Сандра Браун
Връщане към живота (6)

Четвърта глава

Той скръсти ръце на гърдите си и изправи войнствено рамене.

— Не мога да се изкъпя.

— Не и във вана. Но аз мога да те изкъпя в леглото.

Докара болничната количка близо до леглото. Взе един голям леген от нея и отиде в банята, за да го напълни с топла вода.

— Пийт може да ме изкъпе — извика й той.

— Това не е работа на Пийт.

— Ще бъде, ако аз казвам, че е.

— Мисля, споразумяхме се, че няма да се оплакваш — каза тя, задъхана от усилие, докато носеше пълния леген обратно към количката.

— Не знаех, че споразумението ни включва и баня в леглото.

— Това също. Трябваше да четеш между редовете.

— Възрастен човек да бъде къпан в леглото! Унизително е.

— Не толкова унизително, колкото да смърдиш.

Придаде си престорено безразличен вид и започна да поставя хавлиени кърпи под тялото му. Той успя сам да обърне горната част на торса си на една страна, докато тя подпъхваше хавлиена кърпа под него, но се наложи Лайла да повдигне хълбоците му, за да успее да подложи кърпите под тях и под краката му. За да отвлече вниманието му от неловката ситуация, попита:

— Имаш ли предпочитания към определен сапун?

— В банята е — промърмори той.

Лайла откри калъп сапун под душа. Беше ароматизиран със скъпо вносно ухание.

— Много е приятен — каза тя, докато миришеше сапуна. — Силно ухае, но без да бъде натрапчиво…

— Радвам се, че ти харесва — беше неговият язвителен отговор.

— Използваш ли тоалетна вода?

— Винаги.

— В такъв случай можеш да се възползваш от одеколона веднага след като се избръснеш.

— Да се избръсна?

— Освен ако не предпочиташ аз да…

— Мога да се избръсна сам — прекъсна я рязко той.

— Тогава човек може да се запита защо не си го направил досега. — Дари го с неискрена сладникава усмивка. — Или възнамеряваш да оставиш това жалко подобие на брада да израсне?

Той потъна в мрачно мълчание, когато тя повдигна чаршафа от едната половина на тялото му и с привични движения намокри гъбата за баня и започна да я натрива със сапун, докато получи обилна пяна. Най-напред изми стъпалата на краката му. Докато изтриваше с гъбата големите пръсти на краката, попита:

— Гъделичка ли?

— Много смешно.

— Хайде, Каванот, не бъди кисел като лимон.

Тя го изгледа намръщено.

— От смях не боли. Смехът понякога помага. Иначе имаш ли гъдел в областта на големите пръсти?

Той се обърна и сега в погледа му имаше нещо различно. Очите му безочливо се плъзнаха надолу по тялото й, припламвайки с такива гневни искри, че вероятно щеше да изсуши венчелистчетата на хибискуса върху нейната тениска, ако растението бе живо.

— Веднъж само да си възвърна нормалното състояние, тогава може би сама ще го усетиш — провлачено отговори той с възбуждащо пресипнал глас.

— Когато това стане, вече няма да те къпя в леглото.

— Не е задължително да ме къпеш в леглото. Би могла да правиш и други неща с пръстите на краката ми.

— Например?

Той изреди няколко забавления, всяко от тях сексуално.

Гъбата застина неподвижно във въздуха в продължение на няколко многозначителни секунди, след това я потопи в легена, за да я изплакне. Лайла стрелна Адам с кисел поглед, докато той се усмихваше прелъстително.

— Каква гнусотия!

— И развлечение.

— Този разговор клони към разврат, мистър Каванот. Което също е неспазване на нашето споразумение. — Подсуши го с хавлиена кърпа, после покри крака с чаршафа и заобиколи леглото, за да се заеме с другия крак.

— Как така?

— Не обсъждам своя личен живот с пациентите.

— Не искаш те да се вълнуват, а?

— Точно така.

В продължение на няколко минути той мълчаливо наблюдаваше, докато тя спокойно си вършеше работата.

