Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 32 гласа)

Информация

Източник: http://softisbg.com (през http://bezmonitor.com — качен на 15 септември 2003)

John Cleland

Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure

(http://eserver.org/fiction/fanny-hill)

 

Translated from English by R. Stoyanova (rennie at softhome dot net)

 

На корицата: „Амур развързва пояса на Венера“ от Джошуа Рейнолдс, 18-ти век

(оригиналът се съхранява в Ермитажа, Санкт Петербург)

История

  1. — Добавяне

ВТОРО ПИСМО

ШЕСТА ЧАСТ

Госпожо,

Отложих продължението на историята си, за да си позволя кратка почивка, като се надявах, че преди да поискате да научите останалото, ще ме освободите от задължението да се изповядвам, тъй като пълната искреност нанася дълбоки рани върху самоуважението ми.

Представям си колко досадно и уморително е било за Вас да проследявате тези еднообразни случки и да срещате определени изрази, неделими от тема като тази, чиято основа е, по естеството на нещата, вечно една и съща, в каквито и форми да се облекат ситуациите, просто няма начин да се избяга от едни и същи картини, образи и фрази. Разбирам, че неудобството прераства в неприязън, когато думи като РАДОСТ, ПЛАМ, ЗАХЛАС, ЕКСТАЗ и други такива патетични термини, така приятни и обичайни при УПРАЖНЯВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, се обезсмислят и загубят своя истински дух и енергия поради честотата, с която неизбежно се появяват отново и отново в повествование, където тези УПРАЖНЕНИЯ фактически представляват целият разказ. Ще трябва следователно да приема Вашата искрена преценка, осланяйки се изцяло на разрешението Ви да продължа разказа си, в колкото и неблагоприятна светлина да ме представя той, като очаквам Вашето въображение и чувствителност да допълнят образа, ако не успея да предизвикам ясни картини пред очите Ви, и да съживят цвета на потъмнелите от честа употреба изрази.

А това, което казвате за мое насърчение във връзка с изключителните трудности, които срещам при опитите си да поддържам в разказа си равновесие между добрия вкус и вулгарното, да осмивам изкуствените метафори и превзетите разговори, е толкова разумно и така добронамерено, че оправдава напълно съгласието ми да удовлетворя Вашето любопитство, дори да е изцяло за моя сметка.

И така, възобновявайки историята оттам, където я прекъснах последния път, ще отбележа, че пристигнах в новото си жилище привечер и г-жа Коул, след като ми помогна да си подредя нещата, прекара цялата вечер с мен в апартамента, където вечеряхме заедно, като през това време ми даде отлични съвети и напътствия по моята нова професия, в която сега навлизах, преминавайки от положение на частна държанка към нещо като стока за по-широка употреба, и ми изтъкна предимствата на професията, съчетаваща интерес и удоволствие. Но след това каза, че понеже съм ново лице за града, според вече установено правило, част от бизнеса, ще трябва да мина за девственица първия път, който ще ми се предостави много скоро, понеже нямало по-голям враг на губенето на време от нея. Тя щяла междувременно да ми намери подходящ клиент и да уреди съответно нещата така, че да загубя фиктивната си девственост, както си му е редът.

Макар че подобна „деликатност“ на маниерите съвсем не беше присъща на характера ми, признавам, не в своя полза разбира се, че може би прекалено лесно отстъпих и се съгласих с това предложение, което всъщност ме отвращаваше, но не толкова силно, че да ме накара да се противопоставя на дамата, в чиито ръце се бях оставила. Не знам защо и как, но г-жа Коул създаваше някакво впечатление, особено у младите момичета, че изпитва необяснима и непреодолима нежност и симпатия към тях, с което печелеше доверието им. На мен специално ми каза, че приличам на единствената й дъщеря, която била на моите години, когато я загубила, и заради това изпитва искрена привързаност към мен. Не знам дали е било така, наистина съществуват причини за привързаност, които идват от някакъв навик или харесване и те често се оказват по-здрави и трайни от други, имащи много по-сериозни основания, знам само, че макар да я бях виждала не повече от няколко пъти, докато живеех в квартирата с г-н Х., където идваше да ми предлага галантерийни стоки, тя бе успяла постепенно да придобие такава власт над мен, че се хвърлих сляпо в ръцете й и накрая дори започнах да я уважавам, обичам и слушам безпрекословно; и, трябва да призная, че от нея получих само искрена нежност и грижа за интересите ми — нещо нечувано за тези от нейната професия. Тази вечер се разделихме, след като сключихме съвършено откровено споразумение, а на другата сутрин г-жа Коул дойде и ме заведе за първи път в собствената си къща.

Там, при първия поглед върху нещата, открих една атмосфера на въздържаност, почтеност и ред.

Във външния салон, или по-скоро магазин, седяха три млади момичета, които скромно се занимаваха с изработка на галантерийни изделия — прикритие на търговия с далеч по-скъпа стока — и трите невиждано красиви. Двете бяха русокоси, по-голямата едва ли имаше повече от деветнадесет години, а третата беше пикантна брюнетка, чиито черни искрящи очи и идеално правилни черти обаче не оставяха място за завист към светлокосите й приятелки. Дрехите им бяха елегантни, семпли и изключително спретнати. Това бяха момичетата, съставящи малкото домашно ято, което моята господарка ръководеше с изненадващо умение и строгост, недопускайки безпорядък и немарливост. Тя не задържаше момиче, което, след като премине пробния период, се окаже неподатливо или нежелаещо да се съобразява с правилника на нейния дом. Така неусетно бе успяла да изгради едно малко, задружно семейство, членовете на което се радваха на удоволствия, съчетани с интерес и показваха необходимата външна почтеност, за да си позволят после невъздържана свобода, защото г-жа Коул ги бе подбрала не само по хубост, но и по темперамент.

