Сандра Браун
Безпощадно (22)

Двадесет и първа глава

Мобилният телефон на Бек звънна, докато изкачваше стъпалата към къщата на Хойл. Вдигна, изслуша думите на шерифа и изруга, след което попита:

— Кога?

Ред Харпър отвърна:

— Преди около час.

— Даде ли обяснение?

— Това е проблемът. Не можа.

— Добре, Ред. Благодаря, че ми каза. Ще ти се обадя.

Затвори и влезе в къщата. Просторното фоайе бе сумрачно и тихо, сякаш всички бяха задрямали. В убежището на Хъф нямаше никой. Бек го откри на най-необичайното място, в зимната градина на Лоръл Линч-Хойл.

— Какво правиш тук?

— Живея в тази къща.

— Извинявай, не исках да прозвучи така. Малко съм ядосан.

— Личи си. Налей си нещо за пиене.

— Не, благодаря.

— Искаш да си с бистър ум?

— Нещо такова.

— Седни. Изглеждаш напрегнат като пружина.

Бек се настани на един от плетените столове, с които бе обзаведена стаята. През високите прозорци се виждаше небето на запад, започнало да добива бледолилав оттенък със залеза, същия цвят като великолепните разцъфнали орхидеи. Папратите бяха избуяли и така наситенозелени, че създаваха усещане за сянка и хлад въпреки жегата навън. Приемната бе като оазис, примамващ за отдих.

Но тропическата обстановка не бе достатъчна, за да го успокои.

Хъф седеше на шезлонг, облегнат на възглавници с къдрички по края. Държеше чаша бърбън, но не бе запалил цигара, уважавайки желанието на покойната си съпруга в специалната й стая да не се пуши.

— Добре ли се чувстваш? — попита Бек.

— По-добре от теб, струва ми се. Бих се обзаложил, че в момента кръвното ти е по-високо от моето.

— Толкова ли е очевидно?

— Кажи ми какво има.

Бек издаде дълга въздишка и опря гръб на възглавничките на стола си.

— Атакуват ни от всички страни, Хъф.

— Давай едно по едно.

— Първо, кризата е Полик. Говорих по телефона с лекаря, който го е поел. Прогнозите за възстановяване са добри. Физически ще бъде добре, доколкото може да се очаква.

— Но?

— Но е изпаднал в тежка депресия.

— Това означава, че ще трябва да плащаме за психотерапевт — каза Хъф, очевидно недоволен.

— Застраховката няма да покрие този разход дори ако семейство Полик подадат молба, което все още не са направили. Мисля, че ще се наложи ние да го поемем.

Хъф гневно изсумтя:

— Тези доктори взаимно си осигуряват пациенти. Чиста проба рекет.

— Сигурен съм, че в някои случаи е така. Но е напълно обяснимо защо на Били му е трудно да преодолее шока — психически и емоционално. Освен това, ще се отрази добре на репутацията ни. Отчаяно се нуждаем от обществено одобрение.

— Добре. Дано няколко сеанса бъдат достатъчни — каза Хъф. — Нищо дългосрочно.

— Да кажем, пет?

— Да кажем, три. Друго?

— Госпожа Полик. Колата, която изпратихме вчера, беше на моето място на паркинга тази сутрин, когато пристигнах на работа. Не е пуснала майсторите, на които възложих ремонта на къщата им, да влязат. Изгонила ги, а после ми се обади и ми каза къде да заврем подкупите си.

— Канят се да се изнесат от твоята къща… от твоята „воняща дупка“, както я нарече. Заяви, че ако си въобразяваме, че ще купим мълчанието й с няколко скъпи подаръка, жестоко се лъжем.

Хъф отпи глътка бърбън.

— Това не е всичко, нали?

— Не е — с неохота отвърна Бек. — Ще ни съди.

— Мамка му! Тя ли го каза?

— Закани се.

Хъф разклати чашата си и се замисли.

— Едва ли ще го направи, Бек. Иска да накара косите ни да настръхнат с тези заплахи. Е, добре, привлече вниманието ни. Да предложим по-съблазнителна примамка.

