Сандра Браун
Тръпката на успеха (8)

Седма глава

Стиви дръпна полата си и като го изгледа, продължи нагоре по стълбите. Взе лосиона от торбата си и застана на прага на стаята му.

— Чук, чук!

— Влез — отговори той.

Тя влезе тъкмо когато Джъд събличаше фланелката си. С вдигнати над главата ръце, застанал точно под лампата, той щедро предоставяше за оглед цялото си тяло: широки рамене, едър гръден кош, тесни ханш и бедра, а на единия му крак Стиви забеляза доста белези.

Откъде ли?

Той измъкна глава от фланелката. Докато сваляше ръцете си, Джъд забеляза погледа й върху левия си крак. Смачка фланелката на топка и я хвърли със замах във фотьойла до леглото.

— Не е прилично да се гледа така.

Откакто Стиви влезе в стаята, Джъд започна да се държи доста по-предизвикателно от обикновено. Гласът му звучеше някак арогантно и неестествено саркастично. Кой знае, може би бе улучила единственото му слабо място.

Нямаше смисъл да се преструва, че не е забелязала. Дори да го стореше, той нямаше да й повярва и щеше да се подразни. Беше се загледала в крака му от съчувствие, а не от любопитство. Най-добре щеше да е да не се преструва, а да го попита без заобикалки.

— Джъд, от какво са тези белези?

— Натрошен пищял.

Много лошо. Тя дори не опита да прикрие гримасата си.

— И как стана това?

— Карах водни ски.

— Кога?

— Много отдавна — тъжно и с горчивина отвърна той. Приближи се до Стиви, а тя не сваляше очи от крака му. Джъд вдигна с пръст брадичката й. — Ще ми създадеш комплекс, ако продължиш да ме съжаляваш.

— Извинявай — искрено промълви Стиви. — Но цяла вечер беше с къси панталони, а аз видях белезите ти чак сега — на верандата беше тъмно и краката му бяха под масата, на която вечеряха. В останалото време просто не беше обърнала внимание. — Много се изненадах, не очаквах…

— Повечето жени смятат, че левият ми крак е много секси.

Джъд искаше да я разведри, да разсее изненадата й. Стиви нямаше нищо против. Щеше да се прави, че вече не ги забелязва, а по-късно щеше да размишлява върху излекуваните му рани, свръхчувствителното място на привидно неуязвимия спортен журналист.

— Вярно, секси е — закачливо се усмихна тя. — И то страхотно. Като косматите ти гърди.

— Сериозно?

— Сериозно. Едва се владея.

— Хмм…

Той сведе очи към устните й. Макар по различен начин, втренченият му поглед бе така вълнуващ и провокиращ, както и предизвикателният му стил на писане. Стиви усети как й прималява. Преди да изпадне в пълен плен на погледа му, който я привличаше като мощен магнит, тя се обърна и силно разклати шишето с лосион.

— Къде искаш да те разтрия?

— Не знам — тихо отвърна той. — Докъде смяташ, че можем да се опознаем?

Стиви рязко се обърна. Джъд стоеше плътно зад нея, уловил края на плитката й, впил зажаднял поглед в голата й шия. Той погали копринените кичури и прошепна:

— На стола? Или на леглото?

Тя отблъсна ръката му.

— Искаш ли да те разтрия, или не?

— Искам.

— Тогава сядай и да започваме.

— Значи на стола, така ли? — едва сдържа усмивката си той. После измъкна стола с права облегалка пред бюрото и го възседна. — Твой съм.

Стиви застана зад него. Изля малко лосион в едната си ръка и го поразтри върху другата длан. Дойде мигът, в който трябваше да докосне Джъд. Не можеше да се реши. Той извъртя подпряната на дланите си брадичка и я попита:

— Какво има?

— Нищо.

— Това чудо да не ме изгори?

— Пъзльо.

— Става ли дума за моята кожа, такъв съм.

— Ще го изливам ли на ръцете си, ако вреди на кожата? — ядоса се тя.

— Откъде да знам. След като съм писал такива гадости за теб… Така ще си отмъстиш.

— Не че не го заслужаваш.

Докато разговаряха, тя възвърна куража си. Сложи ръце на голите му рамене и започна да го масажира.

— Ммм — въздъхна Джъд със задоволство. — Не е лошо, Стиви.

— Благодаря. Правила съм го много пъти.

— На кого?

— На други състезатели.

— И на мъже ли?

— Понякога.