На тези добре подготвени от нея ученички бях представена като нова пансионерка, която трябва да бъде приета веднага и допусната до всички вътрешни работи на дома, при което очарователните момичета ми засвидетелстваха готовност да ме приемат и показаха видимо възхищение от фигурата ми, каквото не винаги можеше да се очаква от моя пол, но те бяха възпитани да не ревнуват и завиждат, нито да се състезават по красота, защото интересът им беше общ, а в мен виждаха само нов партньор, който идва, за да добави към стоките на къщата. Те ме заобиколиха и ме огледаха от всички страни и тъй като представянето ми пред тази весела трупа даде повод за малка почивка, работата беше временно изоставена, а г-жа Коул скоро излезе по работа, оставяйки ме на милувките и нежностите им.

Общият ни пол, възраст, професия и външен вид скоро стопиха разстоянието помежду ни и ние се почувствахме така, сякаш се познаваме от години. Те ме разведоха из къщата и ми показаха апартаментите си, всяка своя, обзаведени удобно и дори луксозно, и най-вече просторния салон, където редовно идвал оркестър и ставали превъзходни увеселения, на които момичетата вечеряли с кавалерите си и си позволявали палави шеги на воля, нищо че иначе се ръководели от строги правила да бъдат скромни и независтливи, това бил моментът да наваксат всяко ограничение, което през останалото време им се налагало. Създателите и поддръжниците на такива тайни институции сигурно са се опитвали да възстановят златния век на удоволствията, преди невинността им да бъде така несправедливо дамгосана със срамни имена на позор и вина.

Щом се стъмни, магазинът бе затворен, за да се отвори школата за удоволствия, при което маската на привидна скромност бе смъкната изцяло и момичетата се отправиха след съответно повикване при мъжете, с които ги свързваше не само интерес, но често и нежни чувства, защото г-жа Коул следеше никоя от тях да не се отдава безразборно, а само на мъже, които отговарят на характера и настроението им. Накратко, това беше най-безопасното, най-благовъзпитаното и същевременно най-разпуснатото място в града, където всяка свобода бе позволена, стига да не нарушаваше добрия тон, а скромността ни най-малко не пречеше на свободата, при практикуването на която в този дом бяха постигнали рядкото и трудно умение да уравновесяват и помиряват изискаността на вкуса и удовлетворяването на най-чувствените страсти.

На другия ден, след като прекарахме предобеда в приятни разговори и наставления от страна на новите ми познати, слязохме за обяд, и г-жа Коул, като председател на този клуб, ми даде допълнителни впечатления за начина си на управление, събуждащ нежна любов и уважение към нея. У нея нямаше никакво насилие, нито студенина, нито раздразнителност, още по-малко ревност, всичко бе непресторена веселост — лека и ободряваща. След обяда г-жа Коул, заобиколена от младите дами, ме информира, че вечерта ще се състои церемонията по приемането ми в тяхното задружно сестринство, при която ще стане и лишаването ми от фиктивна девственост от подходящ за целта клиент.

Веднъж попаднала на това място, нещо повече — безкрайно очарована от новите си приятелки, аз бях готова без колебание да приема всяко тяхно предложение и казвайки им го, бях обсипана с целувки и комплименти като одобрение на кротостта ми и добрата ми природа. За тях сега бях „сладкото дете“, което показва „добра воля“, а не „превзета срамежливост“, щяла съм да стана „гордостта на дома“ и други подобни.

След като въпросът бе уреден по този начин, младите жени оставиха г-жа Коул да разговаря насаме с мен; тя ми обясни, че тази вечер ще бъда представена на четири нейни много добри приятели, с единия от които ще имам удоволствието да прекарам „първата“ си нощ, след това ме увери, че и четиримата са млади и много симпатични, безупречни във всяко отношение, че са сред редовните клиенти и поддръжници на дома и правели щедри подаръци на момичетата, казано без заобикалки, те били основателите и покровителите на този сарай. Не че нямала други клиенти в определено време, но тях посрещала с по-малко почести отколкото тези четиримата, и не си правела труда да съблюдава точния етикет, например, на нито един от тях не би се опитала да ме предложи като девственица, единствено един от щедрите благодетели заслужавал този подарък.

Въпреки трепета и приятните емоции, които това обещание за удоволствие, защото като такова го възприех, събуди в мен, аз, вярна на женската си природа, се престорих, че имам някои задръжки и че ако трябва да постъпя така, то е само защото моята покровителка го изисква, като добавих, че може би е време да се прибера в апартамента си и да се облека подходящо за първата среща.

Но г-жа Коул ме увери, че джентълмените, на които ще бъда представена, по ранг и вкус стоели безкрайно високо над всякакви труфила и украшения, с каквито жените по-скоро прикриват грозотата си, отколкото да подчертаят красотата си, че тези ветерани в чувствените дела знаели по-добре какво е истински ценно, за тях чистият естествен чар е толкова важен, че биха предпочели едно румено, здраво, със стегната плът девойче от провинцията пред която и да е бледа, накичена и напудрена благородничка, а що се отнасяло до мен, природата ме е надарила предостатъчно, така че за този специален случай най-хубавото облекло било полуразголеното, семпло неглиже.