— Още подаръци? Мисля, че само ще засилим решимостта й и ще й дадем нови основания да твърди, че използваме подкупи, за да я накараме да си трае. Може да стигне и по-далеч — направи пауза и въздъхна. — Заплашва, че ще се обърне към Министерството на правосъдието. Иска да бъдат повдигнати криминални обвинения.

Хъф допи питието си и остави чашата до ръба на масичката с рязко движение, израз на гняв.

— Няма шанс да успее — продължи Бек. — Ще трябва да докажат, че сме знаели, че инцидентът е неизбежен, а дори най-опитният прокурор не би успял. От друга страна, чувал съм за компании, които са се сблъсквали с обвинения в умишлено пренебрегване на нормите за безопасност и излагане на работниците на риск. Дългогодишните клиенти веднага пренасочват бизнеса си другаде. Служителите, особено средният ръководен персонал, подават оставка от страх да не загинат с потъващия кораб. Влизането на подобно дело в съда може да се проточи с години. Мощен конгломерат с милиарди долари бюджет и цяла армия адвокати би оцелял. Но частни компании като твоята рядко успяват.

Хъф изсумтя:

— Не е възможно някаква устатница да срине „Хойл Ентърпрайсис“.

— Обикновено бих се съгласил с теб. Но Алиша Полик не действа сама. Потърсила е Чарлс Нийлсън за съдействие. Днес получих факс от него. Няма да те залъгвам, Хъф, започва най-ужасният ти кошмар.

— Къде е факсът?

Бек извади от куфарчето си един-единствен лист. Стана, подаде го на шефа си и каза:

— Май все пак ще пийна нещо.

Влезе в стаята за игри, наля си уиски с вода, размени няколко думи със Селма, която го попита дали ще остане за вечеря, и се върна в зимната градина. Хъф вече не бе изтегнат на шезлонга. Нервно крачеше покрай прозорците. Бек забеляза, че е смачкал факса на топка и го е хвърлил на пода.

— Напразно се надява на нещо. Нашите работници няма да стачкуват — уверено каза Хъф.

— Не бъди толкова сигурен.

— Няма опасност.

— Ако някой ги подтикне…

— Кой ще ги подтикне, по дяволите! — изръмжа той. — Всички треперят за…

— Нещата не стоят както преди четирийсет години, Хъф — избухна Бек, прекъсвайки го. — Не можеш да ръководиш компанията така, както когато е станала твоя. Нямаш пълна свобода на действие.

— Обясни ми защо, по дяволите!

— Защото Дестини не е някаква феодална общност без връзки с външния свят. Правителството…

— Няма право да ме учи как да ръководя бизнеса си.

Бек се засмя:

— Според федералните закони — има. Екологичните организации и Комисията по безопасност ни наблюдават и си водят бележки. Сега може да се намеси и Министерството на правосъдието. Вероятно това зарежда Нийлсън с ентусиазъм — потърка тила си и отпи още глътка уиски. — Обадил се е на синдикатите да изпратят…

— Подстрекатели.

— Ще пристигнат, преди да се усетим. Ще организират жива верига и ще надъхват работниците ни да стачкуват, докато… е, прочел си факса. Има списък от искания и предупреждение за нови.

Хъф направи жест на нетърпение.

— Работниците ни няма да слушат външни агитатори, особено ако са от Севера.

— А ако са местни момчета, южняци? От френски произход. И чернокожи. Нийлсън е твърде умен, за да изпрати някой, на когото не биха обърнали внимание. Ще избере хора от този район, които говорят на същия език.

— Независимо откъде са, нашите работници ще се съпротивляват срещу намесата им, както и ние.

— Може би. Да се надяваме. Но всички са потресени от злополуката с Били, Хъф. Не си бил в завода, откакто се случи. Атмосферата е мрачна, във въздуха витае негодувание. Работниците мърморят, че не би станало, ако правехме редовна профилактика на машините и спазвахме нормите за безопасност.

