тях, те някакси успяваха да не слязат от първите страници на вестниците. Например, един път някаква фирма, произвеждаща лак за мебели, успя да измъкне от тях признание, че с помощта на този лак за мебели постигнали особено добри резултати при обработката на черупките си, които станали много лъскави. С получените големи хонорари за тази реклама купили десет редки орхидеи, които залели с течна пластмаса, за да ги запазят вечно свежи като сувенир. А пък един друг път…

Аз изпуснах телевизионното шоу, по време на което започна най-съществената част от тази история. Бях отишъл вечерта в едно от малките кина, за да гледам възобновената версия на един от любимите ми чаплинови филми. Пък и никога не съм одобрявал показността на телевизионното предаване „Гостуват ни знаменитости“ и приповдигнатата до истеричност атмосфера, която се създаваше при приветстването на самите знаменитости. Нямах представа колко време бе чакал водещият предаването Бил Банкрофт, преди да успее да привлече Енди и Денди, но несъмнено той беше изпълнен с решимост да направи едно действително незабравимо шоу и тази голяма за него нощ най-после бе настъпила.

Като се изпуснат някои не особено важни подробности и се възстанови внимателно ходът на събитията, нещата се бяха развили приблизително по следния начин:

Банкрофт пита извънземните дали вече не чувстват нужда да се приберат у дома, за да се видят с жените и децата си. Енди обяснява търпеливо, може би за трийсет и четвърти път, че тъй като са хермафродити, те нямат семейства в общоприетия на Земята смисъл на тази дума. Банкрофт го засича с въпроса какво ги свързва с родната планета все пак. Главно ревитализаторите отговаря учтиво Енди.

Ревитализаторите ли? Какво е това ревитализатор? 0, една машинка, на чието въздействие те трябва да се подлагат на всеки десетина години, казва Денди. Във всеки голям град на родната им планета има поне по един ревитализатор.

Банкрофт измисля набързо един каламбур, изчаква аплодисментите на публиката да стихнат и задава въпроса: „Добре де, и какво точно представляват тези ревитализатори?“ Денди се впуска в дълги витиевати обяснения, чиято същност се свежда до това, че ревишализаторът разбърква цитоплазмата във всички живи клетки, като ги освежава. „Аха — съгласява се Банкрофт, — една пауза от десетина години и след това — освежаване. А какъв е резултатът от него?“

„0! — замисля се Денди, — може да се каже, че не се страхуваме от рак и от други дегенеративни заболявания. Освен това, като се подлагаме на въздействието на ревитализаторите през равни интервали и по този начин си освежаваме клетките, увеличаваме средната, продължителност на живота си петкратно. Иначе казано, живеем пет пъти по-дълго, отколкото би трябвало. Може би това е най-важната последица от действието на ревитализаторите“ — завършва Денди. След кратка пауза Енди премисля казаното и също се съгласява: „Да, това е“.

И тогава настъпва големият хаос. Допълнителни издания на вестниците на всички езици, включително скандинавските. В главната квартира на Обединените нации светлината не загасва до късно през нощта, а броят на пазачите наоколо е многократно увеличен.

Когато президентът на Асамблеята Саду пита защо преди не са споменали за ревитализаторите, те правят жест, еквивалентен на свиването на рамене при хората и произнасят на бетелгейзенски език фраза, еквивалентна на човешкия израз „никой никога не ни е питал“. Президентът Саду прочиства гърлото си, извършва с дългите си кафяви пръсти движение, чийто смисъл се свежда до да оставим настрана несъщественото и заявява:

— Добре, това не е толкова важно. Поне не е важно за момента. Трябва да получим ревитализаторите на всяка цена.

Изглежда на извънземните им трябва известно време, за да осъзнаят какво има предвид той. Когато накрая се убеждават, че ние като вид изпадаме във възторг от перспективата да живеем от двеста до четиристотин години вместо по петдесет-шестдесет, започват да си шушукат.

