Джон Клилънд
Фани Хил или мемоарите на една лека жена (5)

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Сега аз го имах, чувствах го и, задвижвайки се в мен, той скоро призова природата да се изяви в най-приятните си проявления, не можех повече да се сдържам, силата на живота се втурна механично към центъра на привличане и не след дълго, вътрешно затоплена и възбудена отвъд границите на поносимост, загубих всякаква въздържаност и се отдадох на силата на емоцията, бях просто жена и издавах онези звуци на удоволствие, които, в името на все още живата, вярна любов към Чарлз, ми се искаше да обуздая.

И все пак — о, каква огромна разлика имаше между усещанията, породени от чисто телесното привличане, от сблъсъка на половете, и онази сладка, яростна, неописуема наслада, която увенчава радостите на взаимната любов, където две сърца, нежно и вярно съюзени в едно, екзалтирано туптят, високо възнасят духа и душата и застават срещу смъртта, докато моментните желания на плътта просто пораждат страст, но бързо умират от пресищане.

Г-н Х., който не изглеждаше да се безпокои от подобна разлика, не ми остави време да си поема дъх, сякаш решил да докаже на всяка цена, че жизнеността му отговаря напълно на здравия му вид и след няколко минути беше готов да поднови атаката, като първо щурмува с буря от целувки, а после изпълни същото упражнение, както преди, с нестихнала жар и плам; така, поддържайки повтарящи се занимания, ме държа будна чак до сутринта, като през цялото време ми даваше пълната възможност да усещам допира на твърдите му бедра, квадратните рамене, широкия гръден кош, стегнатите мускули, накратко — мъжественост, която би минала за нелош образ на древен барон от времето, когато още са размахвали брадви, но чиято раса в днешно време е станала префинена и се е превърнала в деликатното модерно поколение на нашите мекотели младочета, които са бледи, красиви и мъжествени, почти колкото сестрите си.

Г-н Х., доволен, че утрото огря победните му действия, най-после ме остави да си почина, нещо, от което и той самият се нуждаеше; скоро и двамата потънахме в дълбок сън.

Макар и събудил се по някое време преди мен, той не посмя да обезпокои веднага покоя ми, но при първото ми размърдване, което беше около десет часа, бях длъжна да изтърпя още едно доказателство на неговата мъжественост.

Около единадесет г-жа Джоунс се появи с две купи гъста супа, които опитът й в тези неща я бе подсетил да приготви. Тя отправи към мен щедри неискрени комплименти — празнословие на сводница, всъщност поздрави и двама ни, и макар че кръвта ми кипна, като я видях, аз потиснах чувствата си, загрижена за последствията от новата ми връзка.

Но г-н Х. ме освободи от притесненията, като не ме остави дълго да мисля. Той ми каза, че изпитва силна и искрена любов към мен и за да я докаже, за начало ще ме премести в по-удобна къща от тази, която по много причини е станала неприятна и дразнеща за мен, и ще се грижи най-нежно за мен, а за да не ми се наложи да давам някакви обяснения на хазяйката или да проявя нетърпение, докато той се върне, ми оставя портфейл с двадесет и две гвинеи в него, просто защото няма повече в себе си, обясни той, да разполагам с тях, докато ми даде още, след което се облече и излезе.

Щом си замина, бях обхваната от угризения, като при първи грях (защото любовта ми към Чарлз никога не ми бе изглеждала грешна). Чувствах се като понесена от порой, без да мога да стигна брега. Упреквах се за новото си познанство, за ужасната необходимост, за наложената ми благодарност и най-вече, честно казано, за моята разпуснатост и отклонение от правия път, откакто моят скъп Чарлз замина и сърцето ми стана плячка на черни, разяждащи мисли. Отново си спомнях с нежност и съжаление за моя първи и единствен любим и за нашата силна любов, и с огорчение разбрах, че вече не го заслужавам. За него бях готова да прося хляба си по целия свят, но се оказа, че аз, клетата, не притежавам нито кураж, нито почтеност, за да оцелея след раздялата ни.

Ако сърцето ми не беше предварително обвързано, може би г-н Х. щеше да бъде единственият господар над него, но мястото беше заето и само по силата на обстоятелствата той стана собственик на личността ми, чийто външен чар, всъщност беше единственият обект на неговата страст и затова любовта му, естествено, не можеше да бъде нито много изтънчена, нито много трайна.

Той се върна в шест часа вечерта и ме отведе в новата квартира, нещата ми бяха опаковани и пренесени с наемен файтон; раздялата с хазяйката, която така и така недолюбвах по доста причини, не предизвика в мен ни най-малко съжаление, а и на нея самата й беше все едно дали ще остана или ще си замина, интересуваше я само печалбата.