Помислих си, че моята наставница разбира нещата по-добре от мен, а тя продължи с патос на проповедник да ми разяснява доктрината на пасивното подчинение и несъпротива на някои по-особени вкусове към наслада, смятани от едни за върховен финес, а от други за пълна поквара, но които не е работа на обикновено момиче да обсъжда, и щом ще има печалба от тях, по-добре да не се замислям, а да се съглася. Докато ми преподаваше този полезен урок, донесоха чая и младите дами се върнаха и присъединиха към компанията ни.

След като добре си побъбрихме и посмяхме, едната от тях, забелязвайки, че имаме още доста време до часа на срещата, предложи, за да се позабавляваме, всяка от нас да разкаже как е изгубила девствеността си. Предложението беше одобрено с една само забележка от страна на г-жа Коул, че тя, поради възрастта си и аз, поради престорената ми девственост, трябва да бъдем извинени и изключени от играта, поне докато аз навляза в порядките на дома. Така, след като бях освободена от лично участие, забавлението започна.

Първа беше Емили, невероятно русо момиче с крайници, които едва ли можеха да бъдат по-добре оформени — тяхната нежна заобленост беше толкова елегантна и така деликатна, че можеше да мине за слабост, очите й бяха сини и излъчваха неизразима мекота и сладост, а прекрасните й устни се отваряха и затваряха около възможно най-равните и бели зъби. Тя започна ето така.

Нито произходът ми, нито най-важното събитие в живота ми са толкова съществени, че да ми дават правото първа да започна разказа си. Майка ми и баща ми бяха, и доколкото ми е известно, все още са, фермери на село, на около четиридесет мили оттук; лошото им отношение към мен, в полза единствено на брат ми, когото обграждаха с най-голяма нежност, хиляди пъти ме караше да мечтая да напусна дома им и да се впусна в широкия свят, и накрая една случка, когато бях петнадесет годишна, послужи като решителен подтик. Бях счупила една китайска купа, гордост и идол на сърцата им, и ни най-малко не желаех да понеса безмилостния им бой, и така, в ранна и неопитна възраст напуснах родния си дом и поех към Лондон. Какво е станало, когато са открили бягството ми, не знам, защото и до ден-днешен нямам известие от тях. Цялото ми състояние тогава възлизаше на няколко шилинга, дадени ми от баба, сребърните токи на обувките ми и един сребърен напръстник. Така, с единствените дрехи на гърба си, стряскана на всяка крачка от шумове зад гърба ми, аз бързах по пътя и смея да кажа, че изминах най-малко дванадесет мили, преди за първи път да спра просто поради умора и изтощение. Приседнах до една ограда и горчиво заплаках, но страхът все още беше по-силен от тъгата, мисълта да се върна при родителите си ме ужасяваше до смърт. Освежена от кратката почивка и облекчила душата си чрез сълзите, продължих напред и тогава бях настигната от един як селски момък, който също отиваше в Лондон да си търси късмета и като мен бе зарязал близки и познати. Сигурно нямаше повече от седемнадесет, беше червендалест, с приятни черти и несресана коса, светла като лен, носеше шапка с увиснала периферия, връхна дреха от груб вълнен плат и домашно плетени чорапи, накратко — истински син на орач. Чух го да се приближава подсвирвайки си, в едната си ръка носеше тояга с вързоп на края й — пътните му принадлежности. Известно време повървяхме един до друг, без да говорим, накрая се заприказвахме и решихме да продължим заедно по пътя към общата си цел. Какво си е мислел, нямах представа, бях съвсем неопитна и невинна.

С наближаването на нощта, трябваше да потърсим някой хан или какъв да е подслон и започнахме да се чудим за какви да се представим, ако ни питат. След като помисли малко, младежът излезе с предложение, което аз намерих чудесно, и какво беше то? Да кажем, че сме мъж и жена. Никога не си бях и помисляла за последиците. Скоро стигнахме, договорили се единодушно по въпроса, до някаква страноприемница за пеши пътници като нас, на вратата стоеше една възрастна дама, която ни покани да влезем. Доволни и на малко, влязохме, и моят спътник, поемайки ролята на съпруг, попита какво предлага страноприемницата, после вечеряхме като мъж и жена, което предвид вида и възрастта ни, може и да се е сторило странно на някого, но никой нищо не каза. Когато дойде време да си лягаме, никой от нас не посмя да издаде малката ни тайна и на мене ми беше дори смешно, че младежът изглеждаше не по-малко смутен от мен, че ще трябва да делим едно легло — нещо съвсем естествено за положението, в което претендирахме, че сме. Докато се въртяхме така объркани, стопанката донесе свещ, запали я и ни поведе през двора, в края на който се намираше пристройка, отделена от главната сграда. И така, позволихме да бъдем настанени без възражения, и там, в бедната стая само с едно легло, останахме да прекараме нощта заедно, като нещо подразбиращо се от само себе си. По онова време бях невероятно невинна и си мислех, че едва ли има голяма разлика между това да легна с този млад мъж или с някоя от доячките на село, а и той, може би, не бе имал никакви намерения, докато удобният случай не ме вкара в леглото му.

