Джон Клилънд
Фани Хил или мемоарите на една лека жена (4)

ТРЕТА ЧАСТ

Чарлз, предразположен от доказателствата, които сетивата му дадоха, прие, че моите твърдения за девственост не са съвсем недостоверни, обсипа ме с целувки и ме замоли в името на любовта да имам малко търпение, защото той щял да бъде така внимателен, както към самия себе си, и нямало да ме нарани.

Уви! Аз вече знаех достатъчно добре как пълно се отдава той на удоволствието и предусещах, че каквато и болка да последва, тя ще бъде за моя сметка.

Сега той възобнови опитите си по различен начин: първо постави една възглавница под мен, за да постигне леко издигане на мишената, към която се бе насочил, и още една под главата ми, за да ми е удобно; после раздалечи бедрата ми, застана прав между тях и ги сложи на кръста си; чак тогава положи върха на уреда си върху цепнатината, от която очакваше прием — тя беше толкова малка, че той трудно можеше да повярва в предназначението й. Погледна я, опипа я и остана доволен, после заби с ярост огромната си твърд и подобно на врязващ се клин нанесе първия удар върху целостта на тези части, но сполучи да вкара само върха си между устните, които меко го допуснаха и той подобри напредъка си, като с повторен удар по права линия насилствено задълбочи проникването, но ми причини такива силни болки от разделянето на този крехък проход от плътния му твърд орган, че ми идеше да крещя, но тъй като се боях да вдигам излишен шум в хотела, се мъчех да задържам дъх, стисках полите на фустите си, които бяха метнати през лицето ми, и ги хапех с уста, като в агония. Най-сетне нежната плът на моя тракт поддаде на жестокото късане и раздиране и той се наниза до половината. Сега вече съвсем освирепя, изобщо не можеше да се владее, стремглаво отнесен от беса и непоносимия характер на члена си, изпаднал в един вид естествена ярост, и забута напред, помитайки всичко пред себе си, после с един неочаквано безмилостен тласък, го напъха докрай, облян в девствена кръв … И тогава! Тогава цялата ми решителност се изпари, аз изкрещях и припаднах от остротата на болката, а, както ми каза той по-късно, при оттеглянето му, след като свършил, бедрата ми на мига били залети от поток кръв, потекъл от наранения разкъсан проход.

Когато дойдох на себе си, лежах разсъблечена в леглото, прегърната от сладкия убиец на моята девственост, сега вече омилостивен и омекнал, който се беше надвесил нежно над мен и държеше в ръка ободрителна напитка, която не можех да откажа, тъй като я поднасяше прескъпият ми причинител на толкова болка; очите ми обаче се замъглиха от сълзи и бавно се обърнаха към него, сякаш укорявайки го за неговата жестокост и питайки такива ли са всъщност наградите на любовта. Но Чарлз, комуто бях станала безкрайно мила след триумфа му над моминството ми и то там, където най-малко го бе очаквал, опитвайки се да компенсира болката, която ми бе причинил в търсене на най-висше наслаждение, потисна екзалтацията си и се държа с мене толкова нежно, толкова топло и ласкаво, че успокои и удовлетвори моите леки оплаквания, в които всъщност имаше повече любов, отколкото недоволство, защото сега аз удавих усещането за болка в радостта, че го виждам и че му принадлежа, нему, който безусловно разполагаше с цялото ми щастие, с една дума — със съдбата ми.

Болното място обаче беше твърде нежно, раната — твърде прясна и все още кървяща, а Чарлз — твърде добър по сърце, за да ме подложи на ново изпитание, и понеже не можех да мръдна, нито да ходя из стаята, той поръча да ни донесат обяд в леглото, по време на който моят обожаван любим ми прислужваше, но аз едва можах да погълна едно крилце и две-три чаши вино, подканвана с неустоимо сладка властност, която любовта му даваше право да упражнява над мен. След като обядът беше раздигнат и всичко, с изключение на виното, изнесено, Чарлз весело и дръзко ми поиска разрешение, и веднага прочете положителния отговор в очите ми, да дойде в леглото при мен и съответно започна да се съблича, което аз не можех да наблюдавам без странно чувство на страх и удоволствие.

Бяхме за първи път в легло и то посред бял ден, но когато, повдигайки завивките, той положи голото си тяло до моето … О! Какво неудържимо щастие! О! Нечовешки екстаз! Каква болка би устояла на такова замайващо удоволствие? Без повече да усещам парещите рани, аз се сгуших в него както лоза се увива около прът, сякаш се страхувах, че някоя част от него може да остане недокосната или непритисната от мен, отвърнах на силните му прегръдки и го целунах със страст и плам, познати само на истинската любов, каквито низката похот никога не събужда.

Да, дори днес, когато цялата тирания на страстите окончателно си е отишла и във вените ми се плиска само студен, уталожен поток, споменът за тези моменти, които най-много ме впечатляваха в моята младост, все още ме развеселява и ободрява. Нека значи да продължа. Моят красив младеж беше сега прилепен за мен по всички извивки и гънки, в които телата ни се срещаха, докато, неспособен повече да обуздава силата на подновеното желание, той подкара коня и намърдвайки леко бедрата си между моите, запушвайки устата ми с целувки от влажен огън, отново се залови да мушка, пронизва, къса и пробива със сила пътя си през крехките дипли, които го приемаха със страдание малко по-слабо от първия път. Аз сподавях обаче виковете си и го понасях с твърдостта на героиня, скоро тласъците му станаха по мощни и по-страстни, бузите му пламнаха в тъмно-червено, очите му заблестяха …и няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч оповестиха наближаването на екстазното удоволствие, но аз все още изпитвах твърде силни болки, за да получа своя дял от него.

Едва след още няколко забавления, които притъпиха усещането на болка и ми донесоха гъделичкащо усещане от впръскването на балсамена сладост, превъзходна наслада и успокоение на страстта, можах да достигна до огромно удоволствие наред с огромно страдание. Но когато след редовни занимания оздравях и свикнах, аз започнах да се радвам на истинско неутолимо наслаждение от удоволствие след удоволствие, от топлата струя, бликаща навътре към очарованите недра … какъв порой от блаженство! Каква агония от наслада! Твърде мощна, твърде свирепа, за да може природата да я понесе; затова пък тя е подсигурила като несъмнено облекчение едно превъзходно моментно отпускане, наближаването на което се подсказва от чудесен делириум — сладка тръпка в мига преди течната сладост да изригне, в която се удавя самото удоволствие, когато човек морно отпада и замира след изхвърлянето.

Колко често, след като вълнението на сетивата ми стихваше сред разтапящата течност, съм се питала, обзета от нежно съзерцание дали е в природата на всички същества да бъдат така щастливи, както бях аз? Или пък какво са страховете от последствията, съпоставени с наслаждението на една единствена нощ с този така прекрасен, любещ, несравним младеж?

