Сюзън Донъл
Покахонтас (30)

Епилог

Грейвсънд, Англия, март 1635

Мартенският вятър блъскаше дъжда около главата на Томас Ролф, докато той гледаше към надгробния камък в малкото гробище. Той едва си спомняше един друг март много отдавна, когато майка му го напусна завинаги. Спомни си колко беше объркан, но той самият беше толкова болен, че всичко му беше като в мъгла. Когато корабът достигна Портсмут, баща му се разтревожи как ще пресече океана и изпрати за свой братовчед, сър Люис Стакли, който взе Томас и го възпита според желанията на баща му. В следващите години почти всеки кораб донасяше от Вирджиния дълги и любещи напътствия от Ролф, но писмата спряха след ужасното клане през 1622 година. Великият вожд Поухатан беше умрял скоро след като научи за смъртта на любимото си дете и водачеството беше преминало към брат му Опечанканоуф, който беше решен най-после да прогони англичаните в морето. Той не успя, но цената беше ужасна: бяха убити стотици от двете страни. Томас загуби своите майка, баща и дядо, преди да бъде достатъчно голям, за да пътува обратно до Вирджиния, за да вземе своите обширни пространства земя и стопанството, което пазеха за него.

Сега напускаше Англия; корабът му трябваше да отплува на следващия ден. Докато се взираше в гроба на майка си, той държеше в ръка книгата, която четеше, за първите дни на Джон Смит във Вирджиния. Никога не беше чувал, че майка му е спасила Смит неведнъж, а три пъти. Когато се обади на Смит, възрастен ерген, той го запита защо не е писал за преживяванията си преди 1625 година. Смит беше поразен от Томас, защото той толкова много приличаше на майка си, и накрая отговори, че му е било трудно да си спомня онези ужасни години в колонията.

Дълго време Томас прекара в молитви, коленичил до гроба. Той се чудеше дали майка му би предпочела да лежи в земята на Вирджиния, но никога нямаше да разбере. Изправи се и каза няколко прощални думи. Знаеше, че никога няма да се върне да живее в Англия. Много отдавна беше решил да се възползва от възможността, която му предлагаше наследството му в Новия свят. Вдигна ръка за сбогом, после се обърна и побягна нетърпеливо към реката и чакащия кораб.