Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 32 гласа)

Информация

Източник: http://softisbg.com (през http://bezmonitor.com — качен на 15 септември 2003)

John Cleland

Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure

(http://eserver.org/fiction/fanny-hill)

 

Translated from English by R. Stoyanova (rennie at softhome dot net)

 

На корицата: „Амур развързва пояса на Венера“ от Джошуа Рейнолдс, 18-ти век

(оригиналът се съхранява в Ермитажа, Санкт Петербург)

История

  1. — Добавяне

ОСМА ЧАСТ

Момичетата изобщо не бяха разбрали кой е загадъчният нов клиент, но щом останахме сами, г-жа Коул ме увери въз основа на дългия си опит, че работата ще се изпече, защото от нетърпението му, от маниерите и погледите му била сигурна, че няма да стане засечка, единствения въпрос, който оставал, бил за характера и състоянието му, но с нейното познаване на града скоро щяла да знае всичко.

И наистина, само след няколко часа, разузнаването й доложи, че господинът, който е по петите ми, е не друг, а самият мистър Норбърт — джентълмен, наследник на огромно състояние, което той обаче, поради неразумната си природа, харчел за удовлетворяване на пороците си, без да си прави сметката, при което, изпитал вече всички обичайни начини на разврат, бе развил вкус към преследване на девици, съсипвайки живота на не една за осъществяване на целите си; използвал ги, докато му омръзнат или охладнее към тях, или пък попадне на ново лице, после безпроблемно се отървавал от тях, оставяйки ги на собствената им съдба, но нямал никакви угризения, защото гледал на отношенията си с тях като на проста сделка.

Изхождайки от тази информация, г-жа Коул заключи, че характер като неговият е истинска находка, че би било грях да не се възползваме от него и че според нея при всички положения на него му трябва точно момиче като мен.

Когато стана време, тя отиде в жилището му, което било обзаведено великолепно и много луксозно със специално внимание към всички удобства за удоволствия. Там го намерила да я чака с нетърпение, поговорили за работата й, той я попитал как вървят продажбите на галантерийни стоки, тя казала, много зле, после се оплакала от прислугата и така нататък и след като приключили с преструвките, разговорът естествено стигнал до мен; тогава г-жа Коул, влизайки в ролята си на добрата стара бъбрива клюкарка, която все изпуска по нещо, което не е трябвало да издава, му разказала една измислена история за мен и като използвала цялото си умение, я представила съвсем правдоподобно, с точни подробности и такива хвалби по мой адрес, че той бил спечелен напълно за целите й, без нейното реноме на почтена жена да пострада ни най-малко. Но когато той, възбуден и доведен до ръба на желанието от нейните думи, решил да й намекне за намеренията си спрямо мен, и след като с много усилия успял да насочи разговора натам (тя се преструвала, че не схваща накъде бие той) и да я накара да го разбере, тя като истинска лъвица се хвърлила да брани името си на скромна и почтена жена, която се занимава с честна търговия и няма нищо общо с подобни работи, при цялото й уважение към такъв високопоставен господин като него, не можела да направи нищо, и била толкова убедителна, че трябвало да се срещнат още три-четири пъти, докато той получи поне малко надежда да постигне нещо с нейна помощ, от която наистина се нуждаеше, след като беше разбрал, че всякакви писма, бележки или преки домогвания до мен са невъзможни — всичко това още повече вдигна цената ми в неговите очи.

Г-жа Коул все пак беше достатъчно внимателна да не проточва сделката много дълго, защото колкото повече време минаваше, толкова по-голяма ставаше вероятността той да разкрие по някакъв начин истинската й дейност и така, след няколкото срещи тя отстъпи, признавайки му, че я е спечелил с настойчивите си молби и обещания, а всъщност се трогна чак когато й бе предложена значителна сума за услугата, и дори след това пак продължи да се преструва, че добродетелните й пръсти за пръв път докосват пари за подобна цел, че само заради него отстъпва и така нататък — такава артистка бе г-жа Коул.

Ето така, след като мина през всевъзможни трудности и пречки, необходими за засилване на желанието му и за покачване цената на наградата, той попадна в плен на малката красавица — моя милост, и бе доведен до такова глупаво нетърпение, че г-жа Коул изпита почти разочарование от леснотата, с която налапа въдицата, тъй като обичаше да се хвали с уменията си, а той скоро й отне тази възможност. Интересно, че в други обстоятелства мистър Норбърт сигурно нямаше да е така късоглед — той много добре познаваше града и беше наясно с триковете, които прилагаха такива като г-жа Коул, но всяка нова страст дотолкова го увличаше и пришпорваше към набелязаната цел, че ако някой се опиташе да му отвори очите, едва ли щеше да му благодари, по-скоро щеше да се разгневи, че му разваля удоволствието. Когато дойде моментът, г-жа Коул получи сто гвинеи на ръка за посредничеството си и още триста за „малкото бижу“, които пари тя взе като компенсация за мъките, които е изживяла и за пожертваната си (за пръв път в живота!) съвест, без да се смятат няколкото по-дребни подаръци, направени още по време на преговорите, когато му бях представена за кратко, изигравайки ролята си на невинна девица — нещо, което за мое собствено учудване, ми се отдаваше съвсем лесно, външният ми вид и жестовете ми говореха за непокътната невинност, точно каквато мъжете ревностно изискват от нас и то не за друго, а само за да се нагостят до насита с удоволствието да я погубят, и каквато за тяхно съжаление, въпреки всичките им умения, не винаги могат да различат от фалшивата такава.