— Хайде бе! Знаеш ли каква чудесна статийка става от това? „Тайните на съблекалните“!

— Типично за теб. Вулгарно до немай-къде.

— Или „Куртоазия на корта“?

— Отвратително заглавие.

— „Ракети и романтика“? „Масаж или милувка“?

Луничките по раменете му бяха прелестни. Те сякаш подканваха за целувки. Кожата под плъзгавите пръсти на Стиви бе опъната, мускулите — стегнати.

Така искаше да плъзне ръце отстрани по якия му гръден кош. Вдлъбнатините под мишниците му бяха толкова изкусителни. Тя отмести поглед от гръбнака към колана на късите му панталони. Докосването не задоволяваше растящото й любопитство, а само го изостряше.

— Кажи нещо по този въпрос — неясно промълви той, защото бе опрял устни на сключените си длани, а главата му се движеше под напора на пръстите й, които масажираха врата. Невероятно гъстите мигли странно контрастираха на подчертано мъжествените му черти.

— По кой въпрос?

— За романтичните ромеовци по турнирите. Не си ли ступвала някой от тях с ракетата?

— Никога.

— Не ти е в стила, нали?

— Защо, какъв е моят стил?

— Да заковеш на място с ледения си поглед всеки нежелан ухажор.

— Но не и теб, Маккий.

— Аз съм непоправим, нали така? Пък и ако бях възприемал първото „не“ на всяка жена за окончателно, досега да съм си девствен — той въздъхна. — Продължавай с масажа, Стиви, може и да ме имаш.

— Не се насилвай толкова много.

Джъд не отвори очи, но ъгълчетата им се разтегнаха в усмивка. Веждите му бяха гъсти като миглите. Признак за достопочтен характер, макар че това бе последното качество, с което Стиви би свързала неговото име. Поне до вчера, когато Джъд Маккий прояви деликатност и остави сензацията на друг журналист.

Това благородно решение доведе и до уволнението му. А може би под маската на това лошо грубо момче се криеше един истински джентълмен?

— Разтрий и ръцете ми.

— Пръстите ме заболяха. Масажът е уморителна работа.

— Хайде, разтрий ги.

Той нарочно настояваше. Защото както на нея, така и на него му беше приятно да го разтрива. Бицепсите му бяха твърди като ябълки и също толкова гладко оформени. Тя натискаше с всички сили, загледана в дълбоките следи, които оставяха пръстите й — бели линии върху загорялата кожа. Той стенеше от удоволствие.

— Нали каза, че сигурно съм си сбъркал професията — рече Джъд. — Ама и ти май си сбъркала своята.

Стиви и друг път бе забелязвала, че масажът има стимулиращо въздействие. Тя се бе приближила до Джъд така, че при всяко движение на ръцете част от тялото й се допираше до гърба му. Осъзнала това, Стиви изведнъж отдръпна ръце.

— Е, стига толкова — каза тя и тихичко добави: — Докато не съм станала за смях.

Той с неохота вдигна глава от облегалката на стола, завъртя се и седна с лице към Стиви. После разтвори колене, обви кръста й с ръце и я придърпа към себе си.

— Маккий?

— Да?

— Какво правим?

— Ние ли? Нищо.

Той сложи ръка на корема й с пръстите нагоре и като натисна леко с длан, попита:

— Нали вече не те боли?

Тя не намери сили да отговори и само поклати отрицателно глава.

— Сигурна ли си? — Джъд сви пръсти сред меката плът и пак ги отпусна.

— Напълно.

— Добре тогава — той гледаше движенията на ръката си, после вдигна очи и погледите им се срещнаха. — Ако те боли, ще ми кажеш, нали?

Макар въпросът да бе учтив, тонът му бе настоятелен.

— Да, ще ти кажа.

Без да откъсва очи от нейните, Джъд плъзна нагоре ръка и я спря на сърцето й, което щеше да изхвръкне.

— Миришеш хубаво — прошепна той и притисна лице в гърдите й. — Къде намери парфюм?

— Взех си моя.

Стиви едва намираше сили да говори, докато ръката му ловеше лудите тонове на сърцето й, а главата му лежеше между гърдите й.

— Харесва ми.

— Благодаря.

— Моля.

Тя тихичко изстена, когато устните му се долепиха до голата кожа над разтворилото се деколте. А после се плъзнаха по гънката между гърдите й към шията и той стана от стола.

С една ръка я прегърна през кръста, устните му намериха нейните, а с другата погали гърдите й.