— Полик не е трябвало да се мъчи да поправи онзи конвейер. Не е бил обучен за това.

— Не бих използвал този аргумент, Хъф, защото е един от техните. Чувал съм критики, че пускаме нови работници в цеха без подобаващо обучение и че леярната не е място, където човек може да се учи в процеса на работата. Ако бях на мястото на Джордж Робсън, щях да треперя за кожата си, макар и всички да знаем, че той е само пионка.

След порой от ругатни Хъф се обърна към прозорците и се загледа в имението си. Бек го остави да поразмишлява върху това, за което бяха разговаряли.

Накрая пристъпи към пианото и удари няколко клавиша.

— Свирил ли си някога на пиано, Бек?

— Не. Майка ми бе пощуряла по Пит Фаунтин и ме записа на уроци по кларинет. Отидох три пъти и се отказах.

— Лоръл свиреше — Хъф сведе поглед към клавишите и се усмихна, сякаш виждаше ръцете й върху тях. — Бах. Моцарт. Диксиленд джаз. Можеше просто да седне, да погледне нотите и да засвири като маестро.

— Сигурно е имала завиден талант.

— Да, безспорно имаше.

— Сейър ми каза, че не го е наследила.

— Сейър — рече Хъф с насмешка. — Знаеш ли с какво се е захванала днес?

Бек поклати глава. Не искаше да говори за Сейър. Не искаше да мисли за Сейър.

— Е, да кажем, че не си губи времето.

Не бе сигурен какъв отговор очаква Хъф от него и дали изобщо очаква отговор. Очевидно не, защото се върна към предишната тема.

— Ето какво мисля, Бек. Смятам, че този чешит Нийлсън само лае, а не хапе. Защо ни предупреждава, че ще изпрати свои хора? Защо направо не ни ги натресе?

— Като изненадваща атака?

Хъф повдигна пръст, сякаш Бек бе улучил право в целта.

— Такава би била моята тактика. Защо ни дава време да се подготвим? Вече знаем, че се кани да ни нападне. Това за мен означава, че или е слаб стратег и далеч не е толкова умен, за колкото се мисли…

— Или?

— Или че разгласява намеренията си, за да се прочуе, а всъщност са само закани, които няма да изпълни. Едва ли е готов за битка. Мисля, че се бои от нас.

Бек обмисли това за миг.

— Не изглежда нетърпелив да застане срещу нас. Днес позвъних няколко пъти в офиса му в Ню Орлиънс, след като получих факса. Казаха ми, че е излязъл. Оставих съобщение да се обади. Досега не го е направил.

Хъф широко се усмихна.

— Разбираш ли какво имам предвид? Избягва ни, което само по себе си говори, че е страхливец. Бих казал, че блъфира.

— Да продължавам ли с опитите да се свържа с него?

— Преследвай го до дупка. Да видим как ще реагира, когато той е този, на когото оказват натиск. Не преставай да му досаждаш.

— Това наистина е добра идея, Хъф.

— Не се отказвай, докато не се съгласи на среща очи в очи. Едва тогава ще можем да го преценим точно. Тези факсове и писма, изпратени по куриер, са пълни глупости. Само задръстват кошчето ми за смет.

— Ще се заема с него утре, още рано сутринта.

— Междувременно искам да поговориш с някои от най-лоялните ни служители. На първо място, с Фред Деклует. Хора, на които наистина можем да разчитаме. Трябва да знаем кои са бунтарите сред персонала.

— Днес следобед разговарях с Фред. Той и още няколко души ще държат очите и ушите си отворени и ще ни докладват кой всява смут.

Хъф му намигна.

— Трябваше да се досетя, че вече държиш положението под контрол.

— Да ти налея ли още едно?

Стана и взе чашите, напълни ги в убежището му и се върна в зимната градина.

Когато му подаде неговата, Хъф каза:

— А сега да поговорим за нещо друго.

Бек го изгледа намръщено.

— За съжаление, има и още. Ред Харпър се обади точно когато влизах тук и…

— Това може да почака. Да поговорим за Сейър.