Когато клаузите на споразумението бяха договорени и плащането — извършено, вече не оставаше нищо друго, освен изпълнението на основния предмет, който изискваше предаването на моята особа на негово свободно разположение. Тогава г-жа Коул повдигна много умело въпроса за мястото на изпълнение и успя по най-незабележим начин да го накара да мисли, че неговото собствено желание и молба е това копие на венчавка да се състои в нейния дом. Първо каза, че наистина в никакъв случай не би позволила в дома й … за нищо на света не бива някой от прислугата или работещите тук да узнаят … чистото й име щяло да се опетни завинаги … и всевъзможни от този род. Накрая обаче така го извъртя, че се оказа едва ли не, че му прави още една малка услуга, след като е направила вече толкова много, но виждате ли, ще отстъпи и този път за последно, само да е доволен.

След това беше определена датата на нощта, с цялото полагащо се уважение към нетърпението му, като междувременно г-жа Коул не пропусна да ме инструктира най-подробно и да подготви всичко необходимо така, че да изляза с чест от положението, доказвайки несъществуващата си девственост; за целта способстваха две неща: едното беше, че природата ме бе облагодетелствала с тясна структура в тази част на тялото ми, а другото, което касаеше обичайните симптоми на кървене, съпътстващи, но не винаги, дефлорацията, беше едно хитроумно изобретение на г-жа Коул, в което тя ме посвети, но за него — когато му дойде времето.

Най-сетне, след като всичко беше нагласено за приемането на мистър Норбърт, една вечер в единадесет часа, при пълна секретност и тишина, господинът беше въведен и представен пред мен в спалнята на г-жа Коул, където, в едно старомодно легло, лежах аз — напълно разсъблечена и с уплашен вид, аз наистина се страхувах, не, разбира се, от това, което плаши истинските девици, а от другото, което ми предстоеше, а именно да се разделя привидно с девственост, каквато не притежавах и този страх може би бе дори по-силен, така че изражението на объркване и смущение не беше съвсем престорено, или поне не можеше да се различи от истинското, особено от замъглени очи като на моя любим — нека го наричам така, защото винаги съм смятала, че думата „лапнишаран“ е твърде жестока за мъжете, излъгани от нас.

Г-жа Коул ми прошепна няколко думи, както се прави според обичая, когато младо момиче се предоставя на волята на мъжа, след което ни остави сами в стаята си, която впрочем беше добре осветена по негово желание, а това вещаеше по-стриктен оглед, отколкото в крайна сметка бе извършен. Мистър Норбърт, все още напълно облечен, дойде край леглото, където аз скрих главата си под завивките и оказах продължителна съпротива, преди да го допусна дори до устните си за целувка, вярно е казано за такива случаи, че фалшивата добродетел се брани по-яростно и от истинската. Оттам той посегна към гърдите ми, но аз пуснах в действие зъби и нокти, докато накрая, уморен от съпротивата ми и вероятно решил, че по-добре ще се справи с мен, ако легне в леглото, той бързо свали дрехите си и дойде при мен.

Междувременно от краткия поглед, който успях да му хвърля, ми стана ясно, че насреща ми стои човек, който далеч не отговаря на изискванията за сила, необходима за справяне с непокорни девици; видът му беше доста слабоват, а тенът — болезнен, вместо да изглежда като як доброволец, готов за бой, той приличаше по-скоро на болник, насила пратен на тежка служба.

Струва ми се, че нямаше и тридесет, но апетитът му вече бе така намалял, че се възбуждаше само от най-пикантни ястия, а пък тялото му, по начало недостатъчно здраво, бе изтощено и съсипано от непрекъснато прекаляване с удоволствия, които бяха свършили работата на шестдесет лета върху пролетта на живота му, оставяйки му все пак огъня и въображението на младостта — всичко това неумолимо го тласкаше по нанадолнището към пропастта.

Лягайки, той сграбчи завивките, в които се бях увила; позволих му да ги изтръгне от ръцете ми и сега лежах открита, както ме искаше, беззащитна не само за атаките му, но и за оглед на чаршафите, където се бях мятала в опитите си да се защитя и ясно можеше да види, че няма никаква нагласена подготовка, макар че, в интерес на истината, той се оказа не така стриктен в огледа, както бях очаквала от опитен практик като него. Той разкъса долната ми риза, ядосан, че толкова време скриваше гърдите ми от погледа ми, както и най-важното авеню, но иначе във всяко отношение се държа с уважение и нежност, без да получи от мен съответното, поради характерната ми роля. Трябваше да изиграя всички страхове, опасения и дори ужас, които се предполага, че изпитва едно съвършено невинно момиче, попаднало за пръв път с гол мъж в леглото. Затова не получи нито една целувка, която не си е извоювал, двадесет пъти махах ръцете му от гърдите ми, чиято твърдост сигурно задоволи очакванията му за недокосвана стока. Но тъй като постепенно ставаше все по-нетърпелив, накрая не издържа и се хвърли отгоре ми и се опита да ме изследва с пръст, при което аз се оплаках горчиво, казах му, че не съм очаквала да прави това с тялото ми … че съм съсипана … не знам какво става … трябва да стана, да се махна оттук …, а в същото време стисках здраво бедрата си и нямаше сила, поне у него, способна да ги разтвори. Имах предимството да командвам и моите, и неговите движения и затова измамата се осъществи като по ноти. Междувременно инструментът му, който беше от онези размери, дето се хлъзгат навътре и навън, без да ги усетите, се беше втвърдил и сочеше право към онази част, която сключените ми бедра бяха залостили и разбирайки най-сетне, че със сила нищо няма да постигне, той прибягна към молби и убеждения, на които аз отговарях засрамено и боязливо, че се страхувам да не ме убие …