— Не мога да проумея как е възможно двете с Елизабет да сте толкова различни.

— Повечето хора от пръв поглед познават, че сме сестри.

— Имате общи семейни черти — замислено продължи той, — но приликите свършват дотук. Различни сте като деня и нощта.

— И двете сме руси и синеоки.

— Да, но тя е изискана, женствена и нежна блондинка. А ти си…

Лайла го загърна отново с чаршафа и заинтригувано вдигна поглед към него.

— Каква съм аз?

— Дръзко, предизвикателно и агресивно русокосо същество.

— Както и Хълк Хоугън. Много благодаря. — Повдигна дясната му ръка и започна да я изтрива с насапунисаната гъба, почиствайки дори осеяната с нежни косъмчета ямка под мишницата.

— Не го казах, за да те обидя.

— О, така ли?

— Наистина не. Очевидно все пак някои мъже са били привлечени от твоята колоритност.

— Сега пък съм колоритна — промърмори тя, обръщайки се настрани като комедиант, който за миг излиза от ролята си, за да подхвърли реплика към публиката.

Адам се засмя.

— Първия път, когато те видях, беше провесила някакво перо от ухото си и носеше тесни кожени панталони и високи до коленете ботуши. Такова облекло аз наричам колоритно.

— Това е един от любимите ми костюми — защити се тя. — Точно в онзи ден обаче го носех по молба на един от моите пациенти.

— Мъж ли беше?

— Ъхъ. Беше пострадал при катастрофа с мотоциклет. Облякох костюма, за да го разведря малко.

— Успя ли?

— В какво?

— Да го разведриш.

Тя погледна Адам в лицето и видя, че неговото изражение, също като тона му, е станало сериозно.

— Да, успях.

— Винаги ли стигаш до такива крайности, за да разведриш пациентите си от мъжки пол? — В гласа му се долавяха укорителни нотки.

Лайла реши да се престори, че не ги е усетила.

— Обръщам еднакво внимание на всички свои пациенти — отговори тя със спокоен глас.

— Наистина ли? — Спря движението на ръката й, като постави длан върху нея.

Докато разговаряха, тя машинално бе изпълнявала своите задължения. Забеляза, че зърната на гърдите му са станали твърди и леко порозовели след изтриването с гъбата. Гъстите черни косъмчета по тях бяха мокри и къдрави. Сърцето му биеше учестено под нейната длан.

Колко ли дълго бяха разговаряли? От колко време нейните ръце се движеха по гърдите му? И за кого оставаше удоволствието? За нея или за него?

Тихо изреченият от Адам въпрос я накара да се сепне. Издърпа ръката си, потопи гъбата в легена с вода и я изцеди.

— Ето, измий си ушите и врата и… и всичко друго, което съм пропуснала да измия. Вземи тази хавлиена кърпа, за да се подсушиш след това. Ще те оставя за известно време сам, докато сменя водата в легена.

Подкара болничната количка с такава скорост, че водата се разплиска. Когато взе легена от количката и го понесе към банята, за да го изсипе, ръцете й трепереха. Наля чиста вода и се изкашля предупредително, преди да излезе от банята.

Той тъкмо изваждаше ръка изпод чаршафа. Лайла гледаше встрани, докато поемаше от него гъбата и я потапяше в чистата вода.

— А сега гърба.

— Гърбът ми е добре.

— Каза, че е разранен.

— Излъгах, за да спечеля съчувствието ти.

— Сега наистина лъжеш.

— Никога няма да разбереш със сигурност.

— Виж какво, Ейси — започна тя, като нервно прехвърли тежестта на тялото си върху другия си предизвикателно заоблен хълбок, — тези рани няма да започнат да заздравяват, ако не бъдат почистени и ако не ми позволиш да ги намажа с този антисептичен мехлем. — Извади една сребристобяла тубичка от чекмеджето на болничната количка и я размаха пред лицето му. — Ако не се погрижа за тях сега, повече от сигурно е, че ще се инфектират.