— Какво по-точно?

— Защо не се ожениш за нея?

Бек застина на крачка от плетения стол и внезапно се обърна към Хъф, който спокойно отпиваше от бърбъна си. Доловил изумлението му, избухна в смях.

Младият мъж се опомни и отново седна на мястото си.

— Сигурно наркотичните вещества в лекарствата ти са размътили ума ти. Какво ти е давал доктор Кароу и редно ли е да го смесваш с алкохол?

— Не съм нито дрогиран, нито пиян. Изслушай ме.

С престорено спокойствие Бек се отпусна на стола си.

— Ще бъде интересно. Целият съм в слух, Хъф.

— Недей да остроумничиш. Говоря сериозно.

— Въобразяваш си нещо.

— Привлича ли те физически?

Бек остана втренчен в него, полагайки усилия да изглежда безразличен.

— Така си и мислех — отбеляза Хъф със сподавен смях. — Видях ви до реката в деня на погребението. Дори от разстояние си личеше, че помежду ви има тръпка.

— Тръпка? Точно така. Тя ме описа като най-низшето създание на планетата, и то с такива думи, че направо затреперих.

Но макар и да отхвърли опитите на Хъф за сватосвано като налудничави, неволно се запита дали не е разговарял с Крис. Дали той не му бе казал за сцената, която бе прекъснал в кухнята на Бек? А колко ли време бе стоял там? И каква част от разговора им бе дочул?

С най-нехайния тон, на който бе способен, попита:

— Откъде ти хрумна тази гениална идея?

— Практически вече си член на семейството. При евентуален брак със Сейър би станал такъв и официално.

— Планът ти има един основен недостатък, Хъф. Дори ако изгарях от желание да се оженя за Сейър, за нея аз съм адвокат на дявола. Тя презира семейството ви.

— Може да промениш отношението й.

Бек ехидно се усмихна.

— Не изглежда човек, податлив на внушения. Възгледите й са гъвкави колкото нашите железни тръби.

— Значи не вярваш, че си мъжът, способен да я укроти?

— Нямам шанс — засмя се той. — Впрочем не търся жена, която мога да „укротя“.

Твърде късно осъзна, че сам си е заложил капан. Хъф повдигна вежди.

— В такъв случай сте идеалната двойка. Химия, тръпка, всичко това. Сейър е опърничава, а ти не искаш изтривалка.

Бек допи питието си и остави празната чаша на изящната странична масичка, ала едва не събори нощната лампа.

— Няма да стане. Да забравим, че изобщо си го споменавал.

— Ако се тревожиш, че ще те намразят заради сродяването с нас, недей. И аз се ожених за дъщерята на шефа. Виж колко добре се развиха нещата за мен.

— Положението е различно.

— Разбира се. Ти имаш доста по-ценен принос за компанията, отколкото аз навремето. Бях жалък, недодялан бедняк, който не притежаваше нищо. Ти можеш да предложиш на Сейър доста повече.

— Тя не ми позволи дори да платя чийзбургера й онази вечер в ресторанта.

— А в заведението край реката? Тогава съгласи ли се да я почерпиш?

Бек почувства как ушите му пламнаха от срам. Какво ли още знаеше хитрият стар негодник? Постара се да запази хладнокръвното си изражение.

— Доста ящна е за слабо момиче. Струва ми петнайсет долара заедно с бакшиша, който оставих.

Хъф се засмя, но не допусна шегата да го разсее.

— През целия си живот съм работил само за едно, Бек — сериозно заговори той. — Навярно мислиш, че за пари. Не. Харесва ми да имам пари, но само защото с тях си купувам власт. Предпочитам властта пред всичко материално, което може да се купи. Уважение? Не, по дяволите! Пет пари не давам кой какво мисли за мен. Дали хората ме харесват, или ме презират, не е мой проблем — вдигна показалец и продължи: — Целта, към която винаги съм се стремил, е името ми да ме надживее. Това е. Изненадан ли си? — махна с ръка, сякаш да прогони досадно насекомо. — Човек може да трупа пари, вещи, почетни знаци за добри дела, обществено признание и какви ли не глупости. Тези неща нямат никакво значение. Никакво. Единственото, което искам в замяна на усилията си, е името Хъф Хойл да се помни и повтаря дълго време след смъртта ми. Това означава внуци, Бек. Засега нямам нито един и съм твърдо решен да променя положението.