Преди да се съблечем, той угаси свещта, и понеже вечерта бе хладна, аз бързо свалих дрехите си и се мушнах под завивките, където младежът се бе вече настанил; от допира до топлата му плът ми стана по-скоро приятно, отколкото тревожно. Бях твърде развълнувана от необичайното положение, за да мога да заспя, но не си и помислях, че ме грози опасност. Колко е силен обаче природният инстинкт! Колко малко е потребно, за да се отприщи цялата му мощ! Младият мъж плъзна ръка по тялото ми и ме придърпа нежно към себе си, уж да се стоплим по-добре, и топлината, която почувствах при долепянето на гърдите ни, запали жар, каквато не бях усещала дотогава. Окуражен предполагам от моята податливост, той се осмели да ме целуне и аз му отвърнах също с целувка, без да съзнавам какво върша и без никаква идея за последиците, а той премести бавно ръката си надолу към онова място, където сетивата са най-чувствителни, предизвиквайки мигновен огън в мен и някакво странно гъделичкане, там той се задържа и ме опипа, докато ми причини болка и аз се оплаках. Тогава хвана ръката ми и я придвижи, без да окажа съпротива, натам, където се сключваха горещите му бедра, положи я и я притисна и така ме накара да усетя гордата разлика, която отличаваше неговия пол от моя. Откритието ме изплаши и аз издърпах ръката си, но тласкана от любопитство и странно удоволствие, не можах да се въздържа да не попитам за какво служи това. Той каза, че ще ми покаже, ако му позволя, и без да дочака отговор, или по-точно, предотвратявайки го с целувки, които съвсем не ми бяха неприятни, легна върху мен и вкара едното си бедро между моите; така той се настани удобно за целта, докато аз бях дотолкова не на себе си, така неспособна да се съпротивлявам, раздвоена между страха и желанието, че лежах напълно притихнала, докато изведнъж пронизващата болка ме накара да трепна и да извикам. Уви, беше твърде късно, той се беше разположил здраво отгоре ми като на конско седло и не можех да го отхвърля, дори колкото повече се опитвах, толкова по-навътре навлизаше той, докато с един последен тласък уби девствеността ми, и мене почти. Сега лежах — кървяща свидетелка на необходимостта, наложена на нашия пол, да получава меда заедно с жилото.

Но болката постихна, а удоволствието нарасна и аз скоро се съгласих на нов опит, и преди още да настъпи утрото, нищо не ми бе така скъпо, както този убиец на девичите ми сладости, сега той беше всичко за мен. Как си обещахме да свържем съдбите си, как пристигнахме в града, където живяхме заедно известно време, докато нуждата ни раздели, как животът ме подложи на изпитания, дял в които имаше и моята лесно пламваща природа, и как намерих убежище в този дом — всичко това са обстоятелства извън разказа, за който се разбрахме, затова слагам край.

Според реда, в който бяхме седнали, сега трябваше да продължи Хариет. Измежду всички красавици, които съм виждала, преди и след нея, единици могат да й оспорват първенството, тя не бе просто деликатна, тя бе самата деликатност, толкова съразмерни бяха съвършено изваяните й крайници. Лицето й, с нежна бяла кожа, изглеждаше още по-бяло от контраста с две черни очи, които притежаваха по-голяма живост, отколкото е обичайно за очите с такъв цвят, а бузите — ярко алени по средата, незабележимо преливаха от розово в бяло по краищата. Фините й черти засилваха общото впечатление за изключителна сладости напълно подхождаха на природата й, отдадена на приятна леност и любовни удоволствия. При нашите увещания да разкаже историята си, тя се усмихна, изчерви се леко и се съгласи.

Баща ми бил обикновен мелничар — нито по-богат, нито по-беден от другите като него в околностите на град Йорк, но и двамата с майка ми починали, докато съм била съвсем малка, и за мен се грижеше една бездетна леля, останала вдовица, която работеше като домакинка в имението на лорд Н., където бях отгледана с цялата възможна нежност. Още нямах и седемнадесет — сега съм на осемнадесет — когато имах вече няколко изгодни предложения, дължащи се единствено на външността ми (защото не разполагах с никакво наследство), но дали защото природата по-бавно се събуждаше в мен или защото не бях срещнала мъж, който да развълнува сърцето ми, бях запазила съвършена невинност, дори в помислите си, нещо повече, изпитвах неясна боязън от брака, също както от смъртта. Леля ми, добра женица, гледаше с добро око на моята срамежливост, според нея тя бе детска болест, която с времето ще изчезне, и отпращаше обожателите ми от мое име.

Семейството на лорда от години не обитаваше имението, така че то бе занемарено и лежеше изцяло на грижите на леля ми и още двама работника. Затова пък имах пълна свобода да се разхождам из просторните градини и пустеещите сгради, разположени на около половин миля разстояние от всякакви други жилища, освен една-две самотни хижи наоколо.

Там, в пълно уединение и невинност, пораснах без спомен за някакви особени случки, до онзи фатален ден, когато, както и много други пъти преди, излязох, докато леля ми спеше следобед и се отправих към нещо като старинна лятна вила, недалеч от къщи, вратата и прозорците на която гледаха към реката, седнах на брега и се заех с ръкоделие. По някое време сънят се прокрадна и обзе сетивата ми, замаяни от силната жега в този час; една тръстикова постелка и кошничката ми за бродерия вместо възглавница бяха всичките удобства на кратката ми почивка, кратка, защото скоро се стреснах и разбудих от плясък и изпръскване на вода. Надигнах се да разбера какво става и що да видя — синът на съседния благородник (както разбрах по-късно, защото никога не го бях виждала преди), се отклонил от пътя си по време на лов, и, напечен от слънцето, а също и разгорещен от лова, се изкушил от свежестта на чистата рекичка, така че бързо-бързо се съблякъл и скочил от другата страна срещу мене, която граничеше с гора, няколко дървета от която се свеждаха ниско над водата, образувайки приятно засенчено кътче, удобно да се съблече човек и да остави дрехите си отдолу.