Стигнахме до къщата, предназначена за мен, която беше на някакъв търговец, изцяло предан на г-н Х. по редица причини, който ни заведе на първия етаж, много изискано мебелиран; наемът беше две гвинеи на седмица, щях да живея с едно момиче — моя лична прислужница.

Г-н Х. остана с мен тази вечер, нахранихме се с ядене, донесено от съседната таверна, след което пийнахме една-две чаши за развеселяване и прислужничката ми помогна да си легна. Г-н Х. скоро ме последва и въпреки изтощението от предишната нощ, не ме остави на мира, беше горд, както ми каза, да влезе в задълженията си на домакин в новото жилище.

Късно сутринта седнахме да закусим и ледът между нас напълно се разчупи; сърцето ми, вече не така погълнато от бившата любов, започна да се чувства удобно и да се радва на дребни неща, като например баналните комплименти, които г-н Х. отправяше към мен и към целия нежен пол. Коприни, дантели, обици, перлена огърлица, златен часовник, накратко — бях щедро засипана с всякакви украшения и дрехи, които, ако и да не пораждат истинска любов, предизвикват чувство на нежна благодарност, подобно на любовта, но мъжете с държанки не правят никаква разлика между двете, иначе удоволствието на девет десети от тях непоправимо би се развалило.

Сега вече бях в положение на държанка, облечена в скъпи дрехи и настанена удобно с достатъчно средства за живеене.

Г-н Х. продължи да бъде внимателен и нежен с мен, но въпреки всичко, аз не бях щастлива, защото мъката по моя скъп любим, макар и приглушена, все още ме връхлиташе в моменти на меланхолия с удвоена сила, а освен това изпитвах необходимост и от общество и повече развлечения.

Що се отнася до г-н Х., той означаваше толкова много за мен, че ми се струваше, че не мога да му се отблагодаря за всичко, което му дължах. Той спечели моето уважение, макар че не полагаше усилия да облагороди вкуса ми и не разговаряше с мен за важни неща, а това водеше до досадни моменти, ако времето не беше изпълнено с любов или други забавления.

Понеже беше опитен с жените, след като голям брой от тях бяха минали през леглото му, той скоро забеляза моето притеснение и, без да показва одобрение или някаква по-голяма любов към мен, просто беше така любезен да удовлетвори желанието ми. Започна да организира вечери в квартирата, като канеше на тях няколко приятели, заедно с държанките им; по такъв начин навлязох в един кръг от познати, сред които много скоро се освободих и от последните остатъци от срамежливост и скромност, останали от селското ми детство, които всъщност, справедливо погледнато, бяха може би най-големият ми чар.

Ние си правехме официални посещения и имитирахме, колкото се може по-добре всички прищевки, лудости и безочие на жените от висшето общество, които безцелно прекарват живота си, без хубавите им главици да проумеят, че на света няма нищо по-глупаво, по-блудкаво, по-безвкусно от техния стил на живот; че би трябвало да смятат мъжете си за свои тирани, наистина! Ако някога изобщо се замислят.

Но сред държанките (а аз се запознах с доста, а също и с няколко матрони, които живееха от връзките си с тях), едва ли имаше и една, която да не се отвращава от покровителя си и, затова разбира се, те нямаха никакви скрупули да им изневеряват при всяка възможност; аз обаче му бях вярна, защото той не показваше и следа от ревност към мен, която да ме накара да изпитам подобно желание или да ме провокира да му изиграя номер от този род, при това неговата постоянна щедрост, вежливост и нежна грижа да ми доставяха удоволствие и предизвикваха в мен такова силно уважение, че и без да притежава сърцето ми, си бе подсигурил моята вярност; освен това още не се бе появил друг мъж, който да означава за мен нещо повече от обичайното харесване, което ме обвързваше с г-н Х. Благодарение на добрата му воля и щедрост вече бях придобила скромно състояние, когато се случи инцидентът, който наруши нашия мирен договор.

Бях живяла вече седем месеца с г-н Х., когато един ден, като се връщах от посещение при една позната, където обичайно се заседявах по-дълго, намерих външната врата отворена, и понеже прислужничката, застанала там, разговаряше с някаква своя приятелка, влязох, без да чукам; на минаване покрай нея, тя ми каза, че г-н Х. е горе. Изкачих стълбите до спалнята си, без друга мисъл, освен да сваля шапката си и т.н. и после да го чакам в трапезарията, която беше свързана с врата към моята спалня, както е в много домове. Докато отвързвах връзките на шапката си, ми се стори, че чух гласа на прислужничката ми Хана и нещо като боричкане, и, любопитна да разбера какво става, аз се прокраднах към вратата, на която един чвор от дъските беше изпаднал и така позволяваше много добър изглед към сцената, изпълняваща се оттатък, с актьори, прекалено заети, за да чуят отварянето на вратата на спалнята ми откъм площадката при завръщането ми.