Без следа от насмешка Бек каза:

— Трябва да разчиташ на Крис.

Хъф смръщи вежди в израз на досада и посегна към кутията цигари в джоба на ризата си, но си спомни за забраната да пуши в тази стая.

— Крис няма скоро да стане баща.

Осведоми го за операцията на Мери Бет.

— Не знаех. Не ми е казал.

— Е, това е жалкото състояние на нещата. Предполагам, разбираш проблема. Крис ще получи развод — с честни или непочтени средства. Но дори ако Мери Бет му го даде още утре, няма друга жена, тръпнеща да стане негова съпруга. А ти — каза той и погледна Бек в очите, — ако действаш решително, след десет месеца можеш да ми осигуриш наследник.

Мърчънт недоверчиво поклати глава:

— Този разговор става все по-странен. Първо ме виждаш женен за жена, която не може да понася дори да ме гледа, а сега — и баща на детето й. Лично аз съм изумен. А можеш ли да си представиш реакцията на Сейър? Ще събори къщата или със смеха, или с писъците си. И в двата случая — дори за да повдигнеш въпроса пред нея — ще трябва да я вържеш за стол, да запушиш устата й и да я заплашиш с камшик. Не, да зарежем това, а? Немислимо е.

Хъф невъзмутимо отвърна:

— Разбира се, че ще срещна известни пречки, но ще намеря начин да преодолея всяка от тях.

— Не всяка, Хъф.

— Назови една.

— Сблъсък на интереси. Аз съм адвокат на Крис.

Между веждите на Хойл се появи дълбока бръчка.

— Е, и? Какво общо има това?

— Сейър… мисли, че може би помощник-шериф Уейн Скот наистина е надушил нещо.

Проследи промяната в изражението на Хъф и забеляза как лицето му постепенно се разкриви от ярост.

— Мисли, че Крис е убил Дани? Как е възможно? Защо? Заради Айвърсън ли?

— Това е една от причините.

— Какви са другите?

Сведе поглед към преплетените си пръсти.

— Спомена за Сони Холсър.

Дълго чака отговора му. Накрая вдигна глава и го погледна с тревога.

— Твърди, че склонността към убийство се предава по наследство в семейството ви — лицето на Хъф бе станало толкова червено, че за миг Бек се изплаши, че ще получи нова сърдечна криза. — Да ти донеса ли вода?

Хойл отказа.

— Инцидентът с Холсър стана преди много години.

— Явно не е било твърде отдавна. Сейър има ясни спомени.

— Помни ли, че не ми бяха повдигнати обвинения?

— Помни. Но се пита дали все пак не си… — поклати глава, не смеейки да довърши. — Не мога дори да го изрека.

— Пита се дали не съм излязъл от цеха едва след като Холсър е стъпил в ямата за формовъчен пясък и машината го е повлякла? А може би и дали не съм го блъснал вътре и не съм чакал да бъде смазан?

Бек продължи да го гледа, без да промълви и дума. Това бяха обвиненията, отправени срещу Хъф. Не бяха доказани и дори не беше стигнал до съд. Бе проведено само частично разследване.

— Сейър винаги си е мислила най-лошото за мен — каза Хъф. — А аз всякога съм се старал да осигуря най-доброто за всеки от семейството си — стана от шезлонга и отново закрачи. — Когато бях кльощаво хлапе с боси крака, изцапани с кал от Мисисипи, реших никога вече да не позволя на когото и да било да ме тъпче и да не свеждам глава пред никого. Не съм го правил и за нищо на света не ще го направя. Ако някой оспорва методите ми, проблемът си е негов. Същото се отнася и за госпожица Сейър Линч-Хойл!

