Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,5 (× 32 гласа)

Информация

Източник: http://softisbg.com (през http://bezmonitor.com — качен на 15 септември 2003)

John Cleland

Fanny Hill or, Memoirs of a Woman of Pleasure

(http://eserver.org/fiction/fanny-hill)

 

Translated from English by R. Stoyanova (rennie at softhome dot net)

 

На корицата: „Амур развързва пояса на Венера“ от Джошуа Рейнолдс, 18-ти век

(оригиналът се съхранява в Ермитажа, Санкт Петербург)

История

  1. — Добавяне

ДЕВЕТА ЧАСТ

Моят джентълмен се облече и успокои, целуна ме и пак ме сложи да седна до него, а той самият седна внимателно на ръба на пейката, защото за него сега бе болезнено да се отпусне с цялата си тежест.

Той ми благодари за изключителното удоволствие, което съм му доставила и забелязвайки вероятно известни признаци на ужас по лицето ми в очакване на моя ред за наказание, ме увери, че няма да ми причини по-голяма болка, отколкото смятам, че мога да изтърпя и то само с мое съгласие, и че той напълно разбира и се съобразява с разликите в пола ни, както и с моята деликатност и неспособност да понасям болка. Насърчена по този начин и донякъде докачена на чест, защото много добре знаех, че г-жа Коул наблюдава всичко от тайното си скривалище, реших да се покажа достойна за изпитанието и да не трепна пред болката; сега вече не се безпокоях толкова за нараняването на кожата си, колкото да не му позволя да тържествува над слабостта ми.

Отговорът ми беше в съответствие с това ми настроение, но куражът ми все още бе повече в главата, отколкото в сърцето и както страхливците бързат да се хвърлят в опасността, от която се страхуват, за да се избавят по-скоро от притесняващите ги очаквания, аз останах доволна от желанието му да се заемем по-скоро с предстоящата работа.

Не се наложи да извърши голяма подготовка; само освободи връзките на фустите ми и ги вдигна, като ги подпъхна съвсем леко около кръста ми, така че да може да ги вдигне още по-високо, ако му се прииска. След това ме огледа с видима наслада и ме постави да легна по лице на пейката; понеже очаквах да ме завърже, както бях направила с него преди това, аз леко се разтреперах от страх, но той ми каза, че по никакъв начин не желае да ме ужасява ненужно, като ограничава движенията ми и макар че възнамерява да ме подложи на известно изпитание, уговорката си остава това да е абсолютно доброволно от моя страна и следователно ще бъда свободна да се надигна, веднага щом болката ми се стори твърде силна. Не можете да си представите колко по-обвързана се почувствах при тези думи и какво въодушевление и увереност придобих — сега вече от сърце желаех да започнем и нехаех за страданията на плътта си.

Задните ми части, оголени до средата, бяха изцяло на негово разположение; той първо се отдалечи на няколко крачки и се загледа захласнато в тях, после някак сепнато подскочи и се озова до мен, където коленичи и ги покри със страстни целувки, след това хвана пръта и с игриви движения нанесе няколко леки удара върху потръпващата маса плът на задницата ми, от които въобще не ме заболя и чак тогава, малко по малко, започна да засилва ударите, докато предизвика зачервяване на кожата, което аз усетих като затопляне, а и той ми описа гледката, сравнявайки цвета на бузите ми с този на другите ми бузи. След като се позабавлява по този начин, той започна да удря още по-силно, и още и още. Сега вече се нуждаех от цялото си търпение, за да не извикам или изплача. Накрая ме удари така зле, че потече кръв, при вида на която той захвърли пръта, отново скочи към мен и зацелува и засмука избилите капчици, което изведнъж облекчи болката. Но след малко ме накара да застана на колене, опряла ръце в земята, и да се разкрача широко. По този начин онази нежна моя част, естествено създадена за получаване на удоволствие, а не на болка, се откри беззащитна пред очите и желанията му; и, загледан жадно в нея, той замахна с пръта, като го насочи така, че острите връхчета на клонките да попаднат там, при което аз не можах да се сдържа да не трепна; малко след това вече се гърчех от болка, а тялото ми конвулсивно се извиваше във всички посоки, излагайки на показ всяка моя част пред ненаситните му очи. Но все още понасях изпитанието без да викам, скоро след това, след кратка почивка, той се спусна необуздано върху тези мои меки части, чиито устни и околности бяха изпитали жестокостта му и сякаш за да компенсира изтърпяното, долепи своите части към моите, после ги отвори, затвори и стисна няколко пъти, скубна леко мъха наоколо — всичко това той извърши диво и страстно, като изпаднал в транс от удоволствие, но след това отново хвана пръта и накара задните ми части да платят за неуправляемостта му, като ги наложи така свирепо, че малко оставаше да припадна, когато най-сетне спря. До последно не бях издала нито стон, нито бях показала недоволство, но в сърцето си се заклех никога вече да не се излагам на подобни упражнения.