— Маккий?

— Джъд.

— Джъд…

— Кажи, Стиви.

Устните му се разтвориха, нейните — също. Езиците им се преплетоха и двамата въздъхнаха дълбоко, жадно и със задоволство. И устата като ръката на гърдите й бе приятно обсебваща. Под нежната ласка на пръстите връхчетата на гърдите й се втвърдиха и пламнаха от допира на палеца му.

Той наведе глава към едното и го целуна през блузата, оставяйки мокро петънце. Сетне притисна с пръст плата и връхчето се очерта зад прозирната от влагата на устните му тъкан.

Ноздрите му потрепнаха, а от устните му се изтръгна страстен стон. Те целунаха Стиви още по-нетърпеливо и жадно.

— Стиви, не се тревожи — прошепна той. — За всеки мъж ти си неустоима.

Думите му предизвикаха неочаквана реакция. Макар тялото й да пламтеше от страст, тя откъсна устните си от неговите, силно го блъсна, той залитна и седна на пода.

— Значи така! — Стиви беше побесняла от гняв, много повече, отколкото побесняваше при несправедливите съдийски решения или при несполучлив замах по време на състезание. — Значи затова си така мил и сексуално разнежен. Защото ме съжаляваш!

— Моля? — Джъд мигаше слисано. — Какви ги говориш?!

— Сега разбирам на какво се дължат твоята загриженост и любезната покана да останем заедно в това убежище! Както и ухажването ти! — тя ядосано сложи ръце на кръста си. — Не мога да повярвам, че така глупаво се подведох!

— Каква е целта на тази тирада?

Той я гледаше намръщено, несъмнено разочарован от рязката промяна в настроението й, но не и толкова ядосан, колкото беше тя.

— Не се нуждая от съжалението ти, господин Маккий — гневно заяви Стиви.

— За какво съжаление става дума? И наум не ми с дошло, че мога да се възбудя от съжаление.

— Още по-зле тогава. Ти си един хитрец. Преценил си, че лесно ще ме вкараш в леглото, защото съм притеснена от тази операция, която ще ме лиши от женственост.

Джъд изля цяла поредица от ругатни. После я посочи с пръст и каза:

— Не аз, а ти трябва да пишеш роман. С това въображение!

Стиви крачеше из стаята.

— Мислеше, че ще ме размекнеш, че ще ме накараш да споделя с теб всичко за живота си. А като се върнем в Далас, ще напишеш сензационна статия и пак ще те вземат на работа, вестникът ще се разпродаде за часове, а колегата ти от другия вестник ще остане с пръст в устата, защото ще го шашнеш с твоята история!

— Не вярвам на ушите си — засмя се Джъд, все още седнал на пода.

— Чуй какво ще ти кажа — застана тя над него, треперейки от гняв. — Нямам нужда от неандерталец като теб, за да съм убедена в женствеността си. Дори всичко да ми извадят, пак ще си остана повече жена, отколкото ти мъж! Истинският мъж не се нуждае от долни номера, за да накара една жена да спи с него.

— Такива глупости не бях чувал отдавна — той се изправи и застана лице в лице със Стиви. — Няма да ги коментирам, нито пък отричам.

— Каквото и да кажеш, няма да ти повярвам.

— Нямам намерение да се хабя.

— Ти си един мошеник. Пишеш само гадости. Рубриката ти е за посмешище. Повдига ми се от теб! — тя отметна плитката си през рамо и си пое дъх. — Искам да си вървя. Веднага! Закарай ме в Далас.

— И дума да не става.

— Казах, веднага!

— Аз пък казах, че няма да стане. Ако щеш викай цяла нощ, но днес работих за десетима и имам нужда от почивка.

Той разкопча колана на късите панталони, които се свлякоха на пода, после свали и слиповете си, спокойно отметна завивките на леглото и като изгаси лампата над леглото, си легна.

— Лека нощ.

 

 

На другата сутрин Стиви седеше на масата, когато Джъд влезе в кухнята с широка прозявка. Той се почеса по голите гърди и каза:

— О, кафе, чудесно! — взе чаша от долапа, наля си и се облегна на мивката, отпивайки от ободрителната течност. — Приготвила си багажа, а?

Той кимна учудено към голямата торба, подпряна до стола на Стиви. Тя беше с мръсните си дрехи от предишния ден, но стоеше с гордо вдигната глава.

— Добре ли спа? — тихо попита Джъд.

