Сандра Браун
Час пик (7)

Глава седма

— Какво смяташ, че правя?

Разкопчаната риза беше измъкната от колана на панталона. Той освободи краката си от обувките, последва колана от гущерова кожа, който се присъедини към нарастващата купчина на шезлонга. Той и за миг не отклоняваше очите си от нейните. Дори в тъмнината тя усещаше изключителната им сила.

Пръстите му набързо освободиха панталона и той прекрачи през него. Анди следеше действията му застинала от учудване, чувствайки собственото си дишане.

— Няма да викам, да знаеш — произнесе надменно тя. Разбираше, че цялата тази сцена има за цел да я изнерви. — Виждала съм гол мъж и преди.

Без да помръдне, той каза с копринен глас:

— Виждала си ме гол преди, наистина. И мисля, че ти хареса. Това ме кара да мисля, че ще ти хареса и втория поглед.

Той свали и бельото си.

Това, което беше изрекъл се оказа истина. Беше много по-красив, отколкото й се бе сторил. Широките му рамене създаваха усещане за сила, стройното му тяло преминаваше в тесен ханш. Краката му бяха прави и твърди, всеки мускул и сухожилие, изваяни до съвършенство от постоянно натоварване.

Той безразсъдно се гмурна откъм плиткия край и се понесе като торпедо под водата по дължината на басейна, докато бавно се показа над повърхността на няколко инча от нея. Косата му беше прилепнала към главата като тъмна плетена шапка.

Беше толкова сексуално привлекателен, че Анди се почувства принудена да се отдръпне. Тя сви коляно с намерение да се отблъсне от стената и да го заобиколи. Той протегна ръце от двете й страни, и тя се оказа прикована между стената на басейна и неговата също толкова неподдаваща плът.

— Не, не, мис Малоун. Сега малко ще си поговорим.

— Прибра се много рано. Тази, с която имаше среща, не те ли покани на чаша кафе? — попита гадно тя.

— Всъщност, покани ме.

— Обзалагам се.

— Но аз отказах втората чаша.

— Жалко.

— Не съвсем — изръмжа той. Краката му се раздвижиха по-близо до нейните. Тя почувства косъмчетата им като предвестник на ласка — те погъделичкаха кожата й миг преди бедрата му да се отъркат в нейните. — Реших, че няма защо да се безпокоя, след като има под покрива ми човек, готов да направи всичко, заради разследването си.

Думите му бяха изречени меко, но очите му блестяха като стомана. Анди Малоун рядко биваше уплашена. Самообладанието й не оставяше място за слаби чувства като това. Предпазлива — да. Страхлива — не. Сега, когато твърдото тяло на Лайън излъчваше неприкрит гняв, тя се уплаши.

— Грешиш. Не съм готова да правя нищо с теб.

Той невесело се засмя:

— О, да, готова си — очите му се спуснаха към гърдите й, чувствено набъбнали над горнището на банския. — Развяваш червено пред бика от дни. Време е да ми паднеш.

Преди да успее да го спре, той пъхна ръката си под плата и освободи гърдите й от банския.

— Лайън, не — извика тихо тя.

— Да.

Устата му се притисна към нейната твърдо, дивашки, настървено. Езикът му беше като камшик, който удря устата й, където намери. Тя се опита да се извие и да се освободи, но вплетената в косата й ръка не й позволяваше. Устата му беше настоятелна в тази наказваща, нараняваща целувка, докато ръката върху гърдите й я оскърбяваше. Не като тази сутрин в нейната стая, когато докосването му беше почти благоговейно. Сега той се отнасяше към нея с безгрижно презрение.

Тялото му премахна и малкото разстояние, което беше останало между тях и я прилепи към стената на басейна. Той със сила разтвори бедрата й. Беше я притиснал чувствено да себе си от гърди до колене.

— Ще трябва да направиш нещо повече, мис Малоун. Искаш да знаеш моите дълбоки, тъмни тайни, нали? Не струват ли те повече от една несподелена целувка? А?

Насилието започна отново. Целувката беше още по-груба. Той пусна косата й, за да плъзне ръка надолу по гърба, към хълбоците, които обгърна, притискайки тялото й към своето. Усети плоския му корем до себе си. Той дишаше тежко, също както и тя. И до корема си усети — о, Господи! — твърдия и настойчив натиск, който разкриваше него като мъж, а нея — като жена.