Можете да се досетите каква жалка гледка представляваха тези мои нежни възглавнички — зачервени, възпалени и раздрани по ужасен начин и как, без да бях изпитала никакво удоволствие, трябваше да изслушам комплиментите, благодарностите и закъснелите ласки на този, който ми причини болката.

Облякох се що-годе прилично, след това дискретната г-жа Коул ни донесе вечеря, която би направила чест и на кардинал, заедно с най-отбрани вина; тя постави всичко пред нас и отново си излезе, без да каже дума, без да се усмихне, без ни най-малко да наруши уединението ни, което бе странно и тайнствено, но в този момент наистина не можехме да допуснем трето лице до компанията си.

Седнах, без никакво желание, срещу моя касапин, защото като такъв го виждах сега, и наблюдавах с безразличие веселото му, доволно изражение, което бе обида за мен. Но след малко, от необходимост да се възстановя все пак, пийнах чаша вино и хапнах малко и така постепенно се съвзех, а когато и болката започна да намалява, почувствах, че доброто настроение се връща при мен; той забеляза промяната и се постара да направи всичко възможно, за да ме окуражи и развесели, и наистина успя.

Но едва бяхме свършили с вечерята, когато с мен настъпи още една промяна и тя бе направо невероятна: внезапно бях обзета от силно, дразнещо гъделичкане, което просто не можех да сдържам, болката от бичуването се бе превърнала в нетърпима топлина, придружена от боцкане на хиляди иглички и такъв сърбеж, че ме принуди да въздишам, да търкам бедра и да се въртя неспокойно на стола си, много скоро тези знойни усещания преминаха в същинска буря, обхващайки изцяло подложените ми на дисциплиниране части и възбудата достигна до нетърпимо, свирепо жилене. Нищо чудно тогава, че в такова състояние, погълната от пламъци, които унищожаваха всяка въздържаност и почтеност, погледът ми натежа от най-силни желания и даде недвусмислен знак на сътрапезника ми за бедата, в която съм изпаднала, както и за това, че със всяка минута изпитвам все по-нежни желания към него поради необходимостта и надеждата да намеря някакво облекчение.

Г-н Барвил, комуто подобни усещания не бяха непознати, направи опит да откликне на нуждите ми, като за целта дръпна настрани масата и започна да ме опипва; макар и неумели, докосванията му мигновено поохладиха пожара в мен, но съвсем не колкото ми се искаше, тогава той се разкопча и се опита да раздвижи ленивия си инструмент, но изчервявайки се от неудобство, призна, че нищо не може да се очаква от него, ако не го взема в ръка и се опитам да съживя мудните му, задрямали сили, а още по-добре да освежа болката на неотдавна кървящите му рани; явно този уред притежаваше сила колкото такъв на малко момченце, освен ако не бъде шибан. Осъзнавайки, че за своя собствена облага ще трябва да се заема пак за работа, аз побързах да се съглася с желанието му и да изпълня ритуала, но този път в съкратена версия: той наведе главата си върху облегалката на стола, аз грабнах пръта и още при първите удари с радост забелязах, че обекта на желанията ми дава признаци на живот и скоро, като докоснат с магическа пръчица, се изправи в целия си величествен вид. Той се разбърза да ме облагодетелства и ме метна върху пейката, но задните ми части така силно ме заболяха при допира до твърдата повърхност, че се видях принудена да отменя приема на изумителната му глава. Станах и се опитах да поднеса задница на моя нападател, така че да му открия проход през задното авеню, но отново не стана: бе невъзможно да изтърпя плътен допир изотзад, защото при опитите си да си проправи път, коремът му болезнено удряше разранената ми, насинена плът. Какво да правим сега? И двамата загрели до нетърпимост, доведени почти до лудост; но в крайна сметка удоволствието е толкова изобретателно! Той ме съблече чисто гола, постави една широка възглавница от дивана на килима пред камината, подхвана ме нежно и ме обърна надолу с главата, и ето така, като ме държеше само през кръста в положение, което, вярвайте, съвсем не ми бе неприятно, качи краката ми на врата си за по-стабилно, при което ръцете ми опряха земята и косата ми се разпиля по кадифената възглавница, застанала следователно на глава и ръце, поддържана от него, и обгърнала го с бедра, пред погледа му се разкриваше цялата ми фигура, в това число кървавия театър на страстите ни, докато центърът на предната ми част предизвикателно зовеше усмирителя на бесовете си, който сега изглеждаше готов да изплати репарации за нараняванията на съседа й. Но тъй като тази поза не беше от най-лесните, а и въображението ни, разпалено до край, не понасяше отлагане на действието, той с най-голямо нетърпение и усилие първо натисна с широката, подобна на огромен жълъд, глава, докато я намърда между устните, а след това с яростен тласък вкара целия ствол и заблъска като побеснял, а аз, съсредоточена в очакване на върховното удоволствие, вече не усещах нито болка от раните си, нито неудобство от позата, свръхразмерът на разпъващия ме уред ми доставяше безкрайна наслада, сега всичките ми усещания се бяха втурнали и събрали в една точка, където се връчваше наградата за изтърпяното; естественото природно облекчение настъпи много скоро вследствие на мощните усилия и напрежението; и моят кавалер впръска в мен инжекция, така препълнена с балсамена течност, че дразнещото жилене, което ме бе подлудило, окончателно се смекчи и успокои, донасяйки на сетивата ми най-сетне жадуваното спокойствие.