И така ние прекарахме целия следобед до вечерята в непрекъсната любовна наслада, целувки, милувки, боричкане и всичко останало, като на пиршество. Накрая вечерята беше сервирана, преди която Чарлз не знам по каква причина си облече дрехите и седнали край леглото си направихме маса и покривка от леглото и чаршафите, като той не разреши на никой друг да влиза или да ни сервира, освен него самия. Той се нахрани с много добър апетит и явно беше доволен да вижда как аз ям. От своя страна аз бях така очарована от съдбата си, така възхитена от сравнението на удоволствията, в които се къпех сега, с безвкусието на всички предишни сцени от моя живот, та ми се струваше, че дори цената на падението ми или опасността всичко това да не трае дълго, си заслужават напълно риска.

Тази нощ си легнахме заедно, като си раздадохме още няколко удоволствени награди докато природата, изразходена и задоволена, ни предаде в ръцете на съня; ръцете на моя скъп младеж ме обгърнаха, а усещането им правеше съня ми още по-прекрасен.

Късно на другата сутрин аз се събудих първа и забелязвайки любимия заспал дълбоко, леко се освободих от прегръдката му, сдържайки дъх, за да не смутя покоя му; бонето ми, косата ми, долната ми фуста — всичко беше в безредие от битките, през които бях минала, и аз използвах възможността да се вчеша и приведа в ред, доколкото можех, а докато вършех това, поглеждах от време на време към заспалия младеж с неописуема нежност и наслаждение, и като си мислех за болката, която ми причини, негласно признах, че удоволствието беше изкупило неколкократно страданията ми.

Денят бе настъпил. Аз седях в леглото сред разбърканите чаршафи, отметнати или навити от бурните ни движения и от горещината на времето и не можех да си откажа удоволствието, което неустоимо ме зовеше, да използвам тази възможност, за да нагостя зрението си с всичките съкровища на младежката красота, на която се бях наслаждавала през нощта, и които сега лежаха пред мен почти напълно открити, тъй като ризата му се беше набрала на дипли, докато топлината на стаята и сезона не ме караха да се притеснявам от настинка. Аз се надвесих влюбено над него, поглъщайки цялата му гола красота с единствените си две очи, а как ми се искаше да имам поне сто, за да се радвам по-пълно на гледката.

О, бих ли могла да нарисувам фигурата му така, както я виждам сега с очарованото си въображение! Идеална, съвършена мъжка красота в цял изглед. Помислете си за лице без нито един недостатък, греещо с ясния цвят и пролетната свежест на възрастта, когато красотата е присъща и на двата пола и когато първият мъх над горната устна едва започва да показва принадлежността към единия.

Леко нацупените му рубинени устни бяха открехнати и издишваха въздух — по-сладък и чист, отколкото вдишваха. О, какви усилия ми костваше да се въздържа да не го целуна!

После фино изваяната шия, закрита от двете страни с коса, свободно виеща се на естествени къдрици, свързваше главата към едно тяло с най-перфектни форми и най-крепка конструкция, в което цялата сила и мъжественост бяха прикрити и смекчени от нежния тен, гладката кожа и заобленост на плътта му.

Върху снежнобялата му гръд — широка и с мъжки пропорции — двете алени връхчета на цицките внушаваха представата за малки розови пъпки.

Ризата му не ми пречеше да наблюдавам симетрията на крайниците, цялата съвършеност на формите, които се отиваха към слабините, където талията свършва и започва заобленото издигане на ханша, а кожата — гладка, лъскава и ослепително бяла е опъната върху твърдата, закръглена и зряла плът, която поддава и образува трапчинки при най-малкия натиск, и върху която докосването не може да се задържи, а се приплъзва като върху повърхността на полирана слонова кост.

Бедрата му — фино изваяни и с разкошна гладка заобленост, постепенно ставаха по-тънки към коленете, като колони, достойни да поддържат тази красива конструкция; в дъното на която се заковаха очите ми — все още с останки от страх, но и с много нежни чувства — върху този ужасен уред, който съвсем неотдавна беше проникнал с ярост в мен, беше късал и почти унищожил моите меки нежни части, които още смъдяха от неговото безумно желание; но — виж го ти сега! Съкрушен и полегнал с полуспусната качулка на карминената глава върху едно от бедрата — стихнал, покорен и на вид неспособен на немирствата и жестокостите, които бе извършил. После, красиво израсналите косъмци — къси и къдрави около корена му, белотата му, разклонените вени, гъвкавата мекота на скъсеното и свито копие, лениво потънало като в пухкава възглавничка и надигнато от кръглия придатък между бедрата — тази чудна торбичка на природни съкровища, която, набраздена от единствените бръчки, за които се знае, че не натъжават, допълваше гледката и всичко това представляваше най-интересната жива картина на света и със сигурност безкрайно по-добра от онези голи тела, създавани от художниците и скулптурите, продаващи се на огромни цени, докато на действителната гледка се наслаждават малцина, които природата е надарила с горещо въображение и правдиво съждение относно оригиналите на красотата, ненадминатите природни композиции, стоящи много по-високо от всякакви имитации на изкуството и парични суми.

Но всяко нещо има край. Едно движение, извършено от този ангелски младеж в неспокойствието на отлитащия сън, размести ризата и чаршафите на леглото до положение, което скри съкровището от очите ми.

Тогава аз легнах и като поставих ръцете си върху тази част от мен, в която току-що видяната гледка беше разбудила метеж, който превъзмогващ смъденето, с пръстите си попаднах на открит проход, но нямах време да размислям по въпроса за разликата между девицата и жената, защото Чарлз се събуди и се обърна към мен, любезно питайки ме добре ли съм си починала, и без да ме остави да отговоря, запечата на устните ми една от своите пламтящи целувки-екстаз, които вляха огън в сърцето ми, откъдето той се разнесе по цялото ми тяло, и скоро след това, сякаш за да ми отмъсти за огледа на голите му красоти, на който тайно се бях отдала, той отритна чаршафите и като вдигна фустата ми догоре, взе своя пай от пиршеството на очите с всичко, което природата ме бе надарила; бързите му ръце в това време обходиха невъздържано всяка моя част. Превъзходната скромност и твърдост на моите все още незрели гърди, белотата и стегнатостта на плътта ми, свежестта и правилността на чертите ми, хармонията на крайниците ми — всичко явно му доставяше задоволство от сключената сделка, и, любопитен да изследва щетите, които бе нанесъл в центъра на безмилостната си атака, той не само насочи ръцете си натам, но с възглавница, подложена отдолу, постави тялото ми в благоприятна позиция за палавата цел на изследването си. После, кой би могъл да изрази огъня, с който заблестяха очите му и запариха ръцете му — всички възхвали, които можа да отрони, бяха само въздишки на удоволствие и нежни накъсани възклицания. В този момент уредът му, твърд и насочен към мен, се разкриваше пред очите ми в най-висшето си състояние и храброст. Той самият го попипа, остана доволен от кондицията му, с нежна усмивка хвана една от ръцете ми и я постави с мълчалива настойчивост върху тази гордост на природата — нейния блестящ шедьовър.