Независимо от грубостта на прегръдката, независимо от гнева му и нейната наранена душа, тя почувства как желанието подобно на змия започва да се развива и да се промъква през тялото й. Бореше се с него, проклинаше себе си за това, че бе разбудила тази измамна слабост. Дори когато мислите й бяха категорични по отношение на него, тялото й предателски омекваше и ставаше податливо.

Той вдигна глава веднага, когато тя престана да се съпротивлява. Изминаха няколко дълги, тежки мига, докато той я гледаше, задавайки милиони безмълвни въпроси, на които тя отговори с искрени сълзи. Златистите й очи излъчваха сияние през мокрите гъсти мигли. Той подпря ръце върху стената на басейна и я освободи. Тя можеше да се измъкне, стига да пожелае.

Но не го направи. Цялото й внимание беше съсредоточено върху него. Той бавно наведе глава към нея. Докосна с лека целувка. Бруталността му беше отстъпила. Този път той завоюваше не със сила, а с нежност, езикът му беше инструмент на наслада, който разпалва дълбоки огньове.

Ръцете й се вдигнаха, подобно на слепец, да докоснат твърдото му лице — надяваше се да намери мекото изражение, което беше зърнала преди. Той моментално затвори очи и позволи на пръстите й да бродят, изучаващо, търсещо… любящо.

Тя проследи всяка от крилатите му тъмни вежди, хълма на носа, чувствената извивка на устата. Устните му се отвори и поеха дръзкия пръст помежду си. Той подразни възглавничката му отначало със зъбите си, после с език. Тя задържа дъх, докато той прокара език по целия й пръст и го плъзна между него и следващия, галейки чувствителната й кожа. Устните й отрониха тих стон и тялото й рефлексивно се изви до неговото. Той отвори очи. После той отново я целуваше с глад, подхранван от нежност. Ръката му отново намери гърдите й, голи от неговото бързо и внимателно смъкване на сутиена. Връхчетата им се втвърдиха в дланите му. Галещите му пръсти бяха възнаградени от готовността им. Нежно, нежно…

Тя не го възпря, когато той плъзна ръка към бикините й и ги спусна на бедрата. С бавни, красиви движения я освободи от тях, сякаш обелваше узрял плод. Притисна я гола към себе си. Желанието остана стаена за миг, докато се наслаждаваха само на чувството един към друг, на контрастиращите кожа и форми.

Той я пусна, за да се повдигне на ръба на басейна, после протегна ръка и й помогна да излезе от водата. От тях се стичаше вода и оставяше мокри дири, докато те поеха към тъмнината. Не говореха, за да не събудят някого, макар че бяха забравили, че на света съществуват други хора и други чувства, освен тяхната любов и дивото, приказно желание в пулсиращите тела. Той пусна с нежелание ръката й. Намери в тъмнината голяма плажна кърпа в шкафа. Постла я с бързи движения на широкия шезлонг в хладната, тъмна стая. Тя се приближи към него в тъмнината. Той седна, взе ръката й и я притегли към себе си.

Лунната светлина бе единственото й облекло, докато той я галеше. Пълнотата на гърдите й, щръкналите им връхчета станаха обект на възхищение и обожание. Ръцете му я прегърнаха през гърдите и палците му преминаха по ребрата, притискайки се в браздите между тях.

— Апандисит? — попита той, проследявайки тънкия белег на корема й.

— Да.

Обърна я и зъбите му лекичко я стиснаха отстрани на кръста. Завъртя я отново и я целуна по извивката отзад на гърба. Отвори уста върху кожата й, малко по-бяла надолу, и прокара език по нея.

— Лайън — въздъхна тя.

Той я постави с гръб към себе си и наведе устни. Погледна я и й се усмихна:

— Хлорът никога не ми се е услаждал така.

Тя тихо се засмя и прокара пръсти през косата му, която вече съхнеше. Смехът й премина в кратки, накъсани въздишки, докато целувките му се спускаха от корема към бедрата й. Тази липса на задръжки беше нова за нея. Робърт я беше виждал гола, разбира се, но тя не си спомняше някога да е стояла така, докато той се възхищава на голотата й. Никога ръцете му не бяха галили, нито устните целували като тези на Лайън. Нито пък тя би била готова тогава да приветства такава интимност.

