Сандра Браун
Тръпката на успеха (12)

Единайсета глава

Валя неспирно цели два дни, четирийсет и осем часа, и двамата трябваше да се съобразяват с времето и да стоят само в къщата, потискайки настроенията си, напрежението, останало да витае след прекъснатата любовна увертюра — чието значение те искаха да омаловажат, ала не успяваха — и желанието, което изпитваха един към друг, така осезаемо като времето.

Докато вечеряха и обядваха, те почти не разговаряха, защото неизменно стигаха до кавга. Стиви реши да прекара един следобед в града и да напазарува продукти за специална вечеря, в която да прояви уменията си.

Същата вечер Джъд реши да пише без почивка. Пожела да получи таблата с вечерята в трапезарията. Тя си бе играла часове в кухнята и отказът да уважи усилията й бе равносилен на обявяване на война. Стиви застана на прага и му каза сам да си вземе таблата и да върви по дяволите. Скараха се и за банята.

— Ако обичаш, не оставяй мокри хавлиени кърпи по пода — избухна тя.

— А къде да ги слагам, като простираш дрехите си на рамките за кърпите, а и на корниза на пердето.

— Къде да ги простирам в това дъждовно време?

— Не си ли чувала за сушилня за дрехи?

— Няма да суша бельото в сушилнята.

Джъд реши повече да не спори. Отегчено въздъхна и излезе от банята.

— При добро желание можеш да се обръснеш! — извика тя след него.

— Какво ли значение има това за теб?

Ето така живяха два дни, а на третия дъждът спря. След час изгря и слънцето. От локвите в двора се вдигаше пара, а въздухът беше влажен, сякаш бяха на някой южен остров.

Стиви излезе да огледа нещастните цветя. Засадените от нея растения бяха полегнали в калта, но тя се надяваше, че слънцето ще ги съживи.

— Имат ли някакъв шанс?

Джъд стоеше на верандата, както винаги само по шорти. Имаше ги в няколко цвята. Изглежда, вече не се притесняваше за белезите по крака си. Почти никога не обличаше риза и не обуваше обувки. Той сключи пръсти и се протегна, като изпъна ръце над главата си.

— Мисля, че ще се оправят — отбеляза Стиви и извърна очи от косматата пътека, която слизаше от гърдите му и изчезваше под колана на шортите.

— Излязоха ми мазоли на задните части — рече Джъд и разсеяно разтри точно тази част от мъжественото си тяло. — Искаш ли следобед да поиграем тенис?

Предложението й се видя чудесно. Тя се нуждаеше от една хубава игра, за да се освободи от напрежението, което я измъчваше. Може би щеше да й олекне и вече нямаше да чувства тялото си толкова сковано, а кожата едва ли не болезнено опъната.

— Как да не искам! Само кажи кога.

— Щом се приготвим.

— И щом се обръснеш.

Той потърка брадата си.

— Госпожице, вие сте много упорита — после се засмя и добави: — Добре, добре, ще се обръсна.

 

 

— Петнайсет, четирийсет.

Тупкайки топката преди следващия сервис Стиви промърмори:

— Знам резултата.

— Моля? — Джъд сложи ръка на ухото си. — Нещо не чух.

Тя повиши тон.

— Казах, че знам резултата, мерси!

— Моля, моля.

Стиснала зъби, Стиви замахна и удари топката точно под необходимия ъгъл и с необходимата сила. Сигурна бе, че Джъд няма да успее да я посрещне. Но той успя. И то с лекота. Тя не го очакваше и изпусна топката, която прелетя в ъгъла.

— Мой гейм — засмя се Джъд. — Четири на пет. Смяна на местата.

— Маккий, знам правилата.

Стиви отвинти капачката на термоса с вода и го вдигна към устните си. Той бе спечелил първият сет. Както играеше, можете да спечели и мача. Тя не можеше да се примири с тази вероятност.

Джъд играеше самоуверено и при всяка победа се изтъкваше. Държеше се мило и въпреки това на няколко пъти й се искаше да зашлеви гладко обръснатото му захилено лице.

