Джон Клилънд
Фани Хил или мемоарите на една лека жена (3)

ВТОРА ЧАСТ

Около единадесет вечерта двете дами се върнаха и след като получиха явно благоприятен отчет на събитията от Марта, която притича да ги посрещне, а междувременно г-н Крофтс (това беше името на звяра) беше напуснал дома след като дългото чакане бе изчерпало търпението му да види г-жа Браун завърнала се; те се качиха с гръм и трясък по стълбите към втория етаж и като видяха бледото ми лице, изцапано с кръв, и всички признаци на пълна отпадналост, се заеха да ме утешат и повдигнат духа ми, а не да ми се карат и упрекват, както се опасявах в слабостта си — аз, която имах много по-силни и по-справедливи основания да упрекна тях.

Г-жа Браун се оттегли, скоро след това Феби дойде при мен в леглото и къде с въпроси, къде с помощта на собствените си тактилни методи за задоволяване, тя бързо откри, че съм повече уплашена, отколкото наранена, при което обаче, усещайки се надвита от съня, тя отложи лекциите и поученията до следващата сутрин и ме остави, собствено казано, на неспокойствието ми, защото, след като се въртях и мятах през по-голямата част от нощта, измъчвана от неправилни представи и фалшиви опасения, накрая задрямах, поради самото изтощение, но това не беше сън, а по-скоро нещо като делириум, от който се събудих на сутринта, обхваната от силна треска — обстоятелство, оказало се решаващо за отлагане на присъдата ми, поне за известно време, да бъда подложена на нови атаки от мизерника, който за мен беше далеч по-ужасен от самата смърт.

По време на болестта ми за мен бяха положени грижи, не безкористни разбира се, с цел да се възстановя до състояние на годност за развратни ангажименти и за понасяне на още изпитания, и все пак моето неразположение имаше за последица това, че аз се почувствах задължена на моите покварителки за вниманието към здравето ми и най-вече за това, че ме пазеха далеч от бруталния изнасилвач, причинил заболяването ми, споменаване на чието име ме караше да треперя.

Младостта бързо се изправя на крака и няколко дни бяха достатъчни да надвия треската, но това, което допринесе най-вече за съвършеното ми възстановяване и възвръщане към живота, беше навременната новина, че г-н Крофтс, който беше едър търговец, е бил арестуван по заповед на краля заради почти петдесет хиляди паунда, спечелени според сведения от контрабандни сделки, и нещата му тръгнаха толкова зле, че дори да имаше желание, нямаше да бъде в състояние да осъществи плановете си спрямо мен, защото беше незабавно хвърлен в затвора, откъдето надали скоро щеше да излезе.

Г-жа Браун, която успя да докопа петдесетте гвинеи, аванса за недовършената работа, загуби надежда за останалите сто и започна да гледа по-благосклонно на моето отношение към него; а след като дадох ясни признаци на послушност и готовност да се съобразявам с мнението й, всички момичета, които съставляваха стадото й, бяха допуснати на свиждане с мен и успяха да ме разположат, чрез разговори, към пълно отдаване на заповедите на г-жа Браун.

И така, те бяха пуснати да влязат при мен и техните шеги и лекомислено веселие, в които тези замаяни същества прекарваха времето си, ме накараха да завиждам до такава степен на състоянието им, в което аз виждах само хубавата страна, че да искам да бъда една от тях — това стана моя амбиция и предразположение, което те старателно развиваха, и сега желаех само да възстановя здравето си, за да мога да премина церемонията по посвещаването.

Разговорите, примерите, накратко всичко в този дом допринасяше за покваряването на наивната ми, необразована чистота, докато принципите на удоволствието, така лесно възпламеняеми на моята възраст, свършиха работата си и цялата скромност, в която бях възпитавана, започна да се топи като роса от слънчеви лъчи под силата на други навици и напътствия, без да споменавам и това, че порокът ми бе наложен по необходимост, поради непрестанния страх да не бъда изгонена и оставена да умра от глад.

Скоро съвсем се възстанових и ми разрешиха да се разхождам из цялата къща в определени часове, но внимателно ме пазеха от чужди очи до пристигането на лорд Б. от Бат, комуто г-жа Браун, от уважение към проверената му щедрост в подобни обстоятелства, предложи разглеждането на новото бижу, тоест мене, което се очакваше да е на голяма стойност; лордът щеше да дойде след не по-малко от две седмици и г-жа Браун реши, че аз ще бъда в пълно здраве и с освежена красота до това време, така че ще може да си позволи по-добра сделка от тази с г-н Крофтс.

Междувременно бях напълно, както се казва, пречупена и така опитомена, че им играех по свирката и ако някой отвореше вратата на клетката ми, нямаше да се сетя да отлетя, а щях да си остана където съм, нито усещах съжаление за състоянието си, а кротко чаках какво ще ми нареди г-жа Браун, която от своя страна, сама и с помощта на помощничките си, вземаше всички предпазни мерки да заглуши и приспи в мен всякакви разсъждения за съдбата ми.

Не съществуваха морални проповеди, имаше само живот, нарисуван в най-весели цветове, милувки, обещания, глезене, накратко — нищо не липсваше за пълното ми укротяване и възпиране от търсене на по-добри съвети. Уви! Аз и не мечтаех за това.

До този момент за моето покваряване бях задължена само на момичетата от дома: тяхното сладко бъбрене, тяхното пренебрежение към почтеността и описанието на ангажиментите им с мъже ми бяха дали не лоша представа за естеството и загадките на професията им и същевременно бяха провокирали кипежа на разгорещената ми кръв във вените, но от всички тях най-вече Феби, другарката ми по легло, чиято ученичка бях, проявяваше талантите си по доставяне на първите дози удоволствие, докато натурата ми, сега сгрята и разпусната от такива интересни открития, изпитваше дразнещо любопитство, което Феби изкусно подклаждаше, като водеше от въпрос към въпрос до нейните обяснения по всички венерини въпроси. Но аз не можех да остана дълго в такъв дом, без лично да стана свидетел на нещо повече от това, което си представях при обясненията.