След това обясняват, че за съжаление тяхната раса не произвежда ревитализаторите за износ. Изработват се изключително за обслужване на тяхното население. И макар че извънземните разбират, че на нас ни се иска да имаме от тези устройства, а от друга страна смятат, че заслужаваме да ги имаме, истината се свежда до това, че на Бетелгейзе просто няма излишни, които да бъдат превозени.

Саду дори не поглежда около себе си за съвет, а направо пита:

— Какво бихте искали в замяна, за да започнете да ги произвеждате за нас? Ние бихме платили всяка цена, която е по силите на цялата тази планета.

В залата на Асамблеята се разнася тихо, но единодушно и безусловно „Да“, произнесено на различни езици.

Енди и Денди не могат да се сетят за нещо, което би им било необходимо. Саду им се моли да се опитат да измислят нещо. Лично ги изпраща до космическия им кораб, който сега е паркиран в зона с ограничен достъп в Централния парк.

— Лека нощ, джентълмени — пожелава им президентът на Асамблеята. — Моля ви да се опитате с всички сили да измислите нещо, което да използваме при обменната сделка.

Те не излязоха от кораба в продължение на шест дни, а през това време светът почти полудя от нетърпение. Като си помисля колко нокти бяха изгризани през тази седмица от няколко милиарда души…

— Представи си! — шепне ми Троусън, който ходи насам-натам из стаята така, като че ли е тръгнал пешком за Бетелгейзе. — Ние ще живеем петкратно по-дълго Дик. Цялото наше образование и постиженията ни — твоите и моите — ще бъдат само началото. При такава продължителност на живота човек би могъл да усвои пет професии. А като си помислим какво успявахме да свършим дори при сегашния ни живот…

Кимам, леко скован. Мисля за книгите, които бих могъл да напиша и прочета, ако по-голямата част от живота ми стои пред мен, а професията на рекламен агент е само етап от началото му. Освен това, никога не се бях женил, никога не бях създавал семейство. Нямах достатъчно време. А сега, на четиридесет, бях прекалено погълнат от всичко, което се беше превърнало в навик за мен. Все пак, за цял един век човек може да промени много неща…

След шест дни извънземните излязоха от кораба и ни съобщиха офертата си. Смятаха, че ще могат да убедят останалите от своята раса да произведат необходимите ни ревитализатори, ако… АКО, написано с много големи букви.

Те започнаха да обясняват с извинителен тон, че на тяхната злочеста планета се чувствала липса от радиоактивни минерали. Други раси били открили безплодни и пустеещи светове, богати на радий, уран и торий и били запазили правото на собственост върху тях. Етиката на народа на Бетелгейзе не му позволявала да води агресивно войни с цел придобиване на територии. На Земята сме и мали много радиоактивна руда, която сме използвали главно за военни и биологични изследвания. Първите са по принцип нежелателни, а необходимостта от вторите ще изчезне, след като се сдобием с ревитализаторите. Така че за размяната те искали нашите радиоактивни елементи. Всичките, обобщиха скромно охлювите. Е, ние бяхме изненадани и дори слисани. Но до истински протести въобще не се стигна. От всички части на замното кълбо се чу хор от гласове на решително одобрение. „Продадено! Сделката се сключва!“ Няколко генерали и държавни мъже от военния сектор успяха само да повдигнат предупредително показалци, преди да бъдат изгонени от заеманите постове. Един-двама атомни физици проплакаха над бъдещето на атомните изследвания, но народът на Земята викаше по-силно.

— Изследвания ли? Малко ли изследвания бихте провели при продължителност на живота триста години?

Само за една нощ седалището на Обединените нации се превърна в офис за отстъпване на минни концесии по всички краища на Земята. Национални граници се изместваха заради уранови находища, а знаменитата библейска фраза можеше да се перифразира на „от мечовете се изковаха кирки“^[6]. На практика всеки, който разполагаше с използваем инструмент, се записваше в изкопчийски бригади за по два-три или повече месеци през годината. По света се възцари дух на другарство и всеобщо разбирателство.

