Сандра Браун
Безпощадно (24)

Двадесет и трета глава

Сейър позвъни в офиса на Бек в пет часа в понеделник следобед.

— Бек Мърчънт.

— Сейър Линч. Свободен ли си тази вечер?

— На среща ли ме каниш?

— Искам да поговорим за един човек.

— За кого?

— Калвин Макгроу.

— За моя предшественик? Защо?

— Ще те чакам в мотела в шест часа.

Следващото, което прозвуча, бе сигнал „свободно“.

Бек почука на вратата на стаята й точно в шест и тя веднага отвори. Вече бе с дамската си чанта на рамо. Ключът от стаята бе в ръката й.

— Няма ли да ме поканиш да вляза?

Сейър затвори вратата след себе си.

— Аз ще карам.

Гюрукът на наетия кабриолет бе спуснат. Вятърът заигра с косите й, докато излизаха от града, но тя сякаш не забеляза. Климатикът бе включен на пълна мощност, но нямаше никаква полза от него. Колата бе стояла паркирана на слънце цял ден и тапицерията бе така нагорещена, че пареше бедрата и гърба на Бек като електрическа възглавница.

— Чух, че с Крис сте прекарали вълнуваща съботна вечер — отбеляза тя.

— Опитахме се да го скрием, но все пак се разчу.

— Как е ръката му?

— Не толкова зле, колкото можеше да е.

— Не мога да си представя Крис в схватка с някого насред пътя. Какво си е мислил?

— Че Уоткинс е убил Дани.

Сейър внезапно извърна глава.

— Уоткинс Антената? За същия човек ли говорим?

— Твоят кандидат-ухажор. Дани е отхвърлил молбата му за работа в леярната.

Обясни й накратко защо Уоткинс е евентуалният заподозрян.

— И това ти се струва правдоподобно?

— Правдоподобно — да.

— А вероятно?

— Не зная, Сейър — Бек се размърда на седалката, изпитвайки неудобство и заради парещата тапицерия, и заради въпроса й. — Шерифът реши, че е достатъчно правдоподобно, за да го извика на разпит.

— Ако изброиш всички, които имат зъб на фамилията Хойл, списъкът няма да има край. Сещам се за стотина души с доста повече основания да ги мразят. Какво ще кажеш за всички уволнени служители? Името на Уоткинс е само едно от многото.

— Бих се съгласил с теб, ако не беше онова, което направи в събота вечерта. Видях го да профучава покрай къщата ми. Тогава не го познах, просто забелязах човек с мотор. Но се оказа, че е бил Уоткинс. Явно е проследил Крис и нарочно се опита да ни изтласка от пътя. Сега ще му бъде отправено обвинение в нападение с хладно оръжие, независимо дали има нещо общо със смъртта на Дани. Има забележителна криминална кариера. Стана видимо неспокоен, когато чу името на Дани. От всякаква гледна точка е опасен тип и ми се струва напълно способен да извърши убийство.

Сейър не изглеждаше убедена.

— Криминалното му досие го прави удобна изкупителна жертва, нали?

— Нападна Крис с нож.

— Ти беше ли свидетел на схватката?

— На по-голямата част, след като изпълзях от канавката.

Разказа й за малкото си премеждие, но не й се стори забавно. Вместо да се усмихне, замислено присви устни.

— Ако застанеш на свидетелската скамейка, ще можеш ли да заявиш под клетва, че Уоткинс умишлено е порязал Крис?

— Не е ли очевидно? Ръката му беше окървавена.

Сейър спря край пътя, в сянката на магнолиево дърво. Остави двигателя да работи и се обърна към него.

— Веднъж, когато бяхме тийнейджъри — мисля, в прогимназията, — прекарах целия следобед в пробване на прически и грим в банята. Въпреки че в къщата има още три бани, Крис не престана да тропа на вратата и да се заяжда с мен просто от скука. Накрая отворих, казах му да се разкара и да ме остави на мира. Нахълта вътре, сборичкахме се и разменихме по няколко удара и ритника. Изведнъж той се разкрещя, сякаш го колят, и хукна навън да търси Хъф. Твърдеше, че съм го нападнала с машата си, и на ръката му имаше грозен белег за доказателство — направи дълга пауза, за да покаже на Бек, че е стигнала до най-съществената част. — Дори не държах машата, когато му отворих, Бек. Беше включена, но стоеше на тоалетката.

— Искаш да кажеш, че се е изгорил нарочно?

— Да. Струваше си да понесе болката, за да ме натопи.

— Намекваш, че е възможно Крис да се е порязал сам с ножа на Уоткинс Антената?