Господарю! … Не бива така … никога не са ми правили такова нещо … не виждате ли колко страдам? … — всичко това изречено с най-детински жалостиво-хленчещ тон, който ми се струваше подходящ за изразяване на невинност и ужас.

Най-накрая все пак се престорих, че отстъпвам на пламенната му настойчивост в думи и действия и едва-едва разтворих бедра, колкото да докосне процепа с върха на инструмента си, но щом се опита да го вкара, аз се извъртях рязко настрани и изпищях, толкова силно, сякаш ме е пронизал в сърцето, при което го отхвърлих от мен, както необязден жребец отхвърля ездача си. Това явно го ядоса, но съвсем не защото се дърпам, напротив, готова съм да се закълна, че така още по му харесвах, личеше си как всяка трудност му доставя удоволствие, дори да го наранява. Разгорещен вече до степен, нетърпяща повече отлагане, той пак ме яхна и ме замоли да имам малко търпение, като ме галеше и успокояваше с какви ли не думи и уверения, че ще ми даде каквото поискам, и тогава аз се престорих, че омеквам и негодуванието ми от това, което ми прави, намалява, така че му позволих да разтвори бедрата ми и да опита пак, в това време очите ми зорко следяха движенията му и точно щом се допря до процепа, пак се дръпнах с писък, сякаш усещам нетърпима болка — обстоятелство, което не пропуснах да придружа със съответните жестове и оплаквания, че ме боли … че той ще ме убие … сигурно ще умра … такива бяха най-честите възклицания. Но сега, след повторния опит, който с нищо не му беше помогнал да влезе, напрежението му се повиши до такава степен, че му бе невъзможно да спре или да се владее, и той внезапно тласна със все сила, което ме свари почти неподготвена, и се намърда в предната част на отвора, откъдето обаче скоро бе жестоко изхвърлен отново, не без съпътстващите силни викове и възклицания, сякаш болката ме е накарала да забравя напълно, че някой може да ме чуе. Не ми беше трудно да забележа, че той е предоволен, поради предполагаемите причини за страданията ми и нещо повече, нямаше да е по-щастлив, ако веднага бе влязъл във владение. Излизаше, че с моята фалшива девственост го докарвах до по-висше блаженство, отколкото ако наистина бях девица. Докато се боричкахме така, той се изпразни, така че временно пооблекчен, отново се зае да ме утешава, окуражава и всячески да се опитва да ме предразположи да понеса още един опит, подготовката и събирането на сили за който започна с докосвания и алчни погледи по цялото ми тяло, задоволството си от което изрази с възторжени похвали и целувки, положени навсякъде, беше като замаян от гледането, пипането и играта с отделни мои части. Но силата му не се връщаше и неведнъж той стигаше до портите и почукваше, без да е в състояние да влезе. Чудех се дали някога изобщо ще успее, дори да разтворех широко портала, той пък не се притесняваше, защото си мислеше, че си нямам понятие от естеството на нещата и доста време измъчи и себе си, и мен, преди да успее да възобнови атаките с някакви изгледи за успех, дотогава го поизпотих здраво; най-сетне рано сутринта — задъхан, плувнал в пот и изтощен, той постигна половинчат успех при втория си сериозен опит, навлизайки някъде до средата, докато аз виках и се оплаквах от огромната му сила и чудовищния размер на това, което ще ме разцепи и убие. Накрая, грохнал от толкова атлетически занимания, моят шампион започна да показва признаци на крайна отпадналост и неотложна нужда от почивка. Целувайки ме с много нежност, той на секундата заспа, а аз, щом се уверих, че нищо не вижда и не чува, нито пък ще се разбуди от движенията ми, се заех да изпълня съветите на г-жа Коул за усъвършенстване знаците на девствеността ми.

В четирите ъгъла на леглото, точно в основата на дървените колони, имаше по едно малко чекмедженце, така изкусно вградено в резбованата дървения, че и най внимателния поглед можеше да го пропусне, тези чекмедженца се отваряха и затваряха с докосване на пружинка и във всяко от тях беше поставена стъклена чашка, пълна с предварително подготвена течна кръв и потопена в нея гъба, за използването на която бе достатъчно само да протегна ръка, да я извадя и да изстискам между бедрата си количество, доста по-голямо от необходимото за спасяване на псевдодевичата ми чест, след което да я поставя обратно на мястото й и да щракна пружинката, унищожавайки всяка следа и възможност за разкритие — за всичко това стигаше четвърт минута и нямаше значение от коя страна се намирам, тъй като и четирите тайни скривалища бяха заредени да са ми под ръка. Вярно наистина, че ако се бе събудил точно в този момент, най-малкото щях да потъна в земята от срам, но пък той не се събуди и аз си знаех, предвид мерките, които бях взела да го изтощя, че шансът да ме хване бе хиляда към едно в моя полза.