Единственото, което изпитах при гледката на този младеж, гол във водата, беше, вярвате или не, изненада и страх, и щях незабавно да избягам, ако скромното ми желание не бе фатално възпряно от съображения, че вратата и прозорците са разположени така, че едва ли можех да се измъкна и да се отправя към вилата, без да бъда забелязана, мисълта за което ми бе непоносима — толкова объркана и засрамена бях от това, че съм го видяла. Осъдена да остана на място, докато заминаването му не ме освободи, стоях, обзета от силно притеснение как да се скрия; разкъсвана от страх и срам, и гледах към прозорците, които, тесни и старомодни, непропускащи светлина вътре, биха ме прикрили добре, а и вратата бе здрава и не би могла да се отвори отвън без насилване или съгласие от моя страна.

Но, както открих от собствен опит, нещата, които ни плашат, привличат вниманието ни не по-малко от тези, който ни доставят удоволствие. И аз не можах дълго да сдържам този безименен импулс, който, макар и без никакво желание, все пак ме принуждаваше да наблюдавам необичайния обект; и постепенно окуражена, че той сигурно не ме вижда, дръзнах да закова погледа си върху тази нова гледка — гол мъж: ужасно вълнуваща картина за чистите ми очи. Първото, което забелязах, бе мокрия блясък на бялата му кожа, върху която танцуваха слънчеви лъчи. Поради смущението си не можах да различа добре чертите на лицето му, забелязах само, че грее от младост и свежест. Лъскавите му крайници се появяваха на повърхността или изчезваха под водата, докато плуваше или игриво припляскваше, от време на време лягаше по гръб и се оставяше на водата да го носи, а черните къдрици на косата му плуваха зад него — всичко това несъзнателно ме забавляваше. В един момент той се изпъна и водата се раздели между гърдите и корема му, в долната част на който нямаше как да не забележа черна мъхеста туфа и помръдващо се върху нея кръгло, гъвкаво, бяло нещо, което се отклоняваше ту наляво, ту надясно при всяко раздвижване на водата. Мога само да кажа, че по силата на някакъв природен закон, точно тази част привлече и задържа вниманието ми, при цялата си скромност просто нямах сили да откъсна очи от нея и като не видях нищо толкова ужасно във вида й, страхът ми полека-лека намаля, но веднага след това нови желания и непонятен копнеж заеха мястото му, и аз продължих да гледам. Огънят на природата, дълго потискан в мен, пламна и за първи път усетих пола в себе си. Междувременно той промени положението си и заплува по корем, удряйки с ръце и крака, а косата му полепна по врата и раменете му, подчертавайки белотата на кожата му. В следващия миг над водата изскочиха онези два заоблени купола на тялото му, които се намираха под кръста му и завършваха там, където започваха бедрата — съвършено ослепителни от водния блясък.

Внезапният преход от страх към удоволствие ме накара да се почувствам объркана и прималяла, желанията напълно ме превзеха, а може би и жегата допринасяше за това, така че без малко щях да припадна. Изобщо не знаех какво точно ми се иска, единствената ми мисъл беше, че щастието ми ще дойде от едно такова приятно създание като този младеж, но едва ли имаше и най-малка вероятност да се запозная с него или някога да го видя пак и това попарваше мечтите ми и превръщаше желанията в мъки. Все още наблюдавах с най-голямо внимание този омагьосващ ме обект, когато изведнъж той потъна. Бях чувала за схващане на мускул като причина за удавяне дори при най-добри плувци и въобразявайки си, че нещо такова се е случило сега, след като бях изпитала невъобразима нежност към този непознат младеж, която бе превъзмогнала страховете ми, аз скочих и се хвърлих към реката, движена от подлудяваща тревога за него и мъчително желание да го спася, макар че не знаех как и по какъв начин да го направя, но можех ли в този миг на страх и страст да разсъждавам? Всичко стана за няколко мига, успях да стигна до брега и отчаяно се заоглеждах наоколо, но от него нямаше и следа, от ужас и отчаяние съм припаднала и трябва да съм била в несвяст известно време, защото внезапно усетих силна болка в недрата си и се събудих; бях страшно изненадана да се намеря в прегръдките на този същия млад джентълмен, когото се бях устремила да спасявам, но който се бе възползвал от безпомощното ми състояние и бе почти приключил с навлизането си дълбоко в мен, а аз, изнемощяла от трепетите и тревогата, които преди малко бях изживяла и смаяна до онемяване от силната изненада, сега нямах сили нито да викам, нито да се освободя от здравите му прегръдки, преди той да стигне докрай, лишавайки ме от девственост. Но струята кръв и цялостното ми състояние (както ми каза по-късно, когато неуправляемият му бяс се поуспокои), го разстроили така дълбоко, че сърце не му давало да ме остави и да си замине, както лесно можел да направи в други обстоятелства. Все още лежах обезпокоена, кървяща, онемяла, неспособна да се надигна и потрепервах като ранена яребица, готова да припадна още веднъж при вида на стореното с мен. Младият джентълмен коленичи до мен, целуваше ръцете ми и със сълзи на очи ме молеше да му простя, като ми предлагаше да ме възмезди с каквото е по възможностите му. Сигурно, ако имах сили да викам или да мъстя жестоко, щях да успея; това насилие бе извършено при утежняващи вината му обстоятелства, за които той и не подозираше, излизаше, че на импулса да спася живота му дължах съсипването на моя.