Първата гледка, която ме порази, беше г-н Х., който дърпаше и влачеше това недодялано селско момиче към канапето в ъгъла на трапезарията, а онази уж се съпротивляваше, но викаше толкова силно, че аз едва я чувах:

Моля ви, господине, оставете ме … аз не съм ви лика-прилика … Вие не можете, господине, да се унижавате с такова бедно тяло като моето … Господарю! … Господине, господарката може да се върне … Не трябва, наистина … Ще викам …

Но в същото време позволи да бъде довлечена до канапето, върху което падна след едно съвсем леко побутване, и тъй като моят джентълмен бе вече стъпил с единия крак в крепостта на нейната ДОБРОДЕТЕЛ, тя, както изглежда, реши, че няма смисъл да се защитава, че всяка съпротива ще бъде безсмислена, и той, замятайки полите й върху лицето й, което бе червено като божур, откри чифт набити, заоблени, здрави бедра, приятно бели; намърда се между тях и като насочи изваденото си оръжие, го пъхна в цепнатото място, което явно се оказа не така трудно за пронизване, както може би се бе ласкал в очакванията си (защото, между впрочем, тази хубостница беше напуснала селото си, след като родила копеле) и наистина, движенията му показваха, че се е разположил в твърде широко гнездо. Щом свърши, СКЪПАТА му скочи, смъкна полите си и приглади престилката и нагръдника си. Г-н Х. я изгледа глуповато, извади някакви пари, даде й ги с безразлично изражение и й каза да бъде добро момиче.

Ако бях влюбена в този мъж, нямаше да имам търпението да изгледам цялата тази сцена, щях да се втурна между тях и да изиграя „ревнивата принцеса отмъщава“. Но случаят не беше такъв, само гордостта ми бе наранена, не и сърцето ми, затова ми беше лесно да го гледам докъде ще стигне, без угризения на съвестта.

Най-малко изисканата от всички истории от този сорт току-що беше завършила и аз се оттеглих безшумно към спалнята си, където седнах да обмисля какво да правя. Първата ми идея беше разбира се да вляза при него и да му направя скандал, това щеше да успокои неприятните ми емоции и щеше да даде отдушник на раздразнението ми, но като размислих, реших, че не мога да бъда сигурна в последиците от такава стъпка, че може би е по-добре да се преструвам, че не знам нищо до по-подходящ момент, когато г-н Х. ще е уредил паричното ми положение, което още не бе сигурно, а ако сега му поискам обяснение и го ядосам, може да се лиша от всичко. От друга страна, провокацията изглеждаше твърде отвратителна и скандална, за да не помисля за отмъщение; при самата мисъл за това, малко се поуспокоих и доволна от плана, все още неясен в главата ми, почувствах, че се владея и мога да изпълня ролята си на нищо неподозираща, така че щом приключих с разсъжденията, на пръсти отидох до вратата към коридора, отворих я шумно, все едно че сега се връщам и след кратка пауза, като да си сваля нещата, отворих вратата към трапезарията, където заварих повлеканата да раздухва огъня, а моят верен пастир да се разхожда из стаята, подсвирквайки си с уста — спокоен и безгрижен, сякаш нищо не е станало. Не мисля обаче, че би могъл да се похвали, че се преструва по-добре от мен; нашият пол е известен с уменията си в това отношение. Той остана още малко, после се извини, че не може да остане през нощта и си замина.

Що се отнася до слугинята, след това, което се бе случило между нея и г-н Х., за мен тя вече бе провалена, не ми трябваха услугите й, и след по-малко от четиридесет и осем часа, изнамерих такъв хубав повод да я изгоня с едноминутно предупреждение, че щеше да е странно, ако не го бях направила, и той не можеше да не го одобри или да види в него дори и най-малкото основание да заподозре истинския ми мотив. Какво е станало с нея след това, не знам, но какъвто щедър си бе, г-н Х. несъмнено й е изплатил обезщетение и смея да твърдя, че не е поддържал повече връзка с нея, защото унижението му с подобно грубо същество беше просто внезапна похотлива забежка — виждайки яката гърдеста селянка, той бе действал като гладен човек или може би по-скоро като преситен, който се е нагостил с жилав говежди врат, просто за разнообразие.

Разглеждайки приключението на г-н Х. в такава светлина и доволна, че бях изгонила слугинята, сметнах, че съм постъпила правилно, но продължих да се измъчвам от въображаеми сцени на изневяра от негова страна и много леко щеше да му се размине, ако не бях пристъпила към по-нататъшни действия с цел да му отмъстя по съвсем същия начин.

И актът на отмъщението не закъсня. Преди две седмици г-н Х. беше наел на работа сина на един квартирант — много хубав младеж, току-що дошъл от провинцията, едва навършил деветнадесет, свеж като роза, добре сложен и с хубави крайници, накратко — чудесно оправдание да бъде харесан от жена, дори ако не ставаше дума за отмъщение, и наистина, всяка жена без предубеждения би го харесала, стига да имаше достатъчно ум и кураж да предпочете удоволствието пред гордостта.