— Не исках да те разстройвам, Хъф, но ти попита.

Нехайно махна с ръка в отговор на извинението му.

— Да мисли каквото ще. Защо е решила да изрови нещо, станало преди сума ти години, не мога да си обясня. Сигурно причините й да ме мрази са се изчерпали и е трябвало да изсмуче някоя нова от пръстите си. Кой може да знае какво си е наумила, по дяволите? Но не е нужно да изпитва топли чувства към мен, за да се омъжи за теб — изведнъж се спря, прониза Бек с поглед и тихо се засмя. — Успя да отклониш мисълта ми, а? Казал си си: „Ще разсея стария, ще го накарам да забрави за какво говори“. Опитваш се да шикалкавиш, момче. Какво те безпокои? Двата предишни брака на Сейър ли?

— Нямам право да я съдя.

— Беше млада — продължи Хъф, сякаш не го бе чул. — Безразсъдна, импулсивна и твърдоглава. Направи лош избор.

— Не е било точно така, нали, Хъф? Дочух, че съпрузите са били избрани от теб.

Очите му се присвиха.

— Тя ли ти каза?

— Не. Крис.

Хойл потърка устни във въображаема цигара, както правеше, когато наистина пуши.

— Момичето беше неуправляемо. В живота й цареше хаос, вършеше щуротии. Бях единственият й жив родител и реших, че е мой дълг да се намеся, за да я избавя от провал. Ще призная, че може би беше малко драстично да й поставя ултиматум да се омъжи или… тя знаеше какво. Но положението изискваше да действам с твърда ръка. Ще ти кажа едно, Бек. Може да си мислиш: „Горката Сейър“, но недей. Тя успя да си уреди охолно битие, като превърна живота на онези двама мъже в истински ад. О, сами си го търсеха. Искаха я. Колкото първият, толкова и вторият, макар и да знаеше, че първият й брак е бил обречен още преди мастилото от подписите върху свидетелството да засъхне. Но и двамата решиха, че си струва да преминат през ада заради нея. Беше красавица, огън момиче. С буен нрав и… нали се досещаш?

Разбира се, че му бе пределно ясно. Тя бе всичко това. Беше го почувствал с дланите си. Бе усетил вкуса й с устните си. Но по-добре да не се отдава на тези мисли.

— След края на първия й брак защо си настоял за втори?

— Не беше влязла в правия път.

— Все още ли беше влюбена в Кларк Дейли?

Бръчките по челото на Хъф станаха по-дълбоки.

— Значи знаеш и за него?

— Не много. Само отчасти.

— Прав бях, като сложих край на малкия им любовен роман, нали? Виж какъв излезе той. Нима мислиш, че Сейър би била щастлива с него? Сега е най-големият пияница в града. Живее ден за ден. Пълен неудачник. Е, кажи ми, че съм сгрешил, като предотвратих обвързването й с този тип.

Бек се въздържа от коментар. Явно темата бе деликатна и за Хъф, и за Сейър.

Хъф го изгледа пресметливо.

— Обзалагам се, че си се питал.

— За кое?

— Каква е в леглото.

— За Бога, Хъф! — Бек скочи на крака. — Няма да те слушам повече.

Обърна се към вратата и едва не се сблъска с Крис на прага.

— Какво няма да слушаш?

— Опитвам се да убедя Бек да се ожени за Сейър — отвърна Хъф.

Крис погледна Бек и тъмните му очи шеговито заблестяха, напомняйки за прелюдията, която бе прекъснал.

— Трябва ли да извадя смокинга си?

— Казах на Хъф да не се и надява. Явно и ти живееш в света на заблудите.

Тонът му накара Крис да се отдръпне назад.

— Защо се нервираш толкова?

— Какво си правил в рибарския лагер, по дяволите?

— Какво? — извика Хъф.

— За това ми се обади Ред преди малко — обясни Бек. — Предупреждава ни. Уейн Скот се е върнал в участъка, тръпнещ от вълнение, защото хванал Крис в колибата в рибарския лагер.