Дълго го гледа съсредоточено, преди отново да излезе с кабриолета на пътя.

— Срещата ви с Уоткинс не е единственото, за което се бръмчи днес.

— Къде чу това „бръмчене“?

— В салона за красота.

Бек повдигна слънчевите си очила и недоверчиво погледна разрошените й от вятъра коси.

— Отидох на педикюр — обясни тя.

Това му даде повод да плъзне поглед по стройния прасец на десния й крак, който, откакто бяха тръгнали, натискаше педала за газта до сто и двайсет километра в час.

— Хм. Хубав цвят. Не е твърде ярък — като червено или розово. Как се нарича?

— „Бейж Мерилин“.

— Като Монро?

— Предполагам. Никога не съм се замисляла. Важното не е лакът на ноктите на краката ми, Бек. Салонът е най-добрият източник на информация в града. Може да не са наясно точно къде се намира Ирак, но знаят с абсолютна сигурност кой с кого спи, кой е пострадал в събота вечерта и прочее.

— Така ли издири съдебните заседатели по делото срещу Крис?

Сейър повдигна вежди, но не се намръщи.

— Всъщност не — спокойно отвърна тя. — Получих информацията от съда — след кратка пауза добави: — Питах се дали Хъф знае за това.

— Знае. Нима очакваше да запазиш срещите си с тях в тайна? Ти си известна личност, Сейър. Дори и да се облечеш в най-невзрачните дрехи от разпродажба, за местните хора си оставаш „дамата от големия град“. Фактът, че си се върнала след десетгодишно отсъствие, е голяма новина. Но се бъркаш в делата на Хъф, а тази новина е още по-голяма. Въпреки страхопочитанието към теб, никой не желае да си навлече гнева на Хъф Хойл.

— Когато започнах да се обаждам на съдебните заседатели, знаех, че скоро Хъф и Крис ще научат. Ти също — хвърли поглед към него. — Но ми е все едно.

— Какво се надяваше да изкопчиш с това ровене?

— Да попадна на човек със съвест, който би признал или че е приел подкуп, или че други са го направили.

Разказа му за вдовицата Фостър с умствено изостаналия син и за срещата си с мъж, който бе заплакал при въпроса за явяването си като съдебен заседател.

— Когато поисках повече информация, жена му ме помоли да си тръгна. По-късно открих, че е бил спасен от разорение месец след делото. Какво съвпадение.

Отклони се от магистралата и мина през внушителен железен портал. От двете страни на оградата имаше система от изкуствени водопади, които се спускаха покрай каменна плоча с надпис от ковано желязо „Лейксайд Манър“.

Комплексът за възрастни хора се намираше край изкуствено езеро, заобиколено от изумруденозелено игрище за голф с осемнадесет дупки. Сред дъбова горичка се издигаше сграда, разполагаща с плувен басейн, модерна фитнес зала, ресторант, бар и център за отдих. Бек разбра това от дискретната зелена табела, изписана с бели букви. Жилищните постройки бяха малки, но кокетни. Павирани алеи криволичеха из целия живописен парк.

Сейър остави колата си на паркинга за посетители пред спортния център, но не понечи да слезе.

— Мразя подобни места. Животът в тях е толкова еднообразен. Всеки ден едни и същи хора. Не се ли отегчават?

— Поне не се тревожат за недоволни работници, които могат да обявят стачка.

Обърна се към Бек.

— Значи и този слух е верен.

— За съжаление.

— Кажи ми нещо повече.

— Има един тип на име Нийлсън.

— Споменаха за него в салона. И ти подхвърли нещо онази вечер. Кой е той?

— Истинско бедствие за компании като „Хойл Ентърпрайсис“.

— Чух, че съпругата на Били Полик се е свързала с него.

— По този повод — продължи Бек — той прибягва до тежката артилерия. Ще изпрати членове на синдиката да подтикват работниците ни към стачка.

— Браво на него!

— Играта ще загрубее, Сейър.

— Вече е загрубяла.

— Ще пострадат хора. Не, не го казвай — припряно я прекъсна той, когато понечи да проговори. — Зная, че човек не може да пострада повече от Били Полик, но това беше трагичен инцидент. Предотвратим, може би, но все пак случаен. А стачката е като война.

— Дано вашата страна загуби.

Бек се изсмя фалшиво.