Така в крайна сметка приключението завърши много по-добре, отколкото бях очаквала, а моят кавалер, както можете да се досетите, не само не спести похвалите за търпението и сговорчивостта ми, но ми заплати с щедрост, която надмина и най-смелите ми предположения, без да се смята възнаграждението за г-жа Коул и подаръците за двете ни.

Никога повече не се съблазних обаче да пробвам повторно такова забавление, нито да използвам бичуване, освен на шега и съвсем леко; според мен, насилническите методи въздействат донякъде като испанска муха — наистина болката е силна, затова пък опасността не е голяма, освен това, ако нечий апетит е толкова отслабнал, че се нуждае от изкуствени възбуди, моят, обратното, винаги се е нуждаел по-скоро от обуздаване, отколкото от подтик.

След това рисковано приключение г-жа Коул стана още по-мила към мен, направо й легнах на сърцето — в мене тя сякаш виждаше себе си на младини: безстрашна и винаги готова да премине през всяко, дори опасно, удоволствие. В искреното си старание да ми осигури още средства и наслади, а тя имаше развит нюх към двете, особено към първото, много скоро й се отдаде случай да ме представи на поредния кавалер.

Това беше достопочтен, улегнал, сериозен възрастен джентълмен, който имаше странния обичай да разресва с най-голямо удоволствие дълга коса, така че аз напълно отговарях на вкуса му; той идваше винаги в часовете на тоалета ми, когато косата ми бе разпусната и го оставях да си играе с нея както му е угодно, съответно той прекарваше час-два в ресане, прокарвайки гребена през нея, навивайки къдриците й около пръстите си, дори целувайки я и всичко това без никаква друга употреба на личността ми, нито каквито и да било своеволия, сякаш изобщо не съществуваше разлика в пола ни.

Друга негова странност бе да ми подарява по дузина бели ярешки ръкавици наведнъж, които собственоръчно ми поставяше, а после сваляше, като първо ги захапваше за крайчетата на пръстите — за такива сладникави нездрави развлечения старият господин плащаше повече, отколкото някои — за много по-важни и сериозни. Това продължи, докато не го събори пристъп на силна кашлица, след което повече не чух нищо за него и така се освободих от най-невинния си и безинтересен кавалер.

Можете да бъдете сигурни, че макар да водех такъв живот, аз запазвах скромността и въздържаността си, и не приемах ангажименти, в които печалбата не се комбинираше с удоволствие, можех да си го позволя, защото не ми се налагаше да си броя стотинките — очевидно бях участвала в подбрани сделки, бях се продавала скъпо на специални клиенти от най-висшите кръгове, бях дори глезена от съдбата, ако може така да се каже; освен това, с изключение на няколко необмислени импулсивни приключения, усвоих изкуството на себеуважението и полагах непрестанни грижи за здравето си, както и за свежестта на тена и фигурата си. Луиза и Емили не бяха на моето ниво, но дори и те стояха много по-високо от евтините леки жени, макар че две от приключенията им влязоха в противоречие с постоянния им характер; ще се опитам да ги опиша, започвайки от Емили.