Енди и Денди учтиво предложиха да помогнат. Те отбелязаха на подробни контурни карти местата, където трябваше да се организират минни разработки. Впрочем бяха посочени и места, за които дотогава не се и подозираше, че там може да има находища на радиоактивни минерали. Предоставиха ни фантастични, но ясни чертежи на устройства за извличане на необходимите им вещества от рудите, в които концентрацията не беше достатъчно висока. Научиха ни точно как да употребяваме устройствата, а освен това ни разясниха и принципите, използвани при създаването им.

И въобще не се шегуваха. Искаха всички радиоактивни минерали.

След това, когато добивът вече бе идеално организиран и всичко се развиваше гладко, отлетяха към Бетелгейзе IX, за да изпълнят своята част от сделката.

Следващите две години бяха един от най-стимулиращите периоди през моя живот. Бих казал, че всеки изпитваше подобни чувства, нали, Алварес? Съзнанието, че целият свят е обединил усилията си, за да постигне поставените цели и всички работят заедно, бодро и щастливо, в името на живота. Аз прекарах полагащата ми се година на Голямото езеро на робите и не мисля, че някой друг на моята възраст и с моите килограми е успял да обработи повече уранит.

Енди и Денди се върнаха обратно с два огромни кораба, в които ролята на екипаж бе поверена на странни охлювоподобни роботи. Роботите бършеха всичко, докато Енди и Денди продължиха да изпълняват светските си задължения. Двата кораба почти закриваха цялото небе. От тях, с помощта на странен спираловиден въздушен апарат, роботите започнаха да носят на Земята ревитализатори. С обратните курсове те превозваха пречистените радиоактивни елементи. Никой на Земята не обръщаше внимание на методите им за експресно извличане на нужните елементи от огромните купища руда. Всички бяха заети с една единствена мисъл, която ги бе овладяла напълно: ревитализаторите.

Те работеха. И това беше напълно достатъчно за нас, хората.

Ревитализаторите наистина работеха. Ракът изчезна, развитието на всички сърдечно-съдови и бъбречни заболявания беше спряно. Бяха проведени опити с насекоми, поставени в квадратни едноетажни лаборатории. Вместо по няколко месеца, при новите условия те живееха по година. А хората — лекарите само клатеха глави пред новите клинични случаи, при които пациентите им оживяваха като по чудо.

Навсякъде по планетата, близо до всеки голям град, дълги, търпеливи, бавно придвижващи се опашки от хора се трупаха пред ревитализаторите, които бързо се превръщаха в…

— Храмове — определи ги Майнцер. — Всички гледат на тях като на храмове. Към всеки учен, който се опита да изследва начина им на действие, присъстващите се отнасят като към опасен лунатик, попаднал в детска стая. Не че е възможно да се намери ключ към разгадаване тайната на техните малки двигатели. Аз вече не питам какво представляват източниците им на енергия. От доста време си задавам въпроса дали въобще имат някакъв двигател.

— Сега, в началото, ревитализаторите все още са твърде ценни — успокояваше го Троусън. — След известно време те вече няма да бъдат новост, интересът на хората към тях ще намалее и вие ще можете да ги проучвате на воля. Дали не са със слънчева енергия?

— Не! — категорично заклати глава Майнцер. — Сигурен съм, че мога да разпозная двигателите, работещи със слънчева енергия. Също толкова сигурен съм, че енергията, която използват за задвижване на корабите си, е различна от енергията, с която захранват ревитализаторите. Отказах се от опитите си да разбера каква енергия използват за корабите си, но мисля, че мога да разгадая как стоят нещата при ревитализаторите. Само да ме оставят да ги разгледам на спокойствие. Глупаци! Толкова са изплашени да не повредя някой ревитализатор и да бъдат принудени да пътуват до съседния град за своя елексир!

Ние го потупахме по рамото, за да изразим съчувствието си, но в действителност неговите проблеми не ни интересуваха особено. През тази седмица Енди и Денди бяха напуснали Земята, след като по техния сложно-учтив начин ни бяха пожелали щастие и благополучие. Цели тълпи изпращаха въздушни целувки към корабите им, натоварени с радиоактивен концентрат.

Шест месеца след заминаването на Енди и Денди ревитализаторите спряха да работят.

