Сюзън Донъл
Покахонтас (1)

Бъркли Букс, Ню Йорк

На тези, които ме вдъхновиха…

За първи път разказът за Покахонтас възбуди моето въображение, когато бях на около десет години. Във Вирджиния, заедно с брат си и братовчедите, проигравах всички варианти на нейната история, но в опасния момент тя винаги спасяваше Джон Смит. В историята съществуват две мнения по въпроса дали Покахонтас и Джон Смит са били любовници. Със сърцето си чувствам, че те действително са били такива. Историята описва, че Покахонтас е била обзета от толкова силни чувства, когато е видяла Смит отново, в Англия, след няколко години на раздяла, че той не би могъл да й бъде само приятел. Освен това, през първите дни във Вирджиния тя не би рискувала живота си и не би извършила смели подвизи заради Смит и неговите приятели авантюристи, които са били непознати за нея, освен ако не е имало много силно привличане. През тази епоха животът е бил толкова груб, толкова бърз, изпълнен с приключения. Понякога издателят ми казваше: „Имаш толкова епизоди, които следват един след друг, че просто е нереално!“.

Но аз настоявах, защото тези случки са исторически факт. Друг факт, който ме интересуваше, докато пишех книгата, беше отношението на англичаните към индианците. Те били третирани по различен начин, но като равни. Поухатаните били селски народ, опитни в отглеждането на селскостопански култури (с които запознали англичаните), живели в градове от груби къщи, придържали се към строги граждански закони, хранели се много по-природосъобразно от англичаните и включвали задължителна ежедневна баня в преклонението си към своите богове. Те се обличали екстравагантно в кожи, пера и еленови кожи и техният вожд Поухатан (когото англичаните наричали вожд или цар, а неговата любима дъщеря Покахонтас — принцесата) управлявал с деспотична ръка и държал по една къща за себе си във всеки от многото си градове. Те били много богат народ, който се радвал на идеална околна среда. Не съществували предразсъдъците, които възникнали по-късно, след дългите години на война между тях. Бързайки да живея и пътувам по света, бях забравила за Покахонтас. Тогава дълбоко обичаната от мен семейна къща във Вирджиния изгоря и по много причини не можеше да бъде построена отново. Семейството ми беше живяло на тази земя в продължение на двеста и петдесет години. По това време живеех в Англия и внезапно се почувствах силно наранена. Изпитах внезапна нужда да затвърдя моя произход, историята на моето семейство, което смятам да направя в няколко книги. Така аз седнах и написах първите редове за забележителната принцеса Покахонтас, на която съм пряк потомък от четиринадесето поколение.