Двете с Луиза отидоха една вечер на бал, Луиза се маскира като овчарка, Емили — като овчар; изпратих ги в тези дрехи като излизаха, и мога да кажа, че не бях виждала толкова сладко момче, като преоблечената Емили — русо и дългокрако. Отначало се държали една за друга, но после Луиза срещнала някакъв познат и изоставила приятелката си, сигурна, че е добре предпазена от мъжкото облекло и въздържанието й, но първото се оказало недостатъчна защита, а второто съвсем липсвало. Останала сама, Емили се заразхождала напред-назад из залата и понеже й станало задушно, свалила маската от лицето си, после застанала край една от стените — точно там била забелязана от джентълмен с домино, който се приближил до нея и я заговорил. Доминото притежавал изискана реч и фино остроумие, което било достатъчно за Емили да се убеди в добрата му природа; не след дълго той пристъпил към любовни намеци, нещо повече, без да се церемони излишно, той я дръпнал встрани върху една пейка, закътана в края на залата, там я хванал за ръцете, щипнал бузките й, похвалил косата и нежната й кожа; в стила му на ухажване имало нещо необичайно, бедната Емили усещала това, но не можела да определи точно какво е то и го отдала на настроението от маскения бал и на мъжкото си облекло; вярна на професията, тя се опитала да насочи разговора към скритите си прелести. И точно тук разбрала в какво недоразумение са изпаднали и двамата: той наистина я мислил за момче, докато тя приела поведението му като знак, че е попаднала на евентуален клиент. Обаче сега, след като двойната заблуда ги била довела до размяна на недвусмислени ласки, Емили, без да вижда в него друго, освен благороден джентълмен, доколкото немаскираната част от облеклото му го доказвала, разгорещена също и от виното, с което я почерпил, му позволила да я убеди заедно да отидат в някакъв съмнителен дом, забравяйки съветите на г-жа Коул да не се доверява сляпо на случайни познанства. Той от негова страна бил не по-малко заслепен от превъзходната естественост на обноските й; несъмнено предполагал, че е попаднал на някакъв мекушав глупчо, подходящ за целите му, или че си има работа с разглезен фаворит, за кратко изпуснат от погледа на покровителя си, който много добре разбира и одобрява плановете му. Както и да е, той значи я качва на карета и я води в луксозен апартамент, в стая с легло — какво е било това място, тя не могла да определи, тъй като не разговаряла с никой друг, освен с него самия. Но когато остават насаме и той пристъпва към нежностите, които бързо разкриват пола, според собствените й думи, никой не би могъл да обрисува смесицата от яд, объркване и разочарование, която се изписала на лицето му, заедно с печалното възклицание:

О, небеса, ЖЕНА!

Това изведнъж й отворило очите. Той обаче, сякаш да замаже положението, започнал да си играе с нея, да я гали и прегръща, но някак хладно и насила, без всякаква топлина или истинско желание, просто от учтивост и тогава Емили си спомнила предупрежденията на г-жа Коул да не се занимава с непознати. Но било вече късно, тя се намирала в ръцете му и не смеела да се дърпа. Пасивно изтърпяла игричките му, които впрочем постепенно станали по-топли, било защото бил впечатлен от такава хубост, или защото облеклото й все още поддържало илюзията в него, и така, без да разкопчава бричовете й, той ги дръпнал надолу до коленете й и нежно я накарал да се наведе с лице към таблата на леглото и като я разположил така удобно за целите си, се заел да осъществи намеренията си, а именно да обезчести момичето по начин, за който тя не била и мечтала. Обаче оплакванията й и съпротивата й, макар и слаби, го накарали да се осъзнае, така че след като опитал напразно каквото бил решил предварително, той се насочил в крайна сметка към правилното място, като вероятно си въобразявал, че е другото, и довел работата до благополучен край; след това й заплатил съвсем не лошо, изпратил я, качил я на карета, препоръчвайки я на кочияша, който упътван от нея, я докарал у дома.

Това тя разказа пред г-жа Коул и мен същата вечер, не без видими останки от страх и объркване, които бе изпитала по време на необичайното си приключение. Г-жа Коул отбеляза, че природата й е много податлива и може да й докара още такива неприятни изпитания. Аз казах, че не мога да си обясня как може мъж да развие такъв вкус, не само отблъскващ и нелеп, но и труден за удовлетворяване, тъй като не е нормално такъв огромен инструмент да се насилва в другото място. Г-жа Коул само се усмихна на невежеството ми и с нищо не ме опроверга, но няколко месеца по-късно ми се отдаде случай с очите си да видя демонстрация на подобно изпълнение, което ще опиша тук накратко, без да се връщам повече на тази неприятна тема.