— Добре, добре. Преобърни ме като гол охлюв.

— Следващия път спести и на двама ни този спор.

Адам не беше културист, но имаше високо стройно тяло на атлет. И двамата трябваше доста да се напрегнат, докато успеят да го обърнат да легне странично. Тя подсвирна при вида на малките мокри ранички по неговия гръб и горната част на хълбоците му.

— Благодаря — сухо каза той.

— Това не беше проява на злорадство от моя страна, Каванот. Би било гадно.

— Това някакъв медицински термин ли е?

— Не, това е моя дума, с която изразявам в едно значенията на подло, отблъскващо и грозно.

— Обноските ти с пациентите се нуждаят от съществено усъвършенстване.

— Гърбът ти се нуждае от грижи. Можеш да крещиш, ако това те облекчава.

Той не крещя, но непрекъснато сипеше ругатни, докато тя почистваше раните, а след това обилно ги мажеше с лечебния мехлем.

— Сам си си виновен — каза му тя, след като той бе измърморил няколко особено пиперливи фрази. — Трябвало е да позволиш на Пийт да те обръща от време на време. От сега нататък използвай трапеца, за да сменяш положението на тялото си.

— Тази сутрин го направих няколко пъти.

— Добро момче. Получаваш златна звездичка.

— Свърши ли? — Адам обърна глава назад и я стрелна с мрачен, заплашителен поглед.

Тя му намигна многозначително.

— Свършила с какво? Да обработвам раните или да се възхищавам на стегнатото симпатично дупе?

— Лайла! — изръмжа той.

Тя положи звучна целувка върху едната му буза, на място, където нямаше синини и одрасквания.

— Отпусни се. Нямам намерение да те изнасиля. Шевът от операцията причинява ли ти болки? — Тя го огледа внимателно, докосна го леко, но не откри причини за безпокойство.

— Понякога чувствам сърбеж.

— Усещаш ли това?

— Да.

— Чудесно. Мисля, че белегът няма да ти създава проблем. Бъдещите ти любовници ще го намират за очарователен.

— Радвам се да го чуя. Свърши ли вече?

— Не. Сега ще измия гърба ти с гъбата. Преживяването ще бъде много приятно.

Ако можеше да се съди по неговите дълбоки въздишки, усещането сигурно бе прекрасно.

— Предполагам, че всички тези стонове и въздишки изразяват одобрение — забеляза тя няколко минути по-късно, докато подсушаваше кожата на гърба му. — Какво ще кажеш за малко лосион? — Изсипа лосион върху дланите си и започна да го втрива по кожата на гърба му.

— Усещането е божествено. Малко по-в… оо! Точно там. Ммм!

— Стенеш, сякаш си в състояние на оргазъм — подразни го тя.

— Не си далеч от истината, като се има предвид какво беше състоянието ми само преди час.

Усмихната, Лайла вложи повече сила в движенията на пръстите си и премина надолу към тънкия му кръст. Никакви тлъстини, никаква отпусната плът. Тялото му бе изпънато като кожа на барабан.

— Лайла.

— Ммм?

— Ще мога ли някога пак?

Разтревожена от промяната в неговия тон, тя повдигна дланите си, така че те вече не бяха в пряк контакт с неговата кожа.

— Да можеш какво?

— Способен да изживявам оргазъм.

— Зависи с кого ще си лягаш. — Духовитостта й бе безвкусна като отворена преди три дни газирана вода.

Адам протегна ръка и хвана ръката й, после я придърпа надолу към себе си така, че свивката на лакътя легна върху рамото му, а дланта й докосваше гърлото му.

— Не си играй с мен. Искам да знам истината. Ще мога ли отново да позная удоволствие с жена? Ще мога ли да дарявам наслада на жените?

Лайла втренчи очи в главата му и в черните разрошени коси, които я покриваха. Беше прекрасен. Коя жена не би изпитала удоволствие само да му се любува? Профилът му беше съвършен, носът — правилен и издължен, долната челюст — масивна и силна. Неколкодневната набола брада изобщо не отслабваше чара му — само добавяше нов съблазнителен щрих към неговото красиво лице.