Сега напълно успокоена и без да се страхувам, че може да ме заподозре, аз се опитах да поспя, но не можах, защото бях нещо неспокойна, а и скоро моят джентълмен се събуди и като се обърна към мен, показа, че няма намерение да уважи почивката ми: защото целувките и прегръдките му говореха, че е готов за нови битки; аз се престорих, че сега отварям очи и се оплаках, че ме безпокои и че имам силни болки. Нетърпелив за удоволствия, обаче, и за постигане на пълен триумф над девствеността ми, той с думи се опита да преодолее съпротивата ми и да ме уговори за още малко търпение; и аз, тъй като си бях подсигурила белезите от победното му насилие, си позволих да го изслушам спокойно, макар да си мислех, че няма да е зле да го помъча още малко. Продължих да стена и хленча, че ме боли, че не мога да понеса повече … какво ми е направил … това е нещо лошо … той е лош … ах, какъв лош господин! В този момент той съзря бедрата ми, ризата ми и чаршафите, изцапани с кръв, която той помисли за обилен девичи излив вследствие от неговото полунавлизане — убеден и въодушевен от гледката, той изпадна в буйна радост и екзалтация. Илюзията бе пълна, в главата му не се появи друга мисъл, освен че е дълбал в неотваряна мина, и тази едничка мисъл, доказана по безупречен начин, го накара да удвои нежността си към мен: започна да ме целува в екстаз, да ме успокоява и да ме моли да му простя за болката, която ми е причинил, казваше, че това е нещо временно, че най-лошото вече е минало и че с малко постоянство и кураж, бързо ще се оправя и след това вече ще изпитвам само най-голямо удоволствие; малко по малко аз му позволих да ме убеди и предавайки се, бавно разтворих бедра, давайки му свобода за достъп и той внимателно навлезе, докато аз правех всичко възможно чрез умело извиване и гърчене да му създам изкуствено затруднение, така че да напредва инч по инч с най-големи усилия и през цялото време мъчително се оплаквах, докато най-сетне, влагайки все сили в начинанието, той напълно успя да нанесе, както си въобразяваше, последния смъртоносен удар на девствеността ми, давайки ми повод да надам ужасен вик, докато той триумфираше като петел с пляскащи крила, качен върху кокошка; той продължи да преследва удоволствието си и то скоро нарасна, подсилено от мисълта за пълната победа, до степен на разтапяне, а аз лежах под него и изпълнявах ролята на дълбоко наранено, останало без дъх, уплашено, съсипано момиче — вече не девица.

Може би Ви се иска да знаете дали не съм изпитала някакво удоволствие? Уверявам Ви, че никакво или почти никакво, наистина, малко преди самия край изпитах нещо, беше слабо, механично усещане, резултат от дългото боричкане и честото дразнене на моите чувствителни части, но то не беше истинско удоволствие, защото първо на първо, аз не харесвах този човек, комуто бях позволила да ме прегръща по чисто търговски причини и второ, не бях очарована от ролята, която трябваше да играя, каквито и извинения да си измислях в мое оправдание, но все пак именно тази моя безчувственост ми помогна да бъда господарка на ума и сетивата си и да успея да изпълня успешно измамническия номер.

Възстановила се най-накрая, уж от неговите нежни утешителни думи, целувки и прегръдки, аз го укорих, че ме е съсипал, но моите жалби само добавяха към задоволството му, че е успял да извърши замисленото, малко по-късно, макар и с недостатъчен устрем, той реши да пристъпи отново към работа, но аз категорично отказах всякакви по-нататъшни опити под предлог, че силно ме боли, че не ще мога да понеса още един опит — така ласкаех самочувствието му, а всъщност исках да го пощадя, защото виждах, че е останал съвсем без сили. Тогава той любезно ми пожела да си отдъхна и излезе, освобождавайки ме за миг от досадното си присъствие, в следващия момент при мен влезе г-жа Коул, повикана от него, за да се запознае с безупречните доказателства за моята девственост, което тя с най-голяма радост направи.

Можете да се досетите как жена с нейния опит и характер използва положението, за да го обсипе с укори — смесица от срам, гняв и съчувствие към мен, и най-вече колко доволна остана, че всичко завърши добре, за последното, вярвам, беше напълно искрена. Сега, след като отпаднаха доводите, които бе изложила пред него, за да го накара да остане в дома й през първата нощ, като например естествения момински страх от прекарване на нощта в чуждо жилище насаме с непознат господин, тя се обърна към мен със съвет да ходя при господина винаги, когато ме повика, без обаче да напускам работата си, за да се опази къщата й от скандал, и да не се страхувам, че няма да си намеря добър съпруг. Всичко това изглеждаше разумно на мистър Норбърт, комуто и през ум не мина, че ако тя не желае той да идва в дома й, то е за да не открие с какво всъщност се занимават момичетата, за него важното беше, че съветите й напълно отговаряха на собствените му желания. И така, той си тръгна, оставяйки ме да си почина напълно заслужено, г-жа Коул излезе да го изпрати, извеждайки го незабележимо от дома си, след което се върна при мен и ме поздрави за успеха. Вярна на принципите си, тя отказа да вземе от парите, които бях изкарала, и сега вече разполагах с едно истинско малко състояние.