Бях тръгнала на гости при Хариет в Хемптън Корт, каретата ме чакаше отвън, г-жа Коул щеше да пътува с мен, но спешна работа я задържа и аз потеглих сама; не бях изминала и една трета от пътя, когато оста на едно от колелата се счупи и трябваше да сляза. Не бях пострадала при инцидента, а отсреща на пътя имаше страноприемница с доста приличен вид, така че реших да вляза. Вътре ми казаха, че следващата карета се очаква да мине след няколко часа, които мога да прекарам на закрито; заведоха ме в скромна чиста стая на втория етаж, в която отседнах за времето до пристигането на следващия превоз.

Тук се развличах с гледане през прозореца и след малко видях малка карета с един кон да спира пред вратата, от нея слязоха с лека стъпка двама джентълмени, поне така изглеждаха, които влязоха, за да си починат малко от пътя, както си помислих, защото оставиха коня отпред, в готовност за тръгване. Не след дълго чух вратата на съседната стая да се отваря, те бяха въведени и след като дадоха някакви разпореждания, веднага я хлопнаха и залостиха отвътре.

Обзета от любопитство — съвсем не неочаквано за мен, защото това бе обичайното ми състояние, реших, без някакви специални подозрения, да видя как изглеждат и да наблюдавам поведението им. Между стаите имаше преграда от тези, дето се местят така, че при необходимост от две стаи да става една за удобство на големи компании, но колкото и да търсех, не можех да открия дупчица по нея — обстоятелство, което сигурно не бе убегнало от вниманието на отсрещната страна, защото те положително не биха желали да бъдат видени. В следващия миг, обаче, забелязах малка хартиена кръпка с цвета на дървената облицовка, която сигурно прикриваше някакъв дефект, за съжаление твърде високо, но тогава аз взех един стол и го преместих, което направих съвсем безшумно, така че, застанала върху него, вече достигнах мястото и с помощта на дебела игла прободох хартията и разширих дупчицата. Сега, като залепих око, имах идеален изглед към стаята и видях моите джентълмени да си играят и да се закачат съвършено по детински, както отпървом ми се стори.

По-възрастният от тях, по моя преценка, беше около деветнадесетгодишен — висок на ръст, приятен, облечен с бяло кадифено сако и зелена барета, под която се подаваха къдрите на перука.

По-младият едва ли имаше и седемнадесет — рус, румен, с много хубава фигура, истински сладур, честно казано. По дрехите ми приличаше на селско момче: сакото му бе от зелен плюш, бричовете от същата материя, бяла жилетка и бели чорапи, жокейска шапка и естествени руси къдрици под нея.

Малко след това големият обиколи с предпазлив поглед стаята, без обаче да забележи моята позиция, понеже бе нависоко, а и окото ми закриваше отвора, и каза нещо на малкия; после настъпи неочакван обрат.

Защото сега големият започна да прегръща малкия, да го целува и притиска, да бърка в пазвата му и всячески да показва признаци на влюбеност, което ме накара да помисля, че другият е момиче, маскирано с мъжки дрехи — грешка, която не бе трудно да направя, защото природата го бе създала за жена, при все че му бе ударила мъжки печат.

Трескаво забързани поради младостта си, те се отдадоха на нелепото си забавление, сигурни, че няма опасност да бъдат разкрити и скоро стигнаха толкова надалеч, че не оставиха никакво съмнение какви са.

Наложих си търпението да изгледам докрай криминалното деяние, което извършиха, само за да събера повече факти срещу тях, защото исках незабавно да си получат заслуженото възмездие; съответно, като се облякоха и приготвиха да излизат, аз скочих от стола, решена да вдигна къщата срещу тях, но както бях пламнала от възмущение и гняв, без да усетя се закачих за някакъв пирон или неравност на пода и се строполих по лице с такава сила, че припаднах и останах да лежа, докато хора, чули шума от падането ми, се притекоха на помощ, а в това време двамата бяха успели да се отдалечат на безопасно разстояние. Като се съвзех, научих, че са си заминали с най-голяма бързина, а аз, едва събрала сили да говоря, разказах на всички събрали се на какво бях станала свидетел.