Но как бързо преминават страстите от една крайност към друга! И колко малко се съобразяват с разума ни! При вида на моя мил престъпник — моята първа любов, превърнала се внезапно в първа омраза, коленичил край мен и мокрещ със сълзи ръцете ми, сърцето ми се изпълни с милост. Той все още беше чисто гол, но скромността ми бе вече твърде наранена, за да се шокира при тази гледка, която иначе би ме изпълнила с ужас; накратко, гневът ми бързо се изпари и любовта отново се завърна, така че реших да му простя. Упреците, които му отправих, бяха изречени с най-мек тон, очите ми срещнаха неговите с блясък, изразяващ повече нега, отколкото укор, така че той можеше да се досети, че прошката не е отчайващо далече, и все пак остана в поза на подчинение, докато не произнесох съвсем ясно оправдателната му присъда, от която след пламенни молби, декларации и обещания, просто нямах сили да го лиша. Веднага след това, макар и със страх да не би пак с нещо да сгреши, той се осмели да ме целуне по устните, а аз нито се дръпнах, нито възразих, само му напомних за неговото варварско отношение, а той се оправда, ако не за пълно оневиняване, то поне за смекчаване на вината си, че не е и подозирал моята девственост, което беше прието от пристрастния съдия, в какъвто се бях превърнала.

Оказа се, че потапянето му под водата, което погрешно бях сметнала за удавяне, не било нищо друго, освен умело гмуркане, за каквото не бях чувала или най-малкото не бях се заслушвала, ако е било споменавано, а той беше толкова добър в задържане на дъха си, че още не се бе показал, когато стигнах брега, а щом подал главата си, ме видял излегната край реката и първата му мисъл била, че някаква млада дама си прави шегички с него, понеже допреди малко там нямало никой. Той се доближил и открил, че съм в несвяст, и тогава, объркан и незнаещ какво е станало, ме грабнал на ръце и ме отнесъл в лятната вила, вратата на която била отворена; там ме положил на една кушетка и се опитал да ме свести, както ми се закле най-искрено, но от докосванията по различните ми части, изложени неохраняеми пред очите му, така се запалил, че не можел повече да удържи страстта си, при това му хрумнало, че може би припадъкът ми е престорен, и така, изкушен от тази ласкаеща мисъл и подложен на, както самият той каза, нечовешко изкушение, подсилено от уединението и привидната безнаказаност на опита му, повече не бил в състояние да се владее. Оставил ме за кратко, колкото да залости вратата и се върнал с удвоено желание при плячката си и като ме намерил все още безчувствена, ме нагласил, както на него му е удобно, а аз нищо не съм усещала, лежала съм като умряла, докато болката, която ми причини, ме разбуди точно навреме, за да стана свидетел на триумфа му, който не можех да предотвратя, и за който сега вече не съжалявах, защото както си говорехме, гласът му звучеше все по-сладко в ушите ми, близостта на този нов и интересен обект ме изпълваше с наслада, постепенно започвах да възприемам нещата в друга светлина и споменът за нараняването се стопи. Младият джентълмен скоро забеляза симптомите на помирение в омекналия ми поглед и побърза да заздрави примирието с разтапящо-огнена целувка, която се пренесе в сърцето ми и оттам в новооткритата област на Венера, почувствах се така разнежена, че не можех да му откажа нищо. С изкусни милувки и нежности той успя да ме утеши за преживяната болка и да събуди в мен най-приятни очаквания на бъдещи удоволствия, но докато скромността ме караше да отбягвам очите му и да отклонявам погледа си от неговия, неволно съзрях онзи пакостлив инструмент, който сега, очевидно дори за мен, която нямах с какво да го сравнявам, беше започнал да възстановява способността си за подновяване на действията и растеше обезпокоително, допрян, несъмнено преднамерено, до една от ръцете ми, която невнимателно бях отпуснала, но сега той приложи такава бавна тактика и нежна прелюдия, че възвърналата ми се страст, подтикната от необичайните обстоятелства на уединение и запалителните докосвания на голите му красоти, накрая се отдадох на властта на сетивата си и той получи безмълвното ми поруменяло съгласие да удовлетвори отново желанието си, след като бе откъснал най-свежия цвят, докато още бях в несвяст.

На това място, според договореното правило, ще трябва да спра, но съм дотолкова развълнувана, че ми е много трудно. Ще добавя само, че се прибрах у дома, без никой да разбере какво се е случило, нито да заподозре нещо. Срещнах се с моя млад нападател още няколко пъти след това, бях страстно влюбена в него, а той, макар и недостигнал още възраст за получаване на самостоятелен доход от наследство, искаше да се ожени за мен, но други събития се случиха, които попречиха това да стане, и впоследствие ме докараха до сегашното ми положение, но това са неща, прекалено сериозни, за да бъдат включени в сегашния ми разказ, затова спирам.

Сега дойде ред на Луиза, брюнетката, която споменах в началото, да почерпи компанията със своята история. Вече стана дума, че нищо не можеше да бъде по-вълнуващо от красотата й, повтарям, вълнуващо, не само поразяващо, защото последното е по-нетрайно качество и принадлежи по-скоро на русокосите, но нека оставя всеки сам да реши според вкуса си и да продължа с разказа на Луиза.