Аз, съпротивлявайки се слабо, можех само да почувствам това, което не можех да обхвана — колоната от най-бяла слонова кост, красиво нашарена със синкави вени, с напълно отметната качулка, по-твърда от рог и по-гладка от кадифе. След това той насочи ръката ми по-надолу към тази част, в която природата и удоволствието съхраняваха съкровищата си — така изкусно закрепени и провисени за корена на върховния си инструмент и служител, че не би било неточно да се каже, че той е техният носител; тук той ме накара да усетя ясно през мекия им покров съдържанието: чифт кръгли топчета, които мърдаха вътре и избягваха всякакъв, дори най-нежния, опит да бъдат стиснати.

Но сега посещението на меката ми ръка в тези чувствителни части предизвика такава неуправляема страст, че пренебрегвайки всяка увертюра и възползвайки се от отпуснатото ми положение, той стовари бурята там, където тръпнейки я очаквах и където той вече уверено настъпи — веднага почувствах твърдото навлизане между поддаващите, разделени устни на раната, сега отворени за живот, където теснотата вече не ми причиняваше непоносима болка и не представляваше за любимия ми трудност, а само усилваше удоволствието му в стегнатата прегръдка на тази нежна, топла ножница, към която инструментът бе така деликатно пригоден и която, станала сега негов дом, така ме изпълваше с наслаждение, че направо се задушавах и оставах без дъх; после — убийственото намушкване! Безбройните целувки! Всяка от които беше неизразима радост и тази радост се губеше в още по-голямо блаженство! Но това беше природен безпорядък, твърде силен, за да трае дълго — съдовете, напрегнати и интензивно сгорещени, скоро избухнаха и изгасиха огъня; междувременно сред такива игри и забавления предобедът беше изминал и стана нужда да закусим и обядваме наведнъж.

В нашите по-спокойни интервали Чарлз ми разказваше за себе си; всяка негова дума беше правдива. Той беше единствен син, баща му, на дребна държавна служба, несъобразяващ се със скромните си приходи, живеел нашироко и нито осигурил на сина си добро образование, нито го подготвил за някоя професия, а решил да го прати в армията, като му купил военен чин, но оставил на него да събере парите или да си осигури някаква лихва, което отпращаше идеята в сферата на пожеланията. Без по-добър план, обаче, този непредвидлив баща беше оставил сина си — обещаващ младеж — да достигне пълнолетие или близо до него в почти пълно безделие, нещо повече — не се бе дори опитал да му даде елементарни наставления за пороците на града и опасностите от всякакъв род, които очакват неопитните и неподготвени за живота. Чарлз живееше у дома си при пълна свобода, заедно с баща си, който си имаше държанка, и беше нехайно благ към него, поне доколкото Чарлз не му искаше пари, оставяше го да нощува извън дома, когато пожелае, а после всякакво извинение вършеше работа, а ако го упрекнеше, правеше това толкова вяло, че упреците му приличаха повече на замижаване пред грешките, отколкото на сериозен контрол или ограничение. Чарлз, чиято майка беше починала, си доставяше необходимите пари от една своя леля по майчина линия, която имаше голяма слабост към него. Тя разполагаше със значителна годишна рента и редовно се разделяше с всеки шилинг, който можеше да задели за скъпия си племенник, което дразнеше баща му, той се ядосваше не затова, че тя по този начин подхранваше прищевките на сина му, а заради явното й предпочитание към него; и скоро ще стане ясно какъв фатален обрат предизвика тази користолюбива ревност в гърдите на бащата.

Чарлз, благодарение на щедрата си лелина обич, беше в състояние да издържа немного взискателно момиче като мен, което се задоволяваше напълно с любовта му, и моята щастлива съдба, както винаги ще я наричам, ме срещна с него по начина, който описах, точно когато той си търсеше такова.

Що се отнася до характера му, нежността му го правеше да изглежда роден за домашно щастие — мил, природно възпитан и с изискани маниери; изобщо не би могло да бъде по негова вина, ако някакво враждебно настроение нарушеше спокойствието му, което той обичайно поддържаше или бързо възстановяваше. Без онези блестящи качества, които определят гения или служат за вдигане на шум в света, той притежаваше всички скромни такива, които имат по-меки социални заслуги — здравият разум, подсилен от умерена и добра природа, го превръщаше ако не в обожаван идол, то във всеобщ любимец и уважаван човек, което е много по-важно за щастието. Но тъй като нищо друго не бе привлякло вниманието ми и насочило страстта ми отначало, освен неговата красота, аз не разсъждавах тогава за вътрешните му качества, които по-късно имах пълната възможност да открия, и които може би в този период на замаяност и лекомислие слабо щяха да докоснат сърцето ми, ако бях заложила повече на личността, отколкото на насладата за очите и сетивата ми. Но да се върна към събитията.

След вечерята, която изядохме в леглото сред сластолюбив безпорядък, Чарлз стана и като си взе прочувствено довиждане с мен за няколко часа, отиде в града, където се посъветвал с един млад способен адвокат и заедно отишли при моята уважаема господарка, от която само преди ден бях избягала, и с която той бе решил да си уреди сметките по начин, който да му осигури прекратяване на всякакви по-нататъшни разправии.

И така, те отишли, обаче по пътя, Темплър, приятелят му, като поразмислил върху информацията, която Чарлз му дал, видял причини да дадат друга насока на визитата си и вместо да предлагат обезщетение, да поискат такова.

При въвеждането им, момичетата от дома се скупчили около Чарлз, когото познаваха, и поради ранния час на бягството ми и пълното им неведение относно това, че той някога ме е виждал, без ни най-малко да го подозират за мой съучастник, те по обичайния си начин взели да се закачат с него; а пък другаря му взели най-вероятно за прясна жертва. Но Темплър скоро укротил тяхната игривост, като попитал за старата лейди, с която, казал той, придавайки сериозно съдийско изражение на лицето си, имал да урежда някаква работа.

Мадам била извикана веднага, момичетата — помолени да напуснат стаята и тогава адвокатът я попитал много строго дали не познава и дали не била подмамила, под предлог, че я наема за прислужница, млада девойка, току-що дошла от провинцията, на име Франсис или Фани Хил, описвайки ме с пълни подробности според както ме бил описал Чарлз.

Типично за порока е да трепери пред правосъдието и г-жа Браун, чиято съвест не беше съвсем чиста по отношение на мене, ако и да бе веща в градските работи, ако и да бе наясно с блъфирането поради всички рискове на професията й, нямаше как да не се стресне при този въпрос, особено когато той продължил да говори за мировия съдия, затвора Нюгейт, „Стария Бейли“, обвинения в сводничество, позорен стълб, влачене с каруца и всякакви процедури от тоя род. Тя, която вероятно си помислила, че аз съм подала информация срещу дома й, първо се направила, че нищо не разбира и започнала многословно да протестира и да се извинява. Те обаче, да не навлизам в подробности, триумфално измъкнали моя сандък с нещата ми, които тя, ако не била уплашена, нямало лесно да им отстъпи, и не само това, ами им предложила и отменяне на евентуален иск срещу дома й за сметка на почерпка с дамаджана оризова ракия и свободен избор на услуга от нейните, но й било отказано. През цялото време Чарлз се правел на случаен придружител на адвоката, довел го тук, тъй като познава къщата, а иначе без никакъв интерес към въпроса, но му доставило удоволствие да чуе, че всичко, което му бях разказала, е вярно, защото страховете на развратницата я предразположили да навлезе в подробности по историята ми, и ако се съди по готовността й да обяснява, тези страхове не били малки.