Когато отново се върнах у дома, г-жа Коул също научи за случилото се и много разумно добави, че несъмнено рано или късно тези мерзавци ще си получат заслуженото, нищо че сега са избягали, че те създават много повече проблеми, отколкото мога да си представя, но че колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре, затова може би не е трябвало да разказвам на всички събрали се там; че макар да рискува да бъде обвинена в пристрастност, поради това, че е жена и то занимаваща се с такъв род бизнес, от чиито уста подобни практики отнемат повече, отколкото единия хляб, все пак тя протестира срещу всяко извращаване на естествените страсти, независимо колко разпространени са били тези позорни връзки в други векове и в други общества, според нея нашето време е благословено, задето белязва с печата на безчестието всеки подобен случай или дори само съмнение за такъв; има и друга причина да ги ненавижда: тя не познава нито един сред тях, чийто характер да не е във всяко отношение презрян и жалък — заменили мъжките добродетели на своя пол с най-лошите пороци и лудости, те са по-скоро смешни, отколкото низки, когато в чудовищната си непоследователност проклинат и злословят срещу жените, а в същото време като маймуни подражават на жестовете им, на външния им вид, на всичките им очарователни начини да изразяват възторг или разочарование, които са така сладки у жените и толкова гротескни у мъжките госпожици.

Но тук, измивайки си ръцете от мръсотията им, аз се връщам към моята история, към която смятам, че е уместно да добавя ужасното приключение на Луиза, в което лично взех участие, и се ангажирах да го разкажа, за оправдание на бедната Емили. То също така ще добави още един пример към хилядите в потвърждение на правилото, че щом една жена веднъж обърка живота си, безпътицата, в която може да се окаже, няма граници.

Една сутрин, значи, г-жа Коул и Емили бяха излезли и в къщата бяхме останали сами Луиза и аз (без да се брои домашната прислуга). Ние прекарвахме времето си, наблюдавайки през витрината на магазина сина на една бедна жена, която изкарваше с много труд прехраната си, като кърпеше чорапи в една съседна пристройка, как предлага цветя, наредени в малка кошничка, с което бедното момче подпомагаше издръжката си; той не беше подходящ за друг вид работа, защото бе идиот по рождение, при това така заекваше, че човек не можеше да различи дори звуците на речта му, които полуживотинското му съзнание се мъчеше да възпроизведе.

Момчетата и слугите в околността го наричаха Добрия Дик, защото горкият глупчо изпълняваше всичко, което му кажеха, и защото по природа нямаше никаква склонност към пакости; между другото, той беше съвършено добре сложен, снажен, дългокрак, висок за възрастта си, силен като бик и с правилни черти, така че общо взето човек можеше и да го хареса, ако се абстрахираше от немитото лице, сплъстената, отдавна нересана коса и дрипите по тялото му, които висяха на дипли по него, като че беше древен езически философ.

Ние често виждахме това момче и от съчувствие купувахме цветя от него, но нищо повече, но точно този ден, като го гледахме застанал с кошничката, Луиза бе обзета от внезапна прищявка, от своенравно хрумване; без да се посъветва с мен, тя го повика да дойде при нас и започна да разглежда цветята, после избра един букет за нея и един за мен, извади половин крона и го помоли да я развали, сякаш наистина очакваше, че той може да го направи; горкото момче почеса главата си и направи безпомощни знаци, които означаваха, че не разбира какво искат от него. Тогава Луиза каза:

Добре, момче, ела горе с мен, там имам дребни — и ми намигна, като ми направи знак да я последвам, което и направих, след като залостих външната врата.

Като се качихме на горния етаж, Луиза ми прошепна, че е намислила да удовлетвори свое отдавнашно любопитство, а именно да разбере дали е общовалидно правилото, че когото природата ощети в едно отношение, надарява в друго и следователно, щом на горкия идиот са му отказани интелектуални заложби, дали не е получил за компенсация други, физически такива, като ме помоли настойчиво да й помогна в това начинание. Липсата на отстъпчивост никога не е била мой недостатък, така че и в този случай не можах да се противопоставя на екстравагантната прищявка на Луиза, нещо повече, и моето любопитство се възбуди, затова не мога да се оправдая, че участвах по принуда.

Когато влязохме в спалнята на Луиза, тя продължи да отвлича вниманието му, като подбираше ту едно, ту друго цвете, а в това време аз нанесох първата атака. Той не разбра какво става, от изненада и объркване помисли може би, че ще го бия и сепнато се наведе, но аз го окуражих с поглед и го погалих по главата, после по бузите и продължих надолу, докато, с безброй палави движения, не събудих сладкото безпокойство на природата в него, възбуден и почувствал промяната в себе си, той се засмя невинно, очите му светнаха, а бузите му поруменяха. Нещо като животинско удоволствие се четеше в погледа му, но изумен от необичайната ситуация, той не знаеше накъде да гледа и какво да прави. Кротък и пасивен, той стоеше с полуотворена уста и се смееше детински глуповато, готов да се остави в ръцете ни, неспособен да окаже съпротива. Кошничката падна от ръцете му и Луиза я остави настрана.