Ако съществуваха правдиви житейски правила, аз би трябвало да се гордея с произхода си, защото съм родена от чиста любов без брак, и ще добавя, че съм наследила силна склонност към такава. Появила съм се на бял свят след един-единствен опит на калфа-дърводелец върху прислужницата на господаря му, резултатът от който бил надут корем и загуба на работното място. Той нямал възможности да направи кой-знае какво за нея и след опетняването на репутацията си, майка ми намерила начин, след като се освободила от товара, оставяйки го на бедни роднини в провинцията, да поправи стореното, като се омъжила за майстор-сладкар тук в Лондон. Бизнесът му процъфтявал, и скоро тя ме довела, представяйки ме за дете от първия си мъж, което той приел, без да се усъмни, и по такъв начин бях доведена и заживях в нормален дом, но нямах и шест години, когато осиновителят ми почина, оставяйки прилично състояние на майка ми, която нямаше деца от него. Що се касае до истинския ми баща, той беше заминал по море и както по-късно научихме, загинал някъде надалеч, съвсем не богат, да не си мислите нещо такова, защото не бил нищо повече от обикновен моряк. Растях пред очите на майка си, която се занимаваше с бизнеса, и виждах как изпитателно ме наблюдава дали не съм наследила нещо от нейната податливост, защото ние не избираме склонностите си, също както не избираме цвета на очите и косите си, и наистина аз скоро показах склонност към забраненото удоволствие, въпреки всичките й грижи и предпазни мерки. Едва дванадесет годишна, вече нямах търпение някой да обърне внимание на онази част в мене, която майка ми се опитваше да опази. Бях преждевременно развита, отдолу имах мек мъх, и трябва да кажа, че докато растеше, аз постоянно го докосвах и оглеждах, беше ми приятно, че се сдобивам с признаците на женствеността — състояние, което копнеех да достигна заради удоволствията, които си въобразявах, че са свързани с него; растящата важност на онова мое място и новите усещания в него ме отклоняваха от детските игри и ми пречеха да се радвам на момичешките забавления. Природата властно ме насочваше към по-различни занимания и жилото на желанието ме пронизваше така настойчиво, че не можех да сбъркам мястото, където исках някой да си играе с мен. Започнах да избягвам компанията на връстничките си, защото там нямаше надежда да попадна на желания обект и често се затварях сама, отдавайки се на самотни нежности и мечти за удоволствия, началото на които ясно усещах, опипвайки затворените порти към непознатото блаженство, предназначени от природата за цел, към което задъхано се стремях.

Но тези самотни занимания само засилваха объркването ми и разгаряха огъня, на който се топях. Още по-зле стана, когато, поддавайки се на нетърпимото дразнене, което ме измъчваше, се научих да хващам с пръсти онази мъничка част и да си играя с нея безкрай. Понякога неутолимата възбуда и желанието ме караха да се мятам върху леглото и да разтварям бедра, сякаш в очакване на дълго търсеното облекчение, после, откривайки, че всичко е илюзия, отново ги затварях и ги стисках до болка — пламнала и изтощена. Накратко, това дяволско нещо, обхванато от горещите пламъци на безумни желания, ме караше да водя живот, в който нямах спокойствие нито денем, нито нощем. Малко по-късно направих още едно откритие, което ми се стори от огромна важност — пръстите ми наподобяваха донякъде формата на обекта, за който копнеех и аз мушнах един от тях с огромна наслада, макар и не без болка, докъдето можех, дефлорирайки се по този начин сама, и като побесняла продължих да си доставям удоволствие по този начин, докато падах бездиханна на леглото в разтапящ любовен транс.

Но честата употреба притъпява усещането и аз много скоро стигнах до заключението, че това сухо и незначително гъделичкане е само жалко подобие на истинското удоволствие и че вместо да ме успокои, то само засилва огъня в мен.

И по инстинкт, и от това, което дочувах по сватби и кръщенета, вече знаех, че само мъжът притежава средството, което може да смири този бунтовен метеж, но както бях наглеждана и пазена, нямаше как да стигна до него и точно това беше, както по всичко изглеждаше, най-непреодолимият проблем; и аз непрекъснато напрягах ума си да измисля някакъв начин да избегна майчината си бдителност, за да удовлетворя страстното си любопитство и копнежа си по такава истинска и неизпитвана наслада. Най-сетне ми се удаде случай. Един ден, докато обядвахме у едни наши познати заедно с възрастната дама, която живееше под наем на първия етаж в нашата къща, някаква спешна поръчка наложи майка ми и наемателката да потеглят незабавно за Гринуич; двете вече се бяха приготвили, когато не знам какво дяволче ми прошепна да се престоря, че имам главоболие, за да не тръгна с тях на път, който изобщо не ме блазнеше. Повярваха ми и майка, малко неохотно, се съгласи да замине без мен, но ми даде строги нареждания да се прибера право в къщи, придружена от една вярна стара слугиня, която прислужваше в магазина (сред прислугата ни нямаше мъже ).

Щом се прибрахме, казах на слугинята, че ще полегна на леглото на наемателката, тъй като моето не беше оправено, като й заповядах да не ме безпокои, защото единственото, от което се нуждая, е пълна почивка. Това нареждане по-късно ми оказа неоценима услуга. Влязох в спалнята, развързах корсета и, полусъблечена, легнах върху завивките на леглото. Тук се отдадох на познатите си занимания — разглеждах се, опипвах се, радвах се на тялото си и се мъчех да измисля някой по-необичаен прийом за самоопознаване и получаване на удоволствие, но изтерзана от липсата на това непознато нещо, до което нямах достъп, каквото и да правех, само напразно се възпламенявах и засилвах желанията си до болка, а средството за задоволяване го нямаше и нямаше, и аз хапех пръстите си от безсилие. След това, изтощена от преследване на илюзии, които най-чувствителната ми част презрително отказваше и искаше нещо истинско, след силните копнежи и напрегнатите надлъгвания с природата, от крайната възбуда, до която бях стигнала, се замаях и потънах в неспокоен сън, през време на който продължавах да се мятам и гърча така, че ако някой ме видеше, би помислил, че присъства на любовна сцена. И не щеш ли, наистина се оказах в такава, защото, събуждайки се от краткия сън, намерих ръката си обхваната от дланите на млад мъж, коленичил до леглото край мен, който ме молеше да простя смелостта му. Това беше синът на наемателката, който влязъл, без слугинята да го забележи, в стаята на майка си и ме видял заспала на леглото й; тогава първата му мисъл била да се оттегли, но в следващия миг бил задържан от сила, която би могъл да си обясни, но не и да преодолее.