Защо сега стоеше в трепетно вълнение и позволяваше на този мъж да прави това? Защо сърцето й бе изпълнено с гордост, след като винаги досега се беше притеснявала относно женствеността си? Когато той легна и я прикани да се присъедини към него, тя не се съпротивлява, а удобно се отпусна.

— Гледах те как плуваш — поде той, галейки гърба й с пръсти.

— Не те видях — тя прилепи длани до гърдите му и започна бавно да прави кръгове.

— Не беше и нужно — ухото й беше хванато от зъбите му, после измито от игривия език. — Останах да стоя съвсем тихо, когато те видях, че излизаш.

Той въздъхна, когато нокътят й се плъзна по плоското, кафяво връхче на гърдите му.

— Между другото — изстена той, докато тя продължи блаженото мъчение — плуваш много добре.

— Благодаря.

Той я целуна без ръката му да се отдалечи и на микрон от бедрото й. Устата му беше гореща и настоятелна. Устните й се обвиха около неговите устни и нежно го всмукаха. Той въздъхна отново.

— Господи, Анди.

Заваля дъжд от леки, игриви целувки, които освобождаваха и даряваха сладост и нежност.

Освен, че не искаше да разруши надигащото се желание, тя искаше и да премахне всички бариери между тях.

— Лайън… о… какво правиш? Докосваш…

— Толкова е хубаво — промърмори той с устни върху шията й.

Нежните му ласки я бяха довели до такова ниво на чувственост, каквото не беше познавала преди. Отхвърляйки всякакви задръжки, тя се раздвижи под ръката му.

— Лайън, моля те. Искам да ти обясня… о, Лайън.

— По-късно, Анди. Това може да почака.

Устните му се раздвижиха върху връхчето на гърдата й, после той го облиза с език. Докосваше я в еротичния ритъм, с който пръстите му галеха нейната женственост и така я лиши от възможността да мисли. Единствено сетивата й бяха будни и нащрек.

— Това е. Отдай се на чувството — прошепна в ухото й той, докато се издигаше над нея.

Инстинктът я ръководеше, но въпреки това й беше приятно да чува нежните наставления на Лайън. За момент изпита панически страх, че може да разочарова Лайън, както беше станало с Робърт. Това, което беше дискутирала по време на интервюта с експерти сексолози, никога не бе отнасяла към себе си. Никога не се беше опитвала да приложи на практика нещо, което беше обсъждала толкова открито и прямо. Може би не беше истинска жена. Вероятно не можеше…

Но когато тялото на Лайън потъна в нейното и тя почувства тръпката на удовлетворение, тревогите й се стопиха във вълнението да го има в себе си.

— Анди — промълви той, — толкова си хубава.

Докато тялото му оставаше съвършено неподвижно, той вдигна глава от рамото й и я погледна. Очите му бродеха по лицето й, както често бяха правили. Подпирайки се на лакът, той провря другата си ръка между телата им и намери гърдите й.

— Приемаш ме толкова добре — похвали я меко той.

Тя изви шията си и отпусна глава назад, докато той играеше със зърното й, изпъкнало още повече между пръстите му. Той наведе глава, за да го възнагради. Нейният ответ разтърси тялото й и той се раздвижи. Докосваше я така, както никой досега. Не само физически, но и в душата си тя се предаде на това усещане.

Тя знаеше. Независимо от подозрителността при срещите им неговото недоверие, неговият сарказъм, терзаещите му насмешки и гневът, който те предизвикваха в нея, тя обичаше този мъж. Ако не го обичаше, би била способна да пренебрегне ударите, които й беше нанесъл. Би пренебрегнала заплахите му да внимава в интервютата с баща му. Но заради любовта си към него ударите му смъртно я нараняваха. Предупрежденията му бяха безполезни, тъй като тя не би направила нищо, което да го нарани. Би било все едно да нарани себе си.

Нямаше да е с него сега, въвлечена в тази интимност, ако не го обичаше. Сега вече знаеше. Не беше имала връзка с мъж, след смъртта на Робърт, не защото търсеше подходяща възможност. А, защото търсеше любов. Тя обичаше Лайън Ратклиф.

Веднъж определила това чувство, което я разтърсваше толкова силно, всеки път, когато го видеше, когато се нараняваха един друг, тя посрещна всеки тласък на тялото му с любов.