Аз вече бях открила колко нежна е кожата на бедрата му, особено в сравнение с грубите му, замърсени дрехи, както зъбите на негрите изглеждат още по-бели на фона на черните им лица; и наистина се оказа, че както си беше глупав и безмислен, тялото му криеше същински съкровища: стегната, заоблена плът, преливаща от соковете на младостта и яки, добре оформени крайници. Пръстите ми достигнаха и до най-чувствителната му част, която, за разлика от него, не се засрами, като я докоснах, а се наду и порасна гордо, донасяйки радостната вест, че нещата са достатъчно узрели и само чакат да се освободят от ограниченията на дрехите. След като отвързах колана му и свалих дрипавите останки от някогашна риза, които не покриваха и наполовина тялото му, пред очите ми се разкри цялата незасенчена хубост на идиота, и на преден план — изправен и гол, о, какъв само! Неговият беше с такъв огромен размер, че колкото и подготвени да бяхме за всичко, това надмина очакванията ни и изуми дори мен, която не бях свикнала да се занимавам с дреболии. Мощната му глава, по цвят и форма, бе почти като овче сърце, а върху ствола под нея можеше да се играе на зарчета, дължината му също бе ненормална, после торбичките — широки и тежки, стегнати и набраздени от плитки бразди — направо пълнеха окото и даваха последното убедително доказателство, че неслучайно е ощетен откъм мозък, защото бе получил в замяна наследство с огромен размер — величествен израз на отличителност, от която е дошла вулгарната поговорка: „Жезълът на глупака — пръв приятел на дамата“. И напълно заслужено, защото най-общо казано, и в любовта, както и на война, най-мощното оръжие е най-добро. Накратко, природата бе вложила всичко в онези му части, а за ума му просто нищо не бе останало.

Аз бях напълно доволна, че съм задоволила любопитството си и, въпреки че изкушението беше голямо, нямах намерение да се занимавам повече, затова пък Луиза продължаваше да го гледа с алчни очи; е, добре, нямах нищо против да я оставя да действа, както й подсказва желанието, но й дадох да разбере, че смятам да остана и да наблюдавам играта, любопитна този път да видя как ще се справи горкият глупчо с любовната операция.

Луиза беше като старателна пчела, която не пропуска да обере нектара от рядко цвете, макар и пораснало на купчина тор, и с готовност прие моя отказ. Желанията й не търпяха отлагане, а и аз я окуражавах и скоро тя пое риска да опита любовните наслади с идиота, който вече бе здраво възпламенен за целта вследствие на нашите дразнения, с които го бяхме довели дотам, че струните на инструмента му, настроени на най-висока тоналност, можеха всеки момент да се скъсат и той да се пръсне от щастието и кръвта, които го изпълваха.

Луиза хвана здравата дръжка, която така съблазнително й се самопредлагаше и, както я държеше, поведе кроткия младеж към леглото, а той с радост я последва, подтикван от инстинктивните природни сили и остена на неясното желание.

Те се спряха до леглото и тя зае любимата си поза — силно наведена напред, с гръб към него, като не изпускаше каквото бе хванала, след което с една ръка надигна фустите си, докато откри бедрата и задните си части и се разкрачи, при което розовоустото й съкровище разцъфтя отворено пред очите му толкова ясно, че и идиот не би го пропуснал. Нямаше как да сбърка, защото Луиза нетърпеливо насочи върха на тежкобойното оръдие и го пое с хищен апетит, но при това действие така се разтегли, че извика с глас — явно не й беше лесно. Но беше късно, бурята се разрази и тя трябваше да я понесе, защото сега мъжът-оръдие, развълнуван от чувственото наслаждение, усети мъжкото си превъзходство и предимство ведно с меда на неземното удоволствие, което го подлуди, радостта му се замени с неконтролируем бяс, от който чак аз се разтреперах. В този момент той надмина себе си, лицето му — преди лишено от смисленост и изразителност, сега придоби такъв страшен израз на важност заради действието, което извършваше, че аз изпитах нещо като уважение към него, виждайки промяната, която настъпи в личността му: от очите му хвърчаха искри, а лицето му бе напрегнато и зачервено от видимото усилие, което природният инстинкт му налагаше. Той блъскаше и разкъсваше пред себе си, див и безумен като подгонен звяр и ореше дълбоко браздата, безчувствен към оплакванията на Луиза, нищо не може да възпре, нищо не можеше да озапти ураган като този, веднъж мушнал главата си, сякаш сляп гняв го направляваше напред и все напред — да пронизва, да раздира, да преодолява без милост всякакви препятствия по пътя си. Раненото, разцепено момиче пищеше, дърпаше се и се бореше, зовеше за помощ и се мъчеше да се провре под младия дивак или да го отхвърли, но уви, напразно — по-скоро зимна виелица би стихнала, отколкото неговата жестока атака. И наистина, всичките й движения бяха така безредни, че вместо да я освободят, още повече затягаха хватката около нея, и тя се мяташе безпомощно, стисната от яките му ръце, сякаш вързана за клада и осъдена на смърт. А той, отдаден докрай на инстинкта, с животинско изражение, преминаващо на моменти в свирепост, целуваше и хапеше врата и гърба й и тези хищнически любовни захапки оставиха отпечатъци, които Луиза носи дни наред след това.