Феби, моята мила учителка Феби, в това време не била в къщата, може би ме е търсила из града, иначе тяхната съчинена версия със сигурност нямаше да бъде приета така лесно.

Преговорите обаче отнели известно време, което на мен щеше да ми се стори много дълго, както бях оставена сама на непознато място, ако жената на собственика — майчински тип, пред която Чарлз си бе позволил да ме препоръча, не беше дошла да ми прави компания. Пихме чай и с помощта на бърборенето й времето мина много приятно, тъй като той беше нашата тема; но като притъмня и часът за завръщането му отмина, аз не можех да пропъдя нещастното нетърпение и нежните страхове, които ме връхлетяха, и които нашият притеснителен пол е склонен да изпитва пропорционално на любовта си.

Но не страдах дълго — видях го и гледката изплати с лихвите всички мои вълнения, а мекият упрек, който си бях подготвила, потъна, без да достигне до устните ми.

Бях легнала, защото все още не можех да движа добре краката си, Чарлз се втурна към мен, обгърна ме с ръце и ме вдигна, а аз протегнах моите да посрещна скъпата му прегръдка, и той ми разказа, с прекъсвания от множество сладки целувки, за успеха на мерките, които бе взел.

Не можех да не се засмея, като чух как са уплашили старата лейди, защото с моята наивност и истинско невежество, изобщо не бях и помисляла за разгласяване. Както изглежда, тя се бе разтревожила, че съм потърсила убежище при някой роднина, случайно открит в града, след като съм се отвратила от техния живот и намеренията им спрямо мен, и че посещението е резултат от това, защото, както Чарлз правилно бе преценил, никой съсед в този тих час не беше видял обстоятелствата около моето бягство с каретата или поне него не го бяха забелязали, нито в къщата някой бе имал и най-малката представа или съмнение, че двамата сме разговаряли, още по-малко пък че съм успяла да сключа такава бърза сделка с абсолютно непознат — така или иначе, най-невероятната история не винаги трябва да се изключи от сметките.

Вечеряхме с веселостта на две млади влюбени същества на върха на щастието си и тъй като аз бях отдала с най-голяма радост бъдещата си съдба на Чарлз, не мислех за нищо друго, освен за изключителното удоволствие, че го притежавам.

Като стана време за лягане, той дойде в леглото и тази втора нощ, с попреминала вече болка, вкусих пълната омая на съвършеното удоволствие — аз плувах, къпех се в блаженство, докато и двамата не заспахме дълбоко — естествена последица от задоволените желания и уталожен плам — само за да се събудим за нов екстаз.

Така, прекарвайки времето си в любов, останахме десетина дни в Челси, през което време Чарлз имаше грижата да дава правдоподобни обяснения за отсъствията си от къщи и да посещава редовно щедрата си леля, от която получаваше достатъчно средства за издръжката ми, която беше нищожна в сравнение с предишните му единични забавления.

После Чарлз ме премести в частно обзаведено жилище на улица „Д…“, до „Сейнт Джеймс“, където плащаше половин гвинея седмично за две стаи и килер на втория етаж; която бе търсил от известно време и бе по-удобна за честите му посещения от мястото, където ме бе настанил първия път, мога само да кажа, че го напуснах със съжаление, тъй като ми бе станало безкрайно скъпо поради това, че там за първи път притежавах Чарлз, а и поради обстоятелството, че там загубих бижуто, което не може да се изгуби втори път. Собственикът обаче нямаше причини да се оплаче от нищо — Чарлз беше достатъчно щедър, за да го накара да не съжалява за загубата ни.

Пристигнала в новото жилище, спомням си, че ми се стори много хубаво наредено, макар че бе съвсем обикновена квартира, дори на тази цена, но и в тъмница да ме бе завел моят Чарлз, присъствието му щеше да го превърне в малък Версай.

Хазяйката, г-жа Джоунс, ни чакаше в апартамента и словоохотливо ни обясни удобствата му — че нейната лична слугиня щяла да ни прислужва … че най-отбрани хора са наемали квартира при нея … че първият й етаж е даден на външния секретар на едно посолство и неговата дама … че аз съм изглеждала много благовъзпитана лейди … При думата лейди аз се изчервих от поласкана суетност — това беше твърде силно за момиче в моето положение, защото макар Чарлз да бе взел мерки да ме облече в не толкова безвкусен крещящ стил, отколкото бяха дрехите, с които избягах при него, и да ме бе представил за своя съпруга, за която тайно се е оженил и трябва да я крие заради приятелите си (старата история), смея да се закълна, че това се стори крайно невероятно на жената, която познаваше града много добре, но пък и беше последното нещо, което я интересуваше. Беше невъзможно човек да има по-малко скрупули от нея — печалбата от даването на стаи под наем беше единственият обект на вниманието й, истината изобщо не би могла да я скандализира, нито да развали сделката.

Един пестелив портрет и личната й история ще ви дадат възможност да разберете ролята, която тя щеше да изиграе в живота ми.

Беше около четиридесет и шест годишна, висока, слаба, червенокоса с едно от онези обикновени лица, които срещате навсякъде и отминавате, без да забележите. В младостта си била държанка на един господин, който, умирайки, й завещал четиридесет лири годишно докато е жива, по съображения, че имал дъщеря от нея, която дъщеря, на седемнадесетгодишна възраст, тя продава и то почти без пари на някакъв господин, който заминавал на посланическа мисия в чужбина и взел покупката си със себе си, където я употребявал крайно внимателно и дори се чуло, че се бил оженил за нея, но постоянно разправял, че тя не поддържа никаква писмовна връзка с майка си, що ли за майка всъщност — толкова низка, че да спазари собствената си плът и кръв. Та тя, цялото същество на която били само парите и наистина нямала друга страст освен тях, от нищо друго не се притеснявала, освен че по този начин губи някой и друг подарък или допълнителни облаги след извършването на сделката. Напълно безразлична по природа, значи, към всякакви удоволствия, различни от увеличаване на състоянието й без значение с какви средства, след това се захванала с нещо като частни доставки, за което била съвсем подходяща с нейния достолепен и приличен външен вид, понякога се занимавала със сватовничество; накратко, не изпускала нищо от очите си и се заемала с всичко, което обещавало някаква придобивка. Знаела клюките на града, като не само се ослушвала, но и постоянно проучвала нещата, а междувременно, покрай практикуването на услуги по хармонично сближаване на двата пола, държала и заложна къща. Тя даваше къщата, в която живееше, под наем и вземаше възможно най-високата цена от стаите; и макар че имотът струваше поне три-четири хиляди паунда, не си позволяваше дори неща от първа необходимост, а живееше изцяло от това, което успееше да измъкне от наемателите.