— Да, да, скъпа — дъхът му леко прошумоля в ухото й. Ръцете й го обгърнаха по-силно, краката й се притиснаха в неговите. — Анди, Анди, да… да… Движи… о, Господи, да. Толкова е хубаво.

В тялото й избликна извор, от който тръгна поток и бълбукайки изпълни тялото й, като този, който се вливаше в реката. Подобен изблик й беше непознат. Тя никога не се беше срещала с него преди и се срамуваше от него. Той заплашваше да я удави, но не можеше да се съпротивлява срещу бурното му течение. Той обля сърцето й, мислите й и точно преди да я изпълни, тя чу Лайън да извиква името й. Притисна се силно към него и заедно се потопиха под повърхността.

Много време по-късно, лежейки все още свързани, дишайки тежко в ритъм, той прошепна:

— Анди…?

Този път тя успя да отговори.

— Да, Лайън. Да.

— Доволна ли си?

— Да — каза прямо тя, взимайки банския си от ръката му. Горнището беше намерено близо до филтъра на басейна. Долната част се беше загубила и се наложи Лайън да се гмурне няколко пъти. — Ще спя много по-добре сега.

— Не залагай на това — изръмжа той, като я сграбчи и придърпа към гърдите си.

— Да не залагам на какво? — попита тя предизвикателно, като прокара пръсти по широкия му гръден кош.

— Не залагай на спането — той звучно я целуна и я отблъсна. — Да влезем вътре. Ще замръзнеш.

Бяха се увили в по една голяма плажна кърпа и се промъкваха през тъмната къща нагоре по стълбището. Лайън носеше дрехите в едната си ръка, а другата беше обвил около голите й рамене.

Тя се поколеба пред вратата на спалнята си, но той я побутна напред по коридора към неговата стая. Затвори вратата зад тях и с бързи крачки се озова до леглото. След миг нощната лампа изгря в светлина.

— Най-после. Сега мога да те видя на светло.

Той пристъпи към нея и посегна към хавлията, която беше покрила гърдите й.

Тя го възпря меко.

— Лайън, почакай. Моля те.

Сега, когато знаеше, че го обича, тя още повече се страхуваше, че може да не й вярва. Не би пожелала той да си мисли, че причината за подчинението й е нещо друго, а не любов. След пламенните мигове, които преживяха, у него не би трябвало да остане съмнение към нея. Тласкаше я любовта, чувството, а не репортерският инстинкт.

— Защо — попита тихо той.

— Защото искам да поговорим — незабавното подозрение, което се изписа на лицето му потвърди тревогата й, че той може все още да я подозира. Тя взе ръката му, и двамата се отпуснаха на леглото. Седеше със събрани колене, с глава между ръцете си. — Ти грешиш.

— За кое? — той я погледна питащо и се облегна върху таблата.

— Мислиш погрешно за мен. Знам, че чу думите на Джеф днес.

— Имаш предвид репликата, че трябва да се сприятелиш с мен, за да изпомпаш информация?

— Да. Всъщност не е така.

— Лес не те ли е молил да го направиш?

Тя преглътна, погледна го виновно, после бързо се извърна…

— Да, така е. Но аз не съм длъжна да го слушам.

Отново погледна Лайън право в лицето.

— Никога не съм проституирала заради една хубава журналистическа история. Уважавам се достатъчно. Тялото не е нещо, с което бих търгувала, дори да знам, че ще помогне на кариерата ми. Но дори и да пренебрегнем моралността на това, никога не ми се е налагало да прибягвам до такава отчаяна мярка. Аз съм професионалист. Някои хора неохотно разгалват душата си пред камерата, но обикновено успявам да ги убедя без каквато и да било принуда. Добра съм в работата си, амбициозна съм, въпреки че сега… няма значение. Във всеки случай, исках да получа история или интересно интервю, което никой не е успял да вземе, но нямам упорството да следвам налудничави инстинкти като Лес. Досега не съм навредила на никого с мое интервю, нито съм нарушила правото на дискретност.

Тя седеше неподвижно и чакаше. Преди да е свършил монологът й, той беше станал и беше започнал да крачи напред-назад из стаята. Сега спря и се отпусна отново до нея.

— Трябва да признаеш, че доказателствата са доста злепоставящи. Не много след разговора ти с Лес ти стана забележимо по-мила с мен.