Един ден, около дванадесет по пладне, напълно оздравяла от треската, случайно останах близо половин час в тъмната стаичка до спалнята на г-жа Браун, отпусната върху леглото на прислужничката, и тогава чух шумолене в спалнята, отделена само с една плъзгаща се стъклена врата с жълти завеси от дамаска отпред, дръпнати не дотам плътно, че да скрият гледката на цялата спалня от човек, който се намира в стаичката.

Веднага се измъкнах леко и заех по-удобно положение така, че да мога да наблюдавам, без да ме виждат, и кой да вземе да влезе! Самата дълбокоуважавана майка Игуменка! Под ръка с висок, як конен гренадир, излят в тялото като Херкулес — биваше си го изборът на най-опитната в Лондон дама.

О, колко мирно и тихо стоях аз в скривалището си да не би само някой шум да ми попречи да задоволя любопитството си или да доведе Мадам в стаичката!

Но нямаше причини да се опасявам от каквото и да било, защото тя беше така напълно заета с настоящата си задача, че не й беше останало внимание за нищо друго.

Смешно ми беше да гледам как едрата й фигура се стовари върху леглото, точно срещу вратата на стаичката, така че имах пълен фронтален изглед към всичките й прелести.

Нейният ухажор седна до нея, изглежда не беше от разговорливите, но пък имаше добър апетит, защото незабавно пристъпи към целта — млясна я шумно два пъти и мушна ръцете си в деколтето й, за да освободи гърдите й от корсета и те се люшнаха свободно, с презрение към всякакви ограничения, чак до пъпа й. По-огромни гърди очите ми не бяха виждали, нито пък с по-лош цвят, отпуснати и меки, плътно допрени една до друга, обаче каквито и да бяха, якият мъжага ги галеше с явно удоволствие и без да чака подкана, опитвайки се напразно да обхване едната с ръка, хем дланта му беше широка като овнешка плешка. След като си поигра с тях известно време, сякаш си струваше да го прави, той я събори доста бързо, надигна фустите й и ги преметна като маска през лицето й, пламнало не от друго, а от изпитото бренди.

За около минута той се отмести настрана, за да си разкопчае жилетката и бричовете, и пред очите ми лъсна мазен пейзаж — дебелите й, пихтиести бедра разтворени и широко зейнала уста, засенчена от сивкав храсталак, която изглеждаше като просешка кесия, поднесена за милостиня.

Но скоро очите ми бяха привлечени от много по-впечатляващ обект.

Здравият жребец беше се вече разкопчал и го извади гол, твърд и насочен напред — този уред, който не бях виждала никога дотогава; усетих как моето средоточие на удоволствието проявява несдържан интерес, а очите ми направо щяха да изскочат; разумът ми обаче беше смутен и така концентриран върху пламналата точка в мен, че не можех да забележа нищо повече от най-общата изработка и вид на уреда, при което природата ми, повече от всичко, което бях чувала, настойчиво ме информира, че следва да очаквам онова върховно удоволствие, което е заложено в срещата на тези части, така възхитително приспособени едни за други.

Младият юначага не се застоя дълго, разтърси го два-три пъти, като го размахваше в ръка и се хвърли върху нея, сега гърбът му беше насреща ми и трябваше да допусна, че се е наместил по движенията му и невъзможността да виждам зяпащата дупка; леглото се разтресе и завесите пред мен подрънкваха така, че едва можех да чувам въздишките, промълвените думи, издишванията и пъшканията, които придружаваха действието от начало до край; звукът и видът на което ме изпълваше с трепет до дъното на душата ми и впръскваше течен огън във вените ми, емоциите станаха толкова силни, че почти ме задушиха.

Както бях подготвена и предразположена от разговорите с моите приятелки и от подробностите, съобщени ми от Феби, не беше никак чудно, че тази гледка нанесе последния смъртоносен удар по невинността ми.

Докато те бяха в разгара на заниманията си, водени само от природата, аз промуших ръка под фустите си и с пламнали пръсти докоснах и още повече възпламених центъра на всичките ми усещания: сърцето ми биеше, сякаш щеше да излезе от гърдите ми, дишах с усилие; стиснах бедрата си, потърках ги, сложих ръката си върху устните на девствената си цепка и като извърших механично движения по примера на Феби, доколкото можех да навляза без съпротива, си докарах накрая критичния екстаз, разтапянето, в което природата, изразходена в удоволствие, се разтваря и отмира полека.

След което сетивата ми си възвърнаха спокойствието дотолкова, че можах да догледам извършващото се от щастливата двойка.

Младият човек тъкмо бе слязъл, когато старата лейди пъргаво скочи с енергията на младо момиче, несъмнено под въздействие на непосредствено предхождащото освежаване, и като го накара да седне, започна на свой ред да го целува, да потупва и пощипва бузите му и да си играе с косата му: всичко това той понасяше с напълно спокоен вид и дори безразличие, което ми се стори съвсем различно от това, което беше, когато за пръв път влезе.

Моята благочестива управителка обаче, без да повика прислугата, взе едно сандъче с ободрителни напитки, което стоеше до леглото, отключи го и помоли любовника да пие за нейно здраве доста голямо количество, после, след кратък нежен разговор, Мадам пак седна на същото място, на края на леглото, а младият мъж застана прав до нея и тя с нечувано нахалство разкопча бричовете му, измъкна ризата му и извади уреда му — свит и смален, какъв само беше, а сега така съкрушен, само леко надигаше глава, но нашата опитна матрона много скоро, с разтривки между ръцете си, го накара да се раздуе до онзи размер и ерекция, на които бях видяла, че е способен.