— Не.

— Лошо… Аз пък не бях спал така добре от месеци, а може би и от години. Ти защо не можа да спиш? Беше ти меко леглото ли?

Тя го изгледа смразяващо.

— Дали не трябва да ти благодаря, че все пак си облякъл нещо, преди да слезеш?

Той беше само по шорти, но поне не беше гол като снощи.

— Всъщност обичам да пия първото си кафе необлечен, но си сложих шортите в твоя чест — той се поклони.

— Върви по дяволите!

Той се засмя.

— Хайде, Стиви, усмихни се. Щом ще бъдем тук заедно…

— Аз се връщам в Далас! Ако не ме закараш, ще взема автобуса.

— Няма автобус.

— Тогава ще се върна на стоп.

— Тази гледка не е за изпускане.

— Ще намеря начин да се прибера.

— Ама ти още ли ми се сърдиш? Всичко, което ми наговори снощи, е чиста глупост. Как може да ти дойде наум, че съм те докарал тук от съжаление, а и за да те напъхам в леглото, тъй като си отчаяна…

— Не е ли така?

— Повярвай ми, целуна ли една жена, то е само защото искам да я целуна, не съм чак толкова жалостив, че да го правя от съжаление.

— Вчера каза, че искаш отношенията ни да си останат платонически и че нямаш намерение да ме прелъстяваш.

— Ами малко съм излъгал. Много малко — тя не отвърна на широката му усмивка. Той наведе глава и я погледна изпод вежди. — Май се ядосваш повече на себе си, отколкото на мен.

— Защо пък да се ядосвам на себе си?

Усмивката му беше самодоволна и многозначителна.

— Защото не искаше да ти е приятно, когато ме целуваше, но се издаде!

— Ама ти си, ти си…

— Не се ядосвай пак. И на мен ми беше приятно — вдигна безпомощно ръце Джъд, — пък и не можах да го скрия.

Тя извърна очи.

— Не разбирам за какво говориш.

— Не вярвам да не разбираш. Виж какво, Стиви, това е нормалната реакция на всеки мъж, който е погалил женски гърди или дори само ги е целунал през блузата — гласът му прозвуча по-плътно. — А ако и ти не беше възбудена като мен, много по-трудно щях да усетя връхчето на гърдата ти. И сега какво, смяташ да ме застреляш, защото съм се държал нормално ли? Тогава трябва да застреляш и себе си. Инак няма да бъде честно.

Лицето на Стиви пламтеше. Цялото й тяло гореше като фурна и туптеше. Думите му разгоряха в нея чувства, които на всяка цена искаше да забрави. Цяла нощ се беше борила с тях, но ето че и на закуска нямаше възможност да ги потисне, тъй като Джъд не спираше да ги разпалва.

— Искам да се прибера — решително заяви тя. — Вчера изигра успешно играта си и ме подлъга с привидната си искреност, но всъщност ме доведе тук с егоистични намерения.

— Друга е обаче причината за твоя гняв — той остави празната си чаша на плота и се приближи до Стиви. — Ти дори не си вбесена и от това, че се съблякох пред теб.

Тя се отдръпна и за малко не падна от стола.

— Разбира се, че съм вбесена от това.

— Тогава защо не взе колата и не се прибра сама?

— Мислех да го направя.

— Обаче?

— Обаче беше много късно — каза Стиви, надявайки се, че доводът й няма да прозвучи твърде нелепо.

Всъщност тя не възнамеряваше да си тръгне сама. След като го видя гол, единственото, за което мислеше, бе да постави колкото може по-голяма дистанция между него и себе си, докато не й е хрумнала глупавата идея да го последва в леглото.

Беше си легнала, без изобщо да мърда, защото се боеше да не би копнеещото й тяло изведнъж да надделее над разума и да я накара да извърши нещо прибързано, за което би съжалявала. И сега, като гледаше самоуверения Джъд, бе доволна, че се овладя.

Той беше толкова наперен, без да е спал с нея, а ако това се беше случило, сигурно щеше да вири нос до небето. Не й се мислеше за тази вероятност.

Джъд чакаше по-изчерпателен отговор. И тя каза първото нещо, което й хрумна:

— Не бях сигурна, че ще намеря пътя до магистралата.

Той я погледна присмехулно — беше му ясно, че лъже.

— Аха… — Джъд подпря ръце на масата и се наведе към нея. — Миналата вечер ти напомни за Стокхолм, затова се разстрои така.