Когато видя такава млада двойка като нас да идва под покрива й, първите й мисли несъмнено са били как да вземе повече пари от нас по всякакъв начин, за което, както правилно бе преценила, нашето положение, и неопитността ни скоро й дадоха възможност.

В такова надеждно светилище и в схватката на такава харпия се установихме да живеем. За Вас няма да е интересно, нито за мен приятно, да навлизам в подробности по всички убийствено дребнави начини и средства, с които се мъчеше да ни оскубе и които Чарлз с безразличие понасяше вместо да си направи труда да се преместим — сумите по разходите малко занимаваха него, младия джентълмен, който не знаеше що е стиснатост или поне пестеливост, и мене — младото селско момиче, което си нямаше представа от нещата.

Тук, под закрилата на моя единствен любим, преминаха най-приятните часове от моя живот; тук притежавах моя Чарлз и в негово лице всичко, което влюбеното ми сърце можеше да желае. Той ме водеше на театър, опера, маскени балове и всякакви градски развлечения; удоволствието ми от тях безкрайно нарастваше от това, че бе винаги с мен и ми обясняваше всичко; естествените прояви на изненада и възхищение, които тези гледки, видени за първи път от селско момиче, не можеха да не предизвикат у мен, поради необичайността им, може би го забавляваха; но на мен ми се струваше, че те доказват силата и пълната власт на сърдечното ми увлечение над цялото ми същество — това бе страст, при която душа и тяло се сливаха в едно и не оставяха място за друга наслада от живота, освен любовта.

Що се отнася до мъжете, които виждах по такива места, те не можеха и да се сравняват с моя съвършен Адонис, така че дори бегла мисъл за друг не минаваше през главата ми. Той беше цялата вселена за мен, а всичко извън него бе абсолютно нищо за мен.

Любовта ми бе толкова голяма, че не оставяше място за ни най-малко съмнение, нежели за изгаряща ревност; отхвърлях и отричах всяка такава представа, защото дори само мисълта ми да се отклонеше в подобна посока, изпитвах ужасни мъки и треперех като пред смъртта, нито пък имах основание, наистина, защото, ако трябваше да дам тук отчет за няколкото случая, когато Чарлз заради мен пренебрегваше жени от много по-високо положение (което, предвид външния му вид не беше за учудване), бих могла напълно да докажа непоклатимата му вярност към мен, но не бихте ли ме обвинили в претопляне на гощавка, с която моята суетност отдавна трябваше да се е заситила?

Когато си почивахме от активните удоволствия, Чарлз намираше друго удоволствие в това да ме наставлява, доколкото собствените му знания позволяваха, по най-различни въпроси от живота, по които, поради моята липса на образование, бях съвършено невежа; и аз не изпусках нито една дума от устата на любимия ми учител, следях всяка сричка, която произнасяше и приемах като прозрение всичко, което кажеше, единствено целувки прекъсваха занятията ни, целувки, които не можех да не приема от устните, дъхащи по-сладко от арабски парфюми.

Не след дълго бях в състояние, чрез напредъка, който постигнах, да докажа голямото внимание, което обръщах на ученето, повтаряйки пред него почти дума по дума всичко казано, а за да се убеди, че не съм просто папагал, а се замислям върху нещата, които чувам, добавях собствени разсъждения и му задавах въпроси.

Провинциалният ми акцент и недодялаността на походката, маниерите и обноските ми започнаха чувствително да се изличават, толкова точни бяха наблюденията ми и така силно желанието ми да се развивам всеки ден, за да заслужа сърцето му.

Що се отнася до парите, макар че той ми носеше всичко, което получеше, трудно можеше да ме накара да го приема, а дрехите, които бе пожелал да нося, не бяха за мен нищо повече от начин да му доставя удоволствие, като се обличам винаги чисто и спретнато, отвъд което нямах друга амбиция. Бях готова на най-големи трудности, бих работила до преумора с най-голяма радост, за да му помагам, представете си тогава дали бих могла да понеса мисълта да му бъда в тежест, и това безкористно желание в мен не беше преструвка, а заповед на сърцето ми, което Чарлз не можеше да не усеща, и ако той не ме обичаше така силно, както аз него (което беше постоянният и единствен предмет на нашите сладки препирни), затова пък ми носеше удовлетворението да вярвам, че е невъзможно някой мъж да бъде по-нежен, по-верен, по-истински от него.

Нашата хазяйка, г-жа Джоунс, често идваше в апартамента ни, от който не излизах под никакъв претекст без Чарлз; не мина много време и тя се добра, без кой знае каква изкусност, до тайната на нашето съжителство без свещената църковна церемония — обстоятелство, което, разбира се, съвсем не я разочарова, като се имат предвид плановете й спрямо мен, които, уви, много скоро щеше да й се отдаде да изпълни. Но междувременно, жизненият й опит я караше да внимава да не би по някакъв начин, било то случайно или прикрито да отслаби или разбие, поне за настоящия момент, спойката на нашите сърца, и така да загуби двама наематели, от които имаше само облаги, и да не би някой от нас да надуши сметките й, защото в тях влизаше споразумението с един от клиентите й или да ме разврати, или да ме откъсне по някакъв начин от моя покровител.

Но суровостта на съдбата ми скоро й спести труда по разделянето ни. Живеех по този начин вече единадесет месеца, които преминаха като бърз, непрестанен поток от наслади, но нищо прекрасно не трае вечно. Бях бременна на три месеца с дете от него, обстоятелство, което го правеше още по-нежен към мен, ако изобщо бе възможно да бъде още по-нежен, когато смъртоносният, неочакван удар на раздялата се стовари върху нас. Ще мина в галоп през подробностите, които все още ме разтреперват, като си ги спомня; и до ден днешен не мога да повярвам как и с какви средства успях да ги преживея.

Два дълги като живота дни го бях чакала да се завърне, без да имам вест от него, аз, която дишах и съществувах чрез него и която никога дотогава не бях оставала и двадесет и четири часа, без да го видя. На третия ден нетърпението ми стана така силно, а тревогите ми така сериозни, че направо се поболях. Неспособна да издържа напрежението, аз се тръшнах на леглото и звъннах на г-жа Джоунс, която дотогава не се бе опитала да ме успокои, и тя дойде. Трудно намирах думите, въздух не ми стигаше, докато я молех, заради живота ми, да измисли някакъв начин да открие какво може да се е случило на единствения ми покровител. Тя се опита да ме утеши, но го направи по начин, който само изостри мъчението ми, вместо да го облекчи, после излезе по тази задача.