Тогава се възхитих, под впечатление на току-що видяното, на устройството на тази главна част от мъжкото тяло: пламтящо-червената глава така открита, както бе, белотата на стъблото и гъсталака от къдрави косми, които кафенееха в корена му, кръглата торбичка, която се полюшваше отдолу — всичко привличаше нетърпеливото ми внимание и разгаряше огъня в мен. Но тъй като изпълнението на главната задача беше достигнало точката, до която прилежната дама се бе постарала да го доведе, тя не бе в настроение да отлага възнаграждението на усилията си и легна, придърпа го нежно над себе си и така те извършиха същото действие по същия начин, както преди малко.

Като приключиха, излязоха заедно с вид на влюбени, но преди това старата лейди му направи подарък от три или четири неща, доколкото можах да видя, защото той беше не само неин любимец поради качествата си, а и постоянен гост на дома, когото дотогава тя бе крила с най-голяма грижа от погледа ми, за да не би да няма търпението да изчака пристигането на моя лорд, а да настоява да ме опита пръв, което старата лейди не би могла да му откаже; защото всички момичета от къщата минаваха поред през него, а старата лейди се вреждаше само от време на време, с оглед на издръжката, която той едва ли би могъл да бъде обвинен, че не изкарва от нея.

Щом ги чух да слизат по стъпалата, аз тихо се прокраднах в стаята си, отсъствието ми от която за щастие не бе открито, и там започнах да дишам по-свободно и да давам воля на тези топли чувства, които гледката на среща от такъв род бе възбудила в мен. Легнах на леглото, опънах се с разтворени ръце и крака, после ги свих, страстно желаейки и нуждаейки се от нещо, което да отклони или облекчи отново пламналия бяс и хаос на моите желания, насочени само към един полюс: мъжа. Ръцете ми опипваха кревата, сякаш търсейки нещо, за което да се вкопчат в будния ми сън и това, че не го намираха, ме докарваше до плач от раздразнение: всяка моя част пареше от лумналите пожари. Накрая прибегнах до единственото налично средство — напразните опити да се успокоя сама, но театърът беше твърде малък и не позволяваше достатъчно място за действия, а пръстите ми, търсейки прием, ми причиняваха болка, макар че ми осигуриха и леко задоволяване за момента, но опасенията, които породиха, щяха да ме тревожат, докато не ги споделях с Феби и не получех обяснение от нея.

Такава възможност обаче ми се отдаде чак на следващата сутрин, защото Феби си легна, дълго след като бях заспала. Веднага щом се събудихме, още в леглото, успях да поведа разговора към обекта на моето неспокойствие, при което описанието на любовната сцена, която случайно бях видяла, послужи за увод.

Феби не бе в състояние да изслуша цялата история, без да я прекъсне на няколко пъти с изблици на смях, а моят простодушен начин на разказване още повече я развеселяваше.

Но след като поиска да разбере как ми е подействала гледката, аз описах без заобикалки и без да скривам приятните емоции, които ми бе вдъхнала, и същевременно й казах, че едно нещо ме е озадачило и то много сериозно.

Е, и? — каза тя. — Какво е то?

Ами — отговорих, — като сравнявам внимателно размера на огромния уред, който ми се стори, може би от сепнатото ми въображение, най-малко колкото китката на ръката ми и поне три педи дълъг, с размера на крехката малка част от мен, която е предназначена да го приеме, си мисля, че не е възможно да му позволя да влезе, без да умра, може би в ужасни мъки, тъй като ти добре знаеш, че дори и пръст, пъхнат тук, ме боли непоносимо … Що се отнася до господарката и до тебе, аз ясно разграничавам разликата между вашите измерения и моите — и на пипане, и на външен вид; така че, накратко, колкото и да е голямо обещаваното удоволствие, страхувам се от болката при този експеримент.

Като изслуша това, Феби избухна в още по-силен смях и докато аз очаквах сериозно разрешение на съмненията и страховете ми, тя само ми каза, че никога не е чувала за смъртоносна рана, нанесена на тези части от онова ужасно оръжие и че познава немалко млади момичета, деликатни като мен самата, които са оцелели в тази военна операция, според нея, в най-лошия случай, хич няма да е лесно да загина; истината била, че в тези части съществуват големи разлики що се отнася до размера, дължащи се на природата, ражданията, честото преразпъване с немилостиви оръдия, но че на определена възраст и при определени навици на тялото, дори най-опитните в тези неща не можели да различат девойка от жена, още повече, ако им липсва всякакъв опит, но че след като случаят е подхвърлил такава гледка пред очите ми, тя ще ми осигури друга, която ще нагости очите ми по-деликатно и ще ми помогне да се излекувам от страховете си и от въображаемите диспропорции.

Тя ме попита дали познавам Поли Филипс.

Разбира се — казах аз, — онова мило момиче, което беше така внимателно с мен, докато боледувах, и което е, както ти ми каза, от два месеца в къщата.

Същото — каза Феби. — Трябва да знаеш тогава, че нея я издържа един млад генуезки търговец, любимец на вуйчо си — изключително богат човек, който го е изпратил тук заедно с един английски търговец, негов приятел, под претекст да уредят някакви сметки, но всъщност да угоди на склонността му да пътешества и да види света. Той попаднал случайно в компанията на Поли и понеже много я харесал, сметнал, че си заслужава да я държи само за себе си. Идва при нея два-три пъти седмично и тя го приема в будоара си на горния етаж, където той й се наслаждава по начин, струва ми се, специфичен за горещините или може би капризите на климата в родината му. Няма да казвам нищо повече, но утре е един от неговите дни и ще ти покажа какво става между тях от място, което знаем само аз и господарката.