Но той не искаше да получи от нея потвърждение за своята красота. Тя вече нямаше значение. Лайла се съмняваше, че изобщо съществува мъж, готов да замени своята мъжественост за ослепителен външен вид. Беше чувала този въпрос от всички болни мъже, озовали се в състоянието на Адам. Това винаги бе първият задаван от тях въпрос. Когато се стигнеше до този изключително важен проблем, вече не бе от значение какво е материалното състояние на мъжа, нито колко голям е неговият престиж. Единственото, което имаше значение за него, бе дали е изгубил своята мъжественост, дали отново може да води пълноценен сексуален живот.

Лайла отговори откровено, доколкото това бе по силите й:

— Не знам, Адам. Ще зависи от това в кой прешлен — ако изобщо има засегнати прешлени — пораженията са необратими. Тялото ти е преживяло невероятно тежка травма. Ще е необходимо време, а също и продължителна упорита работа, но моето професионално предположение е, че накрая ще бъдеш отново пълноценен като осемнадесетгодишен юноша.

Помогна му да се обърне по гръб. Съчувствената й усмивка бързо изчезна, когато срещна неговите изпълнени със съмнение и недоверие очи.

— Лъжеш.

Неподготвена за неоснователното му обвинение, тя го отблъсна с неочаквана острота.

— Не лъжа.

— Всички ме лъжете от самото начало.

— Ако лекарите са ти казали, че не знаят, значи наистина не знаят.

— Знаят — озъби се той. — Но защо са избрали именно теб, за да ми съобщиш лошите новини? Или ти самата предложи услугите си? Не беше ли за теб това златният шанс, който се появява веднъж в живота, да спечелиш решителното сражение в личната война, която поведохме от мига на първата ни среща?

— Сигурно си се приземил върху главата си при пропадането в онази планинска пропаст. — Червените венчелистчета на хибискуса върху спортната й тениска затрептяха възмутено. — Вече ти казах, че не исках да идвам. Опитах се да се измъкна от това място сутринта, но Елизабет нададе такъв жален вой и ме умоляваше толкова настоятелно, че накрая се съгласих да остана, докато ми намерят заместник, който във всички случаи ще пристигне твърде късно за мен. А дотогава ще продължа да изпълнявам своите задължения, но няма да търпя твоите грубости и налудничави самозаблуди.

Адам насочи показалец към носа й.

— Само не ме лъжи!

— Няма.

— И не ми се надсмивай.

— Не съм се надсмивала. — Пое рязко дъх, ужасена от самата мисъл. — Никога не бих предизвикала злонамерено човек в твоето състояние.

— Може би не с думи, а с действия.

— С действия? За какво, по дяволите, говориш?

— Като начало би могла да се обличаш прилично, когато идваш при мен, вместо да се разхождаш наоколо по спортни гащета. Изглеждаш като някоя от онези жени, разхождащи се по плажовете на лов за поредното лесно завоевание.

— Моля?

— Някога да си чувала за обувки? Повечето жени ги обуват на краката си от чувство за мяра и благоприличие. А не се разхождат боси, освен… освен ако сами си го търсят.

В очите й се появиха сенки на буреносни облаци.

— Ах, ти, похотливо копеле!

— И мислех, че медицинските сестри носят касинки, не се шляят наоколо с разпуснати коси.

— Аз не съм медицинска сестра.

— О, това е повече от очевидно. Що за мехлем сложи на раните ми? Болките са убийствени.

— Радвам се да го чуя. Би могло да се случи и на по-любезни хора.

Втурна се разярена към вратата. Той сграбчи трапеца, висящ над главата му, и се изправи до седнало положение.

— Къде отиваш? Върни се! Не съм приключил.