Не й се налагаше да върви дълго: бащата на Чарлз живееше наблизо, на една от улиците, които водят към Ковънт Гардън. Там тя влязла в една кръчма и изпратила едно от момичетата-прислужнички, чието име й бях дала като напълно заслужаващо доверие. Момичето с готовност се отзовало, когато г-жа Джоунс попитала какво е станало с г-н Чарлз, дали не е отишъл някъде извън града, и я уведомило, че синът на господаря е изпратен на дълъг път, което се било случило предния ден и не било тайна за прислугата. Тази сигурна мярка била предприета спрямо него като строго наказание, задето бил в по-близки отношения с леля си, отколкото баща му с нея, и всъщност, за да се отърве от него, понеже се страхувал, че нейната обич ще представлява спънка за изпращането му извън Англия на воаяж, който бил вече уредил; и така, с типичния си коварен и безцеремонен маниер баща му използвал благовидния предлог, че уж било неотложно и необходимо да се подсигури значителното наследство, оставено след смъртта на някакъв богат търговец (негов брат всъщност) в една фабрика някъде из Южните морета, откъдето неотдавна бил получил копие от завещанието.

С цел да изпълни решението си да го изпрати надалече, баща му бил уредил без знанието му всичко необходимо по заминаването, бил сключил сделка с капитана на кораба, за чието точно изпълнение се бил погрижил, като влязъл във връзка със собственика и покровителя, накратко, взел всички мерки и то така потайно и точно, че докато синът му си мислел, че пътува по реката за няколко часа, го спират и качват на борда на кораба, не му разрешават дори да напише писмо и го наблюдават по-строго от държавен престъпник.

По такъв начин идолът на моята душа бе откъснат от мен и насила изпратен на дълъг воаяж, без да се прости с приятели, без да чуе думи на утеха, нищо друго, освен сухи обяснения и инструкции от баща си за това, какво трябва да направи, като пристигне в пристанището, заедно с няколко препоръки в писмен вид за някакъв там благодетел — всички тези подробности аз научих много по-късно.

Прислужничката същевременно добавила, че била сигурна, дето това отношение към хубавия й млад господар ще причини смъртта на леля му — което се оказа вярно. Възрастната дама, научавайки новината, почина след по-малко от месец, а тъй като състоянието й представляваше само годишна рента, от която не беше слагала нищо настрана, тя си отиде, без да остави на своя любим племенник нищо, заслужаващо споменаване; за смъртта й знам само, че умирайки, категорично отказала да се види с баща му.

Когато г-жа Джоунс се върна, забелязах, че изражението й не е никак загрижено, а почти доволно и се обнадеждих, че сигурно ще успокои измъченото ми сърце с добри новини, но това всъщност се оказа жестока заблуда — злата жена с най-голямо спокойствие ме прониза право в сърцето, като ми каза накратко, че той е изпратен надалече най-малко за четири години (тук тя преувеличи злонамерено) и че не мога да очаквам да го видя никога вече, и всичко това го описа така живо и достоверно, че не можех да не й повярвам, а и то всъщност бе, уви, почти напълно вярно.

Едва бе свършила да разказва и аз припаднах, а след още няколко последователни пристъпа — все още буйстваща и не на себе си — пометнах, загубвайки най-скъпия подарък от любовта ми с Чарлз, но окаяните същества не умират лесно, а особено ние, жените, се държим пословично здраво за живота.

Тя положи съвсем не безкористни грижи за мен и така спаси опротивелия ми живот, който, изпълнен до този момент с преливащо щастие и радости, внезапно се разкри пред очите ми изпълнен с ужас, дълбока скръб, и изгаряща злочестина.

И така, пролежах шест седмици в борба между младостта и страданието в очакване на смъртта, която многократно призовавах да дойде и облекчи мъките ми, но явно не съм се молела достатъчно силно, защото накрая се възстанових, макар и все още вцепенена и отчаяна до степен, която застрашаваше разума ми.

Времето обаче е най-добрият утешител и, както обикновено става, то постепенно смекчи остротата на страданието ми и притъпи усета на сетивата ми. Здравето ми се възвърна, макар все още да бях тъжна, отчаяна и отпусната, а понеже предишната здрава руменина на бузите ми изчезна, видът ми придоби деликатност и изисканост.

Докато лежах болна, хазяйката се стараеше нищо да не ми липсва и щом видя, че вече съм в достатъчно добро състояние, пристъпи към постигане на целта си. Един ден, след като бяхме обядвали заедно, тя ме поздрави за възстановяването ми, заслугата за което приписа изцяло на себе си и след този увод завърши с ужасен и унизителен епилог:

Сега, г-це Фани, си доста добре — каза тя. — Нямам нищо против да останеш в квартирата, и сама виждаш, че нищо не съм ти искала толкова дълго време, но честно казано, задлъжняла съм с доста пари и трябва да ги плащам.

И като каза това, ми подаде сметката за разходите ми — наем, храна, лекар, сестра и т.н. — общата сума възлизаше на двадесет и три паунда, седемнадесет шилинга и шест пенса, а аз за нищо на света не можех да ги платя, тъй като имах само седем гвинеи (и тя знаеше това), останали случайно от моя скъп Чарлз. В същото време тя пожела да й кажа по какъв начин смятам да платя. Избухнах в сълзи и й казах в какво положение съм, като добавих, че ще продам малкото дрехи, които имах, а останалото ще й платя при първа възможност. Но отчаянието ми, очевидно съответстващо на намеренията й, само я направи още по-неотстъпчива.

Много хладно тя ми каза, че наистина съжалявала за това, което ме е постигнало, но трябвало да се погрижи и за себе си, макар че щяло да й бъде много мъчно да изпрати такова младо същество в затвора … При думата „затвор“ кръвта замръзна във вените ми и страхът така ме обзе, че побледнях и почувствах внезапна слабост, сякаш бях престъпник, който вижда бесилката пред себе си, още малко и щях да припадна. Хазяйката, която не искаше да ме докара до телесна немощ, а само да ме сплаши до известна степен с цел да осъществи плановете си, започна да ме успокоява отново и ми каза с тон, съдържащ почти истинска жалост и нежност, че би било по моя собствена вина, ако се наложи да пристъпи към подобна крайност; но тя вярвала, че на света можело да се намери приятел, способен да поправи нещата в наша обща полза и че тя щяла да го доведе на чай този следобед, ако ние двете постигнем разбирателство по нашия въпрос. В отговор на всичко това аз не обелих нито дума; седях безмълвна, объркана, ужасена. Г-жа Джоунс, преценявайки правилно, че сега е моментът да ме довърши, докато още впечатленията ми са силни, напусна стаята и ме остави сама на всички ужаси на въображението ми, наранена до смърт от мисълта за затвора и, водена от принципа за самосъхранение, готова да се хване и за сламка само и само да избегна наказанието.

В такова състояние проседях почти половин час, погълната от тъга и отчаяние, докато хазяйката влезе пак, забеляза уплашеното ми до смърт изражение и, следвайки плановете си, се престори на много загрижена и ми каза уж най-добросърдечно:

Нещата няма да са толкова лоши, колкото си ги представяш, ако бъдеш приятелка сама на себе си.

И завърши с това, че била вече довела един много уважаван джентълмен да пие чай с мен и той щял да ми даде най-добрия съвет как да се освободя от проблемите си. При което, без да дочака отговор, тя излезе и после се върна с този много уважаван джентълмен, чиято много уважавана сводница беше тя самата както в този, така и в други случаи.