— Дали съм сигурен? — изсумтя Троусън при вида на смаяното ми лице. — За да се убедиш, погледни статистическите данни за нарастването на смъртността Стойностите отново са същите, каквито бяха преди събитията, свързани с Бетелгейзе. Попитай който и да е лекар. Искам да кажа всеки лекар, който е готов да наруши въведената от Обединените нации клетва за неразгласяване на професионалната тайна. Слушай, Дик, само веднъж да се разчуе тази новина и ще видиш какви диви бунтове ще избухнат.

— Но защо? — попитах го аз. — Някаква грешка ли сме допуснали?

Той се разсмя буйно, а след пристъпа зъбите му изщракаха по особен, плашещ начин. После стана, отиде до прозореца и се загледа в покритото, сякаш заразено със звезди небе.

— Да, ние наистина постъпихме неправилно. Ние повярвахме. Сторихме същата грешка, която допускат всички туземци при срещата си с по-развита цивилизация, Майнцер и Лопес успяха да разглобят на части един от двигателите на ревитализаторите. Наистина там бяха останали само нищожни следи, но този път те все пак разбраха какъв е източникът им на енергия. Дик, скъпо мое момче, ревитализаторите работят с гориво, получено от абсолютно чисти радиоактивни елементи.

Нужно ми беше малко време, за да асимилирам смисъла на чутото. След това много внимателно седнах на стола. От гърлото ми излязоха някакви дрезгави звуци, преди да успея да произнеса почти грачейки:

— Професоре, да не би да твърдите, че те са искали тези вещества за себе си, за своите собствени ревитализатори? Че всичко, което извършиха на тази планета, е било предварително грижливо планирано с цел да могат да ни направят на идиоти, придържайки се към едно максимално доброжелателно поведение? Това не ми се вижда… това не може да… В края на краищата, при тази тяхна толкова високо развита наука, те биха могли да ни покорят, ако бяха поискали. Те биха могли…

— Не, не биха могли! — думите на Троусън изсвистяха като камшик. Той се обърна към мен и скръсти ръце на гърдите си. — Те са упадъчна, умираща раса. Въобще не биха се опитали да ни покоряват и не поради етични съображения. Тази огромна и ужасна измама разкрива истинските им качества в това отношение. Причината се корени в липсата на необходимата енергия, на концентрация на интерес. Вероятно Енди и Денди са едни от малкото, на които все още им е останала достатъчно воля, за да се размърдат и да измъкнат с измама от недоразвитите жители на тази планета толкова важното гориво за поддържащите живота ревитализатори.

Мозъкът ми едва сега започна да осъзнава думите му. Аз, човекът, който беше организирал най-внушителната и всеобхватна рекламна кампания, трудно можех да си представя какво щеше да стане с моите лични и обществени връзки, в случай че някога името ми бъдеше свързано с настъпилата в последствие тотална бъркотия.

— Освен всичко друго, професоре, без атомна енергия няма да можем да пътуваме в космоса!

— 0, те ни излъгаха, Дик, излъгаха цялата човешка раса. Знам какво ти е точно в този момент, но ако само си помислиш за мен! Аз нося цялата отговорност за грешката. На мен се надяваха като на социолог! Как можах да пропусна очевидните белези? Как? Та те всички бяха налице: липсата на интерес към собствената им култура; прекалената интелектуализация на естетиката, включително характерните начини на мислене и изразяване; засиленото внимание към етикецията; дори и първия техен продукт, който видяхме — техните кораби — всичко беше прекалено стилизирано и сложно проектирано, за да бъде направено от млада и развиваща се цивилизация! И тя нямаше как да не е упадъчна, всички признаци водеха до това заключение. Самият факт, че за захранване на Ревитализаторите те разчитаха на методите, които са изпробвани от нас. А помисли какво щеше да бъде, ако ние имахме тяхната наука! Бихме могли да създадем какви ли не заместители. Въобще не ме учудва, че не можеха да ни обяснят своите собствени науки; съмнявам се дали самите те ги разбират напълно. Просто са безпътни неадекватни и подли наследници на раса, която някога е процъфтявала.

Аз следвах хода на собствените си нещастни мисли.