— Възможно е желанието ти да се сбъдне — отпусна глава на облегалката и погледна нагоре през клоните на дървото, под което бяха паркирали. — Моментът е крайно неудобен. Дани почина преди по-малко от седмица и най-вероятно е бил убит. Ред Харпър се мъчи като грешен дявол да открие един местен бандит, озлобен срещу семейство Хойл. В същото време детектив от отдела му залага на Крис като най-вероятен извършител. Ти се движиш из града с този яркочервен кабриолет и напомняш на хората, че не за първи път Крис е заподозрян в убийство. Караш кръвното на Хъф да скача до небесата. Заставаш на противоположната страна в спор за работнически права. И не е само това.

— Какво друго има?

Без да вдигне глава, Бек се обърна към нея.

— Трудно ми е да се сдържам да не те докосна — погледна десния й крак, където полата й се бе вдигнала високо над коляното. — Не зная кое е по-лошо. Да бъда далеч от теб и да фантазирам или да седя толкова близо, да те виждам и да не мога да се поддам на импулса си.

Отмести поглед от оголеното й бедро към лицето й, погрешно предположил, че е по-безопасна територия. Напрегнатото й изражение разсея заблудата му.

— Госпожа Фостър е приела големия телевизор, за да дари малко радост на нещастния си син — смутено каза тя. — Мъжът е продал душата си, за да се избави от дългове.

Бек изправи гръб и въздъхна.

— Сигурна ли си, че това са факти? Можеш ли да ги докажеш?

— Не.

— Сигурна ли си, че тези двама души са сред шестимата, гласували, че Крис е невинен?

— Не.

Погледна я с укор.

— Да кажем, че вдовицата с умствено изостаналия син и мъжът, спасен от фалит, са приели подкупи, за да гласуват за оправдаването на Крис. Добре ли се почувства, като им напомни за компромиса, който са направили със съвестта си?

Сейър извърна глава и тихо отвърна с „не“.

— С какво улесни живота на тези хора, като ги накара да се погледнат в огледалото, Сейър?

— С нищо — троснато отвърна тя. — Вече разбрах какво имаш предвид.

— Тогава защо ги безпокоиш? Каква цел преследваш? Имаш сметки за уреждане с Крис и Хъф. Защо направо не попиташ тях?

— А ти? — извика тя в отговор. — Или не желаеш да узнаеш истината за процеса срещу Крис? Предпочиташ да не чуваш, че Хъф е подкупил съдебните заседатели, та Крис да се отърве безнаказано за убийство. Така ли е?

Повишавайки тон като нея, Бек каза:

— Ако Хъф ги е подкупил, може да е било, за да спаси сина си от присъда за престъпление, което не е извършил. Тази вендета е твоя…

— Не е вендета.

— Тогава какво търсиш?

— Почтеност, каквато те не притежават. Надявах се, че може би…

— Какво?

Сейър замълча, пое си дъх и припряно довърши:

— Че може би ти притежаваш. Затова те доведох тук — кимна към къщичките край езерото. — Калвин Макгроу живее в третата поред. Тази сутрин се съгласи да разговаря с мен. Бях безкрайно изненадана, но само докато пристигнах. Видът му ме порази. Изглежда доста по-стар, отколкото когато го видях за последен път.

— Годините си вземат своето.

— Мисля, че се е състарил през последните три, откакто се е спазарил със заседателите и се е погрижил Крис да се измъкне. Измъчва се от угризения.

— Той ли го призна?

— Да, Бек. Било е последната му голяма услуга за „Хойл Ентърпрайсис“. Бил е назначен за юридически съветник веднага щом Хъф е поел управлението на завода от дядо ми. Макгроу е вършил за компанията това, което ти вършиш сега. Последното, което е направил, преди Хъф да го пенсионира и да повери длъжността на по-млад и…

— По-безскрупулен човек?

— Щях да кажа по-буден.

Бек недоверчиво смръщи вежди, но я подкани да продължи.

— След избора на съдебни заседатели Макгроу е потърсил онези от тях, които имат някакви слабости.

— Например умствено изостанал син.

— Именно — Сейър погледна към тенис кортовете, където две двойки играеха без особен ентусиазъм. — Много проницателно от твоя страна да ме попиташ дали съм се почувствала добре след разговорите си с тези хора. Честно казано, почувствах се ужасно. Особено след посещението си у госпожа Фостър. Не я упреквам, че се е възползвала от възможността да подобри живота на сина си дори с нещо толкова скромно като един телевизор. На нейно място и аз бих постъпила така. Това, което е направила, не е егоистично, а породено от обич — когато отново се обърна към него, тъжната усмивка изчезна от лицето й и вместо нея се изписа гримаса на отвращение. — А Калвин Макгроу е вършил мръсната работа на Хъф от чисто егоистични подбуди. Не е имало никакво благородство в постъпките му. Оттеглил се е от „Хойл Ентърпрайсис“, финансово осигурен за цял живот, и сега може да си позволи да живее в луксозен пенсионерски комплекс като този. Но старините му не са спокойни. Беше доволен, когато получи шанс да снеме товара от плещите си пред мен тази сутрин. Призна всичко.