— Знам. Но това няма нищо общо с Лес. В този момент той е последното нещо, за което мисля — тя настойчиво го погледна. — Лайън, наистина ли мислиш, съм способна на такова нещо? Че мога да предам твоите и моите чувства, за да изпълня поръките на началника си?

Тя усети как от очите й бликват сълзи.

— Знам, че си предпазлив с жените след това, което Джери е направила, но не ме обвинявай несправедливо. Използвах детски трик, за да вляза в тази къща — признавам го. Но не си играя игрички с теб.

Той видя как една сълза се откъсна от долния й клепач и се търкулна по бузата. Взе я на пръста си и я изпи.

— Ще свалиш ли сега хавлията?

Тя извика от облекчение и все още люшкайки се между смеха и сълзите и се отпусна върху него. Те успяха да се освободят от хавлиите, да свалят покривката на леглото и одеялата и да се плъзнат между чаршафите, без да прекъсват целувката.

Силните му ръце я обгърнаха. Ускореният пулс и липсата на въздух, които последваха, вече й бяха познати. Тя и Лайън се нахвърлиха един на друг като изгладнели зверове върху жертва. Той я претърколи първо на едната страна на леглото, после на другата, а устите и телата им оставаха слепени.

Когато най-после се разделиха, той остана да лежи непокорно и позволи тя да бъде агресорът. Тя положи пламенни целувки върху шията му, съблазнително се плъзна надолу по тялото му докато стигне гърдите му. Целуна ключицата му. Повдигайки леко глава, целуна и гърдите му и се притисна към него по-силно.

— Анди — каза дрезгаво той й като я обгърна с ръце, я притегли върху себе си. Той остави следа от жадни целувки върху горната извивка на гърдите й, прокарвайки си път към устата.

— Ти събуждаш чудовище у мен, Анди Малоун — каза той, пред устата й, докато устните му предизвикателно избягваха нейните. — Побъркано за секс чудовище!

— Какво прави едно побъркано за секс чудовище? — тя се наведе напред, за да му осигури достъп до напрегнатите си зърна.

— Похищава великолепни жени — ръката му погали хълбоците и бедрата й.

— Аз великолепна ли съм?

— Да.

— Е, и?

За известно време потънаха в дълбок, засищащ сън без сънища. Той я събуди след няколко часа, когато над широкото легло се беше разгърнала арка от слънчева светлина.

— По-добре да отидеш в стаята си. Ще трябва да спазваме приличие.

— Не искам — възропта тя, прислонявайки се до него и притисна гърдите си още по-силно.

Той въздъхна.

— Анди, спри по дяволите това.

Тя се засмя, като се опитваше да измъкне бедрата си, стиснати от неговите.

— Ти, стар глупчо!

Тя скочи от леглото, но ръката му я настигна с ласка.

— Ще се видим долу на закуска, нали? — попита тя, увивайки се в кърпата.

— Ако мога да се движа.

Тя хитро му намигна и се отправи с кръшна походка към вратата. Изпрати му оттам въздушна целувка, преди да погледне по коридора. След миг бързо се шмугна в стаята си.

Тя положи специални грижи за тоалета си, изкъпа се в ароматизирана вода и среса току-що измитата си коса в по-обикновен стил. Облече се за интервюто, което щеше да се състои по-късно. За закуска нахлузи светла памучна рокля. Чувстваше се женствена днес и искаше да покаже на целия свят събуденото си самосъзнание. Под ласките на Лайън бе разцъфтяла като лятно цвете с богати, силни цветове.

Тя излезе в коридора, тананикайки си популярна мелодия и там се натъкна на чакащия я Лайън. Той обгърна с ръка кръста й и устата му се наведе към нейната — една собственическа целувка, която открадна дъха й.

— На закуска ли? — попита тя, когато той най-после я пусна.

— Мога и да я пропусна, стига да искаш.

— Не, не искам.

Главите им се докоснаха, хълбоците им се допряха, докато заслизаха по стълбите, прегърнати през кръста. На средата на пътя видяха Грейси, която разговаряше с някого на вратата. Оживлението на Анди се стопи. Леките й стъпки натежаха. Паниката спря сърцето й и заседна в гърлото.

Не можеше да види кой е човекът. Едрата фигура на Грейси препречваше гледката. За миг й се мерна червено сияние. Само един човек — имаше коса в този невероятен нюанс на червеното.

Лес Трепър.