Г-н Х. го беше облякъл с ливрея и главното му задължение, след като бе разведен из квартирата ми, се състоеше в това да донася или отнася писма и бележки между мен и господаря му и тъй като положението на държанка не е измежду най-вдъхващите уважение, дори у нископоставените, нямаше как да не забележа, че този младеж, който, предполагам, беше осведомен за отношенията ми с господаря му от другите прислужници, често ме гледаше с такъв срамежлив и объркан поглед, какъвто нашият пол веднага долавя и намира по-изразителен и трогващ от всякакви други декларации; фигурата ми изглежда го бе впечатлила и, какъвто беше невинен и скромен, не осъзнаваше, че удоволствието да ме гледа е любов или желание, но очите му, естествено палави, а сега възпламенени от страст, говореха много повече, отколкото той си представяше. Дотогава само бях забелязала, че е приятен на вид, но без ни най-малко да го пожелая, имах достатъчно гордост, за да се опазя от подобна мисъл, но г-н Х., проявявайки снизхождение към моята слугиня, която не представляваше и наполовина такова силно изкушение, ми даде опасен пример и сега аз започнах да гледам на този хубавец като на отличен инструмент за осъществяване на планираното ми отмъщение, защото трябваше да успокоя съвестта си, че не съм му останала длъжна.

С цел да проправя път към постигане на плановете си, три-четири пъти, когато младежът идваше при мен с бележки, аз успявах, сякаш случайно, да го приема легнала в леглото си или седнала край тоалетката си, като небрежно го оставях да види, уж без да искам, веднъж пазвата ми по-разголена, отколкото би трябвало да бъде, друг път косата ми — истинско украшение на главата ми, разпусната на естествени вълни, докато я реша, или пък изящен крак, докато си закопчавам жартиера, случайно откопчал се точно в този момент, което правех пред него без всякакви скрупули, и по такъв начин лесно създадох у него впечатления, благоприятни за моите планове, забелязвах го в блясъка на очите му и пламналите му бузи, към това добавих и няколко леки стисвания на ръката, докато вземах писмата от него — така подготвях почвата.

Като го виждах така развълнуван и разгорещен, аз го възпламенявах още повече, задавайки му някои насочващи въпроси, като например дали си има приятелка, тя по-красива ли е от мен, дали би могъл да обича жена като мен и други подобни; на които почервенелият глупчо, верен на природата си, отговаряше точно, както желаех, със съвършено непокварена невинност и с цялата непохватност и наивност на селското си възпитание.

Когато сметнах, че е узрял задоволително за приятния момент, който си бях наумила, един ден, когато го очаквах в определен час, взех мерки наоколо да няма никой, за да го приема, както планирах, и, точно според предвижданията ми, той дойде до трапезарията и почука на вратата, казах му да влезе и той влезе, като затвори след себе си. Тогава го накарах да залости вратата отвътре, уж иначе не може да стои затворена.

Бях се излегнала в цял ръст на канапето, където се разигра сцената с нежните радости на г-н Х., облечена неглиже в дреха, която падаше на свободни дипли по мен по най-изкусителен начин — никакви корсети, нито обръчи, изобщо нищо обременяващо. Той застана на известно разстояние, което ми осигури възможност да огледам този красив, добре оформен, здрав селски момък, цъфтящ в най-свежа младост; косата му, която беше съвършено черна и блестяща, падаше край лицето му в естествени къдрици и се подвиваше отзад, нови брич-панталони от ярешка кожа се впиваха така, че очертаваха формата на закръглените, яки бедра, бели чорапи, ливрея с дантели, фльонги на раменете — всичко това съставяше фигура, чиято красота и чиста плът не можеха да се скрият под дрехите, а тяхната гиздава спретнатост му придаваше особено очарование.

Наредих му да се приближи и да ми даде писмото, като същевременно изпуснах, уж по невнимание, книгата, която държах. Той поруменя и дойде близо до мен, за да ми даде писмото, което държеше, протегна ръката си, за да го взема, и очите му се заковаха на пазвата ми, която поради нарочната небрежност на облеклото ми, бе задоволително разголена — по-скоро засенчена, отколкото прикрита.

Като му се усмихнах, аз взех писмото и едновременно с това хванах ръкава на ризата му и нежно го придърпах към мен, той поруменя и се разтрепера; поради неговата срамежливост и пълна неопитност бе необходимо да го окуража по някакъв начин; сега тялото му беше наклонено към моето и, внимателно погалвайки гладката му голобрада брадичка, аз го попитах да не би да се страхува от мен, и като хванах ръцете му, ги поставих върху гърдите си и нежно ги притиснах. Гърдите ми по онова време бяха вече зрели и едри, така че, задъхани от желание, те се издигаха и спадаха на чести вълни; докосвайки ги, природата на момчето се възпламени и очите му отразиха огъня й, а бузите му се оцветиха в тъмно-червено; неспособен да отрони и дума от щастие, възхита и стеснителност, той мълчеше, но целият му вид говореше, че душевното му състояние е достигнало задоволително ниво в резултат на моето обучение и че няма защо да се страхувам от разочарование.