Отново бях държанка, както преди, и редовно получавах съобщения от мистър Норбърт по определен човек, когото винаги пресрещах и бях достатъчно внимателна да не дам никакъв повод за съмнение относно отношенията ми с г-жа Коул, а и мистър Норбърт беше така изцяло отдаден на разкоша и градските развлечения, че нямаше време да се занимава със собствените си проблеми, камо ли с моите.

Съдейки от собствения си опит, мога да кажа, че няма по-добре платени или по-гледани държанки от тези, които имат омаломощени от разврат или възраст любовници; неспособни да любят, те усещат, че жената трябва да бъде задоволена по някакъв начин и я обсипват с хиляди дребни нежности, подаръци, милувки и доверяване на тайни, полагайки най-голямо старание да компенсират природната си немощ, и в това търсене на начини за доставяне на изтънчени удоволствия прибягват до какво ли не, за да събудят задрямалите си сили и да излъжат природата, като в крайна сметка още повече влошават състоянието си. Тяхното нещастие е, че след като раздразнят жената с опипване, палави закачки и чувствени движения и достигнат до някакво немощно удоволствие за себе си, те в същото време разпалват пожар в обекта на страстите си, който сами не могат да потушат, и по такъв начин тласкат жената да търси облекчение в ръцете на друг, който да довърши започнатото от тях, така те, без да осъзнават, стават сводници на любимките си за намиране на по-енергично и задоволяващо изпълнение; защото жените, особено от нашия вид, колкото и благосклонни да се показват, винаги запазват една независима територия вътре в себе си, нещо като душевна кралска резиденция, която се ръководи от свои закони, един от които е никога да не бъркат намеренията с действията.

Мистър Норбърт се оказа такъв неприятен случай: макар да се кълнеше, че ме обича безкрайно, никога не можеше да стигне до главното наслаждение с мен без дълга, разнообразна и уморителна подготовка, оставяйки ме след това едновременно изтощена и възпламенена.

Понякога искаше да лежа съблечена чисто гола на килима до камината и ме разглеждаше повече от час, като ме караше да се въртя във всички посоки, после ме целуваше навсякъде, дори и в най-тайните места. Пръстите му бяха много нежни и когато ме галеше или проникваше в мен с пръст, достигах до истинска лудост, след което за съжаление следваше краткотрайна ерекция и преждевременно воднисто изпразване като подигравка на желанията, разпалени в мен.

Една вечер, на връщане от дома му в състояние на повишена възбуда, която жезълът му бе твърде слаб да успокои, завивайки край ъгъла на улицата, бях застигната от млад моряк. Облеклото ми, както винаги, бе спретнато и чисто, а в походката ми предполагам е имало нещо неспокойно поради обърканите ми чувства. Внезапно той ме сграбчи и без да се церемони, ме целуна страстно и сладко. Първата ми реакция беше гняв и възмущение от грубостта му, но щом го огледах, отношението ми се промени, защото той беше висок, мъжествен, хубав и в тяло, и в лице, така че вместо да се развикам, аз се обърнах към него с тих глас и го попитах какво иска, а той със същата откровеност и живост, с каквато започна, ми отговори, че предлага да ме почерпи чаша вино. Сигурно ако бях в по-спокойно състояние на кръвта, а не под влияние на разбудените си желания, щях да му откажа без колебание, но някак си без да разбера как и защо, дали поради настойчивите желания в мен или поради фигурата му, или неочакваните обстоятелства, или ако щете поради комбинацията от всичко това, бях обзета от любопитство да видя как ли ще свърши тази случка, в която имаше странна тръпка за мен от това, че с мен се отнасяха като с обикновено улично момиче, и аз мълчаливо се съгласих, накратко — подчиних се не на разума си, оставих се напълно на сетивата си, съгласих се да бъда повлечена от този боен кораб, който ме обгърна с ръце така, сякаш винаги ме е познавал и ме заведе в най-близката таверна, където ни настаниха в едно малко странично помещение. Тук той дори не дочака да донесат поръчаното вино, а се нахвърли върху мен, разтвори нагръдника ми и оголи гърдите ми, които жадно целуна с бързината на крадец, страстта му не търпеше церемонии, а и без това мястото не бе подходящо за такива, нямаше никакви удобства — два-три почупени стола и една разкривена маса представляваха цялото обзавеждане. Без да му мисли много, той ме притисна към стената и задигна фустите ми, извади оръжието, размаха го пред мен — истински здрав клин, и се захвана за работа с цялото нетърпение и устрем, събирани вероятно през дългото време на пътуването му по океаните. Аз застанах в поза на ездач и се постарах да му помогна да влезе, но нещо все пак не му хареса и той смени стратегията: вдигна ме и ме положи по лице върху масата така, че главата ми остана извън ръба, после задигна фустите и разкри задните ми части пред слепия си, настървен водач; той навлезе между бедрата ми и, чувствайки, че не уцелва точната врата, а отчаяно чука на другата, аз му казах за това.