— И какво от това, мамка му? Ще пийна нещо.

Когато понечи да излезе, Мърчънт го сграбчи за ръката. Крис се освободи, но остана на мястото си. Бек попита:

— Каква работа имаше там?

— Колибата е моя собственост.

— Но е местопрестъпление. Знаеш ли на каква мисъл навежда ходенето ти там?

— Не. На каква?

— Че си виновен.

Втренчиха погледи един в друг, и двамата еднакво разгневени.

Крис пръв извърна глава.

— Няма за какво да се палите — и ти, и Скот. Следобед заведох Лайла на пикник, погрешно предполагайки, че подобна романтика й допада. Исках да я предразположа, в случай че ми потрябва алиби за неделя следобед. Хрумна ми, че ако се престоря на страдащ и емоционално раним, майчинският й инстинкт ще заговори.

— Какво стана?

— Оказа се, че не притежава майчински инстинкт — суховато отвърна той. — Но ще се постарая да я убедя.

Бек не остана доволен от уклончивия отговор, но не се впусна в обсъждане на тази тема.

— Все още не си обяснил защо си бил в лагера.

— Докато карах обратно към града, видях отбивката и импулсивно свих. Не бях ходил, откакто… се случи, и исках да видя колибата с очите си. Влязох и я огледах отвътре. Почистена е, но тук-там все още има петна от кръв. Останах не повече от няколко минути. Когато излязох, насреща ми стоеше Скот, облегнат на полицейската си кола, самодоволно усмихнат.

— Какво каза?

— Остроумно подхвърли, че престъпниците винаги се връщали на местопрестъплението. Пратих го да върви на майната си. Попита ме какво съм правил и дали съм взел нещо.

— Какво му отвърна?

— Нищо. Нали ти ме предупреди да отговарям на въпроси само в твое присъствие?

— Какво стана после?

— Качих се в колата си и го оставих там.

— Крис, питам те взе ли нещо от колибата?

Изглеждаше готов да прати и Бек по дяволите. Но троснато отрече и добави:

— Не съм докоснал нищо, освен дръжката на вратата, за да вляза.

Бек не бе сигурен дали да му повярва, но не зададе повече въпроси. Въпреки че би било от полза Крис да е напълно искрен с него, нямаше да настоява за това. Невинаги един адвокат искаше да знае дали клиентът му е невинен или виновен.

— Станалото, станало — каза той с повече увереност, отколкото чувстваше. — Трябваше да се посъветваш с мен, преди да отидеш там.

— Ти си мой адвокат, а не учителка от детската градина.

След тези думи Крис излезе от стаята. Бек предположи, че е отишъл да си налее питие, което се оказа вярно. Върна се в зимната градина с висока чаша в ръка. Когато се настани на малкото канапе, огледа стаята, сякаш бе в нея за първи път.

— Защо сме тук?

— Цял ден стоях в бърлогата си и имах нужда от смяна на обстановката — отвърна Хъф. — Бек ме откри тук, когато намина да обсъдим някои въпроси.

— Какви… освен бъдещия ти брак със Сейър? Впрочем идеята ми се струва смехотворна.

— На мен също — каза Бек. — Повече няма да я обсъждаме — строго изгледа Хъф и отново се обърна към Крис: — Дойдох да съобщя няколко новини.

Изброи ги като точки от дневен ред на съвещание.

— Струват ми се сериозни — отбеляза Крис. — Защо не ме изчакахте за тази дискусия? Напоследък имам чувството, че ме държите настрана.

— Нямах намерение да говоря, преди да дойдеш, Крис. Хъф попита и…

— И той отговори — довърши Хъф. — После ще те осведоми за подробностите, Крис. Сега има нещо друго, което трябва да обсъдим. Не е шега работа и е свързано със Сейър.

— Казах ти, темата е приключена.

— Не е това, Бек. Съвсем друго е.

Крис отпи глътка уиски.

— Нямам търпение. Какво е намислила скъпата ми сестричка?