Насочих устните си към неговите така, че да не може да избегне целувката, той се запали и стана по-смел, и сега, като погледнах към онази част от облеклото му, която прикриваше най-важния обект на удоволствие, открих, че там са настъпили размирици, от които бричовете му се издуваха, и тъй като бях вече доста напреднала, за да се спра, а и не можех повече да се сдържам, нито да изчакам моминското му бавене (защото на такова ми приличаше), аз мушнах ръката си между бедрата му и напипах твърдия му напрегнат член, притиснат в панталоните, който сякаш нямаше край под пръстите ми. Тогава, любопитна и нетърпелива да разгадая тази вълнуваща мистерия, започнах да го разкопчавам, а копчетата подскачаха сами от активната сила под тях, така че тези на пояса му и на предния капак се отвориха с едно докосване, и ето ТОЙ се показа — сега, като отметнах ризата настрани, аз видях, с почуда и изненада, какво? Не играчката на момченце, не и оръжието на мъж, а прът с такъв огромен размер, че ако трябваше да се спазят пропорциите, моето момче щеше да е млад гигант. Невероятната му големина ме накара да потръпна, и въпреки това да продължа, не без удоволствие, да съзерцавам и дори да се опитвам да обхвана този толкова дълъг и така широк лост от слонова кост! Съвършено изваян и моделиран, с горда твърдост, разтегляща гладката, полирана кожа, мека като кадифе, чиято нежност можеше да съперничи на най-деликатната кожа на нашия пол и чиято изключителна белота се подчертаваше от стръкче черни къдрави косъмци в основата, под чиято сянка светлата кожа се провиждаше така, както ясно, чисто небе през клоните на дървета върху билото на далечен хълм, после широката, розова с лек синкав нюанс глава, сините извивки на вените — всичко това представляваше най-изумителна гледка на форми и цвят в природата. Накратко, там беше застанал той — обектът на ужас и наслада.

Но което беше още по-изненадващо, притежателят на този природен феномен, поради липса на възможности в суровия климат на провинциалния морал и краткото време, откакто бе в столицата, през което не бе имал удобен случай, до този момент беше абсолютно незапознат, на практика поне, с употребата на това мъжество, с което така величествено бе снабден, и ето сега на мен се падна да проведа първото изпитание, ако поемех риска да приложа към моите нежни части този диспропорционален инструмент, който изглеждаше напълно пригоден за съсипването им.

Но вече нямаше време за мислене, защото младежът, прегрял от гледката, която му предлагах, бе преминал отвъд границата на скромност и страхопочитание и, под влияние на по-силни импулси и инстинктивен природен подтик, се осмели да плъзне ръце, треперещи от невъздържани вихрени страсти, под фустите ми, и като не видя нищо извънредно строго в погледа ми, което да го възпре или отблъсне, той заопипва, докато нежно сграбчи целта на усърдните си стремления. О, тогава! Парещото докосване на пръстите му вля решителност в мен, страховете ми се стопиха от непоносимата жега, бедрата ми се разтвориха сами и се оставиха на лудуващите му ръце, едно движение и фустите ми бяха отметнати с размах, и пътят се откри, не можеше да сбърка. Сега той бе върху мен. Бях се разположила удобно под него, колкото се може по-достъпна за опитите му, които бяха доста несръчни, защото оръдието му, като не успяваше да уцели, се блъскаше и дълбаеше напразно в различни посоки, ту нагоре, ту надолу, и все погрешно, докато, горяща от нетърпение поради дразнещите ме движения, аз насочих нежно с ръка този свиреп инструмент натам, където моят новак щеше да получи първия си урок по удоволствие. По такъв начин той се вряза най-сетне в топлината на мъничкия процеп. Това беше мъж, създаден да не знае що е неподатливост, но моята, макар така начесто употребявана, все още беше недостатъчно широка, за да го поеме лесно. С моя помощ, обаче, главата на тежкото оръдие бе критично насочена и, чувствайки го точно пред нежния отвор, с благоприятно движение аз пресрещнах мушването му, при което устните ми силно се разтеглиха, поддавайки на неговата устременост, и ето, двамата усетихме, че той е достигнал началната цел. В преследване на крайната, обаче, той започна да се вклинява с мощни и болезнени за мен пронизващи тласъци дотолкова навътре, доколкото да се чувства сигурен в убежището си, там вече заседна здраво, а аз изпитах такава смесица от удоволствие и болка, че направо не мога да я опиша. Ужасявах се еднакво от това, да не ме разцепи и от това, да не се оттегли, не можех нито да го изтърпя вътре в мен, нито да се разделя с него. Но с извършването на още и още бързи тласъци отгоре ми, с които той проникваше все повече, болката от неговия невероятен размер и твърдост се засили и ме принуди да изплача тихо:

О, мили мой, боли!