При влизането си в стаята джентълменът ми направи дълбок поклон, на който нямах сили да отвърна, след което хазяйката пое задължението да ни запознае (тъй като никога дотогава не бях виждала господина). Тя донесе стол за него и още един за нея, без да разменим нито дума; аз само стоях и гледах глупаво, смутена от странното посещение.

Чаят беше направен и хазяйката, като не желаеше да губи никакво време, а забеляза мълчанието и срамежливостта ми пред непознатия, започна да нарежда в познатия ми стил, примесен с нотки на властност:

Ела, г-це Фани, вдигни главица, дете, и не позволявай на тъгата да развали хубавото ти личице. Тя, тъгата, не трае дълго, да знаеш, ела, чувствай се свободно, ето този господин научи за нещастието ти и желае да ти помогне, трябва да се опознаете, недей сега да правиш фасони, че това, че онова, ами дай да се споразумеете, докато е време.

Като чу тази „деликатна и елегантна“ реч, джентълменът, който виждаше, че съм изплашена и направо изумена до пълна неспособност да говоря, й направи забележка, че представя нещата по много груб начин и по-скоро ме отблъсква, отколкото насърчава да приема доброто, което ми мисли, а след това се обърна към мен и ми каза, че бил съвършено запознат с цялата история и знае всяка една подробност от сполетялата ме беда, която, признавал, била жестока, особено като се има предвид младостта и хубостта ми, че той отдавна ме бил харесал и дори се бил отнесъл към г-жа Джоунс, тук присъстващата, но се оказало, че съм абсолютно ангажирана с друг и той загубил всяка надежда някога да успее, докато не научил за внезапния обрат на съдбата, при което той наредил на хазяйката ми да се погрижи, щото нищо да не ми липсва и че, ако не бил задържан по работа в Хага, сам щял да се грижи за мен по време на болестта ми, и че при завръщането си, което било само преди ден, като чул, че съм се съвзела, помолил хазяйката да бъде представен пред мен, и бил не по-малко възмутен, отколкото аз — шокирана, от начина, по който тя се държала, с цел да му осигури това щастие, но, за да ми докаже колко е възмутен от нейното поведение и колко далеч бил от това, да се възползва от положението ми или да изисква нещо от мен в знак на благодарност, той бил готов в този същия момент да изплати докрай задълженията ми към моята хазяйка и да ми даде квитанцията, след което съм можела да се чувствам свободна да реша дали да приема или да отхвърля ухажването му, тъй като той бил далече от всякакви опити да насилва моите желания.

Докато той излагаше чувствата си към мен, аз се осмелих да вдигна очи към него и да огледам фигурата му. Беше елегантно слаб, добре сложен, на около четиридесет години, облечен в изискан костюм; носеше голям диамантен пръстен на едната си ръка, отблясъците от който играеха в очите ми, докато махаше с ръка в разговора, и ме караха да мисля за него с уважението, полагащо се на такъв важен джентълмен. Накратко, можеше да мине за това, което се нарича приятен тъмнокос мъж от издигнато семейство с вродено чувство за превъзходство.

Но каквото и да говореше, моят отговор беше само сълзи, леещи се изобилно и задавящи гласа ми, и добре, че беше така; тези сълзи ми служеха за оправдание, защото изобщо не знаех какво да кажа.

Гледката обаче го развълнува, както по-късно ми каза той, неустоимо и за да намали по някакъв начин силата на страданието ми, той извади портфейла си, помоли за перо и мастило, които хазяйката веднага му даде, плати до последния фартинг всичко, което тя поиска, заедно с щедър бакшиш, за който тогава не знаех, и като получи разписката, с много нежен жест ме накара да я съхранявам, като хвана ръката ми, в която бе пъхнал разписката, и я насочи към джоба ми.

Аз все още бях в състояние на глупаво объркване и меланхолично отчаяние, тъй като душата ми не можеше да се възстанови от силния шок, който бе получила, а междувременно, без да забележа кога, хазяйката беше излязла и аз останах насаме с непознатия джентълмен, но когато забелязах това, въобще не изпитах какъвто и да е страх, защото бях останала без сили и напълно безразлична към всичко.

Джентълменът обаче, който не за първи път се сблъскваше със случай като моя, ме притегли под претекст да ме утеши и първо избърса сълзите ми с кърпичката си, но те продължаваха да се стичат по бузите ми, после се осмели да ме целуне, аз от моя страна, нито се съпротивлявах, нито му съдействах. Седях напълно неподвижна и се чувствах като продадена чрез сделката, извършена пред очите ми, без да ме е грижа какво ще стане с клетото ми тяло, и неспособна да събера кураж, дух, живот, за да окажа поне малко съпротива, поне колкото подобава на скромния ми пол; позволявах му, като питомно животно, всичко, което господинът пожелаеше, и той продължи почти незабележимо, стъпка по стъпка, да си позволява все повече и повече, пъхна ръката си между нагръдника и пазвата ми и спокойно започна да ме опипва, без да среща съпротива, а понеже находката го зарадва повече, отколкото бе очаквал, продължи към крайното изпълнение на желанията си, взе ме на ръце и ме понесе, безжизнена и неподвижна, към леглото, на което внимателно ме положи и се забавлява, както му беше угодно, а аз почти не разбирах какво прави до момента, когато, излизайки от транса и безчувствието, усетих, че е в мен, а аз продължавах да лежа пасивна и непознала ни най-малкото удоволствие — мъртъв труп би показал повече признаци на живот. Веднага щом задоволи страстта си, без да се съобрази със състоянието, в което съм, той стана и, като пооправи дрехите ми, се зае с огромна нежност да успокоява пристъпа на угризение и лудост, който ме обхвана — със закъснение, признавам си — задето бях допуснала ласките на напълно непознат човек върху това легло. Скубех си косата, кършех ръце и се удрях по гърдите като полудяла. Но когато новият ми господар, защото вече го виждах в такава светлина, се опита да ме успокои, тъй като целият ми гняв беше насочен към мен самата — не смятах, че имам право да отправя към него каквото и да е обвинение — аз го помолих по-скоро с покорство, отколкото с гняв, да ме остави сама, да понеса страданието си в уединение. Това той категорично отказа да направи, защото, каза той, се боял, че мога да посегна на себе си.

Бурните страсти рядко траят дълго, а женските — още по-малко. След яростта настъпи мъртво спокойствие, последвано от обилен порой сълзи.