Можете да бъдете сигурни, че в настроението, в което бях, приех без възражения това предложение и дори очаквах с нетърпение осъществяването му.

В пет часа следобед на следващия ден Феби, както ми бе обещала, дойде до вратата на стаята ми, в която седях сама, и ми направи знак да я последвам.

Слязохме много тихо по задното стълбище и отворихме вратата на един килер, където стояха натрупани стари мебели и няколко сандъка с напитки, тя ме придърпа след нея и затвори плътно вратата след нас, никаква друга светлина не навлизаше освен тясната ивица през пролуката между нашето помещение и будоара, където щеше да се разиграе сцената; така че, седнали върху сандъците, много лесно и ясно можехме да виждаме обектите (без нас да ни виждат), като притискахме лица до пролуката, образувала се от изкривяване на дъските на вратата.

Младият джентълмен беше първата личност, която видях, с гръб към мен, загледан в една гравюра. Поли още не беше дошла, но след по-малко от минута вратата се отвори и тя влезе; при шума от отварянето, той се обърна и тръгна да я посрещне с вид на най-голяма нежност и задоволство.

След като я поздрави, той я поведе към една кушетка, точно срещу нас, където двамата седнаха, и младият генуезец я покани да пийне чаша вино и да хапне неаполски сладкиши върху поднос.

Скоро, след като размениха няколко целувки и въпроси на развален английски от едната страна, той започна да се разкопчава и остана по риза.

Като че ли това беше уговорен сигнал за събличане на всички дрехи, нещо, което горещината на сезона идеално благоприятстваше, Поли започна да разкопчава безопасните игли и тъй като нямаше корсет, който да развързва, само след миг, с услужливата помощ на своя галантен кавалер, остана по долна фуста.

Щом я видя така, той веднага отпусна бричовете си, като развърза панделките на кръста и под коленете си и ги остави да се свлекат до глезените, яката на ризата му също беше разкопчана, после, като предварително целуна Поли за насърчаване, изведнъж дръпна и свали фустата на момичето, което предполагам беше свикнало с този маниер, макар че се изчерви малко, но не колкото аз, като я видях така, изправена чисто гола, както природата я е създала, с пусната черна коса, разпръсната по ослепително белите й рамене, докато гъстата руменина по бузите й постепенно се отдръпваше към скулите й — смесването на двата контрастни цвята беше прекрасно.

Момичето едва ли имаше осемнадесет години: лицето й беше с правилни черти, формата му изящна, не можех да не завидя на зрелите й, омайващи гърди от фина, заоблена плът, но същевременно така твърди, че стояха изправени сами, присмиващи се на всякакви корсети, после зърната им, те сочеха на различни страни, защото гърдите бяха приятно разделени, под тях се намираше превъзходната плоскост на корема, в долния край на който имаше едва забележима цепнатина, която изглеждаше сякаш скромно се отдръпва навътре и надолу в търсене на укритие между двете пълнички бедра: къдравите косъмци, които засенчваха възхитителната й фронтална страна, приличаха на най-богата самурено-черна козинка, накратко, тя очевидно заслужаваше да бъде модел на художник, който обожава женската красота, в цялата й истинска пищност на голотата.

Младият италианец (все още по риза) стоеше възхитен и замаян от гледката на красотите, които биха могли да съживят умиращ отшелник, нетърпеливите му очи я поглъщаха, докато тя се въртеше пред него, а ръцете му поемаха своя дял от пиршеството, като се разхождаха в лов на удоволствие по всяка част и всеки инч на тялото й, получавайки изтънчени усещания от него.

Междувременно, нямаше как да не забележа подуване на ризата му отпред, която се надигаше и показваше състоянието на нещата зад покритието, но скоро той го отстрани, като съблече ризата си през главата и сега по отношение на голотата, те нямаше в какво да се упрекнат взаимно.

Младият джентълмен, по предположение на Феби, беше на около двадесет и две години — висок и с дълги крайници. Тялото му беше прекрасно оформено и от най-крепка направа — с широки рамене и гръден кош, лицето му не се отличаваше с нищо особено, освен с носа — определено римски, очите му бяха големи, черни и искрящи, а руменината на бузите му едва-едва се забелязваше, защото кожата му беше мургава, но не с този сумрачен мръсен оттенък, който изключва идеята за свежест, а чиста, маслинено-блестяща, която, оживена от чувствата, впечатляваше може би по-малко отколкото бялата, и все пак доставяше по-голямо удоволствие. Косата му, твърде къса за връзване, падаше до врата му на леки вълни, а на гърдите си имаше малко косъмци, които украсяваха гръдния му кош по мъжки начин, навяващ сила. Неговият тежък уред се издигаше от гъсталак къдрави косми, които се простираха от корена му наоколо към бедрата и корема, чак до пъпа, той стоеше твърд и изправен, с размер, който ме плашеше от съчувствие към малката нежна част — обект на неговата страст, която сега лежеше изложена пред погледа ми, защото той, веднага щом съблече ризата си, внимателно събори момичето на кушетката, която удобно очакваше доброволното й падане. Бедрата й бяха разтворени до краен предел и между тях се разкриваше знакът на пола й — червено-оцветената цепнатина от плът, чиито устни пламтяха, изобразявайки малка рубинена линия като в сладка миниатюра, живостта и деликатността на която и Гуидово докосване с четката не би могло да постигне.

В този момент Феби ме побутна леко, за да ме подготви за прошепнат въпрос: дали смятам, че моето девичество е много по-малко? Но вниманието ми беше твърде погълнато, твърде заето с всичко, което виждах, за да й дам отговор.