Това бе достатъчно, за да обуздае нежното момче, изпълнено с уважение дори по средата на такова занимание, той веднага изтегли сладката причина за моите оплаквания, а очите му красноречиво изразяваха съжаление, че ме е наранил, и нежелание да се оттегли от убежището, чиято топлина и близост му бяха доставили изблик на удоволствие, което сега до полуда желаеше да задоволи до край, и все пак, понеже беше неопитен, той не ми се разсърди, задето попречих на облекчаването му, понеже ми беше причинил болка.

Но аз самата съвсем не бях доволна, че той обърна такова голямо внимание на леките ми възклицания, и така, още по-запалена от обекта пред мен, застанал в мощна ерекция, изложил на показ оголената си широка глава в тъмночервен цвят, целунах младежа за насърчение, после той ми отвърна с плам, сякаш едновременно ми благодареше и подкупваше бъдещата ми отстъпчивост, и скоро аз заех пак положение, удобно да приема едно ново нашествие с всичките му рискове, към което той пристъпи без отлагане, застана отново над мен и аз почувствах още веднъж гладкия твърд хрущял да навлиза със сила, този път успя по-лесно от предишния. Макар че пак ме болеше, докато той се мъчеше да влезе докрай, той все пак беше достатъчно внимателен да го прави бавно и малко по малко, а аз гледах да не се оплаквам. Междувременно мекият тесен проход постепенно се отпусна, поддаде и се разтегли до крайна степен от твърдия, едър, вкаран дълбоко инструмент, усещайки пленително удоволствие от присъствието му и болка от разтеглянето си; той беше вътре до половината, когато изведнъж цялата нервна енергия, която влагаше в проникването, не успя да му извоюва нито инч повече, защото кризата на удовлетворението го надви и плътната стегната топла гънка, която го заобикаляше, извлече от него екстатичния изблик, преди аз самата да съм готова за това, поради постоянната болка, която изтърпявах от непоносимия му размер, макар че така и не успя да влезе повече от наполовина.

В този момент очаквах, без обаче да го желая, той да се изтегли, но бях приятно разочарована, защото той не го направи. Задъхан и разгорещен, облян в приятни сокове, той се задържа вътре. След кратка почивка, сякаш събуден от транса на удоволствието (при което сякаш загуби свяст, очите му бяха затворени, дишаше накъсано — беше извършил първото си мъжко посвещение), той остана в същото положение, все още незаситен и търсещ успокоение от тези така нови за него наслади, докато твърдостта му, която едва-едва беше намаляла, се възвърна изцяло, без дори да е изваждал меча от ножницата, и той продължи с нови сили да си пробива път към проникване докрай, което не бе трудно, поради балсамената инжекция, с която обилно бе овлажнил и най-вътрешните гънки на прохода. Удвоявайки активната сила на тласъците си, подпомагани от страстния апетит на моите движения, мекият смазан отвор не оказа повече съпротива на изкусния шперц, поддаде и се отвори. И сега, със задружни усилия и старание от моя страна да му помогна, той ме прониза, проникна и най-сетне, извоювал победата инч по инч, влезе целият докрай с един последен мощен тласък; при достигането на целта, от спояването на телата ни (дотолкова, че космите ни се оплетоха и навиха едни в други), очите на отнесения от страстта младеж заискриха с още по-радостен огън, всичките му движения, и целият му вид показваха прекомерно удоволствие, което и аз започнах да споделям, след като го почувствах в самите си дълбини. Направо ми прилошаваше от наслада! Възбудена до степен на непоносимост от необузданите му движения в мен, сита и доволна до немай-къде. И така, лежах задъхана под него, докато накъсаното му дишане и нарастващата му твърдост ми подсказаха, че идва триумфалният момент на втория период и той дойде, и сладкото момче, надвито от екстаза, примря в ръцете ми, разтапяйки се в мощен изблик, който изстреля приятна топлина в най-закътаните гънки на тялото ми и двамата изцяло се отдадохме на удоволствието. Така постояхме известно време — изгубени, останали без дъх, безчувствени към всичко, освен към усещанията си в тези части, създадени от природата, за да се радваме на живота.

Когато взаимният ни транс поотмина и младежът изтегли прекрасния си уред за разтягане, с помощта на който всички мои мисли за отмъщение бяха погълнати от усещането на удоволствие, разширеният и леко болезнен проход върна поток от перлена течност, който се стече по бедрата ми, смесен с ивици кръв — белези на опустошението от този чудовищен инструмент, който постигна триумф над нещо като втора моя девственост. С кърпичка попих и избърсах до сухо частите си, докато той се обуваше и закопчаваше.