Бедната Луиза все пак се справяше по-добре, отколкото можеше да се очаква, и макар да страдаше и то жестоко, вярна на добрата стара кауза, тя страдаше с наслаждение и извличаше удоволствие дори от болката. И скоро, след един последен зверски напън, дивакът-оръдие, движещ се като ужасен свредел до най-дълбоките й недра, спря малко преди да я пробие цялата — оставяйки я без дъх, без страх и без желание, и сега, „нагостена с най-вкусния залък“ (Шекспир), Луиза вече лежеше доволна, сита и пресита, с разтеглени до скъсване части, а инструментът на нейното препълване преобръщаше вътрешностите й, докато удоволствието я овладя напълно и така я погълна, че влизайки най-сетне в синхрон с бесния орач и вземайки активно участие в бунта на дивия му екстаз, тя самата сякаш загуби ума си и се превърна в тяло без мозък, съществуваше само за тялото, живееше само чрез тялото, загубена в дебрите на любовната омая, изписана по лицето й: потрепващи клепачи, яркочервени устни и бузи — всички знаци на крайна екзалтация. Накратко, сега тя бе просто машина за наслада, владееща движенията си не повече от самия идиот, който я бе поробил, карайки я да усеща буреносната му страст като нежност; слабините им се тресяха от мощта на конфликта им, докато финалният изблик на удоволствие — запенен и бушуващ, изригна перления дъжд, след който ураганът следваше да затихне. В същия миг от очите на идиота потекоха обилни сълзи от наслаждение, а от гърлото му се изтръгна див екстатичен вик; към него се присъедини и гласът на Луиза с вик като на загиващ: „А-а-а!“, заедно с познатите симптоми: замаян поглед, делириум и конвулсивни тръпки. Тя продължи да лежи, потопена в наслада, останала без дъх и вибрираща като струна, която е била дръпната твърде силно — сетивата й така бяха пресилени, че не можеше да се съвземе.

Що се отнася до идиота, чието невероятно оръдие успешно проведе атаката, сега неговото изражение отново бе станало глупаво или по-скоро траги-комично, защото в него имаше тъжно-жалостиво неразбиране, добавено към естествената му тъпота и той стоеше, провисил етикета на мъжествеността си, който дори отпуснат и успокоен, стигаше до средата на бедрата му — ужасен и в падението си инструмент, а обезсърченият му поглед се местеше ту към внезапно сразения му борец, ту към Луиза, сякаш очакваше да му върне нещо, което преди малко му е дала. Но скоро жизнеността му се възвърна, разнасяйки мъглата на слабост и отпадналост, които законът на удоволствието предизвиква у всеки, и отново кошничката с цветя се превърна в главна негова грижа и тревога. Аз я потърсих и му я донесох, докато Луиза оправяше роклята си, а след това тя го зарадва може би повече от преди малко, като изкупи всичките букети, което беше най-подходящото решение в случая, тъй като ако му дадеше подарък, майка му би се усъмнила и някой можеше да проследи произхода и мотивите за такъв подарък.

Не знам дали е имало друга любовна среща между Луиза и него, но да си призная, не вярвам. Тя задоволи прищявката си и насити до втръсване желанието си от един път, който слава богу нямаше други последици, освен дето младежът изразяваше несдържана радост, щом я видеше на улицата, но паметта му бе толкова слаба, че скоро забрави случилото се в полза на следващата жена, изкушена от плъзналите слухове за невероятните му способности.