В това време младият джентълмен промени положението й от легнала напреко на легнала по дължина на кушетката, но бедрата й все още бяха разтворени и знакът лежеше ясно открит пред него, сега той коленичи между тях, разкривайки пред нас страничен изглед на този жестоко еректирал свой уред, който сякаш заплашваше да разцепи нежната жертва, легнала усмихната под насоченото оръжие и ни най-малко уплашена. Той погледна към оръдието си и сам сякаш остана доволен, после го насочи с ръка към зовящата го цепнатина, издърпа настрани устните й и го положи вътре (след няколко тласъка, на които Поли като че ли помагаше) до около половината му дължина, дотам се спря, предполагам заради нарастващата му дебелина; пак го изтегли, навлажни го със слюнка и влезе отново, този път докрай, при което Поли издаде дълбока въздишка, но тя беше съвършено различна от такава, изразяваща болка; той тласна отново, тя се понадигна, отначало ритъмът беше спокоен, но скоро омаята придоби такава сила, че не съблюдаваше нито ред, нито мярка; движенията им бяха бързи, целувките им прекалено яростни и горещи и природата не издържа дълго тази страст, двамата ми изглеждаха вън от себе си, очите им мятаха пламъци: „Ох! … Ох! … Не мога да го понеса … Това е твърде много … Умирам … Свършвам …“ това бяха изразите на нейния екстаз, неговото наслаждение беше по-тихо, но скоро се смесиха откъси от думи и измъчени въздишки и накрая един последен тласък, толкова силен, сякаш той се опита да прониже тялото й, а после отмалялата неподвижност на крайниците му показа, че моментът на отмиране е дошъл при него, и тя с въздишка се присъедини, отхвърляйки ръце настрани и затваряйки очи, а устните й отрониха такова дълбоко ридание, сякаш издъхваше в агонията на блаженството.

След като свърши, той слезе от нея и легна неподвижно, останал без дъх от удоволствие, както по всичко личеше. Той отново я премести напреко на кушетката, без да се надига, с отворени бедра, между които видях някаква бяла течност подобна на каймак, стичаща се от откритите устни на тази току-що отворена рана, която сега аленееше в по-наситено червено. Не след дълго тя стана и го обгърна с ръце, видимо напълно доволна от изпитанието, на което я беше изложил, като се съди по нежността, с която го гледаше и прегръщаше.

Няма да се опитвам да опиша какво чувствах по време на тази сцена, но от този момент казах сбогом на всичките си страхове от мъжете и ги замених с такива страстни желания и неуправляеми копнежи, че бих дръпнала за ръкава първия срещнат от другия пол и бих му предложила мъничката си играчка, загубата на която сега ми се струваше като печалба, която трябваше по-скоро да си осигуря.

Феби, която имаше повече опит, и за която подобни гледки не бяха нови, също не остана безразлична към тази гореща сцена; тя леко ме дръпна от пролуката от страх да не бъдем чути, и ме накара да застана колкото се може по-близо до вратата; пасивна и покорна, аз следвах почти безшумните й напътствия.

Тук нямаше място нито да седнем, нито да легнем, но като ме накара да застана с гръб към вратата, тя вдигна фустите ми и с чевръсти пръсти заопипва тази част от мене, която сега беше разгорещена и раздразнена толкова силно, че направо ми прилошаваше и умирах от желание; самото докосване на пръстите й до това критично място ми действаше като огън на шлейф, и ръката й моментално я осведоми до каква степен бях напрегната и разтопена от гледката, която тя ми осигури. И така, доволна, че е успяла да уталожи страховете ми и виждайки нетърпението ми да наблюдавам продължението на действията между нашата любовна двойка, тя отново ме върна на мястото до пролуката, която благоприятстваше задоволяването на любопитството ни.

Трябва да сме били само няколко мига встрани, но ето че при връщането ни видяхме нещата доста напреднали в посока към възстановяване на нежната битка.

Младият чужденец беше седнал на кушетката с лице към нас, Поли беше на коленете му, обвила раменете му с ръце, при което изключителната белота на кожата й много приятно контрастираше с гладката мургавина на любовника й.

Но кой би могъл да преброи страстните целувки, които си даваха и получаваха? Те си разменяха кадифени удари с устни, които бяха станали една уста с два езика, и изглежда се наслаждаваха на взаимното проникване с най-голям плам и възхищение.

Междувременно червеноглавият му борец, който така скоро бе напуснал ямката, утихнал и успокоен, сега се бе възстановил до върховна кондиция, наперено настанен между бедрата на Поли, която от своя страна не искаше да го мами и потапя в нещастие, затова го галеше с наведена глава и дори поставяше кадифения му връх между устните си, макар и не чак в устата си: дали защото й доставяше някакво специално удоволствие или за да го направи по-хлъзгав за лесно влизане, аз не можех да кажа, но това имаше за резултат явно повишено удоволствие за младия джентълмен, което се виждаше по искрящите му от възбуда и желание очи.

Той стана, прегърна Поли и й каза нещо така тихо, че не можах да го чуя, при което я отведе до края на кушетката и се заигра с бедрата и задните й части, като ги удряше енергично с ръка, а те трептяха под неговата мъжка здравина, но не я нарани повече, отколкото бе предвидил, а и тя явно споделяше палавия му вкус.

Но представете си моята изненада, когато видях младия немирник да ляга по гръб и нежно да тегли Поли върху себе си, която отстъпвайки пред настроението му, го яхна и с ръцете си насочи едноокия обожател към подходящото място, после, следвайки импулса си, се наниза на пламтящия връх на това оръжие на удоволствието, заби го като кол в плътта си, чак до пояса на космите, така тя поседя върху него няколко мига, наслаждавайки се на ситуацията, докато той си играеше с предизвикателните й гърди. Няколко пъти тя се приведе, за да получи целувка, но скоро жилото на удоволствието ги подтикна към по-яростни действия и тогава започна морската битка на въздишките, които, представлявайки най-низшестоящите войници, бяха хвърлени едновременно, после той кръстоса ръцете си през нея и я притегли със сладко насилие, а обърнатите удари на чука и наковалнята скоро го докараха до критичния момент, при което всички признаци на наближаващ взаимен екстаз ни информираха за етапа, който бяха достигнали.