Ууф, душицо! — каза той. — В буря пристан не подбирам!

Все пак смени посоката, слезе по-надолу и го намести където трябва и като го вкара мощно, се задвижи напред-назад като побеснял, и така ме възпламени и подпали, че както бях предразположена, когато го срещнах и развълнувана от случилото се, още в началото се загубих в разтапяща сладост и, конвулсивно стискайки го, извлякох от него изобилен изблик, който засили моя екстаз — съвършеното сливане на желанията ни ме заля като потоп и едновременно сгря като горски пожар.

Чак когато свърши, се замислих как ще се отърва от него, защото, колкото и да ми беше приятно да изпитам огромната разлика между неговата гореща мъжка сила, изляла се щедро върху мен, и досадните игри на опипване, които ме бяха довели до тази необмислена постъпка, сега аз охладнях и започнах да схващам опасностите от едно такова обвързване с абсолютно непознат, който заговори за прекарване на цялата нощ с мен с такава решителност, че се уплаших да не би да не ме пусне, колкото и симпатичен да изглеждаше, на първо време прикрих притесненията си и се престорих, че с готовност ще остана, само че, казах му, ще трябва да прескоча до квартирата си набързо, там очакват да им съобщя нещо важно и веднага се връщам. Той лековерно прие това за истина, като вероятно си помисли, че съм една от тези нещастни прислужнички, пращани по поръчки из града, които с радост се отдават на първия срещнат грубиян, благоволил да им обърне внимание и затова разбира се, щом си свърша работата, ще бързам да се върна при него. Разделихме се, докато той поръчваше вечерята, която обаче щеше да му се наложи да изяде, лишен от компанията ми.

Когато се върнах у дома и разказах на г-жа Коул за приключението си, тя обрисува с най-силни думи опасните последици от подобни волности, особено рисковете за здравето ми, ако така лесно и необмислено отварям крака, и аз тържествено обещах никога вече да не дръзвам да го правя отново и удържах на думата си, но прекарах доста дни в непрекъснати тревоги и безпокойство да не би удоволствието от случайната ми среща да даде някакви неприятни последици, нямаше нищо такова, от моя моряк ми остана само хубавия спомен, което му признавам сега и се надявам записаното тук да послужи като извинение към него.

Изминала бе вече четвърт година, откакто живеех с мистър Норбърт, през който период времето ми бе разпределено между посещения при господина и забавления в дома на г-жа Коул; мистър Норбърт ми плащаше щедро за безропотното понасяне на всичките му капризи и за това, че, както казваше, бил намерил в мен цялото разнообразие, което преди бе търсил в много жени, излизаше, че благодарение на мен е загубил вкус към постоянна смяна на лицата. Успях неусетно да го науча да ме цени и уважава, което за мен беше важно и донякъде ме ласкаеше, а и за неговото здраве бе също полезно, защото малко по малко го бях свикнала да живее в нещо като брак с мен, успокоявайки обърканата му душа, внасяйки известна умереност в практикуването на удоволствие без прекомерност и коригирайки някои от вредните му навици, които бяха съсипали тялото му и отнели жизнените му сили; той стана по-спокоен, по-умерен и разбира се, по-здрав; в знак на благодарност за всичко това състоянието ми растеше, докато неочакван обрат на съдбата измъкна рога на изобилието от ръцете ми.

Сестрата на мистър Норбърт, лейди Л., към която той беше силно привързан, пожела той да я придружи до курорта Бат — услуга, която разбира се, не можеше да й откаже; съответно, макар че не смяташе да бъде далеч от мен за повече от седмица, той се сбогува с мен с такава мъка на сърцето, сякаш предчувстваше нещо, оставяйки ми сума далеч над обичайната за такъв срок, който обаче се оказа най-дългият и всъщност последен; защото само два дни след като пристигнал в Бат, той попаднал на някакъв джентълмен, с когото се запили без всякакви задръжки, след това вдигнал висока температура и починал така скоропостижно, че дори не успял да изтрезнее. Ако бе имал време да дойде на себе си, може би щеше да напише завещание в моя полза. Но стана така, че го загубих завинаги. Обаче животът на една лека жена винаги е пълен с изненади и аз скоро възвърнах веселостта си — отново бях извън списъка на държанките, щастливо завърнала се в малкото общество, от което през изминалото време донякъде бях откъсната.