Стиви обърса лицето си и влажната дръжка на ракетата.

— Няма закъде да бързаме — рече той, тупкайки топката. — Ако искаш да си починеш, ще те изчакам.

Тя отвърна през стиснати зъби:

— Започваме.

— Добре.

Той вдигна високо топката и тя литна. Стиви трябваше да отстъпи до самата ограда и това обърка времето за форхенди. Топката се блъсна в мрежата.

— Петнайсет нула — засмя се Джъд.

Стиви хвърли ракетата.

— На какво прилича това!

— Ами на загуба.

— Питам за сервиса ти, Маккий.

— Какво му беше на сервиса? — невинно разпери ръце той. — Днес ми се виждаш уморена, та си мислех, че така те улеснявам.

— Нямам нужда от улеснения, разбра ли?

— Разбрах — Джъд замърмори под нос, но достатъчно високо, за да бъде чут. — Боже, а аз си мислех, че само Макенроу прави такива истерични сцени на корта.

Стиви се въздържа и не му отговори, потискайки гнева си, защото дадеше ли му воля, това щеше да й пречи на играта. Този път сервисът му беше нисък и тя го посрещна с бекхенд. Топката се позадържа и накрая Стиви спечели точки, защото успя да забие топката високо над главата си право пред краката му.

— Петнайсет равни — любезно се усмихна тя.

— Добър удар.

— Благодаря.

Джъд реши, че тя отново ще опита същия удар, и избърза с излизането на мрежата. Прати топката с дълъг бекхенд в ъгъла на корта и обяви с радостен глас:

— Кой спечели пак?

Усмивката му скоро се промени и съвсем не изразяваше задоволство. Той замахна със силно стисната челюст и миг преди да удари, каза:

— Ама размърдай се де!

Топката прехвърча покрай Стиви, тупна в ъгъла на корта и се заби в оградата. Буф! Стиви се развика на предоволния си противник, който разглеждаше кордата на ракета си.

— Какви ги правиш?

— Спечелих точка с един удар. Отдавна не ти се беше случвало, нали?

Тя ядосано закрачи към мрежата.

— Виж какво ще ти кажа! Никога не съм играла с някой, който да бърбори миг преди сервис! Никой не би прилагал такива долни трикове на противника си. Ти единствен. Какво искаш да кажеш с това „размърдай се“?

— Че не се размърдваш.

Тя сложи ръце на кръста си.

— Какво по-точно означава това?

— Хайде, Стиви, престани. Тук сме само двамата — той се облегна на мрежата и й намигна. — Става дума за начина, по който си завърташ задничето всеки път, когато спечелиш точка.

Тя зяпна.

— За пръв път чувам…

— Да, но винаги го правиш. Та всички — и на стадиона, и пред телевизорите — да са сигурни, че си победила!

Стиви почти изскърца със зъби.

— Чудя се защо стоя тук на тази жега и слушам обидите ти!

Тя преметна плитката си през рамо. Джъд насочи ракетата си към нея, сякаш я обвиняваше.

— А с този Корбет трик изразяваш друго.

— Какво друго?

— Когато мяташ плитката си през рамо изразяваш недоволство от себе си, от партньора си или от страничния съдия.

— Корбет трик…

Той се усмихна доволно.

— Аз измислих думата за всички твои номера, с които отвличаш вниманието на зрителите от играта към себе си. И тъй като външният ти вид наистина разсейва, това е много хитър трик.

Стиви беше толкова ядосана, че дори не можеше да говори. Сигурно щеше да запелтечи. Обърна гръб на Джъд и се запъти към колата.

— Няма ли да завършим играта?

— Не!

— Не е честно точно сега…

— Честно е!

— Защото ще те бия, нали? — той тръгна подир нея. — А това няма да го понесеш!

— Днес не съм във форма. Нали сам забеляза. Вероятно от горещината. Пък и не съм тренирала дни наред.

— От моята страна на корта е също толкова горещо — небрежно подметна Джъд.

Тя хвърли ракетата на задната седалка, настани се на мястото до шофьора и затръшна вратата. Той седна зад кормилото и подкара.