Ако някой ми беше казал само допреди броени дни, че ще позная друг мъж, освен Чарлз, щях да го заплюя в лицето, ако ли пък ми бяха предложили дори по-голяма сума от тази, която видях да плащат за мен, щях да отхвърля предложението, без да ми мигне окото. Но нашите добродетели и нашите пороци зависят твърде много от обстоятелствата на живота ни; като си помисля само как бях нападната съвсем неочаквано и наплашена с приказки за затвора, и колко бях отпаднала след дългата болест, поражението ми изглежда напълно обяснимо, още повече, че аз сякаш не присъствах на него или поне не бях активна страна. И така, след като бедата вече беше дошла и нямаше връщане назад, помислих си, че ще е по-добре да не отблъсвам прегръдките на човека, възползвал се от мен, независимо с какви средства си е послужил; и постигайки споразумение със самата себе си, приех, че той има пълното право върху мен и ще трябва да търпя целувките и прегръдките му, без да се съпротивлявам или сърдя; не че те ми доставяха някакво удоволствие или пък надделяваха над отвращението на душата ми от това, че съм се отдала на усещания от такъв род, но аз разрешавах и търпях — това беше вид благодарност, а също и неизбежна последица от случилото се първия път.

Той беше достатъчно внимателен да не подновява крайните си действия, които преди малко ме бяха довели до такива бурни вълнения. Сега, вече сигурен, че съм негова собственост, беше доволен да вижда как се успокоявам малко по малко и желаеше да изчака щедрите плодове на нежността, които, укоряваше се сам той, беше набрал още зелени, поддавайки се на изкушението поради моята неспособност да му окажа съпротива и поради това, че беше обзет от сляпо увлечение и така беше излял страстта си върху едно безжизнено, неподвижно тяло, глухо за каквато и да било радост, тъй като — неполучило своята част от удоволствието, то не бе в състояние да дари с такова. Едно, обаче, е сигурно — сърцето ми никога не забрави напълно начина, по който попаднах в ръцете му, макар че в интерес на истината, имах причини да бъда доволна, че за него не бе така лесно да ме напусне, както да ме придобие.

Междувременно вечерта напредваше и една прислужничка дойде да сложи масата за вечеря; за моя радост хазяйката, чието присъствие беше в момента истинска отрова за мен, нямаше да бъде заедно с нас.

Не след дълго ни сервираха богата и изискана вечеря, и бутилка Бургундско, и всичко друго необходимо, наредено на малка масичка отстрани.

След като прислужничката излезе от стаята, джентълменът настоя с нежна топлота да седна в креслото край камината и да го гледам как се храни, ако аз самата не мога да ям. Подчиних се със свито сърце, тъй като болезнено си спомнях прекрасните мигове насаме със скъпия ми Чарлз и правех сравнение между неговата любов и сегашното, със сила наложено ми положение — тази мъчителна нова сцена от живота ми, създадена от необходимостта.

По време на вечерята, след множество доводи, използвани, за да се успокоя и примиря със съдбата си, той ми каза, че името му е Х…, брат на граф Л…, и че след като, по предложение на хазяйката ми, бил доведен да ме види, намерил, че съм точно по вкуса му и бил й поставил задача на всяка цена да му помогне да се опознаем и че накрая успял както за негово задоволство, така и, страстно се надявал и молел, за мое, добавяйки към това, не без известно самохвалство, че няма да имам причини да се разкайвам за запознанството ни.

Успях да хапна само половин яребица, изпих и три-четири чаши вино, понеже той ме убеди, че са необходими за здравето ми, но дали защото във виното беше сложено нещо или защото много малко бе необходимо, за да пламне естествената жар на моята природа, скоро започнах да гледам г-н Х. без стеснение и вече не изпитвах предишната неприязън; това съвсем не беше любов, а просто притъпяване на сетивата ми — бих изпитвала същото към който и да е друг мъж, ако бях попаднала в същите обстоятелства с него и той беше направил за мен, и с мен, каквото г-н Х. направи.

Не съществува, поне на земята, вечна тъга, и моята вече бе ако не към края си, то поне приглушена; сърцето ми — от дълго време претоварено с тревоги и злочестина, започна да се отпуска и отваря за разнообразие и веселба. Поплаках си малко, сълзите ме облекчиха, повъздишах и сякаш въздишките ми смъкнаха потискащия ме товар; изражението ми се смени и стана ако не чак щастливо, то поне спокойно и ненапрегнато.

Г-н Х., който беше наблюдавал, а може би и причинил тази промяна, знаеше твърде добре, че не трябва да я спира; почти незабележимо той намести масата между нас, донесе си стол, седна срещу мен и скоро започна, след като ме подготви с всякакви нежни думи, уверения и тържествени декларации, да ме хваща за ръцете, да ме целува и още веднъж заопипва пазвата ми, която, свободна в небрежно разхлабеното ми неглиже, сега задъхано пулсираше от възмущение и срам, че е така използвана от все още недобре познат мъж. Скоро той ми даде още по-сериозен повод да възкликна, като се приведе и плъзна ръка над жартиерите ми, оттам се опита да се добере до прохода, който по-рано беше открил отворен и неохраняван, но сега не можа да раздели стиснатите ми бедра; аз нежно се оплаках и го помолих да ме остави на мира, казах, че не съм добре. Но макар той да усети, че съпротивата ми е повече формална, отколкото истинска, реши да се откаже от постигане на целта си — да ме положи незабавно в леглото, като вместо това уведоми хазяйката, че ще се върне след час, когато се надявал да ме намери по-благосклонна към страстта му, отколкото съм сега. Аз нито се съгласих, нито отказах, но изражението ми и начина, по който приех това предложение, му показаха, че не се смятам дотам господарка на положението, за да кажа „не“.

И така, той излезе и ме остави, а само след минута-две, преди да успея да се овладея и да възстановя способността си за мислене, прислужничката дойде по нареждане на хазяйката с малка сребърна купичка, пълна с горещо вино и подправки, което тя нарекла сватбено питие и желаела да го изпия, преди да си легна, което аз съответно направих и веднага почувствах жега и огън да препускат като ловни кучета през всяка част от тялото ми; пламтях, парех и малко още ми трябваше, за да пожелая който и да е мъж.

Прислужничката, щом ме видя да си лягам, взе свещта и, като ми пожела лека нощ, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Едва бе слязла по стълбите, когато г-н Х. внимателно отвори вратата и влезе с две запалени свещи, този път по нощна роба и шапчица; той пусна резето и това, кой знае защо, леко ме обезпокои, макар че го очаквах. Приближи се на пръсти до леглото ми и каза с тих шепот:

Моля те, мила, не се страхувай … Ще бъда много нежен и внимателен с теб.

После бързо свали дрехите си и скочи в леглото, но аз успях да го разгледам, докато се събличаше; имаше мускулесто тяло, яки нозе и рунтави гърди.

Леглото се разтресе от допълнителното натоварване. Той легна от външната страна, като остави свещите да горят, несъмнено искаше да удовлетвори всяко свое сетиво; защото щом ме целуна, отметна завивките и се загледа захласнато в мен, както лежах отвита в цял ръст и ме обсипа с целувки, без да пропусне никоя моя част. После коленичи между краката ми и смъкна долната си риза, като оголи изцяло косматите си бедра и твърдия насочен жезъл — червеноглав и вкоренен в гъсталак от къдри, които покриваха корема му чак до пъпа и му придаваха вид на четка от плът; скоро усетих, че навлиза плътно в мен; той вкара пирона до главата и не остави никакво разстояние, освен търкащите се косми от двете страни.