След това го накарах да седне до мен и тъй като беше събрал кураж след изключителната интимност помежду ни, той ме дари с последващо удоволствие под формата на нежна благодарност и възхитена радост заради новите сцени на блаженство, които се бяха открили пред него, наистина съвсем нови, защото никога дотогава не бе виждал загадъчната разлика, характерния разцепен печат на женствеността, макар че никой не бе по-способен от него да прониква в най-дълбоките кътчета на женското тяло и да го задоволява по-пълно. Но когато забелязах, че някак неспокойно се движи, че ръцете му се разхождат насам-натам безцелно, разбрах, че копнее да задоволи любопитството си, съвсем естествено впрочем, да разгледа и поопипа тези части, които привличаха и концентрираха в себе си най-топлата сила на въображението, и бях очарована да поглезя младежа, като задоволя желанията му и му позволя, щом желае, без да се притеснява, да уталожи любопитството си.

И тогава, прочитайки в моите очи свободно разрешение за всичките му желания, той зарадва себе си не по-малко, отколкото мен самата, като пъхна ръката си под фустите ми и ги повдигна, отстранявайки по този начин пречките към гледката, като същевременно ме гледаше закачливо и ми даваше хиляди целувки, които може би смяташе необходими за отвличане на вниманието ми от това, което вършеше. И така, с фустите, вдигнати на кръста ми, аз се разположих на канапето така, че да му дам пълен изглед към целия район на наслада и богатия пейзаж около него. Захласнатият младеж поглъщаше всичко с очите си и се опитваше с пръсти да си осигури гледка към тези тъмни и загадъчни дълбини; той отвори прилепващите устни, чиято мекота позволяваше проникването на всяко твърдо тяло, затваряйки се около него и така отново закривайки гледката, и като опипваше още и още, той срещна мекия израстък, който — подвижен и отпуснат след скорошното удоволствие, сега нарасна и се втвърди под докосванията на изследващите му горещи пръсти, стана видим и запламтя, а гъделичкането на тази чувствителна моя част ме накара да завъздишам, сякаш ме бе наранил, при което той оттегли любопитните си проучващи пръсти, молейки ме за извинение с целувка, която още повече усили моя плам на това място.

Новите неща оставят най-силни впечатления, това особено важи за удоволствията; нищо чудно тогава, че той беше обзет от екстаз и възхищение пред нещата, интересни за неговата мъжка природа, които виждаше за първи път. Аз от моя страна бях богато възнаградена за удоволствието, което му доставих, като му позволих да изследва тайните на този обект, предоставен разголен и свободен за най-своеволните желания на неопитния, естествен младеж; от очите му струеше огън, бузите му горяха в ярко червено, и устните му отронваха страстни въздишки, докато ръцете му конвулсивно стискаха, разтваряха и отново затваряха устните на тази дълбока телесна гънка или нежно подръпваха мъха около нея; всичко му доставяше извънмерната радост, че е оставен да попалува като дете. Той не излъга надеждите ми, защото гледката пред него го накара да извади отново страховития, настървен инструмент и като го насочи право към нацупените устни, които му пречеха да погледне по-дълбоко, напъха главата и задълба с подновен бяс, влезе в дълбочина и запуши по цялата му дължина този мек проход на удоволствието, където разтресе всичко по пътя си и още веднъж предизвика в мен палеща жажда, която нищо друго не можеше да уталожи, освен освежаващ потоп, рукнал от самия причинител на пожара, и от другите извори, които природата отприщва в този резервоар на удоволствието, когато достигнем нивото на преливане.

Сега вече бях така ожулена, така натъртена и така изразходвана след тази допълнителна битка, че едва можех да мръдна или да стана, затова останах да лежа потръпвайки, докато превъзбудата на сетивата ми стихне полека-лека, и когато дойде часа, в който трябваше да отпратя младия човек, аз нежно му казах, че е време да се разделим, за което съжалявам не по-малко от него, а той все още изглеждаше готов да остане на бойното поле и да продължи акцията. Но опасността беше твърде голяма и след няколко сърдечни целувки за раздяла и препоръки за пазене на тайната и дискретност, аз се насилих да му кажа довиждане, не без уверения, че ще се видим отново по същата причина, и то колкото е възможно по-скоро, после мушнах една гвинея в ръката му — не повече, защото ако забележеха, че има пари, можеха да се усъмнят и да ни разкрият, имаше от какво да се страхувам: мъжете на неговата възраст често не могат да устоят на изкушението да се похвалят.