Лайла се завъртя на пети и изкрещя:

— Да, но аз приключих с теб. Поне засега. Съветвам те да почиваш, копеле, защото когато се върна днес следобед, ще накарам разранения ти задник да се размърда от леглото. Разбра ли? А дотогава намери време да се избръснеш. Сега наистина миришеш много по-добре, но все още изглеждаш като уличен гангстер. Ако не си избръснат, когато дойда следобед, тогава аз ще се заема саморъчно с твоето бръснене. — В очите й проблеснаха леденосини искри. — А не мисля, че би искал да се озова близо до гърлото ти с бръснач в ръка в състоянието, в което се намирам сега.

И затръшна вратата след себе си.

 

 

Лайла се загледа в пълната със стъклени парчета лопата, която Пийт се бе опитал да скрие от нея.

— Няма да остане и една стъклена чаша, ако продължава в същия дух. — Пийт изсипа стъкълцата в контейнера за отпадъци. — Какво прави в момента? — Азиатецът обрисува с жестове спане и Лайла кимна с глава. — Това е добре. Трябва да е отпочинал за следобед. Обръсна ли се?

Лицето на Пийт се озари от щастлива усмивка.

— Да, след това… — започна да плясва с пръсти страните на брадата си.

Лайла се засмя и по-скоро на себе си промърмори:

— Одеколон за след бръснене. Възвръщането на суетността е признак за подобрение.

Докато Адам продължаваше да спи, тя облече бански и влезе да поплува в басейна. Пийт й сервира обяда на верандата. Беше задрямала в шезлонга, когато той се приближи предпазливо и я потупа по ръката.

— Доктор дошъл.

— Не го очаквах толкова рано. — Облече халата си и с леки стъпки влезе в къщата. Срещна лекаря във фоайето. — Здравейте, Бо. Пристигнали сте по-рано, нали? Или аз наистина съм заспала?

— Идвам по-рано. Моля да бъда извинен. Малко след като вие се обадихте, един от пациентите отмени следобедния си преглед, затова реших да взема самолета, който излита по-рано днес. Как е той?

— По-подъл и от улично псе — отвърна тя с рязкост, която озадачи лекаря. — Е, вие попитахте.

— Имах предвид неговото физическо състояние.

Разказа му само за новите моменти, тъй като по-рано днес бе описала в резюме по телефона здравословното състояние на своя пациент.

— Реших, че трябва да знаете за мускулния спазъм.

— Това определено е добър симптом. Ще се кача да го прегледам.

Тя се качи с него до втория етаж и му посочи вратата.

— Ще ви изчакам навън, ако не възразявате. Последния път, когато бях в стаята на мистър Каванот, двамата си разменяхме смъртни заплахи.

Лекарят се засмя, но не беше сигурен дали тя се шегува, или говори сериозно. Веднага след като Бо Арно затвори вратата след себе си, Лайла се прибра в своя апартамент и си взе душ. Когато лекарят слезе отново на долния етаж, вече се бе преоблякла и го очакваше с кана изстуден ананасов сок.

— Смятам, че е постигнал смайващ напредък — развълнувано каза лекарят, докато поемаше чашата с натурален сок и с кимване изразяваше своята благодарност. — Когато влязох при него, правеше упражнения с въжените макари.

— Смятам да го сложа на наклонената маса днес следобед. След нея ще преминем към инвалидна количка; колкото по-скоро получи възможност да се придвижва, толкова по-голяма ще бъде промяната в психическото му състояние.

— Независимо от подобренията, забелязах, че поведението му продължава да е враждебно.

— Това е обяснимо. Може би трябва да знаете, че поисках да ми бъде намерен заместник.

— О?!

— Не съм подходящият терапевт за мистър Каванот. Нашите характери са несъвместими. Противоречията помежду ни стават все по-остри.

— Понякога пациентите се нуждаят точно от такава искра. Непримиримостта също може да бъде стимул. Тя ги мотивира да се борят по-силно.

— Да, всичко това е вярно, красиво и благородно, но аз отказвам да бъда боксова круша на мистър Каванот.