Що се отнася до мен, аз не можех да понеса повече; бях така изтощена и превъзбудена от втората част на играта, че полудяла до нетърпимост, запрегръщах Феби, притисках я, сякаш тя можеше да ми помогне. Въпреки че на нея това й харесваше, а и ме жалеше за състоянието, в което бях, тя ме дръпна към вратата, отвори я съвсем тихо и двете излязохме, без да ни усетят, после тя ме остави в стаята ми, където, неспособна да се държа на краката си от вълнение, веднага се хвърлих на леглото, където лежах отнесена, замаяна и малко засрамена от усещанията си.

Феби легна до мен и дяволито ме попита дали сега, след като съм видяла врага и добре съм го огледала, все още ме е страх от него и дали не смятам, че мога да се осмеля да вляза в по-близки отношения с него. Аз не казах нито дума, само въздишах и дишах със затруднение. Тя хвана ръката ми, загърна фустите си и ме накара да я пипна по онези части, но аз се съпротивлявах, защото сега, научила повече, аз търсех главния обект на моите желания, но не намирах и следа от него — всичко беше така плоско, така празно, и почувствала раздразнение, щях да отдръпна ръката си, ако не ме беше страх, че ще я обидя. След малко обаче я оставих изцяло сама на себе си и тя се опита, доколкото можеше, да си достави поне сянка на удоволствие, ако не истинско такова. Аз вече копнеех за по-солидна храна и мълчаливо си обещах да не чакам още дълго, залъгвана от женски ласки, ако г-жа Браун не ми осигури в най-скоро време това, от което се нуждая. Накратко, не бях в настроение да чакам пристигането на моя лорд Б…, макар че оставаха само няколко дни, и наистина не го изчаках, защото любовта се погрижи за мене по-добре от нечии интереси или долна лъст.

Бяха минали два дена от сцената в будоара. Сутринта станах в шест, оставих другарката си по легло дълбоко заспала и внимателно слязох на долния етаж без друга мисъл, освен да подишам малко свеж въздух в градинката, която се намираше пред дневната и до която нямах достъп, когато в къщата идваха гости, но сега сънят и тишината властваха над всичко.

Отворих вратата на дневната и бях много изненадана да видя край камината един млад джентълмен на креслото на старата лейди, кръстосал крака, дълбоко заспал, оставен там от лекомислените си другари, които го бяха напили и заминали всеки с по едно момиче, докато за него останала само старата матрона, която обаче не го обезпокоила, нито изгонила в това състояние в един часа през нощта, а свободни легла нямало. На масата още стояха бутилка пунш и чаши, разпръснати наоколо, както обикновено след пиянско пиршество.

Но когато се доближих, за да видя спящия, о, небеса! Каква гледка! Не! Нито годините, нито обратите на съдбата ще могат някога да заличат светкавичното впечатление, което той ми направи … Да! Най-обична моя първа любов, завинаги ще пазя спомена от първата ти поява пред очарованите ми очи … извиквам твоя образ пред мен, виждам те и сега!

Представете си, госпожо, прекрасен юноша, между осемнадесет и деветнадесет годишен, с глава, облегната на едната страна на креслото, с безредно нападали къдрици, засенчващи лицето му, върху което целият розов цвят на младостта и мъжката красота се бяха съюзили, за да привлекат очите и сърцето ми. Дори отпуснато и бледо — моментен триумф на лилията над розата поради ексцесиите на нощта — това лице имаше най-нежните черти, които човек може да си представи и доставяше неизразима сладост: очите му, затворени в съня, излагаха на показ допиращите се клепачи, красиво обрамчени с дълги мигли, върху които никой молив не би могъл да изпише такива правилни дъги, като тези, които украсяваха челото му, а то беше високо, съвършено бяло и гладко. После устните — алени, леко нацупени и подути, сякаш току-що ужилени от пчела и така предизвикателно зовяха за целувка, че само скромността и уважението, които и при двата пола са неразделни от истинското чувство, възпряха импулсите ми.

Но виждайки яката на ризата му разкопчана и пазвата, по-бяла от снежна преспа, ведно с удоволствието да го разглеждам и желанието да го видя още по-разгърден, ми мина мисълта, че да стои така е опасно за здравето му, което стана първа моя грижа. Любовта ме направи свенлива, научи ме да бъда нежна. С трепереща ръка подхванах една от неговите и започнах да го будя колкото се може по-внимателно, той се сепна и като ме погледна, отпървом неразбиращо, каза с глас, който прониза сърцето ми с мелодичността си:

Кажи ми, дете, колко е часът?

Казах му и добавих, че може да хване настинка, ако остане да спи с разтворена риза на студения сутрешен въздух. Той ми благодари със сладост, съвършено отговаряща на лицето и очите му, последните, сега широко отворени, ме разглеждаха с интерес и светеха с искрящ огън, който пареше направо в сърцето ми. Вероятно след като беше пил на воля, а той нямаше навика да ходи по кръчми, беше дошъл в този дом на разврата с някои от другарите си, решили да увенчаят нощта с намиране на момичета, така че виждайки ме по долно бельо, той несъмнено помисли, че съм една от госпожиците в къщата, изпратена да компенсира загубеното време, но макар веднага да си направи такъв извод, а и то си беше повече от очевидно, дали защото фигурата ми го впечатли повече от обичайното или защото беше естествено учтив, той се обърна към мен много любезно, макар че за него бях само една от обслужващите жени, изпратена да го забавлява, и като ми даде целувка — първата в живота ми, която получавах от мъж, ме попита дали бих го удостоила с компанията си, уверявайки ме, че ще направи така, че да си заслужава: но дори новородената любов — пречистваща бурните страсти, да не се бе противопоставила на тази внезапна покана, то страхът, че можем да бъдем изненадани, бе достатъчен да предотврати съгласието ми.