И двамата мълчаха. Очевидно напрежението растеше. Растеше вече няколко дни. Стиви бе сгрешила, като смяташе, че ако то намери отдушник, ще се почувства по-добре. Вероятно нямаше настроение поради факта, че в крайна сметка Джъд отново спечели надмощие в спора. Бяха изминали вече половината път, когато Джъд неочаквано заяви:

— Малко майтап никога не вреди.

Това преля чашата и Стиви избухна.

— Господин Маккий, с хитри лафове не се става шампион.

— Хайде, спокойно, няма да кажа на никого, че съм те бил.

— Но ти не си ме бил!

— Защото не пожела да завършим мача — викна той. — Защото си една глезла!

— Печелеше с лоша, а не с добра игра. Подиграваше се и с мен, и с тениса изобщо. В играта ти няма никакъв талант, никакво умение и финес. Същото се отнася и за стила ти на писане.

Джъд закова колата пред къщата.

— Какво искаш да кажеш?

— Сам си отговори.

Тя остави ракетата в колата и се заизкачва към верандата. Бяха оставили отключена външната врата. Стиви влезе и тръгна по стълбите към горния етаж. Джъд бързо я настигна и я дръпна за плитката.

— Ох! Пусни ме веднага!

— Ще те пусна, когато ми обясниш какво означава това, че нямам талант, финес и така нататък.

— Не съм казала, че нямаш, а че липсват на стила ти на писане.

— Завършил съм журналистика!

— Това, което пишеш всеки ден, са клюки, а те нямат общо е журналистиката. Всеки, който има желание да се заяжда и е с комплекс за малоценност, може да пише така. А вечер да се напива с тоя и оня и да казва, че прави „проучване“. После пък — по жени…

— Глътка не съм пил, откакто сме тук. За жени да не говорим — Джъд я прегърна през кръста и рязко я придърпа към себе си. — Напоследък няма никакви жени.

— Пусни ме.

— Няма да те пусна. Заслужил съм една целувка.

Той намери устните й, а тя изви гръб, за да избегне целувката. Ала така, без да иска, притисна още повече ханша си в него. Опитваше да се измъкне, но той хвана брадичката й с една ръка и плъзна език между зъбите й.

Възбуденото им дишане отекваше в тишината на къщата. Гърлените звуци, които Стиви издаваше в опитите си да се изскубне, преминаха в стонове на задоволство. Ръцете й вече не го отблъскваха, а се впиха във влажната му фланелка. Тя наведе глава и устните му се впиха в нейните. Езикът й галеше езика му.

Джъд се загледа в широко отворените й унесени очи.

— Стиви?

После взе ръката й и я плъзна бавно по тялото си към ципа на шортите. Тя усети възбудата му.

— Не е честно да не довършиш онова, което си започнала, нали?

Тя кимна и без да осъзнава, притисна ръка върху доказателството за силното желание, което Джъд изпитваше към нея.

— О, Боже! — изстена той и пламенно я целуна.

Първоначалният смут избухна в неудържима страст. Двамата впиха ръце един в друг и се зацелуваха с неутолима жар.

Без да спрат да се прегръщат, те се приближиха до вратата на най-близката стая — неговата. Влязоха и Джъд включи опипом вентилатора на тавана. Той се завъртя над главите им, хвърляйки мигновени сенки по стените, докато двамата събуваха чорапите и кецовете си. Дори си чукнаха главите, но в бързината не го забелязаха.

Джъд свали фланелката си. Стиви също свали своята. Той откопча предната закопчалка на сутиена и разголи гърдите й. Докосна връхчетата им и само за миг те се втвърдиха.

Джъд свали бикините й с една ръка, но само до бедрата. После се завъртя така, че тя легна по гръб и след миг я съблече съвсем, попивайки я с очи. Ръката му се плъзна по тялото й — по гърдите, бедрата и венериния хълм.

— Стиви — промълви той и я притисна в обятията си.

— Джъд?

— Да, мила, кажи…

— Може би трябва да знаеш, че…

— Знам, мила, повярвай ми.

— Аз съм девствена.