— Служили сте като такава и при други болни. Това е част от вашата професия. Още преди да приемете работата, сте знаели, че мистър Каванот ще бъде настроен враждебно и ще своеволничи.

— Е, той определено оправда моите очаквания. Няма да постигна нищо с него.

— Напротив, от това, което виждам, вие сте му подействали като стимулатора, от който се нуждае. Като говоря от свое име и от името на лекарите, с които се консултирах по този случай, мис Мейсън, надявам се да останете. Би било позор за вас да се откажете от терапията на болен, когато отбелязвате такъв смайващ напредък.

— Това ли е обичайният начин, по които вменявате вина, или какво?

Погледна часовника си и се усмихна.

— Налага се да ви оставя с тази мисъл. Самолетът чака на летището, за да ме върне на Оаху. — Тръгна към вратата, където вече бе Пийт, готов да я отвори. — О, едва не забравих — каза лекарят, като посочи с глава към една голяма пощенска торба от зебло, подпряна на стената, — в нея са писмата, получени в клиниката до мистър Каванот.

— Всичко това? — невярващо попита Лайла.

— Вашият пациент е много известен човек, мис Мейсън. Убеден съм, че сама знаете каква жизнена и дейна натура е. Или беше, преди тази трагична злополука. Вършеше всичко, с което се заемаше, с целеустременост и замах, които никога не отслабваха. Затова не е чудно, че сега е унил и своенравен, нали? Е, довиждане. Обаждайте ми се всеки ден, независимо от времето, ако настъпи някаква промяна.

— Благодаря много, няма що — промърмори тя, докато го гледаше как се отдалечава. Почувства цялата тежест на вината, вменена й от Арно, докато се изкачваше по стълбата към втория етаж, нетърпелива сама да се убеди в „смайващия напредък“, за който бе говорил лекарят.

Наистина сега Адам изглеждаше много по-добре от сутринта и за тази промяна бе допринесло просто едно добро избръсване.

— Здравей — каза тя с необичайна за нея стеснителност.

— Здравей.

— Така е по-добре — посочи към обръснатото му лице.

— Така е по-добре — каза той, като огледа нейното по-благоприлично облекло: джинси и гуменки.

— Е, мислех да си сложа капишона и булото, но ако трябва да съм искрена, Каванот, те са прекалено плътни и неудобни за тукашния климат, а и от плата получавам сърбежи. Така че ако мога да мина с тези дрехи…

Той се разсмя.

— Ти си луда. — Усмивката му постепенно помръкна, докато накрая съвсем изчезна от лицето му. Бе станало неспокойно и загрижено, когато попита: — Болеше ли?

— Кое?

— Брадата ми. Когато те целунах. Болеше ли?

Алените венчелистчета върху предната страна на тениската й отново затрептяха. Но не от възмущение.

— Бодеше мъничко. Аз… ъъъ, всъщност не усетих.

— О! — Втренчиха очи един в друг в продължение на един сякаш безкраен неловък миг. Накрая той добави: — Ами съжалявам, ако съм ти причинил болка.

— Няма нищо. — Лайла смутено изтри длани в джинсите си и затърси начин за неусетна промяна на темата. — Много хитро успя да заблудиш лекаря. Непрекъснато повтаряше какъв напредък имаш. Да не би да му показа някакъв трик, който аз не съм виждала?

— Ела тук. — Лайла се приближи към леглото и той отгърна чаршафа. Със задоволство видя, че Адам бе с къси спортни гащета и се запита колко ли усилия бе коствало на него и на Пийт, докато му ги обуят. — Виж това.

— Калвин Клайн — каза тя с отегчена прозявка. — Никога не гледам марковите надписи.

— Не бельото ми. Погледни това — посочи към бедрения си мускул.

Лайла забеляза как той леко се стегна.

— Браво! — Когато наведе усмихнатите си одобрително очи към лицето му, видя, че по челото му имаше капчици пот. Дори това едва забележимо движение на мускула го бе изтощило, но все пак беше движение и тя бе доволна. — Какво ще кажеш да направим няколко упражнения за отпускане?