Казах му с тон, извиращ от любовта ми, че по причини, които няма време да му обяснявам, не мога да остана при него и може би никога вече няма да се видим — при тези, последните думи, въздишка се изтръгна от дълбините на сърцето ми. Моят покорител, който, както ми каза по-късно, бил поразен от външността ми и ме харесал толкова много, колкото можело да се хареса жена, водеща предполагаемия начин на живот, веднага ме попита съгласна ли съм да му стана държанка, каза още, че ще ми наеме квартира и ще ме освободи от всякакви други ангажименти, с каквито предполагаше, че съм обвързана в дома. Колкото и прибързано, необмислено и дори опасно да беше това предложение от страна на абсолютно непознат мъж, по-точно пленително момче, невероятната любов, която ме повали, вложи неустоим чар в гласа му и ме направи сляпа за всякакви възражения; аз можех в тази същата минута да умра за него, помислете си само, как ли можех да устоя на предложението да живея с него! Сърцето ми заби силно и ми продиктува отговора след по-малко от минута — да, приемам и ще избягам с него, където той пожелае, и ще бъда изцяло на негово разположение, за добро или за зло. Оттогава често съм се питала как леснотата, с която се поддадох, не го отблъсна и не понижи цената ми в очите му, но съдбата така беше наредила, че от страх пред рисковете на града, той беше решил да си наеме момиче, а случайната поява на моята личност съвпадна с намеренията му, и така, сключихме сделката на мига и стана като в чудесата, запазени за любовта: с целувки подпечатахме договора, а мечтите за още наслаждения, несмущавани от никого, го изпълваха със задоволство.

Обаче личността на никой младеж не е носила в себе си по-голямо оправдание за това да завърти главата на едно момиче, като да го накара да пренебрегне всички последици и да последва своя галант.

Защото освен цялото съвършенство на мъжката красота, която беше събрана във формите му, той притежаваше елегантност и благородство и една особена красота в държането на главата, която го открояваше още по-добре; погледът му беше жив и смислен, а очите му — едновременно нежни и властни. Цветът на кожата му надминаваше по хубост прекрасна роза, неподражаемо нежното му лице излъчваше някаква топлина, която му спестяваше упрека, че е недостатъчно жизнено или бледо като тесто, както често се случва с такива изключително светли натури като неговата.

Нашият план беше аз да изляза около седем часа на следващата сутрин (което можех да обещая с готовност, защото знаех къде е ключът на външната врата), а той да ме чака на края на улицата с карета, за да ме отведе на безопасно място, след което щеше да се погрижи да заплати дълговете, които бях натрупала по време на престоя си при г-жа Браун, която, предположи той, едва ли ще е склонна да се раздели с момичето, което е смятала толкова подходящо за привличане на клиенти в дома.

Намекнах му да не споменава, че ме е виждал в къщата по причини, които ще му обясня по-късно на спокойствие. После, от страх да не осуетим плана си, като се оставим да ни видят заедно, аз се откъснах от него с кървящо сърце и се прокраднах в стаята си, където намерих Феби все още дълбоко заспала, съблякох малкото си дрехи и легнах до нея със смесица от радост и тревога, които човек лесно може да си представи, но трудно да обясни.

Опасността г-жа Браун да разкрие намеренията ми, да бъде разочарована, а аз нещастна и съсипана — всичко това изчезваше под току-що разгорелия се плам. Да го виждам, да го докосвам, дори само за една нощ, да съществувам за този мой идол на влюбеното ми девиче сърце — о, това беше за мен щастие, по-голямо от цената на свободата и живота ми. Той би могъл да злоупотреби с мен — нека! Той беше моят властелин, а аз щастлива, единствено щастлива, дори ако трябва да умра от неговата скъпа ръка.

Така мечтаех през целия ден, всяка минута от който ми се струваше вечност. Колко често поглеждах часовника! Идеше ми да преместя мудната стрелка, сякаш така бих могла да ускоря времето! Ако някой от къщата се загледаше по-внимателно в мен, сигурно щеше да открие, че нещо не е на ред по объркването ми, което нямаше да съм в състояние да прикрия, особено когато по време на вечерята стана дума за очарователния младеж, който бил останал на закуска. „О, какъв красавец! … Щях да умра! … Заслужава хората да свалят шапки пред него! …“ и други такива глупости, които обаче наливаха още масло в огъня, който ме изгаряше.

Неспокойното ми през целия ден съзнание произведе един добър ефект, който беше, че поради изтощението спах доста добре чак до пет сутринта, когато станах и като се облякох, зачаках уговорения час, двойно измъчвана от страх и нетърпение. Той настъпи най-сетне, скъпият, критичен, опасен час дойде; и сега, поддържана единствено от смелостта, която ми даваше любовта, дръзнах да сляза на пръсти по стъпалата, оставяйки сандъка си от страх да не бъда изненадана с него в ръка на излизане.

Стигнах до външната врата, ключът на която винаги стоеше на стола край леглото ни, поверен на Феби, която, без ни най-малко да подозира моите намерения да си замина от тях (нито пък аз до предишния ден), не го криеше от мен. Отворих вратата с лекота — любовта, която ни прави смели, ме пазеше, и сега, вече на улицата, видях новия си ангел-пазител да ме чака при вратата на каретата, готова отворена. Не знам как се озовах при него, предполагам, че прелетях дотам, но на мига се намерих в каретата с него от едната ми страна, обгърнал ме здраво с ръце и доближаващ устни за приветствена целувка. Кочияшът получи нареждане и потегли.