Замаяна и опиянена след тази пресищаща доза удоволствие, аз все още лежах на канапето по гръб с разперени ръце, обзета от сладка леност, поздравявайки се, че успях на воля да си отмъстя и то по съвсем същия начин и на това същото канапе, което беше ми предоставило толкова нараняваща гледка. Никакви тревоги за последиците не ме измъчваха, за нищо не се упреквах, още по-малко за това, че с тази стъпка окончателно доказах, че бях не само държанка, но и жена от заслужаващата презрение професия. Щях да съм неблагодарна, ако се разкайвах за полученото удоволствие, и тъй като белята вече бе станала, реших да удавя всяка помисъл за срам, като се хвърля презглава в бурния поток, по който се бях понесла.

Докато подреждах по такъв похвален начин мислите в главата си и си нашепвах нещо като обет за безнравственост, ето че г-н Х. влезе. Виждайки поруменелите от скорошните ми действия бузи, които още повече запламтяха при появата му, и пикантния вид на лекото ми облекло, г-н Х. ми направи комплимент, че изглеждам много добре и пристъпи към доказване искреността на думите си, при това с такова нетърпение, че направо се разтреперах от страх да не се досети по състоянието на моите части след бурната им употреба какво се бе случило, проходът — разширен и зачервен, устните — подути до необичаен размер, къдриците ми смачкани и оплетени от влагата, която обилно ги бе поляла, накратко — г-н Х., с неговата опитност, колкото и да беше добър, едва ли щеше да подмине незабелязана разликата в състоянието на нещата и сигурно щеше да прозре истината. Но тук женската природа ми дойде на помощ; аз се престорих, че ужасно ме боли глава и се усещам трескава, поради което не мога да приема ласките му. Той повярва и добронамерено се въздържа. Малко след това на посещение дойде една възрастна дама — много навреме, според мен, и г-н Х. ме остави на спокойствие, като ми пожела да се погрижа за себе си и добре да си почина.

Надвечер поисках да ми приготвят гореща вана с ароматични треви, и след като хубаво се изкъпах, излязох напълно освежена телом и духом.

На следващата сутрин, събуждайки се доста рано след съвършено спокоен сън, внезапно бях обзета от притеснения, какви ли поражения са нанесени върху нежната ми система от онзи шокиращ инструмент, създаден сякаш само за разрушение.

Ужасена от всякакви предположения, едва-едва посмях да насоча ръката си натам, за да разбера какво е състоянието на нещата.

Но скоро страховете ми бяха обуздани.

Копринените косъмци, които растяха покрай границите, сега чисти и лъскави, бяха възстановили обичайната си къдравост и подреденост, меките устни, понесли главното натоварване, вече не бяха подути и потънали във влага и нито те, нито проходът, към който водеха и който беше позволил такова огромно разтягане, носеха някакви издайнически белези на промяна — отвън и отвътре, дори и при най-щателно изследване; независимо от отпускащото действие на горещата вана, а може би и благодарение на него.

Тази чудесна структура на женското тяло — вечен извор на върховна радост за мъжете, у мен беше щастливо оформена, както изглежда, в сочни, закръглени части от мека, еластична плът, която се разтягаше почти неограничено и скоро след това се възстановяваше — стегната и здрава, така че можеше да стисне в нежна прегръдка между гънките на мантията си, която покрива стените на прохода, всяко чуждо тяло, въведено в нея, като например моя пръст, с който се изследвах тогава.

Намирайки, следователно, всяко нещо в пълен ред, аз си спомних страховете си и ми стана смешно; бях станала любовница на мъж с изключителен размер и ликувах от двойното си постижение — удоволствие и отмъщение, отдадена изцяло на мисли за бъдещи наслаждения. Лежах, разперила ръце с разтворени крака, по тялото ми се разливаше приятна топлина и от време на време се мятах от нетърпение да се заема пак с грешни сладостни радости до пресита. Не чаках дълго, тъй като около десет часа сутринта, както бях очаквала, моят нов, скромен любим Уил дойде с бележка от господаря си, г-н Х., който питаше как съм. Бях се погрижила да изпратя моята слугиня по работа в града, това със сигурност щеше да й отнеме доста дълго време, а що се отнася до останалата прислуга в къщата, нямаше от какво да се боя, понеже те бяха обикновени кротки хорица, достатъчно мъдри да не се месят в чужди работи.

След като уредих нещата, останах легнала в леглото, готова да го приема и щом влезе в спалнята ми, резето, което се дърпаше от леглото с връвчица, падна и заключи вратата.

Забелязах, че младият ми любимец беше още по-спретнато облечен, явно от желание да ми се хареса, което доказваше, че ме обича, а това, уверявам Ви, съвсем не ми беше безразлично.

Косата му бе гладко сресана, страните — румени, бельото му — чисто, тялото му — яко и пращящо от здраве; всичко това правеше от него изкусително за всяка жена парче и смятам, че само която няма никакъв апетит, не би се нагостила на воля с такава вкусна хапка, създадена от природата за украса на всяко изискано удоволствено меню.