Какво можех да кажа? Страхът и изненадата мигновено отстъпиха място на предвкусвано удоволствие, което обратът на събитията най-вероятно предвещаваше. Той ми приличаше на милостив ангел, спуснал се от облаците — млад, красив, съвършен — което беше много повече от всичко, за което се бях молела. Мъж — олицетворение на най-съкровените ми желания! Помислих си, ще мога ли да вложа насърчение в очите и гласа си; боях се да не си тръгне веднага; нямаше значение какво ще си каже за мене, само да го накарам да отговори на неотложните ми нужди, сега неговите мисли не ме интересуваха, а само действията му. Надигнах глава и му казах с тих глас, който трябваше да му подскаже какво изпитвам, че майка му е заминала и ще се върне чак късно вечерта, което ми се стори не лош намек, за щастие, оказа се, че насреща ми съвсем не стои неопитен новак. Впечатлението, което му бях направила, когато ме открил мятаща се върху леглото, както ми каза той самият по-късно, беше го подготвило така добре и приятно, че ако знаех колко е предразположен, щях да възложа повече надежди на страстта му, вместо да се опасявам от уважението му; и дори да не бях се старала да говоря толкова меко и нежно, той пак щеше да се възползва от възможността. Той обсипа ръката ми с целувки и откри, че приемам ласките му кротко, точно както желае, тогава се насочи към устните ми и долепи своите до тях, от което почувствах такава премала, че паднах възнак, и той с мене, разбира се, на леглото, където несъзнателно се бях изместила така, че да му направя място. Той легна до мен и понеже минутите бяха твърде ценни, за да ги пилеем в несвоевременни церемонии, моят младеж направо пристъпи към крайната цел, убеден в готовността ми от начина, по който го гледам, от зачервените ми бузи и от лудо биещото ми сърце, сигурен, че няма да му откажа — тези немирници, мъжете, четат израженията ни като по книга. Изпънах се по цялата си дължина, задъхано очаквайки незабавната атака, храбро и без страх, нещо почти невъзможно за момиче на тринадесет, но аз изглеждах по-голяма. Той вдигна фустите ми, а бедрата ми, сякаш по природен инстинкт, се разтвориха възможно най-широко, желанията в мен бяха унищожили всякаква дотогавашна скромност — да лежа гола и напълно открита пред очите му, за мен сега беше естествена част от очакваното удоволствие, и именно от него, а не от срам бузите ми се обагриха в още по-наситен тъмно-червен цвят. Ръцете му започнаха да ме докосват, и постепенно слязоха надолу, привлечена от онзи център, от топлината им почувствах там и около него нещо — о, безкрайно по-различно от моите жалки опити насаме! Той разкопча жилетката си, свали пояса си и обектът на желанията ми — допреди малко притиснат в бричовете му, изведнъж изскочи на свобода — този смайващ, обещаващ наслада цар на любовта, предмет на всичките ми мечти, на цялата ми любов! Аз заковах погледа си върху него и с очи го поглъщах по дължина и ширина, докато не потъна между бедрата ми, лишавайки ме от прекрасната гледка, но само за да ми достави далеч по-голямо удоволствие с докосването си, към което е така чувствителна тази наша част. Насочвайки го към миниатюрния отвор, защото такъв си беше наистина и нямаше как да не е на възрастта, на която бях тогава, аз го пресрещнах с най-добра воля и го приех с върховен голям екстаз, без да обръщам внимание на болката, която последва; тя ми се стори просто нищожна цена, която трябваше да платя, за да дам жадуваното угощение на сетивата си, така че разцепена, разкъсана и кървяща, почти обезобразена дори, аз въпреки всичко безумно се радвах и прегръщах извършителя на прекрасните разрушения. При втората атака, болката бе напълно заглушена от абсолютно удоволствие, извиращо сякаш направо от сърцето, вече нямах никакви оплаквания, усещах само разтапяща наслада. Отдадох му се с цялата си душа и тяло, без никаква друга мисъл в главата, живеех само в този миг и само за него. Кой би могъл да опише тези усещания и вълнения, тази върховна екзалтация — още по-очарователна поради новостта на изживяването? Когато тази моя част, която бе тъй дълго гладувала, най-сетне бе запълнена и препълнена с любимия залък, всички останали усещания се съсредоточиха там през време на престоя на скъпия ми гост, който скоро ми плати за гостоприемството с валута, по-ценна от онази, която кралицата раздава на любимците си — с течна перла, пленително полята върху мен, която аз приветствах с насрещни движения и екстатични гърчове, познати, надявам се, на нашата добра компания. Ето така се осъществиха най-смелите ми мечти, случайно, сякаш по погрешка, но не съвсем, защото този младеж бе тъкмо завършил колеж и беше идвал при майка си няколко пъти; аз не го бях виждала, но той бил чувал за мен и когато ме намерил на леглото на майка си, от описанието се досетил кой може да е това. Останалото вече го знаете.

Тази история се размина без последици, младият джентълмен успя да избяга тогава, както и много пъти след това, без да бъде забелязан. Но поради горещината на природата ми любовните удоволствия станаха жизнена необходимост за мен и скоро стигнах до необмислени постъпки, които можеха да се окажат фатални за съдбата ми, съсипвайки живота ми, ако не бях намерила това безопасно и приятно убежище тук.

На това място Луиза спря; докато се разказваха тези истории, стана време момичетата да се оттеглят и приготвят за вечерната веселба; аз останах с г-жа Коул, докато Емили дойде и каза, че компанията се е събрала и ни очаква.