Г-жа Коул продължи да бъде дружелюбна към мен и ми предложи помощта и съветите си при избор на нов партньор, но аз бях достатъчно заможна, за да не мисля веднага за такъв; що се отнася до природния зов за удоволствие, той ни най-малко не ме безпокоеше поради съзнанието, че с лекота мога да го задоволя винаги, когато пожелая в дома на г-жа Коул, където Луиза и Емили си живееха по стария начин и поради честите посещения на Хариет, която ме забавляваше с весели разкази за щастливия си живот с баронета, когото тя обичаше нежно и вярно, въпреки че му беше само държанка; той й бе осигурил материална независимост, приписвайки й значително наследство. Така живях известно време, свободна от задължения, когато един ден г-жа Коул, която винаги споделяше всичко с нас, ме осведоми, че някой си г-н Барвил, бивш неин наемател, е дошъл в града и си търсел подходяща компания, което не било толкова лесно, като се имало предвид странностите на желанията му: той не само страстно обичал да бъде безмилостно шибан с камшик, но и да налага другите, така че ако и да плащал прещедро на всеки, който има куража да се съгласи с начина му на забавление, малко били тези, които издържали на настроенията му. И което било още по-странно, господинът бил млад, докато подобни приумици били по-характерни за напреднала възраст, когато забавените жизнени сокове търсят силна възбуда чрез бичуване на онези части, за да ги събудят за действие с помощта на такива или други подобни средства.

Г-жа Коул ми разказа това не като предложение да извърша услугата; тя знаеше, че съм достатъчно самостоятелна и не се нуждая от пари в момента, обаче изкушението да изпитам нещо необичайно внезапно ме накара да приема работата; не че някога бях изразявала или чувствала и най-малкия импулс или любопитство да позная вкуса на удоволствие, което обещава и доста болка, нито бях одобрявала подобни насилнически методи. Какво тогава беше това? Струва ми се, че освен някакъв чудноват, неочакван и за мен самата каприз, освен желание да експериментирам с нещо ново, съгласието ми бе и резултат от желание да покажа на г-жа Коул колко съм храбра, както и да я освободя от по-нататъшни грижи да търси подходящ човек. Съответно, аз я изненадах и зарадвах с откритата си и безрезервна привързаност към нея и същевременно й спестих неудобството да откаже услуга на познатия си.

Моята добра г-жа Коул беше обаче толкова загрижена за мене, че се опита всячески да ме разубеди, но каквито и аргументи да излагаше, аз още повече настоявах, докато моята упоритост я освободи от угризения, че се предлагам, само за да й помогна или да й се харесам. Примирявайки се с благодарност, г-жа Коул ме увери, че ако не е болката, на която ще трябва да се подложа, тя не би имала никакви скрупули да ме ангажира за тази сделка, но затова пък ще бъда щедро възнаградена и тайната — напълно запазена, така че няма опасност да стана обект на одумки; тя, за разлика от простите хора, които гледали с присмех на подобни занимания, смятала доставянето на удоволствие, от какъвто и сорт да е то, за най-висша цел, стига да е доброволно, и по-скоро съчувствала на такива нещастни хора, отколкото да ги вини, тъй като те са жертва на сили, които не могат да овладеят, а вкусовете им — необичайни, дори отвратителни, са се развили независимо, надделявайки над всякакви разумни убеждения, точно както на някои деликатни стомаси им се повдига при вида на обикновено месо, но го приемат, приготвено пикантно с много подправки в ястия, които на свой ред биха отвратили много хора.

Стоях и я слушах, без да имам нужда от предисловия и насърчение — вече бях дала думата си и бях твърдо решила да изпълня задълженията си. До настъпването на нощта необходимите наставления за това как да се държа и какво да правя ми бяха дадени, а трапезарията надлежно приготвена и осветена; там беше въведен младият господин в очакване да му бъда представена.

Г-жа Коул съответно ме представи, бях в леко неглиже, подходящо, според нея, за упражненията, които щях да изпълня — най-фино бельо и изцяло бели дрехи: фусти, чорапи и сатенени пантофки, като жертва, водена за жертвоприношение, а тъмнокестенявата ми коса, пусната на свободни къдрици над раменете ми, създаваше приятен контраст с цвета на облеклото ми.

Щом г-н Барвил ме видя, той стана прав с видим израз на задоволство и изненада, поздрави ме и попита г-жа Коул как е възможно такова деликатно същество доброволно да се съгласи на страдания и сурови мерки, каквито прилагал той. Тя му отговори с подобаваща любезност и прочитайки в очите ми нетърпение по-скоро да ни остави сами, излезе, след като го посъветва да бъде по-умерен, защото ми е за първи път.

Докато те си разменяха любезности, вниманието ми бе привлечено от фигурата на този нещастен млад джентълмен, който така неразбираемо бе осъден да получава удоволствието си, примесено с бой, като момче, което учителят налага с пръчка, за да се учи по-добре.

Беше изключително рус, с гладка кожа и изглеждаше на не повече от двадесет, макар че се оказа три години по-голям, отколкото го помислих при първата ни среща, може би дължеше младежкия си вид на леко пълното си тяло и ниския ръст, а закръгленото му, свежо лице щеше да е досущ като това на бога Бакхус, ако я нямаше онази странна и необичайна за такова мило лице сянка на строгост, да не кажа суровост, която го лишаваше от лъчезарността, необходима за пълната прилика. Облеклото му беше безупречно чисто и без никакви украси, много по-скромно, отколкото подобаваше на богат човек като него — липсата на показност беше неговият стил.