— Чудесно.

— Не се съгласявай толкова лесно. Скоро след това ще преминем към трудната част.

Тя направи упражнения за раздвижване на ставите, след това завъртя таза в една посока, а гръдния кош и раменете му — в противоположната. Адам все още бе в това положение, когато тя го попита:

— Между другото коя е Лукреция? — Той рязко извърна глава назад. — Е, сега вече наистина улучих болезнен въпрос, а?

— Откъде знаеш за нея?

— Не знам. Затова попитах. Лекарят донесе един брезентов чувал, пълен догоре с писма до теб. Надникнах в него и първите три плика, на които попаднах, имаха обратен адрес Швейцария, а в горния им ъгъл беше изписано името Лукреция фон не знам какво или някаква друга глупава титла.

— Тя е просто жената, с която се срещах.

— Срещах?

— Разбираш какво имам предвид — мрачно отвърна той.

— О, да, знам какво имаш предвид. Срещите са равнозначни на преспиването с нея.

— И какво от това?

— Нищо. Просто не познавах хора, които ще нарекат детето си Лукреция.

— И аз не познавах родители, които са кръстили дъщеря си Лайла.

Тя успя да се засмее.

— Тук си много прав. Хубавото е, че поне не са сложили снобско „фон“ след него.

Той се загледа в лицето й, а очите му се спряха продължително върху нейните устни.

— Не съм сигурен. Това може би щеше да ти подхожда.

Топла вълна се разля по тялото й, но Лайла реши, че това се дължи на продължителния плаж край басейна. За разлика от Елизабет, тя никога не беше се изчервявала.

— Твоята Лукреция има ли някакви кръвни връзки с Лукреция Борджия?

— Не, но мисля, че ти ги имаш. Проклятие, престани с това! — Думите бяха изречени сприхаво и дълго отекваха между двамата.

Тя се опитваше да свие коляното му под прав ъгъл, но кракът се съпротивляваше на усилията й. Натисна по-силно. Той стисна зъби и издаде съскащ звук.

— Така боли ли?

— И още как, просто… — Очите му срещнаха нейните. — Така добре ли е?

— Да, сукалче. Хайде заедно да се опитаме да свием крака в коляното. Ще дойде ден, когато ще се опитваш да го прегънеш, а аз ще ти противодействам. Тогава ще ме намразиш истински.

— Помогни ми да проходя отново, Лайла, и ще се влюбя в теб.

За миг погледите им се срещнаха. Лайла първа извърна очи. Опита се да излезе с шега от тази ситуация.

— Всички пациенти говорят така. Но много скоро след своето възстановяване забравят думите си.

Направи още няколко опита да огъне коленете под прав ъгъл. Това им коства много енергия и пот. Но тя не се предаде. Не преди двамата с Пийт да го преместят върху наклонената маса и преди Адам да бе стоял в изправено положение близо час и половина.

— Опитваше се да ме подведеш, Каванот. Нали?

Той се усмихна с изключително самодоволно изражение.

— Преди да напусна клиниката, два пъти дневно стоях прав в продължение на час и половина.

— В такъв случай е било изключително глупаво да си тръгваш.

— Не изглеждаше голямо постижение да стоиш изправен върху наклонена маса, когато всъщност тя те държи в изправено положение.

— Но това е постижение. След като вече си такъв експерт в това упражнение, мисля, че можем да преминем към по-трудни и по-полезни упражнения.

Когато отново се озова в леглото, Каванот въздъхна с непресторено облекчение.

— Винаги имам чувството, че ще се свлека от това съоръжение. Радвам се, че приключвам с него.

— Не бързай толкова, Каванот. Дай да ти стисна ръката. А след това наистина се залавяме за работа.

Отиде до вратата и я отвори с театрален замах. Със същата загадъчност на движенията си Лайла излезе. Но само след секунди отново влезе, седнала в инвалидна количка.