Бек дълго се взира в нея, а след това посегна към дръжката на вратата.

— Добре. Да чуем какво има да каже господин Макгроу.

 

 

Тръгнаха по пътека, която следваше брега на езерото. Къщата на Макгроу имаше решетки от ковано желязо на горните прозорци, подобни на балконите във Френския квартал. Несполучлива имитация, според експертното мнение на Сейър.

Натисна звънеца и надникна през шпионката. Вратата бе отворена от същата медицинска сестра, която я бе пуснала да влезе по-рано. Беше в безупречна бяла униформа, но имаше неприветливо изражение, за разлика от сутринта, когато бе широко усмихната. Сейър не можа да си обясни промяната в настроението й.

— Здравейте отново.

— Тази сутрин не ми казахте коя сте — промърмори тя и в думите й прозвуча укор.

— Представих се с името си.

Сестрата мрачно изсумтя.

Осъзнавайки, че Бек наблюдава всичко, Сейър изправи рамене и вдигна глава.

— Както ви казах, преди да си тръгна, надявах се да доведа един човек за среща с господин Макгроу. Тук ли е?

— Да, госпожо — суховато отвърна жената и им стори път да влязат. — На верандата, където разговаряхте сутринта.

— Благодаря. Очаква ли ни?

— Да, предполагам.

Въпреки неучтивото й държане, Сейър отново й благодари и даде знак на Бек да я последва. Минаха през вестибюл, претъпкан с мебели, както и стаите, покрай които минаха. Остъклената веранда се намираше в дъното и бе с изглед към игрището за голф.

Калвин Макгроу седеше на същия стол, както при първото й посещение, с лице към вратата. Сейър му се усмихна и изрече името му. Погледна я, сякаш не я познаваше, и това я накара да изпита леко смущение.

— Доведох господин Мърчънт, за да се срещне с вас. Удобен ли е моментът?

— Боя се, че не, Сейър — Крис, който бе седнал на стол с висока ветрилообразна облегалка и досега бе скрит зад нея, стана и се обърна към сестра си. — Бек ми каза, че ще дойдете, и ми напомни, че отдавна не съм посещавал Калвин. Старая се да идвам, когато мога, за да го наглеждам. За съжаление, днес не е добре. Разсъдъкът му ту се помрачава, ту се прояснява. Нали знаеш как е при болните от Алцхаймер!

Приближи се към стареца и ласкаво сложи ръка на рамото му. Макгроу не трепна и не реагира по никакъв начин, а продължи да се взира с празен поглед пред себе си.

— Има дни, в които не помни дори имената на децата си. Друг път твърди, че е направил бебе на седемдесетгодишната вдовица, която живее в съседната къща. Миналата седмица са го хванали да гази гол в езерото. Истинско чудо е, че не се е удавил. На следващия ден бил свеж и бодър и напълно се владеел. Победил сестрата на дама пет пъти — отново докосна рамото му. — Трагично, нали? Като си помисля колко красноречив беше в съда. Ум като бръснач — поклати глава със съжаление. — Сега понякога не продумва дни наред. В други дни е страшно бъбрив. Естествено приказките му са неразбираемо бръщолевене на слабоумен старец. Не бива да се вземат на сериозно.

Сейър се задъха и усети парене в гърдите. В главата й нахлу кръв. Нямаше опасност да припадне, но й се струваше, че ще експлодира. Не обръщаше внимание на Крис. Бе очаквала подла постъпка от негова страна. Но предателството на Бек я измъчваше като смъртоносна рана.

Беше й заложил този капан, а после бе заговорил за желание и фантазии за близост. Искаше й се да издере очите му, защото я бе накарал да повярва, че може да му има поне малко доверие. Беше я заблудил, че не е покварен като хората, към които засвидетелстваше лоялност.

Обърна се към него и просъска:

— Кучи син!

Епитетът бе твърде слаб, за да изрази чувствата й. Втурна се покрай него, излезе от безвкусно обзаведеното жалко подобие на дом и изтича до колата си. Когато стигна, едва дишаше — отчасти заради жегата, но главно от ярост и унижение.

Пъхна ключа в стартера и видя, че ръката й кърви. Бе стиснала юмрук така силно, че зъбците на ключа се бяха забили в дланта й.