Щом г-жа Коул излезе, той ме покани да седна до него, а лицето му се освети от най-сладка нежност и добронамереност; по-късно, когато опознах характера му, разбрах как бързо сменя израженията си от едната крайност в другата — резултат от обичайното му състояние на конфликт със себе си или нехаресване на собствената си личност, задето е поробена от такъв отвратителен навик — нещо като фатална предопределеност по рождение, която го бе обрекла на неспособност да изпита удоволствие, без да му бъде причинена силна болка, докато най-накрая постоянно роптаещото му съзнание не стъпка суровата маска, сковала чертите му, която бе съвсем чужда на истинския му характер.

След като ми се извини и ме насърчи да мина през изпитанията, които ми готви, с кураж и постоянство, той се изправи край камината, а аз отидох да донеса инструментите за дисциплиниране от килера. Това бяха няколко пръта, всеки направен от няколко стегнато вързани брезови пръчки, които той взе, опипа и разгледа с най-голямо удоволствие, а аз — с втрисащо предчувствие.

Другото пособие, което двамата заедно извадихме от килера, бе дълга и широка пейка, покрита за омекотяване с възглавници; сега всичко бе готово и той свали сакото и жилетката си, а мен накара да разкопчая бричовете му, да навия ризата му високо над кръста и да я подпъхна, за да не се свлича, докато правех това, погледът ми естествено се плъзна към онзи своенравен малък господар, в чиято чест се правеха всичките тези приготовления; той изглеждаше почти потънал в тялото му, върхът му едва-едва се показваше над къдравите кичури, с които е покрита тази част, точно както малко птиче наднича от тревата.

Като разкопчах жартиерите му, той ми ги даде, за да го завържа с тях за краката на пейката — обстоятелство, необходимо не толкова, предполагам, против евентуалното му бягство, колкото като част от играта, правилата на която той сам си бе измислил.

Заведох го до пейката и, според правилата, го накарах насила да легне върху нея, което той се съгласи да направи, но не без да изиграе нежелание и колебание преди това, след което легна по корем и се кротна да го вържа, вързах хлабаво една ръка и един крак, подпъхнах пак ризата му високо над кръста, а бричовете му смъкнах до коленете и сега той лежеше с напълно разкрити задни части — гладки, розови и заоблени, издигащи се над две пълни бедра, готови да посрещнат мъчението.

Аз застанах над него, хванала един от прътите и следвайки напътствията му, го наложих десет пъти, без да спра, с възможно най-голямо старание и като вложих колкото сила имах в ръката си, гледайки как месестите полукълба потръпват всеки път, но той самият не показа по-голямо безпокойство, отколкото някой омар, хапан от бълха. Междувременно с тревога наблюдавах изненадващо жестоките следи, които останаха: всеки удар бе обелил кожата на тези бели възвишения и сега те бяха силно зачервени, някои от резките дори кървяха със ситни капчици, а по други се виждаха тънки парченца дърво, забити в кожата. Всъщност нямаше защо да се чудя, като се имаше предвид зеленината на клонките, силата на ударите и гладката опънатост на кожата върху тези чувствителни части.

Бях така трогната от жалната гледка, че от сърце съжалявах за предприетото и бях готова да се откажа, мислейки, че му стига толкова, но той ме замоли с нетърпение да продължа и аз го ударих още десет пъти, после седнах да си почина и да огледам кървавото дело. Накрая, претръпнала към гледката, най-вече поради неговото безразличие към страданието, продължих да го дисциплинирам през равни интервали, докато забелязах, че започва да върти и гърчи тялото си по начин, който ясно показваше, че причината не е болката, а ново и властно усещане; любопитна да узная какво е то, в една от почивките се доближих и се загледах в движенията на корема му срещу възглавницата отдолу, после погалих незасегната част от гърба му и пъхнах ръката си под бедрото му, където нещата бяха напреднали и то доста, защото инструментът му, който ми се бе сторил незабележим, или най-малкото незаслужаващ внимание, сега, благодарение на болката върху задните му части, бе достигнал огромен, дори плашещ ме размер и несравнима твърдост, а главата му пълнеше цялата ми шепа. И когато, извивайки се, докато се гърчеше, той откри пълна гледка към това чудовище, видях, че представлява нещо като кръгло бяло филе от най-крехко месо, което също като собственика си, бе набито и късо — повече дебело, отколкото дълго, но щом усети ръката ми там, той ме замоли още по-горещо бързо да продължа с бичуването, иначе никога няма да стигне до последния стадий на удоволствието.

Нямаше как, възобнових отново упражнението с пръчките, докато развалих три от прътите с навързани пръчки и тогава, след едно-две последни мощни извивания и няколко тежки въздишки, той се отпусна неподвижно и каза да спра, което веднага направих, после го развързах, все още смаяна от пасивната му сила и загледана в кожата на обезобразените му задни части, така гладки и бели преди това, а сега — резка до резка червено-виолетови белези, насинена плът, нарязани и кървящи следи до такава степен, че като стана, не можеше да върви, накратко — по-лошо, отколкото ако бе минал гол през шипков храсталак.

А върху възглавниците се бе изляло друго нещо, и неговият мързелан отново се бе скрил в закътаното си гнезденце, като че ли от срам не смееше да си покаже главата, която изглежда нищо друго не можеше да надигне, освен ивици, нашарени върху съседа й отзад, обречен на страдания заради капризите й.