— А ние все пак си оставаме провинциалисти. И точно като на такива тези елегантни контета от Бетелгейзе успяха да ни продадат Бруклинския мост^[7], както едно време нюйоркските мошеници излъгаха бедния селянин. Знаеш тази легенда, нали?

— Или племе бедни аборигени, продали родния си остров на група европейски изследователи за шепа ярко оцветени стъклени мъниста^[8].

Но, Алварес, ние и двамата не бяхме прави. Нито Троусън, нито аз бяхме взели предвид наличието на ученц като Майнцер, Лопес и други. Както каза наскоро Майнцер, ако всичко се беше случило само няколко години по-рано, ние щяхме да бъдем победени. Но човекът вече беше навлязъл в ерата на атома и хора като Майнцер и Винт бяха се занимавали с изследвания на атома по времето, когато на Земята имаше предостатъчно радиоактивни елементи. Е добре, ние разполагахме с целия този интелектуален потенциал, а в добавка имахме и такива устройства като циклотрона и бетатрона. И, нека ми бъде простено, че се изразявам по навик с клишета, Алварес, но ние сме млада и пълна с енергия цивилизация.

Първо трябваше да проведем необходимите изследвания. По време на операцията световното правителство доказа своята ефективност; от една страна хората бяха живо заинтересувани проблемът да бъде решен, а от друга събитията от последно време ги бяха научили да работят заедно; накрая — мотивацията на мрачната безизходица. И, както знаеш, Алварес, проблемът беше решен.

Ние разработихме изкуствени радиоактивни материали и след като заредихме с тях ревитализаторите, ги заставихме отново да заработят. От изкуствените радиоактивни материали получихме атомно гориво и си осигурихме възможността да пътуваме из космоса. Това стана сравнително бързо. На нас обаче не ни трябваше просто кораб, с който да отидем до Луната или до Марс. Искахме да имаме кораб за космически пътешествия. И го искахме толкова много, че ето — вече разполагаме с него.

Такава е днес ситуацията. Разясни им я, Алварес, по начина, по който я изложих аз, но с всички необходими поклони и с цялата изящна словесност, която само един бразилец може да добие след дванадесетгодишна успешна практика в търговията с Ориента. Само ти можеш да го направиш. Аз не съм сладкодумен като теб. Това е единственият език, който тези упадъчни охлюви разбират. Така че — говори им, говори на тези лигави охлюви, на тези стриди с къси черупки, на тези плужеци-умници. Не забравяй да им споменеш, че запасите от радиоактивни елементи, които взеха от нас, няма да траят вечно. Изясни им това много подробно.

После изтъкни факта, че докато ние разполагаме с изкуствените радиоактивни елементи, те имат някои неща, за които ние знаем, че ни трябват, както и много други, за които сме решени да разберем какво представляват.

Кажи им, Алварес, че сме дошли да си приберем ламарините от Бруклинския мост, който ни продадоха.

Бележки

[1] Град в щата Мериленд, едно от най-големите пристанища на САЩ на атлантическото крайбрежие ↑

[2] Стил в архитектурата, декоративно-приложното изкуство и живописта от първата половина и средата на 18-ти век, отличаващ се с маниерност, превзетост, претрупаност на орнаментално-декоративните елементи ↑

[3] Променлива звезда-гигант в съзвездието Орион, намираща се на 527 светлинни години от Земята ↑

[4] Древен паметник на индийската архитектура. Бял мраморен мавзолей, построен през 1630 — 1652 г. в Агра от шах Джахан за любимата му жена. ↑

[5] Селце в щата Пенсилвания, където през зимата на 1777–78 г. бил разположен щаба на Джордж Вашингтон. ↑

[6] Перифраза на библейския израз „Да изковем от мечовете плугове“ (Книга на пророк Исая; 2,4) ↑

[7] Визира се стара легенда за нюйоркски мошеници, които измамили простодушен селянин, като се престорили, че му продават Бруклинския Мост ↑

[8] През 1624 г. холандците купили остров Манхатън (днес централната част на Ню Йорк) от коренното индианско население за евтини герданчета от шарени стъклени маниста ↑