Очите ми мигновено се напълниха със сълзи, но сълзи на най-върховно наслаждение — да се намирам в ръцете на моя красив младеж беше екстаз, в който малкото ми сърце се къпеше. Минало и бъдеще еднакво не ме интересуваха. Настоящият пристъп на замайване беше толкова силен, че жизнените ми сили едва стигаха да издържа, без да припадна. Нито нежните прегръдки ми помагаха, нито успокояващото му изражение, уверяващо ме в любовта му и в това, че никога не бива да съжалявам за смелата стъпка, която съм предприела, разчитайки изцяло на неговата чест и щедрост. Но уви! Това не беше моя заслуга, защото аз бях тласкана от страст, твърде необуздана за да й устоя, бях направила, каквото направих, просто защото не можех да не го направя.

След миг — времето беше изчезнало за мен — пристигнахме в малък хотел в Челси, гостоприемен и просторен, подходящ за посрещане на влюбени двойки, където ни очакваше закуска с течен шоколад.

Собственикът, един възрастен веселяк, който разбираше много добре живота, закуси заедно с нас и усмихвайки ми се дяволито, забавляваше и двама ни, каза ни, че сме чудесна двойка, честна дума, много дами и господа гостували в хотела му, но никога не бил виждал такава хубава двойка, сигурен бил, че съм съвсем неопитна, изглеждала съм така невинна, отскоро съм в града, нали, е, наистина моят любим е щастливец! Цялото това бъбрене, обичайно за хазяин, ме развесели и успокои, а също така ми помогна да забравя смущението си от това, че съм с моя господар на сърцето ми, да остана сама с когото, колкото повече напредваха минутите, започваше да ме плаши — истинската любов има по-голям дял в срамежливостта, отколкото дори моминската чест.

Желаех го до оглупяване, можех да умра за него и все пак не знам защо или как така се страхувах от момента на най-страстните ми желания, страхът биеше в пулса ми наред с жарките мечти. Битката на страстите обаче, този конфликт между скромност и любовен копнеж, ме докара отново до изблик на сълзи, които той взе, както и преди, за признак на тревожност от внезапната смяна на състоянието ми, предавайки се на неговите грижи, и поради тази причина, правеше и казваше всичко, което той смяташе, че ще ме успокои и окуражи След закуската Чарлз (скъпо, познато име, крайно време беше да изкарам от анонимност моя Адонис) с многозначна усмивка нежно ме хвана за ръка и каза:

Ела, мила, ще ти покажа една стая с прекрасен изглед към градината — и без да чака отговор от мен, с което неимоверно ме облекчи, ме поведе нагоре към просторна, светла стая, в която всякакво друго разглеждане на пейзажи беше изключено, с изключение на гледката към леглото, което имаше такъв доволен вид, сякаш то препоръчва стаята.

Чарлз залости вратата и се втурна да ме прегърне, вдигна ме от пода и залепи устни в моите, след което ме понесе — трепереща, задъхана, умираща, с притъпени страхове и омекотени желания — към леглото, където нямаше търпение да ме съблече, а само разкопча нагръдника ми и разхлаби корсета ми.

Пазвата ми — сега гола и повдигаща се в топли пулсации — му предложи гледката на две твърди и млади гърди, каквито можеха да се очакват от момиче като мен, нямащо още шестнадесет години, свежо, току-що дошло от провинцията — никога немачкани гърди — но дори тяхното величие, белота и консистенция, приятно съпротивляваща се на пипане, не можеше да възпре ръцете му от по-нататъшна разходка и оставяйки ги, той смъкна фустите ми, така под нежната настойчивост на ръцете му беше разкрит по-силният и по-привлекателен център на вниманието му. Страховете ми несъзнателно ме накараха да стисна бедра, но само с едно леко докосване ръката му се промъкна между тях, разтвори ги и откри пътя за главната атака.

Лежах изложена на изследващите му ръце и очи, кротка и стихнала, което за него беше потвърждение, че не бях нова в тези неща, тъй като ме беше взел от обикновен вертеп, а и аз не му бях казала нито дума за моята девственост, и да бях, той нямаше да ми повярва, а щеше да помисли, че го правя на глупак, готов да повярва в нещо невероятно, и така той не знаеше, че все още съм господарка на скъпоценното съкровище, скрито в мен и така нетърпеливо търсено от мъжете — не за друго, а за да го унищожат.

Сега той беше така напрегнат, че не можеше да търпи никакво отлагане, разкопча се и извади оръдието на любовното нападение, насочи го най-естествено, като към просечен пролом … После! После! За първи път усетих тази твърда като рог жила да удря в нежната ми част, но представете си изненадата му, когато откри, след няколко енергични тласъка, от които ужасно ме заболя, че не е напреднал ни най-малко.

Аз се оплаках, съвсем нежно се оплаках, че не мога да го понеса … наистина ме боли! … Но той си мислеше, че всичките трудности идват от това, че съм млада и че уредът му е много голям (наистина малко мъже могат да се мерят с неговия размер) и че досега не съм била забавлявана с такъв надарен в тази част мъж като него; и през ум не му минаваше, че моето цвете на девствеността още не е откъснато, защото от бързане не бе намерил време да поговори с мен и да ме попита.

Той се опита пак, и пак не го допуснах, не можа да проникне, заболя ме още по-силно, но огромната ми любов ме караше да търпя огромната болка почти без стон. Накрая, след още няколко безплодни опита, той легна до мен, останал без дъх, целуна потеклите ми сълзи и нежно ме попита защо толкова се оплаквам? И по-добре ли съм го понасяла с други, отколкото с него? Отговорих с чистосърдечното обяснение, че той е първият мъж, който прави това с мен. Истината е велика сила — ние винаги вярваме в това, което ни се иска да е вярно.